Решение по дело №407/2021 на Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 585

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин, 07.06.2022г.

 

         Видинският районен съд, пети граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети ноември, през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

             Председател : Тодор Попиванов  

при секретаря П.Каменова, като разгледа докладваното от съдия Попиванов гр. дело № 407 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано по искова молба с правно основание чл.124, ал.1, предл. трето, алт. втора от ГПК от В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, представлявано от Райна Миткова - Тодорова, за установяване недължимостта на парична сума по договор за потребителски кредит РК 08930004/15.10.2008г., поради погасяването й по давност на основание чл.111 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.  

 В исковата молба се твърди, че на 15.10.2008г. в гр.София ищецът сключил договор за потребителски кредит РК 08930004/15.10.2008г. с банка „СИ БАНК“ АД и в качеството му на кредитополучател му била отпусната сумата в размер на 6000 лева с погасителен план за връщането й в срок от 12 месеца. Посочва се, че ищецът редовно обслужвал кредита до 01.10.2013г. когато направил последната погасителна вноска, към който момент голяма част от кредита бил погасен. Посочва се, че междувременно, на 28.09.2012г. с договор за продажба и прехвърляне на вземания ответното дружество изкупило от кредитора „СИ БАНК“ АД вземането към ищеца по сключения договор за потребителски кредит. Поддържа се от ищеца, че без да е уведомен за извършената цесия, новият кредитор предприел действия за принудително събиране на вземанията си чрез подаване на заявление по чл.410 от ГПК, за което било образувано ч.гр.Д.№ 1335/2015г. по описа на ВРС, по което на заявителя му била издадена заповед за изпълнение, срещу която ищецът, в качеството си на длъжник в заповедното производство подал възражение в законния срок.

Твърди се още от ищеца, че кредитът е обявен за предсрочно изискуем с надлежното му уведомяване на 13.08.2015г., който факт е установен и приет по силата на две съдебни решения, а именно с Решение № 139/15.04.2016г. по гр.Д.№ 2026/2015г. по описа на ВРС и Решение № 102/21.10.2016г. на ВОС, влезли в сила.

Посочва се, че при направена справка до БНБ, Централен регистър на длъжниците № 36881/14.04.2020г., ищецът установил, че ответникът подава ежемесечно информация към Централния кредитен регистър, че има просрочие по активен кредит, който към дата 31.05.2020г. е в размер на 5024 лева - главница и 2574 лева просрочена лихва. Поради това ищецът счита, че има правен интерес от предявяване на иск за установяване недължимост на претендираното от ответника вземане, поради погасяването му по давност.

Иска се ищеца, съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че не дължи на ответника „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, представлявано от Райна Миткова – Тодорова, сумата в размер на 5024 лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит РК 08930004/15.10.2008г., сключен между ищеца и банка „СИ БАНК“ АД, вземанията по който са прехвърлени на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., както и сумата в размер на 2574 лева – просрочена лихва по договора за кредит, поради погасяването им по давност.

 Ищецът ангажира писмени доказателства. Претендира  разноските по производството.

 В срока за отговор на исковата молба, ответникът е подал писмен отговор по пощата, с който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен, като поддържа от своя страна, че ищецът няма правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск, както и че не е настъпила погасителна давност на процесното вземане. Ответникът признава изнесената в исковата молба фактическа обстановка относно това, че на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г. между „Сибанк“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД задължението на ищеца В.И.Т., произтичащо от договор за потребителски кредит по кредитни програми РК08930004/15.10.2008г., било изкупено от ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД; че ответникът изпратил на длъжника уведомление по пощата на посочения от последния адрес, което било върнато в цялост с отбелязване от връчващото лице, че лицето е „непознато на адреса“. Признава се също, че за вземането си цесионерът пристъпил към принудително събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК до РС – Видин и по образуваното заповедно производство по ч.гр.Д. № 1335/2015г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал в срок възражение. Предвид изложеното, новият кредитор предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, за което било образувано гр.Д. № 2026/2015г., приключило със съдебно решение № 139, постановено но 15.04.2016г., с което предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК бил отхвърлен поради това, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Решението е потвърдено с въззивно съдебно решение № 102, постановено на 21.10.2016г. по в.гр.Д.№ 247/2016г. по описа на ВОС, влязло в сила като необжалваемо. Посочва се от ответника, че до длъжника било изпратено повторно уведомление, че процесния кредит е обявен за предсрочно изискуем, като видно от върнатата обратна разписка, писмото е получено от майката на ищеца В.Т. – Ваня Г. на 13.08.2015г. Ответникът поддържа, че погасителната давност е прекъсната и не е текла докато е траел съдебният процес за вземането, както и че е започнал да тече, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение по в.гр.Д.№ 247/2016г. по описа на ВОС на 21.10.2016г., като не е изтекла към датата на предявяване на настоящия иск. Иска се от ответника, съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. При евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.

  Съдът, като разгледа исковата молба и отговора, становищата на страните и представените от тях писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори между страните, признава се от ответника и се установява от представените по делото писмени доказателства, че на 15.10.2008г. в гр.София ищецът сключил договор за потребителски кредит РК 08930004/15.10.2008г. с банка „СИ БАНК“ АД и в качеството му на кредитополучател му била отпусната сумата в размер на 6000 лева с погасителен план за връщането й в срок от 12 месеца.

Не се спори също, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 28.09.2012г. между „Сибанк“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, задължението на ищеца В.И.Т., произтичащо от договор за потребителски кредит по кредитни програми РК08930004/15.10.2008г., било изкупено от ответното дружество „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

От представените по делото съдебни решения се установява, че ответникът е изпратил на длъжника уведомление по пощата на посочения от последния адрес, което било върнато в цялост с отбелязване от връчващото лице, че лицето е „непознато на адреса“. За вземането си цесионерът пристъпил към принудително събиране на вземането си чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 и сл. от ГПК до РС – Видин и по образуваното заповедно производство по ч.гр.Д. № 1335/2015г. била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал в срок възражение. Предвид изложеното новият кредитор предявил иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, за което е образувано гр.Д. № 2026/2015г., приключило със съдебно решение № 139, постановено но 15.04.2016г., с което предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК бил отхвърлен поради това, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит. Решението е потвърдено с въззивно съдебно решение № 102, постановено на 21.10.2016г. по в.гр.Д.№ 247/2016г. по описа на ВОС, влязло в сила като необжалваемо.

Посочва се и от двете страни, че до длъжника било изпратено повторно уведомление, че процесния кредит е обявен за предсрочно изискуем, като видно от върнатата обратна разписка, писмото е получено от майката на ищеца В.Т. – Ваня Г. на 13.08.2015г.

    Видно от представената по делото справка от БНБ, Централен регистър на длъжниците № 36881/14.04.2020г., ответникът подава ежемесечно информация към Централния кредитен регистър, че ищецът има просрочие по активен кредит, който към дата 31.05.2020г. е в размер на 5024 лева - главница и 2574 лева просрочена лихва, поради ищецът има правен интерес от предявяване на иск за установяване недължимост на претендираното от кредитора извънсъдебното, както и съдебно вземане.

     От правна страна – на основание чл.110 от ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, какъвто е настоящия случай. А съгласно чл.114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. С настоящия казус е безспорно между страните, че е настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит с редовното уведомяване на ответника с писмо, получено от майката на ищеца В.Т. – Ваня Г. на 13.08.2015г., от която дата е започнала да тече погасителната давност за вземането на новия кредитор – ответното дружество.

Основателно е възражението на ответника, че давността за погасяване на процесното вземане е прекъсната докато трае съдебния процес за него, защото от служебната справка по ч.гр.Д. № 1335/2015г. по описа на ВРС е видно, че новият кредитор е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение на процесното вземане още на 18.06.2015г., тоест преди настъпване на предсрочната изискуемост на вземането - 13.08.2015г., съгласно чл. 115, б.“ж“ от ЗЗД, според който давността не тече докато трае съдебният процес относно вземането. Заповедното производство се е развило в иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземането по гр.Д. № 2026/2015г., приключило със съдебно решение № 139, постановено но 15.04.2016г., с което предявеният установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК бил отхвърлен поради това, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане по договора за кредит и с въззивно съдебно решение № 102, постановено на 21.10.2016г. по в.гр.Д.№ 247/2016г. по описа на ВОС, влязло в сила като необжалваемо, с което първоинстанционното решение е потвърдено.

Съгласно правилото на изр. второ на чл. 116, б. „б“ ЗЗД във връзка с чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, давността не тече докато трае съдебният процес относно вземането, какъвто е настоящия случай /производството е започнало със подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – на 18.06.2015г./, но ако искът не бъде уважен, давността не се смята за прекъсната. Видно от представените съдебни решения с правно основание чл.422 и сл. от ГПК за установяване на вземането на кредитора, исковете са отхвърлени /неуважени/. Поради това, давността, започнала да тече от обявяване на кредита за предсрочно изискуем – на 13.08.2015г. следва да се счита за непрекъсната и е изтекла на 13.08.2020г. съгласно чл.110 от ГПК, тоест към датата на предявяване на настоящия отрицателен установителен иск – 05.03.2021г. същата е изтекла и вземането на кредитора е погасено по давност.

Искът е основателен и доказан по отношение на претендираната сума, по размерът на който не се спори и се установява от писмените доказателства.  

На основание чл.78, ал.2 от ГПК, ответникът следва да понесе за разноските по делото, тъй като извънсъдебно оспорва иска и претендира наличието на задължение към ищеца като негов длъжник – за платена държавна такса в размер на 320 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева.

Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца е неоснователно, тъй като е съобразено изцяло с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

 

     Воден от горното, Съдът

 

                               Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА за установено по отношение на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, представлявано от Райна Миткова - Тодорова, че В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи сумата в размер на 5024 лева – просрочена главница по Договор за потребителски кредит № РК 08930004, сключен на 15.10.2008г. между „СИ БАНК“ АД и В.И.Т., ЕГН **********, правата по който са прехвърлени от „СИ БАНК“ АД  на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 28.09.2012г., както и че не дължи сумата в размер на 2574 лева – просрочена лихва по договора за кредит, поради погасяването им по давност.

ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Витоша, ж.к.”Малинова Долина”, ул.”Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, представлявано от Райна Миткова – Тодорова, да заплати на В.И.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, разноски по делото както следва: за платена държавна такса в размер на 320 лева и за платено адвокатско възнаграждение в размер на 730 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                  

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: