Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
3.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно
заседание на тринадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
мл. съдия Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Л., като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 15471 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 2.07.2018 г., постановено по гр.д.№
54613/ 2017 г. на
Софийски районен съд, ІІІ ГО, 141 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Л.Д.Й.
/ЕГН **********/ дължи на „Т.С.” ЕАД /ЕИК *******/ сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2017 г. по
ч.гр.д. № 17584/ 2017 г. на СРС, 141 състав, както следва: на основание чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ сумата 628.54 лв., представляваща остатъчна цена за
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот: ап.№ 17, находящ се в гр. София, жк „*******, с аб.№ 161751, дължима
за периода м.05.2014 г.-
30.04.2016 г., ведно
със законната лихва от 19.05.2017
г. до изплащане на
вземането; и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата 30.73 лв., представляваща мораторна
лихва за забава върху посочената главница за периода 15.09.2015 г.- 9.03.2017 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за разликата над 628.54 лв. до пълния предявен размер от 1 294.07 лв.,
и относно лихвите за забава- за
разликата над 30.73 лв. до пълния предявен размер от 59.12 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответникът Л.Й. е осъден да
заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД сумата 165.32 лв.- разноски за първо-инстанционното производство, и сумата 66.69 лв.-
разноски за заповедното производство, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С.” ЕАД е осъден да заплати на ответника Й. сумата 256.40 лв.- разноски по делото.
Постъпила
е въззивна жалба от „Т.С." ЕАД- *** /ищец по
делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на
постановеното от СРС решение в отхвърлителната му
част, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за
признаване дължимостта на останалата част от претендираните суми- главница и лихви за забава, с присъждане
на разноски по делото.
Въззиваемата страна Л.Д.Й. /ответник по делото/
оспорва жалбата и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като
неоснователна, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото лице-
помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата
въззивна инстанция намира постановеното от СРС
решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му
съображения, обосноваващи окончателен извод за частично отхвърляне- до
посочените по- горе размери /за главница и лихви за забава/, на предявените от
„Т.С.” ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, като неоснователни и
недоказани- чл.272 ГПК.
Претендираната от ищеца главница от общо 1 294.07
лв., за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
17584/ 2017 г. на СРС, 141 състав, представлява стойност на потребена
в процесния имот през периода м.05.2014 г.- м.04.2016
г. топлинна енергия.
Не е
спорно по делото, че на 24.08.2015 г. между страните е било сключено
споразумение /представено като доказателство- л.28 от делото на СРС/ с предмет:
стойността на доставената в процесния имот през
периода 1.05.2013 г.- 31.07.2015 г. топлинна енергия и лихви за забава,
възлизащи на 2 105.21 лв. общо,
от които: 1 972.54 лв.- главница /стойност на топлинна енергия за периода
1.05.2013 г.- 31.07.2015 г./, и 132.67 лв.- лихви за забава, изчислени към
датата на подписване на споразумението- 24.08.2015 г. Договорено е между
страните разсрочено изпълнение на така определеното задължение с погасителен
план, според който Л.Й. е следвало да заплати на „Т.С.” ЕАД сумата 200 лв. до
31.08.2015 г., и останалата част от дълга- на 11 равни месечни вноски от по
173.20 лв. /всяка/, платими до 15- то число на месеца, начиная
от 15.09.2015 г. до 15.07.2016 г.
Споразумението
има за предмет част от претендираните по настоящото
дело суми- главница и лихви за забава, тъй като обхваща задължения и за
периода м.05.2014 г.- м.07.2015 г.,
включен в процесния период. Няма данни, нито
доказателства, да е било прекратено или развалено, поради което е произвело
посочените в него правни последици. Ирелевантни са
направените в тази връзка едностранно от ищеца счетоводни записвания,
обосноваващи отнасяне на извършени от ответника плащания за погасяването на
други задължения извън процесния период.
Според представените
от ответника доказателства за извършени съобразно цитираното споразумение
плащания- 13 бр. платежни нареждания, през периода 2.09.2015 г.- 11.07.2017 г. същият
е заплатил на „Т.С.“ ЕАД общо сумата 2 290
лв. /200 лв.- на 2.09.2015 г.; 176 лв.- на 21.10.2015 г.; и 11 х 174 лв.-
от 30.10.2015 г. до 11.07.2017 г./.
Съгласно
заключението на изслушаната в първоинстанционното
производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните
и възприето от въззивния съд
като обективно дадено, и дадените от
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 15471/ 2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
експерта
в о.с.з. на 19.06.2018 г. обяснения, общият размер на извършените по
споразумението плащания /касаещи конкретни фактури за отчетни периоди от
1.05.2013 г. до 30.04.2016 г./ възлиза на 2 476.94
лв. Дължимата за процесния период от м.05.2014 г.
до м.07.2015 г. сума възлиза на 1 972.54 лв.- главница, и 81.78 лв.- лихви за
забава /видно от таблицата на стр.3 от заключението/, или общо 2 054.32 лв., като за предходния
период- до м.05.2014 г. /невключен в процесния
период/, са начислени само лихви за забава- на стойност 50.89 лв. По счетоводни
данни общият размер на дълга за процесния период е 3 105.48
лв., като след приспадане на внесените от потребителя суми остава непогасен
остатък от 628.54
лв., дължим по обща фактура № **********/
31.07.2016 г. за периода от м.05.2015 г. до 30.04.2016 г.
Правилно е
прието от първоинстанционния съд следователно, при
събраните в процеса доказателства, че искът на „Т.С.“ ЕАД е основателен за
сумата 628.54 лв.-
главница, и
неоснователен- за горницата до пълния предявен размер от 1 294.07 лв., за която правилно
е отхвърлен. По изложените в обжалваното решение съображения, които въззивният съд споделя /чл.272 ГПК/, правилно е прието от
СРС по иска по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ГПК, че вземането
за лихви за забава за сумата 28.39 лв. е също погасено, поради което и искът за
същата е отхвърлен като неоснователен.
При
това положение, с оглед неоснователността на релевираните
в жалбата на ищеца доводи постановеното от СРС решение като правилно в
обжалваната отхвърлителна част- за сумите 665.53 лв.
/горница над сумата 628.54 лв. до пълния предявен размер от 1 294.07 лв./- главница,
и 28.39 лв. /горница над 30.73 лв. до пълния предявен размер от 59.12 лв./- лихви
за забава, следва да бъде потвърдено.
При
този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78,
ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемия сумата 300
лв.- разноски за платено за въззивното производство
адвокатско възнаграждение, чийто размер е намален до посочения в Наредба № 1/
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален размер,
при уважаване на направеното от въззивника възражение
за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК /писмена молба от 13.06.2019 г./.
Водим
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 2.07.2018 г., постановено
по гр.д.№ 54613/ 2017 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО,
141 състав, в обжалваната част, в
която предявените от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу Л.Д.Й. /ЕГН **********/ установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени в
частта относно признаване дължимостта на сумата 665.53
лв. /горница над
сумата 628.54 лв. до пълния предявен размер от 1 294.07 лв./-
главница, претендирана като цена за доставена в топлоснабден имот: ап.№ 17 в
гр. София, жк „*******, аб.№ 161751, през периода м.05.2014 г.- 30.04.2016 г. топлинна енергия, ведно със законната лихва от 19.05.2017 г. до изплащане на вземането; и на сумата 28.39 лв. /горница над 30.73 лв. до пълния предявен размер от 59.12 лв./, претендирана
като лихви за забава за периода 15.09.2015 г.- 9.03.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 28.03.2017 г. по ч.гр.д. № 17584/ 2017 г. на СРС,
141 състав, а също и в частта
относно присъдените на ответника Л.Д.Й. на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски
по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК *******/ да заплати на
Л.Д.Й. /ЕГН **********/ сумата
300 лв. /триста лева/- разноски за въззивното
производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 54613/ 2017 г.
на СРС, ІІІ ГО, 141 състав, е влязло в
сила като необжалвано в останалата част, в която предявените от „Т.С.” ЕАД-
*** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са уважени, и на
ищеца са присъдени разноски по чл.78, ал.1 ГПК за първоинстанционното
и заповедното производства.
Решението
е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД- ***- като трето лице- помагач на
ищеца в производството по делото.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.