Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.Нова Загора, 22.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорският районен съд в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:РОСИЦА НЕНОВА
при секретаря: Диана Дечева
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от СЪДИЯ НЕНОВА Гр. дело № 932 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 ал. 1 пр.1 от ЗЗД.
Ищецът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.София, бул.”Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин -6”, ет.2 чрез пълномощника си Зорница Николова Д. – прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока – в качеството им на представляващи дружеството чрез пълномощника си юрисконсулт К.К.т. в исковата молба твърди, че на 21.04.2012г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД /кредитор/, от една страна и ответника Г.К.С. по настоящото дело/кредитополучател/ от друга, е бил подписан Договор № 852075 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 3 460.56лв., от които: 3000.00 лева – чиста стойност на кредита, 114.00лв. – такси/комисионни и 346.56лв., представляващи общата стойност на застрахователната премия/за целия период на кредита/. За ползвания кредит кредитополучателят следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в размер на 17.997%, както и годишен процент на разходите в размер на 21.82%. Кредитополучателят се бил задължил да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 101.65лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 21.05.2012г., а последната в срок до 21.04.2016г. Общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на сума в размер на 3 460.56лв.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополчателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят Г.К.С. бил направил 22 вноски по погасяване на задължението, както и бил погасил 7.91лв. начислени лихви за просрочие или общо внесената сума по кредита била в размер на 2234.58лв. Кредитополучателят бил направил 21 от въпросните вноски в пълен размер – 101.65лв., което било видно от предоставената от цедента „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД информация, последната направена вноска, чиято падежна дата е била на 21.02.2014г., била направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно - 92.02лв. След 21.02.2014г. длъжникът не бил направил оставащите 26 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен план бил изпаднал в забава.
Към датата на депозиране на исковата молба всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит били с настъпил падеж и съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД Г.К.С. бил изпаднал в забава. В този смисъл, претендираното вземане било изискуемо в пълен размер.
В исковата молба се твърди че на дата 10 септември 2014г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД бил сключен Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД/като цедент/ цедира вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД/като цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД прехвърлило на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които били подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 10.09.2014г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 852075 от 21.04.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и Г.К.С..
С пълномощно, както и съгласно чл. 3.2. от сключения Договор за цесия, предишният кредитор/цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД бил упълномощил „Кредит инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД с ЕИК ********* да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД било цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.09.2014г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД бил изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Г.К.С.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл.99 ал.3 и ал. 4 от ЗЗД било изпратено чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на потребителски кредит – п.к. 8900, гр. Нова Загора, ул.”М.Герджиков” № 2. Пратката е била получена лично на 25.09.2014г., като същото обстоятелство било удостоверено с обратна разписка, копие от която била приложена към исковата молба.
В исковата си молба ищцовото дружество моли, в случай че съдът приеме, че ответника Г.К.С. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с настоящата искова молба и приложеното към нея Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с което от името на Цедента ищцовото дружество го уведомява за сключен на 10.09.2014г. Договор за цесия между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, в качеството си на цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД изрично посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането по Договор за потребителски кредит № 852075 което било описано в Приложение 1, което било неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от 10.09.2014г. кредитор по вземането бил цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД.
В исковата си молба ищцовото дружество сочи, че възможността на цесионера да уведоми длъжника за настъпилата цесия с предявяването на исковата молба била трайно застъпена в задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., ІІ т.о. на ВКС:”...Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, както правилно е прието в решението на Софийски градски съд, ІV-Б състав от 10.06.2008г. по гр.д. 3757/2007г., която на практика настоящият състав намира за правилна”.
В исковата молба се твърди, че поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника Г.К.С., кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като на 21.03.2019г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г.К.С. за заплащане на дължима незаплатена сума по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 852075. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на Г.К.С. било в размер на 2 376.43лв. Съдът е уважил искането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 238 по чл.410 от ГПК.
Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба в съда, гореописаното задължение на Г.К.С. по Договор за потребителски паричен кредит № 852075 от 21.04.2012г. не било погасено, от което произтичал и правния интерес на ищцовото дружество от предявяване на настоящия иск. Ищецът моли съда да постанови решение, със сила на присъдено нещо, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че Г.К.С. Дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД сумите, както следва: 2 364.75лв., представляващи непогасена главница, 11.68лв. – договорна лихва, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2019г. до окончателното погасяване на дължа, направени съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя държавна такса в размер на 47.53лв. и сумата в размер на 150.00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ищецът моли също така съдът да му присъди разноските направени в хода на настоящото производство, в това число довнесената държавна такса в размер на 47.53лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 25 ал.1 и чл.13 от Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е подаден отговор на исковата молба от особения представител на ответника – адв. В.Д. *** тъй като ответникът не е намерен на известните адреси, в който заявява, че искът бил допустим но неоснователен.
В отговора на
исковата молба се твърди, че от приложените от ищцовото дружество писмени
доказателства било видно, че ответникът Г.С. бил сключил Договор за отпускане
на потребителски паричен кредит №852075 от 21.04.2012 г. с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг"АД, съгласно който сумата по кредита била в размер на 3000 лв.,
които трябвало да се възстановят на кредитодателя в срок от 48 месеца при
размер на вноската по кредита - 101,65 лв. на равни месечни вноски, платими до
21-во число на месеца, при ГПР - 21,82% и ГЛП - 17,997 % и комисионна в размер
на 114 лв., застрахователна премия - 346,56 лв. или общото задължение по
кредита е 3460,56 лв. В исковата молба се твърдяло, че длъжникът и ответникът
по настоящото дело Г.С. бил направил 22 вноски по погасяване на задължението,
както и че бил погасил 7,91 лв. начислени лихви за просрочие или общо внесена
сума по кредита била в размер на 2234,58 лв., като в исковата молба се
твърдяло, че направените от кредитополучателя вноски били 21 в пълен размер, а
последната - чиято падежна дата е била 21.02.2014 г. била в непълен размер, а
именно 92,02 лв. В конкретния случай се касаело за твърдения от страна на
ищцовото дружество, като се твърди, че в този смисъл липсвали доказателства,
които по един безспорен и несъмнен начин да докажат, че действително
кредитополучателя Г.С. е осъществил изплащане на именно 21 или 22 вноски по
кредита, както и да де определи остатъка за плащане.
На 10.09.2014 г.
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ"ЕАД се сключва Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД цедира вземането си по гореописания Договор за отпускане на
потребителски паричен кредит. Съгласно чл.3.2 от Договора за цесия „Уникредит
Кънсюмър Файнаенсинг"ЕАД е упълномощил ищцовото дружество да уведоми
всички длъжници по Приложение 1 от подписания Договор за цесия. Действително
към подадената искова молба е приложено Уведомление за извършено прехвърляне на
вземания до Г.К.С. без дата и пощенска разписка, от която е видно, че Г.К.С. е
получил лично Уведомление за цесия на 22.08.2014 г. От тези документи обаче, не
ставало ясно, че полученото уведомление от страна на ответника било именно
приложеното като доказателство по делото Уведомление, откъдето не можело да се
счита за доказано, че ищцовото дружество било спазило изискването на чл. 99,
ал.З и ал.4 от ЗЗД.
В отговора на
исковата молба особения представител на ответника сочи, че Договорът за кредит
по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и
формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите
правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако
в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и
действителността му.Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело
№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, което важало и за небанкови финансови институции,
които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява
изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД,
настъпвало с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две
предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право
да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполагала изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост имала действие от момента на получаване от длъжника
на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Следвало да се има предвид, че вземането,
предмет на заявлението по чл.410 ГПК следвало да бъде изискуемо към момента на
депозиране на заявлението в съда, а това подлежало на доказване в хода на
исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора
не съществувало задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на
изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ
договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на
определени вноски, не настъпвала автоматично, а било необходимо преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил
длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015
по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).
В отговора на исковата молба се твърди, че от доказателствата по делото
не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на
предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на
заявлението. Още повече, че правоотношението възникнало по силата на Договора
за потребителски паричен кредит е регламентирано от Общите условия, които билиа
неразделна част от процесния договор. В чл.16 от същите била уговорена
възможност кредитодателят да обяви кредита за предсрочно изискуем при допуснато
просрочие или неплащане на две или повече погасителни вноски. В ал.2 от същия
член било записано, че кредиторът „има право да прекрати едностранно кредитното
правоотношение с потребителя и да обяви всичките си вземания по предоставения
кредит за предсрочно изискуеми при следните условия". В ал.3 на същия член
изрично било предвидено, че в „срок от 15 дни от получаването на известието за
предсрочна изискуемост на кредита, съгласно чл.16, ал.2". Или ясното и
точно съдържание на тези клаузи от ОУ, както в лексикално, така и в правно
значение обуславяли извод, че предвидената предсрочна изискуемост на вземания
по правоотношения уредени от тези ОУ, каквото
било и процесното не настъпвала автоматично, а след отправяне на
волеизявление. Липсвали доказателства обаче това да е било сторено, с оглед на
което не можело да се приеме, че процесното вземане било предсрочно изискуемо,
респективно такава предсрочна изискуемост не била настъпила. В исковата молба
ищцовото дружество алтернативно не било поискало присъждане на вземанията, с
настъпил към момента на депозиране на исковата молба падеж, а търсел цялото
вземане, позовавайки се на неговата предсрочна изискуемост. В този смисъл, особения
представител на ответника заявява, че счита че приложения към исковата молба
Договор за цесия от 10.09.2014 г. сключен между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг"ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"ЕАД е нищожен, доколкото
бил сключен при изначална липса на предмет, тъй като процесното вземане към
този момент не е било предсрочно изискуемо, какъвто е предмета на цитирания
договор за цесия, с оглед на което Договорът не можел да породи правно
действие.
Освен това, особения представител на ответника в отговора на исковата молба заявява, че счита че сключения между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"ЕАД и Г.С. Договор за потребителски паричен кредит е нищожен, съобразно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави по чл.26, ал.1, пр.З от ЗЗД - неспазване разпоредбите на Закона за потребителския кредит и наличието на неравноправни клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното възнаграждение, лихвения процент и ГПР, плащането на неустойки при прекратяване на договора, които не били индивидуално уговорени. Предвид изложеното и тъй като не се установило ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в негова полза възможност да обяви вземанията по процесния договор за отпускане на потребителски паричен кредит за предсрочно изискуем и да е уведомило длъжника за това, следвало да се приеме, че към момента на подаване на заявлението не е била настъпила предсрочната изискуемост на непогасените вземания по договора и не била настъпила и забава за заплащането им от претендирания начален момент.
Предвид изложеното
в отговора на исковата молба особения представител на ответника моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.
