№ 45214
гр. София, 26.03.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20241110109802 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 54120/2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „**** срещу А. З. Ц., с което се претендират следните суми:
2 279.27 лв. – главница по Договор за кредит № L****/20.06.2023 г., ведно със законната
лихва от 19.02.2024 г. до изплащане на вземането; 103.19 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.09.2023 г. до 09.11.2023 г.; 469.91 лв. – лихва за забава за периода от
20.09.2023 г. до 14.02.2024 г.; 452.96 лв. – такса за разглеждане.
Разгледано по същество искането за издаване на заповед за изпълнение е частично
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК на отхвърляне подлежи заявление, когато
искането за издаване на заповед за изпълнение противоречи на закона и добрите нрави,
както и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът е длъжен служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл.
19, чл. 10а, чл. 22 и чл. 33 ЗПК и да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи само на
база на твърденията в заявлението, от които произтичат вземанията, като съдът може да
съобрази и представените към заявлението договор, всички негови приложения и изменения
и приложимите общи условия по аргумент от чл. 410, ал. 3 ГПК.
В случая освен главницата, договорната лихва и мораторната лихва се претендира
също така такса за разглеждане.
Разпоредбите на чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК предвиждат, че кредиторът може да събира
от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, но не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита.
Съдът намира, че претендираната такса за разглеждане е свързана именно с
усвояването на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира отделна
такса извън сумата по общите разходи по кредита. Следователно налице е нарушение на
закона – чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което следва да бъде санкционирано с нищожност на клаузата за
тази такса на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
1
След като клаузата за такса за разглеждане е нищожна, съответната такса не е
дължима от потребителя. По тази причина вземането, произтичащо от тази клауза, не може
да се отнесе към категорията на безспорните вземания, поради което не може да бъде
защитено по реда на заповедното производно. Ето защо заявлението за издаване на заповед
за изпълнение в посочената част подлежи на отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ частично заявление с вх. № 54120/2024 г. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от „**** срещу А. З. Ц. – в частта, с която се претендира
следната суми по Договор за кредит № L****/20.06.2023 г.: 452.96 лв. – такса за
разглеждане.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2