РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 812
гр. Перник, 25.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ
като разгледа докладваното от ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ Въззивно
гражданско дело № 20231700500458 по описа за 2023 година
С Решение № 58/07.04.2023 г., постановено по гр.д. № 981/2022 г.
Пернишкият районен съд е признал за нищожни на основание чл. 26, ал.1
ЗЗД, вр. чл. 146, ал.1 и чл.143 ЗЗП, клаузите на чл. 3, чл. 4 и чл. 5, от Договор
за кредит № ***., сключени между ищцата Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес:
***, чрез адв. М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на кантора и
съдебен адресат: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б и
ответника "Фератум България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: ***, представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н, в частта в която е
уговорено, че кредитополучателят дължи лихва в размер на 870 лева.
/осемстотин и седемдесет/, при лихвен процент 29%, ГПР в размер на 49.60%
и обезпечаване с Поръчителство предоставено от Multitude Bank в полза на
Дружеството.
С решението Д. Б. Г., ЕГН: ********** с адрес: с.Лобош, общ. Ковачевци,
обл. Перник, чрез адв.М. В. М., Адвокатска колегия - Пловдив, с адрес на
кантора и съдебен адресат: *** е осъдена да заплати на ответника "Фератум
България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от И. В. Д. и Д. В. Н., по насрещния иск с правно основание
чл. 79, ал.1 ЗЗД, сумата от 2 310 лв. /две хиляди триста и десет лева/,
представляваща главница по Договор за кредит № ***., ведно със законната
лихва върху тази сума, смятано от датата на предявяване на насрещния иск-
10.01.2023 г., до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е постъпила въззивна
жалба от Д. Б. Г., чрез адв. М. В. М., с която се оспорва решението на
първоинстанционния съд, като се твърди, че същото е неправилно и
незаконосъобразно. Намира, че неправилно първата инстанция е преценила,
1
че процесният договор отговаря на всички изисквания на чл. 22 от ЗПК, като
се излагат подробни съображения в подкрепа на противното. На първо място
се сочи, че договорът за кредит не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.
10 и т. 11 от ЗПК, като се излагат конкретни доводи за това. На следващо
място се сочи, че Договор № *** за предоставяне на потребителски кредит от
20.07.2021 г. е недействителен, поради заобикаляне на разпоредбата на чл.19
ал. 4 от ЗПК. Намира, че в настоящия случай следва да бъде взета предвид и
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, като допълва, че тази норма изрично посочва, че когато не
са спазени изискваната на конкретни разпоредби от закона, то договорът за
потребителски кредит е изцяло недействителен, като между изчерпателно
изброените са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - за определяне на ГПР.
Твърди, че въз основа на това договорът за потребителски кредит следва да се
прогласи за недействителен, като в подкрепа на изложеното се цитира и
съдебна практика. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да бъде обявен за нищожен Договор №
1043820 за предоставяне на потребителски кредит от 20.07.2021 г. на
основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД и поради това, че е сключен при неспазване на
нормите на чл. 11, чл. 19 ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК. Прави се
искане за присъждане на сторените по делото разноски. С въззивната жалба
не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „ФЕРАТУМ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез юрк. Г.. Г., с който същата се оспорва, а
атакуваното решение се сочи като правилно. Изразява се становище, че
процесният договор отговаря на всички законови изисквания, като в него
подробно са описани всички параметри, задължения като основание и размер
на разбираем и достъпен език. В продължение се твърди, че към датата на
сключване, длъжникът е имал възможност да се запознае с всички параметри
и договорни клаузи по договора. Излагат се подробни доводи относно
изрядността на сключения договор, като се сочи, че не е налице някакъв скрит
за потребителя разход или заблуждаваща търговска практика, която да го
подведе. Допълва, че на всеки етап от процеса, потребителят разполага с
необходимата информация и време, за да прецени дали договорът е подходящ
за него или не. На следващо място по подробни доводи се навеждат
твърдения, относно неоснователността и недоказаността на претендираните
от страна на пълномощника на ищцата искания за заплащане на дължими по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
възнаграждения за предявения от ищцата иск, както и за защита срещу
предявените спрямо нея осъдителни искове, тъй като не са представени
доказателства за осъществяване на предвидените от закона предпоставки.
Въз основа на изложените съображения се моли съда да постанови решение,
с което да бъде потвърден акта на първата инстанция. Прави се искане за
присъждане на сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи
2
необходимост от събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна
проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на
нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2
и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се
произнесе служебно в процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговора страните не представят и не
сочат необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд
намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и
правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд
относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото
на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, СЪДЪТ
РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на
разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат
характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал.
1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 12.10.2023
година от 11,05 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи
препис от настоящото разпореждане, а на жалбоподателя- препис от отговора
на въззивната жалба.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3