Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 21.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о., 8 с-в в открито заседание на двадесет и седми
февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието на секретаря Ваня Ружина,
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 6813 по описа на състава за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ и с искове с
правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД вр.
с чл. 497 от КЗ.
Ищците П.В.М., И.П.В. и М.П.В. (последните двама - чрез
законния си представител П.В.М.),
твърдят, че понесли значителни неимуществени вреди, поради смъртта вследствие
на пътно-транспортно произшествие на М.Д.Х., с която първия ищец живеел във
фактическо брачно съжителство и която била майка на втория и на третия ищци.
Самото произшествие настъпило на 12.02.2018г. в село Търнава, община Бяла
Слатина и било причинено от виновното противоправно поведение на водача на лек
автомобил „Пежо“ с рег. № ******* П.В.Г., който загубил контрол върху
управлението и лекия автомобил „Пежо“ с рег. № *******, внезапно напуснал очертанията
на пътното платно и се ударил в крайпътен стълб, а под въздействието на
инерционните сили ударил с корпуса си пострадалата, която се намирала на
тротоара. В резултат от получените тежки и несъвместими с живота травми, М.Д.Х.
починала на мястото на инцидента. Споменатите обстоятелства били установени от органите
на досъдебното наказателно производства, в рамките на ДП №15/2018г. по описа на
ОП София. Тъй като се твърди, че процесното ПТП било реализирано от водач със
задължителна застраховка, „Гражданска отговорност на автомобилистите” при
ответното дружество – на 19.02.2018г. ищците отправили до него писмена
извънсъдебна претенция, но доколкото застрахователно обезщетение не било
изплатено в определения от закона краен тримесечен срок - ответника бил изпаднал
в забава и дължал лихва за забава върху сумата на дължимите обезщетения, считано
от датата на настъпване на вредите (смъртта на пострадалата на 12.02.2018г.) до
деня на окончателното плащане. С оглед изложеното - ищците претендират за
осъждане на ответника да заплати на всеки от тях сумата от по 200 000 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
заедно със законната лихва, считано от 12.02.2018г. до деня на окончателното
плащане и да присъди направените съдебни разноски.
Ответното дружество З. „Л.И.“ АД оспорва допустимостта на
предявените искове, а по същество поддържа становище за тяхната неоснователност.
Без да оспорва твърденията за настъпването на процесното ПТП, за смъртта на пострадалата
и твърдението, за наличието на валидно застрахователно покритие по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за водача на лек
автомобил „Пежо“ с рег. № *******, ответникът оспорва твърденията на ищците, за
механизма на настъпване на процесното пътно-транспортно произшествие. Оспорва
твърденията за реализирано виновно и противоправно поведение от страна водача П.Г.,
което да е довело до настъпването на смъртта на пострадалото лице. Оспорва и
твърденията за съществуване на близки семейни отношения между ищците и
починалото лице. Оспорва предявените искове по размер, като поддържа становище
за прекомерност на претендираните обезщетения. Релевира възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата при ПТП, която преди да навлезе на
пътното платно - не съобразила разстоянието с приближаващото се превозно средство,
навлязла внезапно при ограничена видимост на пътното платно. Оспорва претенцията
за лихва върху претендираните обезщетение за неимуществени вреди като излага
доводи, че поради непредоставяне на изисканите допълнителни документи по
образуваната при него преписка по щета, той не е изпадал в забава. Привлича в качеството на трето лице-помагач на
негова страна - водача на автомобила П.В.Г..
Тритото лице – помагач на страната на ответника - П.В.Г.-
не изразява становище по предявените искове.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид
съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Приет като доказателство по делото препис от Удостоверение за наследници № 39/19.02.2018г.,
изд. от Община Бяла Слатина, установява, че ищците И.П.В. и М.П.В. са
наследници по закон на починалата на 14.02.2018г. М.Д.Х..
Приетите като доказателства Удостоверение за раждане от ***г. на И.П.В. и
Удостоверение за раждане от ***г. на М.П.В.,*** Слатина, установяват, че
родители на втория и на третия ищци - И.П.В. и М.П.В. са пострадалата при
процесния пъткен инцидент М.Д.Х. /майка/ и първия ищец – П.В.М. /баща/.
Приетият като доказателство заверен препис от Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 248/3023 от 21.02.2018г. на РУ на МВР Бяла Слатина, мотивира
доказателствените изводи на настоящия съд, относно това, че на 12.02.2018г. около
15 часа на кръстовището на улиците „Георги Димитров“ и „Стадиона“ в гр. Бяла
Слатина е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******
който е бил управляван водач П.В.Г., при което е настъпила смъртта на пешеходката
М.Д.Х. и травматични увреждания на пешеходката Р.П. Ш. и на пътника в лекия автомобил
А.И.Й.. В протокола за ПТП е изрично посочено образуването на ДП № 132/2018г.
по описа на РУ на МВР Бяла Слатина.
Приобщените като доказателства Протокол за оглед на ПТП, фотоалбум, скица,
протоколи за химически изследвания и протокол за аутопсия, съдържат данни, за
механизма на настъпване на ПТП, които данни са установени непосредствено от
органите на досъдебното производство ДП № 132/2018г. по описа на РУ на МВР Бяла
Слатина. Съдържанието на споменатите документи не се обсъжда подробно от съда в
мотивите на настоящото решение, доколкото описаните в тях факти са обект на
анализ от специализираната съдебно медицинска и авто- техническа експертиза, които
съдът допусна и изслуша в хода на съдебното дирене. Именно експертните изводи следва
да бъдат обсъдени по- подробно в мотивите на настоящото решение.
Заключението на приетата съдебна авто-техническа експертиза, изговена от
вещо лице Х.И. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически
факти:
·
Процесното ПТП настъпва на 12.02.2018Г.,
около 15,00 часа, когато лек автомобил „Пежо 405“ с peг. № *******,
управляван от водача П.В.Г. ***, с посока на движение от изток
на запад - от центъра на населеното място към гр. Бяла Слатина. Скоростта на
движение на автомобила е приблизително 78 км/ч. Водачът
управлява автомобила в светлата част от денонощието и на мокра асфалтова
настилка. Вдясно от платното за движение е наличен бордюр, а след него -
затревен участък. Вдясно от затревения участък се намира тротоарна площ. По
тротоарната площ, в посока, идентична с посоката на движение на лекия автомобил
- от изток на запад, по същото време се движат двете пешеходки - М. Х.
/пострадалата/ и Р.Ш.. В района на
кръстовището на ул. „Г. Димитров" с ул. „Стадиона", от северната
страна на платното за движение по ул. „Г. Димитров" и на 0,9 метра вдясно
от края му, се намира железобетонен електрически стълб.
На разстояние от 15, 20 м. преди
посочения по-горе железобетонен стълб, водачът на лекия автомобил губи контрол
и допуска управляваното от него превозно средство да напусне пътното платно,
като автомобилът се отклонява вдясно и преминавайки през бордюра, ограничаващ
пътното платно, навлиза в затревения участък, а в последствие се удря с
предната си част в ляво в железобетонния стълб, разположен в близост до
кръстовището на ул. „Г. Димитров" с ул. „Стадиона". От удара,
автомобилът получава деформации и под въздействието на инерционните сили започва
бързо въртеливо движение в посока, обратна на
посоката на движение на часовниковата стрелка. При това си въртеливо движение,
автомобилът удря със задната си дясна част намиращите се върху тротоарната площ
две пешеходки, изминава още няколко метра и се установява в северната част на
ул. „Стадиона", където е описан при извършения оглед. Вследствие на удара
с лекия автомобил, пешеходката Х. е починала, а пешеходката Ш. получава
описаната в Констативен протокол за ПТП с пострадали лица травма. Пострадал е и
пътникът в лекия автомобил.
·
Причините за настъпването на процесното ПТП
могат да бъдат формулирани по следния начин: Първата причина за настъпване на
процесното ПТП е загубата на контрол върху управлението на лекия автомобил
„Пежо 405" с peг. № ******* от страна на водача на лек автомобил, поради
управлението на автомобила с несъобразена с конкретните пътни условия скорост.
Втората причина за настъпване на процесното ПТП е и управлението на автомобила
от страна на водача му, под въздействието на наркотично вещество
–тетрахидроканабинол, което е установено с тест съгласно съгласно данните от
Констативния протокол за ПТП с пострадали лица.
·
В материалите по делото не се намира
информация за препятствия или други особености на платното за движение, които
биха могли да ограничат видимостта на водача на автомобила към пешеходките.
Необходимо е да се отбележи, че в случая, пешеходките се намират на тротоарната
площ вдясно от платното за движение и вдясно от тревната площ, като по този
начин двете пешеходки не представляват опасност за водача на лекия автомобил.
·
От събраните материали по делото се
установява, че пешеходката Х. не е имала възможността
да забележи приближаващия зад нея лек автомобил „Пежо 405", защото се е
намирала на тротоар, който е разположен вдясно от затревената
площ, която също е вдясно от пътното платно, по което се движи лекия
автомобил „Пежо 405". По тази причина, вещото лице категорично посочва, че
пешеходката Х. не е имала техническа възможност да избегне удара и да
предотврати настъпването на процесното ПТП.
·
Произшествието е настъпило в границите на
населено място, като пътният участък от пътя е прав (без завои) и
хоризонтален. В конкретния случай,
водачът на лек автомобил „Пежо 405" с ДК№ ******* е имал обективна възможност да предотврати настъпването на
ПТП, ако при управлението на автомобила бе достатъчно бдителен, внимателен,
съобразителен и ако бе избрал такава скорост на
движение, че да не губи контрол върху управлението на автомобила.
Според становището на вещото лице, във всеки един случай, конкретната безопасна
скорост на движение /съобразена скорост/ зависи от моментното психологическо и
физическо състояние на водача, а в конкретния
случай, действията на водача очевидно са били повлияни от въздействието на
наркотично вещество, което е установено и отразено в официалните
удостоверителни документи.
Заключението на приетата съдебно- медицинска експертиза, изговена от вещо
лице доц. д-р Н.С. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически
факти: Причината за смъртта на пострадалата М.Д.Х. е тежка съчетана травма, разкъсване
на основни кръвоносни съдове и остра кръвозагуба.
Заключението на приетата съдебно- психологическа експертиза, изговена от
вещо лице А.П.А. мотивира следните изводи, относно правнозначимите юридически
факти:
·
Ролята на майката е ключова за правилното
психично развитие на децата, особено в първите години от живота му, когато се
формира привързаността. Дори и след периода на формиране на привързаност,
майката продължава да има важна роля за развитието на детето във всички негови
аспекти - езиково развитие, когнитивно развитие, социално развитие, емоционално
развитие, академични постижения, поведение. Всеки един етап от развитието се характеризира
със специфични задачи, които детето трябва да разреши (умения, които трябва да
придобие). Присъствието на биологичната майка, с която децата имат изградена
привързаност в първите години от развитието си, е важна предпоставка за
успешното преминаване през последващите възрастови етапи и за разрешаване на
основните задачи на развитието. Конкретно във времето на юношеството
(възрастта, на която са децата И. и М.), задачата на майката е да подпомогне
формирането на идентичност (при момичето) и да бъде формиран модел на
взаимоотношения, в които се учи емоционална регулация, решаване на конфликти и
справяне със сложни отношения с другите (при момчето). И през тази възраст
майката продължава да бъде източник на емоционална подкрепа, сигурност и близост
(и за момичето И., и за момчето М.).
·
Загубата на майката в годините на детството
и ранния пубертет (особено когато тази загуба има внезапен характер) има силно
травматичен ефект, който оказва влияние върху цялостното развитие на децата.
Влиянието на тази загуба е на базисно
биохимично ниво на регулация, което повлиява цялостното функциониране на
детето — на физическо, емоционално, поведенческо и
социално ниво. Индивидуадни вариации в конкретни проявления,
са налице в зависимост от индивидуални фактори и фактори на средата. Лицсата на
майка трудно може да бъде компенсирана и представлява вид травма, която може да
оказва влияние върху всички аспекти на човешкото функциониране, но обичайно
увеличава уязвимостта към стреса; нарушава преживяването на базисна сигурност и
доверие, способността за свързване с другите, емоционалната регулация,
рефлектира върху личностните и поведенчески характеристики.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят К.Й.А. заявява, че
познавала пострадалата и семейството й от 15 години. Според свидетелката-
ищците и пострадалата живеели в едно домакинство, като П. и М. отглеждали
съвместно децата си, защото от 15 години двамата живеели на съпружески начала,
макар да не били сключили граждански брак. Според впечатленията на
свидетелката, близките на М. преживели драматично и трагично внезапната й
загуба. Децата й плачели за нея, а ищецът П. много страдал. Ищците ограничили
социалните си контакти и свидетелката, която била в приятелски отношения с тях
започнала да ги вижда веднъж месечно, когато посещавала дома им. П. престанал
да работи, защото поел изцяло грижата за двете си деца, като в тази задача бил
подпомаган от майка си /баба на децата/. Децата също ограничили рязко социалните
си контакти само до непосредствено налагащите се в училище. П. споделял на
свидетелката, че не би могъл да замени М. с друга жена.
В дадените пред делегирания съд показания, свидетелят И.В. П.заявява, че била
роднина по съребрена линия /леля/ на ищците И. и М., както и сестра на ищеца П..
По тази причина, свидетелката често контактувала със семейството и имала
впечатление, че двамата родители се грижели за децата си, а помежду си били
установили отношения на любов, доверие и подкрепа. П. и М. живели съвместно от
15 години и се грижили за децата си още от момента на раждането, без да са се
разделяли. Според впечатленията на свидетелката, внезапната и трагична загуба
на М. се отразила шокиращо на ищците. Децата плачели за майка си, а брат и
страдал. След трагичния инцидент, свидетелката посещавала всяка събота и неделя
дома на ищците и имала преки впечатления за емоционалните изживявания и
психологическото им състояние. Децата често плачели за майка си, а особено
привързан към нея бил синът и М.. Двете деца рязко ограничили социалните си
контакти, с баща си потърсили консултация от психолог. П. споделял със
свидетелката, че не желае друга жена в живота си и се ползвал с подкрепата на
майка си и сестра си /свидетелката/, но изпитвал сериозни емоционални и
психологически притеснения.
Съдържанието на приетата като доказателство по делото Молба- претенция с
вх. № 2278/19.02.2018г. установява, че от името на ищците е била предявена
претенция по реда на чл. 380, ал.1 от КЗ пред З. „Л.и.“ АД за изплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от процесния
пътен инцидент. В приложение на молбата са описани констативен протокол за ПТП,
препис- извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници, удостоверения
за настойничество, удостоверение за банкова сметка.
***вка мотивира извода, че гражданската отговорност на водача на лекия
автомобил „Пежо“, е била застрахована от ответното застрахователно дружество и
покрита към момента на настъпването на инцидента.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда
достигна до следните правни изводи:
Съдът е сезиран с искове, които се основават на твърдението, че при наличие
на предпоставките по чл. 432, ал.1 КЗ, ответникът - в качество на застраховател
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, дължи
изплащане на застрахователно обезщетение за неимуществените вреди, причинени от
застрахования при него водач на лек автомобил „Пежо“ с рег. № *******,
управляван от П.В.Г..
По допустимостта на предявените искове;
Исковете са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по реда на действащия
Кодекс на застраховането ДВ бр.102/2015г.
Спазени са също и специфичните изисквания на чл. 380 от КЗ, за
предварително предявяване на претенция пред застрахователя – ответник по иска,
която е останала неудовлетворена в рамките на установения от закона тримесечен
срок от предявяването й.
По предпоставките за основателност на предявените искове;
Посредством събраните в хода на делото писмени и гласни доказателствени
средства, бяха установени всички предвидени в закона предпоставки, легитимиращи
ответника, като надлежно материално легитимиран застраховател на отговорността
на водача на лек автомобил „Пежо“. Това е така, доколкото според действащата
към момента на настъпване на процесното ПТП нормативна уредба на този вид
застраховка –употребата на алкохол или други високорискови вещества от водача,
който е причинил вредите, не повлияват върху надлежната пасивната материална
легитимация на застрахователя - стига само да е налице валидно застрахователно
правоотношение, покриващо дефиницията на този вид застрахователен договор в чл.
477 от КЗ. Употребата на наркотични вещества не изключва задълженията на
застрахователя, които са ясно регламентирани в разпоредбата на чл. 493 от КЗ,
но повлиява единствено върху евентуалната възможност на застрахователя - да
упражни регресни права срещу прекия причинител на вредата, в хипотезата на чл.
500 от КЗ. Именно по тази причина, съдът допусна искането за привличане на
трето лице- помагач на страната на ответника.
В конкретния случай, съдът намира, че ответникът е надлежно пасивно
материално легитимиран да покрие вредите, причинени от водача П.В.Г., в
качеството на застраховател на гражданската отговорност на собственика и водача
на процесния лек автомобил „Пежо“.
Изводът за причинения деликт е мотивиран категорично от всички събрани в
хода на съдебното дирене доказателства. Загиналата в резултат на процесното ПТП
М.Д.Х. е майка на двамата ищци М.В. и И.В., живяла е във фактическо брачно
съжителство с бащата на децата си П.В.М., а смъртта й е пряко предизвикана от
настъпването на пътния инцидент.
В конкретния случай, след прецизен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства - съдът категорично не приема релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата.
Този извод е мотивиран по категоричен начин от заключението на приетата съдебна
авто- техническа експертиза.
Този извод, на свой ред изключва прилагането на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, в
какъво смисъл е искането на ответника.
Надлежната материална легитимация на ищците М.П.В. и И.П. Пенелинова, да
претендират изплащане на застрахователно обезщетение е налице, като се отчита установената
тяхна близка родствена връзка с пострадалата, която е тяхна майка. Изводите
на съда, относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се
дължи на тези двама ищци, следва да бъдат съобразени от една страна с
действащите към момента на настъпване на събитието нормативни разпоредби за
задължителното застраховане, вкл. лимита на отговорността на застрахователя, а
от друга страна – да се основават на доказателствата, установяващи естеството и
обема на вредите, за които се твърди да са претърпени от всеки един от ищците.
Не на последно място, съдът следва да съобрази и социално икономическите
критерии на понятието за справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение на ищците М.П.В.
и И.П.В., съдът съобрази, че
обезщетението следва да се определи по справедливост, а вредите се свързват с негативните емоционални
преживявания, произтичащи от загубата на много близък родственик – тяхната
майка. При определяне на справедливия размер на платимото обезщетение, в
конкретния случай съдът съобрази комплексно цяла група от обективни и
субективни за увредените лица фактори, ползвайки и кредитирайки изводите на
съдебно- психологическата експертиза и показанията на разпитаните свидетели. На
първо място – съдът съобрази установените в хода на съдебното дирене конкретни субективни
негативни преживявания на всяко едно от увредените лица /деца/. Загиналата е
майка на ищците, която ги е родила и отгледала от най- ранна възраст, помежду
им е съществувала много близка социална и емоционална връзка, живели са в едно
домакинство, поради което загубата за увредените лица е твърде значителна. Внезапността
на тази загуба допълнително отегчава обема на вредите.
Съдът оценява процесната загуба като изключително тежка и поради това, като
кредитира изводите на СПЕ и показания на разпитаните свидетели - напълно
споделя релевираните в исковата молба доводи в същата тази насока.
Социално- икономическите условия в страната, които създават отправен
критерии за социалните измерения на понятието - справедливост - по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД, определят втория основен критерии, с който следва да бъде
съобразен размера на дължимото от ответника обезщетение. За определяне на
размера на обезщетението следва да се отчита не само лимита на застраховката,
но и икономическия стандарт към момента на причиняване на увреждането (което не
е абстрактно а е винаги с конкретно измерение).
Отчитайки значителния обем на вредоносните последици, но без да могат да
бъдат пренебрегнати и икономическите критерии за справедливост и константната
съдебна практика за подобни случаи, с оглед анализа на установените факти и при
прилагане на принципа на справедливостта, съдът намира, че размерът на
обезщетението за релевираните вредоносни последици, които са претърпените от
ищците, следва да бъдат определено на сумата от по 180 000 лева за всеки от двамата
ищци. Размерът на обезщетението, определен по справедливост, е съобразен със
социално икономическите условия в страната (вкл. данните за жизнения стандарт,
определен от размера на средната работна заплата за страната по данни на НСИ за
този период) и лимитите на застрахователните обезщетения към 2018г.
За разликата, която се формира между споменатата сума на справедлив размер
на обезщетението от 180 000 лева
и пълния претендиран от размер на обезщетението от 200 000 лева - всеки от
исковете следва да бъде отхвърлен, като като прекомерен.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че болките и страданията
изпитани от ищците, очевидно не могат да бъдат компенсирани с пари – защото дори
и най- значителното парично обезщетение, на практика не може да върне живота на
пострадалата и именно по тази причина, законодателят е възприел условно
понятието за справедливост, като основен и водещ критерий в контекста на
неговите чисто социални измерения. Максималните лимити на покритието по
застраховка „Гражданска отговорност не могат да бъдат критерий за социлна
справедливост. Смисълът на увеличените лимити на тази застраховка се съсредоточава
в покриването на всички потенциални
вреди, а не просто до чисто механично увеличение на възможния размер на
платимите застрахователните обезщетения, при пълно абстрахиране от размерите на
останалите видове доходи и социални плащания в страната, за периода от време, в
който са настъпили вредите. На социално- икономическият критерий при определяне
на обезщетението, в контекста на принципа на справедливостта е отделено
специално внимание в практиката на ВКС на РБ, а също и в последните (актуални)
законодателни изменения, засягащи правната материя за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Константната съдебна практика (Постановление №5 на Пленума на ВС от 1969г. и Постановление № 2 на Пленума на
ВС от 1984г.) изчерпателно очертават кръга
от лицата, които са легитимирани да получат застрахователно обезщетение в
случай на смърт и ищецът П.В.М. попада в този кръг от лица, макар да не е
съпруг на ищцата, доколкото свидетелските показания и писмените доказателства,
установяващи факта, че е баща на другите двама ищци сочат по достатъчно
категоричен начин, че този ищец е живял във фактическо брачно същителство с пострадалата
при пътния инцидент М. Х.. В тази насока, исковете са доказани по основание и ищецът
е легитимиран да получи обезщетение за установените в хода на процеса
неимуществени вреди.
Вредите за този ищец се свързват с негативните
емоционални преживявания, настъпили поради загубата на близък, с когото ищецът
е бил трайно емоционално и социално свързан, в качеството на родител на две
деца, за които и понастоящем полага постоянни грижи.
Необходимо е, все пак, при определяне на обема на
вредите, да се отчита една съществена разлика- сравнимо с другите две увредени
лица /децата И.В. и М.В./, увреденият П.М. е пълнолетно лице, което е било свързано
чрез емоционална връзка на фактически брачен партньор със загиналата при пътния
инцидент М.. Формално- юридическа връзка помежду им не е била установена, а
родствена връзка не е налице. Пострадалият е мъж в активна възраст,
трудоспособен и се е намирал в добри, близки и непосредствени емоционални и
социални отношения на разбирателство и любов с жената, която е майка на
неговите деца. Двамата са живели съвместно в едно домакинство.
С оглед анализа на установените факти и при прилагане на принципа на
справедливостта, съдът намира, че размерът на обезщетението за вредоносните
последици, които следва да бъдат определено на П.М. възлиза на сумата от 100 000 лева.
За разликата, която се формира между така определения справедлив размер на
обезщетението и пълния претендиран размер на обезщетението за 200 000 лева – претенцията
на този ищец следва да бъде отхвърлена, като прекомерна. Като вече беше
посочено в мотивите на настоящото решение, болките и страданията изпитани от
ищеца поради загубата на брачната му партньорка, очевидно не могат да бъдат
компенсирани с пари – защото дори и най- значителното парично обезщетение, на
практика не може да върне живота на пострадалата и именно по тази причина,
законодателят е възприел условно понятието за справедливост, като основен и
водещ критерий в контекста на неговите чисто социални измерения. На социално-
икономическият критерий при определяне на обезщетението, в контекста на
принципа на справедливостта е отделено специално внимание в практиката на ВКС
на РБ, а също и в последните (актуални) законодателни изменения, засягащи
правната материя за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, а понятието за справедлив размер на обезщетението, с което
борави чл. 52 от ЗЗД не може да изключи и социално икономическите фактори, като
компонент на понятието за справедливост.
