№ 9
гр. А., 17.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – А., IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Й. Дучева
като разгледа докладваното от Мария Й. Дучева Частно наказателно дело №
20232110200020 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 НПК.
Производството е образувано по Жалба на Д. М. Д.,ЕГН:********** , адрес: гр. А.,
***, чрез адв.Г.К., с която оспорва, като неправилно и незаконосъобразно Постановление от
29.12.2022г на прокурор от РП-А., с което е прекратено ДП №237-ЗМ-118/2022г по описа на
РУ-А., на основание чл.243, ал.1,т.1, вр.чл.24, ал.1, т.1 НПК.
ДП е образувано за извършено престъпление по чл.129, ал.2, вр. ал. 1 НК.
В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на акта на
прокурора, наред с довод да е неправилен изводът му за осъществено основанието за
прекратяване, във фактическия състав по чл.243, ал.1,т.1 НПК, обосновано с непълнота и
формално по подхода си проведеното разследване и дейността по събиране на
доказателства, без да се извършени всички необходими действия за правилното, всестранно
и пълноценно разкрИ.е на обективната истина, останало извън вниманието на прокурора –
неуказал и разпоредил осъществяването им. Изложени са твърдения, че неправилно
наблюдаващият делото прокурор е преценил доказателствата. Твърди се , че
противоправният резултат е на лице , което се доказва от СМЕ. Развиват се аргументи
относно неправилната оценка на събраните доказателства, като се оспорва заключението на
прокурора, че не са налице доказателства. С тези аргументи, се претендира отмяната на
обжалваното постановление за прекратяване на наказателното производство и връщане
делото на прокурора с конкретни указания.
Съдът извършвайки служебна проверка относно процесуална допустимост на жалбата
установи следното: Депозираната жалба, с входящ номер на РП-А. № 6604 от 12.01.2023г.
/изпратена по пощата на 11.01.2023г/, е постъпила в срока за обжалване, броен от датата на
съобщаване на Постановлението за прекратяване на наказателното производство /видно от
приложената по делото разписка за връчването му същото е връчено на жалбоподателя на
05.01.2023г /. Следователно жалбата е депозирана в преклузивният процесуален срок по
1
чл.243, ал.4 НПК,от лице което е носител на активна процесуална легитимация /пострадал
по смисъла на чл.74, ал.1 НПК/ и като такава е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата се явява основателна по следните съображения:
Наказателното производство е образувано на 30.05.2022 г. по реда на чл.212, ал.3
НПК с първото действие по разследването –разпит на свидетел, за тoвa, че на 28.05.2022г
около 01,30ч. в хижа находяща се в близост до с.Т., общ.А., чрез нанасяне на удари с юмрук
в областта на лицето причинил средна телесна повреда на Д. М. Д. от гр.А. ,обл.Б.,
изразяваща се в счупване на носа - престъпление по чл.129, ал.2 , вр. Ал. 1 от НК.
C постановление от 29.12.2022г. на PП-Б., ТО- А. наказателното производство е било
прекратено.
B хода на разследването са проведени разпити на свидетели, очни ставки, назначени
и изготвени СМЕ, приложени многобройни документи.
Въз основа на събраните по време на досъдебното следствие доказателства съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.05.2022г пострадалия Д. М. Д. заедно със свидетелите А. К., В. Б., Л. Г., И. Г.,
И. М., Ж. Д., Ф.Р., А.О., К.А., Д.А. наели хижа в покрайнините на с.Т.. След 01,00ч на
28.05.2022г пострадалия влязъл в конфликт със свид. В. Б. в помещението, където всички
били събрани и празнували. За да не задълбочи конфликта свид.Б. напуснал помещението и
излязъл извън сградата, където седнал да говори със свид.К.. Скоро след това пострадалия Д.
го последвал под предлог да се извини. Когато Д. отишъл при Б. ,последния не приел
извиненията и конфликта започнал от начало. Двамата се сдърпали и залитнали към
огнището, където все още имало жарава. С цел да не паднат в огнището, свид. К. ги
задърпал, но и тримата паднал на земята . в този момент излязла свид. Л. Г., която видяла
трима мъже да се търкалят на земята, влязла незабавно в помещението и казала на съпруга
си-свид. И. Г., който тръгнал да излиза. Разговорът бил дочут и от други присъстващи в
залата, след което голяма част от гостите също излезли навън ,но в този момент и тримата
мъже вече се били изправили и разделили.
На 28.05.2022г около 10,00ч пострадалия посетил ЦСМП към УМБАЛ-Б., понеже
усещал силна болка в носа. Там, след преглед било установено счупване на носа, фрактура
на 12 зъб и травматичен перидонтит на 11 зъб.
По делото няма привлечено в качеството на обвиняем лице.
След като се запозна с доказателствата по делото в тяхната съвкупност съдът не
споделя мнението на водещия разследването прокурор за липса на доказателства ,
обосноваващи състав на престъпление- напротив. Събраните по ДП писмен и гласни
доказателства обосновават категорични извод, че на пострадалия Д. М. Д. е причинена лика
телесна повреда, изразяваща се в счупване на носа. Нещо повече наличието на други
травматични увреждания като фрактура на 12 зъб и травматичен перидонтит на 11 зъб (СМЕ
л.30-32 ДП) сочи, че счупването е носа не е получено в резултат на случайно падане на
пострадалия на земята, в какъвто смисъл е приетата от прокурора за достоверна версия.
2
Наличието на фрактури на два зъба сочи , че пострадалия е бил ударен с юмрук по лицето ,
най-вероятно повече от веднъж. Причинените наранявания потвърждават версията на
пострадалия, а не версията на свидетелите Б. и К. и това би следвало да бъде отправната
точка на Прокурора при водене на ДП. Безспорно има две групи доказателства , който са в
противоречие, но факт е ,че СМЕ /която е единственото обективно доказателство/ подкрепя
твърдението на пострадалия. Следователно в случая категорично не е правилно , че деяние
не е извършено или не представлява престъпление, т.к. противоправния резултат на чл.129 ,
ал.2НПК е налице. Житейски не оправдано да се прием, че пострадалия е паднал сам на
земята и търкаляйки се /колкото и да е бил пиян/ си е счупил носа и два зъба. В този смисъл
съдът категорично не споделя извода на наблюдаващия делото прокурор, че деянието не е
извършено или не представлява престъпление /чл.24, ал.1 ,т.1 НПК/.
В това отношение от текста на атакуваното прокурорско постановление прави
впечатление, че наблюдаващия делото прокурор е приел версията на свид. Б. и К., които
макар да са двама, твърдяното от тях е в противоречие със заключението на ВЛ по СМЕ.
Още повече при все факта, че единия от тях е вероятния извършител на престъплението.
При така обсъдените доказателства съдът приема за обосновани наведените в
жалбата доводи, че наблюдаващия прокурор е възприел изцяло теза , която не се обоснова от
събраните по ДП обективни доказателства. В тази връзка следва да се отбележи, че
направените в атакувания прокурорски акт изводи не кореспондират на събраните по делото
доказателства, напротив доказателствата са тълкувани избирателно , като не е отдадено
никакво значение на СМЕ. В този смисъл атакуваният прокурорски акт се явява
необоснован и неправилен и като такъв следва да бъде отменен.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.243, ал.6, т.3 НПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление за прекратяване на наказателното производство
от 29.12.2022г., постановено от прокурор от РП Б., ТО-А. по ДП №237-ЗМ-118/2022г по
описа на РУ-А. и ВРЪЩА делото на прокурора за продължаване на процесуално
следствените действия със задължителните указания в мотивната част на настоящото
определение.
Определението може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Б. в 7-
дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3