№ 153
гр. Варна, 20.03.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на осемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Цвета Павлова Търговско дело №
20243100900163 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 12:05 часа се явиха:
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ИЩЕЦ „СК" АД, редовно
призовано, представлява се от адвокат И. С. от Адвокатска колегия -
Благоевград, редовно упълномощена и приета от съда от днес.
ТЪРГОВСКОТО ДРУЖЕСТВО-ОТВЕТНИК „ЕНЕРГО-ПРО
ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ" ЕАД (ищец по обратния иск), редовно
призовано, представлява се от адвокат Н. Б., редовно упълномощен и приет от
съда от днес.
ТРЕТО ЛИЦЕ-ПОМАГАЧ „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ
МРЕЖИ ЗАПАД“ ЕАД (ответник по обратния иск), редовно призовано, не
се представлява.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Р. Х. С., редовно призован, не се явява, не представя
заключение по съображения, изложени в молба от 11.03.2025 г.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., редовно призован, явява се лично,
депозирал заключението в срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 7646/17.03.2025 г. молба, подадена
от третото лице-помагач „Електроразпределение мрежи Запад“ ЕАД, с която
се моли да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
1
СЪДЪТ като взе предвид редовното призоваване на страните по делото
и след спазване разпоредбата на чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на основание чл. 143 от ГПК пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора като поканва страната да изрази становище
по проекта за доклад на делото.
АДВ. С.: Поддържам исковата молба и допълнителната искова молба.
Запозната съм с доклада по делото, като може би съм неправилно разбрана от
съда, като имам само едно уточнение, на стр. 5-та от доклада, мисля, че на ред
20-ти, където е казано „ …присъединяването е извършено преди ищецът да
придобие собствеността върху трафопоста …“, най-вероятно съм Ви подвела
от изречението на стр. 3-та от исковата молба, където съм казала, че
присъединяването е извършено преди собствеността на ищеца. Искала съм да
кажа, че точката на присъединяване е преди границата на собственост, а не, че
присъединяването е извършено преди придобиването на трафопоста.
АДВ. Б.: Поддържам отговора на исковата молба и допълнителния
отговор на допълнителната искова молба. Поддържам предявения обратен иск.
Запознат съм с доклада по делото и нямам възражения по него. Нямам
възражения по направеното от ищцовата страна уточнение в днешно съдебно
заседание.
СЪДЪТ прикани страните към спогодба.
АДВ. Б.: Не е възможно спогодба, защото не считам, че ние сме лицето,
което следва да извърши конкретни действия, за да се разреши правния спор.
Правният спор е между ищцовото дружество и ЕРП Запад. Това мисля, че сме
го изяснили в депозирания писмен отговор.
СЪДЪТ, като съобрази поведението на страните и невъзможността за
спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, пр. последно вр. чл.146 от ГПК,
пристъпи към УСТЕН ДОКЛАД на делото в смисъла, в който е докладван с
2
Определение № 45/11.01.2025 година и с направеното уточнение в
днешно съдебно заседание, както следва:
Предявена е искова молба на „СК“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67, обл. София, срещу
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 258, Варна Тауърс-Г,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29 676,66 лева,
получена при първоначална липса на основание, представляваща заплатена от
ищеца за период на потребление от 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. цена за услуга
„пренос ниско напрежение“, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждането
на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на
основание чл. 86 от ЗЗД, които суми са платими по Б.а сметка на ищеца в
„Обединена Българска Банка“ АД с титуляр „СК“ АД, IBAN:
BG94RZBB91551061190214.
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в настоящото производство
предявеният от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД срещу
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, обратен
иск за сумата от 29 676,66 лв., на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
ведно със законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата
молба в съда до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищецът „СК“ АД е собственик на обект
„Сграда за безвредно производство, складове и офиси (производствен
корпус)“, находящ се в ПИ 816, с. „Мрамор-промишлена зона“ с адрес: с.
Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67, за който са издадени Разрешение за строеж
№ 780/06.11.2006 г. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация №
17/25.01.2008 г. Сочи се, че сградата се захранва с ел. енергия от собствен на
ищеца трафопост, построен и въведен в експлоатация въз основа на
Разрешение за строеж № Б-68/21.02.2007 г. и Разрешение за ползване №
ДК07-592/19.12.2007 г., с което е допуснато външно ел. захранване: КТП
20/400 kVa, кабели Ср.Н. и кабели Н.Н. Излага се, че от м. декември 2018 г. до
настоящия момент ищецът получава електроенергия от ответника „ЕнергоПро
3
Енергийни услуги“ ЕАД по силата на договори за комбинирани услуги №
ПСКП-**********/06.12.2018 г., № ПКСП-**********/27.11.2019 г. по
условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-**********/27.11.2020 г. по
условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, с които ответникът продава на
ищеца в качеството му на купувач с клиентски № ********** нетна активна
ел. енергия. Поддържа се, че с договорите се урежда и заплащането на
мрежови услуги, предоставяни от съответния мрежови оператор, с който
ответникът има сключен рамков договор, съгласно чл. 23 от ПТЕЕ, като за
всеки отчетен период продавачът изпраща на купувача електронна фактура за
количеството доставена и измерена ел. енергия, дължимите суми за мрежови
услуги по цени, определени от КЕВР и други дължими такси. Сочи се, че от
приложените към исковата молба фактури се установява, че част от сумите са
за пренос и достъп до електроразпределителната мрежа и се определят от
мрежовия оператор „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, но се
заплащат на ответника въз основа на сключените договори и издадените
фактури. От своя страна, ответникът, в качеството му на краен снабдител на
ел. енергия, превежда на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД
заплатените от „СК“ АД суми за мрежови услуги по реда на чл. 28, ал. 1 и 2 от
ПТЕЕ. Твърди се, че начислените за периода 11.04.2019 г. – 27.03.2024 г. такси
за пренос – ниско напрежение през мрежата на „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД и платени от ищеца на ответника в срока по всяка фактура,
са недължими, тъй като средството за търговско измерване (СТИ) не е
монтирано на предвиденото по закон място, поради което мрежовия оператор
е начислил незаконосъобразно платените суми. Сочи се, че след като сумите за
компонента пренос – ниско напрежение се заплащат от ищеца по сметка на
ответното дружество, то последното носи отговорността за възстановяването
им. Излага се, че сградата на ищеца е присъединена към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД (с предишно наименование: „ЧЕЗ Електроразпределение България“ АД)
чрез трансформаторен пост, захранен с триполюсен разединител за монтиране
на открито (РОМ), изграден на железорешетъчен стълб (ЖР), придобит от
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и от който започва собственият
на ищеца подземен електропровод на ниво средно напрежение с дължина 80 м,
захранващ трафопоста на „СК“ АД. От трафопоста започва подземна кабелна
мрежа – ниско напрежение, която достига до производствената сграда, поради
4
което се твърди, че понижаването на доставената ел. енергия се извършва със
собствени на ищеца съоръжения, а точката на присъединяване е преди
границата на собственост. Поддържа се, че търговското измерване се
извършва в трафопоста на ищеца на ниво ниско напрежение, където е
монтирано СТИ. Излага се, че „СК“ АД е присъединено към
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД през 2007 г., а през 2015 г. са сключени договор за предоставяне на
достъп до разпределителната мрежа № **********/04.05.2015 г. и договор за
пренос на ел. енергия № **********-1/04.05.2015 г., които са със срок до
влизане в сила на Общи условия за ползване на електроразпределителната
мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като мрежовия оператор се е
задължил да предоставя мрежови услуги срещу задължението на ищеца да
заплаща възнаграждение. Сочи се, че съгласно чл. 120 ЗЕ ел. енергия се
измерва със СТИ, собственост на оператора на електроразпределителната или
електропреносната мрежа, разположени до или на границата на имота на
потребителя, като се развиват правни доводи за смисъла на понятието
„граница на собственост“ и се цитира практика на ВКС, според която
границата на собственост се определя от начина на присъединяване и вида на
съоръженията. Поддържа се, че в случая границата на собственост между
„СК“ АД и „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е до триполюсния
разединител за монтаж на открито, свързващ подземната линия – средно
напрежение, собственост на ищеца, където се осъществява достъпът на
ищцовото дружество до разпределителната мрежа на оператора, след което
започва ищцовият електропровод с дължина 80 м до трафопоста, където е
разположено СТИ от страната на ниското напрежение. Твърди се, че при така
извършеното присъединяване, СТИ е следвало да бъде монтирано на
границата на собственост – между РОМ и електропровода на ищеца в ел.
уредба на мрежовия оператор, а не на ниво ниско напрежение в трафопоста на
ищеца, поради което СТИ е монтирано в нарушение на изискванията, както на
Наредба № 6/09.06.2004 г., така и на действащата към момента Наредба №
6/24.02.2014 г. Сочи се, че в този случай е следвало да се отчита измерване на
мрежова услуга по пренос средно, а не ниско напрежение, докато от
представените фактури, издадени от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД, е
видно, че същите са отчетени при измерване от страна на ниско напрежение,
което, с оглед на това, че СТИ е монтирано в собствения на ищеца трафопост,
5
е довело до незаконосъобразно начисляване и плащане на недължими суми.
Твърди се, че „СК“ АД многократно е отправяло писмени възражения до „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, които са оставяни без уважение, видно от
приложената кореспонденция и от постановените решения по гр. д. №
36597/2021 г. по описа на СРС и в. гр. д. № 9101/2022 г. по описа на СГС,
установяващи неправомерно измерване от страна на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД. Поддържа се, че видно от
Констативен протокол № 1025880/03.10.2019 г., при проверка на СТИ ищецът
изрично е възразил срещу неговото местоположение и е поискал да се
предприемат действия от страна на ЧЕЗ, които не са извършени, поради което
ищецът е подал жалба с вх. № 100000129928/15.12.2020 г. до „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД, на която било отговорено, че независимо от
собствеността на ел. съоръжения, чрез които обектът е присъединен, сумите за
пренос по разпределителната мрежа на ниво ниско напрежение са правилно
изчислени и не подлежат на корекция. Излага се, че съгласно съдебната
практика, при несъответствие с техническите изисквания на чл. 120 от ЗЕ, не
може да се приеме, че цената за достъп и пренос е дължима, като
правомерното поставяне на СТИ е от решаващо значение за дължимостта на
същата, а консумираната ел. енергия, измерена в места, различни от
уговорените или нормативно установените, не може да бъде основа за
изчисляване на цената за достъп и пренос. С оглед изложеното се твърди, че
сумите за пренос ниско напрежение, отразени във фактури за периода от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г. в общ размер на 29 676.66 лв. са платени при
първоначална липса на основание и подлежат на връщане, поради което
ищецът предявява настоящата искова молба за осъждане на ответника да му
заплати подлежащите на връщане суми.
Предявените искове са с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от
ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В срока по чл. 367 от ГПК по исковата молба е депозиран писмен
отговор, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност
на предявените срещу „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД искове. Твърди
се, че ответникът не е легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй
като не предоставя мрежовата услуга „пренос“ и не е страна по
облигационното правоотношение между клиента и оператора на
разпределителната мрежа по предоставяне на мрежови услуги, поради което
6
не може и да ангажира доказателства дали мрежовата услуга е предоставена
от третото лице на ищеца. Излага се, че видно от чл. 8, ал. 3 от договорите за
комбинирани услуги от 2018 г. и 2019 г. и чл. 9, ал. 3 от договора от 2020 г.,
отношенията с купувача в качеството му на ползвател на
електроразпределителната мрежа се уреждат с договорите за достъп и пренос
със съответния мрежови оператор. Поддържа се, че ответното дружество не е
нормативно определеното лице във връзка с монтирането на средствата за
търговско измерване и дали същите са монтирани законосъобразно на
границата на собственост, като се позовава на чл. 104а от ЗЕ, според която
разпоредба общите условия влизат в сила за крайните клиенти без тяхното
изрично приемане. Сочи се, че утвърдените от КЕВР цени за достъп и пренос
се дължат на доставчика на тези услуги, който е операторът на
електроразпределителната мрежа, съгласно Правилата за търговия с
електрическа енергия /ПТЕЕ/. Поддържа се, че предвид разпоредбите на чл.
28, ал. 1 и 2 от ПТЕЕ, независимо че ответното дружество издава процесните
фактури и събира стойността на предоставените мрежови услуги,
разпределителното предприятие е действителния първоначален получател на
тези суми. Твърди се, че предявеният иск е неоснователен, като „Енерго-Про
Енергийни услуги“ ЕАД е заплатило всички получени суми за мрежови
услуги, вкл. и оспорената цена за пренос ниско напрежение на трето за спора
лице – „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД като оператор на
разпределителната мрежа, чиито правомощия и отговорности се различават от
тези на ответното дружество. Излага се, че с исковата молба се претендира
незаконосъобразно мерене, като се обобщават изложените в същата
твърдения. Поддържа се, че ответното дружество изпълнява задълженията си
по договорите за достъп и пренос да фактурира доставените количества ел.
енергия въз основа на данните от собствените на мрежовия оператор средства
за измерване. Сочи се, че ищецът оспорва не реалното потребление на
постъпващата активна ел. енергия, а правилното монтиране на СТИ и
дължимостта на конкретна мрежова услуга, но ответното дружество не е
пасивно легитимирано да отговаря по тази претенция, като в представените от
ищеца договори за достъп и пренос е уредено мрежовите услуги да се
предоставят от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, към когото
следва да бъдат насочени исковите претенции, а не към ответника, поради
това, че плащанията са извършвани на него. Твърди се, че „Енерго-Про
7
Енергийни услуги“ ЕАД не е окончателен получател на плащанията за
мрежови услуги, а съответният мрежов оператор. Не се оспорва, че страните
са обвързани по силата на действащи договори за комбинирани услуги №
ПСКП-**********/06.12.2018 г., № ПКСП-**********/27.11.2019 г. по
условията на Енерго-Про Фикс 1 и № ПКСП-**********/27.11.2020 г. по
условията на Енерго-Про Маркет Тренд МС+, в които е включена
самостоятелна клауза за заплащане на мрежовите услуги от купувача,
предоставени от съответния мрежови оператор, с който продавачът има
сключен рамков договор съгласно чл. 23 от ПТЕЕ. Сочи се, че между „Енерго-
Про Енергийни услуги“ ЕАД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД (сега
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД) са сключени рамкови договори
от 29.06.2015 г. и 20.11.2015 г. за уреждане плащането на мрежови услуги от
крайни клиенти, сключили комбинирани договори по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ,
като този от 20.11.2015 г. е действащ и изменян с оглед промените в
нормативната уредба. Излага се, че предмет на рамковия договор е
заплащането от „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД на мрежовия оператор
на дължимите суми за мрежови услуги, ползвани от клиентите, съгласно
приложение № 1 от договора, което е дължимо, независимо дали е извършено
плащане от клиентите, като в чл. 3 от договора е предвидено, че отношенията
между мрежовия оператор и клиентите извън предмета на договора се
уреждат от договорите за достъп и пренос на ел. енергия през
електроразпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение Бъглария“ АД. Сочи
се, че съгласно чл. 6 от договора търговецът заплаща на мрежовия оператор
дължимите суми за всички мрежови услуги за съответния отчетен период по
цени, утвърдени от КЕВР, които се определят по данни от СТИ на мрежовия
оператор. Поддържа се, че съгласно чл. 7, ал. 2 от рамковия договор мрежовия
оператор издава на търговеца фактура с дата на данъчно събитие последния
ден от съответния месец за всички обекти на клиента, присъединени на ниво
ниско напрежение, която се изпраща в оригинал на електронна поща, като
търговецът заплаща дължимите суми в 18-дневен срок от датата на данъчното
събитие. С оглед на това се твърди, че „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД е
заплатило на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД претендираната с
исковата молба главница за платени мрежови услуги от „СК“ АД за периода от
11.04.2019 г. до 27.03.2024 г., поради което ответното дружество не е
окончателен получател на плащането и не следва да носи отговорност за
8
връщането на тези суми. Оспорва се твърдението, че ответното дружество
неоснователно претендира заплащането на цена за неосъществена услуга
пренос ниско напрежение. Сочи се, че в съответствие с чл. 27, ал. 1 от ПТЕЕ и
правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ и договорите по чл. 11, т. 1 – 3а,
оспорената мрежова услуга, за която са издадени процесните фактури, е
измерена от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, като данните от
измерването са предоставени на ответника от собственика на СТИ. Твърди се,
че начислените суми за мрежови услуги пренос са дължими на основание
облигационна връзка, съществуваща между страните в процесния период по
силата на посочените договори за комбинирани услуги. Излага се, че съгласно
относимата за процесния период редакция на чл. 20 от ПТЕЕ, предмет на
договора по чл. 11, т. 10 от ПТЕЕ са продажбата на ел. енергия и плащането от
крайния клиент на услуги за достъп и пренос в случаите, когато търговецът на
ел. енергия и координаторът на балансираща група са едно и също лице.
Поддържа се, че договорите по ал. 1 се сключват между доставчици от
последна инстанция и крайни клиенти, които не са избрали доставчик на ел.
енергия, при общи условия и между търговец на ел. енергия и краен клиент
при стандартизиран товаров профил, като в договорите се сключват след
сключването на рамков договор по чл. 11, т. 13 от ПТЕЕ. Твърди се, че
съгласно чл. 27, ал. 1 от ПТТЕ и с оглед дължимостта на сумите за оспорените
мрежови услуги пренос ниско напрежение въз основа данните от СТЕ,
ответното дружество като продавач и координатор по договорите за
комбинирани услуги не определя дали сумите се дължат от клиента по
причини, свързани с отношенията между клиент и оператор, основани на
сключените през 2015 г. договори за достъп и пренос, като разполага
единствено с данните, предоставени му от мрежовия оператор. Въз основа на
изложеното се претендира отхвърляне на исковата претенция и присъждане на
разноски, като се предявява обратният иск срещу „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД на основание чл. 219, ал. 3 от ГПК.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК е постъпила допълнителна искова
молба, с която се изразява становище по направените от ответника
възражения за недопустимост и неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че от представените доказателства се установява, че ответното
дружество е пряк получател на сумите за мрежови услуги, което не се оспорва
в отговора на исковата молба и поради това ответникът е пасивно
9
легитимиран по иска с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Сочи се, че
независимо, че ответникът е превеждал сумите по процесните фактури на
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД по силата на договорни
отношения и нормативната уредба, това не дава възможност на ищеца да
претендира тези суми директно от „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД, тъй като същите са заплатени на трето лице – ответното дружество.
Излага се, че по въпросът за дължимостта на сумите за пренос ел. енергия на
ниво средно или ниско напрежение, е налице задължителна съдебна практика
по чл. 290 от ГПК, според която дължимостта на цената за достъп и пренос е
пряко обвързана от правилата на ПИКЕЕ, като, в случай че поставянето на
уредите за количествено измерване не съответства на изискванията на чл. 120
от ЗЕ и подзаконовите нормативни актове, не може да се приеме, че същите
суми са дължими. Твърди се, че е налице признание от страна на
привлеченото като трето лице-помагач „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД, изразено в отговора на искова молба по гр. д. № 36597/2021 г. по
описа на СРС, по отношение на това, че измерването се извършва в трафопост,
собственост на ищцовото дружество. Сочи се, че това признание е взето
предвид и по в. гр. д. № 9101/2022 г. по описа на СГС, поради което е
доказано, че СТИ е монтирано не на границата на собствеността, а в
собствения на ищеца трансформаторен пост на страна ниско напрежение,
както и че присъединяването е със съоръжения, собственост на ищеца.
С депозирания в срока по чл. 373 от ГПК допълнителен отговор,
ответното дружество оспорва фактическите и правни доводи на ищеца,
изложени в допълнителната искова молба. Поддържат се възраженията за
липса на пасивна легитимация на „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД по
предявените срещу него искове с доводът, че ответникът не е субектът,
предоставящ мрежовата услуга „пренос“, предмет на исковата молба.
Поддържат се доводите за неоснователност на исковата претенция,
изложени в отговора на исковата молба и обективираните в същия
доказателствени искания.
С предявеният срещу третото лице – помагач „Електроразпределителни
мрежи Запад“ ЕАД обратен иск, се репликират твърденията и възраженията на
ответника по главния иск, изложени в отговора на исковата молба. Сочи се, че
в случай на уважаване на главния иск, ответното дружество по обратния иск е
10
получило без основание плащане на мрежови услуги за периода от 11.04.2019
г. до 27.03.2024 г. за процесния обект в хипотезата на неоснователно
обогатяване. С оглед на това се моли за уважаване на предявения обратен иск,
в случай че главният бъде приет за основателен.
В законоустановения срок от конституираното като трето лице – помагач
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и ответник по предявения
обратен иск, е депозиран писмен отговор, с който се оспорва предявеният иск
по основание и размер. Твърди се, че исковата молба е нередовна, тъй като не
става ясно кой точно е процесния обект и в нея не са посочени претендираните
суми, по отделни периоди и фактури, а в приложената справка са изредени
фактури, отнасящи се за всички клиенти на „Енерго-Про Енергийни услуги“
ЕАД и не става ясно кои точно суми се претендират от ищеца. Релевира се
възражение за изтекла погасителна тригодишна давност за сумите по всички
фактури, чиито падеж е настъпил три години преди завеждане на исковата
молба, както и за изтеклите лихви по тези фактури. Сочи се, че цените за
мрежови услуги по чл. 29, ал. 3 от ПТЕЕ са дължими, независимо от
собствеността на електрическите съоръжения, чрез които даден обект е
присъединен към разпределителната мрежа и границата на собственост на
електрическите съоръжения. Поддържа се, че по твърденията на ищеца по
обратния иск за незаконосъобразно мерене, поради неправилно монтиране на
СТИ от ответника, не може да се изрази становище, тъй като не е ясен
процесният обект, по отношение на който се претендират сумите за мрежови
услуги. Сочи се, че в случай на искана промяна на нивото на напрежение на
измерване на ел. енергия в съответния обект, следва да се извърши ново
проучване на условията за присъединяване, което представлява платена услуга
и следва да се заяви от клиента, като „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД не може да променя едностранно параметрите на присъединяване и да
извършва реконструкция на съоръжения, които не са негова собственост.
Излага се, че собственикът на трафопоста, чрез който процесния обект е
присъединен към разпределителната мрежа, е този, който трябва да извърши
реконструкция на съоръженията си. Твърди се, че клиентът е уведомяван за
необходимостта от реконструкция за промяна измерването на ел. енергия на
средно напрежение. Сочи се, че разпоредбата на чл. 39, ал. 2 от ПИКЕЕ дава
възможност, когато мястото на измерване не съвпада с мястото на
присъединяване, данните от измерването да се приведат към мястото на
11
присъединяване по начин, договорен между оператора на съответната мрежа и
клиента. Твърди се, че клиентът „СК“ АД не е пожелал да се извърши
преизчисляване по методиката на ответното дружество за привеждане на
измерени данни на ниво ниско напрежение към мястото на присъединяване на
същия на ниво средно напрежение или към по-високата страна на
трансформатора, като методиката не може да се приложи без съгласието на
клиента. Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил посочените от него
суми и техния размер, за което не са приложени писмени доказателства. В
случай че се установи извършването на претендираните плащания, се оспорва
те да са платени от ищеца.
В допълнение към отговора се сочи, че на 24.03.2023 г. „СК“ АД е
подало заявление за проучване на условията за присъединяване за обект,
находящ се в ПИ 49206.2661.816, с. Мрамор, Столична община, подадено на
основание чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредба № 6 за присъединяване към преносната
или към разпределителните електрически мрежи. Излага се, че по заявлението
е издадено становище от „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД,
съгласно което за увеличаване на предоставената мощност и присъединяване
на Пристройка (безвредно производство) е необходимо да се извърши
реконструкция на трафопост „Безвредно производство Мрамор“, собственост
на присъединяваното лице и да се подменят или изградят разпределителна
уредба средно напрежение и СТИ. Сочи се, че захранването на обект с аб. №
96224076 се осъществява на страна ниско напрежение, посредством
трансформаторен пост, собственост на клиента, но условията за
присъединяване на обекта са определени преди установяване на правилото за
място на измерване при отдаване на ел. енергия от разпределителната мрежа
към присъединен потребител. Поддържа се, че съгласно чл. 39, ал. 2 от
ПИККЕ, промяната на нивото на напрежение е възможно и може да бъде
инициирано само от клиента, доколкото чл. 4, 6 и др. от Наредба № 6/2014 г.
изисква към искането да се приложат документи и данни, с които разполага
само присъединеното лице, като е необходима реконструкция на
съоръженията, което може да се извърши само от техният собственик. Твърди
се, че „СК“ АД не е сезирало електроразпределителното дружество с искане за
промяна на нивото на напрежение на измерване на консумираната ел. енергия.
Сочи се, че претендираните суми се дължат възмездно въз основа на
договорни отношения и нормативната уредба за тяхното заплащане и няма как
12
да се предоставени от ответното дружество безвъзмездно, поради което
уважаването на главния иск би довело до неоснователно обогатяване по
отношение на „СК“ АД.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с
която се поддържа обратният иск срещу „Електроразпределителни мрежи
Запад“ ЕАД и се оспорват наведените с отговора твърдения и възражения.
Оспорва се възражението за нередовност на претенцията по обратния иск с
твърдението, че същата е достатъчно ясно конкретизирана по размери и
периоди, като за извършените плащания по процесните фактури са налице Б.и
извлечения за съответната дата, съдържанието на които е търговска тайна.
Поддържат се твърденията за наличие на рамкови договори, уреждащи
отношенията между „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД и ответника по
обратния иск във връзка с финансовите взаимоотношения при предоставяне
на мрежови услуги на крайни клиенти. Сочи се, че срокът на договорите от
29.06.2015 г. и 20.11.2015 г. е продължен, тъй като никоя от страните не е
искала неговото прекратяване. Твърди се, че за всеки отчетен период ищецът
по обратния иск е изпращал по ел. поща фактури на купувача за количеството
доставена и измерена енергия и всички дължими суми. Излага се, че сумите са
заплащани от ищеца на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за
съответните отчетни период, независимо от това дали на свой ред е получавал
заплащане от клиентите, съгласно договора. Поддържа се, че съгласно чл. 3 от
рамковия договор отношенията между мрежовия оператор и крайните
клиенти стоят извън предмета на договора и се уреждат с договорите за
достъп и пренос, сключени с „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД и
общите условия за достъп и пренос до електроразпределителната мрежа.
В срока по чл. 373 от ГПК е депозиран отговор на допълнителната
искова молба, с който се поддържат твърденията, възраженията и
доказателствените искания, направени с първоначалния отговор.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ в процеса се разпределя съобразно
правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК, като всяка страна носи тежестта да докаже
положителните твърдения за факти, от които извлича благоприятни за себе си
правни последици и на които основава исканията и възраженията си.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца по предявения
главен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД да докаже: плащането на
13
претендираната сума на ответника в сочените период и размер и
обогатяването на ответника; че измерването на количествата ел. енергия се
извършва със средството за търговско измерване на страна ниско напрежение;
при проверка на СТИ е възразил срещу неговото местоположение и е поискал
да се предприемат действия от страна на ЧЕЗ;
В тежест на ответника е да установи, че заплатената от ищеца цена за
предоставена услуга „пренос ниско напрежение“ е получена на валидно
правно основание и наведените правоунищожаващи, правопогасяващи и
правоотлагащи възражения.
В тежест на ищеца по предявения обратен иск е да докаже: плащането на
сумите за мрежови услуги за съответния отчетен период на ответника по
силата на сключени между тях рамкови договори; В тежест на ответника по
обратния иск е да установи, че сумите за услуга „пренос ниско напрежение“ са
получени от него на валидно правно основание; настъпила тригодишна
погасителна давност по отношение на сумите по издадените фактури, предмет
на иска; и наведените правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи
възражения.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ, ЧЕ:
- „СК“ АД, ЕИК *********, е собственик на обект „Сграда за безвредно
производство, складове и офиси (производствен корпус)“, находящ се в ПИ
816, с. Мрамор, Столична община, ул. „Васил Левски“ № 67 и че обектът е
присъединен към електроразпределителната мрежа чрез трафопост,
собственост на „СК“ АД;
- „СК“ АД е потребител на мрежови услуги за достъп и пренос на ел.
енергия с клиентски № ********** и аб. №/Z 32 Z103003000636К за адрес на
потребление: гр. София, ПК 1261, с. Мрамор, ул. „Васил Левски“ № 67;
- Наличието на валидно облигационно правоотношение между „СК“ АД
и „Енерго-Про Енергийни Услуги“ ЕАД по силата на 1) Договор за
комбинирани услуги № ПКСП-**********/06.12.2018 г. за покупко-продажба
на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт „Енерго-Про Фикс“; 2)
Договор за комбинирани услуги № ПКСП-**********/27.11.2019 г. за
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
14
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
„Енерго-Про Фикс“; 3) Договор за комбинирани услуги №
ПКСП2011001676/27.11.2020 г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт „Енерго-Про Маркет Тренд МС+“.
- Сключени между „Енерго-Про Енергийни услуги“ ЕАД и
„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД рамкови договори от 29.06.2015
г. и 20.11.2015 г. за уреждане на финансовите взаимоотношения, касаещи
мрежовите услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор чл. 11, т.
10 от ПТЕЕ с търговец на ел. енергия с предмет заплащане на суми за
мрежови услуги за клиентите, съгласно Приложение № 1 към договорите;
- Сключени между „СК“ АД и „Електроразпределителни мрежи Запад“
ЕАД договор за достъп до електроразпределителната мрежа при продажба на
ел. енергия № *********/04.05.2015 г. и договор за пренос на ел. енергия по
електроразпределителната мрежа № **********-1/04.05.2015 г.
АДВ. С.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с исковата молба писмени документи.
АДВ. Б.: Моля, да приемете като доказателство по делото
представените с отговора на исковата молба писмени документи.
СЪДЪТ намира, че представените с исковата молба, отговора на
исковата молба (обратния иск) и допуснати до приемане писмени документи
следва да бъдат приети като доказателство по делото.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
исковата молба писмени документи: копия от фактурите издадени от
„ЕНЕРГО-ПРО Енергийни услуги" ЕАД в периода 11.04.2019 г.-27.03.2024 г.;
справка по чл. 366 ГПК; договори за комбинирани услуги, сключени между
ищеца и ответника през 2018г., 2019г и 2020 г.; извлечения от Б.ите сметки на
ищцовото дружество за извършени плащания по процесиите фактури;
разрешение за строеж № 780 / 06.11.2006г., издадено от гл.архитект на гр.
15
София; удостоверение за въвеждане в експлоатация № 17 от 25.01.2008г.,
издадено от Директор дирекция „Контрол по строителството“ - Столична
община; разрешение за строеж №Б-68/21.02.2007г.; разрешение за ползване №
ДК-07-592 от 19.12.2007г., на началника на Столична РДНСК; доказателства,
че трафопостът и кабелът СрН са изградени от и са собственост на ищеца;
констативен протокол № 1025880 от 03.10.2019г. с възражение от ищеца
относно мястото на мерене; кореспонденция между „СК" АД и ЧЕЗ относно
исканията на ищеца за промяна на мястото на мерене; договор за предоставяне
на достъп до разпределителната мрежа при продажба на електрическа енергия
№ ********** от 04.05.2015 г. и договор за пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа № **********-1 от 04.05.2015 г.; общи
условия на „ЕРМ ЗАПАД" АД; съдебни решения по гр. 36597/2021г. по описа
на СРС и в.гр.д. 9101/2022г. по описа на СГС, водени от „СК" АД срещу „ЕРМ
ЗАПАД'" ЕАД.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба писмени документи: Рамков договор за уреждане
на финансовите взаимоотношения, касаещи мрежови услуги за крайни
клиенти, сключили комбиниран договор по чл.11, т.10 от ПТЕЕ с търговец на
електрическа енергия от 29.06.2015г.; Известие от ЧЕЗ разпределение
България АД от 10.11.2015г.; Писмен отговор от ЕПРЕУ 20.11.2015г.; Рамков
договор за уреждане на финансовите взаимоотношения, касаещи мрежови
услуги за крайни клиенти, сключили комбиниран договор по чл.11, т.10 от
ПТЕЕ с търговец на електрическа енергия от 20.11.2015г.; Известие от Чез
разпределение България АД от 15.03.2018 г., ведно с нотариално заверено
пълномощно; Допълнително споразумение към рамков договор от 20.11.2015
г.; Известие от Чез разпределение България АД от 14.06.2018г. ведно с
допълнително споразумение № 2; Допълнително споразумение № 3; Искане
ЧЕЗ разпределение България АД от 10.11.2015г.; Удостоверение за сключен
рамков договор на основание чл.23 от ПТЕЕ; Известие от Чез разпределение
България АД от 23.07,2021 г., ведно с допълнително споразумение № 4;
Искане „ЕРМ Запад" ЕАД от 17.04.2024г., ведно с удостоверение.; Договор за
комбинирани услуги № ПКСП-**********/06.12.2018г. за покупко-продажба
на електрическа енергия, участие в стандартна балансираща група и
заплащане на мрежови услуги по условията на продукт Енерго Про Фикс 1;
Договор за комбинирани услуги № ПКСП-**********/27.11.2019Г. за
16
покупко-продажба на електрическа енергия, участие в стандартна
балансираща група и заплащане на мрежови услуги по условията на продукт
Енерго Про Фикс 1; Договор за комбинирани услуги № ПКСП-
**********/27.11.2020г. за покупко-продажба на електрическа енергия,
участие в стандартна балансираща група и заплащане на мрежови услуги по
условията на продукт Енерго Про Маркет Тренд МС+; Счетоводна справка
извършени плащания по фактури за мрежови услуги на „ЕРМ Запад" АД.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
отговора на исковата молба по обратния иск писмени документи: фактура №
3223767/31.03.2019 г., фактура № 3226918/30.04.2019 г.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото представените с
допълнителната искова молба по обратния иск писмени документи: 62 броя
фактури за мрежови услуги за периода 11.04.2019 г. до 27.03.2024 г.; Б.о
извлечение за извършено плащане по фактура № **********/29.09.2020 г.
СЪДЪТ докладва постъпила вх. № 6875/11.03.2025 г. молба, подадена от
вещото лице С., с която се моли да му бъде дадена допълнителна възможност
да изготви и депозира заключението по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза, с оглед на обстоятелството, че за изготвяне на същата е нужно
извършване на документите, находящи си при ответника, като поради късното
му уведомяване е бил в невъзможност да стори това.
АДВ. С.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
АДВ. Б.: Да се даде възможност на вещото лице да изготви
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на процесуалните представители
на страните и съобрази депозираната от вещото лице молба, намира, че нъ
същото следва да бъде дадена възможност за датата на следващо съдебно
заседание да изготви и депозира в срока по чл. 199 ГПК заключението по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
С оглед горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И
17
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на вещото лице С. за датата на следващо
съдебно заседание да изготви и депозира в срока по чл. 199 ГПК
заключението по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
СЪДЪТ докладва постъпило вх. № 4263/13.02.2025 г. заключение по
допуснатата съдебно-техническа експертиза.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на вещото лице, като сне самоличността
му, както следва:
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Д. М., 72 години, българин, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство и дела със страните по спора, предупреден за
отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.
АДВ. С.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
АДВ. Б.: Нямам въпроси към вещото лице. Моля, да приемете
заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещите лице по съдебно-техническата експертиза, следва да бъде прието и
приобщено, като доказателство по делото.
С оглед, на което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното
заключение на съдебно- техническата експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице, в размер на
внесения депозит (издаден РКО сумата от 600,00 лева).
СЪДЪТ намира, че за изготвяне на заключението по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза производството по делото следва да бъде отложено за
друга дата.
С оглед горното, СЪДЪТ
18
О П Р Е Д Е Л И
За изготвяне, изслушване и приемане на заключението по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза ОТЛАГА И НАСРОЧВА производството по
делото за 13.05.2025 г. от 10:00 часа, за което ищцовата и ответната страна
уведомени в днешно съдебно заседание чрез процесуалните им
представители, третото лице-помагач редовно уведомено по реда на чл. 56, ал.
2 ГПК, вещото лице С. следва да бъде призовано.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:20
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19