№ 140951
гр. София, 03.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Частно гражданско дело №
20241110152535 по описа за 2024 година
Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, съдът не издава заповед за изпълнение
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.
3 на същия текст /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповед не се издава и когато
искането се основава на неравноправна клауза в договор сключен с потребител
или е налице обоснована вероятност за това. Преценката следва да се извърши
при прилагане нормата на чл. 143 от ЗЗП.
В конкретния случай, искането за издаване на заповед за изпълнение се
основава на сключен между страните договор за мобилни услуги, по който на
длъжника се предоставя услуга по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП и той
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. При това
положение съдът следва служебно да прецени дали искането противоречи на
закона или се основава на неравноправна клауза от договора.
Заповед за изпълнение следва да се издаде единствено за сумите,
дължими за предоставени електронни съобщителни услуги и лихва за забава.
Заявлението следва да се отхвърли за всички останали суми. Аргументите на
съда са следните:
1. Указанията на съда на са изпълнени в пълнота.
2. Съдът намира клаузата на чл. 54.12 от ОУ за неравноправна.
В ОУ на договора за мобилни услуги е предвидено, че неплащане в
продължение на 124 дни води до автоматично прекратяване на договора – чл.
54.12 от ОУ. А в чл. 8.1 от договора между страните е предвидена неустойка в
размер на 3 месечни стандартни абонаментни такси при прекратяване на
договора по вина на абоната.
Съдът намира, че така предвиденото автоматично прекратяване на
договора, съчетано с предвидената в ч.8.1 от договора неустойка (макар и по
принцип да го приема за допустимо), по съществото си представляват
уговорени неравноправни клаузи в конкретния договор - така Определение
№14517/20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. № 9252/2024 г. СГС.
На потребителя няма как да бъде ясно кога ще се счита прекратен
процесния договор. Ясно е, че разпоредбата на чл. 87 ЗЗД е диспозитивна
1
разпоредба, но отклоняването от нея лишава потребителя от елементарна
яснота кога отношението се счита прекратено, кога има съществено
неизпълнение какви са точно последиците от това съществено неизпълнение и
може ли да го избегне, като плати. Очевидно без да бъде уведомен
потребителя за тези обстоятелства не може да бъде натоварен със
кумулативни санкции без да бъде предупреден за тях, което е общо правило в
облигационно право и отнемането на тази възможност на длъжника и то
потребител, очевидно е в негов ущърб и е недобросъвестно.
Отклонението от общото правило на облигационно право очевидно
нямаше да бъде прието,ако имаше индивидуално договаряне. По изложените
причини категорично се стига до извод, че тази клауза е неравноправна.
Неравноправните клаузи не произвеждат никакво действие, поради което
договорът не се счита прекратен. В тази връзка са аргументи и в Решение от 8
декември 2022 г. по дело C‑600/21 на СЕС.
В горния смисъл следва да се има предвид и националната практика
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на I т. о., ВКС , с което
че страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на
очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че
при неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият
заем става предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на
кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за
„автоматично“ настъпване на предсрочната изискуемост на вземането по
договор за заем не поражда действие, тъй като противоречи на характера на
предсрочната изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се
упражнява с негово едностранно волеизявление и чието действие настъпва с
достигането му до длъжника при наличие на обективните предпоставки за
изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или
предвидените в закона.
С оглед изложеното следва да се приеме, че между страните не е
настъпила нито предсрочна изискуемост, нито прекратяване, поради което и
неустойки за прекратяване не се дължат.
В този смисъл и константа практика по идентични клаузи за неустойки:
Решение № 5047 от 3.09.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 5260/2023 г. на
СГС;Решение № 4280 от 12.07.2024 г. по в. гр. д. № 10721/2022 г. на
СГС;Решение № 4210 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. № 2289/2024 г. на
СГС;Решение № 3821 от 28.06.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 12440/2022 г.;
Определение № 14908 от 27.09.2024 г. № по в.ч.гр.д. 20241100510036 / 2024 г.
на СГС; Определение № 14517 от 20.09.2024 г. по в.ч.гр.д. №
20241100509252/2024 г. на СГС; Определение № 14442 от 19.09.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 20241100509141/2024 на СГС;Определение № 14736 от 25.09.2024
г. по в.ч.гр.д. № 20241100510778 / 2024 г на СГС;Определение № 11222
17.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100508032/2024 г. на СГС, Определение №
1587 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20231100514019 / 2023 на СГС, Определение
2
№ 11993 от 31.07.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100507397 / 2024 на СГС,
Определение № 8891 от 10.06.2024 г. по в.ч.гр.д. № 20241100500213 / 2024 на
СГС, Определение № 9938 от 26.06.2024 по в.ч.гр.д. № 20241100507174 / 2024
г. на СГС, Решение № 2024 от 24.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1630/2023 г.,
Решение № 3636 от 4.07.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 6631/2022 г.,
Определение № 1655 10.08.2021 г. по в.ч.гр. № 9289 / 2021 на СГС,
Определение № 2008 от 26.08.2021 г. в.ч.гр. № 20211100506622 по описа за
2021 на СГС, Определение № 1379 от 23.07.2021 г. в.чгр.д. № 20211100508067
/ 2021 на СГС, Решение № 419 от 13.12.2022 г. на ОС - София по в. гр. д. №
414/2022 г.,Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д.
№ 2252/2023 г., Определение № 656 от 24.07.2023 г. на ОС - Перник по в. ч. гр.
д. № 446/2023 г., Определение № 1063 от 11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по
в. ч. гр. д. № 565/2023 г., Определение № 1189 от 15.12.2022 г. на ОС -
Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г., Определение № 1875 от 14.07.2023 г.
на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. № 1208/2023 г. , Решение № 70 от 21.07.2023 г. на
ОС - Търговище по в. гр. д. № 109/2023 г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на
ОС - Варна по в. гр. д. № 1768/2022 г., Определение № 263 от 22.05.2023 г. на
ОС - Пазарджик по в. ч. гр. д. № 271/2023 г., Определение № 327 от 9.05.2024
г. на ОС - Габрово по в. ч. гр. д. № 150/2024 г. Определение № 206 от
25.03.2024 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. № 145/2024 г. Решение № 165 от
25.04.2024 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 215/2024 г.
3. Неустойката при предсрочно прекратяване на договора е
неравноправна.
Автономията на волята на страните да определят свободно
съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена
от това, че съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни
норми на закона и на добрите нрави.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по
тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на
клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за
справедливост в гражданските и търговските правоотношения. Според
същото тълкувателно решение, преценката за нищожност на неустойка следва
да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
а не към последващ момент, какъвто последващ момент е и неизпълнението
на договора или прекратяването на договорното правоотношение.
С оглед посочените критерии съдът счита, че процесната договорна
клауза, предвиждаща заплащане на неустойка, равняваща се на дължимите до
края на договора за предоставяне на процесния вид услуги абонаментни такси,
независимо от момента на разваляне на същия, се явява нищожна, поради
противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови
рамки, тъй като кредиторът по вече развален договор получава имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил ако договорът не
беше развален, но без да се престира от негова страна, което води до
неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. В този
3
смисъл - решение № 219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, I т.о.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК. Несъмнено целта на регламентираната
неустойка излиза извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави
уговорката за дължимостта им нищожна. В този смисъл са и задължителните
разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ВКС, ОСТК, т. 3. Съдът следи служебно за нищожност на уговорката,
предвиждаща заплащането на неустойка, като валидността и се преценява към
момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно
неизпълнение. Във връзка с изложеното съдът счита, че клаузата за неустойка,
дължима при прекратяване на договора за предоставяне на мобилни услуги, е
нищожна, тъй като същата противоречи на добрите нрави – така Определение
№ 14442/19.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№9141/2024 г. СГС; Определение №
14736/25.09.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 107778/2024 г. СГС, Определение
№11222/17.07.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 8032/2024 г. СГС, Определение №
1578/02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.№ 14019/2023 г. СГС, Определение №
1655/10.08.2021 г. по в.ч.гр.д. № 9289/2021 г. СГС и решение
№2110/21.07.2016 по дело № 1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., решение
№193/09.05.2016 г. по т.д. № 2659/2014 г. на ВКС, 1 т.о. и решение
№219/09.05.2016 г. по т.д. № 203/2015 г. на ВКС, 1 т.о./.
От нормата на чл. 143 от ЗЗП може да се направи извод, че
неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за
добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително
неравновесие /неравнопоставеност/ между търговеца /икономически по-
силната страна/ и потребителя /икономически по-слабата страна/.
От съдържанието на процесния договор за мобилни услуги, както и от
общите условия към него, представляващи неразделна част от съглашението,
става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има
възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите
задължения. Въпреки това, в договора е предвидено единствено, че когато се
стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да
заплати на търговеца неустойка, съдържаща няколко компонента оставащите
абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три,
отстъпката от абонаментния план и цената на устройството и стойността на
невърнатото техническо оборудване. Подобна уговорка в полза на
потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсва. Ако потребителят
се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина
на мобилния оператор, не е регламентирано дружеството да заплати
неустойка.
Договорът за мобилни услуги е бланков. Съдържанието му не е
предварително договорено между страните. Физическото лице-потребител не
е имало възможност да влияе върху неговите разпоредби. Клаузите му не са
индивидуално договорени. Налага се извод, че мобилният оператор,
встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от
положението на икономически по-силна страна, имаща възможност да влияе
върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме.
4
Именно поради тези обстоятелства "А1 България" ЕАД е предвидило в
предварително изготвения бланков договор, че неустойка се дължи само от
потребителя, когато договорът е прекратен по негова вина. Няма уговорка,
даваща право на потребителя да претендира неустойка при неизпълнение на
договора от мобилния оператор.
Следва да се добави, че клаузата за неустойка противоречи на чл. 147,
ал. 1 от ЗЗП.
В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на
договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен
и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van
Hove, се приема, че "изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и
разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора
да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната
клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма,
предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз
основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически
последици".
Съдът намира, независимо от уговорения максимален размер на същата,
а именно трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на
срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, че начина по
който се формира същата, остава неясен за потребителя. В процесния договор
и представените приложения към него не се съдържа ясна информация
относно дължимия размер на общата стандартна месечна абонаментна такса,
без начислени отстъпки, които потребителят би дължал към момента на
прекратяване на договора, от която такса следва да се формира размера на
неустойката. Неясно остава и кои конкретни услуги включва тази такса и как е
формирана.
4.Неустойката за дадена отстъпка от цената на услугата
/абонамента/ е неравноправна:
Според тези клаузи, при предсрочно прекратяване на договорите за
мобилни услуги по вина на длъжника, същият дължи, освен уговорените
неустойки за предсрочното им прекратяване и възстановяване на част от
стойността на отстъпките от абонаментите планове и от пазарните цени на
крайните устройства, съответстващи на оставащия срок на ползване по
съответния абонамент. Тези суми не се дължат при разваляне на договора за
мобилни услуги, защото то има действие само занапред и уговорката за
плащането й в посочените клаузи, имаща характер на неустойка за вредите от
развалянето им излиза извън посочените функции на неустойката.
От изложеното по – горе се налага извод и за неравноправност и на тези
клаузи за неустойки по смисъла на чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП /в ред. преди изм.
ДВ бр. 100/2019 г. /. Предвиждайки в договора за едно и също неизпълнение
две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърля безспорно
обезпечителната и обезщетителна функция на неустойката и същата се явява
необосновано висока по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, безспорно приложима в
случая. Тъй като договора може да се прилага и без тази нищожна клауза, то
5
самият договор не е нищожен /чл. 146, ал. 4 ЗЗП/.
Клаузата за неустойка противоречи на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, по същите
съображения които съдът изложи по отношение на горната клауза за
неустойка, се отнасят и за неустойката за дадена отстъпка от цената на
устройство, тъй като не е посочено в договора, при уговаряне на
задължението, каква е цената на устройството със и без отстъпка, липсва
каквато и да е конкретизация относно стойността и вида на устройството,
съгласно действащия ценоразпис на оператора и към кой момент.
В допълнение, в разглеждания случай уговорената неустойка в размер на
разликата между стандартната и преференциалната цена на услуги и
предоставено устройство излиза извън присъщите й функции и цели
единствено неоснователно обогатяване на кредитора. Посредством така
уговорените неустойки се извършва промяна на съществен елемент от
договора, а именно - цената на устройството/услугата едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка противоречи на добрите нрави,
като води до явна нееквивалентност на престациите. Освен това, определеният
размер на неустойката противоречи на обезщетителната й функция, като не
само че не обезпечава вреди, а „увеличава“, без съгласието на насрещната
страна, цената на предоставеното устройство/услугата.
Правото на оператора да определя отстъпка от цена, е упражнено по
негова воля още при сключването на договора, поради което не оправдава
последващото едностранно увеличение на цената на устройството/услугата,
чрез договарянето на неустойка под формата на извършената отстъпка, тъй
като цената следва да се счита за окончателно определена със сключване на
договора.
Така визираната неустойка е договорена в противоречие на добрите
нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, като
постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя
цена на вещта/услугата. Същата противоречи на добросъвестността и води до
значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя по
смисъла на чл. 143 ЗЗП, поради което клаузата е нищожна на основание чл.
146, ал. 1 ЗЗП и, ал. 2 ЗЗП във връзка с чл. 143, т. 5 ЗЗП във връзка с чл. 3, § 1
от Директива 93/13/ЕИО на Съвета и не поражда правни последици.
5.По отношение на калкулираната сума на основание неустойка за
дадена отстъпка от цената на устройство:
С тази клаузи заявителят се стреми да извърши промяна на съществен
елемент от договора, а именно - цената на устройството, едностранно, без
съгласието на потребителя. Подобна уговорка е неравноправна, противоречи
на добрите нрави, като води до явна нееквивалентност на престациите, а не
такава е целта на закона. Освен това така определеният размер на неустойката
противоречи на обезщетителната й функция, като не само че не обезпечава
вреди, а "увеличава" без съгласието и на насрещната страна цената на
предоставеното устройство.
Същата е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е
извън обичайната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в
6
какъвто см. са разясненията в т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г.
на ОСГТК на ВКС. Нарушението на принципа за добросъвестност и принципа
на справедливост при нея изхожда от обстоятелството, че лизинговата вещ не
е станала собственост на лизингополучателя, за да се дължи обезщетение,
съизмеримо с действителната цена на устройството - предоставено е само
неговото ползване (в този см. решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. №
2659/2014 г. на ВКС, I т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г.
на ВКС, I т. о.).
По този начин отново се достига до неоснователно обогатяване на
мобилния оператор. В допълнение и тук размерът на неустойката е формиран
на база "стандартна" цена на устройството, а не договорената такава, което
нарушава изискването неустойката да обезпечава и обезщетява вреди от
неизпълнението на конкретния договор, а не произволни такива, както и това
неустойката да обезпечава и санкционира неизпълнение на задължения по
конкретния договор /в случая договора за лизинг/, а не неизпълнение на
задължения по друго облигационно правоотношение /в случая договора за
мобилни услуги/ и да се дължи независимо от изпълнението на задълженията
по конкретния договор за лизинг.
6.По отношение на клаузата чл. 27.1. от ОУ за дължимост на 2 лв.
без ДДС за обработка на просрочени задължения:
Към тази верига от клаузи допринасящи следва да се добави и клаузата,
че при неплащане на фактура в срок посочен в нея се дължи и допълнително 2
лева за обработка на досието, като същата клауза позволява да се начислява за
всяка фактура, което допринася за ескалиращия ефект на неустойката.
В конкретния случай с клаузата на чл. 27.1. от ОУ е уговорено при
забава на плащанията потребителят да дължи освен законната лихва за забава,
разходи за събиране на задълженията, но и отделно разходи по
администриране на просрочени плащания. Последните съгласно чл. 27.1.,
включват дейности по събиране и уведомяване, включващи разходи за
поддръжка и амортизация на система за таксуване, мрежови разходи, за
персонал. Така постигнатото съглашение установява, че освен законната
лихва за забава потребителят дължи разходите по събиране на задълженията
които не са посочени в конкретен размер предварително, тоест нямат характер
на неустойка. Отделно при забава на плащанията се дължи и неустойката от 2
лв., която включва разходи за събиране на вземанията. Задълженията, вменени
на потребителя са няколко, като те са за обезвреда на едни и същи вреди –
разходите на доставчика по събиране на просрочените задължения, като в тях
не се включват вредите от невъзможността да се получи в срок изпълнение на
задължението.
Така постигнато съглашение не обосновава извод, че уговорката за
неустойка от 2 лв. съответства на типичните функции на неустойката.
Обезщетението за разходите по събиране на вземане изрично е посочено, че се
дължат на самостоятелно основание отделно от неустойката от 2 лв. Това
обосновава извод, че сумата от 2 лв. не обезврежда тези вреди. Същевременно
изрично е посочено в чл. 27.т.1 от ОУ, че тези 2 лв. са за обезщетение на
7
разходите по събиране и уведомяване за просрочените задължения. Не е
установено обезщетението от 2 лв. да е определено по конкретна формула,
като има съглашение за същото, нито че тази формула да не включва разходите
за събиране на задълженията. Напротив, при тълкуване на волята на страните
по договора и пояснителната част по чл. 27. 1. от ОУ се обосновава извод, че в
тези 2 лв. са включени разходите по събиране на просрочените задължения.
Следва да се посочи, че разходите за поддръжка и амортизация на
система за таксуване, мрежови разходи, за персонал посочени в чл. 27. 1. от
ОУ са присъщи разходи на дейността на доставчика без значение дали има
забава на плащанията на задълженията на потребителите. Налице е и
анатоцизъм, тъй като такса за събиране на вземането дублира и лихвата за
забава, която има същата функция, а на всичко отгоре и тя се олихвява. Как
къде и кога е уведомен потребителя за тази такса остава недоказано.
По тези причина неустойки и таксата за събиране на вземане не се
дължат, тъй като клаузите от които произтичат са вероятно неравноправни.
7.Относно претендираната неустойка за невърнато оборудване:
Независимо от дадените подробни и ясни указания от заповедния съд,
заявителят не е представил доказателства нито за предоставяне на твърдяното
оборудване, вкл. и не го идентифицира, нито доказателства, че е отправил
искане за връщане на същото след прекратяване на договора.
Неустойката за невърнато оборудване и тази за дадена отстъпка,
настоящият съдебен състав намира, че клаузата, обективираща същите е
неравноправна такава с оглед разпоредбата на чл. 143 т.10 от ЗЗП – така
Определение № 14736/25.09.2024 г. по ч.гр.д.№ 10778/2024 г. на СГС.
8.По отношение на лихвите за забава върху неустойките:
След като по изложените съображения длъжникът не дължи заплащане
на претендираните вземания за неустойки, то това се отнася и за акцесорните
задължения за лихви за забава върху тях.
На самостоятелно основание следва да се посочи, че лихва за забава
върху неустойка се дължи само ако в договора е посочено кога е падежа на
задължението за неустойката, а в ОУ точен падеж на задължението за
неустойка липсва. Поради, което и длъжника не е изпадал в забава за
заплащане на това задължение за неустойка не дължи лихва, тъй като и до
сега не е уведомен за прекратяването, нито му е поискано плащането, нито
връщане на оборудването. В този смисъл и константа практика по идентични
клаузи за неустойки: Определение № 11222 17.07.2024 г. по в.ч.гр.д. №
20241100508032/2024 г. на СГС, Определение № 1587 02.02.2024 г. по в.ч.гр.д.
№ 20231100514019 / 2023 на СГС, Определение № 11993 от 31.07.2024 г. по
в.ч.гр.д. № 20241100507397 / 2024 на СГС, Определение № 8891 от 10.06.2024
г. по в.ч.гр.д. № 20241100500213 / 2024 на СГС, Определение № 9938 от
26.06.2024 по в.ч.гр.д. № 20241100507174 / 2024 г. на СГС, Решение № 2024 от
24.04.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 1630/2023 г., Решение № 3636 от 4.07.2023
г. на СГС по в. гр. д. № 6631/2022 г., Определение № 1655 10.08.2021 г. по
в.ч.гр. № 9289 / 2021 на СГС, Определение № 2008 от 26.08.2021 г. в.ч.гр. №
20211100506622 по описа за 2021 на СГС, Определение № 1379 от 23.07.2021
8
г. в.чгр.д. № 20211100508067 / 2021 на СГС, Решение № 419 от 13.12.2022 г. на
ОС - София по в. гр. д. № 414/2022 г.,Определение № 2038 от 25.08.2023 г. на
ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2252/2023 г., Определение № 656 от 24.07.2023
г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 446/2023 г., Определение № 1063 от
11.09.2023 г. на ОС - Стара Загора по в. ч. гр. д. № 565/2023 г., Определение №
1189 от 15.12.2022 г. на ОС - Благоевград по в. ч. гр. д. № 983/2022 г.,
Определение № 1875 от 14.07.2023 г. на ОС - Бургас по в. ч. гр. д. №
1208/2023 г. , Решение № 70 от 21.07.2023 г. на ОС - Търговище по в. гр. д. №
109/2023 г. Решение № 1368 от 7.11.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. №
1768/2022 г. Определение № 263 от 22.05.2023 г. на ОС - Пазарджик по в. ч. гр.
д. № 271/2023 г.
10.По отношение на разноските:
Съдът определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
Разноските следва да бъдат присъдени съобразно уважената част от
заявлението.
Воден от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК заявление от „,Д, ЕИК:
,0, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „, 1, СРЕЩУ
С. К. Я. с ЕГН: ********** и адрес: **********
В ЧАСТТА за сумите :
Сумата от 779.52 лв., претендирана като начислени неустойки, е
формирана, както следва:
По договор с партиден номер М6686531 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси (3 месечни такси по 48.33лв.) без ДДС за посочения номер, по
която неплатената сума е в размер на 144.99лв. Дължимата мораторна лихва е
в размер на 15.14лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер (6.00лв. месечно ), по която
неплатената сума е в размер на 91.21лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 9.53лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 201002656180 е
начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен цифров приемник за посочения номер, по която
неплатената сума е в размер на 100.00лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 9.19лв. за период на забава 25.09.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 201002656180 е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси (3 месечни такси по 20.07лв.) без ДДС за посочения номер, по
9
която неплатената сума е в размер на 60.21лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 6.29лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 201002656180 е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер (6.49лв. месечно ), по която
неплатената сума е в размер на 65.05лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 6.79лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 35924231124 е
начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен апарат за фиксирана телефонна услуга за посочения
номер, по която неплатената сума е в размер на 90.00лв. Дължимата
мораторна лихва е в размер на 8.28лв. за период на забава 25.09.2023г. -
21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 35924231124 е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси (3 месечни такси по 2.57лв.) без ДДС за посочения номер, по
която неплатената сума е в размер на 7.71лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 0.81лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 35924231124 е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цена на закупено
устройство Cordless phone A1210K, по която неплатената сума е в размер на
7.08лв. Дължимата мораторна лихва е в размер на 0.74лв. за период на забава
11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 101003184252 е
начислена неустойка, представляваща цена на невърнато оборудване по
ценова листа предоставен WiFi Router за посочения номер, по която
неплатената сума е в размер на 100.00лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 9.19лв. за период на забава 25.09.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга 101003184252 е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси (3 месечни такси по 8.25лв.) без ДДС за посочения номер, по
която неплатената сума е в размер на 24.75лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 2.59лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща неустойка в размер на 3 стандартни
месечни такси (3 месечни такси по 16.87лв.) без ДДС за посочения номер, по
която неплатената сума е в размер на 50.61лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 5.29лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга +359********* е
начислена неустойка, представляваща отстъпка от цената на месечна
абонаментна такса за посочения номер (5.95лв. месечно ), по която
неплатената сума е в размер на 35.91лв. Дължимата мораторна лихва е в
размер на 3.75лв. за период на забава 11.08.2023г. - 21.08.2024г.
По договор с партиден номер М6686531 за услуга е начислена
неустойка, представляваща Обезщетение за обработка на просрочени
задължения, по която неплатената сума е в размер на 2.00лв. Дължимата
мораторна лихва е в размер на 0.28лв. за период на забава 03.04.2023г. -
21.08.2024г. ,
както отхвърля искането за законна лихва върху сумите от датата на
10
подаване на заявлението, както и съразмерно на отхвърлената част разноски,
държавна такса и юрк. възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да
предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от влизане в
сила на настоящето разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от
внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе
единствено разликата.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11