РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Свиленград, 17.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200191 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58а и сл. от ЗАНН.
Внесена е административнонаказателна преписка (АНП) от
Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали по издаден
Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия КОО №
097554 от 15.02.2024 година по компетентност за налагане на Безвъзмезден
труд в полза на обществото на Ю. Ф. З. с ЕГН ********** от
********************************, на основание чл. 266, ал. 3 от Закона за
горите (ЗГ).
Административнонаказващият орган (АНО) – Директорът на РДГ -
Кърджали, редовно призован, не се явява.
Нарушителят Ю. Ф. З., редовно призован, не се явява.
По делото са събрани писмени доказателства.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени доказателства, установи следното от
фактическа страна:
Ю. Ф. З. е роден на 15.03.1990 година в град Хасково, с ЕГН
**********. Български гражданин е. Живее в град
1
**********************************. Не е женен. Не е осъждан. Не работи
по трудово правоотношение.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на
15.02.2024 година около 17.30 часаЧ.Р.С., който работи на длъжност „Главен
специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към Изпълнителна
агенция по горите” съвместно с колегите си Л.Д.Д. и З.М.С. констатират, че
нарушителят З. в отдел 436 „Б” в землището на град Свиленград, област
Хасково, е отсякъл с бензинов моторен трион дърва за горене (1 брой топола)
– 0.4 пр.куб.м. топола, немаркирана в основата на пъна с контролна горска
марка.
За така констатираното нарушение е съставен Констативен протокол
№ 129967, серия КОО на дата 15.02.2024 година, който е подписан от
горските служители и от присъствалия на проверката нарушител З..
На 15.02.2024 година Ч.Р.С. съставя срещу Ю. Ф. З. АУАН серия
КОО № 097554, а именно: за това, че на 15.02.2024 година в отдел 436 „Б” в
землището на град Свиленград, област Хасково лицето отсякало с моторен
бензинов трион дърва за огрев - 0.4 пр.куб.м. топола, немаркирани в основата
на пъна с контролна горска марка. АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетелите по Акта - Л.Д. и З.С.. Подписан е от нарушителя
без възражения.
С Разписка серия ЮИДП-17 № 000255 от 19.02.2024 година
процесният моторен трион е предадени за отговорно пазене на служител на
Държавно горско стопанство (ДГС) - Свиленград.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва
Възражение.
След получаване на съставения АУАН, ведно с преписката,
Директорът на РДГ - Кърджали установява, че извършеното от Ю. Ф. З.
нарушение е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на
Наказателно постановление (НП) № 3399/28.06.2023 година на Директора на
РДГ – Кърджали, влязло в сила на 31.08.2023 година, с което на Ю. Ф. З. за
нарушение на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 60 лв. Предвид на това, че Ю. Ф. З. е наказан за друго
такова нарушения по чл. 266, ал. 1 от ЗГ и въз основа на АУАН, АНО
изпраща преписката в Районен съд - Свеленград, който да се произнесе по
наказанието на нарушителя за нарушението по чл. 266, ал. 3 от ЗГ.
Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за
нарушения по ЗГ, се доказва предвид факта, че Ч.Р.С. заема длъжността
„Главен специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към
2
Изпълнителна агенция по горите”, притежава средно – специално
образование: Горско и ловно стопанство, квалификация Техник - лесовъд
(видно от Диплома за средно образование серия Н-02 № 0003145), т.е. С. се
явява оправомощено лице, съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ,
действало при изпълнение на служебните си задължения.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира
писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН,
които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
автентични по признак – авторство. Кредитираха се и всички други писмени
доказателства, налични по делото.
Изложената по горе фактическа обстановка, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в
настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство, установи, че Искането е
процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна -
Директорът на РДГ - Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по
смисъла на чл. 37, ал. 1 от ЗАНН съобразно изискванията на закона.
Разгледано по същество Искането на АНО, Съдът намира за
основателно по следните съображения:
Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните
правила: деянието, за което е ангажирана административнонаказателната
отговорност на нарушителя е квалифицирано по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ.
Действително в АУАН са посочени служебните адреси на свидетелите
по Акта, а не личните, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед
идентификацията и конкретизацията на посочените лица. Предвид факта, че
са посочени коректно, точно и ясно трите имена и служебния им адрес, както
и датите им на раждане, е налице пълно индивидуализиране на посочените
лица и не е наличен проблем с тяхната индивидуализация, т.е. с тяхната
самоличност. От друга страна констатираното не представлява съществено
процесуално нарушение, тъй като за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на нарушителя, което в случая не е налице.
3
Действително в АУАН не е посочено в какъв срок може да се подаде
възражение, но това също не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като не води до различни правни изводи, защото в АУАН се
съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил) и тъй като ако беше депозирано такова от
страна на нарушителя АНО, респ. Съдът щеше да го разгледа, т.е. настоящият
състав не счита, че това е нарушение, водещо на самостоятелно основание до
отмяна на обжалвания акт.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура.
Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от
ЗАНН, вр.чл. 274, ал. 1, т. 1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват
с Актове, съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в
нейните структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните,
че към 15.02.2024 година актосъставителят Ч.Р.С. е заемал длъжността
„Главен специалист - Горски инспектор при РДГ – Кърджали към
Изпълнителна агенция по горите” и притежава лесовъдско образование.
Деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като
тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички
дейности, касаещи горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията
на Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино,
Кърджали, Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград,
Ивайловград, Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград,
Хасково, Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта е спазен предвиденият от разпоредбата на
ал. 1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ предвижда, че се забранява
сечта на немаркирани дървета, освен в случаите, определени в Наредбата
по чл. 101, ал. 3 от ЗГ. Съгласно чл. 1, ал. 2 от Наредбата, същата се прилага
за всички гори и горски територии независимо от тяхната собственост с
изключение на тези по чл. 2, ал. 3 от ЗГ, като съгласно последната това са
паркове и градини в урбанизирани територии, горите и земите в
националните паркове и в резерватите, дървета от горскодървесни видове в
земеделски територии, когато не притежават характеристиките на гора по ал.
1 и площите, заети с горскодървесна растителност в обхвата на
4
републиканските, местните и железните пътища.
Посочените по-горе обстоятелства обуславят ангажиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя З., доколкото
деянието му осъществява фактическия състав на нарушението по чл. 104, ал.
1, т. 5 от ЗГ - сеч на немаркирани дървета. В случая няма спор, че дървета не
са маркирани съобразно изискванията на Наредба № 8/05.08.2011 година за
сечите в горите - по съответния предвиден ред и от съответните компетентни
лица. От събраните по делото доказателства се установява по категоричен и
безспорен начин извършването на деянието и неговото авторство, а
вмененото на Ю. Ф. З. административно нарушение е правилно
квалифицирано по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, а именно, че на 15.02.2024 година
в отдел 436 „Б” в землището на град Свиленград, област Хасково,
нарушителят е отсякъл с моторен бензинов трион дърва за огрев - 0.4
пр.куб.м. топола, немаркирани в основата на пъна с контролна горска марка.
Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно
маркиране на процесното количество. Кубатурата на дървата е измерена чрез
използването на рулетка в присъствието на нарушителя. Ето защо Съдът
намира, че са налице обективните признаци от състава на нарушението по
чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен.
Процесното нарушение е описано/удостоверено в Констативния
протокол (, съставен при проверката на место), който е приложен към делото,
т.е. той се явява част от административнонаказателното производство и
нарушителят има възможност да се запознае с него, а отделно от това той му
е бил връчен.
Нарушението на чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ е формално и може да се
извърши само при пряк умисъл. В конкретния случай Съдът намира, че
нарушението от страна на нарушителя е осъществено и от субективна страна
при форма на вината пряк умисъл, за което се прави извод от неговото
конкретно обективирано поведение. Ноторно известно е изискванието, че при
сеч следва да се отсичат само надлежно маркирните дървета. Ю. З. е имал
обективна представа, че сече с моторен трион немаркирано в основата си с
контролна горска марка дърво за огрев - топола. Ето защо Съдът намира, че
деецът е съзнавал, че сече с моторен трион немаркирано в основата на пъна с
контролна горска марка дърво за огрев и че с това нарушава чл. 104, ал. 1, т. 5
5
от ЗГ, но го е извършил именно с тази цел.
Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е
„повторност” на нарушенията като съгласно § 1, ал. 2 от Допълнителната
разпоредба (ДР) на ЗАНН - предвиденото наказание за повторно нарушение
от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец
или юридическо лице към Държавата или Община се налага, когато
нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е
наложено административно наказание за нарушение от същия вид или
имуществена санкция за неизпълнение на задължение от същия вид, освен
ако в специален закон е предвидено друго.
Законодателят е указал с тези промени в ЗАНН и какво следва да се
разбира под нормата на нарушение от същия вид, като съобразно § 1, ал. 1, т.
6 от ДР на ЗАНН – „нарушение от същия вид от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
към Държавата или Община от същия вид” е това нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или
юридическо лице към Държавата или Община, което осъществява признаците
на същия основен състав на административното нарушение, независимо дали
осъществява признаците на квалифициран или привилегирован състав.
От материалите по делото е видно, че нарушителят е бил наказан за
извършено от него нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ с НП №
3399/28.06.2023 година на Директора на РДГ – Кърджали, влязло в сила на
31.08.2023 година, т.е. в едногодишен срок от влизането в сила на
горецитираното НП № 3399/28.06.2023 година, нарушителят отново е
извършил същото административно нарушение в едногодишния срок от
влязлото в сила НП, а именно: на 15.02.2024 година. Следователно
извършеното от нарушителя изцяло припокрива нормата на „повторност” на
нарушението.
От изложеното става ясно, че нарушителят е извършил нарушението
си в условията на „повторност”, поради което и спрямо него следва да бъде
приложена нормата на чл. 266, ал. 3 от ЗГ, съгласно която, когато
нарушението по ал. 1 е извършено повторно, наказанието е Глоба от 1 000 лв.
до 10 000 лв. или Безвъзмезден труд в полза на обществото.
Настоящия Съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена
опасност на нарушението, паричната равностойност на дървесината (28.80
лв.), фактът, че се касае само за едно дърво, кръга на засегнатите интереси,
времетраенето на нарушението и значимостта на конкретно увредените
отношения, както и личността на нарушителя, който се явява нарушител на
ЗГ, липсата на постоянни трудови доходи на нарушителя, чистото съдебно
минало и с оглед целите на административните наказания, съобразно нормата
на чл. 12 от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване
6
на установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително
върху останалите граждани, че следва да приеме Искането на АНО за
налагането на административно наказание „Безвъзмезден труд в полза на
обществото” като основателно.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗАНН, за административно нарушение,
извършено повторно или на системно извършване, може да се предвижда
наказание „Безвъзмезден труд в полза на обществото”, което да се налага
самостоятелно или едновременно с друго наказание по ал. 1.”. И тъй като,
съобразно нормата на чл. 16а от ЗАНН, „Безвъзмездният труд” е труд, който
се полага в полза на обществото без ограничаване на други права на
наказания, то неговата продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа
и повече от 200 часа годишно за не повече от 2 последователни години,
предвид разпоредбата на чл. 16а, ал. 2 от ЗАНН.
В конкретния случай Съдът счита, че следва да наложи
административно наказание от този вид самостоятелно и в минимален размер
за извършеното от Ю. Ф. З. нарушение, т.е. в размер на 40 часа годишно,
съобразявайки се с разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и тежестта на
нарушението, размера на минималната работна заплата към датата на
деянието – 993 лв. съгласно ПМС № 193/12.10.2023 година.
В хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да
мотивират по-висок размер на административното наказание от минимално
предвиденото.
Поради изложеното, Съдът приема, че целите на наказанието могат
да бъдат постигнати и с минималното наказание по закон, а именно:
Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на 40 часа за срок от 1
година за извършеното нарушение. На основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН
наказанието „Безвъзмезден труд в полза на обществото” следва да се изпълни
по настоящия адрес на нарушителя.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение
не следва да се третира като маловажно по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4
от ДР на ЗАНН. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 година по
т.д.№ 1/2007 година на ОСНК на ВКС, докладчик Съдията Блага Иванова,
преценката на АНО за „маловажност” на случая по чл. 28 от ЗАНН се прави
по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които нарушението е намерило проявление
в обективната действителност – време, място, обстановка, механизъм и т. н.
Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, „маловажен случай”
е този, при който „извършеното нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице
7
към Държавата или Община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид”. В случая не би могло да се говори за липса или
незначителност на вредните последици, тъй като посоченото нарушение е
формално, на просто извършване и за довършването му не е необходимо
настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно: „други
смекчаващи обстоятелства”, които да редуцират степента на обществена
вредност на деянието съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и
същото се явява повторно извършено в едногодишен срок от наказване на З.
за идентично административно нарушение.
В това производство Съдът е задължен на основание чл. 58в, ал. 2 от
ЗАНН да се произнесе и за отнемането в полза на Държавата на вещите и
предметите по чл. 20 и чл. 21 от ЗАНН. Чл. 20, ал. 4 от ЗАНН (, приложим на
общо основание, доколкото ЗГ не предвижда друго), изрично ограничава
отнемането на вещи по ал. 1 и ал. 3 и не допуска такова, в случаите когато
стойността им явно не съответства на характера и тежестта на извършеното. В
конкретния казус, АНО не е събирал и представил никакви доказателства за
стойността на отнетите вещи и по – специално на бензиновия моторен трион,
но по правилата на формалната и житейска логика е очевидно, че стойността
на един бензинов моторен трион, многократно надвишава стойността на
отсеченото с него малко количество дърва. В този смисъл в конкретния
случай е налице явно несъответствие между тази стойност и характера и
тежестта на извършеното. Предвид горното Съдът приема, че отнемането на
ползваното средсво за извършване на нарушението е твърде тежка последица
за нарушителя, несъизмерима с тежестта и обществената опасност на
конкретното противоправно поведение. При гореизложените съображения
бензиновият моторен трион следва да бъде върнат на лицето, от което е иззет.
По разноските: Такива не се претендират.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 58в, ал. 1, т. 1 от ЗАНН,
Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
НАЛАГА, на основание чл. 266, ал. 3 от ЗГ, административно
наказание „БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО” в размер
на 40 (четиридесет) часа за срок от 1 (една) година на Ю. Ф. З. с ЕГН
********** от град *******************************************, за
извършеното нарушение по чл. 104, ал. 1, т. 5 от ЗГ при условията на
повторност, за което е бил издаден АУАН серия КОО № 097554/15.02.2024
година.
8
На основание чл. 81а, ал. 1 от ЗАНН, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО”, наложено на
нарушителя Ю. Ф. З. с ЕГН ********** от град
*************************************, ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от
Пробационната служба по настоящия адрес на наказания.
ДА СЕ ВЪРНЕ на Ю. Ф. З. с ЕГН ********** от град
***************************************, бензиновия моторен трион,
иззет с АУАН серия КОО № 097554/15.02.2024 година и предоставен с
Разписка за отговорно пазене серия ЮИДП-17 № 000255 от 19.02.2024
година на Г.К.Т. - служител на ДГС - Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане на Решението в сила, да се изпрати препис на РДГ -
Кърджали и на Пробационна служба – Хасково, с указания след изпълнение
на наказанието, да се изпрати на Съда препис от Доклада по чл. 81г, ал. 2 от
ЗАНН.
След влизане в сила на Съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
9