В съдебно заседание не се явява представител на ищцовото дружество, чрез нарочно депозирана по делото молба с която моли съдът да постанови решение с което да на присъдено нещо, с което да признае за установено по отношение на ищеца, че Г.К.С. Дължи на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД сумите, както следва: 2 364.75лв., представляващи непогасена главница, 11.68лв. – договорна лихва, както и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 21.03.2019г. до окончателното погасяване на дължа, направени съдебно-деловодни разноски, в това число заплатената от заявителя държавна такса в размер на 47.53лв. и сумата в размер на 150.00лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ищецът моли също така съдът да му присъди разноските направени в хода на настоящото производство, в това сичло довнесената държавна такса в размер на 47.53лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00лв., съгласно чл.78 ал.8 от ГПК, във връзка с чл. 25 ал.1 и чл.13 от Наредба за заплащане на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ответникът не се явява в съдебно заседание, за него се явява назначения му от съда особен представител адв. В.Д. ***, която моли съда да постанови решение с което отхвърли предявения от ищцовото дружество иск против ответника като неоснователен и недоказана, като излага подробно становището си за това в писмена защита представена в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната фактическа и правна обстановка:
На 21.04.2012г. между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД в качеството му на кредитор от една страна и ответника Г.К.С. като кредитополучател от друга страна е бил подписан Договор № 852075 за отпускане на потребителски паричен кредит на обща стойност 3 460.56лв., от които: 3000.00 лева – чиста стойност на кредита, 114.00лв. – такси/комисионни и 346.56лв., представляващи общата стойност на застрахователната премия/за целия период на кредита/. За ползвания кредит кредитополучателят следвало да заплати на банката годишен лихвен процент в размер на 17.997%, както и годишен процент на разходите в размер на 21.82%. Кредитополучателят се бил задължил да погаси усвоения кредит чрез 48 анюитетни месечни вноски, всяка от които в размер на 101.65лв., като първата вноска следвало да бъде направена в срок до 21.05.2012г., а последната в срок до 21.04.2016г. Общата дължима сума по кредита, като съвкупност от стойността на отпуснатия кредит, таксите и комисионните по кредита, застрахователната премия и дължимата лихва, възлиза на сума в размер на 3 460.56лв.
Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД отпуснал договорената заемна сума на кредитополчателя, а за него възникнали задължения да издължи кредита си съгласно условията по сключения Договор за кредит. Кредитополучателят Г.К.С. направил 22 вноски по погасяване на задължението, както и погасил 7.91лв. начислени лихви за просрочие или общо внесената сума по кредита била в размер на 2234.58лв., като кредитополучателят направил 21 от дължимите анюитетни вноски в пълен размер – 101.65лв., а последната направена вноска, чиято падежна дата била на 21.02.2014г., била направена от кредитополучателя в непълен размер, а именно в размер на 92.02лв. След 21.02.2014г. длъжникът не е направил оставащите 26 пълни и една частична вноска и съобразно уговорения погасителен план и изпаднал в забава.
Към датата на депозиране на исковата молба всички непогасени вноски по горепосочения Договор за кредит били с настъпил падеж и съгласно чл.84 ал.1 от ЗЗД Г.К.С. бил изпаднал в забава. В този смисъл, претендираното вземане е изискуемо в пълен размер.
На 10 септември 2014г. „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД сключили Договор за цесия, по силата на който „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД/като цедент/ цедирало вземането си по гореописания Договор за потребителски кредит на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД/като цесионер/. Съгласно Договора за цесия „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД прехвърлило на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени Договори за потребителски кредити, които са подробно описани в Приложение № 1, представляващо неразделна част от Договора. В предмета на сключения Договор за цесия от 10.09.2014г. било включено и вземането по Договор за потребителски кредит № 852075 от 21.04.2012г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД и Г.К.С..
С пълномощно, както и съгласно чл. 3.2. от сключения Договор за цесия, предишният кредитор/цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД с ЕИК ********* да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.09.2014г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Г.К.С.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл.99 ал.3 и ал. 4 от ЗЗД е изпратена чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на потребителски кредит – п.к. 8900, гр. Нова Загора, ул.”М.Герджиков” № 2. Пратката е получена лично на 25.09.2014г., като същото обстоятелство е удостоверено с обратна разписка, копие от която е приложена към исковата молба.
Възможността на цесионера да уведоми длъжника за настъпилата цесия с предявяването на исковата молба е трайно застъпена в задължителната практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, обективирана в Решение № 123/24.06.2009г. по т.д. № 12/2009г., ІІ т.о. на ВКС:”...Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, както правилно е прието в решението на Софийски градски съд, ІV-Б състав от 10.06.2008г. по гр.д. 3757/2007г., която на практика настоящият състав намира за правилна”.
