Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1155
15.09.2020 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет и
шести август, две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР Д.
при секретаря Ирина Ламбова, като разгледа докладваното от съдия Д. адм. дело
номер 1184 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 145, ал. 1 от Административно процесуалния кодекс:
Образувано е по жалба на А.Д.С.
***, чрез адв. Н. БАК срещу Заповед № 20-0320-000108/29.05.2020г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор Г.Д. към ОД на МВР Бургас, РУ Поморие - временно
отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство /СУМПС/ до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
В сезиращата съда жалба се
излагат възражения, че оспорения индивидуален административен акт е
незаконосъобразен, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на
процесуалноправни норми и материалния закон. Посочва се, че от фактическа
страна не са налице предпоставките за постановяване на мярката, доколкото
липсва дори индиция за извършване на подобно на твърдяното в заповедта административно
нарушение, доколкото жалбоподателят не е тестван за алкохол, като дори не е бил
уведомен, че предстои извършване на подобна проверка от страна на проверявалите
го служители. Обяснава се, че по-късно му е бил връчен АУАН, чийто препис за
жалбоподателя е нечетлив. Твърди се, че СУМПС не е бил иззет при проверката, а
при последвал обиск в дома на жалбоподателя , от жената с която живее
съвместно. Обяснява се, че причина за това обстоятелство е фактът, че
жалбоподателят е напуснал мястото на проверката преди да му бъдат изискани и
взети документите. Сочи се некомпетентност на издателя на заповедта. На
последно място за нарушение се сочи и липсата на издадено въз основа на
споменатия по-горе АУАН НП. Иска се отмяна на заповедта.
Ответникът – Г.Д.,
полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, РУ Поморие, се явява лично, оспорва
жалбата, пледира за отхвърлянето й като неоснопвателна. Представя административната
преписка и допълнителни служебноизискани доказателства.
След като прецени твърденията на страните и събрания по
делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 149, ал. 2 от АПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за
форма и реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е установено, че длъжностно лице
от състава на РУ Поморие при ОД на МВР Бургас е съставило АУАН,
серия АА, № 118120/29.05.2020г. за това, че на 27.04.2020г. А.д.С., управлявал
МПС, собственост на лицето М.Н.П., БМВ 530 Д с д.к. № РВ 00 95, като около
12,30 часа в района на кръстовище с кръгово движение в близост до
бензиностанция ДЕГА на път първи клас № I-9 при извършена проверка водачът отказал да бъде изпробван с техн.
средство дрегер дръгтест 5000 с фабр. № ARKD 0037 за употреба на наркотични вещества или техни аналози, като напуснал
незабавно мястото на проверката с МПС-то и бил последван от органи на МВР и
била изготвена преписка с № 320р-3898/2020г. по описа на РУ Поморие
По делото е представено копие на цитирания
АУАН и изададеното въз основа на него НП № 20-0320-000290/08.06.2020г.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната ЗППАМ № 20-0320-000290/08.06.2020г.
за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца. Обжалваната заповед за
прилагане на ПАМ е била връчена на жалбоподателя Съоев на 29.05.2020г., за
което е направено отбелязване на гърба на същата (л.15 гръб). Недоволен от така
постановената заповед, жалбоподателят атакува същата с доводи за
незаконосъобразност, като твърди, че заповедта е издадена в нарушение на
процесуалния и материалния закони.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достига до следните правни изводи:
При проверка за законосъобразност на обжалвания акт, настоящият
съдебен състав констатира, че същият е произнесен от компетентен орган и
в законоустановената форма,
при спазване на административно- производствените правила за
неговото издаване и в съответствие с материалноправните разпоредби. Този извод се налага по
следните съображения:
Предмет на делото е индивидуален административен акт –Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б” от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган, съгласно Заповед №
251з-209/18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР - Бургас (л.25). По силата
на чл. 165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени
от министъра на вътрешните работи служби, контролират спазването на правилата
за движение от всички участници в движението и техническата изправност на
движещите се по пътя пътни превозни средства, като на основание чл.165, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, при изпълнение на функциите си по
този закон, определените от министъра на вътрешните работи служби имат право да
изземват и задържат документите по т.1, както и да отнемат табелите
с регистрационен номер в допустимите от закона случаи.
Съгласно чл.170, ал.1 от ЗДвП, контролът
по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени от закона и
издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществява от съответните
служби по тази глава. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от цитираната по-горе
упълномощителна заповед полицейските инспектори в сектори и групи „охранителна
полиция“ в РУ при ОД на МВР - Бургас са компетентни да издават заповеди за ПАМ
по ЗДвП.
Сезираният съдебен състав намира, че
оспореният административен акт съдържа фактически и правни основания за
издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно
необходимостта от постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед,
тя съдържа фактически основания – точно посочен АУАН на който се позовава
административният орган в оспорената заповед, дата и част на извършване на
нарушението, марка и регистрационен номер на автомобила, установен по
съответния за това ред отказ за извършване на проверка с техническо средство и
връчен талон за изследване т.е., всички релевантни за приложимата правна норма
факти са надлежно посочени в заповедта. Те са и в
последствие надлежно доказани.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства
за извършено административно нарушение съставляват едновременно и фактически
обстоятелства за издаване на оспорената заповед. Т.е., освен основание за
реализиране на административнонаказателна отговорност по ЗАНН, актът е доказателствено
средство, с което са констатирани обстоятелствата, послужили като основание за
налагане на принудителната административна мярка по реда на АПК.
Актът за установяване на административно
нарушение е част от административната преписка по издаване на заповедта за
прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл.
59, т. 4 пр. 1 АПК - цитиран в обстоятелствената част на заповедта. Последното
не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт, като жалбоподателят се е
възползвал от процесуалните способи за оборване на изложените факти и
обстоятелства. Ангажирани са били гласни доказателствени средства -
конституиран в качеството на свидетел е бил посочения в АУАН свидетел на
нарушението - Д.И., който обяснява, че напускането на проверката от страна на
нарушителя е станало след покана от негова страна да изключи двигателя и уведомяването
му, че ще му бъде извършена проверка за алкохол и наркотици. В потвърждение
обяснява, че преди напускането са били изискани документите на водача и на
самото МПС, като свидетелят обяснява, че личността на нарушителя му била
известна и от преди. Обяснава, че при спирането му на определеното КПП за
контрол на пандемичната обстановка били изискани лична карта и декларация, но
поради липса на компетентност да бъде извършена проверка по ЗДвП, бил повикан
свидетелят и негов колега. В подробности разяснява, че му се сторило, че лицето
се притеснило от проверката преди да потегли, което обстоятелство според
свидетеля му е дало основание да смята, че е бил чут от нарушителя, въпреки че
първият е бил с маска, още повече, че според показанията на свидетеля той е
предупредил С. за предстоящата проверка на отворен прозорец. Тези показания
съдебният състав възприема като безпристрастни и безпротиворечиви, като в тяхна
подкрепа се явява и изискания от съдебния състав Протокол за претърсване и
изземване от 27.04.2020г. (л.50-59), който опровергава твърдението на
жалбоподателя и процесуалния му представител, че свидетелството му за
правоуправление е било иззето по-късно при обиска, а не при извършената
проверка. От събраните доказателства става ясно, че свидетелят И. е изпълнил
всички свои служебни задължения, касаещи спорната ПАМ, като обстоятелството, че
С. е потеглил без лична карта, свидетелство за управление на МПС и без
документите за регистрация на МПС оборват защитната му теза, че не е разбрал,
че предстои да му бъде извършена проверка, тъй като в този случай би било
логично същият да поиска задържаните от двете полицейски служби преди да
продължи пътуването си.
Законосъобразността на административния
акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. Те
индивидуализират предмета на делото и от посочените в оспорената заповед факти
към момента на постановяването произтича правото на органа да постанови
административния акт.
Според теорията, при тази проверка за
съществено може да бъде прието нарушението, допуснато при провеждане на
административното производство, което създава вероятност за неистинност на
фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за издаване на
ПАМ. Данните по делото отричат извод в тази насока, тъй като фактическите
основания за издаването на акта не са опровергани, нито данните от преписката
поставят под съмнение истинността на приетите за установени от органа факти,
които категорично сочат, че именно С. е управлявал моторно превозно средство,
отказал е по ирелевантни за производството причини да бъде изпробван за
употреба на наркотици и техни аналози с техническо средство и се е отдаличил от
мястото на проверката без позволение, което е възпрепятствало връчването на
талон за изследване от страна на дл. лица, а връчването на такъв в по-късния
етап на явяване на нарушителя пред РУ Поморие е било безпредметно.
Що се отнася до правните основания за
издаване на заповедта, същите могат да бъдат изведени от съдържанието на обжалваната
заповед. Съгласно чл.171, т.1 б.“б“ от ЗДвП - временно се отнема свидетелството
за управление на моторно превозно средство на водач: "който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с
техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо
вещество, както и при отказ да бъде
проверен с техническо средство или да даде кръв за медицинско изследване -
до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при
наличие на медицинско изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са
определящи;
Чл. 171, т. 1 б. “б“ от ЗДвП съдържа
няколко хипотези, които са предвидени алтернативно и самостоятелното
осъществяване на която и да е от тях, дава възможност на органа да упражни
компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за
движение по пътищата /всеки от двата законово установени способа има отделно
практическо приложение и правно значение - отказът на водача да бъде проверен
по някой от тях, дават възможност за прилагане на ПАМ, ирелевантно от личните
му мотиви.
При наличието на предвидените в закона материалноправни предпоставки,
административният орган няма право на избор или на свободна преценка дали да
наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с указаното от
закона съдържание, т.е. той действа при условията на обвързана компетентност.
Пред съда остана необорена фактическата
констатация на управление на МПС и отказ да бъде проверен с техническо
средство.
Това поведение е фактическо основание за
прилагане на принудителната административна мярка /ПАМ/, тъй като деянието е
нарушение от обхвата на изрично посочените в ЗДвП, чл. 171, т.1 б.“б“
основания.
Задължението за обосноваване на
административния акт от фактическа страна е за органа - издател, който в конкретния
случай не е допуснал нарушение на административно производствените правила, тъй
като към момента на постановяване на спорния административен акт са били налице
всички фактически основания за постановяване на спорната заповед.
Възраженията на жалбоподателя за допуснато
при издаване на заповедта съществено нарушение на процесуалноправните норми са
неоснователни.
Принудителната административна мярка е с
превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други
подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има
самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се
установява нарушението и от тези на НП, с което се налага административното
наказание. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ,
предхожда налагането на административното наказание с правораздавателен акт на
административнонаказателна юрисдикция – наказателното постановление, което е
установено и в настоящия случай. Това е видно и от събраните доказателства в
конкретната ситуация. Всеки от тях обаче има различно предназначение и
самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма
на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона
случаи се упражнява държавна принуда, докато административните наказания са
израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено
административно нарушение. С налагането на подобни мерки се прилага
диспозицията на съответната правна норма (чл.171, т.1, б.“б“), а не
санкционната норма, предвидена за нарушаване на материалния закон и затова тя
не е средство за реализиране на правна отговорност.
В случая Съдът приема, че с налагането на
процесната ПАМ административният орган е осигурил както безопасността на
движението за другите участници в него, така е и преустановил административното
нарушение и извършването на други по ЗДвП до разрешаване на въпроса с
отговорността на С..
В настоящата хипотеза жалбоподателят –
адресат на оспорения индивидуален административен акт е упражнил ефективно правото
си на защита подавайки жалба срещу него и имайки възможността да представи по
образуваното съдебно производство допълнителни доказателства и да изложи факти,
за да обори констатациите на органа. Това в настоящото производство не е
сторено. Нечетливият талон връчен му от актосъставителя, на който се позовава С.
подлежи на преценка за съществено процесуално нарушение, ограничаващо защитата
на нарушителя, в административнонаказателното производство. В административният
процес фактите подлежат на общо и главно доказване с всички допустими от АПК
доказателствени средства, за което на С. е била предоставена възможност
Оспорената заповед е фактически обоснована
и не се установяват неизяснени обстоятелства, които да подложат на съмнение
необходимостта от налагане на ограничението спрямо конкретния адресат. В хода
на делото не са представени доказателства, преодоляващи квалификацията - нарушител
относно жалбоподателя, към момента на постановяване на заповедта. Адресатът на
заповедта правилно е определен в лицето на установения като управляващ
провереното МПС А.С.. Срокът на действие на временната ПАМ е
дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правната норма, като
правилно е възпроизведен и в спорната заповед.
За пълнота на изложението следва да бъде
добавено и това че по делото е представена и втората издадена по отношение на
жалбоподателя ЗПАМ № 20-0320-000107/29.05.2020г. Видно от същата е това, че с
нея е наложена идентична ПАМ, постановена на идентично правно основание -
чл.171, т.1, б.“б“ ЗДвП, но постановена при наличието на различни фактически
обстоятелства - отказ същото лице на същото място и по същото време да бъде проверенмо
за употреба на алкохол. Доколкото действието на двете ПАМ е паралелно и подлежи
на прекратяване при наличието на едно и също общо правно и фактическо основание,
налагането на две ПАМ с два отделни адм. акта, вместо на едина обща, с един
единствен, не засяга съществено правата на жалбоподателя да управлява МПС, като
напротив, доколкото се касае за друго административно нарушение - отказ
нарушителят да бъде проверен за друг вид въздействащо средство, установимо с
друг вид техническо средство и в съответствие с императивната разпоредба на чл.
18 ЗАНН, според която, когато с едно деяние са извършени няколко
административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни
нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях,
такапостановените две отделни заповеди за налагане на ПАМ е допустимо и
законосъобразно. Предвид изложено не може да бъде заключено, че издаването на
двете ПАМ нарушава принципа ne bis in idem.
За жалбоподателят стои налична
възможността да заяви както връщане на СУМПС незабавно след изтичане на
максимално допустимия срок на двете ПАМ, респ. след решаване на въпроса за
отговорността, като самият орган е също задължен да следи това служебно.
Всичко изложено води съдебният състав до
извода, че оспорената заповед е материално законосъобразна, защото установените
от органа факти обосновават приложението на чл. 171, т.1 б.“б“ ЗДвП. При тези
обстоятелства следва да се приеме, че жалбата е неоснователна.
По делото не е отправено нарочно искане от
ответната страна за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство, поради което съдебният състав не дължи произнасяне по него.
Мотивиран от горното и на основание чл.
172, ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.С. ***, чрез
адв. Н. БАК срещу Заповед №
20-0320-000108/29.05.2020г. за прилагане на принудителна административна мярка
по чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, издадена от полицейски инспектор Г.Д. към ОД
на МВР Бургас, РУ Поморие - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство /СУМПС/ до решаване на въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.172, ал.5 ЗДвП.
Административен съдия: