Р Е Ш Е Н И Е № 260038/1.2.2021 г.
гр. Ямбол,
01.02.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, VІ-ти наказателен състав, в публично съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
П. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря
М. П., като разгледа докладваното от съдия Панайотова АНД № 1064 по
описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на „Дианабетон“ ООД – гр. Ямбол против Наказателно
постановление № 58/01.10.2020г., издадено от Директора на РИОСВ – гр.Стара
Загора, с което на основание чл.165, ал.2 от ЗООС на жалбоподателя са наложени
две имуществени санкции - в размер на 2000 лева и в размер на 2200 лева, за
нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от същия закон.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за неправилност и
незаконосъобразност, подробно изложени в нея, както и с доводи в подкрепа
приложението на чл.28 от ЗАНН.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат,
който пледира за отмяна на НП и за присъждане на направените рпо делото
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, чрез процесуалния си представител изразява становище, че жалбата е неоснователна, като
счита,
че в оспореното НП е допусната
техническа грешка по отношение размера на имуществената санкция и уточнява, че
наложената такава е от 2000 лева. Издаденото НП намира за правилно и
законосъобразно и пледира да бъде потвърдено. Не претендира присъждане на
разноски.
След като обсъди събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
С Констативен протокол № 007744/26.05.2020г., св. М. ***, дала предписание на жалбоподателя в срок до 03.06.2020г. да
представи в регионалната инспекция актуален договор с В и К оператор за
приемане на отпадъчните води от площадката на бетоновия център на ул. „Ормана“
№ ** в гр. Ямбол. Като отговорник за изпълнение на предписанието е посочен управителя
на дружеството.
На 01.06.2020г., или в срока за изпълнение на предписанието, жалбоподателят
представил предварителен договор с В и К оператора „В и К“ ЕООД – гр. Ямбол №
095/09.08.2004г., който бил в сила и към момента на представянето му. Въпреки
това, св. М. счела, че жалбоподателят не е изпълнил даденото предписание и на 15.06.2020г.
в присъствието на законния представител на дружеството, му съставила АУАН №
58 от същата дата за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от ЗООС, изразяващо
се в това, че не е изпълнило даденото предписание за представяне на „актуален
договор с „В и К“ ЕООД – гр. Ямбол – „В и К“ – оператор по смисъла на чл.198о
от Закона за водите за обособена територия гр. Ямбол.“ .
На 01.10.2020г., въз основа на акта и при идентично фактическо и юридическо
описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП, с което
на основание чл.165, ал.2 от ЗООС, са му наложени две имуществени санкции - в
размер на 2000 лева и в размер на 2200 лева..
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на
свидетелите М. и Ч., както и от писмените доказателства по делото, които са
безпротиворечиви. По същество, приетите за установени фактически положения не
се оспорват и от страните.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице, което има право да обжалва.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
НП е незаконосъобразно и следва да се отмени на процесуално основание.
На първо място, доколкото с оспореното НП на дружеството са
наложени две имуществени санкции за едно нарушение, съответно в размер на 2000
лева и в размер на 2200 лева, съдът счита, че същото е издадено в нарушение на забраната по чл.17
от ЗАНН за повторно наказване за едно и също нарушение, което само по себе си, представлява абсолютно
основание за неговата отмяна.
Отделно от горното, е налице и противоречие между твърдяното деяние и
основанието за налагане на наказанието. От фактическа страна дружеството е
привлечено да отговаря за неизпълнение на задължително предписание. При тези
факти, от правна страна е санкционирано в хипотезата на чл.165, ал.2 от ЗООС,
предвиждаща наказание за ЮЛ или ЕТ в случаите, когато негов работник или
служител извърши нарушение по ал.1, а нарушението по ал.1 се изразява в
недопускаве в обекта на контролен орган. Това несъответствие между факти и
право създава
неяснота както по отношение на
вмененото нарушение така и относно приложения закон и също представлява самостоятелно основание за отмяна
на НП, тъй като нарушава правото
на наказаното лице да разбере
какво нарушение му е вменено.
Отделно от горното, и по същество дружеството не е извършило деянието, за
което е санкционирано, а евентуално друго такова, за което не е привлечено да
отговаря, тъй като в предписания срок е представило действащ договор №
095/09.08.2004г., сключен с В и К оператора „В и К“ ЕООД – гр. Ямбол, който
макар и предварителен, в случая се явява актуален. А предписание за представяне
на договор по смисъла на чл.198о от Закона за водите за обособена територия гр.
Ямбол, изобщо не е било адресирано до дружеството, поради което същото не може
да се държи отговорно за неизпълнението му.
При това положение,
с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на
наказаното дружество за присъждане на разноски в размер на 380 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва
да се уважи. Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по
обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за
отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени
обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на
органа, издал акта.
Водим от изложеното, и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 58/01.10.2020г., издадено от Директора на РИОСВ
– гр.Стара Загора, с което на основание чл.165, ал.2 от ЗООС, на „ДИАНАБЕТОН“ ООД
– гр. Ямбол, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ямбол, ул. „Златен
рог“ № **, представлявано от А. Д. А., са наложени две имуществени санкции - в
размер на 2000 (две хиляди) лева и в размер на 2200 (две хиляди и двеста) лева
за нарушение по чл.166, т.3 вр. чл.155, ал.2 и чл.156, т.2 от ЗООС.
ОСЪЖДА
РИОСВ – гр.Стара Загора ДА ЗАПЛАТИ на „ДИАНАБЕТОН“ ООД – гр. Ямбол, с посочени
по-горе данни, сумата от 380 (триста и осемдесет) лева, представляваща
възнаграждение за един адвокат.
Решението ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване
пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: