РЕШЕНИЕ
№ 8904
гр. София, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110160643 по описа за 2024 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК ********* срещу С. М. Н., ЕГН **********, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за
заплащане на сумите, както следва: 24,84 лева, представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2024 г. до
изплащане на вземането и 6,16 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2021 г. до 02.07.2024 г. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. № 43211/2024 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
ответникът подал възражение против издадената заповед, поради което са
налице предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяването на
установителен иск.
При така изложените факти и като поддържа, че ответникът, като
потребител на топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. “З. ф.”, ул. “Кукуш” (К. П.), бл. 58, ет. 7, ап. .., абонатен № , е ползвал
услугата дялово разпределение за периода 01.06.2021 г. - 30.04.2023 г., която
не е заплатил, ищецът моли да бъде признато за установено в отношенията
между страните, че ответникът С. М. Н. дължи следните суми: 24,84 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 16.07.2024 г. до изплащане на вземането и 6,16 лева,
1
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2021 г. до 02.07.2024 г.
Поискано е конституиране на трето лице – помагач, а именно дружеството
топлинен счетоводител.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът С. М. Н. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни.
Оспорва наличието на облигационна връзка с ищцовото дружество за периода
2021 г. – 2023 г. В подкрепа на твърденията си представя акт за изключване на
отопление и топла вода – образец № 6, както и документи за извършени от
ФДР проверки. Ответникът представя писмени доказателства, чието приемане
иска.
В производството като трето лице помагач е конституирано „Нелбо“ АД,
ЕИК *********, което представя доказателства относно извършването на
дялово разпределение.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно
разпоредбите на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 43211/2024г. по описа на Софийски
районен съд, 90 състав, на 16.07.2024г. ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по
настоящото дело суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. С., общ.
И., ж.к. „З. ф.“, ул. „К.“, бл. 58, вх. А, ет. 7, ап. .., аб. № .. срещу С. М. Н., ЕГН
**********, за заплащане на сумата от 24,84 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от м. 06.2021г.
до м. 04.2023г., ведно със законна лихва от 16.07.2024г. до изплащане на
вземането, и сумата от 6,16 лева, представляваща мораторна лихва за период
от 15.08.2021г. до 02.07.2024г.
В законоустановения срок е подадено възражение по чл. 414 ГПК от
длъжника, поради което съдът е дал указания за предявяване на
установителен иск в срока по чл. 415 ГПК.
По отношение на собствеността на процесния недвижим имот не е
налице спор, тъй като ответникът С. М. Н. още в заповедното производство
излага твърдения, че в собствения му имота, находящ се гр. С., общ. И., ж.к.
„З. ф.“, ул. „К.“, бл. 58, вх. А, ет. 7, ап. .., са премахнати отоплителни тела –
радиатори, както и не се използва гореща вода. По делото е приет и договор за
продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
21.11.1990г., от който е видно, че ответникът е придобил собствеността на
имота. Поради това съдът намира, че между страните е налице облигационна
връзка по договор при общи условия за доставка на топлинна енергия.
От представените по делото писмени доказателства, изразяващи се в акт
за изключване на отопление и топла вода от 11.04.1997г. се установява, че по
отношение на целия апартамент отоплението и топлата вода били изключени
към датата на акта. Видно от представените и приети талони за отчет на
дялово разпределение за сезон 2015-2016г. до сезон 2018-2019г. имотът,
находящ се гр. С., общ. И., ж.к. „З. ф.“, ул. „Кукуш“, бл. 58, вх. А, ет. 7, ап. ..
2
бил изключен от мрежата, като щрангът за топла вода бил прекъснат.
Представени са изравнителни сметки за периода м.05.2021г. –
м.04.2022г., както и за периода м. 05.2022г.-м.04.2023г.на стойност 0,00 лева,
както и талони за отчет на дялово разпределение за сезон 2021-2022г. и 2022-
2023г., въз основа на които се установява, че процесният апартамент е
изключен от мрежата, като не се ползва топла вода.
В хода на производството с молба от 06.02.2025г. от „Т. С.“ ЕАД, ищецът
не оспорва твърдението за прекъсване на топлоподаването до процесния имот,
собственост на ответника. Сочи, че доколкото в сградата, в която се намира
имотът, се използва битова гореща вода, респ. сградата е присъединена към
абонатна станция, претендираната сума представлява такса за поддръжка на
партида, като ответникът имал възможността за включване към услугите,
предлагани от ищцовото дружество.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Исковете са неоснователни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
(чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: : 1) по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума.
Съдът приема, че в настоящия случай не е било проведено успешно
доказване, поради следните съображения. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/. Топлинното
счетоводство на сградата, в която се намира процесния недвижим имот е
осъществявано от „Н.“ АД.
По делото е установено, че с нарочен акт за изключване на отопление и
топла вода същото е било изключено за процесния апартамент, като през
исковия период в към абонатна станция с административен адрес: гр. С., ул.
„К.“ № 58, вх. А не се е подавала топлинна енергия за отопление на имотите, а
имало единствено централно топлоподаване за БГВ (видно от изложение на
„Н.“ АД – л. 78). Т.е. по делото се установява по категоричен начин, че в
процесния имот и период не е ползвана, респ. начислявана, топлинна енергия
за отопление и сградна инсталация. Установява се, че процесният имот бил
изключен и от мрежата за подаване на топла вода. Поради това не се
установява и наличие на валидно облигационно отношение между страните.
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1
3
Наредба № 16- 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите
условия на договорите между „Т.С.” ЕАД и търговец за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в
сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за
извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. С оглед на
гореизложеното, ответникът не се явява потребител на топлинна енергия,
предоставяна от ищцовото дружество. По отношение на твърдението на
ищеца, че таксата се дължи с оглед възможността на ответника за включване
към услугите, съдът счита, че същото се явява неоснователно, тъй като в
настоящия случай дружеството не е предоставяло услуги, за които ответникът
да дължи насрещна престация. Становището на ищеца, че начисляването на
тази сума поддържа открита потенциалната възможност за бъдещо
присъединяване на ответника към услугите на ищеца, съдът намира за
напълно неоснователно, тъй като срещу начислените суми следва да има
насрещна престация към момента. Във връзка с това искът за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 24,84 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., следва да бъде отхвърлен изцяло като
неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
Предвид изложеното по-горе, съдът приема, че с оглед акцесорния
характер на претенцията за обезщетение за забава в размер на законната лихва
и доколкото се установи липсата на главен дълг за дялово разпределение,
искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 6,16 лева за периода
14.08.2021г. до 02.07.2024г. следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.3 ГПК право на
разноски има само ответникът. Същият не претендира такива, поради което и
не следва да бъдат възлагани в тежест на ищцовото дружество.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т. С.“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „Я.“ 23Б срещу С. М. Н., ЕГН **********, с адрес:
гр. С., общ. И., ж.к. „З. ф.“, ул. „К.“, бл. 58, вх. А, ет. 7, ап. .., искове по реда на
чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
признаване за установено, че дължи сумата от 24,84 лева, представляваща
главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.06.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 16.07.2024
г. до изплащане на вземането и 6,16 лева, представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2021 г. до 02.07.2024 г., за които вземания е издадена Заповед
4
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.08.2024г. по
ч.гр.д. № 43211/2024г. по описа на Софийски районен съд, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца - „Н.“ АД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.
София, район Красно село, ул. Хайдушка гора № 58.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5