О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№………………
Гр. Варна, 28.05.2020 година
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА административно дело № 2596/19 по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс и пар. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс.
Образувано е по молба вх. № 5181/21.05.2020 г. от „Е.Б.“ ****– гр. Добрич, ЕИК *********, за изменение на Решение № 563/30.04.2020 г. по адм. № 2596/19 г. в частта за разноските.
В молбата се твърди, че дружеството е направило своевременно искане за разноски, което не е било разгледано от съда, независимо от изхода на спора. Дружеството счита, че не са налице основания за прилагане на правилото на чл. 161, ал. 3 от ДОПК, тъй като в ревизионното производство е оказало пълно съдействие и е предоставило всички поискани документи, а представените допълнително в съдебната фаза доказателства са във връзка с мотивите на решението на Директора на Дирекция „ОДОП“. Излага и съображения, че чл. 161, ал. 3 от ДОПК е неприложим за юрисконсултското възнаграждение, а се отнася само до разноските по делото. Моли за изменение на решението, като в полза на дружеството бъде присъдена претендираната сума за съдебно-деловодни разноски, а в полза на ответника да не бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК.
Ответникът в производството, Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП изразява становище за неоснователност на искането, като посочва, че решението на съда е мотивирано изцяло с представените за първи път в съдебната фаза документи. Моли искането да бъде оставено без уважение.
Съдът, като обсъди искането и доказателствата в преписката, намира за установено следното:
Искането за изменение на съдебното решение в частта за разноските е подадено от лице с правен интерес – жалбоподател в основното производство. Направено е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Същото е допустимо, а разгледано по същество – неоснователно.
Административно дело № 2596/19 г. по описа на Административен съд – Варна е било образувано за разглеждане на жалба от „Е.Б.“ ****– гр. Добрич, ЕИК *********, срещу Ревизионен акт № Р-03000318005943-091-001/14.05.2019 г. на органи по приходите на ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 147/23.08.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, с който в тежест на дружеството са установени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди 07.2018 г. и 08.2018 г. в общ размер 487 409,24 лева и лихви върху просрочените задължения в общ размер 26 403,44 лева до датата на ревизионния акт в резултат от отказано право на данъчен кредит по доставки от „Т.А.“ ****, „Т.“ ****и „Л.“ ****по съображения за неправомерно начислен данък съгласно чл. 70, ал. 5 от ЗДДС поради липса на реално осъществена доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС.
С Решение № 563/30.04.2020 г. настоящият съдебен състав е отменил ревизионния акт и на основание чл. 161, ал. 3 от ДОПК (погрешно посочен като чл. 160, ал. 3 от ДОПК) е присъдил в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение според материалния интерес. Този извод съдът е мотивирал с обстоятелството, че изводът за незаконосъобразност на ревизионния акт е формиран изцяло върху документи, които не са били представени при ревизионното производство.
По-конкретно съдът се е обосновал с писмени доказателства, които макар и изходящи от самия жалбоподател, позволяват идентификация на партидите изкупено лавандулово масло, и които са представени в съдебната фаза, след приемане на ССЕ и в подкрепа на констатираните от вещото лице обстоятелства.
Доводите на дружеството, че тези доказателства са представени в резултат от мотивите в решението на Директора на Дирекция „ОДОП“, са неоснователни, тъй като предвид разпределението на доказателствената тежест относно претендираното право на данъчен кредит, доказателствената задача на жалбоподателя е била изяснена още с ревизионния доклад, в който ясно са отразени изводите, че фактурираните стоки не са били реално доставени. При това положение за жалбоподателя е било ясно, че следва с всички доказателствени средства да доказва именно реалното предаване на правото за разпореждане с доставените количества масло. Ето защо съдът приема, че жалбоподателят е можел да представи тези документи още с възражението срещу доклада или с жалбата по административен ред, но това не е направено. Доводите, че дори и да бяха представени документите в ревизионното производство, те не биха били взети предвид, и че подадената касационна жалба от страна на ответника доказва тезата, че тези доказателства не биха били счетени за достатъчни и в ревизионното производство, не променят факта, че тези доказателства са били на разположение на дружеството жалбоподател от момента на приемане на съответната стока и следователно, от самото начало на ревизионното производство, но не са били представени до приключването на ревизията и на административния контрол, а едва в съдебната фаза.
Що се отнася до твърденията, че чл. 161, ал. 3 от ДОПК се прилага само за разноските по делото, но не и за юрисконсултското възнаграждение, съдът счита, че в тази разпоредба е използвано родовото понятие „разноски“, чието съдържание е определено в приложимата по препращане разпоредба на чл. 78, ал. 1 от ГПК, което включва такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, респективно възнаграждение за юрисконсулт съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК.
По гореизложените съображения, съдът намира, че не са налице основание за изменение на решението в частта за разноските.
Предвид горното и на основание чл. 248 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искането на „Е.Б.“ ****– гр. Добрич, ЕИК *********, за изменение на
Решение № 563/30.04.2020 г. по адм. № 2596/19 г. в частта за разноските.
На основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: