№ 257
гр. Варна, 04.04.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело №
20233001000150 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба, подадена от адв. Г. В., действаща
като назначен особен представител на ответник М. Д. И. срещу решение
№486/03.11.2022г., постановено по електронно дело 20213100900811 (ТД
№811/2021г. по описа на ОС-Варна), с което е бил уважен иск на кредитор за
установяване на дължимостта на изискуеми вземания за главница, договорна
и мораторна лихви и такси, пети като задължения на солидарен длъжник по
договор за банков кредит, предоставен на търговец, удостоверени като
изпълняем дълг в оспорена заповед за изпълнение и съответно са определени
разноски за исково и заповедно производство.
Въззивната жалба с вх.№ 27401/21.11.22 . е депозирана в рамките на
преклузивния срок (считано от връчване на акта на представителя) и е
редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по чл.
261 ГПК.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ"
АД, ЕИК *********, чрез пълномощник е упражнила право на отговор по
жалбата.
Първоинстанционният съд е разгледал в определение №
1906/20.12.2022г. искане по чл. 248 ГПК на ответника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД за изменение на размера на дължимите му разноски.
Молителят, чрез пълномощника си е подал частна жалба вх. №
2072/25.01.2023г срещу отхвърлянето на молбата му за допълнително
присъждане на разходи, направени в изпълнение на възложено задължение в
последното заседание, които не е можел да обяви като извършени в списък по
чл. 80 ГПК.
Насрещната страна е заявила становище за неоснователност на частната
жалба.
1
Частната жалбата е депозирана преди изтичане на срока за обжалване и
е редовна: съдържа изискуемите по чл.260 ГПК реквизити и приложения по
чл. 261 ГПК и е надлежно администрирана.
По допустимостта на обжалването: Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното първоинстанционното
решение. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на
обжалване акт. Особеният представител е легитимиран да упражнява защита
във всички инстанции, включително и да обжалва решение, с което е уважена
претенция срещу представляваното от него лице.
Доколкото изрично предвиденото в закона като самостоятелно
обжалваемо определяне на отговорността за разноски е обусловено от
разрешаването на спора относно съществуването на спорното право на ищеца,
съдът преценява че се налага общо произнасяне по решението и обжалваното
определение. Пълномощниците на страните са овластени за защита във
всички инстанции. Съдът приема, че въззивното производството по
съществото на спора е допустимо. Съдът приема, че въззивното
производството по акта по същество и обусловеното от него производство по
определяне на разноските е допустимо.
По предварителните въпроси: Дължимата държавна такса по
въззивното обжалване не се събира авансово(т. 7 от ТРОСГТК 6/2012г на
ВКС), внесена е такса за разглеждане на частната жалба. Насрещните страни
се представляват от назначен от съда особен представител на лице с
неизвестен адрес (чл. 47 ал. 6 ГПК) и надлежно упълномощен представител с
права за всички инстанции( л. 56 от делото на първа инстанция). Разноски за
покриване на възнаграждението на особения представител за тази инстанция
обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният съд следва да
отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззиваем
необходимостта от авансиране на сума от 2300лв. за заплащане на минимален
размер на адвокатската услуга на назначения представител по защита по
същество във въззивна инстанция, както и допълнително още 200лв. за
защитата по присъединената частна жалба или общо 2500лв.
Доклад по въззивната жалба: Особеният представител, назначен на
въззивника(длъжник, останал ненамерен на постоянен и настоящ адрес), сочи
допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в
неправилно установени факти по обявяване на предсрочна изискуемост на
солидарен длъжник и неприложени уговорки относно условията за
упражняване на това право от кредитора, както и на факта на предоставяне на
главница въпреки липсата на доказателства за изпълнението от страна на
банката на това основно нейно задължение. Оплаква се неправилно зачетена
действителност на уговорки, пораждащи значителна неравноправност в
отношенията на страните относно начина на отчитане на променлива лихва
като възнаграждение за ползване и реда за упражняване на право на
предсрочна изискуемост, като се позовава на императивни норми на ЗЗП,
изключващи валидност на тези клаузи, наложени от доставчик на кредитна
услуга във вреда на потребител без да са уговаряни индивидуално.
Въззиваемият кредитор, чрез пълномощник оспорва оплакванията, като
сочи, че изводите на първата инстанция са обосновани с преценка на
2
доказателствата, с които са установени както предпоставките, уговорени
между страните (допусната забава при обслужване на предоставен на
кредитополучателя кредит, продължила повече от 90 дни), така и достигането
на волеизявление за предсрочна изискуемост, удостоверено официално като
фикционно връчване по законоустановена процедура. Оспорва приложимост
на специалната защита на потребители, като сочи, че кредитът е отпуснат на
търговец за нужди на предприятието, а обстоятелството, че физическото лице
– съдлъжник е управителка на това дружество изключва встъпването в дълга
да цели обслужване на непрофесионалните й нужди.
В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд
съобразява, че оплакванията касаят прилагане на норми с императивен
характер. Правна квалификация на възраженията на ответника е била
докладвана от първоинстанционния съд, като при постановяване на акта
недвусмислено са посочени както нормите, уреждащи правата на кредитора
да търси предсрочно изпълнение от съдлъжник, така и нормативни
изисквания относно закрила на длъжници по потребителски кредити,
ограничаващи договорна свобода. В този смисъл не се налага допълнително
разясняване на приложимия закон от въззивния съд.
Страните не са посочили нови доказателства.
Определянето на отговорността за разноски, включително е тези, за
които ответникът е поискал допълване на присъдена сума, е обусловено от
разрешаването на спора относно възникването на отговорността за
неоснователно причинен процес. Затова и интересът на молителя по чл. 248
ГПК съществува само докато претенцията му е призната за основателна.
Съответно и оплакванията за неправилното отчитане на крайния момент, до
който могат да бъдат посочвани разходи, направени по заплащане на
възложени на страната от съда разноски по вече събрани доказателства, могат
да бъдат разглеждани само ако се потвърди принципното възлагане на
тежестта на разноски на ответната страна. Производството по определяне на
разноски и обуславящия го спор по същество са висящи на една и съща фаза
(разпоредително заседание във въззивен съд), което допуска
присъединяването им за общо разглеждане на осн. чл. 80 ал. 4 ПАС.
По тези съображения и на осн. чл. 267 ГПК, съставът на Варненски
апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на М. Д. И., чрез особен
представител адв. Г. В., срещу решение №486/03.11.2022г., постановено по
електронно дело 20213100900811 (ТД №811/2021г. по описа на ОС-Варна), с
което е бил уважен иск на кредитора „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД за
установяване на дължимостта на изискуеми вземания в общ размер 49 357,91
лв., от които главница: 45 364,03лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.10.2018г. до окончателното изплащане на
задължението; договорна лихва за редовен кредит 2198,06 лв. за период от
22.01.2018г. - 04.07.2018г; мораторна лихва 991,10 лв. за период от
21.01.2018г. - 02.10.2018г; такси: 268,72 лв. за период от 10.11.2017г. до
3
02.10.2018г.; нотариални такси: 536,00 лв. за период от 04.05.2018г. -
02.10.2018г, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 09.10.2018г. по ч.гр.д.
№ 15179/2018 г., по описа на ВРС.
ПРИСЪЕДИНЯВА за общо разглеждане в настоящото производство и
производството по частна жалба срещу определение № 1906/20.12.2022г., с
което е отхвърлено искане по чл. 248 ГПК на ответника „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ" АД за изменение на размера на дължимите му разноски с
добавяне на допълнителна сума от 380 лв, заплатена след приключване на
съдебно дирене.
На осн. чл. 101 ГПК УКАЗВА на въззиваемия ищец и частен
жалбоподател, че разходите по защита на въззивник от особен представител
по реда на чл. 29 ал.3 ГПК се авансират от насрещна страна, като
ЗАДЪЛЖАВА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД в седмичен срок от
уведомяването да представи доказателства за внесени по депозитна сметка на
Варненски апелативен съд, разноски в размер на 2500лв за възнаграждение
на особен представител на въззивника за настояща инстанция, като
ПРЕДУПРЕЖДАВА страната, че при неизпълнение на това задължение
възнаграждението ще бъде изплатено от бюджета на съда, като разхода ще
бъде принудително събран от това задълженото лице, ведно с лихва по реда
на чл.77 ГПК, а съдът ще издаде служебно изпълнителен лист в своя полза
без да изпраща допълнително съобщение за доброволно изпълнение, като ще
възложи и допълнителна такса от 5лв на осъдената страна.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 17.05.2023г от 13.30 часа. Да се
призоват страните чрез пълномощниците.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК съдът УКАЗВА на страните, че:
за да получат достъп до електронното дело на въззивната инстанция
следва да подадат нови заявления по образец
(https://ecase.justice.bg/Home/ElectronicCasesAccessRules)
при пропускане на крайния срок(даване ход на устните състезания в
последното по делото заседание) за представяне на справка за разноските
пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им,
правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде
преклудирано.
Препис от определение в електронен вид да се изпрати на
пълномощници, ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 2 към Наредба № 7 на МП. Съобщенията да
се изпратят на електронен адрес, ползван по делото от особения представител
адв. В. при депозиране на жалбата с указание за необходимо потвърждаване
на получаването, и чрез ССЕВ на пълномощника адв. И.. Към електронните
документи за въззивника да се приложи отговора на въззивната жалба, а на
въззиваемия да се изпрати отговора по частната жалба.
Делото да се докладва след изтичане на срока за авансиране на
разноските за предприемане на съответните действия по осигуряването
на събирането им в полза на бюджета на ВАпС.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5