Решение по дело №1501/2018 на Районен съд - Велико Търново

  Р Е Ш Е Н И Е 

                        №          от 11.02.2019г., гр. В. Търново

 

        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Великотърновският районен съд, Гражданска колегия, шестнадесети състав, на единадесети януари две хиляди и деветнадесета година, в публично заседание в състав:

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: В. Балджиев

 

при секретаря Иванка Трифонова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №1501/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на *, в която се излагат твърдения, на 28.12.2008г. между страните е сключено *за издаване на Златна кредитна карта *, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредитен лимит, а последният поел задължение да върне ползваните средства по картата заедно с начислените лихви и такси. Навеждат се твърдения, че ищецът е изпълнил задължението си по договора, но ответникът не е погасил 9 от дължимите месечни вноски в уговорените срокове, в резултат на което на 27.11.2017г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Изтъква се, че в резултат от неизпълнението, за ищеца е възникнало право да претендира от ответника да му заплати сумите от 7541,33 лв. – главница, 614,68 лв. - договорна лихва за периода от 03.05.2017г. до 27.11.2017г., 278,65 лв. – наказателна лихва за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г., 217,91 лв. – такси за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2018г. до окончателното изплащане на задълженията. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните суми за главница, лихви и такси по горепосочения договор са дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено съществуването на вземанията, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №167 от 26.01.2018г. по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор в който оспорва предявените искове. Твърди, че не е подписвал процесния договор за кредит, поради което не е страна по него и не дължи заплащане на претендираните вземания. Изтъква, че договорът е нищожен тъй като не отговаря и на изискванията на закона като алтернативно прави възражение за погасяване по давност на претендираните вземания. С оглед гореизложеното, отправя искане за постановяване на решение, с което исковете да бъдат отхвърлени и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 28.12.2008г. между ищеца /*/ като картоиздател и ответника като картодържател е сключено *за издаване на Златна кредитна карта *, с инкорпорирани в документа Общи условия за издаване и ползване на кредитна карта *. Съгласно Общите условия ищецът издал и предоставил на ответника кредитна карта с определен от него кредитен лимит, който да се използва за извършване на безналични плащания на стоки и услуги или за теглене на пари в брой от офиси на * или от банкомати. Ответникът се задължил да върне предоставеното от ищеца финансиране като погасява усвоената част от кредита, заедно с начислените такси и лихви свързани с обслужването му, подробно описани в месечни извлечения изпращани от картоиздателя на посочения в договора му адрес. Размерът на дължимите лихви и такси бил определен в Общите условия. Съгласно т. 10 от същите на ответника била предоставена възможност да изплаща задълженията си в сроковете посочени в месечните извлечения изцяло и без заплащане на лихви /с изключение на задълженията, възникнали от теглене на пари в брой, върху които се начислява лихвен процент от 16,9% като при изплащане на вноски/ или на части, при което следвало да заплаща минимална месечна вноска от 20 лв., ведно с всички забавени задължения. В т. 11 от Общите условия било регламентирано задължението на ответника да заплаща на ищеца възнаграждение за предоставените услуги свързани с ползване на картата, а в т. 12 – задължението да заплаща лихва от 16,9 % от датата на съответната сделка при изплащане на задълженията си на части както и на такса за забава от 10 лв. при неплащане на задължителната минимална месечна вноска. Съгласно т. 15 от Общите условия при неплащане от ответника на минималната месечна вноска по две последователни месечни извлечения, ищецът имал право да прекрати договора и да обяви кредита за изискуем. От заключението на допуснатата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че по кредитната карта ищецът е отпуснал на ответника кредитен лимит от 7700 лв., който последният е използвал за периода от 28.12.2008г. до 04.04.2018г. като е извършил теглене на пари в брой и безналични плащания на стоки. Вещото лице е установило, че ответникът не е извършвал плащания на задълженията си по кредитната карта през месец септември 2016г., през месеците февруари и март 2017г. и за периода от месец август 2017г. до месец януари 2018г. След приспадане на извършените от ответника плащания за погасяване на задълженията му по кредитната карта /главница, лихви и такси/, към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, е установено че са останали непогасени суми от 7541,33 лв. за главница, 614,68 лв. за договорна лихва за периода от 03.05.2017г. до 27.11.2017г., 278,65 лв. за наказателна лихва за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г. и 217,91 лв. за такси за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г. При извършване на експертизата е констатирано, че към задълженията на ответника по кредитната карта ищецът е включил в месечните си извлечения и задължения за главница от 1429,10 лв. и за такса от 5 лв. по предходна кредитна карта от 2006г. На 26.10.2017г. ищецът изпратил покана на посочения в договора адрес на ответника във връзка с доброволното изпълнение на просрочените от него задължения за главница и лихви като го уведомил, че при неизпълнение ще предприеме действия за събирането им по принудителен ред. Ответникът отказал да получи поканата като на 23.01.2018г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу него относно вземанията си за главница, лихви и такси по процесния договор в общ размер на 8652,57 лв., във връзка с което е образувано частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 26.01.2018г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение по чл. 414 от ГПК. В хода на исковото производство ответникът е оспорил истинността на договора за издаване на кредитна карта в частта относно авторството на подписа за „картодържател”, като с оглед становището на ищеца, че ще се ползва от документа, съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК. От заключението на допуснатата съдебно-графическа експертиза се установява, че ръкописният текст в договора не е написан от ответника, но подписът за „картодържател” е положен от него. С оглед гореизложеното се достига до извода, че оспорването на истинността на горепосочения документ е недоказано.

          При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

По делото безспорно е установено съществуването на заемно правоотношение от 28.12.2008г., по силата на което ищецът е предоставил на ответника финансиране чрез кредитен лимит по кредитна карта, който реално е използван от последния за периода от 28.12.2008г. до 04.04.2018г. Сделката е действителна тъй като отговаря на изикванията на закона предвид сключването й в писмена форма и подписването й от ответника. При това положение е ирелевантно обстоятелството, че ръкописният текст на договора не е написан от картодържателя след като той се е съгласил с него и с Общите условия, които са инкорпорирани в един неделим хартиен носител. В последния са посочени и размерите на лихвите и таксите във връзка с използването на кредирната карта. Липсата на доказателства за упълномощаване на съответния банков служител да сключи договора с ответника от името и за сметка на ищеца и подписването му в почивен ден не оказват влияние върху неговата валидност след като * не се е противопоставила по смисъла на чл. 301 от ТЗ и е предприела действия по издаване и предоставяне на кредитната карта и по отпускане на кредитен лимит. Освен това, от съдържанието на договора е видно, че ответникът е знаел кой е картоиздателя, независимо че договаря с негов служител. При това положение за кредитополучателя е възникнало задължението да върне предоставеното му финансиране заедно с начислените лихви и такси съгласно Общите условия на договора. По делото, обаче не са налице доказателства за пълно и точно изпълнение на задължението на ответника, като поради настъпили обстоятелства по т. 15 от Общите условия * е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което е уведомила длъжника. Това е довело до възникване на правото на кредитора, съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да претендира от ответника заплащането на сумите от 6112,23 лв. за главница, 614,68 лв. за договорна лихва за периода от 03.05.2017г. до 27.11.2017г., 278,65 лв. за наказателна лихва за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г. и 212,91 лв. за такси за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г. Възражението на ответника за погасяване по давност на исковите претенции е неоснователно. При договора за кредит е налице неделимо плащане, като уговореното връщане на заетата сума на месечни вноски обективира само волята на кредитора, че е съгласен да приеме изпълнение от страна на длъжника на части. В резултат на това, отделните погасителни вноски са свързани с частични плащания на едно вземане по договора и не го превръщат в такъв за периодични платежи. Съгласно т. 20 от Общите условия на договора, след изтичане на валидността й, кредитната карта е подновявана автоматично от картоиздателя за периода от 28.12.2008г. до 04.04.2018г. По делото липсват доказателства картодържателят да се е противопоставил писмено за това като ползването на кредитния лимит за горепосочения период свидетелства за волята му да продължи да бъде обвързан от договора. При това положение давността по чл. 110 от ЗЗД за погасяване на исковите претенции е започнала да тече от настъпване на изискуемостта им в началото на месец декември 2017г., когато е изтекъл срокът в поканата за доброволно изпълнение, и е прекъсната на 23.01.2018г. с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, на основание чл. 116, б. „б” от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК.

От гореизложеното се достига до извода за дължимост само на вземанията от 6112,23 лв. за главница, 614,68 лв. за договорна лихва за периода от 03.05.2017г. до 27.11.2017г., 278,65 лв. за наказателна лихва за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г. и 212,91 лв. за такси за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г., за които е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд, поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тази част са основателни и следва да бъдат уважени. Претенциите относно установяване съществуването на вземанията за главница в частта за разликата от 6112,23 лв. до 7541,33 лв. и за такси в частта за разликата от 212,91 лв. до 217,91 лв. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени тъй като са начислени във връзка с друго облигационно отношение между страните. Последното е ирелевантно за настоящия правен спор тъй като не е въведено като основание за съществуване на вземанията в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и за възнаграждение на вещо лице от 1181,29 лв. както и разноските за държавна такса и адвокатско възнаграждение от 677,80 лв., направени в производството по издаване на заповед за изпълнение по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника сумата от 33,14 лв., представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

 

 

 Р Е Ш И:

 

 

Приема за установено по отношение на Т.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, че дължи на * *, сумите от 6112,23 лв. /шест хиляди сто и дванадесет лева и двадесет и три стотинки/ - главница,  614,68 лв. /шестстотин и четиринадесет лева и шестдесет и осем стотинки/ - договорна лихва за периода от 03.05.2017г. до 27.11.2017г., 278,65 лв. /двеста седемдесет и осем лева и шестдесет и пет стотинки/ - наказателна лихва за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г., 212,91 лв. /двеста и дванадесет лева и деветдесет и една стотинки/ - такси за периода от 03.05.2017г. до 18.01.2018г., представляващи задължения по *за издаване на Златна кредитна карта * от 28.12.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.01.2018г. до окончателното изплащане на задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение №167 от 26.01.2018г. по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Отхвърля като неоснователни предявените от **, срещу Т.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. 79 от ЗЗД относно установяване съществуването на вземанията за главница в частта за разликата от 6112,23 лв. до 7541,33 лв. и за такси в частта за разликата от 212,91 лв. до 217,91 лв., представляващи задължения по *за издаване на Златна кредитна карта * от 28.12.2008г., за които е издадена заповед за изпълнение №167 от 26.01.2018г. по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Приема за недоказано, на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 193 от ГПК, заявеното от ответника Т.Г.Д. с ЕГН: ********** ***., оспорване истинността на представеното от ищеца **, *за издаване на Златна кредитна карта * от 28.12.2008г., че документът е неистински в частта относно авторството на подписа за „картодържател” на Т.Г.Д..

Осъжда Т.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на **, сумата от 1181,29 лв. /хиляда сто осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща направени по делото разноски както и сумата от 677,80 лв. /шестстотин седемдесет и седем лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

Осъжда **, да заплати на Т.Г.Д. с ЕГН: ********** ***, сумата от 33,14 лв. /тридесет и три лева и четиринадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско дело №280/2018г., по описа на Великотърновския районен съд.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: