№ 58
гр. Варна, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Росица Сл. Станчева
Юлия Р. Бажлекова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско
дело № 20243000500025 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество /КОНПИ/, чрез процесуалния й
представител главен инспектор П. С. О. срещу решение № 208/24.11.2023г.,
постановено по гр.д. № 27/2023г. на ОС – Силистра, в частта, в която е
отхвърлен предявения от КОНПИ срещу Н. Р. Р., ЕГН ********** иск с
правно основание чл.153 вр. чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.14 и чл.149 ЗПКОНПИ за
отнемане на сумата от 9 000 лева, представляващи пазарна стойност към
датата на отчуждаване на лек автомобил на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“,
рег.№ *, дата на първоначална регистрация – 15.02.2010г.
Наведените в жалбата оплаквания са за неправилност и необоснованост
на решението в обжалваната част като постановено в противоречие с
материалния закон и доказателствения материал. Твърди се, че неправилно
съдът е приел че посочената сума не подлежи на отнемане, тъй като не е била
налична към края на проверявания период. Посочва, че в исковата молба
Комисията е навела твърдения че към края на проверявания период –
13.12.20121г. л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ * е бил част от
патримониума на ответника. Съдът се е произнесъл в противоречие с със
задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №4/2021г. от
18.03.2023г., която приема, че на отнемане подлежи равностойността на
имуществото, което в края или след края на проверявания период е
1
отчуждено от ответника по противопоставим на държавата начин.
Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на съдебния акт в
обжалваната му част и уважаване на предявеният иск досежно това
имущество.
В срока по чл.263 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Н.
Р..
В частта, в която исковата претенция е уважена и е постановено
отнемане от Н. Р. Р. в полза на държавата на недвижим имот – дворно място,
находящо се в с. Бл., община Гл., представляващо УПИ №ХХ-219, 218 в
кв.18, с площ от 1275 кв.м., заедно с построената в него полумасивна
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м. и всички
приращения и подобрения по смисъла на чл.92 ЗС, първоинстанционното
решение не е обжалвано и е влязло в сила.
При извършената, съобразно разпоредбата на чл.269 ГПК, проверка по
валидността на обжалваното решение съдът не открива пороци, водещи до
неговата нищожност или недопустимост.
ОС - Силистра се е произнесъл по предявени искове с правно основание
чл.153 ЗПКОНПИ.
В подаденото въз основа на Решение № 32/18.01.2023г. КПКОНПИ
мотивирано искане до съда са изложени твърдения, че по повод уведомление
на Окръжна прокуратура Силистра с вх. № УВКПКОНПИ-2003/08.12.2021г.
за повдигнато обвинение по пр. пр. № 1054/2021г. и привличане на обвиняем
по ДП І№ 6518 ЗМ-100/2021г по описана ОД на МВР Силистра на Т. Н. Кр. за
извършени от него престъпления по чл.255, ал.1, т.1, вр. Чл.26 НК, попадащи
в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 от ЗПКОНПИ, с Протокол № ТД04ВА/УВ-
14530/13.12.2029г. Комисията е образувала проверка срещу Т. Н. Кр.; по
повод уведомление на Окръжна прокуратура Силистра с вх. №
УВКПКОНПИ-32/07.01.2022г. за привличане на обвиняем по ДП №6518 ЗМ-
101/2021г. по описа на ОД на МВР Силистра, пр. пр. № 1055/2021г. на ОП
Силистра на Н. Р. Р. за извършени престъпления по чл.255, ал.1, т.1, вр. Чл.26
НК, попадащо в обхвата на чл.108, ал.1, т.18 ЗПКОНПИ, с протокол №
ТД04ВА/УВ-489/14.01.2022г. Комисията е образувала проверка срещу Н. Р.,
обхващаща периода 15.11.2013г. – 14.01.2022г. Твърди се, че в хода на същата
е установено придобиването на имущество от поверяваните лица,
несъответно на реализирания от тях доход и за придобиването на което не е
установен законен източник, респ. част от същото е в резултат на извършена
престъпна дейност по обвинителен акт. Наведени са твърдения за конкретно
придобити имущества, реализираните доходи с признат законен източник и
направени разходи. Направен е икономически анализ, в резултат на който се
твърди, че е налице несъответствие между нетния доход и придобитото
имущество, което несъответствие за целия проверяван период за Н. Р. е в
размер на 350 720.47 лева. Същото е значително по см. на чл.107, ал.2 вр. §1
т.3 ДР на ЗПКОНПИ и съставлява основание за отнемане на незаконно
2
придобитото от проверяваното лице имущество, съответно равностойността
на неналичното такова. С оглед на тези твърдения са предявени и исковете за
отнемане на недвижим имот– дворно място, находящо се в с. Бл., община Гл.,
представляващо УПИ №ХХ-219, 218 в кв.18, с площ от 1275 кв.м., заедно с
построената в него полумасивна едноетажна жилищна сграда със застроена
площ от 64 кв.м. и всички приращения и подобрения по смисъла на чл.92 ЗС
и на сумата от 9000 лева, представляваща пазарната стойност към датата на
отчуждаването на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ *, рама № *,
двигател *, с дата на първоначална регистрация – 15.02.2010г.
