№ 16070
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20221110149466 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕАД твърди, че ответникът С. Н. М. , дължи да му
заплати следните суми:
861,12 лева , представляваща стойност на потребена топлинна енергия в
периода от 01.11.2018г до 30.04.2021г., заедно със законна лихва от
07.03.22г. до окончателно изплащане на вземането, , мораторна лихва за
забава в размер на 113,62лева за периода 16.07.2019г.- 22.02.2022г. ,
както и 29,17лева главница за услуга „дялово разпределение“ за периода
01.02.2019г. до 30.04.21г. , мораторна лихва за забава в размер на
5,19лева за периода 31.03.19г. -22.02.2022г. , заедно със законна лихва
от 07.03.22г. до изплащане на вземането, за които суми в полза на ищеца
срещу ответника е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.д. № 12079/22г. по описа на СРС,
69с-в.
В срока за възражение по заповедното производство длъжникът е
възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на осн. чл.
415, ал.2,ГПК съдът е дал указания на заявителя , че може да предяви иска си
в едномесечен срок.
Горепосочените суми ищецът претендира по отношение на топлоснабден
имот , находящ се в гр. АДРЕС, аб. № *****.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител-
адв. П. от САК , оспорва исковете с доводи за неоснователност и
1
недоказаност. Твърди се липса на облигационно отношение с ищеца ,
оспорва се доставката на твърдяното количество топлинна енергия до
процесния имот.Релевира възражение за погасяване на вземанията по давност
. Иска се цялостно отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове е да докаже, че по силата на
договор за продажба на топлинна енергия е предоставил на ответника през
процесния период топлинна енергия на претендираната стойност, стойността
на услугата дялово разпределение, изпадането в забава за тяхното заплащане,
както и прекъсването или спирането на погасителната давност за
претендираните вземания. В тежест на ответника, при установяване на
горните обстоятелства от ищеца, е да установи погасяване на задълженията.
От представените от ищеца с исковата му молба писмени доказателства,
приети по делото- протокол от проведено на 21.04.2001г. общо събрание на
етажните собственици на адреса , на което е взето решение да се извърши
монтаж на индивидуални топлинни разпределители и да се сключи договор
за услугата "Топлинно счетоводство" с третото лице-помагач на ищеца
"ФИРМА“ООД , както и представения договор от 06.06.01г. между
"ФИРМА“ ООД, като изпълнител, и етажната собственост на адрес гр.
АДРЕС , като възложител с предмет монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и дялово разпределение на топлинна енергия между
потребителите в сградата- етажна собственост , се установява, че сградата, в
която се намира жилището, е присъединена към абонатна станция, и
следователно процесният имот е топлоснабден, като за него е открита партида
с абонатен № *****.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови
нужди в сграда-етажна собственост, присъединена към абонатна станция или
нейно самостоятелно отклонение, са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване на обекти в тази сграда.
От представените по делото писмени доказателства , както и от
извършеното от страна на ответника признание на неизгоден за страната факт
/направено в открито с.з., проведено на 30.05.23г. /, и доколкото признанието
на неизгоден за страната факт не може да бъде оттеглено, съдът намира за
установено обстоятелството, че ответникът е бил собственик и ползвател на
имота в рамките на процесния период .
Представено в тази връзка от ищеца е удостоверение от СО , р-н
„Средец“ от 2010г. в удостоверение на това, че след смъртта на бивш жител
на град София- А. С. М. / поч. на 29.05.04г./ АУ.319/29.05.2004г. на район
„Средец“ с постоянен адрес АДРЕС , сем. положение разведена, е оставила
като законен наследник сина си С. Н. М. ЕГН ********** – ответник по
делото. В проведеното по делото открито съдебно заседание на тридесети
2
май през две хиляди двадесет и трета година, ответникът признава , че е
наследник на А. М. - нейн син , както и че е собственик на имота. Доколкото
направеното признание на неизгоден за страната факт е неоттегляемо, и
предвид обстоятелството , че ответникът е получавал книжа на адреса на
процесния имот по заповедното производство, а отделно от това в
депозираното по делото възражение срещу издадената заповед за изпълнение
и в депозирания отговор сам е посочил адреса на процесния имот като негов,
съдът намира за установена облигационната връзка между страните в рамките
на процесния период за доставка на топлинна енергия до процесния имот.
