гр.Елхово, 31.01.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично
съдебно заседание на втори декември през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател: В.Апостолова
при секретаря М. Демирева, разгледа докладваното от съдията АНД № 370/2019 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по
жалба на М.С.Ч. против Наказателно постановление № 1865/2019 от 25.09.2019г. на Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в
ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. Д. П., с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния Закон /ВЗ/, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от
Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства,
благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на
митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза
на държавата 16000.00 щатски долара, преизчислени в български лева съответно 27690.72
лева - предмет на нарушението за това, че на 29.05.2019 година, на Митнически пункт ***, М.С.Ч. не е изпълнил задължението си да декларира пренасяната
чуждестранна валута - 16000.00
щатски долара, надхвърляща размера на паричните средства, които могат
да бъдат пренесени за или от трета страна без писмено деклариране пред
митническите органи.
В жалбата от М.С.Ч. се сочи, че атакуваното НП е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. Твърди се, че жалбоподателят не е извършил описаното нарушение, както и
че в обстоятелствената част на АУАН и НП липсва конкретно и точно описание на
мястото и обстоятелствата, при които е извършено твърдяното нарушение. Поради тези си съображения,
жалбоподателят желае съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното НП.
В съдебно заседание
жалбоподателят не се явява лично, но неговият процесуален представител – адв.П.М. заявява, че поддържа жалбата и желае атакуваното НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно. Сочи се, че изначално е била опорочена проверката от
митническите служители, тъй като жалбоподателят, който е турски гражданин, е
бил запитан на английски език, който той не владее, има ли нещо за деклариране
и в този смисъл той не е разбрал зададеният му въпрос, за да заяви има или не
нещо за деклариране. Още повече, че пренасяната валута не е била укрита, а се
намирала в естествена кухина на автомобила и същата е била видима. Твърди се и
че разпоредбата на чл. 20 от ВЗ по отношение отнемането в полза на държавата на
валутата – предмет на нарушението, е в пряко противоречие със законодателството
на ЕС и по-конкретно – с нормите на Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността и ако съдът не приеме, че
са налице основания за отмяна на обжалваното НП в цялост, то желае съдът да
постанови решение, с което да отмени НП в частта, касаеща отнемане в полза на
държавата на паричните средства в размер на 16000.00 щатски долара. Желае се и
присъждане на направените по делото разноски.
За административно-наказващият
орган, издал НП, в съдебно заседание се явява ст.юрисконсулт Д.Д., която заявява, че оспорва
жалбата и желае съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното от жалбоподателя НП изцяло като правилно и законосъобразно.
Твърди се, че в хода на делото е установено по безспорен начин, както фактическата обстановка по
извършване на нарушението, така и авторството и вината на нарушителя, като
жалбоподателят не е спазил редът за деклариране на пренасяните от
него парични средства от 16000.00 щ.д., представляващи количество над
разрешеното за внос без писмено деклариране.
Съдът след
преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и като съобрази
закона, прие за установено от фактическа страна следното:
На 29.05.2019 г., в 12.15 ч. на Митнически пункт
***, на трасе за обработка на изходящи леки автомобили от Република България за
Република Турция е била извършена проверка на лек автомобил марка „Volkswagen Pasat“ с рег. № ***, управляван от турския гражданин М.С.Ч. /M.
S. C./. Според създадената инфраструктура и организация на
МП – ***, на трасетата за влизане и излизане, има поставени указателни табели,
в които на различни езици, вкл. и на български и турски език, са указани
задълженията на лицата, преминаващи границата, да декларират носените от тях
стоки, ценности или валута над определени размери. Преди пристъпване към митническата проверка, служителите на Агениця „Митници“, Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, сектор „Оперативен контрол“ – св. А.Р. и
св. В.Т. попитали на английски език водача на автомобила - жалб. Ч.
дали пренася стоки
или валута, подлежащи на
деклариране пред митническите органи, на което той отговорил, че няма нищо за
деклариране.
След това митническите служители - св. Р. и Т. пристъпили към
митническа проверка на автомобила и съответно багажа
в него, при която в жабката от страна на шофьора е установено голямо
количество валута – щатски долари, която не е била декларирана. След това
автомобилът е бил проверен щателно в халето за ЩМП, като не са били открити
други банкноти в автомобила и в багажа на пътника. Извършен е бил също и личен
преглед на лицето, като не са установени укрити парични средства и предмети в
него. Относно откритата валута Ч. заявил, че сумата е негова и парите са
предназначени за осъществяване на търговска дейност. В този смисъл
са и депозираните саморъчно написани на турски език обяснения от М.Ч.,
приложени на л.14 от АНП с превод на български език. Банкнотите по-късно били
преброени от митническите служители в присъствието на М.Ч., при което се
установило, че недекларираната сума /160 банкноти в купюри по 100 щатски долара/
е общо в размер на 16000.00 щ.д., преизчислени в български лева, съответно –
27690.72 лева при курс за митнически цели към 29.05.2019 година. Извършването на тази проверка било удостоверено със
съставените от осъществилите я митнически служители – свидетелите Р. и Т. протокол за извършена
митническа проверка № М 1869 от
29.05.2019г. и протокол за личен преглед № 1869
от 29.05.2019г., подписани също и от жалбоподателя
Мехмед Ч., като на протокола за извършената проверка той е отбелязал възражение,
че има право на 10000.00 евро, а са взели всички пренасяни от него пари.
Валутата била иззета с разписка за задържане № 0128475
от 29.05.2019г.
При тези
фактически обстоятелства и въз основа на обясненията и направените признания,
митническите органи приели, че Мехмед Ч. е извършил
валутно нарушение по чл. 11а, ал.1 от ВЗ, като не е декларирал писмено пред митническите
органи пренасяната от него за трета страна парична сума от 16000.00 щатски
долара - над допустимото количество до 10000 евро без писмено деклариране.
За така
констатираното нарушение свидетелят А.Р. - митнически инспектор съставил против
Мехмед С.Ч. в присъствието на св.В.Т. и на самият жалбоподател Акт за
установяване на административно нарушение № 1263/29.05.2019г., в който
актосъставителят изложил фактическо описание на нарушението, което квалифицирал
правно с разпоредбите на чл.18, вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ, както и
обстоятелствата при извършването и установяването му. Вещите, предмет на
нарушението били задържани с разписка № 0128475/29.05.2019 г., в която иззетите
парични средства били описани по вид валута, брой банкноти и номинал.
Така съставеният акт е бил
подписан от актосъставителя и посочения в него свидетел, след което предявен
на жалбоподателя Ч. и подписан от него. Препис от акта бил връчен на М.Ч., което е удостоверено с подписа му върху самия акт, като му било разяснено отразеното и в АУАН, че в 3-дневен срок от връчването на преписа от АУАН може да се направи допълнителни писмени възражения
по него.
Жалбоподателят е направил възражение
при съставянето на този АУАН като е вписал, че не е бил попитан дали има
нещо за деклариране, а са го питали има ли пари, както и че не е знаел, че има „лимит
за 10000 евро“. По-късно М.Ч. упълномощил адв. П.М. да го представлява и защитава
по АНП и същият е подал писмено възражение от името на жалбоподателя до АНО, в
което излага, че възразява срещу съставеният му АУАН № 1263/19г., тъй като нито
към момента на проверката, нито към момента на съставяне на АУАН му е станало
известно какво точно нарушение му се вменява и за какво нарушение му е съставен
този АУАН.
Въз основа на съставения АУАН и приложените към него
писмени материали - протокол
за извършена митническа проверка от 29.05.2019 година, протокол за личен
преглед, писмено обяснение от Мехмед Ч. от 29.05.2019г., Разписка за задържане
от 29.05.2019 г. др., както и след като се е запознал с направеното от Ч.
възражение и е счел същото за неоснователно, на 25.09.2019г и.д. Началник Отдел „Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в
ЦМУ, Агенция „Митници“ – И. Д. П.
е издал обжалваното Наказателно постановление № 1865/2019, с което на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от ВЗ, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от
01.02.2012г. на МФ за износа и вноса на парични средства, благородни метали,
скъпоценни камъни и изделия със и от тях и за водене на митническите регистри
по чл. 10а от ВЗ, на М.Ч. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000.00 лева и на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в полза на държавата 16000.00
щатски долара, преизчислени в български лева съответно 27690.72 лева - предмет
на нарушението за това, че на
29.05.2019 година, на Митнически пункт ***, М.С.Ч. не е изпълнил задължението си да декларира с декларация по образец пренасяната
чуждестранна валута - 16000.00
щатски долара.
Наказателното постановление е връчено на
упълномощеният от М.Ч. адв. Пл. М. на 27.09.2019г., видно от приложеното към преписката известие за доставяне. Жалбата от М. Ч. е депозирана пред АНО на 02.10.2019г. с вх. № 32-283061.
Представените по
делото заверени копия от Заповед № ЗМФ-110 от 04.02.2019 година на Министъра на
финансите и Заповед № 7382 от 02.08.2019 г. на Директора на Агенция „Митници“ доказват
материалната компетентност на контролния орган, открил валутното нарушение,
посочено в чл. 18, ал.1 и ал.5 от ВЗ и съответно на АНО, издал НП. Видно от
съдържанието на заповедта, издадена от министъра на финансите, с нея той е
делегирал правомощия на митническите органи да съставят актове за валутни
нарушения по чл.18, ал.1 и 5 ВЗ, а на началниците на ТО МРР в ГД МРР при Агенция „Митници“ да издават НП въз основа на тези
актове.
Гореизложената фактическа обстановка се установява изцяло от приложените по делото писмени доказателства и
от показанията на разпитаните свидетели – А.М.Р. и В.Е.Т.. Показанията на тези
свидетели, съдържащи относимите факти и обстоятелства във връзка с възприетите
от всеки един от тях действия, респ. бездействия на жалбоподателя, съдът
съпоставяйки ги едни с други, както и анализирайки ги на плоскостта на
приобщените писмени доказателства, ги приема за обективни, логични и последователни,
кореспондиращи както помежду им, така и с останалия събран по делото
доказателствен материал. В подкрепа на тези гласни доказателства са и
приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства,
приложени към АНП, посочени и анализирани по-горе. Показанията на двамата
свидетели не бяха оборени от събраните по делото доказателства, а и самият
жалбоподател не оспорва, че на посочените в АУАН и НП време и място е пренесъл 16
хиляди щатски долара, за които не е подал надлежна декларация, като в
собственоръчно написаните обяснения, дадени в момента на проверката на 29.05.19г.,
е заявил, че е пътувал от Букурещ за Истанбул за стока във връзка с търговската
му дейност и когато на МП са го попитали дали има пари, той е отговорил, че няма,
както и че е имал повече пари, но не е знаел, че има „лимит“ и какъв е той.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално ДОПУСТИМА като подадена
в законоустановения седемдневен срок /видно от разписката за получен препис от
наказателното постановление и от датата на депозиране на жалбата пред
административно наказващия орган/ и от надлежно легитимирано лице, имащо правен
интерес от обжалване.
Съдът счита, че
жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА по същество, поради следните
съображения:
Извършвайки служебна проверка за законосъобразност на наказателното
постановление от процесуалноправна
страна, съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на
атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички
изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както
и нарушените законови разпоредби и нормата, въз основа на която е определена
санкцията.
Съдът счита, че
в конкретния случай са били спазени императивните изисквания на чл. 43, ал.1 от ЗАНН - при констатиране на административното нарушение и съставянето на акта за
това, този акт да бъде предявен по надлежния законов ред на нарушителя. Видно
от показанията на свид.Р. и Т., в хода на извършваната проверка, последвалото
съставяне на АУАН и др. документи, свързани с тази проверка, е пристигнал
преводач – Милка Шигулова, която е извършила устен превод на турски език на
съставените документи, вкл. и АУАН. Това обстоятелство изрично е вписано и в
съставеният от проверката Протокол, и в АУАН. Ето защо съдът не възприема
становището на жалбоподателя, чрез неговия защитник, че М.Ч. не е разбрал за
какво нарушение му се съставя АУАН. Лично Ч. е упражнил правото си по чл.42,
т.8 от ЗАНН за обяснения във връзка със съставения АУАН, в които заявява, че не
е знаел за съществуващият „лимит от 10000 евро“. Било му е връчено и копие от
съставения АУАН след като му е преведен устно на турски език.
Досежно материалноправната
законосъобразност, настоящият съдебен състав прецени процесното НП в т. 1 от същото за издадено в
съответствие с материалния закон.
Съгласно
разпоредбата на чл. 11а, ал. 1 от ВЗ
пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута за или от трета страна подлежи
на деклариране пред митническите органи. Редът, по който следва да стане това,
е регламентиран в чл. 9 на Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. за пренасяне през
границата на страната на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни
и изделия със и от тях и за водене на митнически регистри по чл. 10а от ВЗ, в
който е предвидено, че лицата задължително попълват и представят пред
митническите органи валутна митническа декларация по образец, утвърден от
министъра на финансите, в случаите на чл. 2, ал. 1 – при пренасянето на парични средства в размер на 10 000 евро или повече или
тяхната равностойност в левове или друга валута през границата на страната за
или от трета страна.
От
показанията на разпитаните свидетели Р. и Т. /очевидци на нарушението/, които
съдът цени с доверие, тъй като кореспондират с приобщените писмени
доказателства, може да се направи обоснован и категоричен извод, че жалбоподателят е нарушил действащия валутен режим, като на посочената в АУАН и НП
дата – 29.05.2019г. при излизане за трета страна – от Република България за Република Турция
пренасял чуждестранна валута в
размер на 16000 щатски долара, без да е изпълнил задължението си за писменото й
деклариране по установения ред пред митническите органи, подавайки валутна
митническа декларация по образец.
Горното
е в съответствие и с чл. 3 от Регламент /ЕО/ № 1889/2005 г. на ЕП, според който всяко
физическо лице, което влиза
или излиза /какъвто е процесният случай/ от
Общността и носи пари в брой на стойност 10000 EUR или повече, е задължено
да декларира тази сума пред компетентните органи на държавата-членка, през
която влиза или излиза от Общността, в съответствие с този Регламент.
В конкретният случай жалбоподателят е изнасял валута над законоустановения
размер, освободен от митнически контрол, поради което е бил задължен да попълни
валутна митническа декларация. В случая, с бездействието си М.Ч. е нарушил посочените разпоредби, за което
правилно АНО е ангажирал административно-наказателната
му отговорност. В тази връзка от показанията на разпитаните митнически
служители бе установено, че митническите изисквания към пристигащите и
заминаващите пътници на граничния пункт са обявени по подходящ начин, на видно
място, на няколко езика, така че да се предотврати възможността да бъдат
пропуснати, следователно Ч. е имал възможността да се запознае със задълженията
си при преминаване на ГКПП.
Съдът приема, че извършеното нарушение не
представлява престъпление по смисъла на НК.
От субективна страна М.Ч., за който се установи,
че е турски гражданин, но живее и осъществява търговска дейност в гр. Букурещ, вкл.
и процесното му пътуване от гр. Букурещ било свързано със закупуване на стоки в
гр. Истанбул, следователно нееднократно е преминавал от Република България в
Република Турция и обратно, е бил наясно с действащия в страната ни валутен
режим и с митническите изисквания към влизащите, респ. излизащите от страната лица. Установи се, че като водач
на автомобила при преминаването му през ГКПП ***, е бил запитан изрично за
налични пари, стоки и ценности за деклариране от митнически служител, въпреки
наличните указателни табели, разясняващи задължението за деклариране,
предшестващи извършения митнически контрол от служителите на МП-***, но въпреки
това той не е декларирал намиращите се в управлявания от него автомобил /в естествена
кухина на същия/ 16000 щатски долара. Поради това същият е действал виновно,
доколкото е бил длъжен и е могъл да разбере действащото законодателство във
връзка с пренасянето на парични средства в размер на повече от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове
или друга валута за трета страна, каквато се явява Турция, което подлежи на
деклариране пред съответните митническите органи. Заявеното от него в писмените му обяснения/възражения в
съставеният АУАН, че не е бил попитан дали има нещо за деклариране, а е бил попитан дали има пари, не го
извинява и не изключва виновното му поведение, поради което възраженията в тази
насока са неоснователни. В контекста на изложеното,
вмененото деяние се явява съставомерно и от субективна страна, същото е
извършено виновно, при пряк умисъл, като без значение за
съставомерността на адм.деяние е за каква нужда е била пренасяна чуждестранната
валута, както и какъв е произхода на паричните средства и чия собственост са
същите.
Действащата
към момента на извършване на нарушението санкционната норма на чл. 18, ал. 1
от ВЗ предвижда за този, който
извърши или допусне извършване на нарушение по чл. 11а, ал. 1, 2 и 3 от ВЗ, както и на нормативните актове по неговото прилагане, наказание глоба в размер от 1000 до 3000 лв., ако деянието
не съставлява престъпление. С атакуваното Наказателно
постановление на жалбоподателя М.Ч. е наложена глоба в минимален размер от 1000.00 лева, което според съда
съответства на тежестта на извършеното нарушение, подбудите за неговото
извършване, както и смекчаващите отговорността обстоятелства – липсата на данни за други извършени митнически
нарушения. Така наложеното с обжалваното НП наказание, съдът
намира за съответно и с оглед на предвидените в чл.12
от ЗАНН цели на административното наказание - да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правов ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
Ето защо
наказателното постановление в частта, с която е наложено административно
наказание глоба е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази част /по
т.1/.
По отношение
на атакуваното НП в т. 2 от същото – за
отнемането в полза на държавата на предмета на нарушението, съдът намира същото
в тази част за незаконосъобразно и като такова следва да се отмени. Съгласно
чл.20, ал.1 ВЗ предметът на нарушението при пренасяне през границата на
страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни, както и на
изделия със и от тях, се отнема в полза на държавата, включително когато
нарушителят не може да бъде установен, на което основание с оспореното
наказателно постановление са отнети в полза на държавата 16000 щатски долара -
предмет на нарушението, равняващи се на 27690.72 лв., /преизчислени по курс за
митнически цели към 29.05.2019 г/. Налагането на
санкция отнемане на вещите наред с наказанието глоба е прекомерна мярка
единствено заради неизпълнение на задължението за деклариране
С Определение от
03.10.2019 г. по дело С-652/18 СЕС, постановено след отправено преюдициално
запитване, е прието, че член 9, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1889/2005 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 26 октомври 2005 г. относно контрола на
пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността, трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в настоящото производство
– тази по чл.20, ал.1 от ВЗ, която като санкция за неизпълнение на предвиденото
в чл.3 от Регламента задължение за деклариране, освен налагане на
административно наказание глоба, предвижда и отнемане на недекларираната сума в
полза на държавата. В съответствие с даденото тълкуване от СЕС
обжалваното наказателно постановление, в частта за отнемане на вещите в полза
на държавата, следва да бъде отменено при прилагане на разпоредбата на чл.633
от ГПК, според която постановеният акт на СЕС е задължителен за
всички съдилища и учреждения в Република България.
С Определение № 15615/13.12.2018 г. по адм.дело 14291/2018 г. на ВАС,
съдът е приел, че в чл.84 ЗАНН е предвидена приложимост на разпоредбите на
Наказателно-процесуалния кодекс относно изземването на вещи в
административно-наказателното производство, като в чл.301, ал.1, т.11 НПК на
съда е възложено при постановяване на присъдата да обсъди и реши въпроса какво
да стане с веществените доказателства. Посочено е, че иззетите вещи
представляват веществени доказателства в процеса, а отмяната на наказателното
постановление няма за последица автоматичното връщане на тези вещи, поради
което съдът следва да се произнесе служебно по този въпрос.
По тези съображения, наред с отмяната на наказателното постановление в
частта за отнемането на вещите-предмет на нарушението, следва изрично да се
постави и тяхното връщане, в случая на задържаните парични средства с Разписка
за задържане № 0128475 към протокол за извършена митническа проверка № М 1869/29.05.2019
г. – на лицето, от което са иззети – М.Ч..
В конкретната хипотеза не са налице предпоставки за приложимост на чл.28 от ЗАНН, както правилно е преценил АНО, произнасяйки се в рамките на правомощията
си в издаденото НП, тъй като не се касае за маловажен случай на адм.нарушение.
Поначало обществената опасност на нарушения по чл.11а, ал.1 от ВЗ е определена
от законодателя като висока, тъй като същите представляват неизпълнение на
задължения към Държавата при осъществяване на финансовата й дейност и
дисциплина. Именно поради това и нормативно определените минимуми на
административни наказания за този вид адм. деяния са във висок размер.
Независимо, че от нарушението на М.Ч. не са настъпили вредни последици, както и
че обществената опасност на дееца е ниска, предвид на това, че се касае за
първо нарушение от този вид, то с оглед на формалния характер на състава на
отговорността по чл.11а, ал.1 от ВЗ и предвид на това, че процесното деяние не
се отличава от останалите нарушения от същия вид, то не би могло да се приеме,
че обществената му опасност е явно незначителна в контекста на легалната
дефиниция на маловажния случай по чл. 93, т. 9 от НК. С оглед на изложеното
настоящият състав приема, че не са налице основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на нарушителя
от административно - наказателна отговорност. По посочените съображения
наказващият орган като не е приложил чл.28 от ЗАНН, не е нарушил Закона.
По направеното
от жалбоподателя М.С.Ч., чрез защитника му адв. М. искане за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения.
Съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН в
съдебните производства по разглеждане на жалби срещу наказателни постановления
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
АПК. Разпоредбата на чл. 143 от АПК предвижда когато съдът отмени
обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на
органа, издал отменения акт или отказ. В
случая съдът приема, че жалбоподателят е извършил виновно соченото адм.
нарушение и следва да понесе адм. наказание, предвидено по Закон. Отмяната на
допълнителното предвиденото в чл. 20 от ВЗ отнемане предмета на нарушението, не
води до извода, че случая касае отмяна на обжалваното НП, при който нарушителят
да има право на разноски по делото. Ето защо съдът намира, че потвърждаването
на НП в частта, с която е прието, че М.Ч. е извършил виновно нарушение по чл.
11а, ал.1 от ВЗ и му се налага адм. наказание за това, е пречка за присъждане
на направени от него разноски по делото.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1865/2019 от 25.09.2019г. на Началник Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция
„Митници“ – И. Д. П., В ЧАСТТА с която на основание чл.18, ал.1, вр. с чл. 11а, ал.1 от Валутния
Закон, във вр. с чл. 2, ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1 от 01.02.2012г. на МФ за
износа и вноса на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и
изделия със и от тях и за водене на митническите регистри по чл. 10а от ВЗ, на М.С.Ч.,
гражданин на Република Турция, е наложено административно
наказание – глоба в размер на 1000.00 лева.
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно
постановление № 1865/2019
от 25.09.2019г. на Началник Отдел
„Митническо разузнаване и разследване Южна морска“, към ГД „МРР“ в ЦМУ, Агенция
„Митници“ – И. Д. П., В ЧАСТТА с която на основание чл. 20, ал.1 от ВЗ са отнети в
полза на държавата 16000.00 щатски долара, преизчислени в български лева
съответно 27690.72 лева - предмет на нарушението.
ДА СЕ
ВЪРНЕ на М.С.Ч., гражданин на Република Турция, съдебен адрес ***,
адв. П.М., отнетия в полза на държавата предмет
на нарушението, задържан с Разписка № 0128475 към
протокол за извършена митническа проверка № М 1869/29.05.2019 г., а именно – 16000.00 щатски долара /шестнадесет хиляди щатски
долара/, преизчислени в български лева съответно 27690.72 лева по курс за митнически цели към 29.05.2019 г.
НЕ УВАЖАВА направеното от жалбоподателя М.С.Ч. искане за присъждане на
направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Ямбол чрез Елховски
районен съд по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : ……….
/В.
Апостолова/