О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ .................
гр.София, 26.10.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ ,I-ви въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ
КРЪНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ
НИКОЛОВ
АДРИАНА АТАНАСОВА
като разгледа
докладваното от съдия Николов ВНЧД №
3535 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл.
243, ал.8 от НПК.
Образувано е
по частен протест срещу Определение по ЧНД № 9431 /2020г. по описа на СРС-НО, 134 състав, с което е отменено постановление
на СРП от 24.06.2020 г./деловодно изведено на 25.06.2020г./ за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 1479/2020 г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр.
пр. № 22818/2020 г. по описа на СРП, образувано
и водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
В протеста се
излагат подробни съображения за незаконосъобразност на атакуваното определение
на СРС, като се иска от въззивния съд да отмени същото и да потвърди
Постановлението на СРП. Аргументите на прокуратурата за това са следните: За
основание за прекратяването на досъдебното производство се посочва липсата на
елемент от субективната страна на фактическия състав на престъплението по чл.
323, ал. 1 НК, а именно незнание на дееца за наличието на правен спор относно
имота. Държавното обвинение смята, че извода на районния прокурор е обоснован,
доколкото при установена липса на елемент от състава не е необходимо излагане
на подробна фактическа обстановка, за да бъде налице законосъобразно
постановление за прекратяване. Намира, че твърдението на жалбоподателя, че към
момента на извършване на деянието е било налице висящо исково производство
между страните, не е достатъчно да обоснове наличието на състава на
престъплението самоуправство. Напротив, твърди, че липсата на връчване на
исковата молба на обвиняемия е достатъчна сама по себе си да докаже незнанието
на лицето за производството, по което е страна.
В протеста не
се правят доказателствени искания.
Протестът е
процесуално допустим- подаден е в срок, от правоимащ субект, пред местно
компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по
въззивен съдебен контрол по реда на глава 22 от НПК.
След проверка и оценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства и извършените процесуални действия от
органите на държавното обвинение, Софийски градски съд намира за установено от
фактическа страна следното:
На 19.02.2020 г. в югозападната част на Научен комплекс 2 на БАН
/Българска академия на науките/, находящ се в гр. София, бул. „********,
представляващ затворен комплекс на Физическия институт към БАН, около 12:15ч.
от П.К.- отговорник охрана към „Е.Г.“ ЕООД, което дружество отговаряло за
охраната на комплекса на БАН, било
забелязано навлизане в обекта на малогабаритна изкопна машина. За да
реши въпроса с констатираното неправомерно влизане на територията на комплекса П.К.
повикал Д.И.- Помощник директор на административно-техническата част, в чиито
задължения се включвало и осъществяването на връзка с охранителната фирма.
Машината, при влизането си на територията на комплекса, била преминала през
оградна мрежа, която била вързана за ограден кол, но е била открита откачена.
Бил повикан патрул от 07-РУ-СДВР, за да се установи самоличността на
собственика на машината, който не бил открит на мястото. Около 17:30 часа на
мястото се появило лицето А. Г., което се представило за собственик на фирмата
„Д.Т.“ ЕООД, чиято самоличност била установена от служителите на МВР и му бил
съставен протокол за предупреждение по чл. 65, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. За инцидента
е бил изготвен и доклад за
нерегламентирано влизане на малогабаритна изкопна машина през югозападната
оградна част на НК2-БАН от св. Д.И.- помощник директор на ИФТТ /Институт по
физика на твърдото тяло/. Също на мястото присъствали собствениците на самата
машина от строително дружество „Т.“ ЕООД, което било наето от „Д.Т.“ ЕООД за
извършване на строителна дейност. Машината била изведена от територията на
Научен комплекс 2-БАН от работник на строителната фирма по разпореждане на
полицията .
На 20.02.2020 г. към 15:45ч. се установило от инж. поддръжка към
ИФТТ-БАН- А. Х., че били извършвани действия по премахване на тухлена стена,
отделяща съседния имот от територията на комплекса и поставяне на оградни
платна в самия комплекс. Тези действия били извършвани от служители на „Д.Т.“
ЕООД, в присъствието и с участието на А.
Г.. В 16:20 отново е пристигнал патрул от 07-РУ-СДВР , като в присъствието на полицейските служители е
продължило изграждането на ограда в територията на комплекса на БАН от страна
на „Д.Т.“ ЕООД. На мястото пристигнал и екип от Централното управление на БАН,
състоящ се от служители от правния отдел на БАН и служители от отдел
„Управление на собствеността“, в състав Г.А., В.М.и В.Г.. Г.А., началник на
правния отдел на БАН, провела разговор с А. Г., в който го помолила да
преустанови строителната дейност, като в противен случай му казала, че ще
заведе искова претенция в съда и ще подаде жалба за самоуправство срещу него. А.
Г. отговорил, че и той ще предприеме правни действия срещу БАН, а докато тече
делото ще ползва мястото като паркинг, за което има разрешение от общината. А. Г.
не бил изведен принудително от терена от служителите на 07-РУ-СДВР, защото
представил документи за собственост върху терена, получени при закупуването му
на публична продан. За инцидента отново е бил изготвен и доклад за нерегламентирано
проникване и монтиране на оградни пана в югозападната част на Научен
комплекс-2-БАН от св. Д.И.- помощник директор на ИФТТ /Институт по физика на
твърдото тяло/. На мястото от 20.02.2020 г. има оградно съоръжение, съставено
от оградни платна, което не е установено да е било премахнато до момента.
В досъдебното производство е представено постановление за възлагане от
27.09.2018 г., с което имот с площ от 300 кв.м., представляващ недвижим имот с
идентификатор 68134.4083.26, находящ се в гр. София, обл. София, адм. район
„Младост“, ж. к. *********е възложен на купувач „Д.Т.“ ЕООД, с управител А. Г..
На 13.11.2018г. в 12 часа с протокол за взвод във владение, изготвен от ПЧСИ К.К.,
в същия недвижим имот на основание чл. 498 от ГПК е въведен във владение А. Г.,
като управител на „Д.Т.“ ЕООД.
На 28.06.2019 г. в Софийски районен съд е била заведена искова молба с
ищец Българската академия на науките срещу „Л.П.“ ООД и „Д.Т.“ ЕООД, за да се
установи, че БАН е собственик на имот с площ от 300 кв.м., представляващ
недвижим имот с идентификатор 68134.4083.26 по одобрена кадастрална карта и
регистър със Заповед № РД-18-15/06.03.2009г., на Изпълнителен директор на АГКК,
идентичен с поземлен имот пл. 2999, кадастрален лист № 603, м. „********“,
представляващ част от имот със стар пл. № 3847 по план на гр. София м.
„Напоително поле“ от 1939г., находящ се в гр. София, обл. София, адм. район
„Младост“, ж. к. ********. Първоинстанционният съд е издал разпореждане от 21.05.2020
г. да се връчи препис от исковата молба на ответника „Д.Т.“ ЕООД, чиито
представител е А. Г..
На 24.02.2020 г. в 13:40 ч. е бил съставен констативен протокол № 31
от СО-район „Младост„ по сигнал на инж. Х.,
че е било извършено изсичане на дървета, намиращи се в заградена от „Д.Т.“ ЕООД
територия на БАН, като е указано да се преустановят тези действия.
Не е констатирано да са били извършвани други действия в югозападната
част на територията на Научен комплекс 2- БАН и да е било възстановено
изходното положение до настоящата дата.
За де е осъществен състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК
следва да се докаже наличието на всички елементи от обективна и субективна
страна.
За осъществяване изпълнителното деяние на престъпление по чл.323, ал. 1 НК е необходимо деецът чрез активни
действия да осъществи едно
оспорено от другиго, действително или предполагаемо притезателно право.
Следователно за да бъде възможно осъществяването на престъплението
самоуправство трябва да има възникнал спор за вещно, облигационно или друго
някакво имуществено право между две страни, като спорът е налице когато
насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания
от дееца начин за неговото
осъществяване.
В случая правото, за което се спори е право на собственост върху имот с
идентификатор 68134.4083.26, находящ се в гр. София, обл. София, адм. район
„Младост“, ж. к. ********, „********.
Фактическият спор се състои в разнопосочните твърдения на представителите на
БАН и управителя на дружеството „Д.Т.“ ЕООД, А. Г. относно това, кой е реалния
собственик на гореописания имот. За да може да се характеризира спора като
правен е необходимо да бъде отнесен за решаване пред съда, което в конкретния
случай е станало с искова молба, подадена от БАН чрез председателя ѝ на
28.06.2019 г. Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК
представлява упражняване на твърдяното от дееца право- „самоволно“, без да се
съобрази с течащото, относно правото, производство и евентуалното решение на
съда по спора. От материалите, събрани на досъдебната фаза, се установиха
действия на лицето А. Г., с които той е консумирал правомощия, произлизащи от
правото на собственост- държане, владеене и разпореждане, като, първо, е наредил на трети лица – от строителна фирма „Т.“
ЕООД да навлязат в обекта с машини, за да започнат да извършват
строително-монтажни работи, второ, е съборил ограда, намираща се в югозападната
му част и е заградил част от обекта с цел да
го ползва като паркинг и трето, извършил е нерегламентирано отсичане на
дървета, намиращи се на територията на процесния обект. Тези му действия, по
преценка на прокуратурата, биха могли да осъществят състава на престъплението
самоуправство от обективна страна и за тях би могло да бъде повдигнато
обвинение.
За да може да се повдигне обвинение на лицето за дадено умишлено
престъпление от субективна страна, следва дееца да е възприел всички факти от
обективната страна на състава в съзнанието си. В постановлението за
прекратяване, изготвено от СРП, като мотив за неповдигането на обвинение на
лицето А. Г. се сочи, че то не е знаело факт от състава на престъплението и
по-конкретно не е било уведомено за подадената срещу него искова молба от
28.06.2019 г. Аргументите на прокуратурата за това са, че тъй като
Разпореждането на съда за връчване на исковата молба по делото, отнасящо се до
собствеността на имота е от
21.05.2020г., а извършените деяния са от датите 19.02.2020г.,
20.02.2020г. и 24.02.2020г., няма как лицето Г. да е знаело за предявените срещу
него претенции и следователно не е било длъжно да се въздържи от действията си,
що се отнасят до собствеността на имота.
По смисъла на чл. 14, ал. 1 от НК:
„Незнанието на фактическите обстоятелства, които принадлежат към състава
на престъплението, изключва умисъла относно това престъпление.“ Прокуратурата
правилно е отчела, че ако не бъде установено, дали лицето А. И. е знаел, че
срещу него е заведен иск за установяване на собственост върху процесния имот не
би могло да му бъде повдигнато обвинение за самоуправство. Въпреки това, съдът
намира, че документ, удостоверяващ получения препис от исковата молба, не е
единственото доказателствено средство, с което може да се установи, че лицето е
знаело за повдигнатия пред съда правен спор. В наказателния процес това
обстоятелство може да бъде доказано не само с писмени доказателства и
доказателствени средства, а и с гласни такива. Съдът смята, че прокуратурата не
е извършила всички необходими за изясняването на това обстоятелство действия.
Досъдебното производство следва да бъде прекратено само, ако след извършване на
всички възможни процесуално-следствени действия, не е възможно да се достигне
до единствен и категоричен извод за извършване на деянието, автора му и вината.
По делото не са били извършени всички необходими и възможни процесуални
действия, за да бъде установено знанието или незнанието на лицето А. Г. за
факта на повдигнатия правен спор срещу него. Според съда е следвало да бъдат
осъществени разпити на лицата: А. Х.- инж. Поддръжка, Г.А.- началник Отдел
правен, В.М.- Главен експерт, В.Г.- Главен експерт, Х.С.- управител на „Т.‘
ЕООД и полицейските служители, които са присъствали на двата инцидента, за да
се установи, дали на лицето А. Г. му е било казано, че срещу него има заведен
иск с претенция върху спорния имот и съответно, дали той е знаел този факт, към
момента на извършване на някое от изпълнителните деяния от 19.02.2020,
20.20.2020г. и 24.02.2020г. Също следва да се проведе разпит на самия А. Г., като бъде запитан, дали е знаел за
заведения срещу него иск към този момент. С цел пълнота може да се изиска от
СРС съобщението, подписано от А. Г., в което е посочено, че му е били
представен препис от исковата молба и да се установи, дали това съобщаване е
било осъществено лично или чрез трето лице. Ако прокуратурата сметне за
необходимо, може да бъде осъществено разпознаване от някое от присъствалите на
горепосочените дати лица, за де се установи, дали присъствалото на събитията
лице е бил А. Г..
Съдът намира, че с оглед горепосоченото определението на
първоинстанционния съд за връщане поради липса на мотиви от страна на
прокуратурата на определението, с което се прекратява производството, се явява
неоснователно. Прокурорското определение е мотивирано с посочените по-горе
мотиви, които ,макар изложени кратко, са ясни, пълни и последователни.
Основанието за прекратяване на производството е липса на елемент от субективна
страна на състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Прокуратурата сочи,
че лицето А. Г. не е знаело за заведения срещу него иск към момента на
извършване на деянията на 19.02.2020, 20.20.2020г. и 24.02.2020г., защото не е
било уведомено от съда чрез предявяване на препис от исковата молба по делото.
Неправилно съдът се е позовал на липса на мотиви като основание за отмяна на
постановлението на СРП. Липсата на
подробно описана фактическа обстановка, която съдът приравнява на липса на
мотиви, не е такава по съществото си. Първо, в прокурорското постановление е
описана накратко, установената фактическа обстановка. Второ, правилно
прокуратурата сочи, че при прекратяване на производството на основание липса на
елемент от фактическия състав на престъплението от субективна страна, не е
наложително подробно излагане на всички факти от страна на държавното
обвинение.
Въпреки това, съдът намира, че постановлението на СРП следва да се
отмени на друго основание, а именно, че не са били изяснени всички релевантни
по делото обстоятелства. Този недостатък на извършеното разследване, въпреки че
не е бил изтъкнат като основен, е посочен и от първоинстанционния съд като
аргумент за отмяна на постановлението на СРП, а именно: „В хода на разследването
не са били извършени всички действия за разкриване на обективната истина по
делото, доколкото са били разпитани единствено трима свидетели“. Не е било
направено усилие от страна на разследващите органи да се установи знанието на
лицето А. Г. за воденото срещу него гражданско дело чрез гласни доказателствени
средства. Поради което съдът смята, че
следва да потвърди определението на СРС и да даде на прокуратурата задължителни
указания да бъдат извършени разпити на лицата: А. Х.- инж. Поддръжка, Г.А.-
началник Отдел правен, В.М.- Главен експерт, В.Г.- Главен експерт, Х.С.-
управител на „Т.‘ ЕООД, както и на А. Г.. Свидетелите да бъдат разпитани,
първо, относно възприятията им за събитията от датите 19.02.2020, 20.20.2020г.
и 24.02.2020г. и второ, дали те самите или в тяхно присъствие е било доведено
до знанието на лицето А. Г., че срещу него, за установяване принадлежността на
правото на собственост върху имота, намиращ се в ж. к. ********, „********, е била подадена искова молба от 28.06.2019 г.
от страна на БАН /Българска академия на науките/. Да се установи, кои
полицейски служители от 07-РУ-СДВР са били викани на адреса и какви са техните
възприятия за случая, включително относно това, дали някой от присъстващите е
уведомил А. Г. за вече заведеното срещу него дело. С оглед процесуалната
икономия в наказателния процес, съдът намира, че не е необходима отмяна на
определението на първоинстанционния съд и връщане на делото за ново
произнасяне, доколкото той не би могъл да стигне до друг извод освен, че
постановлението на прокуратурата подлежи на отмяна. Още повече, както се посочи
по-горе, Софийски районен съд е изтъкнал и липсата на проведено пълно
разследване, за изясняване на всички факти по делото, които мотиви се подкрепят
от въззивния съд.
Така мотивиран и на основание чл.
243, ал. 8 и ал. 7 от НПК, СГС, НО, 1-ви въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
Потвърждава определение по ЧНД № 9431/2020г. по описа на СРС-НО, 134 състав, с което е
отменено постановление на СРП от 24.06.2020 г. /деловодно изведено на
25.06.2020г./ за прекратяване на наказателното производство по ДП № 1479/2020
г. по описа на 07 РУ- СДВР, пр. пр. № 22818/2020 г. по описа на СРП, образувано
и водено за престъпление по чл. 323, ал.1 от НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ:1. 2.