По претенцията за заплащане на мораторна лихва върху присъдено
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди;
На основание чл. 497 от КЗ, ответникът би следвало да заплати на ищеца
законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, за период - считано от
изтичането на тримесечния срок за произнасяне на застрахователя.
Началото на срока за произнасяне на застрахователя, по претенцията за
изплащане на застрахователно обезщетение, се изчислява от датата на упражняване
на правото по чл. 380, ал.1 от КЗ.
В самото съдържание на исковата молба, ищците твърдят, че задължението по
чл. 380, ал.1 от КЗ за предявяване на писмена претенция пред застрахователя е
било осъществено на 19.02.2018г., а доколкото това твърдение на ищците не е
оспорено от ответника, то се налага извода, че ако писмената претенция пред
застрахователя е достигнала до него на 19.02.2018г., то тримесечният срок,
предвиден в приложимата за настоящия спор хипотеза на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е
изтекъл на 19.05.2018г.
Фактът, че при предявяване на извънсъдебната претенция, ищците са изпълнили
задължението си да посочат банкова сметка, ***. 380, ал.3 от КЗ.
По изложените съображения, в обобщение съдът приема, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на всеки от ищците законната лихва върху сумата на
присъденото им застрахователно обезщетение, изчислена за периода, считано от 19.05.2018г. до деня на
окончателното плащане.
Претенцията за изплащане на законна лихва върху сумата на присъдените
застрахователни обезщетения, относима към периода – считано от настъпването на
инцидента на 12.02.2018г. до изпадането в забава на 19.05.2018г., трябва да
бъде отхвърлена като неоснователна, понеже този период предшества началния
момент на забавата.
По претенциите на страните, за присъждане на съдебни разноски;
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищците направените съдебни разноски.
Ищците обаче, фактически не са извършили разноски, нито са заплатили
държавна такса, тъй като са били освободени от това задължение в хипотезата на
чл. 83, ал.2, ГПК, а дължимите суми са били понесени първоначално от бюджета на
съда.
При тези обстоятелства, ответникът следва да бъде осъден, на основание чл.
78, ал.6 от ГПК – да заплати по сметката на Софийски градски съд, сумата от общо 19 270 лева, включваща 18
400 лева за държавна такса, дължима по всеки един от предявените искове,
съответно на уважената му част, както и сумата от общо 870 лева за съдебни
разноски.
На процесуалния представител на ищците, ответникът следва да бъде осъден да
заплати общо сумата от 13790 лева,
представляваща сбор от сумите на минималното адвокатско възнаграждение (сбор от
сумите 3530 лева, 5130 лева и 5130 лева съответно за всеки от трите иска),
което се дължи в хипотезата на чл. 38 от ЗА, съразмерно с уважената част от
исковете в хипотеза на чл. 7, ал.2, т.5 от НМРАВ. Възражението по
чл. 78, ал.5 от ГПК, за прекомерност на разноските, които са направени за
адвокатско възнаграждение на ищците е неоснователно.
Тъй като в хода на процеса ищецът е представляван от различни процесуални
представители – адвокати, които са преупълномощени от Адвокатско дружество „Ч.,
П. и И.“ - съдът намира, че
възнаграждението по чл. 38 от ЗА, следва да бъде присъдено именно на това
дружество. Данък добавена стойност върху сумата на възнаграждението не следва
да се присъжда, на първо място, понеже съдът не е сезиран с такова искане в
списъка на разноските, а също и доколкото
не е издадена данъчна фактура, установяваща настъпването на данъчно
събитие. и при това не е доказано дали в
конкретния случай се касае за облагаема доставка, реализирана от регистриран по
ДДС данъчен субект.
Според задължителните указания, които са дадени от ВКС за съдилищата –
съдът следва да присъжда само действително направени, а не предполагаеми или
бъдещи съдебни разноски.
Ответникът също е легитимиран да получи от всеки ищец, направените в процеса
съдебни разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Направените от ответника в рамките на настоящия процес съдебни разноски,
възлизат на 605 лева, а заплащането им е доказано. Съразмерно с отхвърлената
част от исковете, ответникът е легитимиран да получи на основание чл. 78, ал.3
от ГПК – сумата от 155 лева от ответника П.М. и сумата от по 90 лева от всеки
от ищците И.В. и М.В. Според настоящия състав на съда, задължението за
заплащане на разноски не следва да бъде разпределен поравно, тъй като макар да
са направени за установяване на общи релевантни факти, то исковете са уважени и
отхвърлени в различна степен.
Третото лице- помагач на страната на ответника не е легитимирано да
претендира изплащане на съдебни разноски, по аргумент от чл. 78, ал.10 от ГПК и
в конкретния случай не
дължи такива.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на И.П.В. с ЕГН **********,
действаща със съгласието на П.В.М., със
съдебен адресат – адв. С.С.Ч.,***, на основание чл. 432, ал.1 от КЗ
– сумата от 180 000 (сто и осемдесет
хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на М.Д.Х., при ПТП от 12.02.2018г.,
причинено от водача на лек автомобил „„Пежо“ с рег.
№ *******, както и на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86 от ЗЗД – да заплати
законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно обезщетение,
изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на окончателното плащане, като при това отхвърля:
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,
в частта за разликата - над
присъдените 180 000 лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от 12.02.2018г.
до 19.05.2018г.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на М.П.В. с ЕГН **********,
представляван от П.В.М., със съдебен
адресат – адв. С.С.Ч.,***, на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ
– сумата от 180 000 (сто и осемдесет
хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на М.Д.Х., при ПТП от
12.02.2018г., причинено от водача на лек автомобил „„Пежо“ с рег. № *******, както и на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86
от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на окончателното
плащане, като при това отхвърля:
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,
в частта за разликата - над
присъдените 180 000 лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
12.02.2018г. до 19.05.2018г.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на П.В.М. с ЕГН **********, със съдебен
адресат – адв. С.С.Ч.,***, на основание
чл. 432, ал.1 от КЗ
– сумата от 100 000 (сто
хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди, понесени в следствие смъртта на М.Д.Х., при ПТП от
12.02.2018г., причинено от водача на лек автомобил „„Пежо“ с рег. № *******, както и на основание чл. 497 от КЗ вр. с чл. 86
от ЗЗД – да заплати законната лихва върху сумата на присъденото застрахователно
обезщетение, изчислена за периода от 19.05.2018г. до деня на окончателното
плащане, като при това отхвърля:
претенцията за застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди,
в частта за разликата - над
присъдените 100 000 лева и до пълния предявен размер за 200 000 лева и
претенцията за
законна лихва върху присъдените суми на застрахователни обезщетения, в частта по отношение на периода от
12.02.2018г. до 19.05.2018г.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Д, да заплати на Адвокатско дружество „Ч., П. и И.“ с ЕИК ******** и адрес ***, на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата - сумата от общо 13790 лева (тринадесет хиляди седемстотин и деветдесет) лева, представляваща разноски за процесуално представителство на П.В.М., И.П.В.
и М.П.В. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА на основание чл.
78, ал.3 от ГПК ищците М.П.В. и И.П.В., да заплатят на ответника З. „Л.и.” АД – сумата от по 90 (деветдесет) лева, а ищеца П.В.М. – да заплати сумата от 155
(сто петдесет и пет) лева за съдебни разноски пред Софийски
градски съд.
ОСЪЖДА З. „Л.и.” АД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление *** Д да заплати по
сметката на Софийски градски съд, на
основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК – сумата от 19 270 лева (деветнадесет
хиляди двеста и седемдесет) лева , представляваща
държавна такса, от заплащането на която ищците са освободени и съдебни
разноски, направени първоначално за сметка на бюджета на съда.
Решението е постановено при участието на П.В.Г. с ЕГН **********, с адрес-***,
конституиран в качеството на трето лице-помагач на страната на ответника З. „Л.и.” АД.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- София, чрез въззивна
жалба, която може да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от
него.
СЪДИЯ: