Р Е Ш Е Н И Е
№ 226 гр. Стара Загора 29.06.2023
год.
Старозагорският административен съд, в открито заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година, шести състав:
Административен съдия: МИХАИЛ РУСЕВ
при
участието на секретаря Зорница Делчева като разгледа адм. дело №283 по описа за
2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.197, ал.2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба, подадена от И.И.К., против
Решение №93/25.04.2023 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, постановено по
жалба срещу постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№С230024-022-0013346/21.02.2023
год., издадено от Е.В. на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП
Пловдив, с което решение жалбата е оставена без уважение като неоснователна. В
жалбата не са изложени конкретни оплаквания за незаконосъобразност на решението.
В съдебно заседание излага съображения, че това са единствените му имоти, а
къщата в с. Кирилово е загубил много преди това и прави искане за отмяна на
наложената възбрана върху двете ниви.
Ответникът по жалбата – Директора на ТД на НАП
Пловдив, изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В
представеното писмено становище и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител, твърди че при налагането на обезпечителните мерки са спазени
процесуалните правила, както и че е налице обезпечителна нужда от налагането на
запора. Въз основа на това е направено искане за отхвърляне на жалбата като
неоснователна. Претендира и разноски по делото.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Изпълнително дело №13150000017/2015 год. е
образувано за събирането на дължими от страна на И.К. публични задължения –
глоби по наказателни постановление, както и
за установени публични задължения въз основа на потвърден от съда ревизионен
акт №Р-16001619001233-091-001/02.09.2019 год., които публични задължения са в
общ размер на 699 910.49 лв. С постановление за налагане на обезпечителни
мерки №С230024-022-0013346/21.02.2023 год. Е.В. – главен публичен изпълнител в
ТД н НАП Пловдив е наложила възбрана върху следните поземлени имоти: поземлен
имот с идентификатор №36899.67.5 представляващ нива в землището на *** и върху
поземлен имот се идентификатор №36899.94.27, представляващ нива в землището на ***
/лист 56 от делото/. Срещу това
постановление е депозирана жалба от К. /лист 15 от делото/ до Директора на ТД
на НАП Пловдив, който със свое решение №93/25.04.2023 год. /лист 8-9/ е оставил
без уважение жалбата и е потвърдил издаденото постановление за налагане на
обезпечителни мерки. Именно това решение е предмет на съдебен контрол.
От горното, се установява по безспорен начин, че
по изпълнително дело в тежест на жалбоподателят са налице установени и
изискуеми публични вземания, които не са платени доброволно. За тези вземания
съществуват изпълнителни основания по смисъла на чл.209, ал.2 от ДОПК, като
същите са подробно посочени като основание и размер.
При така изяснена фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Правният спор по настоящото дело е относно
законосъобразността на Решение №93/25.04.2023 год., с което на основание чл.197,
ал.1 от ДОПК, Директорът на ТД на НАП гр. Пловдив е оставил без уважение жалба
с вх. №94-00-3294/11.04.2023 год., подадена от И.И.К. против постановление №С230024-022-0013346/21.02.2023
год. за налагане на обезпечителни мерки, издадено от Е.В. на длъжност главен
публичен изпълнител. Решение е получено от страна на К. на 05.05.2023 год., а
жалбата е депозирана на същата дата, видно от пощенското клеймо, поради което съдът
намира жалбата срещу Решение №93/25.04.2023 год. на Директорът на ТД на НАП гр.
Пловдив за допустима, като подадена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, от
лице, което има правен интерес от оспорването и като жалбата е подадена в
рамките на преклузивния седемдневен срок по чл.197, ал.2 от ДОПК.
Обжалваното Решение №93/25.04.2023 год. е
постановено от компетентен орган - Директор на ТД на НАП Пловдив. Решението е
издадено в рамките на установения срок в чл.197, ал.1 от ДОПК, в писмена форма,
след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията
на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен
ред Разпореждане изх.№С230024-022-0013346/21.02.2023 год. също е издадено от
компетентен орган - публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция
на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл.8, ал.1, т.1 от ДОПК и в рамките на
правомощията му по чл.167, ал.1 от ДОПК. Същото е издадено и в предвидената в
чл.196 от ДОПК писмена форма и съдържа посочените в ал. 1 задължителни
реквизити.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Безспорно е че по
отношения на жалбоподателят са установени публични задължения в особено големи
размери, като това обстоятелство не е спорно вежду страните.
Основният спорен момент е
относно секвестируемостта на имуществото, върху което са наложени
обезпечителните мерки. Несквестируемо имущество е онова, върху което не може да
бъде насочено принудителното изпълнение от страна на публичният изпълнител, респективно
не може да послужи за удовлетворяване вземанията на взискателя в случая
държавата. Касае се за изчерпателно изброяване на имуществото, съдържащо се в
разпоредбата на чл.213 от ДОПК. Налице са девет случая, в които не може да се
осъществява принудително изпълнение. В конкретния случай възбраната е наложена
върху поземлени имоти, с трайно предназначение земеделска земя, ниви. Ето защо,
оспореното решение следва да бъде разгледано в светлината на разпоредбата на
чл.213, ал.1, т.4 от ДОПК, доколкото останалите хипотези на законовата
разпоредба очевидно не са приложими в случая. Съгласно тази разпоредба, не може
да се насочва принудително изпълнение върху земеделски земи до една четвърт, но
не по-малко от три декара, когато са обработвани пряко от длъжника или от член
на неговото семейството. Поради изтърпяване на наказание лишаване от свобода
длъжника е очевидно, че същият не обработва пряко земеделската земя и не твърди
друг член на семейството му да извършва земеделска дейност. В този смисъл не са
налице законовите предпоставки за прилагане на несеквестируемостта по отношение
на тези земеделски земи, дори и същите да са последните такива на
жалбоподателя.
С оглед на големият размер
на дължимите публични задължения и размера на данъчната оценка на недвижимите
имоти – ниви, е очевидно, че при налагането на обезпечителните мерки е спазен
принципа на съразмерност, тъй като с продажбата на същите не би могло да се
покрие пълния размер на дължимите публичните задължения.
По делото е направено
искане от страна на страните за присъждане на направените по делото разноски. С оглед
неоснователността на оспорването, в полза на ответника, представляван от
юрисконсулт, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер 100.00
лв., съгласно приложения по делото списък на разноските, определени в
съответствие с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с
чл.78, ал.8 от ГПК и чл.37 от Закона за правната помощ. Размера на разноските е
определен с оглед на фактическата и правна сложност на делото и осъщественото
процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл.197, ал.4 от ДОПК, съдът:
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.И.К., против
Решение №93/25.04.2023 год. на Директора на ТД на НАП Пловдив, с което е
потвърдено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх.№С 230024-022-0013346/21.02.2023
год. на Е.В. – главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
Пловдив, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.И.К., ЕГН ********** с
постоянен адрес ***, понастоящем в Затвора Стара Загора да заплати на
Националната агенция за приходите, ЕИК *********, гр. София, бул.„Княз
Дондуков“№52, представлявана от Изпълнителният Директор Румен Спецов сумата от 100.00
/сто/ лева, разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: