№ 313
гр. Пловдив, 30.11.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно частно
гражданско дело № 20215000500622 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба от ЛЮБ. ИЛ. В. против определение №
261101/02.06.2021 г., постановено по гр.д. № 691/2021 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., с което е върната подадената от него
искова молба в частта относно предявените обективно съединени
установителни искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК. Жалбоподателят твърди, че
определението е неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбата
съображения, поради което моли съда да го отмени.
Ответникът по частната жалба АП. СТ. Б. счита, че тя е неоснователна,
поради което моли съда да я остави без уважение и да остави в сила
обжалваното определение.
Ответникът по частната жалба „С. и.“ ЕООД – Я. не е взел становище
по нея.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови
изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е
ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.
1
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от ЛЮБ. ИЛ.
В. против АП. СТ. Б. и „С. и.“ ЕООД - Я. обективно кумулативно съединени
искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК. Ищецът твърди, че е присъединен взискател
по изп.д. № 20178210401378 по описа на ЧСИ П. И., като моли да бъде
постановено решение, с което да бъде признато по отношение на него, че не
съществуват вземанията на взискателя А.Б. от длъжника „С. и.“ ЕООД по
същото изпълнително дело, описани по т. 1.1. – т. 1.4. от исковата молба.
С влязло в сила определение № 1262/05.08.2020 г. е прекратено
производството по делото по отношение на установителните искове по т. 1.3.
до размер от 1 302 892,75 лв. /416 245,00 лв. законна лихва върху главницата
от 2 400 000,00 лв. и 886 647,75 лв. начислена върху същата главница законна
лихва за времето от 12.02.2014 г. до 29.11.2018 г./, тъй като тя представлява
предадена сума от ЧСИ И. на взискателя А.Б. по изпълнителното дело след
разпределение от 29.11.2018 г., влязло в сила на 18.07.2019 г., за която трябва
да се води осъдителен иск.
Със същото определение е оставено без уважение искането на А.Б. за
прекратяване на производството по исковете относно установяване
несъществуване на вземането му по договора за заем от 01.12.2010 г. по
отношение на главницата от 2 400 000,00 лв., на присъдената върху нея
законна лихва за времето от 30.11.2019 г. насетне и за разноските по
арбитражното и търговското дело.
С обжалваното определение съдът е приел, че предмет на делото след
няколкото уточняващи молби от ищеца са предявените от ЛЮБ. ИЛ. В. в
качеството му на присъединен взискател по изп.д. № 1378/2017 г. по описа на
ЧСИ П. И. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 464, ал.
1 от ГПК за оспорване вземанията на взискателя АП. СТ. Б. срещу длъжника
„С. и.“ ЕООД по същото изпълнително дело, както следва: 1 366 400,00 лв.
главница, дължима по договор по заем от 01.05.2005 г., ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.12.2014 г. до окончателното й изплащане,
236 567,00 лв. лихва за забава за периода 01.06.2012 г. – 10.02.2014 г., 2 372,00
лв. разноски, законна лихва върху главницата, считано от 12.12.2014 г. до
окончателното й изплащане, разноските в арбитражното и търговското дело,
за които вземания е налице влязло в сила решение на арбитраж ад хок по ВАД
№ 2/2014 г., въз основа което е издаден изпълнителен лист по т.д. №
2
2977/2015 г. на Софийски градски съд; 371 000,00 лв. главница, дължима по
договор по заем от 30.11.2008 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.02.2014 г. до окончателното й изплащане, 7 399,67 лв.
договорна лихва за периода 01.09.2009 г. - 30.11.2009 г., 159 939,59 лв. лихва
за забава за периода 30.11.2009 г. – 10.02.2014 г. и 2 372,03 лв. разноски, за
които вземания е налице влязло в сила решение на арбитраж ад хок по ВАД
№ 3/2014 г., въз основа което е издаден изпълнителен лист по т.д. №
2978/2015 г. на Софийски градски съд; 2 400 000,00 лв. главница, дължима по
договор за заем от 01.12.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 30.11.2019 г. до окончателното й изплащане, 192 307,57 лв.
договорна лихва и 12 109,11 лв. разноски, за които вземания е налице влязло в
сила решение на арбитраж ад хок по ВАД № 4/2014 г., въз основа което е
издаден изпълнителен лист по т.д. № 2980/2015 г. на Софийски градски съд; 1
150 000,00 лв. вземане за дружествен дял при прекратяване на участие в „С.
и.“ ЕООД, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.04.2014 г.
до окончателното й изплащане, и 61 400,00 лв. разноски, за които вземания е
налице влязло в сила решение по т.д. № 306/2014 г. на Окръжен съд –
Пловдив, но доколкото към датата на завеждане на исковата молба в съда
/16.08.2019 г./ сумите по изпълнителното дело са предадени от съдебния
изпълнител на взискателя Б., а предявените искове са установителни, а не
осъдителни, съдът е приел, че липсва правен интерес от исковете, тъй като
спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен иск, като при липса
на абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на установителния
иск, за наличието на което съдът следи служебно, производството по делото е
недопустимо, поради което съдът е върнал исковата молба на Л.В..
Настоящият състав не възприема направения от окръжния съд краен
правен извод по отношение на жалбата.
Не се спори между страните, че въз основа на постъпила молба от
23.11.2018 г. Л.В. е конституиран като присъединен взискател по изп.д. №
20178210401378 по описа на ЧСИ П. И. само по отношение на длъжника „С.
и.“ ЕООД за сумите по представеното удостоверение изх. № 34136/23.11.2018
г. по изп.д. № 20188190404200 на ЧСИ Л. М. в общ размер на 177 446 лв.,
изчислени към 23.11.2018 г., както и за разноските, направени от взискателя
по изпълнителното дело на ЧСИ П. И. /вж. удостоверение изх. №
3
907/04.01.2020 г. на ЧСИ П. И. – л. 134 – 137 по гр.д. № 772/2019 г. по описа
на Окръжен съд – Велико Търново, където делото е било образувано
първоначално/.
Безспорно е, че по делото са предявени отрицателни установителни
искове по чл. 464, ал. 1 от ГПК за установяване несъществуване на
вземанията на първоначалния кредитор А.Б. от „С. и.“ ЕООД – Я., за
събирането на които е образувано изп.д. № 20178210401378 по описа на ЧСИ
П. И., като настоящият състав приема, че те са били в размерите, описани в
обжалваното определение.
Безспорно е също така, че с влязло в сила определение №
1262/05.08.2020 г., постановено по гр.д. № 691/2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с., производството по делото е прекратено
по отношение на установителните искове по т. 1.3. до размер от 1 302 892,75
лв. /416 245,00 лв. законна лихва за забава върху главницата от 2 400 000,00
лв. за периода 01.06.2012 г. – 10.02.2014 г. и 886 647,75 лв. законна лихва за
забава върху същата главница за периода 12.02.2014 г. - 29.11.2018 г./.
Следователно производството след този момент е продължило за
разликата над 1 302 892,75 лв. до пълния размер на вземанията, описани в
първоначалната искова молба и в уточняваща молба от 02.07.2020 г.
Настоящият състав възприема по принцип становището на окръжния
съд, че защитата на конкуриращия взискател по чл. 464 ГПК се осъществява
чрез предявен от него отрицателен установителен иск против взискателя и
длъжника в едномесечен срок от разпределението, като задължително
условие е сумата по разпределението да не е предадена от съдебния
изпълнител на взискателя с оспореното вземане, като в противен случай, т.е.
при предаване на сумата, защитата може да бъде осъществена единствено
чрез осъдителен иск.
В случая исковата молба е подадена в предвидения срок и
действително част от сумата по оспорените вземания /в общ размер от 1 302
892,75 лв./ е предадена на взискателя с оспореното вземане, но в тази част
производството по делото вече е прекратено, докато в частта, която все още е
предмет на разглеждане, няма твърдения от страните, че остатъкът от
вземанията е събран чрез някой от предвидените изпълнителни способи, тази
сума е внесена и разпределена, както и че е преведена на А.Б..
4
Ето защо съдът не може да възприеме крайния извод на
първоинстанционния съд, че всички суми по изп.д. № 20178210401378 по
описа на ЧСИ П. И. са предадени от съдебния изпълнител на взискателя и по
тази причина липсва правен интерес от предявяване на установителни искове,
тъй като спорното право може да бъде защитено само чрез осъдителен такъв,
което в крайна сметка е мотивирало съда да приеме, че исковете са
недопустими.
Доколкото част от вземанията, конкретизирани по пера и размери в
уточняваща молба на ищеца от 02.07.2020 г., все още не са събрани,
установителни искове за оспорване на вземанията на взискателя са
допустими, като не е необходимо да бъдат предявени осъдителни такива.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че на допустимостта
на исковете, които се разглеждат към момента, не се отразява фактът, че
сумата 1 302 892,75 лв. е получена от публичната продан на имот, който не
принадлежи на длъжника „С. и.“ ЕООД, и спрямо който единствено Б. е
провел успешно иск по чл. 135 от ЗЗД. Както вече беше посочено, в тази част
производството по делото е прекратено с влязло в сила определение, а ако
такова възражение бъде направено при събиране на друга сума в
изпълнителното производство, на него ще бъде отговорено при извършване
на разпределението й, респ. обжалване на същото по съдебен ред, в
зависимост от това върху чие имущество е насочено принудителното
изпълнение, което ще определи кои са взискателите и с какви привилегии
разполага всеки от тях.
По делото е установено, че с постановление от 19.08.2020 г. е
прекратено производството по изп.д. № 20178210401378 по описа на ЧСИ П.
И. по отношение на взискателя АП. СТ. Б. на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от
ГПК /т.е. по писмено искане на взискателя/. Доколкото обаче в обжалваното
определение окръжният съд не е приел този юридически факт като основание
за прекратяване на производството, той не следва да бъде обсъждан при
проверка на неговата законосъобразност.
Ако все пак съдът счете, че това обстоятелство е релевантно при
преценка допустимостта на исковете, той трябва да изследва въпроса дали
същите вземания /или част от тях/ са предмет на изп.д. № 20188040400217 на
ЧСИ Д. Н. и изп.д. № 20158000400990 на ЧСИ И. Б., като даде възможност на
5
ищеца да конкретизира фактическите обстоятелства по исковете си в тази
връзка, както и да осигури възможност на ответниците да упражнят правото
си на пълноценна защита.
Предвид гореизложените мотиви съдът намира, че обжалваното
определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде
върнато на Пловдивския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 261101/02.06.2021 г., постановено по гр.д. №
691/2021 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – ІV гр.с.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по него.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6