№ 341
гр. Севлиево, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на четиринадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря ИВОНА ПЛ. ПЕНКОВА
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20214230100218 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
Р. В. С. срещу М. И. Г. и М. И. Г., с която са предявени обективно кумулативно
пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.56 ЗН.
Ищцата твърди, че с ответника Г. имали сключен договор за паричен заем от
18.10.2019 год., по силата на който в деня па сключването му, съшят в качеството си на
Заемател, получил сумата в размер на 35 000 /тридесет и пет хиляди/ лв. от нея в
качеството й на Заемодател. Сочи, че съгласно чл.4 oт договора ответникът трябвало
да й върне сумата до 04.11.2020 г. Твърди, че и до настоящия момент ответникът не й
върнал посочената сума. Ищцата поддържа, че разбрала, че ответникът е направил
отказ от наследствата на покойните си родители С.М. Г., починала на 20.07.2015 г. и И.
Г. Г., починал на 29.09.2017 г., като отказите били вписани в специалната книга на съда
на 09.03.2020 г. Излага съображения, че ответникът Г. не разполагал с друго
имущество, от което ищцата може да удовлетвори вземането си. Искането към съда е
да бъдат унищожени отказите от наследство на ответника М. И. Г. по отношение на
ищцата.
Ответницата М. И. Г. в законоустановения срок е депозирала отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищцата няма
качеството кредитор, твърди, че ответникът Г. не е получавал заеми от ищцата.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
1
Ответникът М. И. Г. в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищцата няма качеството
кредитор, оспорва да е сключвал договор за заем с ищцата и да е получавал сума от
нея.
Искането към съда е да отхвърли предявените искове. Претендират се
разноските по делото.
Извършена е проверка по чл.140 ГПК.
С определение № 351 от 23.04.2024 г. е конституирана М. И. Г. на мястото на
починалия ответник М. И. Г..
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приобщените изпълнителни дела, че в полза на ищеца
са издадени изпълнителни листи, както следва:
По делото е представен договор за паричен заем от 18.10.2019 г., сключен между
ищцата Р. В. С., в качеството и на заемодател и М. И. Г., в качеството му на заемател, с
който заемодателят е предоставил на заемателят суамта в размер на 35 000 лв., която
сума е следвало да бъде върната от заемодателя до 04.11.2020 г.
По делото е представена декларация от 25.12.2020 г., изхождаща от М. И. Г., с
която последният заявява, че е страна по договор за заем от 18.10.2019 г. за сумата от
35000 лв., която се задължил да върне на Р. В. С..
По делото е представено предизвестие от Р. В. С. до М. И. Г., с която е
направено изявление за прекратяване на сключения между страните договор от страна
на заемодателя и му е предоставен 7 – дневен срок да върне дължимата сума.
Представено е и известие за доставка.
С влязло в сила решение № 85 от 08.02.2024 г. на трето г.о. на ВКС постановено
по гр.д. № 1298/2023 г. е отменено решение № 178/08.12.2022 г. по в.гр.д. № 222/2022
г. на Апелативен съд Велико Търново и са отхвърлени исковете на Р. В. С. срещу М. И.
Г. за заплащане на сумите от 35 000 лв. на осн. чл. 240 ЗЗД и 817,29 по чл. 92 ЗЗД.
Други релевантни към предмета на делото доказателства не са представени.
Предвид така установеното от фактическа страна се налагат следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1 ЗН, кредиторите на лицето, което се е
отказало от наследството, могат да искат унищожаването на отказа в своя полза,
доколкото не могат да се удовлетворят от имуществото на наследника.
Искът по чл. 56, ал. 1 ЗН е конститутивен и представляваща развитие на идеята
на чл. 133 ЗЗД - цялото имущество на длъжника, включително и това, което би
получил по наследство, да служи за удовлетворение на кредитора. Искът по чл. 56
2
ЗЗД представлява и частен случай на общия Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, допускащ
възможността да се обявят за относителни по отношение на кредитора сделките, с
които длъжникът го уврежда, но за разлика от него, в чл. 56 ЗН субективният елемент
- знание за увреждането, не се изисква. Унищожаването на отказа е относително - то е
по отношение само на кредитора, който го е поискал, и само доколкото е необходимо
за удовлетворяване на визираното в иска вземане. След удовлетворяване на кредитора
по посоченото вземане, отказът остава действителен за останалото в наследството
имущество и по отношение на непредявилите този иск кредитори и всички трети лица.
Съобразно горното, за основателното провеждане на претенцията, тежестта на
доказване в гражданския процес възлага на ищеца в провеждане на пълно и главно
доказване на следните твърдяни от него факти и обстоятелства, а именно: че е
кредитор на ликвидно и изискуемо вземане спрямо ответника, размер на вземането си
и твърденията, че единственото притежавано от ответника имущество е това,
принадлежало на наследодателя му. При провеждане на това доказване, ответникът
следва да докаже, че притежава имущество, от което кредиторът му би могъл да се
удовлетвори, независимо от направения от него отказ от наследството.
От влязлото в сила решение решение № 85 от 08.02.2024 г. на трето г.о. на ВКС
постановено по гр.д. № 1298/2023 г. се установява, че със сила на пресъдено нещо е
отречено качеството кредитор на ищцата Р. В. С..
Следва да се посочи, че в практиката на ВКС константно се приема, че за
допустимостта на иска по чл. 135 ЗЗД /чл. 56 ЗН, който е частен случай на иска по чл.
135 ЗЗД/ по принцип са достатъчни твърдения, че ищецът има качество на кредитор,
като дори в хипотеза, в която се установи, че това качество е отречено със сила на
пресъдено нещо, искът е не недопустим, а неоснователен. Така Определение № 482 от
29.06.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2241/2021 г., IV г. о., ГК.
След като ищецът към настоящия момент няма качеството кредитор, то и
същият не притежава потестативното право да иска унищожаване на извършените от
М. И. Г. откази от наследство. При липса на първата предпоставка от хипотезата на
нормата на чл. 56, ал. 1 ЗН, исковете се явяват неоснователни и като такива същите
следва да бъдат отхвърлени.
По искането от страна на процесуалния представител на ответницата за отмяна
на допуснатото обезпечение на иска, съдът намира следното:
По делото е постановено Определение № 8 от 12.01.2021 г. по ч.гр.д.11/2021 г.
по описа на ОС – Габрово, с което е оставена без уважение молбата на ищцата за
допускане на обезпечение на бъдещи искове срещу М. Г. И. с правно основание чл. 240
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата в размер на 35 000 лв. и иск с правно
основание чл. 56 ЗН за отмяна на извършените от наследника откази от наследство.
С Определение № 53 от 05.02.2021 г. постановено по в.ч.гр.д. № 32/2021 г. по
3
описа на Апелативен съд Велико Търново е отменено горното определение в частта, с
която е оставено без уважение искането на Р. В. С. за допускане на обезпечение на
бъдещия иск с правно основание чл. 56 ЗН и е допуснато обезпечение чрез налагане на
възбрана.
Съдът намира, че компетентен да се произнесе по молба за отмяна на
обезпечение е съдът, който първоначално е бил сезиран с искане по чл. 389
ГПК или чл. 390 ГПК, който в случая е Окръжен съд Габрово, поради което
настоящият съдебен състав не следва да се произнася по направеното искане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК разсноски се дължат на
ответника. Съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 600 лв. за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Р. В. С., ЕГН **********, от гр. ***********,
срещу М. И. Г., ЕГН ********** , от гр. ***********, /конституирана на мястото на
първоначалния ответник, починал в хода на процеса – М. И. Г., с ЕГН ********** , от
гр. ***********/, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 56,
ал. 1 ЗН, за унищожаване в полза на ищеца на заявените от М. И. Г., с ЕГН
**********, и вписани в Особените книги при Районен съд – Севлиево по ч.гр.д. №
303 от 09.03.2020 г. откази от наследство, останало след смъртта на баща му И. Г. Г. и
майка му С.М. Г..
ОСЪЖДА Р. В. С., ЕГН ********** да заплати на М. И. Г., ЕГН **********
на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 600 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
4