№ 269
гр. Варна, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мая В. Нанкинска
Членове:Трайчо Г. Атанасов
Ерна Якова-Павлова
при участието на секретаря Дебора Н. Иванова
в присъствието на прокурора Стоян Т.ов Загоров (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Трайчо Г. Атанасов Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213100601135 по описа за 2021 година
Предмет на въззивното производство, образувано по протест на Районна прокуратура
– гр.Генерал Тошево, е присъда № 260142/12.07.2021 г. по НОХД № 2384/19 г. на Районния
съд в гр. Варна, тридесет и втори състав, с която подсъдимият ЯНК. М. АТ. е бил признат
за невиновен по обвинението срещу него за извършено деяние наказуемо по чл.290 ал.1 от
НК.
Въззивното производство е образувано по протест на прокурор при РП Добрич т.о.
Генерал Тошево с искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. В хода на
въззивното производство протеста не се поддържа от прокурора при ВОП.
Срещу въззивния протест не е постъпил отговор. В пледоарията си пред въззивната
инстанция защитата на подсъдимия в лицето на адв.М.Я. от АК – Варна моли за
потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт. В правото се на лична защита
подсъдимият А. се придържа към казаното от защитника си и в последната си дума иска да
бъде потвърдена присъдата на ВРС.
Съдът намира, че не са налице основания да бъде уважено искането по протеста.
Съставомерните факти, които са събрани при проведеното съдебно следствие в
първата инстанция, изведени от ВРС и споделени от ВОС, са следните:
Подс. ЯНК. М. АТ. , с ЕГН: **********, е роден на ..... г. в гр. Генерал Тошево,
български гражданин, със средно образование, женен, неосъждан.
„МТ"ЕООД с ЕИК ********* е вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията на 26.03.2009 г. с управител и едноличен собственик на капитала - М. Я. М.,
1
син на подс. А. с предмет на дейност - извършване на товаро-транспортни услуги в страната
и чужбина. Подсъдимият подпомагал сина си в извършване на дейността на дружеството
без да е назначен на съответна длъжност в същото.
На 21.08.2009 г. между „М.Т."ЕООД, представлявано от М.М. и „Х."ООД, гр. Русе с
управител - Л. Н. Е. бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на
полуремарке „Шварцмюлер" с рег.№ Р ... ЕХ и рама № ТК08АР335ХБ14226. Съгласно
договора продажната цена на ремаркето възлизала на сумата от 9500 лева, платима на
вноски до 31.12.2009 г. Според клаузите на договора, предаването на ремаркето следвало да
се осъществи в деня на сключването му, а окончателният договор за покупко-продажба да се
сключи след изплащане на цялата уговорена стойност на вещта, уговорената лихва и други
разноски във връзка с изпълнение на договора. Съгласно съдържанието на договора, при
неизпълнение на задълженията на купувача по същия се дължало връщане на вещта, като
платената по него сума следвало да се счита с характер на месечни вноски по договор за
наем на полуремаркето.
В изпълнение на посочения договор, на 29.12.2009 г. М.М. превел по сметка на
„Х."ЕООД дължима вноска в размер на 1000 лева.
Във връзка с осъществяване на дейността на „М.Т."ЕООД възникнали търговски
отношения между същото и „Г."АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление
гр. Генерал Тошево, което било представлявано от св. Г. Г. в качеството му на изпълнителен
директор.
Поради натрупани задължения на „МТ"ЕООД към „Г."АД, в началото на 2010 г.
между св. Г., подсъдимия и неговия син - М.М., се провели разговори с оглед уреждане на
отношенията между двете дружества и представляващите ги лица без предприемане на
действия по принудително изпълнение. Впоследствие същите постигнали съгласие св. Г.
респ. представляваното от него дружество да придобие дружествените дялове на
„МТ"ЕООД, а подсъдимият и неговият син да продължат да участват в дейността на
дружеството с оглед полагане на усилия за натрупване на печалба в резултат от същата и
стабилизиране на финансовото състояние на юридическото лице.
На 27.01.2010 г. между „МТ"ЕООД и „Г."АД бил сключен договор за покупко-
продажба на дружествените дялове на юридическото лице, представлявано от М.М..
На 17.02.2010 г. между М.М., в качеството на представляващ „МТ"ЕООД и св. Г. Г., в
качеството на Изпълнителен директор на „Г."АД било постигнато ново съглашение,
съгласно което на основание чл. 20а от ЗЗД се разваля по взаимно съгласие сключения на
27.01.2020 г. договор, като на основание чл. 129 от ТЗ М.М., в качеството му на едноличен
собственик на капитала на „МТ"ЕООД, прехвърля на св. Г. Г. дружествените дялове на
посоченото юридическо лице за сумата от 5 000 лева. В договора не били инкорпорирани
клаузи за прехвърляне на имущество на дружеството, документи, свързани с обслужване на
дейността му, включително счетоводни такива, като в същия не са обективирани и
задълженията на дружеството по договори, сключени от М. за времето, през което е бил
едноличен собственик на капитала.
Междувременно подсъдимият и синът му, със знанието и съгласието на св. Г.
продължили да осъществяват дейност, обслужваща реализирането на печалба за „МТ"ЕООД
и по-конкретно свързана с извършването на товарни превози и товаро-разтоварни дейности
с превозни средства, собственост на дружеството и предмет на право на ползване на
същото. Сред посочените превозни средства било и полуремарке „Шварцмюлер" с рег.№ Р
... ЕХ и рама № ............ 14226. След продажбата на дружествените дялове, предвид
постигнатата уговорка между св. Г., от една страна, и подсъдимия и сина му, от друга,
последните да продължават на организират и реализират дейности обслужващи „МТ"
ЕООД, фактическата власт върху превозните средства, стопанисвани от дружеството се
2
упражнявала от подс. А. и М.М., като автомобилите домували на паркинга на „Товарни
превози ГТ"АД, гр. Генерал Тошево. Във връзка с обслужване на договора с „Х."ООД на
12.03.2010 г. и 24.03.2010 г. М.М. превел по сметка на посоченото дружество парични
вноски в размер на 1000 лева. Видно от приобщена по делото справка от НАП /л. 12 и л. 13 ,
т. II от ДП/ подсъдимият и синът му - М. били в трудови правоотношения с „МТ" ЕООД в
периода от 11.05.2010 г. до 22.09.2010 г. съотв. от 12.05.2010 г. до 13.08.2010 г.
Междувременно св. Г. се усъмнил, че М. и синът му осъществяват нерегламентирани
превози с ползваните и притежавани от „МТ"ЕООД товарни автомобили, като не отчитат
част от оборота, реализирана вследствие на същите. Той имал претенции към подсъдимия и
за плащане на заплатите на шофьорите на тези превозните средства. Поради разногласия
между подс. А. и св. Г. свързани със съвместното обслужване на дейността на „МТ"ЕООД,
последният предприел действия по преместване на посочените по-горе превозните средства
на паркинга, на който домували товарните автомобили на „Г."АД, а именно - на паркинга на
бензиностанция, стопанисвана от посоченото юридическо лице в кв. „Пастир" в гр.Генерал
Тошево.
Впоследствие, на 30.01.2011 г. собствеността върху капитала на „МТ"ЕООД,
гр.Генерал Тошево била прехвърлена на св.Б. Д. Й. - служител в „Г."АД, а на 30.07.2013 г. -
на св. К.И. Г. - зет на св. Г. Г..
На 20.07.2011 г., на представител на „МТ"ЕООД била връчена нотариална покана
изходяща от „Х."ООД за заплащане в 7-дневен срок от получаване на съобщението на
дължимата сума по предварителния договор, сключен на 21.08.2009 г. респ. за връщане на
превозното средство - предмет на договора. Впоследствие посочената сума не била
заплатена.
Във връзка с депозирана на 20.08.2014 г. искова молба от „Х."ООД гр. Русе против
„МТ" ЕООД, гр. Генерал Тошево било образувано гр. дело № 402/2014 г. по описа на РС-
Генерал Тошево. По делото е предявен обратен иск от К.И. Г. в качеството на управител на
„МТ"ЕООД срещу М. Я. М., в който се твърди, че полуремаркето, предмет на договора с
„Х."ЕООД не е предадено на новия собственик на „М.Т."ЕООД след сключване на договора
за прехвърляне на дружествени дялове от 18.02.2010 г. с петитум М. да бъде осъден да
заплати в полза на „МТ"ЕООД сумата от 6400 лева, представляваща неплатен остатък от
продажната цена по предварителния договор.
В проведено съдебно заседание по делото на 15.04.2015 г., в качеството на свидетел
бил разпитан подс. А.. В изготвения протокол от съдебното заседание били отразени
следните изявления на поде. А. в качеството му на свидетел след разясняване на
отговорността му по чл. 290 от НК: „Процесното ремарке /полуремарке „Шварцмюлер" е
рег.№ Р ... ЕХ и рама № ТК.08АР335ХБ14226/ беше собственост на фирмата на сина ми
„МТ". Бяхме го взели с лизингов договор от автокъща „Х." ООД гр. Русе. По този договор
имаше погасителен план. При сключването на договора платихме 3000 лева, без ДДС. След
това други плащания се извършваха от „МТ". Беше нарушено плащането, защото нямаше
редовна работа. След като беше прехвърлена собствеността на дружеството, лично аз ходих
в гр. Русе и оставих 1000 лева... След като „МТ" стана собственост на друго лице, аз
продължих да плащам дължимите вноски по ремаркето. През 2010 г. синът ми прехвърли
фирмата, но плащахме от името на фирмата. Парите бяха лични пари на сина ми. Не беше
договорено с Г., той не знаеше, че плащаме.
Договорът беше изтекъл с „Х.", но не успяхме да платим ремаркето. Искахме да си
продължим лизинговия договор. След това разбрахме, че „Г." си е търсил ремаркето. Като
сключихме договора за лизинг, ремаркето ни беше предадено - пуснахме парите по банката
и си прибрахме ремаркето. Когато фирмата беше наша, в стария ДАП в гр. Генерал Тошево
си държахме автомобилите и ремаркетата. Когато фирмата беше прехвърлена от сина ми на
Г., ние използвахме камионите и ремаркетата. Документално не направихме опис на
3
имуществото. Г. имаше представител Ж.. Ние карахме ремаркето, по документален начин
всички активи останаха там. Ние бяхме на работа в същото дружество и ползвахме това
ремарке. Не знам дали е заведено в счетоводните документи. Ползвахме ремаркето до месец
септември 2010 година, след това ремаркето и камионите ги оставихме в Пастир на
бензиностанцията, собственост на „Г.". В Пастир зареждахме - има бензиностанция на „Г.",
има стопански двор, той е на фирма „Г." и оставихме ремаркето с камионите там. Не знам
кой друг ползваше този стопански двор в кв. „Пастир ". Не знам къде е полуремаркето.
...Извършвахме и други плащания, не само за това ремарке. Има плащания по други
задължения след прехвърляне на собствеността.... Имаше идея да се работи и да се плаща.
Само ремаркето занесохме, другите си ги плащахме, искахме да си платим задължението на
„Г." и да ни се върне фирмата. Имах стари други задължения, затова прехвърлихме тази
фирма, като обезщетение, за да си връщаме старите задължения. ...Ж. се занимаваше с нас.
Ж. беше представител на фирма „Г.". Той ни записваше километражите преди тръгване, той
си водеше горивото, той фактурираше, той зареждаше. Предадохме камионите с
полуремаркето на Ж.. Той си водеше тетрадка. Аз заплата не съм вземал, защото дължахме
пари. Аз работя за „МТ" и „МТ" ни удържаше парите ...С Ж. не сме подписвали приемо-
предавателен протокол."
С решение по гр.д. № 402/2015 г. по описа на РС-Генерал Тошево отменено частично
с решение на Окръжен съд -Добрич по въззивно търговско дело № 228/2015 г. съдът е
обявил за окончателен сключения на 21.08.2009 г. предварителен договор между „Х."ООД и
„МТ"ЕООД, като последното е осъдено да заплати на „Х."ООД сумата от 6400 лева като
неплатен остатък от цената по предварителния договор, ведно със законната лихва върху
същата. Отхвърлен е обратния иск на „МТ"ЕООД, гр.Генерал Тошево срещу М. Я. М. за
заплащане на сумата от 6 400 лева, представляваща неплатен остатък от продажната цена по
предварителния договор, ведно със законната лихва върху същата. По отношение на
обратния иск в мотивите, при обсъждане на основателността на иска, съдът е извел като
предмет на доказване обстоятелството дали с неплатения остатък от дължимата цена по
предварителния договор за продажба, ответникът по иска се е обогатил неоснователно. След
като е констатирано, че не са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД и подобно бездействие
е предмет на иск по чл. 145 от ТЗ, който предполага наличие на отношения между
дружество и управител, като последното качество не е относимо към М.М. в отношенията с
„М.Т."ЕООД, обратният иск е оценен като неоснователен.
На 11.03.2016 г. в Районна прокуратура - гр. Генерал Тошево е заведена жалба от
К.И. Г., във връзка с което е образувано ДП № 105/2016 г. по описа на РУ на МВР -гр.
Генерал Тошево за престъпление по чл. 290 ал. 1 от НК. В хода на извършване на
процесуалните действия е установено, че лицето Ж. В. Ж. е починало на 01.03.2014 г.
Въз основа на изискана справка от сектор ,,ПП“ при МВР е установено, че процесното
полуремарке „Шварцмюлер СПА 3 Е" е собственост на ,.Х." ООД(л. от151 до 155 от ДП, том
I).
В постъпила справка от 00"АА" - Варна, е обективирана информация, че процесното
полуремарке е представяно два пъти за проверка на техническата му изправност, съответно
на 10.03.2011 г. и на 15.03.2012 г. от Т. Лазаров Р. /л. 143 и следв. от ДП, том I/.
По делото са представени заверени копия на протоколи за периодичен технически
преглед на полуремарке „Шварцмюлер" с рег. № Р ...ЕХ, рама № ............ от 21.02.2011 г. и от
30.08.2011 г., в пункт за технически прегледи, стопанисван от „Товарни превози ГРАД, гр.
Генерал Тошево, с вписани имена и ЕГН на лицето представило превозното средство на
технически преглед, както следва: Я.А., ЕГН: **********.
В хода на съдебното производство е назначена и извършена тройна съдебно-
графическа експертиза, в заключението на която се сочи следното: Подписът в графа „Лице,
представило ППС за преглед" след изписания ръкописен текст „Я.А. **********; *********
4
в Протокол за периодичен преглед за техническа изправност на ППС № 11 2010793 от
30.08.2011 г., представлява изображение на подпис, който не е положен от ЯНК. М. АТ..
Подписът в копие на Протокол за периодичен преглед за техническа изправност на ППС №
11 0887426 от 21.02.2011 г. е с лошо качество на изображението, което не позволява да се
извърши сравнително графическо изследване.
Изложената фактическа обстановка ВРС е приел за установена като е обсъдил обясненията на
подсъдимия А., дадени в съдебно заседание, от показанията на свидетелите Н.Н., М.М., Г. Г., К. Г.,
Б. Й., Т. Р. П. ДЕ. и М.М., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени
доказателства по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства обсъдени в тяхната съвкупност съдът е
стигнал до единствено възможният извод за невинността на подсъдимия към обвинението за което
му е предявено обвинение.
По изложеното в протеста на прокурора от Районната прокуратура в гр.Генерал
Тошево :
В протеста се извежда становище, че по делото са налични предварителни изводи по
същината на делото сторени от прокурора и първостепенния съд. В този насока се счита, че
от определението на ВРС от 20.06.2019г. и от неподдържането на обвинението може да се
направи извод в тази насока.
Подобно становище не се споделя от състава на ВОС. Определението за прекратяване на
съдебното производство от 20.06.2019г. е постановено от председателя на първи състав на
ВРС, който се е отвел от разглеждане на делото с определение от 10.09.2020г. и делото е
продължило от друг съдебен състав. В случай, че изготвилия протеста прокурор е считал, че
процесуалното представителство на обвинението осъществявано от прокурор при ВРП е
недостатъчно прецизно, не е имало пречка лично да се яви и да защитава обвинителната
теза. В тази насока твърденията за евентуална предубеденост на решаващия съдебен състав
и явилия се по делото прокурор като немотивирани и неоснователни следва да бъдат
оставени без уважение.
Според прокуратурата неоснователно не са кредитирани показанията на свидетелите Б.
Й., К. Г. и Т. Р. като съдът е отчел неуредени финансови отношения и наличие на роднински
връзки.
В тази насока ВРС обосновано е отчел, са налични роднински отношения по права линия
между свидетелите К. Г. и Г. Г. и служебни такива между последния и св.Т. Р.. Наличните
гражданско правни спорове между свидетелите Г.и и подсъдимия са дали основание на
първостепенния съд да постави под особено внимание свидетелските показания отчитайки
налична заинтересованост на посочените свидетели от изхода на делото.
Обстоятелството, че техните показания не са кредитиране не съставлява нарушение на
процесуални правила доколкото ВРС е изложил убедителни мотиви, в какви части и защо не
кредитира показанията на посочените свидетели. За разлика от прокуратурата в гр.Генерал
Тошево ВОС, счита, че първостепенния съд е изпълнил задълженията си по чл.305 ал.3 от
НПК като е при налично противоречие на част от гласните доказателства е дал мотивиран
отговор кои от тях приема и кои отхвърля.
Затова и ВОС счита, че първостепенния съдебен акт не страда от пороците посочени в
протеста на прокуратурата.
Присъдата на ВРС като правилна, законосъобразна и мотивирана следва да бъде
потвърдена, а протеста на прокурора оставен без уважение.
По изложените съображения и предвид липсата на служебно констатирани основания за
отменяване, или изменяване на решението, на основание чл.338 от НПК, съставът на
Окръжния съд в гр. Варна, като въззивна инстанция
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260142/12.07.2021 г. по НОХД № 2384/19 г. на
Районния съд в гр. Варна, тридесет и втори състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6