Предвид гореизложеното съдът намира за доказана облигационната връзка
между страните .
Размерът на претенциите се доказва от представените от ищеца
съобщения към фактури , и доколкото не се твърди и установява от ответника
сумите по тях да са заплатени.
Във връзка с възраженията на ответника , релевирани с отговора, следва
да бъде отбелязано, че на осн. чл. 22, ал.2, от ОУ на дружеството –ищец
клиентите на топлинна енергия заплащат цената за услуга „дялово
разпределение“ , извършвана от избрания от тях търговец, на продавача.
Доколкото исковите претенции се явяват установени по основание,
съдът дължи произнасяне по възражението за давност, релевирано от
ответника. Възражението за давност е частично основателно, като дължима се
явява непогасената по давност главница за топлинна енергия в размер на
632,13лева за периода м. 02.2019г. – 30.04.2021г., като искът следва да се
отхвърли за погасената по давност главница в размер на 228,99лева и за
периода 01.11.2018г.- м. 01.2019г. , доколкото се касае за периодични
плащания .
Претенцията за дялово разпределение подлежи на уважаване до пълния
предявен размер от 29,17лева , доколкото същата е претендирана за период,
необхванат от давността.
Върху непогасената по давност главница за топлинна енергия ответникът
следва да заплати и претендирания размер на мораторна лихва за забава ,
изчислен по реда на чл. 162 ГПК на сума в размер на 72,98лева , като за
горницата над тази сума искът за мораторна лихва за забава върху главница за
топлинна енергия подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата „дялово разпределение“ липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и касаеща
процесния период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част
се явява неоснователна, подлежаща на отхвърляне със съдебното решение.
По отговорността за разноски:
3
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК в полза на ищцовото дружество
следва да бъдат присъдени разноските по делото в исковото производство ,
както и в заповедното производство , изчислени съразмерно на уважените
искове. Или ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски
за исковото производство в размер общо на 127,34лева / за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/ , и разноски по
производството по ч.гр.д. № 12079/22г. на СРС, 69 с-в в размер на 54,57лева/
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер/.
Ответникът също има право на разноски за производството, съразмерно
с отхвърлените искове , като такива са поискани , но не са представени
доказателства за извършването им, поради което и не следва да се присъждат
със съдебното решение .
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С. Н.
М. с ЕГН ********** , че в полза на „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес
на управление: гр. ФИРМА и ЕИК ******, съществува ЧАСТ от
вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК от 31.03.2022 г. издадена по ч.гр.д.№ 12079/2022г. съгласно описа
на 69 с-в на СРС, КАКТО СЛЕДВА: в размер на 632.13 лева представляваща
главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия в периода от
м.02.2019г. – 30.04.2021 по отношение на топлоснабден имот , находящ се в
гр. АДРЕС, аб. № *****, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.03.22г. до окончателното изплащане на задължението,
мораторна лихва за забава в размер на 72,98лева за периода 16.07.19г.-
22.02.22г. , както и главница за дялово разпределение в размер на 29,17лева ,
дължима за периода 01.02.2019г.- 30.04.2021г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 07.03.22г. до окончателното изплащане на
задължението, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за горницата над
установения размер на главното вземане за топлинна енергия до пълния
предявен размер на претенцията по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД от 861,12 лева /а именно за разликата от 228,99лева / и за периода
01.11.18г.- м. 01.2019г.; искът за мораторна лихва за забава върху главница за
топлинна енергия за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 113,62лв. / или за разликата от 40,64лв./, както и изцяло искът за
мораторна лихва за забава върху главница за дялово разпределение за
периода 31.03.19г.- 22.02.22г. в размер на 5,19лева КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1 ГПК С. Н. М. с ЕГН ********** да
заплати на „ФИРМА” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. ФИРМА
4
и ЕИК ******, разноски по делото в размер на 127,34лева за настоящото
производство , и разноски в размер на 54,57лева за производството по ч. гр.д.
№ 12079/22г. по описа на СРС, 69с-в, изчислени съразмерно на уважените
искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Решението е поставено при участието на “ФИРМА“ООД като трето
лице-помагач на страната на „ФИРМА“ ЕАД.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5