В срока по чл.131 ГПК Н. Р. Р. не е депозирала отговор и не е изразил
становище по предявените срещу нея искове.
Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното
производство и наведените в жалбата оплаквания, въз основа на събраните по
делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства, че с уведомление на Специализирана прокуратура, вх. № №
УВКПКОНПИ-32/07.01.2022г. , КПКОНПИ е била уведомена за повдигнато
обвинение и внесен обвинителен акт срещу Н. Р. Р. за извършено
престъпление по чл.255, ал.1,т.1, вр.чл.26 НК, като в периода от 13.04.2014г.
до 27.05.2021г. в гр. Гл., област С., в условията на продължаващо
престъпление, в качеството си на длъжностно лице е избегнала
установяването на и плащането на данъчни задължения в големи размери –
939,41лв., като не е подала съответните декларации по чл.49, ал.3 ЗМДТ, в
нито един случай на получени в периода 119 бр. дарения от различни лица на
обща стойност 123 485,19лв. Същото попадат в обхвата на чл.108, ал.1, т.18
от ЗПКОНПИ, с оглед на което и с Протокол № ТД04ВА/УВ-489/14.01.2022г.
на директора на ТД – Варна Комисията е образувала проверка по чл.107, ал.2
ЗПКОНПИ срещу Н. Р. Р.. Проверката обхваща периода 15.11.2013г./
навършване на пълнолетие от Н. Р./ – 14.01.2022г.
Въз основа на констатациите от същата е взето решение №
3086/26.10.2022г. за образуване на производство за отнемане на незаконно
придобито имущество, приключило с вземане на решение за внасяне на
настоящия иск.
С оглед влязлата в сила част от обжалваното решение, към настоящия
момент въпросът относно наличието на несъответствие, надхвърлящо
изискуемия се праг по см. на §1, т.3 от ЗПКОНПИ и съставляващо
материалноправна предпоставка за възникване правото на държавата за
отнемане на незаконно придобито имущество е разрешен със сила на
присъдено нещо. Спорният въпрос е подлежи ли на отнемане сумата от 9000
лева, съставляваща пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ *, рама № *, двигател
* и за който въззивникът твърди, че е представлявал част от имуществото на
3
проверяваното лице и е отчужден след края на проверявания период.
След анализ на представените писмени доказателства се установява, че
в рамките на проверявания период въз основа на договор за покупко-
продажба от 13.10.20121г. ответницата е придобила собствеността върху л. а.
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ *, рама № *, двигател * за сумата от
9000лв. Към края на изследвания период – 14.01.2022г. автомобилът е бил
част от наличното имуществото, притежавано от проверяваното лице и е
отчужден след края на този период с договор за покупко-продажба на МПС
на 25.01.2022г. за сумата от 5 700лв.
Съгласно разпоредбите на чл.153, вр.чл.144, вр. Чл.142, ал.2 и чл.151
ЗПКОНПИ се предвижда отнемане в полза на Държавата по реда на този
закон на незаконно придобито имущество, а когато това е невъзможно –
отнемане на паричното му равностойност, определена по пазарна цена, към
момента на предявяване на иска. В този смисъл е и даденото с в ТР №4/2021г.
от 18.05.2023г. на ОСГК тълкуване на посочените разпоредби. Съгласно
изложените мотиви в тълкувателния акт на ВКС, на отнемане подлежи
налично към момента на приключване на проверката имущество, като част от
патримониума на проверяваното или свързаните с него лица, съгласно
чл.142, ал.2, чл.145, ал.2 и чл.146 ЗПКОНПИ, както и незаконно придобитото
имущество, с което същите са се разпоредили по непротивопоставим на
държавата начин / чл.143, чл.144 и чл.145, ал.1 ЗПКОНПИ/, което в
последния случай се отнема от приобретателите. Ако в края на проверявания
период лицето притежава незаконно придобито имущество, но то или някаква
част от него липсва или е отчуждено по противопоставим на Държавата
начин, отнема се неговата равностойност към този момент.
Доколкото в случая се установява, че придобитият с неустановени
средства от страна на ответницата лек автомобил е бил отчужден след края на
проверявания период, възмездно в полза на трето лице, за което няма данни
да е знаело, че е незаконно придобит, то на основание чл.151 ЗОНПИ следва
да се отнеме неговата парична равностойност, определена към датата на
отчуждаването. Видно от представения с исковата молба от КОНПИ договор
за покупко-продажба на МПС от 25.01.2022г. процеснияут автомобил е
продаден от ответницата на 25.01.2022г. за цена от 5700лв. Доколкото не са
наведени твърдения и не са ангажирани доказателства, че пазарната цена на
автомобила е различна от посочената в договора, съдът приема, че пазарната
цена на към момента на отчуждаване на процесния автомобил е тази посочена
в договора.
По посочените по-горе съображения, съдът приема, че предявеният иск
за отнемане на равностойността на отчуждения след края на проверявания
период автомобил е основателен и следва да бъде уважен до размера на
сумата от 5700лв. За разликата до предявения размер от 9000лв. искът е
неоснователен.
Предвид изложеното, решението на първоинстанционния съд следва да
4
се отмени в частта, с която е отхвърлен иска на КОНПИ за отнемане на
сумата от 5700лв., представляваща пазарна стойност на към датата на
отчуждаване на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ *, рама № * ,
двигател * следва да се отмени, като предявеният иск следва да се уважи
до този размер.
Решението, в частта, с която искът е отхвърлен за разликата от 5700лв.
до предявения размер от 9000лв. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и съобразно частичната основателност на иска,
решението следва да бъде изменено и в частта за разноските, като се отмени в
частта, с която Комисията е осъдена на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ да
заплати държавна такса за разликата над 132лв. до 360лв.
На основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ, Н. Р. следва да бъде осъдена да
заплати по сметка на ОС Силистра и сумата от 228лв., представляваща
разликата от 240лв. до дължимия размер на държавна такса от 468лв.,
съобразно на уважената част от исковете.
Предвид изхода от спора и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК, Н. Р.
следва да заплати на Комисията сумата от 300лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Н. Р. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на
Съдебната власт държавна такса за въззивното производство в размер на
114лв., на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Комисията следва да заплати държавна такса за въззивното обжалване в
размер на 66лв., на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 208/24.11.2023г., постановено по гр.д. №
27/2023г. на ОС – Силистра, в частите, с които е отхвърлен предявения от
КОНПИ срещу Н. Р. Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл.153 вр.
чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане на сумата от 5700 лева, представляващи
пазарна стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил на л. а.
„Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ *, дата на първоначална регистрация –
15.02.2010г. и КОНПИ е осъдена да заплати по сметка на ОС Силистра
държавна такса за разликата над 136лв. до 360лв., като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Н. Р. Р. , ЕГН **********, с адрес с. Б., община Гл., област
С., ДА ЗАПЛАТИ НА Комисия за отнемане на незаконно придобито
имущество сумата от 5700лв., представляваща парична равностойност по
пазарна цена на л. а. „Фолксваген“, модел „Голф“, рег.№ *, към 25.01.2022г.,
на основание чл.151 ЗОНПИ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 208/24.11.2023г., постановено по гр.д. №
5
гр.д. № 27/2023г. на ОС – Силистра, в частта, в която е отхвърлен предявения
от КОНПИ срещу Н. Р. Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл.153 вр.
чл.142, ал.2, т.1 вр. чл.151 ЗПКОНПИ за отнемане на разликата над сумата от
5700лв. до предявения размер от 9000лв.
В останалата му част първоинстанционното решение не е обжалвано и е
влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. Р. Р. , ЕГН ********** да заплати на Комисията за
отнемане на незаконно придобито имущество сумата от 300лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство на основание чл.78, ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Р. Р., ЕГН ********** да заплати на Държавата, в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ОС Силистра сумата от 228лв.,
представляваща разликата до дължимия размер на държавната такса в
производството пред ОС Силистра и сумата от 114лв., представляваща
държавна такса за въззивното производство, съразмерна на уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на
незаконно придобито имущество ДА ЗАПЛАТИ на Държавата, в полза
бюджета на съдебната власт, по сметка на съда сумата от 66 лева,
представляваща дължима държавна такса, съразмерно на отхвърлената част
от иска за въззивното производство, на основание чл.157, ал.2 ЗПКОНПИ.
Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК, с
касационна жалба пред Върховния касационен съд, в 1-месечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6