Поради неизпълнение на задължението и към новия кредитор от страна на длъжника Г.К.С., кредиторът пристъпил към принудително изпълнение, като на 21.03.2019г. от страна на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Г.К.С. за заплащане на дължима незаплатена сума по Договор за отпускане на потребителски паричен кредит № 852075. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението на Г.К.С. било в размер на 2 376.43лв. Съдът е уважил искането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД и е издал Заповед за изпълнение на парично задължение № 238 по чл.410 от ГПК.
От така приетото за установено съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК във вр. с чл. 79 и сл. от ЗЗД.
Искът
се явява процесуално допустим, предявен е от надлежно легитимирана страна ,а
разгледан по същество е основателен и доказан,поради следните съображения:
Предявеният
иск има за предмет установяване на вземане на ищеца по реда на чл.422 от ГПК,при което,според общото правило на чл.154 ал.1 от ГПК ,в негова тежест е да
установи основанието, от което произтича това ответникът – да докаже, че е
платил, или основанието, поради което счита, че не дължи процесната сума, т.е.
възраженията си срещу вземането.
В конкретния случай, ищецът
твърди, че е кредитор на ответника, като вземането му произтича от договора за
цесия, поради което следва да установи правата на своя праводател. В случая не
е налице спор, че банката – кредитор на ответника „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ЕАД е прехвърлила вземането си на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД -налице е договор за цесия от 10.09.2014г., по силата на
който настъпва промяна в субектите на правоотношението, установено преди това
между банката и ответника по силата на потребителски паричен кредит №
852075 от 21.04.2012г. Съобщаването на цесията на
длъжника не е елемент от фактическия състав на сделката, която поражда действия
между страните. Правата по цесията преминават върху цесионера със сключването
на договора, поради което цедентът вече не е титуляр на вземането.
Съгласно чл.99 ал.4 от ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действия спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то
бъде съобщено на последния от предишния кредитор. Правнорелевантно за
действието на цесията е единствено съобщението, извършено от стария кредитор.
От данните по делото е видно, че с пълномощно, както и съгласно чл. 3.2. от сключения Договор за цесия, предишният кредитор/цедентът/ „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е упълномощил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД с ЕИК ********* да уведоми от името на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД всички длъжници по вземания на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, които „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е цедирало, съгласно сключения Договор за цесия от 10.09.2014г. Предвид това и съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, цедентът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, чрез пълномощника си „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”ЕАД е изпратил Уведомление за извършеното прехвърляне на вземания до длъжника Г.К.С.. Пратката, съдържаща Уведомлението по чл.99 ал.3 и ал. 4 от ЗЗД е било изпратено чрез препоръчана поща с обратна разписка на адреса, посочен от длъжника в Договора за предоставяне на потребителски кредит – п.к. 8900, гр. Нова Загора, ул.”М.Герджиков” № 2. Пратката е била получена лично на 25.09.2014г., като същото обстоятелство е удостоверено с обратна разписка, копие от която била приложена към исковата молба, от което следва че ответникът е бил надлежно за извършената цесия.
Съгласно Тълкувателно решение
№4/2013г. по т.д. №4/2013г.на ОСГТК ,обективните предели на силата на присъдено
нещо се разпростират относно съществуване на правото както към момента на
приключване на съдебното дирене, така и към минал момент – от деня на неговото
възникване. По общото правило на чл.235 ал.3 от ГПК, съдът взема предвид всички
факти, които са от значение за спорното право и това са фактите, настъпили след
предявяване на иска –от момента на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до приключване на съдебното дирене в производството по
иска, предявен по реда на чл.чл.422 ГПК, респ;чл.415 ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.16 от Общите условия
за предоставяне на потребителски паричен кредит, кредиторът има право да
прекрати едностранно кредитното правоотношение и да обяви всичките си вземания
по предоставения кредит за предсрочно изискуеми, при допуснато просрочие и/или
неплащане на две последователни погасителни вноски в пълен размер на кредита
/главница и лихви/.Тоест,предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а
обявяването на такава е предоставено изцяло на преценката на банката - кредитор.
От
анализа на доказателствата по делото се установява, че ответникът – кредитополучател
е заплатил 21 пълни месечни анюитетни вноски по 101.65лв. и частично е погасил 22-ра
анюитетна вноска в размер на 92.02лв., като е останал задължен към кредитора за
26 пълни и една частична месечна вноска съобразно погасителния план.
В
случая не са наведени твърдения и не са ангажирани доказателства за уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на договора за кредит, поради
което такава не е настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Сбъднало се е обаче евентуално заявеното със заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК основание, че сумите, предмет на
процесния договор за кредит са
дължими с оглед изтичане на крайния срок за погасяването им, преди подаване на заявлението, тъй като
падежът на последната вноска по договора е на 21.03.2016г., а заявлението е
подадено в съда на 21.03.2019г.Ето защо следва извода, че падежиралите суми, предмет
на заповедта за изпълнение, формирани от главница, разноски и надбавка са
дължими.
Към
момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК падежиралите суми за
главница са дължими, поради което длъжникът дължи и лихва в размер на 11.68лв.,
както и на основание чл.84 ал.1 от ГПК, длъжникът дължи на кредитора
обезщетение /законна лихва /за забава, считано от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението .
С оглед на гореизложените
съображения, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.422 от ГПК
се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен. Съобразно
т.12 от Тълкувателно решение №4/2013г. по
т.д. №4/2013г.на ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК следва с осъдителен диспозитив да се
произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, включително и когато не
изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Той се произнася
съобразно изхода на спора, разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Ето защо, съдът намира, че следва да осъди ответника
по настоящото дело да заплати на ищеца, направените от него съдебни и деловодни
разноски в заповедното производство, така, както са присъдени със заповедта за
изпълнение по чл.410 от ГПК, а именно в общ размер на 197.53лв., от които:
47.53лв. – държавна такса и 150.00лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78 ал.8 от ГПК във вр.чл.8 ал.1 от Наредбата №1/2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения във вр.25 ал.1 от Наредбата за правна
помощ във вр.чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените от него в исковото производство съдебни и деловодни разноски
в общ размер на 793.89лв., от които: 47.53лв. – държавна такса, 350.00лв. - юрисконсултско
възнаграждение и 396.36 лв. – възнаграждение на особен представител на
ответника.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено че Г.К.С., с ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет.2, представлявано от пълномощника си Зорница Николова Д. – прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока – в качеството им на представляващи дружеството сумата от 2 364.75/две хиляди триста шестдесет и четири лева и седемдесет и пет стотинки/лева - главница, 11.68/единадесет лева и шестдесет и осем стотинки/лева – договорна лихва от 21.04.2012г. до 10.09.2014г., ведно със законна лихва върху главницата от 21.03.2019г./датата на подаване на заявлението в съда/ до изплащане на задължението,
ОСЪЖДА Г.К.С., с ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ
на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо
Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет.2, представлявано от
пълномощника си Зорница Николова Д. –
прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока – в
качеството им на представляващи дружеството направените по ч.гр.д. № 372/2019г.
по описа на РС-Нова Загора, разноски в общ размер на 197.53лв.,
от които: 47.53лв. – държавна такса и 150.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.К.С., с ЕГН **********, с адрес *** да ЗАПЛАТИ на КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ”, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.“Панчо Владигеров” № 21, Бизнес център „Люлин – 6”, ет.2, представлявано от пълномощника си Зорница Николова Д. – прокурист, упълномощена от Ярослав Йежи Орликовски и Павел Ярослав Пшевлока – в качеството им на представляващи дружеството направените по направените по настоящото производство разноски в общ размер на 793.89/седемстотин деветдесет и три лева и осемдесет и девет стотинки/лева, от които: 47.53/четиридесет и седем лева и петдесет и три стотинки/лева. – държавна такса, 350.00/триста и петдесет/лева - юрисконсултско възнаграждение и 396.36триста деветдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки/лева – възнаграждение на особен представител на ответника
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението пред СлОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: