Решение по дело №283/2019 на Апелативен съд - Пловдив

 

 

Р   Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

№  123

 

гр. Пловдив, 11 август 2020 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

         ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен състав, на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание в състав:

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  КРАЧОЛОВ

                                                                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН  РАНЧЕВ

                                                                                 ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

                                                                  

с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора БОЖИДАРКА ПОПОВА, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, въззивно наказателно общ характер дело № 283 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по реда на гл. 21 НПК.

 

С присъда от 05.03.2019 г. по НОХД 539/2016 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подс. Л.А.Б., със снета самоличност, за ВИНОВЕН в това, че в периода от 03.12.2009 г. до 08.04.2010 г., в гр. П., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 144 550.79 (сто четиридесет и четири хиляди петстотин и петдесет лева и 79 ст.) лева, собственост на О.Р., която владеел, след като сумата му е била преведена по негова молба, по посочени от него банкови сметки:  сметка във валута IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД, и  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД, с титуляр на двете сметки Л.А.Б., по превод от ЧСИ - В.А., с рег. № * по регистъра на ЧСИ, по изп. дело № *, с длъжник “И.” АД - гр. П. и взискател О.Р., образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на О. гр. Р., по гр. дело № 1296/2008 г. по описа на Пловдивски АС, като е изтеглил получената сума на каса в клон на същата банка и обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай,  както следва:

- на 03.12.2009 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 20 882.50 /двадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и 50 ст./ лева, прехвърлена от него от  сметка във валута IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“АД, за захранване на негова лична сметка;

- на 22.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 6000 /шест хиляди/ лева, изтеглена на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

- на 23.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 12 357.19 /дванадесет хиляди триста петдесет и седем лева и 19 ст./ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

-  на 24.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от  9000 /девет хиляди/ лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

-  на 25.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

-  на 02.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

- на 08.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 11.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 3000 /три хиляди/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 15.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9000 /девет хиляди/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 17.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9000 /девет хиляди/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 19.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 14 900 /четиринадесет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 22.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 26.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 5689 /пет хиляди шестстотин осемдесет и девет/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 31.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 5000 /пет хиляди/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 08.04.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД,

поради което и на основание  чл. 206 ал. 4 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, във вр. чл. 54 НК, чл. 36, чл. 37, т. 7 НК го е ОСЪДИЛ на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и ЛИШАВАНЕ от право да упражнява адвокатска професия за срок от ПЕТ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 57 т. 2 б. “а“ ЗИНЗС е ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

 

Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Л.А.Б. за НЕВИНОВЕН и го е ОПРАВДАЛ по обвинението по чл. 217 ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 НК.

 

Съдът със същата присъда е ПРИЗНАЛ подс. М.Б.А., със снета самоличност по делото, за ВИНОВЕН в това,  че на 28.10.2011 г., в гр. П., в качеството си на длъжностно лице – Временно изпълняващ длъжността К. на О.Р., съгласно Заповед  РД 25-740/19.09.2011 г., не е положил достатъчно грижи за ръководенето на изпълнителната дейност на О.Р. и възложената му работа, като в нарушение на чл. 30 от Наредба за съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет /приета въз основа на чл. 9а от ЗОБ, Решение № 874/30.06.2011 г. на ОбСъвет Р., „Не се допуска извършването и поемането на задължения,  както и започването на програми и проекти от второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които влошават баланса на общинския бюджет и не са включени в приетия бюджет на О.“/ е поел задължение, което не е включено в приетия бюджет на О. за 2011 г. и в нарушение на чл. 22 ал. 2 от Инструкция за информационно-деловодната дейност, работа с документите и съхранението им в О.Р., съгласно който  „Проекти за нормативни актове, договори и заповеди, се съгласуват задължително с мл.юрисконсулт на О.“, без да е съгласувал проекта на договора с юрисконсулт на О. и в нарушение на дължимата грижа на добър стопанин,  при изпълнение на функциите на ВРИД К. на О.Р. е сключил абонаментен договор за юридическо обслужване за срок от  48 месеца, с месечно възнаграждение по 1030 лева, с Адвокатско дружество „Б. И С.“, с БУЛСТАТ *, учредено по Закона за адвокатурата с поето едностранно задължение в т. 3 т. 4  от договора: “Абонаментното възнаграждение по настоящия договор става изискуемо в пълния му размер за целия срок на договора с подписването на настоящия договор“, в резултат на което са били заведени изп. дело № *г, на основание издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 1416/2011 г. по описа на Велинградски районен съд и изп. дело № *г., образувано на основание  издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 193/2012 г. по описа на Велинградски районен съд, и са наложени запори на сметките на О.Р. от ЧСИ – В.А., с рег. № *, от гр. П., при което от банковата сметка на О.Р. са изтеглени парични суми в общ размер 76 454.58 лева и от това е настъпила значителна щета за О.Р., в размер на 76 454.58 лева,  като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание  чл. 219 ал. 3 във вр. с ал. 1 НК, във вр. чл. 54 НК и чл. 36  и чл. 37 т. 6 НК  го е ОСЪДИЛ  на  ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и го е ЛИШИЛ от право да заема обществена длъжност - общински съветник за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл. 57 т. 2 б. “а“ ЗИНЗС съдът е  ОПРЕДЕЛИЛ ОБЩ първоначален режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

 

         Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски.

 

Недоволна от така постановената присъда е останала О.п. която я е протестирала в частта, в която подсъдимият Л.Б. е признат за невинен по обвинението по чл. 217 ал. 4 вр. ал. 2 вр. ал.1 вр. чл. 26 от НК, и иска той да бъде признат за виновен и осъден и по това първоначално повдигнато обвинение.

Представителят на Апелативна прокуратура не поддържа протеста пред въззивната инстанция.

 

Въззивна жалба е постъпила и от подсъдимия М.А., с искане присъдата да бъде отменена, той да бъде признат за невинен, респ. делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.

 

Присъдата е обжалвана и от подс. Л.Б., който иска тя да бъде отменена и той бъде признат за невинен и оправдан.

 

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в жалбите и протеста, намира и приема за установено следното:

 

ЖАЛБИТЕ И ПРОТЕСТЪТ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ.

 

За да постанови атакуваната присъда, Пазарджишкият окръжен съд е приел за безспорно установено от фактическа страна, че подс. Л.Б. ***.

                На 23.07.2009 г. подс. М.А., в качеството си на ВРИД К. на О.Р., сключил договор за правно съдействие между О.Р. и подс. Л.Б. (л. 210 т. 5 ДП). Предмет на договора е правна защита и съдействие, изразяващи се в писмени  и устни консултации. Същият влизал в сила от датата на сключването му и бил безсрочен. Договореното възнаграждение, съгласно раздел ІІ, за правната помощ и защита било 500 лева месечно, платимо до 5-то число на текущия месец. В раздел ІV т. 3  е предвидено, че в случай на ангажиране на други адвокати и консултанти във връзка с изпълнението на поетите от довереника към клиенти ангажименти, техните хонорари ще бъдат заплащани от довереника, т.е. от подсъдимия.

         В мотивите към присъдата е прието, че след избирането и встъпване на длъжност като К. на О.Р. св. Е.Е.продължила да ползва предимно адвокатските услуги на подс. Л.Б. и на създаденото през 2010 г. адвокатско дружество  „Б. И С.“. В него участвали адвокатите Л.Б. и св. Х.С.., а дружеството се представлявало от подсъдимия (л. 43 т. 13 ДП).

На 09.12.2009 г. е сключен абонаментен договор № 122/2009 г. (л. 223 т. 5 ДП) за юридическо обслужване на О.Р., представлявана от К.а св. Е.Е.и подс. Л.Б., за срок от три години. Съгласно този договор, О. се задължавала да заплаща на адв. Л.Б. възнаграждение в размер на 500 лв., без ДДС, платими до 5-то число на месеца за предходния месец. Предвиждало се и възнаграждение за услуги, извън абонаментното обслужване. В него не се включвали действия за процесуално представителство и изготвяне на необходими документи във връзка с водене на съдебни дела.

         На 05.07.2010 г. подс. Л.Б. заедно с адв. Х.С.. регистрирали Адвокатско дружество „Б. И С.“,  действащо и в момента.

На  09.07.2010 г. с вх. № 156/09.07.2010 г  (л. 42 т. 2 ДП)  е сключен нов договор за абонаментно юридическо обслужване, за правни консултации, изготвяне на договори, процесуално представителство пред съдебните власти, участие в преговори, извънсъдебно решаване на спорове и други случаи. За О.Р. договорът е подписан  от К.  св. Е.Е., а за изпълнител по договора се подписал подс. Л.Б., в качеството си на управител и съдружник в АД „Б. И С.“. Уговореното месечно възнаграждение било в размер на 800 лева, без ДДС. В този договор е предвидено, че в абонаментното обслужване не се включвали действия за процесуално представителство и изготвяне на необходими документи във връзка с водене на съдебни дела. Договорът бил за срок от 18 месеца, считано от датата на неговото подписване.

         Последвали и други договори за правна помощ между О.Р. и подсъдимия, като за О. договорите са  подписани от св. Е.Е.. Те са за конкретни дела, с различен предмет и за различни случаи (т. 6 ДП).

Първоинстанционният съд е приел, че според доклад № * г. на АДФИ (А.) при МФ за извършена финансова ревизия на О.Р. в периода от 01.11.2009 г. до 15.11.2010 г., включващ инкриминирания период, св. Е.Е.изпълнявала длъжността К. на О.Р. за времето от 09.11.2009 г. до 19.09.2011 г. О. е сключила 72 бр. договори за юридически услуги, от които 3 бр. договори за юридическо - правно обслужване и 69 бр. договори за правни услуги.

От сключените 69 бр. договори за правни услуги за посочения период от време, през който К. на О.Р. била св. Е.Е., 5  договора били  с АД „Б.П.“ П., 44 договора с подс. Л.Б. и 20 договора с АД “Б. И С.“, представлявано от Л.Б..

Общата стойност на възнагражденията по сключените с подс. Л.Б. и АД „Б. И С.“  договори за посочения период (01.11.2009 г. - 15.11.2010 г.) възлиза на 197 300 лв., без ДДС (л. 44 от Доклад № * г.). В нейния предметен обхват е включена и проверка на законосъобразност на сключените от О.Р. граждански договори и договори за юридически услуги за периода от 01.11.2009 г. до датата на финансовата инспекция, която е започнала на 15.11.2010 г. и е приключила на 17.02.2011 г.

За времето от 15.11.2010 г. до 19.09.2011 г., до която дата св. Е.Е.изпълнявала длъжността К. на О.Р., са сключвани и други договори за правни услуги с подс. Л.Б. и АД „Б. И С.“, които са извън предмета на настоящото обвинение.

В мотивите към атакуваната присъда е прието, че плащането на уговорените възнаграждения в правните договори от страна на О.Р. ставало  с РКО – на подс. Л.Б. или с фактура – оригинал, издавана от доставчика на правни услуги АД „Б. ***.

Преди да се извърши плащането се съставял приемо-предавателен протокол (л. 238 гърба, т. 5 ДП) или констативен протокол (л. 239 гърба, т. 5 ДП), с който финансов контрольор към О.та приемал и одобрявал извършената работа. Прилагал се съответния договор за правни услуги (л. 240, т. 5 ДП), респ. договор за правна защита и съдействие (л. 237, т. 5 ДП). На РКО се отразявала датата на изплащане на сумата на подс. Л.Б., за какво се изплаща съответната сума, респ. полагали са подписите си: за счетоводител - св. М.Д., изпълняваща длъжността гл. счетоводител в О., и за ръководител - св. Е.Е.- К. на О. (л. 238 т. 5 ДП).  На някои от РКО (л. 189, л. 190, л. 191 т. 5 ДП) липсва подписа на счетоводител, но сумата се изплащала от касиера на О., въз основа подписа на ръководителя — К. на О..

 

По повод неизпълнение на сключен договор  на 08.08.2006 г. между О.Р., представлявана от К. Д.А.и  Директора на Д. „ФБ“ с фирма „И.“ АД, със седалище ***, представлявано от св. Н.Е., изпълнителен директор, в ОС Пловдив, по иск на О. било образувано т.д. № 401/2007 г. за сумата от 106 729.80 лв.  Повереник на ищеца - О.Р. по това дело била адв. Д.К.(л. 214 т. 5 ДП). На първа инстанция ОС Пловдив  отхвърлил иска на О.Р..

О. обжалвала решението на първоинстанционния съд и пред Апелативен съд Пловдив е образувано в.гр.дело 1296/2008 г. по въззивна жалба, изготвена от повереника на О. адв. Д.К.. Тя се явила и в съдебното заседание, проведено на 18.02.2009 г. (л. 193 т. 6 ДП)

 С  решение № 58/24.03.2009 г. (л. 197, т. 6 ДП) Апелативен съд Пловдив осъдил „И.“ АД гр. П. да заплати на О.Р. 106 729.80 лв. по договор за обществена поръчка от 08.08.2006 г., ведно със законната лихва, както и 5149 лв. разноски по делото и държавна такса 2134.60 лв.

С молба вх. № 2337/09.04.2009 г. адв. Д.К.поискала да й се издаде изп. лист по в.гр.д. № 1296/2008 г. на ПАС (л. 209, т. 6 ДП). Той не бил получен до 01.07.2009 г. (л. 199 т. 6 ДП).

С молба вх. № 5619 от 01.10.2009 г. до АС Пловдив, О.Р. представлявана от адв. Л.Б., поискала да се издаде изпълнителен лист за сумата от 106 729,80 лв., представляващи авансово плащане и неусвоена сума за СМР по договор, както и сторените разноски пред ОС Пловдив в размер на 5149 лв. и пред АС Пловдив в размер на 2 134,60 лв. Към молбата е представено адвокатско пълномощно и копие от договор за правно обслужване.

         Издаденият в полза на О.Р. изпълнителен лист за сумата от 106 729,80 лв., ведно със законовата лихва, считано от 12.11.2007 г. до окончателното изплащане на сумата, с дата от 22.04.2009 г., бил предаден на молителя, представляван от адв. Л.Б. на 15.10.2009 г., когато е заплатена ДТ 5 лв. (л. 130, л. 291 т. 6 ДП).

         Междувременно втори изпълнителен лист,  само за сумата от 5149 лв. разноски по делото в полза на О., е издаден на 08.09.2010 г. от ОС Пловдив (л. 126 т. 6 ДП)

С втора молба с вх. № 6026/19.10.2009 г. до АС Пловдив О., представлявана от адв. Л.Б., поискала да се издаде изп. лист за сумите, представляващи съдебно-деловодните разноски и адвокатски хонорари (л. 202 т. 6 ДП). На молбата била поставена резолюция „Не! След връщане на делото от ВКС-19.Х.2009 г. подпис“.

         Адвокатско дружество “Б.П.“, представлявано от съдружниците адв. А.Б.и адв. Н.П., подали молба на 28.10.2009 г. до ЧСИ В.А., рег. № *, с вх. № 11989. В нея процесуалните представители на О.Р. АД “Б.П.“ поискали образуване на изпълнително дело срещу „И.“ АД за сумата от 106 729.80 лв., ведно със законната лихва, считано от 12.11.2007 г. до окончателното й изплащане. Към молбата приложили изпълнителен лист, адвокатско пълномощно и договор за правна помощ. (л. 129, т. 6 ДП). В качеството им на процесуални представители те поискали от ЧСИ  налагане на запор върху банковите сметки на длъжника „И.“АД.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                    На 29.10.2009 г. ЧСИ В.А. образувал изп. дело № */2009 г., по което взискател била О.Р., а длъжник „И.“ АД П.“ (л. 125, т. 6 ДП).

          Съдия-изпълнителят предприел предвидените в ГПК действия и  приканил дружеството доброволно да заплати сумата, която общо към 29.10.2009 г. възлизала на 148 534,44 лв., като посочил и наложени запори върху движими вещи и вземания, както и възбрани върху недвижими имоти (л. 132 т. 6 ДП).

         С покана за доброволно изпълнение изх. № 8426/29.10.2009 г. по изп. дело № 597 ЧСИ - св. В.А. поканил длъжника „И.“ АД П. да заплати сума в полза на О.Р. по изп. лист, издаден по гр.д. № 1296/2008 г. на АС Пловдив  от 106 729,80 лв. главница, 29 938,60 лв. лихви и 108 лв. разноски и такса в размер на 7 258,04 лв. в полза на Частен съдебен изпълнител, както и други суми, в общ размер на 4500 лв. (л. 132 т. 6 ДП).

         С молба вх. № 13480 от 14.12.2009 г. при ЧСИ В.А. бил представен от АД “Б.П.“ издаденият изп. лист за сумата от 5149 лв. разноски по т.д. № 401/2007 г. на ПОС, като в молбата посочили, че желаят постъпилите парични суми по новообразуваното изпълнително дело да бъдат превеждани по посочена от тях клиентска банкова сметка *** “Б.П.“. Приложили изп. лист, адвокатско пълномощно и договор за правна помощ (л. 125 т. 6  ДП).

         С покана за доброволно изпълнение изх. № 9306 от 15.12.2009 г. ЧСИ поканил длъжника „И.“ АД П.  да заплати  в полза на О.Р. по изп. лист, издаден по т.д. № 401/2007 г. на ОС Пловдив, сумата от 5149 лв. - неолихваема сума и 108,00 лв. разноски по изп. дело, както и такса в размер на 636,62 лв. в полза на Частен съдебен изпълнител, както и дължими суми до този момент в размер на 1170.00 лв. (л. 128 т. 6 ДП).

За периода от 20.11.2009 г. до 12.02.2010 г. „И.“ АД превели по специалната сметка на ЧСИ В.А. сумата 153 728,88 лв., вкл. и посочените в съдебното решение главница, лихви и разноски за адвокатски хонорар. Сумите са превеждани на няколко пъти:

-         на 20.11.2009 г. била преведена  сумата от 3 079.75 лв.;

-                    на 27.11.2009 г. – сумата от 19 938.75 лв.;

-                    на 04.02.2010 г. – сумата от 1 231.20 лв.;

-         на 10.02.2010 г. – сумата от 119 938.00 лв.;

-         на 12.02.2010 г. – сумата от 9 541.18 лв.

Общо преведената сума по изпълнително дело № */2009 г. възлизала  на 153 728,88 лв. (л. 139, т. 6 ДП). 

         Пазарджишкият окръжен съд е приел, че по същото време, за същото търговско дело и изпълнителното дело при ЧСИ В.А. представителна власт от О. гр. Р., наред с АД „Б.П.“, получил и адв. Л.Б..

Подсъдимият Л.Б. получил пълномощно (л. 190 т. 6 ДП) от подс. М.А., в което не била посочена дата. С него подписаният М.А. ***, упълномощава адв. Л.Б. да подаде молба за издаване на изп. лист и да получи от АС Пловдив изп. лист за присъдените на О.Р. суми по в.гр.д. № 1296/2008 г. по описа на АС Пловдив, както следва: 106 729,80 лв., представляващи авансово плащане и неусвоена сума за СМР по Договор за обществена поръчка - изграждане на подпорна стена в кв. 106 в гр. Р., ведно със законната лихва върху същата сума, считано от 12.11.2007 г. до окончателното й изплащане, както и сторените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции - пред Окръжен съд Пловдив 5149 лв., пред Апелативен съд Пловдив 2134,60 лв.

На 20.10.2009 г. подс. М.А., в качеството си на ВРИД К. на О.Р., сключил договор за правна помощ вх. № 106а от същата дата с адв. Л.Б. (л. 131 т. 6 ДП и л. 205 т.6 ДП). С договора О.Р., в лицето на ВРИД К. на О.Р. М.А., възлага на адв. Л.Б.  осъществяване на правна защита по образуването и воденето на изпълнително дело по изпълнителен лист, издаден по в.гр.дело № 1296/2008 г. по описа на Апелативен съд  Пловдив срещу „И.“ АД.

В чл. 1 било посочено, че доверителят - О.Р. възлага, а довереникът - адв. Л.Б. приема да осъществи правна защита - на доверителя по образуването и воденето на изп.дело по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 1296/2008 г. по описа на Пловдивския апелативен съд срещу „И.“АД.

В чл. 2 от договора се определяло възнаграждение в размер на 4500 лева, без ДДС, за адв. Л.Б., като довереник.

 На следващия ден - 21.10.2009 г.  е  подписан и анекс към договор за правна помощ (л. 205 т. 6 ДП), според който подсъдимият ще получи допълнителен резултативен хонорар в размер на 10 % от събраната сума и същият ще бъде изплатен в 3-дневен срок от постъпване на дължимата от длъжника сума в патримониума на доверителя О.Р. (вж.л. 205 гърба, т. 6 ДП). В чл. 2 от анекса се посочвало, че под „събрана сума“ страните имат предвид всички парични постъпления, представляващи предмет на изпълнителния лист, които постъпват от длъжника в патримониума на доверителя - О.Р..

На 30.11.2009 г. адв. Л.Б., в качеството си на процесуален представител на О.Р. (л. 135 т. 6 ДП), с молба вх. № 13240 поискал от ЧСИ В.А. постъпилите по изп.д. № *г. парични суми да бъдат превеждани по банкова сметка *** „Ю.“ АД с титуляр Л.Б., като посочил IBAN ***та В..

С кредитен превод № * от 01.12.2009 г. по посочената от подс. Л.Б. сметка  BG ** били преведени от ЧСИ В.А. 20 978.86 лв. Като основание за плащане било посочено: „частично погасяване на дълг по ИД *“ (л. 134 т. 6 ДП).

На същата дата посочената сметка на подс. Л.Б. била заверена със сумата от 10 706, 23 евро, представляваща равностойността на преведената сума по курс продава на банката, тъй като посочената сметка се водила в евро.

 Два дни по-късно, на 03.12.2009 г., сумата от 10 712.00 евро, представляваща банковия превод и налично салдо по сметката от 5.077 евро, по разпореждане на подс. Л.Б. била прехвърлена по друга негова сметка в същата банка (л. 117  т. 13 ДП).

На 08.12.2009 г. подс. Л.Б. сключил договор за откриване и обслужване на клиентска сметка по чл. 39 ЗА  в “Ю.“ АД, офис гр. П..

На 12.02.2010 г. подс. Л.Б. във втора молба до ЧСИ В.А. по изп. д. № *г. вх. № 1674, в качеството си на процесуален представител на О.Р. (л. 133 т. 6 ДП), поискал постъпилите парични суми по изпълнителното дело *г. да бъдат превеждани по следната банкова сметка: *** ***а В., с титуляр адв. Л.Б., Булстат *.

По посочената втора, клиентска сметка по чл. 39 ЗА на адв. Л.Б. на 22.02.2010 г. ЧСИ В.А. превел от сметката си по посочената от адв. Л.Б. сметка – BG 39 В., BIC ***,  сумата от 123 571.93 лева (л. 136 т. 6 и л. 120 т. 13 ДП). Като основание за плащане е посочено - „Погасяване на дълг по ИД“. На същата дата клиентската сметка на подс. Л.Б. е  заверена със 123 571.93 лв.

Общо по сметките на подс. Л.Б. постъпила сумата 144 550,79 лв., преведени от ЧСИ В.А. по ИД  *г., с взискател О.Р. и длъжник „И.“ АД, гр. П..

С постановление на ЧСИ В.А. от 22.02.2010 г. производството по изп. дело № *г., с длъжник „И.“ АД и взискател О.Р., било приключено (л. 137 т. 6 ДП).

В постановлението на ЧСИ В.А. е отразено, че изп. дело № *г. е образувано по молба, вх. № 11989/28.10.2009 г., без да сочи името и адреса на взискателя О.Р., а само името и адреса на управление на длъжника „И.“ АД. Относно действията, които е предприел по изпълнителното дело и като основание за приключване на изпълнителното дело, е отразено: събиране/изплащане на дължимата сума и удовлетворяване вземането на взискателя. Постановил да се изпратят съобщения за приключване на изпълнителното дело до страните в производството, която кореспонденция липсва в изпълнителното дело.

С молба вх. № 10504/19.10.2010 г. пълномощник  на „И.“ АД поискал от ЧСИ В.А. да му се издаде справка за плащанията по изпълнително дело № *г.

         На 02.11.2010 г. е издадено удостоверение на управителя на фирмата св.  Н.Е. (л. 139 т. 6 ДП). В него ЧСИ В.А.  удостоверявал постъпилите парични суми по изп. дело № *г. по специалната му сметка на ЧСИ от страна на фирма “И.” АД, както следва:

-         на 20.11.2009 г. сумата от 3 079,75 лева;

-         на 27.11.2009 г. – сумата от 19 938,75 лева;

-         на 04.02.2010 г. – сумата от 1 231,20 лева.

-         на 10.02.2010 г. – сумата от 119 938,00 лева.

-         на 12.02.2010 г. – сумата от 9 541,18 лева.

Общо преведената сума възлизала  на 153 728,88 лв.

   

Пазарджишкият окръжен съд е приел, че след постъпване на сумите по сметките на подс. Л.Б., той предприел действия на разпореждане с тях, като със свои собствени.

Според съдебно-икономическа експертиза (л. 124 т. 13 ДП), изготвена от вещото лице Л.Я. - Т. по изп.д. № *г., ЧСИ В.А. превел по банкови сметки с титуляр подс. Л.Б., открити и водени в „Ю.“ АД, общо 144 550,79 лв., от които:

 

- 20 978,86 лв. - на 01.12.2009 г., по банкова сметка *** ***;

-123 571,93 лв. - на 22.02.2010 г., по банкова сметка *** ***.

 

С получената по изп.д. № *г. сума, общо в размер на 144 550,79 лв., титулярът на двете банкови сметки, по които са постъпили средства - подс. Л.Б., се е разпоредил както следва:

 

- 20 882,50 лв., представляваща левова равностойност на 10 706,23 евро по курс „купува“ на банката, са прехвърлени по друга банкова сметка ***. Л.Б. в същата банка;

- 123 446,19 лв. са изтеглени от подс. Л.Б. в брой на каса през периода  от 22.02.2010 г. до 08.04.2010 г.;

- 222,10 лв. са събрани служебно за банкови такси и покриване на курсови разлики при извършените операции за превалутиране на първия превод от ЧСИ.

В посочената от подс. Л.Б. валутната сметка BG **, сумата която била преведена в размер на 20 978.86 лв. на 03.12.2009 г., е превалутирана в евро 10 706,23  и с негово разпореждане прехвърлена в друга разплащателна сметка на негово име.

Постъпилата сума по клиентската сметка в лева на адв. Л.Б. с № IBAN: ***.02.2010 г. – 08.04.2010 г. също е изтеглена в брой, общо 123 446.19 лева.

 

 Сумите са теглени на каса, лично от подс. Л.Б., както следва:

 

- на 22.02.2010 г.  е изтеглил на каса в банката в брой сумата от 6000 лв.;

- на 23.02.2010 г. е изтеглил на каса в банката в брой сумата от 12 357.19 лв.;

- на 24.02.2010 г. е изтеглил на каса в брой сумата от  9000 лв.;

- на 25.02.2010 г. е изтеглил на каса в брой сумата от 9900 лв.; 

- на 02.03.2010 г. е изтеглил на каса в брой  сумата от 9900 лв.; 

- на 08.03.2010 г. е изтеглил на каса в брой  сумата от 9900 лв.; 

- на 11.03.2010 г.  е изтеглил на каса в брой  сумата от 3000 лв.;

- на 15.03.2010 г. е изтеглил на каса в брой  сумата от 9000 лв.; 

- на 17.03.2010 г. е изтеглил на каса в брой сумата от 9000 лв.; 

- на 19.03.2010 г. е изтеглил на каса в  брой  сумата от 14 900 лв.;

- на 22.03.2010 г. е изтеглил на каса в  брой сумата от 9900 лв.;

- на 26.03.2010 г. е изтеглил на каса в брой сумата от 5689 лв.;

- на 31.03.2010 г. е изтеглил на каса в брой сумата от 5000 лв.;

- на 08.04.2010 г. е изтеглил на каса в брой  сумата от 9900лв.

За посочените тегления в брой са събрани банкови комисионни общо 29.60 лв. 96.14 лв. са останали налични по сметката и от нея са събирани месечните такси за обслужване на сметката през следващите години.

 

По сметките на  О.Р. никога не е постъпвала сумата, събрана по изп.д. № *г. по описа на ЧСИ В.А. в размер на 144 550,79 лв.

 

За това, че сумите са внесени от „И.“ АД по сметката на ЧСИ, в О.Р. разбрали едва през 2014 г., когато се провела среща между св. Л.П.- К. на О. с представител на  дружеството.

Тогава е изпратена нотариална покана от името на О.Р., представлявана от К. Л.П., чрез пълномощника си юрисконсулт Ю.Р., до адвокат Л.Б., в която го поканвали в седмодневен срок от датата на получаването й да върне в О. сумата от 144 550,79 лв., ведно със законовата лихва, считано от 22.02.2010 г., като конкретизирали и размерът на лихвата 71 448,14 лв.

Нотариалната покана е изпратена чрез нотариус В.Г. на адреса на кантората на адв. Л.Б.,***, офис 104. В  посочения срок от нотариуса подсъдимият не се явил и същата с подпис и печат удостоверила, на 05.01.2015 г., че поканата се счита за връчена при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК (л. 42 т. 12 ДП).

Междувременно св. Л.П.поискал от главния счетоводител на О.Р. да направи справка и изготви докладна записка дали инкриминираната сума е постъпвала по сметка на О..

С докладната записка, изготвена от св. М.Д. с изх. № 94-01-67/16.02.2015 г., К на О. е уведомен, че към 16.02.2015 г. по дело № 597 на ЧСИ В.А. с длъжник „И.“ АД гр. П. не са получавани касови и безкасови плащания от длъжника по изпълнителното дело, ЧСИ и пълномощника на О.та по делото (л. 41 т. 12 ДП).

В Окръжен съд - Пазарджик е подадена искова молба от О.Р., с която се претендирала от  подс. Л.Б. сумата от 144 550,79 лв., считано от 22.02.2010 г. до деня на завеждане на исковата молба 19.02.2015 г. По тази искова молба е образувано гр.д. № 185/2015 г.

В отговор на исковата молба подс. Л.Б., представляван от св. Н.П., посочил, че предявеният иск не е подведомствен на Окръжен съд Пазарджик, а на Арбитражен съд при А. за правно взаимодействие в състав от един арбитър. Досежно основателността на иска е направено възражение, като ответникът оспорил, че по изп.д. № 597 на ЧСИ е събрана сумата от 144 550,79 лв., която е преведена по посочена от ответника сметка. Направил и възражение за изтекла погасителна давност на основание чл. 110 ЗЗД. Относно нотариалната покана заявил, че не я е получил, тъй като бил в болнични от двадесет и шест дни до 29.12.2014 г. Направено е и възражение за прихващане по реда на чл. 103 и сл. ЗЗД, като е поискано да се приеме по делото разписка/акт за прихващане от 07.07.2010 г., подписан от О.Р., представлявана от К. - св. Е.Е.и подсъдимия, по силата на която се погасява сумата от 105 540 лв. от процесно вземане и задължение на О.Р. по абонаментен договор № *г. и анекс № 1А към същия.

Подсъдимият посочил, че от претендираната сума е прихванат и дължимият адвокатски хонорар от 4500 лв. за образуване и водене на изп.дело № 597, както и 15 % резултативен хонорар от събраната сума по делото, както и че бил упълномощен да заплати сума от 14 400 лв., дължими по договор от 19.11.2009 г. на АД „Б.П.“ (л. 57 т. 12 ДП).

С определение № 560/12.08.2015 г. по гр.д. № 185/2015 г. производството по делото е прекратено и същото изпратено по подведомственост на Международния арбитражен съд при Сдружение „А.“ гр. С. (л. 85 т. 12 ДП).

С частна жалба от името на К. Л.П.е обжалвано определението, като се оспорвал  представеният от подс. Л.Б. Анекс 1А/04.01.2010 г., предвиждащ клауза за подведомственост на Арбитражен съд (л. 85, т.12 ДП). Частната жалба е оставена без движение,  а впоследствие и без уважение искането на зам. К. на О.Р. за възстановяване на срок за отстраняване на констатирани нередовности в подадената частна жалба против определението от 12.08.2015 г.

Пловдивският апелативен съд с определение № 796/29.12.2015 г. потвърдил определение № 796/29.12.2015 г., постановено по гр.д. № 185/2015 г. за прекратяване на делото и изпращане по подведомственост  на Международния арбитражен съд при Сдружение „А.“ гр. С..

Към настоящия момент няма произнасяне по съществото на спора      (справка от 11.06.2020 г.  л. 351 гърба ВНОХД).

 

От заключението на  съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.Я. - Т. (л. 435 НОХД), се установява, че за периода от 23.07.2009 г. (когато е сключен първият договор на О.Р. с адв. Л.Б.) до 24.08.2011 г. (когато е сключен последният договор на О. с АД “Б. И С.“ за правни услуги)  в О.Р. се съхраняват общо 79 договора за правни услуги, сключени между О.Р. и адв. Л.Б., респ. АД „Б. И С.“, по които са изплатени на адвокат Л.Б., респ. АД “Б. И С.“ общо 423 816 лв. и не са били платени 33 080 лв.

 

Според заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Л.Я. - Т. (л. 475 НОХД), обхващащи инкриминирания период, вкл. до 07.07.2010 г.,  по представените от адв. Л.Б. ***  договори се установява, че неизплатените суми от О.Р. на подс. Л.Б.  възлизат на 25 780 лв., като причините за това са следните:

 

1.                Договор за пр. защита и съдействие по адв. кочан  от 16.07.2009 г.  за защита по гр.д. № 351 в РС Пещера за сумата от 580 лв.  В О. не са представени разходнооправдателни документи за плащане и не е извършено плащане;

 

2.                Договор за пр. защита и съдействие по адв. кочан  от 16.07.2009 г.  за  устни и писмени консултации и изготвяне на становища за сумата от 470 лв. В О. не са представени разходнооправдателни документи за плащане и не е извършено плащане;

 

3.                Договор № 106А/20.10.2009 г. между О.Р. и адв. Л.Б. за правна защита по изп. дело, образувано срещу „И.“ АД по изп. лист, издаден по гр.д. № 1296/2008 г. на ПАС за 4500 лв., без ДДС, не е изплатен, тъй като предметът на договора е идентичен с този по договор № 118/2009 г., по който е извършено плащане;

 

4.                Договор за правни услуги от 20.11.2009 г. между О.Р. и адв. Л.Б. за завеждане на ревандикационен иск срещу О. Б. за 95 000 лв., платима на три вноски, е представен от подс. Л.Б. в съд. заседание. Суми по този договор не са изплатени, тъй като договорът липсва в регистрите на О., съществуването му се оспорва от общинската администрация и на предоставеното копие липсва щемпел на О. за завеждането му;

 

5.           Разписка/акт за прихващане на взаимно дължими суми между О.Р. и  адв. Л.Б. от 02.12.2009 г. за 20 978,86 лв.,  е представена в съд. заседание от подсъдимия. Не е извършено плащане, тъй като такава разписка не е предоставяна и в счетоводните регистри на О. няма взети счетоводни операции за отразяване на споразумението, декларирано в разписката.

 

6. Договор № 10а/26.10.2010 г. между О.Р. и адв. Л.Б. за пр. защита по Заповед № 43/07.01.2010 г. на О. на П. и изготвяне на мотивирано становище за 4800 лв. без ДДС. В регистрите на О.Р. има наличен  договор № 10б/26.01.2010 г., който е със същото съдържание като посочения договор № 10а и, поради непредставяне на разходооправдателни документи, не е извършено плащане.

 

7.                Договор № 75/10.02.2010 г. между О.Р. и адв. Л.Б. за изготвяне на Устройствен правилник на О. за 1200 лв., без ДДС, ведно с приемо-предавателен протокол и самият Устройствен правилник. Поради непредставяне на разходооправдателни документи  за  плащане, не е извършено такова.

 

8.                Договор № 80/25.02.2010 г. между О.Р. и адв.Б. за водене на дело срещу Е.К.пред ДСИ в РС Велинград за 1200 лв., без ДДС. Суми не са изплатени, поради непредставяне на разходооправдателни документи за плащане.

 

9. Договор № 81/25.02.2010 г. между О.Р. и адв. Л.Б. за водене на дело срещу Р.Г.пред ДСИ в РС Велинград за 11 870 лв., без ДДС. Суми не са изплатени, поради непредставяне на разходооправдателни документи  за плащане. 

 

10. Договор № 87/09.03.2010 г. между О.Р. и адв. Б. за водене на дело срещу „С.“ ЕООД в РС Велинград за 1060  лв. без ДДС. Суми не са изплатени, поради непредставяне на разходооправдателни документи  за плащане.

 

11. Договор № 117/04.05.2010 г. между О.Р. и адв. Б. за защита по ЧНД № 215/2010 г. пред РС Велинград за 100  лв. без ДДС. Суми не са изплатени, поради непредставяне на разходооправдателни документи  за плащане.

 

Според вещото лице, общата сума на неплатени от О.Р. суми по двата договора за правно съдействие и защита, сключени на 16.7.2009 г., е в размер на 1050 лв.

Сумата, неплатена по договор № 106а от 20.11.2009г., поради идентичен предмет на услугата с този на договор № 118/20.11.2009 г., възлиза на 4500 лв.

Общата сума на неплатени от О.та суми по 6-те договора за правно съдействие, сключени през 2010 г. до 07.07.2010 г., възлиза на 20 230 лв.

Общо неплатени суми на О.Р. към подс. Л.Б. за периода от 2009 г. до 07.07.2010 г. по регистрираните в О.Р. договори възлизат на 25 780 лв. по посочените от вещото лице причини. В този смисъл са и показанията на св. Д. в съд. заседание от 17.01.2019 г. (л. 493 НОХД).

 Експертът е приел, че за същия период от време (л. 480 НОХД),  общата сума на неплатени от О.Р. суми, поради липса на договори, анекси и отчети, но представените от адвокат подс. Л.Б.  в съд. заседание по: договор за правни услуги от 20.11.2009 г. между О.Р. и адв. Л.Б. за завеждане на ревандикационен иск срещу О. Б., област П. за територията на част от местността “Д.“ и КК “Ц.Ч.“/яз. Б. пред РС Пещера за 95 000 лв. – аванс 25 000 лв. и отчет и приемо - предавателен протокорл за периода м. 12/2009 г. - м. 07.2010 г., съгласно чл. 3.2.1 от абонаментен договор № *г. и анекс № 1А от 04.01.2010 г. към договор № *г. вр. с пълномощно  № 66А/02.02.2010 г. (105 540 лв.), е в размер на 130 540 лв. 

Документите са представени от подс. Л.Б. в съд. заседание и по данни на общинската администрация нямат регистрационни номера, не са представяни  и завеждани в  счетоводството на О., поради което и не са изплатени.

 

Първоинстанционният съд е приел, че К. А.Г.сключил трудов договор № 0152 от 5.12.2007 г. с подс. М.А. *** (л. 101, т. 2 ДП). Трудовото му правоотношение на тази длъжност било прекратено със Заповед № 00139/08.11.2011 г. от К.. Л.П.(л. 100 т. 2 ДП).

На два пъти е вземано решение на Общински съвет Р. по време на отсъствие на К. на О.Р. подс. М.А. да изпълнява ВРИД К. на О. (л. 96 т. 2 ДП). 

След смъртта на К. А.Г.,  в  периода от 01.07.2009 г. до 09.11.2009 г., подс. М.А. изпълнявал длъжността „Временно изпълняващ длъжността К.  на О.Р.“ (ВРИД ) до встъпването след избори на св. Е.Е.за К. на О.Р..

Със Заповед № РД – 25 – 740 от 19.09.2011 г., на основание чл. 39 ЗМСМА, К. на О.Р. Е.Е.е  оправомощила  зам. К.  М.А. да изпълнява функциите на К. на О.Р., до избора на нов К. (л.95 т. 2 ДП).

В този смисъл било и Решение № 980/20.10.2011 г. на ОбС Р., с което за ВРИД К. на О.Р. е избран М.А., като му било определено и месечно трудово възнаграждение в размера на титуляра (л. 94 т. 2 ДП). Причината за назначаването на подс. М.А. за ВРИД К. била, че К. на О.Р. Е.Е.се регистрирала като кандидат К. за местните избори за общински съветници и К. през есента на 2011 г.

О.Р. имала сключен абонаментен  договор за юридическо обслужване, № 156/07.07.2010 г. (регистриран в деловодството на О.та на 09.07.2010 г.) с АД „Б. И С.“ (л. 42 т. 2 ДП). Договорът е подписан за възложител от св. Е.Е.в качеството й на К. на О.Р. и от адв. Л.Б., представляващ АД „Б. И С.“, като изпълнител. Договорът е сключен за срок от 18 месеца, с предмет „пълно преимуществено юридическо обслужване“, което включвало: предпочтително обслужване пред трети лица, пълна ангажираност на изпълнителя с дейността на възложителя, или пълно съобразяване с нуждите на възложителя при осигуряване на необходимите специалисти за изпълнение на възложените задачи, като отчасти или изцяло обхваща, но не се ограничава до следните видове услуги в полза на възложителя, в пряка връзка с извършваните от него дейности, наричана по-нататък в договора „услуги“, а именно:

1. Извършва правни консултации - устни и писмени;

2. Изготвя договори;

3. Извършва процесуално представителство и юридическа защита на възложителя пред съдебните и административни власти;

4. Участва в преговори и договаряне на сделки;

5. Оказва съдействие за извънсъдебно решаване на спорове и други услуги, писмено договорени между страните.

Уговорено е възнаграждение в размер на 800 лв., без ДДС, които възложителят се задължавал да изплаща на изпълнителя до 5-то число на месеца за предходния месец.

По отношение на този договор АДФИ (л. 44 от доклад № * г. на АДФИ при МФ) за извършена финансова ревизия на О.Р. в периода от 01.11.2009 г. до 15.11.2010 г. проверяващите констатирали, че общата стойност на договора за срока на действието му възлиза на 14 600 лв., без ДДС. Стойността на сключения договор попада в стойностните прагове по чл. 2, ал. 2 т. 2 от НВМОП, за които възложителите могат да не събират оферти, а именно когато поръчката има стойност без ДДС за услуга, по-малка от 15 000 лв.

Договорът имал действие до 07.01.2012 г., а през септември 2011 г.  св. Ю.Р. се завърнала на работа в О.та като юрисконсулт, след ползване на отпуски по майчинство и за отглеждане на дете. К. на О.Р. св. Е.Е.не потърсила съдействието й във връзка със заповеди, които трябвало да издаде, и  договори, които предстояло да сключва О.та.

На 16.09.2011 г. със Заповед № РД 25-730,  на основание чл. 7 ал. 1 т. 3 ЗОП (отм.) вр. чл. 2 ал. 1 т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.), св. Е.Е., в качеството си на К. на О.Р., възложила изпълнението на малка обществена поръчка с предмет „Пълно преимуществено юридическо обслужване, касаещо дейността на О.Р.“ (л. 111 т. 2 ДП).

Заповедта не била съобразена и с констатациите на АДФИ, които нямали никакви забележки към Договор № 156/07.07.2010 г., сключен между О.Р. и  АД „Б. И С.“ за абонаментно за юридическо обслужване. Заповедта е издадена три дни преди св. Е.Е.да издаде  друга Заповед № *от 19.09.2011 г., на основание чл. 39 ЗМСМА (л. 85 т. 2 ДП), с която да оправомощи зам. К. М.А. да изпълнява функциите на К. на О.Р. до избора на нов К. и регистрацията на свидетелката за участие в местните избори за общински съветници и К. през есента на 2011 г. В заповедта за възлагане на малка обществена поръчка тя посочила следните изисквания: извършва правни консултации – устни и писмени, изготвя договори, извършва процесуално по юридическа защита пред съдебни и административни власти, участва в преговори и договаряне на сделки, оказва съдействие за извънсъдебно решаване на спорове и други услуги, писмено договорени между страните“. Като критерии за оценка била база “най-ниска цена“.

Определяла се комисия, която имала задача да изготви поръчката, като събере не по-малко от 3 оферти, които да разгледа и оцени по посочения критерии за най-ниска цена, изготви протокол и предложи изпълнител. Офертите трябвало да се съберат до 17 ч. на 07.10.2011 г.

Комисията била в състав: председател М.А. - зам. К., Х.Г. - директор Дирекция „Ф.“ и Ж.Н.- консултант по ОП в О.Р. (л. 111 т. 2 ДП).

От О.Р. с изх. № 94-01-3056 от 17.09.2011 г. са изпратени покани до три адвокатски дружества за участие с ценова оферта за възлагане на поръчка без провеждане на процедура, съгласно чл. 2 ал. 1 т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки (отм.)

Поканени са АД „Б. ***  ДП); АД „Б.П.“ – П. (л. 109 т. 2 ДП) и АД „Ц.“ – П. (л. 110 т. 2 ДП).

На 06.10.2011 г. постъпили оферти от трите адвокатски дружества (л. 104 т. 2 ДП) - от АД „Ц.“ – П. -  в 16.13 ч.; от АД „Б. И С.“ - в 16.30 ч. и от АД “Б.П.“ - в 16.44 ч.

Свидетелката Ю.Р., юрисконсулт на О., нямала никакъв достъп до сключените договори между О., К. Е.Е.и ВРИД К. М.А.. Тя не била запозната със заповедта за провеждане на малка обществена поръчка.

На 10.10.2011 г. се събрала определената комисия. Съставен е протокол, подписан от членовете на комисията, която отворила получените оферти:

-                     Офертата на АД ”Ц.”- Пазарджик предлагала цена 1038 лв. месечно, без ДДС (л. 107 т. 2);

-                     Офертата на АД ”Б.П.”- Пловдив предлагала цена 1041 лв. месечно, без ДДС (л. 105 т. 2).

-                     Офертата на АД „Б. *** предлагала цена 1030 лв. месечно, без ДДС (л. 106 т. 2 ДП).

Във всички оферти било посочено, че срокът за изпълнение на поръчката е 4 години, а валидността на офертата е 90 дни.

Комисията определила за спечелил конкурса АД “Б. ***, с управител адв. Л.Б., което дружество предложило най-ниска цена на услугата и предложило на К. на О.Р. да сключи договор с него.

Междувременно с решение № 980/20.10.2011 г. Общинският съвет Р. избрал ВРИД К. на О.Р. подс. М.А. (л. 94 т. 2 ДП).

На 28.10.2011 г., дни преди провеждане на втория тур от местните избори за К. (на 01.11.2011 г. за К. на О.Р. е избран св. Л.П., който встъпил в длъжност на 08.11.2011 г.) е подписан абонаментен договор за юридическо обслужване. 

Без да съгласува клаузите на проекто-договора за абонаментно обслужване с юрисконсулта на О.та св. Ю.Р., без да провери дали в бюджета на О.Р. има предвидена сума за сключване на такъв договор, подс. М.А., в качеството си на ВРИД К. на О.Р., заедно с адвокат Л.Б., представляващ на АД “Б. И С.“, на 28.10.2011 г. подписали абонаментния договор за юридическо обслужване. В договора е посочено, че се сключва в гр. Р., като подписите под него били заверени пред нотариус Н.Х. в гр. П. (л. 102 т. 13 ДП).

Съгласно т.1.1 от него възложителят възлага, а изпълнителят приема, срещу предвиденото в договора възнаграждение, да извърши пълно преимуществено абонаментно юридическо обслужване, касаещо дейността на възложителя.

Посочено е, че терминът „пълно преимуществено юридическо обслужване“, вкл. предпочитително обслужване пред трети лица, пълна ангажираност на изпълнителя с дейността на възложителя - т.е. пълно съобразяване с нуждите на последния, при осигуряване на необходимите специалисти за изпълнение на възложените задачи, като отчасти или изцяло обхваща, но не се ограничава до следните видове услуги в полза на възложителя, а именно:

1. Извършва правни консултации - писмени и устни

2. Изготвя договори

3. Извършва процесуално представителство и юридическа защита на възложителя пред съдебни и административни инстанции

4. Участва в преговори и договаряне на сделки

5. Оказва съдействие за извънсъдебното решаване на спорове и др. услуги, писмено договорени между страните.

В т. 2.1 било посочено, че договорът се сключва за срок от 48 месеца, считано от датата на неговото подписване.

В т. 3.1 било уговорено месечно възнаграждение по 1030 лева, без ДДС, платими до 5-то число на месеца за предходния месец.

В т. 3.4 е посочено: „Абонаментното възнаграждение по  договора става изискуемо (се дължи) изцяло в пълния му размер за целия срок на договора с подписването му, а при необходимост ще бъде  ново договаряно на всеки 1 януари, въз основа на годишния индекс на инфлация в страната“.

 

В О.Р. не знаели за сключения на 28.10.2011 г. абонаментен договор. Такъв не е постъпвал в О., няма номер от регистъра за сключени договори, който се води в О., няма подпис на главния счетоводител, няма печат на О..

В Районен съд Велинград АД “Б. И С.“ заявило претенция срещу О.Р. за издаване на заповед за незабавно изпълнение общо за сумата от 59 328 лв., законна лихва, разноски - внесена ДТ и адвокатско възнаграждение в размер на 2535 лв. Искането се основавало на договор с нотариална заверка на подписите, сключен между О.Р. и АД “Б. И С.“ - документ по смисъла на чл. 417 т. 3 ГПК. Било образувано ч.гр.д. № 1416/2011 г.

Със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ  № 854 от 22.11.2011 г., Велинградския РС разпоредил длъжникът О.Р., представлявана от К. Л.П., да заплати на АД „Б. И С.“ сумата от 59 328.00 лв., ведно със законовата лихва, считано от 22.11.2011 г. до окончателното изплащане на вземането, съдебно-деловодни разноски 1187.00 лв. и 2535 лв. адвокатски хонорар (л. 161 т. 6 ДП).

Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства -Абонаментен договор за юридическо обслужване от 28.10.2011 г., нотариално заверен от нотариус Х.. Съдът  разпоредил незабавно изпълнение на заповедта и издаване на изпълнителен лист (л. 43 т. 9 ДП).

С молба от 22.11.2011 г. подс. Л.Б. поискал да му се върне представеният в оригинал абонаментен договор за юридическо обслужване (л. 56 т. 9 ДП).

На 24.11.2011 г. АД “Б. И С.“, представлявано от подс. Л.Б.,*** до ЧСИ В.А.. Посочило, че в полза на дружеството  срещу длъжника О.Р. по гр.д. № 1416/2011 г. на РС Велинград е издаден изп. лист за сумите:

-                     59 328 лв. главница, ведно със законната лихва, считано от 22.11.2011 г.;

-         1186 лв. – държавна такса;

-         2535 лв. - адвокатско възнаграждение.

 

Образувано е изп.д. № 769 на 24.11.2011 г. по описа на ЧСИ В.А. (л. 161 т. 6 ДП), по което последният изпратил до О.Р. покана за доброволно изпълнение. В нея се посочва, че О. дължи общо 67 712,31 лв., като се налагат запор върху банковите сметки в „Б.“ ЕАД.

В частна жалба с вх. № 3104/05.12.2011 г. на К. на  О. - св. Л.П.са изложени оплаквания против издадената заповед за изпълнение.

С определение № 161 от 20.02.2012 г. по в.ч.гр.д. № 192/2012 г. Пазарджишкият ОС отменил заповед за незабавно изпълнение № 854 от 22.11.2011 г., като обезсилил издадения изпълнителен лист (л. 180 т. 6 ДП).

 

 С удостоверение изх. № 5354/18.06.2012 г. ЧСИ В.А. посочил какви суми са събрани по делото с взискател АД “Б. *** (л. 166 т. 6, л. 25 т. 2 ДП). През периода 05.12.2011 г. до 16.02.2012 г. са направени 9 превода от сметките на О.Р. в размер на 30 414,27 лева.

ЧСИ на 27.02.2012 г., с постановление, влязло в сила на  08.03.2012 г., прекратил производството по изп.д. № 769 (л. 165, т. 6 ДП).

Два дни след прекратяване на производството по изп.д. № 769,  на 29.02.2012 г. в РС Велинград било подадено ново заявление от АД „Б. И С.“, представлявано от  адв. Л.Б., до РС Велинград, като е издадена нова заповед № 90/29.02.2012 г. по гр.дело 193/2012 г. на РС Велинград. В нея  се разпореждало О.Р.  да заплати на АД “Б. И С.“ сумата от 59 328 лв., ведно със законната лихва, считано от 29.02.2012 г. до окончателното й изплащане, както и разноски 1187 лв. за ДТ, като се посочвало, че вземането произтича от абонаментен договор за юридическо обслужване от 28.10.2011 г., нотариално заверен от нотариус Х. (л. 9 т. 7 ДП).

Бил издаден изп. лист и на 08.03.2012 г. - образувано второ  изп. дело № 122/2012 г. при ЧСИ В.А. – П. (л. 10 т. 7 ДП).

ЧСИ изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника О.Р., като посочил общо дължима сума 65 385,73 лв. Отново бил наложен запор върху банковите сметки на О.Р. в „Б.“ АД,  клон гр. Р. (л. 12 т. 7 ДП). 

Заповед №  90/2012 г. на РС Велинград отново била обжалвана от О.Р. пред ОС Пазарджик.

С Определение № 429/11.06.2012 г. по в.ч.гр.д № 445/12 г. ОС Пазарджик отново отменил и разпореждането за незабавно изпълнение на заповедта и обезсилил издадения въз основа на незабавно изпълнение № 90 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 193/2012 г. по описа на Велинградския РС изп. лист от 29.02.2012 г. Определението е влязло в сила на 11.06.2012 г. (л. 160 т. 2 ДП). 

Междувременно по изп. дело № 122/12 г. на ЧСИ В.А., през периода 13.03.2012 г. до 04.06.2012 г., чрез 7 броя преводи от сметките на О.Р. изтеглил сумата 49 677,14 лв., подробно описани в удостоверение № 5656/29.06.2012 г., издадено от ЧСИ (л. 73 т. 2 ДП, л. 175 т. 6 ДП).

Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от в.л. Л.Я. – Т. (л. 131 т. 13 ДП), общата сума, заплатена от О.Р. по изп.д. № 769 и по изп.д. № 122 - и двете на ЧСИ В.А., възлиза на 76 454,58 лв. Постъпилите суми по сметките на ЧСИ са преведени на взискателя АД „Б. И С.“, освен таксите, удържани от ЧСИ.

В Пазарджишкия окръжен съд е образувано гр.д. № 564/2012 г. по искова молба на АД “Б. *** по повод сключения договор за „Преимуществено абонаментно обслужване на О.Р.“ и клаузата, договорена в т. 3.4  относно предсрочна (авансова) изискуемост на уговореното възнаграждение и е претендирал заплащане на сумата от 59 328 лв. (л. 331 НОХД).

Съдът е отхвърлил иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от АД “Б. ***, да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи сумата от 59 328 лв., представляваща възнаграждение по договор за абонаментно юридическо обслужване от 28.10.2011 г., сключен между страните и по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 90/29.02.2012 г. по ч.гр.д. №193/2012 г. на Велинградския РС и издадения изпълнителен лист от същата дата, както и разноските по заповедното производство в размер на 1187 лв., като неоснователен. Присъдил е и разноски в размер на 1862 лв. в полза на О.. Решението е оставено в сила от Пловдивския АС и не е допуснато до касационно обжалване (л. 338 НОХД). 

Абонаментният договорът за юридическо обслужване от 28.10.2011 г. в оригинал  е  предаден доброволно, след предприето действие за претърсване и изземване в дома на подс. Л.Б.. Като  основанието за претърсване  в искането  е посочено, че в О.Р. оригинален договор не е намерен. За процесуалното действие разследващият орган е имал разрешение от съдия в ОС Пазарджик, с определение № 103/24.02.2016 г. по ЧНД 166/16 г. по описа на съда (л. 99 т. 13 ДП).

 

Описаната по-горе фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел за безспорно установена след внимателно и задълбочено обсъждане на събраните гласни, писмени и веществени доказателства по делото. В тази насока са изложени достатъчно и убедителни съображения, които настоящата инстанция споделя.

 

 Не може да бъде споделено възражението на защитата, според което в кокретния случай по отношение на съдията-докладчик в първоинстанционното производство са били налице основанията за отвод в хипотезата на чл. 29 ал. 2 НПК, респ. атакуваната присъда е постановена от незаконен съдебен състав.

Във връзка с представените от защитата на подс. Л.Б. пълномощно (л. 53 ВНОХД), договор за правна помощ (л. 54 ВНОХД) и молба (л. 55 ВНОХД) по НОХД 90/2016 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд във въззивното производство бяха изискани копие от обвинителния акт и присъда (л. 97 и сл. ВНОХД). От тях е видно, че обвинението по НОХД № 90/2016 г. на ПзОС е срещу Е.Е., за престъпление по чл. 282 ал. 2 пр. 1 и пр. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК. Това дело има съвсем друг предмет и различна фактическа обстановка от настоящото производство и между двете няма каквато и да е била връзка.

Отделно от това, по време на разглеждане на делото, съдебният акт по което е предмет на настоящата проверка, по отношение на съдията-докладчик няма и ни най-малка индиция за проявена пристрастност или поведение, което по някакъв начин да води до извод за наличие на предубеденост или пряка, или косвена заинтересованост от изхода на делото.

През цялото време на първоинстанционната производство по делото съдията-докладчик и съдебният състав са били беспристрастен арбитър във фактическите и правни спореве между защитата и обвинението, давайки равна възможност на страните да развият своите тези в условията на състезателност. Положени са максимални усилия за обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите и разкриване на обективната истина.

Ето защо Пловдивският апелативен съд счита този довод за неоснователен.

 

Не може да бъде споделено възражението, което се развива като защитна позиция и се поддържа и пред настоящата инстанция, че в случая са били налице основания за прихващане на задължения от страна на подс. Л.Б. ***. Това твърдение подробно е било предмет на обсъждане и в мотивите на атакувания съдебен акт.

Преди да пристъпи към обстойнто разглеждане на това възражение, въззивната инстанция намира, че е необходимо да посочи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 103 ал. 1 ЗЗД, прихващането е възможно, когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи. В този случай всяко едно от тях, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. За това е необходимо това лице да направи изявление по чл. 104 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД, в посочения смисъл, което да достигне до другата страна в правоотношението. Законът обаче не обвързва момента, в който прихващане поражда действие, с момента на извършването на изявлението по чл. 104 ал. 1 изр. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 104 ал. 2 от ЗЗД на прихващането има обратно действие, като двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях от деня, в който прихващането е могло да се извърши /Р – 103 – 2017 4 гр.о./.

         Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по чл. 103 ал. 1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. Извън правото да се извърши прихващане /съдебно или извънсъдебно/ при наличие на регламентираните в чл. 103 ал. 1 ЗЗД предпоставки, е допустимо и договорно прихващане.

Според правната доктрина, този вид прихващане е налице при насрещни волеизявления, обективиращи съгласие на две лица да прихванат своите задължения, макар и да не са налице изискванията на чл. 103 от ЗЗД. Посоченото становище, възприемано и в практиката на съдилищата, е защитимо, с оглед на прогласената в чл. 9 от ЗЗД свобода на договарянето и предвид диспозитивния характер на общата уредба на прихващането. Във всички случаи обаче, за да се изведе извод за вида прихващане и дали се касае за извършено договорно прихващане, са необходими не само надлежно заявяване на правопогасяващото възражение и приемането му, вкл. и правилното му квалифициране от съда, но и преценка на всички данни по делото, релевантни към насрещните волеизявления на страните във връзка с възможността за договорно прихващане /Р-156-2019 2 т.о./.

Напълно основателно Окръжният съд е преценил, че представените от подсъдимия писмени доказателства, в голямата си част не са били налични в О.Р.. Това е така, понеже те нямат входящ номер, не са завеждани в съответните служби на О. и на практика единствено подсъдимият е бил наясно с тяхното съществуване.

Безспорно установено по делото е, че по сметките на  О.Р. никога не е постъпвала сумата, събрана по изп.д. № *г. по описа на ЧСИ В.А. в размер на 144 550,79 лв., за която сума се твърди, че са направени прихващания по реда на чл. 103 ал. 1, респ. чл. 104 ал. 2 ЗЗД.

На основание пълномощно, в което не е отразена дата, подс. Л.Б. придобил право от ВРИД К. на О.Р., подс. М.А. наред с АД „Б.П.“ да получи изпълнителен лист за присъдените 106 729,80 лв., ведно с лихвата, считано от 12.11.2007 г., в полза на О.Р. по ВГРД № 1296/2008 г. на ПАС, както и сторените разноски по делото и пред двете съдебни инстанции: пред ОС Пловдив 5149 лв., пред АС Пловдив 2134,60 лв. (л. 190 т. 6 ДП). Изпълнителен лист за сумата от 106 729,80 лв., ведно със законовата лихва, считано от 12.11.2007 г., е получен от адв. Л.Б. на 15.10.2009 г.

На 20.10.2009 г. е сключен нов договор, по силата на който О.Р., представлявана от ВРИД К. на О.Р., подс. М.А., в качеството си на доверител, възлага, а довереникът - адв. Л.Б. приема да осъществи правна защита по образуване и водене на изп. дело по изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 296/2008 г. по описа на ПАС, срещу „И.“АД.

В т. 2 е посочено, че О. ще заплати на подсъдимия възнаграждение в размер на 4500 лв., без ДДС (л. 131 и л. 205 т. 6 ДП).

На следващия ден - 21.10.2009 г. е оформен анекс към договор за правна помощ, с който О.Р., представлявана от ВРИД К., подс. М.А. и адв. Л.Б., без да се посочи кой, в който се договаря допълнителен резултативен хонорар в размер на 10 % от събраната сума. Тази сума О.Р. се задължава да заплати на адв. Л.Б. в 3-дневен срок от постъпването й в патримониума на О. (л. 205 гърба, т. 6 ДП).

По настоящото дело от страна на подс. Л.Б. е представен  анекс към договор за правни услуги от 20.11.2009 г. Той е оформен  между него и св. Е.Е., в качеството й на К. на О.Р.. Анексът обаче отново е свързан с  получаване на изп. лист по гр.д. № 1296/2008 г. на ПАС. С него подсъдимият е упълномощен да получи събраните суми по изп. дело, което следва да се образува по изп.лист по гр.д. № 1296/2008 г. (л. 256 НОХД). Приложен е и анекс № 2 от 20.01.2010 г., подписан от подсъдимия и св. Е.Е., съгласно който страните договарят допълнително възнаграждение за успех в размер за събиране на дължимата от „И.“ АД суми по изп.д. № 597 в размер на 15 % без ДДС. В т. 2  на анекс № 2 е посочено, че сумите по чл. 1 довереникът има право да ги прихваща от събраните суми по изп.д. № 597 (л. 257 НОХД). Цитираните два анекса нямат отбелязани входящи номера на О.Р.. Наред с това, не са и описани и съхранявани в деловодството на О.. И, както основателно е отбелязал първоинстанционният съд, те не са били известни на други длъжностни лица от О..

Поради това и напълно правилно в мотивите към атакувания съдебен акт отразеното в тях съдържание не е кредитирано с доверие.

Не е без значение и обстоятелството, че на 30.11.2009 г. с молба вх. № 13240 адв. Л.Б., в качеството му на процесуален представител на О.Р. е поискал по изп.д. № *г. от ЧСИ В.А. постъпилите парични суми да бъдат превеждани по банкова сметка, ***.

Според заключението на вещото лице Л.Т., св. В.А. с кредитен превод от 01.12.2009 г. превел по посочената сметка 20 978,86 лв.

На 03.12.2009 г. сметката е превалутирана в евро 10 706,23 лв. и с разпореждане на подс. Л.Б. сумата е прехвърлена в друга разплащателна сметка на негово име.

Първоинстанционният съд обстойно е обсъдил и представената разписка/акт за прихващане с дата 02.12.2009 г. (л. 266 НОХД). И настоящата инстанция констатира, че същата няма посочен входящ номер, нито данни да е била заведена в деловодството на О.. Тя така е останала неизвестна и на счетоводството на О..

Според отразеното в нея, св. Е.Е., в качеството си на К. на О.Р., декларира, че О. дължи сумата от 25 000 лв., представляваща авансово плащане съгласно чл. 2, б. “а“ от договор за правни услуги от 20.11.2009 г. на адв. Л.Б. и съгласно чл. 104, ал. 2 ЗЗД от тази сума се прихващат 20 978,86 лв. преведени на адв. Л.Б. от ЧСИ В.А.. По този начин се погасявали две насрещни вземания, до размера на по-малкото от тях.

Пловдивският апелативен съд също намира, че съдържанието на посочената разписка/акт за прихващане  от 02.12.2009 г. не може да се възприеме с доверие. Очевидно, отразеното в нея не отговаря на действителността. Това е така, понеже в регистрите на сключени договори на О.Р. за периода 20.11.2009 г. - 30.12.2010 г. не е регистрирана и не е налична разписка/акт за прихващане на взаимно дължими суми от 02.12.2009 г. (л. 410, НОХД № 539/2016 г.). В тази насока са напълно правилни изводите на съда, че не става ясно  какъв е предметът на този договор, на какво основание се дължи авансово тази сума от О.Р. към адвокат Л.Б. и защо се извършва прихващане на О.Р. от сумата, преведена по лична сметка на подсъдимия. В същото време няма спор, че подсъдимият получавал в срок дължимите му плащания по сключените договори за абонаментно обслужване. При направения финасов одит за периода от 01.11.2009 г. до 15.11.2010 г. тези прихващания изобщо не са констатирани от проверяващите, не са и обсъждани от тях.

На 08.02.2010 г. е открита клиентска сметка от подс. Л.Б., като представител на АД „Б. И С.“, а на 12.02.2010 г. с молба вх. № 1674 по изпълнително дело № *г. на ЧСИ св. В.А. (л. 133 т. 6 ДП) подсъдимият, в качеството му на процесуален представителна на О.Р., иска постъпилите парични суми по изпълнителното дело да бъдат превеждани по тази сметка, чийто титуляр е подс. Л.Б..

Според заключението на вещото лице, по изп.д. № *г. ЧСИ В.А. е превел по посочената клиентска сметка на 22.02.2010 г. сумата от 123 571,93 лв.

За времето от 22.02.2010 г. до 08.04.2010 г., на 14 пъти, подс. Л.Б. изтеглил лично в брой на каса 123 446,19 лв.

На 22.02.2010 г. с постановление по изп.д. № *г. (л. 137 т. 6 ДП) ЧСИ приключва производството по делото, поради събиране на дължимата сума и удовлетворяване вземането на взискателя. Постановил е също да се изпратят съобщения за приключване на производството по делото до страните. Такива съобщения обаче липсват по изпълнителното дело. Обстоятелството, че по делото има събрани суми в полза на О.Р. се разбира години по-късно, на среща на К. на О. св. Л.П.с представители на „И.“ АД гр. П..

В хода на досъдебното производство е представена разписка/акт за прихващане на взаимно дължими суми от 07.07.2010 г. (л. 70 т. 12 ДП). Междувременно в съдебното заседание пред първостепенния съд подс. Л.Б. представил, по негови твърдения, „оригинална“ разписка/акт (л. 315 НОХД). Очевидно е, че тази разписка носи дата 07.07.2010 г., когато е сключен договорът за абонаментно обслужване № 156/07.07.2010 г. (л. 42 т. 2 ДП). Договорът обаче е входиран в деловодството на О. на 09.07.2010 г. по надлежния ред, а разписката, и то от същата дата, не е.

В тази представена разписка, подписана от К на О.Р., св. Е.Е.и адв. Л.Б., страните се съгласяват да погасят по силата на чл. 104 ал. 2 ЗЗД двете насрещни вземания, а именно 105 540 лв., които О.Р. декларира, че дължи за извършените юридически услуги от адв. Л.Б., подробно описани в таблица по дни, работни и пътни часове и с предмет на възлагане на работата, със сумата, която е внесена на 22.02.2010 г. от ЧСИ В.А. по банкова сметка ***. Л.Б. от 123 571,93 лв., до размера на по-малката от двете суми, а именно 105 540 лв.

Към акта/разписка е приложена и таблица (л. 79 т. 12 ДП и л. 303 НОХД). Тя е озаглавена Отчет и приемо - предавателен протокол за периода 12.2009 г. - 07.2010 г. съгласно чл. 3.2.1 от Абонаментен договор за юридическо обслужване № *г. и Анекс № 1а от 04.01.2010 г. към договор *г. и във вр. с пълномощно № 66А/02.02.2010 г.

В представената от подс. Л.Б. таблица, е отразено, че за времето от 14.12.2009 г. до 07.07.2010 г. са му възложени от О.та общо 51 заповеди за съгласуване, 6 предложения до Общински съвет, 1 договор за замяна, писма - общо 24 бр. Посочено е в отделни графи за всяка една задача какво работно време е използвано, посочени са и часове за пътни, общо часове, ставка работни часове, ставка часове пътни и конкретната сума, която следва да се изплати за възложената задача.

По отношение основанията, поради които отразеното в тази таблица не може да бъде възприето с доверие, Пазарджишкият окръжен съд е изложил достатъчно и убедителни мотиви, които настоящата инстанция напълно споделя и не смята за необходимо да преповтаря.

Изводът в тази насока се подкрепя и от събраните по време на въззивното съдебно следствие доказателства:

В отговор на запитване на Пловдивския апелативен съд, съгласно протоколно определение от съдебното заседание, проведено на 03.10.2019 г. (л. 210 ВНОХД), с писмо от 29.10.2019 г. (л. 223 ВНОХД), от О.Р. уточняват, че не са представяни и не са налични отчети за извършени услуги, съгл. т. 4, т. 4.1.1 и т. 4.2 от договор № *г. за юридическо обслужване, сключен между О.Р. и Л.Б..

Не са представяни и не са налични в О.Р. отчети за описаните в таблица „Отчет и приемо-предавателен протокол за периода 12/2009 г. - 07/2010 г., съгл. чл. 3.2.1 от абонаментен договор за юридическо обслужване № *г. и анекс №1А от 04.01.2010 г. към договор № *г. и във връзка с пълномощно № 66А/02.02.2010 г.

 Не е представян и не е наличен в О.Р. отчет от Л.Б. към 01.01.2010., за работа по съгласуване на заповеди в периодите: 15-18.12.2009 г.; 21- 23.12.2009 г.; 28-30.12.2009 г.; м. февруари – м. юни 2010 г.

Във връзка с отразеното във въпросния отчет участие на подс. Л.Б. на 8 дати в работата на Експертен съвет за попълване на кадастър, в отговора от О.Р. се посочва, че О.на територията /ОЕСУТ/ се назначава със заповед на К. на О., на основание чл. 5 ал. 4 във вр. с чл. 6 от ЗУТ. Практика в О.Р. е в началото на всяка календарна година К. да издава заповед за определяне на състава на ОЕСУТ, който да действа в рамките на годината.

За 2010 г. Експертният съвет е назначен със заповед № ЛС-Н-1/15.01.2010 г. на К. на О. (л. 226 ВНОХД). Нито в постоянния състав, нито в разширения състав не е посочено участието на подс. Л.Б. в работата на тази комисия. Отразено е участието на юрисконсулта на О., като постоянен неин член.

За дейността на съвета се води книга, в която се вписват всички протоколи от проведените заседания и взетите решения. Изрично е посочено, че ОЕСУТ не разглежда преписки, касаещи попълване на Кадастралната карта. Заповедите за одобряване на ПУП не се изготвят в деня на провеждане на заседанието. Решенията на Съвета се оформят в седемдневен срок от приемането им. Въз основа на решенията впоследствие се издават заповеди за одобряване на подробните устройствени планове. ОЕСУТ не заседава в деня на издаване Заповедта за одобряване на ПУП. Той се свиква от председателя, когато се съберат няколко преписки за разглеждане, с оглед обстоятелството, че част от членовете на Съвета са извън общинската администрация и се налага да пътуват.

Видно от съставените протоколи, през 2010 г. са проведени четири заседания на Съвета, за което са оформени и съответните протоколи: протокол № 1 от 28.01.2010 г.; протокол № 2 от 06.04.2010 г.; протокол № 3 от 12.07.2010 г.; протокол № 4 от 22.10.2010 г.

В отчета за времето от 04.01.2010 г. – 08.01.2010 г. по отношение „заповед за одобряване на ПУП – участие в Експертен съвет за попълване на кадастър РД 25-6/05.01.2010 г.“ е отразена работа от подс. Л.Б. в размер на 40 работни часа и 10 часа пътни, т.е. общо 50 часа, за които е посочена ставка от 4200  за отработените часове и 300 за пътни – общо 4500.

Цитираната в отчета заповед № 25-6/05.01.2010 г. е приложена към отговора на О.Р.. В него обаче е уточнено, че тя касае попълване на кадастъра с нови имоти и преписката не е разглеждана от Експертния съвет. Отделно от това, в писмото на О. е отразено, че първото заседание за годината на ОЕСУТ е проведено на 28.01.2010 г., а следващото, касаещо отчетния период, е на 06.04.2010 г. Очевидно е, освен това, и обстоятелството, че въпросната заповед, за която в отчета е отразено, че са отработени 40 часа, се състои от две изречения, второто от които е относно срока й за обжалване и пред кой орган.

С оглед искането на защитата и обективното, всестранно и пълно изясняване на фактите, по делото беше направено и запитване до О.Р. относно осъществяването на процесуално представителство по съдебните дела, абонаментите за юридическо обслужване и изплатените суми по тях.

В същото писмо на О. е посочено, че за периода 2012 г. - 2014 г. процесуални представители на О.Р. по съдебни дела са адвокат Д.Г-Т.и юрисконсулт Ю.Р..

За периода 2012 г. - 2014 г. О.Р. не е сключвала договори за абонаментно юридическо обслужване. Сключвани са граждански договори с физически лица, касаещи дейността на О.та по провеждане и възлагане на обществени поръчки, копия от които са приложени (л. 233 и сл. ВНОХД). Сумите, изплатени по тях, са в размер на 10 275 лв. по граждански договори, сключени между О.Р. и Д.С., в периода 2012 г. – 2014 г., с предмет: „Съгласуване на изготвена документация и съставяне на правни становища относно изготвената документация по проекти по ОП „Регионално развитие“ и ОП „Околна среда“. Изплатени са и 12 100 лв. - за граждански договори, сключени между О.Р. и В.Д., в периода 2012 г. – 2014 г., с предмет „Правни консултации и обществени поръчки в ОБА - Р.“.

 С оглед на всичко изложено по-горе, Пловдивският апелативен съд също намира, че представената акт/разписка от 07.07.2010 г., ведно с таблица/отчет и приемо-предавателен протокол за периода 12.2009 г.-07.2010 г., както и Анекс № 1а/04.01.2010 г. към договор № *г. и във вр. с пълномощно № 66А/02.02.2010 г. са оформени единствено, за да се обоснове тезата си за наличие основание за взаимно прихващане. Напълно правилно е прието за нелогично посочените в Таблицата дейности, относно съгласуване на заповеди, изготвяне на писма, протоколи, предложения до Общинския съвет, да се дължи сумата от  105 540 лв. и то извън другите договори за правни услуги, вкл. и абонаментни, които О. е имала сключени с подс. Л.Б. в качеството му на адвокат, респ. с АД “Б. И С.“. Този извод се подкрепя и от справка от О.Р., според която за периода 20.11.2009 г. - 30.12.2010 г. не е регистрирана и не е налична разписка/акт за прихващане на взаимно дължими суми от 07.07.2010 г.        (л. 410 НОХД).

Обоснован е изводът в мотивите към атакувания съдебен акт, според който, независимо че представените документи са подписани от лицата, посочени в тях, те нямат регистрационни номера в О.Р., не са заведени в нито едно деловодство на О.та, не са известни  на длъжностните лица, освен на св. Е.Е.. Същите не са и представени и на проверяващите по време на одита в този период от време в О.Р., което опровергава и твърдението на защитата, че това се дължало на пропуск от страна служителите в съответните деловодства на О.та.

Правилен е изводът на Окръжния съд, че при извършено прихващане между О.Р. и АД “Б. И С.“ на взаимно насрещни вземания със суми, които О. е дължала на адвокатското дружество със сумите, които той е получил по клиентската си сметка, преведени му от ЧСИ В.А., представляващи дължими суми от „И.“ АД към О.Р. по изп.д. № *г., би трябвало да има отразяване както по изпълнителното дело, така и в счетоводството на О.Р..

По повод твърдението за извършено прихващане на разликата от 105 540 лв. до 123 571,93 лв., подс. Л.Б. е представил пред първостепенния съд пълномощно без дата, договор за правни услуги от 20.11.2009 г., адвокатско пълномощно, също без дата.

Според пълномощно без дата (л. 262 НОХД), О.Р., представлявана от К. св. Е.Е.упълномощава адв.  Л.Б. да заплати на АД “Б.П.“ сума в размер на 14 400 лв., които О.Р. дължи на АД “Б.П.“ по договор за правни услуги от 19.11.2009 г., която сума О. се съгласява да бъде преведена от сумата, която ЧСИ е събрал по изп.д. № 597 и превел по банковата сметка на адв. Л.Б..

Напълно правилен е изводът в мотивите на атакувания съдебен акт, че няма как О.Р. да изплаща свои задължения към трети лица/дружества, чрез суми, постъпили по клиентската сметка на адв. Л.Б., без да ги осчетоводи по ЗСч и да ги отрази в своите счетоводни регистри.

Според Договор за правни услуги от 20.11.2009 г. (л. 263 НОХД) между О.Р., представлявана от К. св. Е.Е., и адв. Л.Б.,*** възлага на подсъдимия да заведе ревандикационен иск срещу О. Б. за територията на част от м. “Д.“ и КК “Ц.Ч.“. За изпълнение на възложената поръчка О.Р. дължи сумата от 95 000 лв., платими както следва: в двуседмичен срок от подписването на договора се дължи аванс в размер на 25 000 лв.; 35 000 лв. следва да бъде изплатена до 31.12.2010 г. и 35 000 лв., които трябва да бъдат изплатени до 31.12.2011 г. Сумите следва да бъдат внесени по клиентската сметка на адв. Л.Б. в „Ю.“ АД.

Според представеното адвокатско пълномощно без дата, (л. 254, НОХД), К. на О.Р. - св. Е.Е.упълномощава адв. Л.Б. да представлява и защитава О.Р., като заведе ревандикационен иск срещу О. Б.; да признава исканията на противната страна; да се отказва от искания или да намалява, увеличава, изменява; да сключва спогодба и да приема плащания; да представлява и защитава в производство по обезпечаване на искове, както и да извършва всякакви съдопроизводствени действия; да получава Заповедта за обепечение и др. документи; да образува изп. дело и налага обезпечителни мерки; да приема плащания, както и да преупълномощава други адвокати с правата по това пълномощно.

Представеният договор няма входящ номер в О.Р., не е заведен в деловодството и счетоводството на О. и не е известен на длъжностни лица от О..

Основателен е доводът на прокурора във въззивното съдебно заседание, според който на практика такъв иск не е завеждан от страна па подс. Л.Б..

От направената справка в Районен съд гр. Пещера (л. 93 ВНОХД) се установява, че след 20.11.2019 г. е зеведено едно гражданско дело с подобен предмет и страни - № 589/2016 г. Това е станало на 15.06.2016 г., като ищец по делото е О.Р., представлявана от К.Х.– К. на О.Р., чрез пълномощниците – адв. Я.В.и адв. В.В.и ответник – О. Б., представлявана от П. ***, с предмет – иск по чл. 124 ал. 1 ГПК вр. чл. 43 ал. 3 ЗКИР и чл. 10 ал. 2 ЗМСМА. Това гражданско дело е прекратено, на основание чл. 129 ал. 3 ГПК, с определение № 103/31.03.2017 г., което е влязло в сила.

С оглед на изложеното по-горе и настоящата инстанция приема, че представеният договор за правни услуги от 20.11.2009 г., както и посоченото адвокатско пълномощно без дата, са съставени единствено за да подкрепят тезата, според която О. дължи  суми на адвокат Л.Б. по договор и пълномощно. По никакъв начин не е установено извършването на каквато и да е била дейност от него по възложената поръчка, както и изброените дейности в  пълномощното, поради което не може и да се приеме, че  О. му дължи посочената сума, без да дори да има представен отчет за извършената работа.

По идентичен начин следва да се приеме и представеният Договор за консултантски услуги с вх. № 89 от 15.03.2010 г., сключен между О.Р., представлявана св. Е.Е.и „М.А.“ ООД,  представлявана от управителя П.Д. (л. 354 НОХД). За този договор, според защитната теза на подс. Л.Б., е извършено  прихващане на 14 900 лв. от внесените му от ЧСИ суми по изп.д. № *г. Според отразеното в договора О.Р. възлага на консултанта да предоставя съвети, консултации и подкрепа във връзка с предоставяне на анализи и информация за подходящи и възможни оперативни програми, в които О. може да участва срещу сумата от 14 900 лв. Предвидено е и възнаграждение, когато извършването на услугата е свързана с пътуване до О.Р. с почасово тарифиране по 50 лв. на час. Тук също липсват доказателства за извършено прихващане на взаимно дължими суми между О.Р. и адв. Л.Б. по посочения договор за сумата от 14 900 лв., поради което и обясненията му в тази насока не следва да се възприемат с доверие.

От представеното във въззивното съдебно следствие от прокуратурата писмо от 01.07.2019 г. (л. 203 ВНОХД) по договор № 89/15.03.2010 г., сключен с „М.А.“ ООД, няма извършени плащания. В общинската администрация не съществуват документи, които да удостоверяват извършена по договор работа. Няма и данни да са давани каквито и да е косултации, съвети и анализи.

Пловдивският апелативен съд счита, че в мотивите към атакуваната присъда подробно, ясно и изчерпателно са анализирани показанията на разпитаните по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд свидетели.

С основание показанията на св. В.А. не са кредитирани в частта, в която той заявява, че е бил убеден как превежда внесените суми от длъжника по сметката на клиентите на колегата. В депозираните по изпълнителното дело молби от адвокат Л.Б. за превеждане на суми по сметки изрично е посочено, че именно той е титуляр  на сметките, без да се отрази, че се касае за лична или клиентска сметка по ЗА и няма как ЧСИ да е бил убеден, че превежда суми по сметката на взискателя О.Р.

         По делото безспорно е установено как ЧСИ не е уведомил О.Р., че длъжникът по изп.д. № *г. е внесъл цялата сума. Действително обстоятелството, че изпълнителното дело е приключило с постановление от 22.02.2010 г. е било известно единствено на подсъдимия Л.Б..

         С основание не са възприети с доверие и показанията на св. Н.П.досежно извършени прихващания от адв. Л.Б. на взаимни задължения от името на О.Р. към Дружеството, тъй като твърденията му са колебливи, общи, без конкретика и нелогични. Наред с това остават изолирани и неподкрепени от останалите, събрани по делото доказателства.

         От заключението на вещото лице Л.Я. – Т. (л. 440 НОХД) е видно, че в счетоводните регистри на О.Р. не са установени данни за счетоводно отразяване на прихващане на взаимно дължими суми между О.Р. и АД “Б.П.“. Не се е установило във финансово-счетоводния отдел на О.та да разполагат  с приложени по делото разписка/акт за прихващане към Договор за правни услуги от 31.08.2010 г. и Договор за правни услуги от 02.11.2010 г. за сумата от 6427 лв.

Относно Договор № 172б от 31.08.2010 г., сключен  между О.Р. и  АД “Б.П.“, имало спор между страните, вкл. и образуване на изпълнително дело във Велинградския РС. Сключено е споразумение и след погасяване изцяло на задължението от 1064,41 лв. вкл. главница по договора лихви за забава и съдебни разноски изпълнителното дело, образувано от АД „Б.П.“ срещу О.Р. е приключено. Следователно дружеството си е потърсило по съдебен ред сумите, които О.Р. им е дължала въз основа на договор. Сключено е споразумение между О. и АД „Б.П.“ за изплащане на претендираните суми. Поради това и с колебливите си твърдения за прихващане св. П. се стреми да подпомогне лансираната защитната теза на подс. Л.Б..

         От показанията на св. Х.С.. (л. 178 НОХД) се установява, че той не е знаел никога за сметки на дружеството, не е получавал и не е теглил пари от тях. Доверил е, че дружеството се управлява  и представлява от подс. Л.Б.. Депозирал е молба за напускане на дружеството, но управителят - подс. Л.Б. не го е освободил. Поради това продължава  на практика да е съдружник, без обаче да участва в дейността на дружеството. Води делата, по които е ангажиран самостоятелно като адвокат, а от името на АД “Б. И С.“ се е явявал само по няколко дела, преди много години. Напълно правилно показанията на този свидетел са кредитирани, понеже са логични, дадени добросъвество и съответстват на останалите доказателства, събрани по делото.

Въззивната инстанция също възприема с доверие думите на св. Л.П., К. на О.Р., от 08.11.2011 г. (л. 108 гърба НОХД), който е заявил, че е разбрал от юристите на О.та и то доста време по-късно, че сумите, преведени от „И.“ АД, са  постъпили по сметката на адвокатското дружество на подс. Л.Б. и не са получени от О..

         От изключително важно значение са показанията на св. М.Д. - гл. счетоводител на О.Р., работила и като Директор на дирекция „Ф.“. Тя откровено заявила, че на адвокат Л.Б., съответно на АД “Б. И С.“ са изплатени всички суми по договори за абонаментно обслужване и договори за правни услуги, за които са представяни разходооправдателни документи.

 Показателно е, че тази свидетелка в съдебното заседание пред първоинстанционния съд е видяла акт/разписка от 07.07.2010 г. и обсъжданата по-горе таблица с отчет. Изцяло достоверни и логични са думите й, че е виждала абонаментните договори за юридическо обслужване, тъй като по тях е извършвано от О. ежемесечно плащане към адвокат Л.Б. и представляваното от него дружество. Тази свидетелка, която пряко е работила по счетоводното отчитане и съответно изплащане на сумите по абонаментните договори, е категорична, че счетоводно в О.Р. прихващания по времето на  мандата на К. – св. Е.Е.не са извършвани.

Казаното от М.Д. кореспондира с показанията на св. Л.П., а именно, че за спечеленото дело на О.Р. срещу „И.“АД се е разбрало по време на срещата му с представители на дружеството. По този повод тя извършила проверка и  изготвила докладна до К., че в О. не са постъпвали плащания от „И.“ АД.

Отделно от това, според казаното от тази свидетелка (л. 493 НОХД), всички договори, които адв. Л.Б. представил в О. за правни услуги, са му изплатени, с изключение на няколко, за които обаче не са представени разходнооправдателни документи или вече представените са дублирани.

Показанията на свидетелите Л.П.и М.Д. кореспондират с думите на св. М.К.(л. 179 НОХД), която също е потвърдила как през инкриминирания период всички договори на О., вкл. и тези за правно обслужване, се представят в  деловодството, където тя поставяла печат с входящ номер и оставяла екземпляр от договора в съответна папка.

Казаното от тримата свидетели изцяло кореспондира и със заключението на вещото лице Л.Я. – Т. по назначената по време на съдебното следствие пред въззивния съд допълнителна съдебно-икономическа експертиза (л. 362 ВНОХД), според което предметът на сключените договори между О.Р. и подс. Л.Б. представляват специализирана услуга от компетентно лице. Разходите за заплащане на тези услуги се отразяват в счетоводните регистри в бюджетните организации, съгласно сметкоплана на бюджетните предприятия, утвърден от министъра на финансите, като разходи за външни услуги. Счетоводната сметка е 602 „Разходи за външни услуги“, а подсметката е 6029 „Разходи за котсултански услуги“. Заплатените разходи по процесните договори за извършени юридически услуги са отразени по параграф 10-20 „Външни услуги“. В О.Р. е създадена организация на отчитане на касовото изпълнение на бюджета със специализиран софтуерен продукт, който не позволява заплатени разходи да не бъдат едновременно отразени и по съответния параграф.

Пловдивският апелативен съд счита, че показанията на св. Е.Е., която била  К. на О.Р. от  09.11. 2009 г. до 20.10.2011 г. (л. 238 гърба, л. 361 НОХД) за извършени прихващания не могат да възприети с доверие. Очевидно е, че тя не е успяла да даде убедителен отговор какво точно е прихващала О., с какви суми е прихващано, но е заявила, че тези суми са по спечелени дела. Отделно от това се е опитала да убеди съда, че прихващането е обсъждано с главния счетоводител.

Поради това и настоящата инстанция счита, че изцяло следва да се кредитират показанията на св. М.Д. като обективни, кореспондиращи с показанията на св. М.К.и св. Л.П., а така също и със заключението на съдебно-счетоводната експертиза и доклада на АДФИ. Показанията на св. Е.Е., вкл. и подписаните от нея документи, съдържащи се само в архива на подс. Л.Б., не могат да се възприемат с доверие, понеже те се опровергават от всички коментирани по-горе гласни и писмени доказателства.

 

Предвид направения по-горе анализ на посочените доказателства, Пловдивският апелативен съд също приема, че единствено възможният и категоричен извод е, че представените от подс. Л.Б. по време на съдебното производство и коментирани: Анекс към договор за правни услуги от 20.11.2009 г.; Анекс № 1А от 04.01.2010 г.; Анекс № 2 от 20.01.2010 г.; разписка/акт за прихващане на взаимно дължими суми от 02.12.2009 г.; разписка/акт за прихващане на взаимно дължими суми от 07.07.2010 г.; адвокатско пълномощно без дата, във връзка със завеждане на ревандикационен иск срещу О. Б.; Договор за правни услуги от 20.11.2009 г. за възлагане на завеждане на ревандикационен иск срещу О.Р.; адвокатско пълномощно без дата за заплащане на АД “Б.П.“ сума от 14 400 лв., както и представените в ДП и в съдебното заседание Таблица/отчет и приемо-предавателен протокол за времето от 14.12.2009 г. до 07.07.2010 г. не отговарят на действителните фактически положения, поради което и не могат да бъдат възприети с доверие.

Напълно основателно Пазарджишкият окръжен съд е приел, че те са създадени след изтичане мандата на св. Е.Е., за да обслужат защитната му теза. Тя обаче е безответно опровергана, понеже по делото категорично се установи, че същите не са регистрирани в О.Р. по надлежния ред, нямат входящ номер, не са известни на длъжностни лица от О.Р., вкл. и в счетоводството. Нещо повече, обсъжданите документи  не са представени и на проверяващите по време на финансов одит  на О.Р.. Този извод следва и от обстоятелството, че в Доклада са изброени и анализирани всички налични договори, респ. и плащанията по тях, включващи инкриминирания период от време, но липсват данни за извършени прихващания на взаимно дължими суми между АД “Б. ***.

Следователно, в случая изобщо не може да се говори за прихващане и изводите на първоинстанционния съд в тази насока са напълно правилни. Действително, прихващането е форма на погасяване на задълженията, приложима само в хипотеза на взаимни насрещни вземания с предмет еднородни и заместими вещи или пари. Фактическият състав включва следните елементи: съществуването на две насрещни и действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и заместими вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. В този случай всяко едно от лицата, които си дължат пари, ако неговото вземане е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си.

По делото по несъмнен начин е установено, че подс. Л.Б. *** не са имали взаимни насрещни вземания към инкриминирания период от време, за да се извърши прихващане. В счетоводството на О.Р. липсва счетоводно отразяване на прихващане. Възражението на защитата, че това се дължи на  липсата на организация в общинската администрация се опровергава от цитираното по-горе заключение по допълнителната съдебно-икономическа експертиза, изслушана пред въззивната инстанция. Според него, в О.Р. е създадена организация на отчитане на касовото изпълнение на бюджета със специализиран софтуерен продукт, който не позволява заплатени разходи да не бъдат едновременно отразени и по съответния параграф.

Ето защо и Пловдивският апелативен съд счита, че липсва насрещно вземане на подс. Л.Б. ***, за да се обсъжда по-нататък неговата изискуемост или ликвидност. Фактическият състав на правото да се извърши прихващане не е завършен, респ. е правно невъзможно настъпването на неговите последици, а именно погасяването на задължението на подсъдимия за заплащане на инкриминираната сума в полза на О.Р.. 

Поради това и основният довод, който се развива и пред въззивната инстанция, не може да бъде споделен.

 

Неоснователно е и твърдението на защитата на подс. Л.Б., че след като парите са преведени по сметка в банкова институция, същите не могат да бъдат предмет на обсебване. Цитираното в тази насока решение № 345/11.04.2007 г., ІІІ н.о. на ВКС, според което парите, като заместими вещи, не могат да бъдат предмет на обсебване, е свързано с друга фактическа обстановка, при която подсъдимата, в качеството си на изпълнител по договор, получила определен финансов ресурс, не за да го „владее“, а за да го харчи в интерес на възложителя, поемайки задължение да му се отчита с предаване на закупени от нея билки.

В противоположна насока е по-актуалната съдебна практика, според която предмет на обсебване могат да бъдат само движими вещи, а на общо основание и заместимите вещи, каквито са парите /Р-191-2009-ІІ н.о./. В настоящия случай парите са се намирали правомерно във владение на подсъдимия, но, както беше посочено по-горе, той е нямал никакво основание за задържане, респ. прихващане, и, превеждайки ги по личната си сметка, на практика се е разпоредил с тях като със свои. Без значение е обстоятелството, че за известен период от време те са се намирали на депозит в банкова институция. Във всеки един момент подсъдимият е можел да ги изтегли и се разпореди с тях. Точно това е и сторил в инкриминирания период неколкократно, което предопределя и квалификацията на деянието във връзка с чл. 26 НК.

Не може да се приеме и че превеждането на инкриминираните суми е извършено с оглед възможността, предвидена в чл. 39 ЗА. Тази норма действително дава възможност за откриване на клиентска сметка в дадена банка, по която на съответния адвокат да бъдат предоставени от клиентите парични средства за разходване, като на всеки клиент се води отделна партида. Адвокатът обаче дължи отчет за изразходваните средства в посочения от закона времеви период /Р-206-2013-ІІІ н.о./.

Според заключението на вещото лице Л.Я.-Т. по поставената задача от въззивната инстанция /л. 362 ВНОХД/ по изпълнителното дело № 597, ЧСИ В.А. е превел, по искане на подс. Л.Б., по разплащателни банкови сметки с титуляр Л.Б., открити в Ю. АД, общо 144 550, 79 лв., от които:

-                     20 978,86 лв. на 01.12.2009 г. по сметка IBAN: ***, която е универсална разплащателна сметка с титуляр Л.Б., в качеството му на физическо лице;

-                     123 571,93 лв. на 22.02.2010 г. по банкова сметка ***: ***, която е специална клиентска сметка, в качеството му на адвокат.

В случая обаче те не са постъпили по определена партида на клиента, респ. изобщо не е направен отчет пред О.Р. по предвидения в закона ред.

Според съдебно-икономическата експертиза, изготвена по време на досъдебното производство (л. 124 т. 13 ДП) от вещото лице Л.Я. – Т., с получената по изпълнително дело *г. сума общо в размер на 144 550,79 лв. титулярът на двете банкови сметки, по които са постъпили средства - подс. Л.Б., се е разпоредил както следва:

- 20 882,50 лв., представляваща левова равностойност на 10 706,23 евро по курс „купува“ на банката, са прехвърлени по друга банкова сметка ***. Л.Б. в същата банка;

- 123 446,19 лв. са изтеглени от подс. Л.Б. в брой на каса през периода  от 22.02.2010 г. до 08.04.2010 г.;

- 222,10 лв. са събрани служебно от Банката за банкови такси и покриване на курсови разлики при извършените операции за превалутиране на първия превод от ЧСИ.

В посочената от подс. Л.Б. валутната сметка BG ***, сумата,  която била преведена в размер на  20 978.86 лв. на 03.12.2009 г., е превалутирана в евро 10 706,23  и с негово разпореждане -  прехвърлена в друга разплащателна сметка на негово име.

Постъпилата сума по клиентската сметка в лева на адв. Л.Б. с № IBAN: ***.02.2010 г. – 08.04.2010 г. също е изтеглена в брой, общо 123 446.19 лева.

За посочените тегления в брой са събрани банкови комисионни общо 29.60 лв. 96.14 лв. са останали налични по сметката и от нея са събирани месечните такси за обслужване на сметката през следващите години.

С оглед на всичко изложено, Пловдивският апелативен съд намира, че чрез изтеглянето на всяка една от посочените суми е осъществявал изпълнителното деяние, извършвайки с поверените му парични средства неправомерно разпореждане в свой интерес, манифестирал е промяна на отношението си към имуществото като към свое. В случая е без значение за какво са разходвани изтеглените суми. Обстоятелството, че О.Р. изобщо не е била уведомена за извършените действия по цитираното по-горе дело, водят до извода за своене на парите /Р-423-2005-І н.о./.

Без значение е обстоятелството, че, видно от заключението на вещото лице Л.Я.-Т. /л. 362 ВНОХД/ в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2010 г., са декларирани всички получени и платени от О.Р. суми за оказване на правни услуги, посочени изчерпателно в заключението, депозирано по време на съдебното следствие пред първоинстанционния съд. Платените от О.Р. суми през 2010 г. (до 07.07.2010 г.) възлизат на 68 160 лв., а декларираните приходи са общо в размер на 92 150 лв. Неплатените суми възлизат на 20 230 лв., като същите, „по данни на счетоводителя“, са включени в декларираните за 2010 г. доходи от упражняване на професията като адвокат. Сумата по платените и неплатените възнаграждения по процесните договори с О.Р. се вместват в декларираните приходи за годината.

В ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2011 г. са декларирани както получените суми (39 760 лв.), така и неполучените (12 850 лв.) от О.Р. суми за оказване на правни услуги. Отразено е, че „по данни на счетоводителя“, съставил декларацията за 2011 г., в декларираните доходи е включена сумата от 105 540 лв., представляваща прихваната сума, по силата на акт, представен и подписан с К. на О.Р. разписка/акт за прихващане на дължими суми от 07.07.2010 г.

Независимо че „по данни на счетоводителя“ процесната сума е била декларирана, то това не означава, че действията по разпореждането с чуждите парични средства като със свои не е съставомерно по повдигнатото обвинение.

 

Пазарджишкият окръжен съд внимателно е анализирал и обясненията на подс. М.А. (л. 428 гърба НОХД). Според защитната му теза, след проверка на АДФИ през 2011 г. е констатирано, че  с адв. Л.Б.  О. е сключила договор за правни услуги, за който, с оглед предмета му, не е била  проведена процедура съгласно ЗОП. С оглед на тяхно предписание, К. на О. св. Е.Е.решила да проведе процедура по ЗОП, независимо от обстоятелството, че към момента  адв. Л.Б. е имал действащ договор. Договорът бил оформен пред нотариус Х. в гр. П.. По-късно разбрал, че по силата на сключения между него, като ВРИД К. на О.Р. и адв. Л.Б. договор, последният поискал да му се изплати цялата  сума по него за 4 години. След като бил  подписан договорът, го занесъл в О.та и го е оставил в кабинета в папка на една етажерка. Няма представа какво се е случило с договора по-нататък, тъй като е бил освободен от работа.

 

Напълно правилно в мотивите към атакуваната присъда е прието, че според доклада на АДФИ по повод проведена финансова ревизия (л. 44 доклад № * г. на АДФИ при МФ), О.Р. е сключила с АД “Б. И С.“, представлявано от адв. Л.Б., Договор за абонаментно обслужване № 156/07.07.2010 г. (л. 42 т. 2 ДП), със срок от 18 месеца и уговорено възнаграждение в размер на 800 лв. без ДДС месечно. Договорът е бил съобразен с НВМОП и проверяващите одитори не констатирали нередности. С оглед неговата стойност, под 15 000 лв. без ДДС, не се е налагало да се събират оферти и провежда малка обществена поръчка.

С основание първостепенният съд е приел, че по време на извършената финансова ревизия подс. М.А. е изпълнявал длъжността зам. К. в О.Р. и като такъв е бил запознат изцяло с констатациите на проверяващите органи. Поради това и не могат да се кредитират с доверие твърденията му, че именно поради предписанията на АДФИ К. на О. - св. Е.Е.обявила процедура за сключване на нов договор за абонаментно обслужване.

По делото безспорно е установено, че св. Е.Е., в качеството й на К. на О.Р., издала на 16.09.2011 г. Заповед № РД *за възлагане на малка обществена поръчка, с предмет „Пълно преимуществено юридическо обслужване, касаещо дейността на О.Р.“ (л. 111 т. 2 ДП). Три дни по-късно тя издала нова Заповед № *от 19.09.2011 г. (л. 85 т. 2 ДП), с която  оправомощава зам. К. М.А. да изпълнява функциите на К. на О.Р. до избора на нов К., с оглед регистрацията й за участие в местните избори за общински съветници и К. през есента на 2011 г.

В заповедта от 16.09.2011 г. се определя поименно 3-членна комисия, със задача да изготви поръчката, като събере не по-малко от 3 оферти, които да разгледа и оцени по посочения критерии за най-ниска цена, изготви протокол и предложи изпълнител. Посоченият срок е до 17 часа на 07.10.2011 г.

Подсъдимият М.А., зам.К., бил определен за председател на комисията, а членове: св. Х.Г., директор Дирекция „Ф.“ и св. Ж.Н.- консултант по ОП в О.Р.. (л. 111 т. 2 ДП).

По делото също по несъмнен начин е установено, че от О.Р. са изпратени покани до три адвокатски дружества за участие в процедурата, а именно АД „Б. *** (л. 108, т. 2 ДП); АД „Б.П.“ – П. (л. 109 т. 2 ДП) и АД „Ц.“ П. (л. 110 т. 2 ДП). Изпратени са три покани до адвокатски дружества, след което са постъпилите три оферти, различаващи се с няколко лева всяка една от тях. Комисията определила за спечелил конкурса АД “Б. *** и предложило на К. на О.Р. да сключи договор с него.

Напълно неприемливи са твърденията на подсъдимия, според които в качеството си на ВРИД К. на О.Р. бил длъжен да подпише договора с АД “Б. И С.“.

Съгласно чл. 22 ал. 2 от Инструкция за информационно-деловодната дейност, работата с документи и съхранението им в О.Р., утвърдена от К. А.Г., действаща към момента на сключване на договора от 28.10.2011 г. (л. 77 т. 13 ДП), проектът за договор е следвало да се съгласува със св. Ю.Р. - юрисконсулт на О..

Видно от показанията на св. Ю.Р. (л. 105 НОХД), тя е била в отпуск майчинство, но се е завърнала на работа в О. през септември 2011 г. Категорична е, че договорът за абонаментно обслужване, сключен на 28.10.2011 г., не й е представян за съгласуване и е останал неизвестен за нея до момента, в който в О. е депозирана покана от ЧСИ за доброволно изпълнение. Думите й изцяло кореспондират и с представената справка от прокуратурата по време на въззивното съдебно следствие (л. 60 ВНОХД). В писмо от 14.06.2014 г. О.Р. посочва, че св. Ю.Р. е била на работа за периода 19.09.2011 г. до 28.10.2011 г., с изключение на дните от 12.09.2011 г. до 21.09.2011 г., когато е ползвала редовен платен годишен отпуск. Това обстоятелство се потвърждава и от завереното копие от заповед от 12.09.2011 г. (л. 61 ВНОХД).

Впрочем, както правилно е отбелязал в мотивите си първостепенният съд, в обясненията си подс. М.А. е доверил, че действително са включили клаузата, за да може сумите по договора да се поискат наведнъж. Ето защо и изводът, който следва да бъде направен, е, че подсъдимият е бил напълно наясно с клаузата,  регламентирана в  т. 3.4  от договора, според която абонаментното възнаграждение става изискуемо изцяло в пълния му размер за целия срок на договора с подписването му, а при необходимост ще бъде наново договаряно на всеки 1 януари, въз основа на годишния индекс на инфлация в страната.

Този извод може да се направи и от обстоятелството, че подс. М.А. е председател на комисията, която е отворила офертите и във всяка една от тях е посочен срок за изпълнение на поръчката 4 години. Ето защо звучи съвсем нелогично и неправдоподобно, че той едва в по-късен момент разбрал, че подс. Л.Б. претендирал, въз основа на посочената клауза от Договора, заплащане от О.Р. на  сумата за целия 4-годишен  срок .

 Напълно правилен е и анализът в мотивите към атакувания съдебен акт досежно нотариалната заверка на подписите. Действително, за да породи договорът правно действие, не е било необходимо да се заверяват нотариално подписите на страните по договора. Нотариалната заверка на подписите обаче е била необходима, за да получи възможност да образува изпълнително дело и да претендира пред съд целия размер на определените месечни възнаграждения за срок от 4 години.

Отделно от това, абонаментният договор е подписан на 28.10.2011 г., дни преди провеждане на втория тур от местните избори за К. и преди избора на нов К. на О.Р. (л. 102 т. 13 ДП).

Твърденията на подс. М.А., според които оставил екземпляр от договора в О.та, се опровергават по безспорен начин. Видно от оригиналния екземпляр от договора (л.102 т. 13 ДП), той няма щемпел и номер от регистъра за сключени договори. От показанията на св. Л.П., св. Ю.Р., св. М.Д. се установява, че въпросният договор е станал известен на О., едва след като са били запорирани банковите й сметки по искане на ЧСИ В.А. по изп.д. № 769/24.11.2011 г.

         В показанията си св. Ю.Р. - юрисконсулт на О. (л. 105 НОХД) заявява, че през септември 2011 г. се върнала от отпуск по майчинство и не е имала никакъв достъп до сключените договори между О., К. Е.Е.и ВРИД К. М.А.. Същата не била запозната и със заповедта за провеждане на малка обществена поръчка. Не е взето мнението й по този повод нито от св. Е.Е., нито от подс. М.А..

В същата насока са и показанията на св. М.Д., която сигнализирала в докладна записка още през март 2011 г. (л. 291 НОХД) за това, че О. е имала сериозни финансови проблеми и не е имала възможност да разплаща ежедневните си разходи за издръжка.

От подробно анализираните показания на св. Ж.Н.(л.154 НОХД), работила на граждански договор в О.Р., като консултант обществени поръчки за времето от 2010 г. до 2011 г., и св. Х.Г. (л. 180 НОХД) - директор на дирекция „Финанси“ към О., се установява, че те са участвали като членове на   комисията МОП.

Не могат да се възприемат с доверие обаче твърденията на св. Ж.Н., според които към всички обществени поръчки имало проектодоговор.

Към документите, свързани с провеждането на МОП обаче, няма проектодоговор, а самите свидетели не отричат как комисията се е интересувала само от най-ниската цена на предложените три оферти от трите адвокатски дружества.

От своя страна, твърденията на св. Х.Г., че абонаментният договор бил финансово обезпечен, очевидно не кореспондират с Доклада за финансово счетоводното състояние на О.Р. (л. 8 и сл. т. 6 ДП). В него е отразено, че О. е в тежко финансово състояние, има поети ангажименти по сключени договори, както и много неразплатени разходи за текуща издръжка, задължения към фирми  и публични задължения.

Показателни в това отношение са думите на св. Л.П.(л. 108 НОХД), който встъпил като К. на О.Р. на 08.11.2011 г., според които разбрал за сключения абонаментен договор, едва след като били запорирани сметките на О.Р. от ЧСИ В.А., по искане на адвокат Л.Б.. Нещо повече, подс. М.А. не е споделил с новоизбрания К. за сключения абонаментен договор. Дори пред него в общ разговор отрекъл твърдението, че се подписват някакви договори.

Наред с това, видно от поисканата справка от Пловдивския апелативен съд с писмо от 23.07.2019 г. на К. на О.Р. К.Х.(л. 161 ВНОХД), е потвърдено, че договорът за правно обслужване от 28.10.2011 г., сключен между О.Р. и АД „Б.  и С.“, не е регистриран в деловодната система на О.. Няма номер от ретистъра на договорите, няма подпис на главния счетоводител и печат на О.Р.. Договорът не е бил известен на общинската администрация до момента на получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 769 по описа на ЧСИ В.А. на 25.11.2011 г.

Не може да бъде споделено твърдението на защитата, според което сключването на инкриминирания договор се налагало и от констатациите в доклада на АДФИ. Същият е изготвен на 17.02.2011 г. В него действително е прието (л. 43 от доклада абз.4), че е налице нарушение на чл. 2 ал. 1 т. 2 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки. Посочено е, че отговорна за допуснатото нарушение е св. Е.Е., която, в качеството си на К. на О.Р. и възложител по смисъла на чл. 7 т.1 ЗОП, е сключила договор № *г., без да е събрала най-малко три оферти, които съдържат техническо и финансово предложение. За допуснатото нарушение е съставен АУАН № *г.

При извършената финансова проверка обаче е направена констатация, че на 05.02.2010 г. между св. Е.Е.и П. П. е сключен договор за правно обслужване № 68/05.02.2010 г., с който също е възложено извършването на правни услуги, като срокът на услугата е до 31.12.2010 г.

При действието на този договор, О.Р. е сключила с АД “Б. И С.“ представлявано от адв. Л.Б. Договор за абонаментно обслужване № 156/09.07.2010 г. (л. 42 т. 2 ДП), със срок от 18 месеца и уговорено възнаграждение в размер на 800 лв. без ДДС месечно. По отношение на него контролните органи са отразили, че той е съобразен с НВМОП и проверяващите одитори не констатирали нередности. С оглед неговата стойност, под 15 000 лв. без ДДС, не се е налагало да се събират оферти и провежда малка обществена поръчка.

Свидетелката Е.Е., в качеството й на К. на О.Р., издала на 16.09.2011 г., т.е. седем месеца след констатираното администритивно нарушение досежно договор № *г., Заповед № РД *за възлагане на малка обществена поръчка, с предмет „Пълно преимуществено юридическо обслужване, касаещо дейността на О.Р.“ (л. 111 т. 2 ДП). Три дни по-късно тя издала нова Заповед № *от 19.09.2011 г. (л. 85 т. 2 ДП), с която  оправомощава зам. К. М.А. да изпълнява функциите на К. на О.Р. до избора на нов К., с оглед регистрацията й за участие в местните избори за общински съветници и К. през есента на 2011 г.

Хронологията, която се проследи по изпълнение на тази заповед и процедурата по избор на адвокатско дружество и сключване на договор с него, по категоричен начен опровергават твърдението, че въпросният договор е сключен с оглед изпълнение препоръките на АДФИ.

Основателен е доводът на прокурора пред въззивния съд, относно несъстоятелността на защитната теза, за наличието на задължение от страна на подс. М.А. да сключи договора.

Установено по делото е, че протоколът на комисията е оформен на 10.10.2012 г., 16:00 часа. В него за изпълнител на обществената поръчка е определено АД „Б. и С.“. Предлага се на К. на О. да сключи договор с това дружество. Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, действаща към момента на извършване на подбора, в чл. 41 предвижда, че Комисията приключва своята работа с предаване на протокола на възложителя, а чл. 42, че възложителят обявява с мотивирано решение класирането на участниците и определения за изпълнител, в срок от пет работни дни, след приключване работата на комисията.

Наред с това, съгласно разпоредбата на чл. 31 ал. 3 възложителят няма право да сключи договор, преди изтичане на 14-дневния срок от уведомяването на заинтересованите участници за своето решение за определяне на изпълнител. В хипотезата на ал. 4 е регламентирано, че възложителят сключва договор в едномесечен срок след влизане в сила на решението за определяне на изпълнител или на определението, с което е допуснато предварително изпълнение.

С решение на Общинския съвет от 20.10.2011 г. подс. М.А. ***. Той сключил договора на 18-я ден от изготвянето на протокола на Комисията.

В случай че 30-дневният срок бе спазен, каквото е изискването на Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, то новият К., който заема поста на 08.11.2011 г., щеше да сключи въпросния договор и то при положение че срокът се изчислява в най-благоприятния за подсъдимия вариант, а именно от 10.10.2010 г.

Ето защо и е неприемлива защитната версия, според която подсъдимият бил притиснат от сроковете, регламентирани със сключване на самия договор.     

Важното в случая е, че въпреки че е съзнавал, че абонаментното възнаграждение се дължи изцяло още при подписването на договора, положил подписа си, без да се съобрази с това, че финансовото състояние на О. е лошо. Налице е докладна още от м. март 2011 г. и още една докладна от 21.11.2011 г. за това, че за външни услуги преразходът за 2011 г. е бил 105 000 лв. Договорът не е съгласуван и с юриста на О., а изпратените последващи договори за абонаментно обслужване, сключени след 2012 г., е видно, че нито в един от тях такава клауза не е включена.

 

От  заключението на съдебно-счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице Л.Я. - Т. (л. 131 т. 13 ДП), се установява, че общата сума,  изплатена от О.Р. по наложените 2 броя  запори по изпълнително дело №769/2011 г. и изпълнително дело № 122/2012 г., възлиза на 80 091,41 лева. От тях ЧСИ В.А. е възстановил на О. 3636,83 лева, в резултат на което окончателно събраната сума по двете изпълнителни дела е в размер на 76 454,58 лв.

 

Поради всичко изложено Пловдивският апелативен съд счита, че предлаганата защитна теза на подс. М.А. остава изолирана от анализираните гласни и писмени доказателства, поради което не може да бъде възприета.

 При така установената безспорна фактическа обстановка Пловдивският апелативен съд счита, че напълно законосъобразно е прието че подс. Л.А.Б. осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на деянието по чл. 206 ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, понеже в периода от 03.12.2009 г. до 08.04.2010 г. в гр. П., при условията на продължавано престъпление, противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 144 550.79 (сто четиридесет и четири хиляди петстотин и петдесет лева и 79 ст.) лева, собственост на О.Р., която владеел, след като сумата му е била преведена по негова молба, по посочени от него  банкови сметки:  сметка във валута IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД, и  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД, с титуляр на двете сметки Л.А.Б., по превод от ЧСИ - В.А., с рег. № *, по регистъра на ЧСИ, по изп. дело № *, с длъжник “И.” АД - гр. П. и взискател О.Р., образувано по изпълнителен лист, издаден в полза на О. гр. Р., по гр. дело № 1296/2008 г. по описа на Пловдивски АС, като е изтеглил получената сума на каса в клон на същата банка и  обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай,  както следва:

- на 03.12.2009 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 20 882.50 /двадесет хиляди осемстотин осемдесет и два лева и 50 ст./ лева, прехвърлена от него от сметка във валута IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“АД, за захранване на негова лична сметка;

- на 22.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 6000 /шест хиляди/ лева, изтеглена на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

- на 23.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 12 357.19 /дванадесет хиляди триста петдесет и седем лева и 19 ст./ лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

-  на 24.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от  9000 /девет хиляди/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

-  на 25.02.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

-  на 02.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка „Ю.“ АД;

- на 08.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 11.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 3000 /три хиляди / лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 15.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9000 /девет хиляди/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 17.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9000 /девет хиляди/ лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

-  на 19.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 14 900 /четиринадесет хиляди и деветстотин /лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 22. 03. 2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 26.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 5689 /пет хиляди шестстотин осемдесет и девет /лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 31.03.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 5000 /пет хиляди/ лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД;

- на 08.04.2010 г., в гр. П., противозаконно е присвоил чужда движима вещ – паричната сума от 9900 /девет хиляди и деветстотин/ лева, изтеглени на каса от  сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

В тази насока Пазарджишкият окръжен съд е изложил достатъчно и убедителни съображения, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.

Правилно е прието, че подс. Л.Б. е осъществил съставомерните признаци на деянието именно по чл. 206 ал. 4 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, а не това по чл. 217 НК, по което обвинение е признат за невинен и оправдан.

Няма спор, че обект на престъплението по чл. 206 НК са обществените отношения, осигуряващи нормалното упражняване на правото на собственост върху движими вещи.

         При обсебването чуждото движимо имущество, в това число и пари, получено от дееца на правно основание неправомерно, се присвоява от него. При злоупотребата с доверие по чл. 217 НК лицето, комуто чуждо имущество по функционални задължения или по пълномощие е предоставено за пазене или управление, съзнателно извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане, противоречащо на законните интереси на упълномощителя, извън действие на присвояване в свой или чужд интерес. Обективно причинява или застрашава от щета патримониума на собственика, без за довършване на престъплението да е необходимо реално такава да е настъпила.

При обсебването по чл. 206 НК пряко се посяга върху собствеността на движимата вещ, докато при престъплението по чл. 217 НК се създават ограничения или тежести за чуждото имущество, без да касае конкретно определена движима вещ или недвижимост, от което обективно могат или последват щети в патримониума на собственика му. При злоупотребата с доверие не е налице "своене" на имущество, извличане на материална полза за дееца, като това е характерно за присвоителните престъпления, включително и за обсебването.

         Първоинстанционният съд с основание е приел, че по делото е установено как ощетяването на О.Р. е резултат от акт на противозаконно имуществено разпореждане с парични средства, собственост на О.та,  извършено от подс. Л.Б. при условията на продължавано престъпление. Това имуществено разпореждане е в  негов интерес, поради което се касае по "своене", а не до злоупотреба на доверие.

 В качеството си на адвокат, пълномощник на О.Р., подсъдимият противозаконно е присвоил паричната сума от 144 550,79  лева, собственост на О.Р., която владеел, след като сумата  е била преведена по негова молба, по посочени от него банкови сметки, на които той е бил титуляр:

-                     лична  сметка във валута IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.”АД,

-                     и клиентска сметка в левове IBAN: ***, с BIC – ***, на банка “Ю.” АД.

Впоследствие в периода от 03.12.2009 г. до 08.04.2010 г. подс. Л.Б. се е разпоредил с нея, изтегляйки в брой цялата сума, извършвайки общо 15 тегления, респ. 1 от лична сметка и 14 от клиентска сметка.

Следователно, по този начин недвусмислено е демонстрирал намерението си да ги свои, поради което е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал. 1 НК. Отказал е да върне изтеглените суми, след като му е отправена нотариална покана и образувано гражданско дело, позовавайки се на извършени прихващания, за което липсват каквито и да е било основания.

          

Умисълът се извлича от действията на подсъдимия, а не от неговите обяснения, след извършване на престъплението /Р-837-93-ІІ н.о./.

В конкретния случай първоначално определеният му хонорар за образуване на изп. дело на О.Р. срещу „И.“АД П. е 4500 лв. На следващия ден е изготвен анекс, като допълнително се уговаря 10 % резултативен хонорар, за който се сочи, че ще бъде изплатен в 3-дневен срок от постъпване на дължимата сума от длъжника в патримониума на О.Р..

В изпълнение на намерението си да присвои инкриминираната сума подс. Л.Б. отправя искане постъпилите по изпълнителното дело суми ЧСИ В.А.  да превежда по негова лична негова банкова сметка (***. 136 т. 6 ДП).

След като по личната сметка на 01.12.2009 г. са преведени 20 978,86 лв., представляващи частично погасяване на дълг, подс. Л.Б. я превалутира в евро в размер на 10712.00, а два дни по-късно, на 03.12.2009 г. я прехвърля по друга своя лична банкова сметка (***. 134 т. 6 ДП, л. 117 т. 13 ДП). Тези действия обективират намеренията му да присвои парите, собственост на О.Р..

На 08.12.2019 г. открива клиентска сметка по чл. 39 от ЗА. С  нова молба от 12.02.2010 г. до ЧСИ иска получените суми по изп.д. № 597 да бъдат превеждани по нея, без да сочи, че се касае за клиентска сметка (л. 133 т. 6 ДП).

На 22.02.2010 г. ЧСИ В.А. превежда по посочената сметка сумата от 123 571,93 лв.,  като основанието за превода е „погасяване на дълг“. Още на 22.02.2010 г., след като сметката му е заверена в банката, подс. Л.Б. тегли  сумата от 6000 лв. в брой. Така до 08.04.2010 г. той извършва общо 14 тегления в брой от посочената клиентска сметка и от преведената сума от 123 571,93 лв.  към тази дата  в  клиентската му банкова сметка ***,14 лв.

Обстоятелството, че „И.“ АД, като длъжник  е изплатила цялата сума по изп.д. № 597 при ЧСИ и производството по делото е прекратено в О.Р. изобщо не се  разбира, тъй като не е изпратено съобщение от ЧСИ, нито пък са преведени суми по сметката на О.. Липсва и писмен отчет на подс. Л.Б., като пълномощник на О. за извършеното от него по изпълнителното  дело срещу „И.“ АД, нито пък  регистрирани документи за извършени прихващания.

Едва през 2014 г. К.ът на О.Р. - св. Л.П. узнава за изпълнителното дело, както и че „И.“АД са изплатили присъдените суми в размер на 144 550,79 лв. по изпълнителен лист, издаден в полза на О. по гр.д. № 1296/2008 г. по описа на ПАС.

За първи път се прави възражение за прихващане по образуваното в ОС Пазарджик  гр.д. №  185/2015 г.  по искова молба на О.Р. против него, предявена за сумата от 144 550,79 лв.

 

         Пловдивският апелативен съд счита, че деянието, извършено от подс. Л.Б., представлява обсебване в особено големи размери и особено тежък случай и законосъобразно е квалифицирано по чл. 206 ал. 4 вр. ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Обсебената сума, предмет на престъплението, е в размер на 144 550,79 лв. Съгласно критерия, посочен в ТР № 1/30.10.1998 г. на ВКС по т.д. № 1/98 г. ОСНК и размера на минималната работна заплата, посочен в ПМС № 12/14.02.2000 г. (ДВ бр. 15/2000 г.), осъществява квалифицирания признак особено големи размери. В случая предметът на престъплението надхвърля 602 пъти установената в страна минимална работна заплата през 2009 г. и 2010 г, която е била 240 лв.

         Независимо от това че подс. Л.Б. не е осъждан, с основание е преценено, че същият представлява личност с висока степен на обществена опасност. Той е с висше юридическо образование и практикува като адвокат и при осъществяване на тази професия адвокатът следва да се ръководи от интересите на клиента и е длъжен да го защитава по най-добрия начин със законни средства. Упражняваната професия, както и факта, че извършеното обсебване на пари, собственост на О.Р., които са го потърсили за правно съдействие в качеството му на адвокат, определя неговото поведение като значително по-укоримо от обикновени случаи на извършване на престъплението обсебване.

         Показателно в това отношение е полученото, по исканата справка от Пловдивския апелативен съд, писмо от 30.03.2012 г. С него св. Л.П.уведомява адв. Л.Б. и представляваното от него адвокатско дружество за прекратяване на договорните си отношения (л. 162 ВНОХД). Посочено е, че това се налага поради обстоятелството, че с извършването на процесуални действия от името на К. на О., без знание и съгласието му, подсъдимият е нарушил принципите на адвокатската етика и е създал съществени затруднения не само в работата на общинската администрация, но и на учрежденията на общинска издръжка. Нещо повече, изрично е упоменато, че по този начин О.Р. е поставена в изключително затруднено финасово състояние, което е довело до невъзможност да изпълнява задълженията си по сключените от нея договори и е влошило договорните й отношения с трети лица. Именно поради проявената некоректност, К. - св. Л.П.е уведомил подс. Л.Б. да счита дадената му представителна власт за оттеглена.

        

         Законосъобрано подсъдимият е признат за невинен и оправдан по първоначално повдигнатото обвинение по чл. 217 ал. 4 във вр. с ал. 2 във вр. ал. 1 във вр. чл. 26 ал. 1 от НК.

         При обсебването движимите вещи, вкл. пари, неправомерно се присвояват от дееца. При злоупотребата с доверие лицето, комуто чуждото имущество по пълномощие е представено за пазене или управление, съзнателно извършва акт на юридическо или фактическо разпореждане, противоречащо на законните интереси на упълномощителя, извън действие на присвояване в свой или чужд интерес и обективно причинява или застрашава от щета патримониума на собственика.

         Поради това и настоящата инстация намира, че липсва законова възможност за едни и същи действия подсъдимият да носи наказателна отговорност едновременно,  както по чл. 206 ал. 4  във вр. ал. 1 и чл. 26 ал. 1 НК, така и по чл. 217 ал. 4 във вр. ал. 2, ал. 1 и във вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Ето защо и протестът с искане за осъждане на подсъдимия и това първоначално повдигнато обвинение е неоснователен. Впрочем той не се и поддържа от представителя на Апелативна прокуратура пред въззивната инстанция.

 

Подсъдимият М.А. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1 от НК, понеже на 28.10.2011 г., в гр. П., в качеството си на длъжностно лице – временно изпълняващ длъжността К. на О.Р., съгласно Заповед  РД 25-740/19.09.2011 г., не е положил достатъчно грижи за ръководенето на изпълнителната дейност на О.Р. и възложената му работа, като в нарушение на чл. 30 от Наредба за съставянето изпълнението и отчитането на общинския бюджет /Приета въз основа на чл. 9а от ЗОБ Решение № 874/30.06.2011 г. на ОбС Р., „Не се допуска извършването и поемането на задължения,  както и започването на програми и проекти от второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които влошават баланса на общинския бюджет и не са включени в приетия бюджет на О.“, е поел задължение, което не е включено в приетия бюджет на О. за 2011 г. и в нарушение на чл. 22 ал. 2 от Инструкция за информационно-деловодната дейност, работа с документите и съхранението им в О.Р., съгласно който „Проекти за нормативни актове, договори и заповеди, се съгласуват задължително с мл. юрисконсулт на О.“, без да е съгласувал проекта на договора с юрисконсулт на О. и в нарушение на дължимата грижа на добър стопанин,  при изпълнение на функциите на ВРИД К. на О.Р. е сключил абонаментен договор за  юридическо обслужване за срок от  48 месеца, с месечно възнаграждение по 1030 лева, с Адвокатско дружество „Б. И С.“ с БУЛСТАТ *, учредено по Закона за адвокатурата с поето едностранно задължение в т. 3 т. 4  от договора: “Абонаментното възнаграждение по настоящия договор става изискуемо в пълния му размер за целия срок на договора с подписването на настоящия договор“,  в резултат на което са били заведени изп. дело № *г., на основание издаден изпълнителен лист по ч. гр.д. № 1416/2011 г.  по описа на Велинградски районен съд и изп. дело № *г., образувано на основание издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 193/2012 г. по описа на Велинградски районен съд, и са наложени запори на сметките на О.Р. от ЧСИ – В.А., с рег. № *, от гр. П., при което  от банковата сметка на О.Р. са изтеглени парични суми в общ размер 76 454.58 лева и от това е настъпила значителна щета за О.Р., в размер на 76 454.58 лева, като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление.

От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.

 

Не може да се приеме възражението на защитата, според което деянието е несъставомерно поради липсата на умисъл от страна на подс. М.А. за извършване на безстопанственост при хипотезиса на чл. 219 ал. 3 НК. Както беше посочено вече, умисълът се извлича от действията на подсъдимия, а не от неговите обяснения, след извършване на престъплението /Р-837-93-ІІ н.о./.

Свидетелят Л.П.(л. 108 НОХД), който е встъпил като К. на О.Р. на 08.11.2011 г., споделя, че разбрал за сключения абонаментен договор, едва след като били запорирани сметките на О.Р. от ЧСИ В.А., по искане на адвокат Л.Б.. Подсъдимият М.А. дори не е споделил с новоизбрания К. за сключения абонаментен договор. Нещо повече, пред него в общ разговор отрекъл твърдението да е подписвал някакви договори.

Видно от писмо от 23.07.2019 г. на К. на О.Р. К.Х.(л. 161 ВНОХД), договорът за правно обслужване от 28.10.2011 г., сключен между О.Р. и АД „Б.  и С.“, не е регистриран в деловодната система на О.. Няма номер от ретистъра на договорите, няма подпис на главния счетоводител и печат на О.Р.. Договорът не е бил известен на общинската администрация до момента на получаване на покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 769 по описа на ЧСИ В.А. на 25.11.2011 г.

В мотивите към атакуваната присъда правилно е прието, че подс. М.А., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93 ал. 1 б.“б“ НК - като ВРИД К. на О.Р., не е положил достатъчно грижи за ръководенето на изпълнителната дейност на О.Р. и възложената му работа, поемайки задължение в абонаментен договор за юридическо обслужване, сключен на 28.10.2011 г. между него, в качеството му на ВРИД К. на О.Р., и адвокат Л.Б., което не е било включено в приетия бюджет на О. за 2011 г.

         Към инкриминираната дата О.Р. е имала сключен абонаментен договор за юридическо обслужване № 156 от 07.07.2010 г. с АД „Б. И С.“ с действие до 07.01.2012 г. и не е имало абсолютно никаква необходимост да се сключва нов абонаментен договор за юридическо обслужване.

         В случая е нарушена разпоредбата на чл. 30 от Наредба за съставянето, изпълнението и отчитането на общинския бюджет, приета въз основа на чл. 9а от ЗОБ с Решение № 874/30.06.2011 г. на ОбС Р.. Според нея не се допуска извършването и поемането на задължения,  както и започването на програми и проекти от второстепенни разпоредители с бюджетни кредити, които влошават баланса на общинския бюджет и не са включени в приетия бюджетна О.. По този начин подсъдимият, в качеството си на ВРИД К. на О.Р., е поел задължение, което не е включено в приетия бюджет на О. за 2011 г.

С основание тезата на защитата, че в окончателния бюджет на О.Р. за 2011 г. има определени средства за разходи за външни услуги в размер на 624 044 лв., включващи и разходи за консултантски услуги (л. 286 НОХД), които не са определени по размер и със сключения договор за абонаментни услуги бюджетът на О. не е ощетен,  е приета за неоснователна.

Това е така, понеже с доклад за финансово-счетоводното състояние на О.Р. към 21.11.2011 г. (л. 8 т. 6 ДП) има поети ангажименти по сключени договори на стойност 837 350 лв.,  като в тази сума не са включени договорите с АД “Б. И С.“. Посочени са и неразплатените разходи на О., вкл. и по изпълнени договори, както и публичните задължения. Поради това и е напълно правилен изводът, според който О.Р. е била в тежко финансово състояние в края на 2011 г.

         Подсъдимият М.А. е нарушил и чл. 22 ал. 2 от Инструкция за информационно-деловодната дейност, работа с документите и съхранението им в О.Р., понеже не е съгласувал проекта на договора с юрисконсулт на О.. В правомощието на ВРИД К. е да осъществява контролни функции върху работата на служителите, в това число и на работата на наетите адвокати, да контролира разпореждането и отчитането на имуществото на О. , както и да е запознат с нормативните актове. Парадоксално е, че проектодоговорът е консултиран единствено със заинтересования от сключването му - адвокат Л.Б. и със св. Ж.Н.и св. Е.Е..

         Анализирайки обстойно съставомерността на действията на подс. М.А., съдът законосъобразно е преценил, че в нарушение на дължимата грижа на добър стопанин на 28.10.2011 г. той сключва абонаментен договор за  юридическо обслужване за срок от  48 месеца, с месечно възнаграждение по 1030 лв. с АД „Б. И С.“, в което в т. 3 т. 4  от договора е поето едностранно задължение, според което абонаментното възнаграждение по настоящия договор става изискуемо в пълния му размер за целия срок на договора с подписването на настоящия договор.

Безспорно е установено, че клаузата не е фигурирала в офертите на дружествата, участващи  в  малката обществена поръчка по НВМОП, вкл. и в тази на АД “Б. И С.“. Като участник в комисията по провеждането й, подс. М.А. е бил запознат с офертите и съдържанието им. Въпреки това се е съгласил с тази клауза и е подписал  абонаментния договор за юридическо обслужване. Екзактно в мотивите на първоинстанционния съд е отбелязано, че договорът е заверен  от нотариус,  като подписът на страните е на всяка страница. Това означава детайлно знание за цялостното му съдържание.  Подсъдимият не уведомил никого в О.Р. за сключения договор. Заверяването на подписите под договора за абонаментно юридическо обслужване от нотариус е дало възможност на адв. Л.Б. да образува две дела пред Велинградския РС по чл. 417 т. 3 ГПК за издаване  заповед за незабавно изпълнение.

         Дни след подписване на контракта и встъпване в длъжност на новоизбрания К. на О.Р. - св. Л.П.,  сметките на О. били запорирани. Въз основа на нотариално заверения абонаментен договор за юридически услуги, адвокат Л.Б. се снабдил на два пъти със заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листове, в резултат на което са били образувани  изпълнителни дела при ЧСИ В.А. – съответно № 769/2011 г. и изп. дело № **/2012 г., при което от банковата сметка на О.Р. били изтеглени парични суми в общ размер 76 454.58 лв.

         Поради това единственият възможен извод в случая е, че поради проявената от подс. М.А. умишлена безстопанственост на О.Р. е причинена значителна щета в размер на 76 454,58 лв. Значителността на щетата е определена на фона на важността на нарушени интереси и, преди всичко, от абсолютният размер на причинените вреди. Това означава, че ако вредите са значими по своя абсолютен размер, е без значение дали е огромна или не стойността на патримониума на ощетеното учреждение (Р-319-2011 ІІІ н.о.).

         Не може да бъде споделен доводът на защитата, според който, докато подсъдимият бил на работа в О.Р. до 08.11.2011 г., когато трудовият му договор е прекратен, не са настъпили щети за О.. Престъплението безстопанственост е резултатно  и то е довършено именно с настъпването на престъпния резултат - значителна щета за О. в размер на 76 454.58 лв. Същата настъпила именно в резултат на престъпните действия  на  подс. М.А..

         Правилно е прието за неоснователно възражението на защитата досежно законността на клаузата в т. 3 т. 4  от  абонаментния договор, с оглед хипотезата на чл. 2, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатското възнаграждение.

В този текст е посочено, че заплащането на възнаграждението по тази наредба е авансово и платимо към датата на сключване на договора за правна помощ, като то може да бъде разсрочвано на няколко вноски. Разпоредбата обаче е обнародвана в  ДВ бр. 28/2014 г. и към момента на инкриминираното деяние тя не е съществувала.

Поради всичко, изложено по-горе, Пловдивският апелативен съд намира, че доводът на защитата за несъставомерност на деянието, поради липса на умисъл от страна на подсъдимия, не може да бъде възприет.

 

При така посочената правна квалификация справедливо е за извършеното престъпление от подс. Л.Б. по чл. 206 ал. 4 вр. ал. 1 вр чл. 26 ал. 1 НК да му се наложи наказание при наличие на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, свързано единствено с продължителността на наказателното производство от момента на извършване на последното деяние, а именно 08.04.2010 г. Макар такъв довод да не се прави във въззивната жалба, с оглед константната практика, това обстоятелство не може да не бъде прецецено в хипотезата на чл. 55 ал.1 т.1 НК, без разбира се, то да се надценява, предвид развитето на досъдебното производство, вкл. и фактическата и пранна сложност на казуса. Напълно обективно е преценено, че подс. Л.Б. не е осъждан, разведен, с две деца, които живеят при майката, с тежко заболяване - диабет.

При определяне на санкцията по вид и размер не може да не бъде отчетена изключително високата степен на обществена опасност на  конкретното деяние, при което са засегнати имуществените права на О.Р..

Внимателно са преценени обстоятелствата, че подсъдимият е действал в качеството си на адвокат на ощетеното юридическо лице, което определя и много по-високи професионални и етично-морални изисквания към него.

Поради наличие на посоченото изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, при което и най-лекото предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко, прилагайки разпоредбата на чл. 55 ал. 1 т. 1 НК, Пловдивският апелативен съд намира, че най-справедливо е наказанието да бъде намалено от ПЕТ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

Законосъобразно е приложена и нормата на чл. 37 т.7 НК, като подс. Л.Б. е лишен от право да упражнява адвокатска професия,   също за срок от ПЕТ ГОДИНИ. Очевидно упражняването на това право е несъвместимо с извършеното от подсъдимия престъпление, именно в качеството му на адвокат и този срок не следва да бъде корегиран

С оглед размера на наложеното наказание, е безпредметно да се обсъжда и приложението на чл. 66 НК, поради наличието на законна пречка.

 

Правилно, на основание чл. 57 т. 2 б. “а“ ЗИНЗС, е определен първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.

 

При определяне на наказанието на подс. М.А.  Пазарджишкият окръжен съд е подходил прецизно.

         Съобразил е изключително високата степен на обществена опасност на  деянието по чл. 219 ал. 3 НК. Отчетено е, че с него се накърняват обществените отношения, осигуряващи  

   нормалното функциониране и осъществяване, съобразно установените икономически принципи, на стопански дейности, характерни за стопанството въобще, а не само за отделни стопански отрасли. Взета е предвид и обществената опасност на конкретното деяние извън квалифициращите елементи на състава на престъплението, която е сравнително висока.

Като смечкаващи отговорността обстоятелства е прецененено, че подс. М.А. има основно образование, женен е, бил е общински съветник и зам. председател на Общинския съвет Р.. Отделно от това, Пазарджишкият окръжен съд е приел наличие на реабилитацията на подсъдимия по предишно осъждане, която била настъпила по право на 16.04.2014 г. Наложеното наказание ПРОБАЦИЯ за извършено престъпление по чл. 316 НК е изтърпяно на 15.04.2011 г. (л. 151 т. 13 ДП), като деянието - предмет на настоящото обвинение, е извършено на 28.10.2011 г. т. е. буквално няколко месеца след изтърпяване на предишното наказание.

Ето защо въззивният съд намира, че по отношение на този подсъдим с основание е прието, че няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,  които да дадат основание да се определи наказание под минимума, предвиден в закона по реда на чл. 55, ал. 1 т. 1 НК.

Определената санкция в предвидения от закона минимум от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА е напълно справедлива и също отговаря както на специалната, така и на генералната превенция на наказанието.

 

На основание чл. 37 т. 6 НК съдът законосъобразно е лишил подс. М. А. от право да заема обществена длъжност - общински съветник, за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.

 

Пловдивският апелативен съд намира, че въпреки обстоятелството че подс. М.А. не е осъждан на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление от общ характер, за постигане целите на наказатнието е наложително то да бъде изтърпяна ефективно.

Неприемлив е поддържаният, като алтернативна позиция, довод на защитата за намаляване размера на наложеното наказание, респ. приложението на чл. 66 НК.

С основание е прието, че подс. М.А. е показал пълно  пренебрежение към интересите на О.Р., към жителите на О.та, причинявайки й значителна щета, облагодетелствайки, в нарушение на закона и морала, адвокат Л.Б.. Времето, мястото и обстановката на извършване на деянието водят до извода, че единствено с реално изтърпяване на наказанието могат да се постигнат неговите цели: да се поправи и превъзпита подсъдимият към спазване на законите и добрите нрави, да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления, да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове на обществото, склонни към извършване на подобни деяния.

 

На основание чл. 57 т. 2 б. “а“ ЗИНЗС, съдът законосъобразно е определил първоначален ОБЩ режим на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

 

Правилно, на основание чл. 189 ал. 3 НПК, съдът е възложил на подсъдимия разноските по делото, които са коректно изчислени.

Пред настоящата инстанция са направени разноски в размер на 492 лв. и 68 ст. за експертиза във връзка с обвинението на подс. Л.Б., поради което подсъдимият следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 492 лв. и 68 ст.

 

Предвид на изложеното и на основание чл.337 ал.1 т.1 НК, съдът и

 

Р   Е   Ш   И:

 

      ИЗМЕНЯ присъда от 05.03.2019 г. по НОХД 539/2016 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, в наказателно-осъдителната ЧАСТ, както следва:

 

-                     НАМАЛЯВА наложеното наказание на подс. Л. А. Б., със снета по делото самоличност, за извършеното престъпление по чл. 206 ал. 4 вр. ал. 1 вр чл. 26 ал. 1 НК, с приложение на ч. 55 ал.1 т.1 НК, от ПЕТ ГОДИНИ на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

 

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата ЧАСТ.

 

 ОСЪЖДА подс. Л.А.Б. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Пловдивския апелативен съд сумата 492 лв. и 68 ст., представляваща разноски по водене на делото пред настоящата инстанция.

 

         РЕШЕНИЕТО не е окончателно и подлежи на обжалване или протест пред ВКС в петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                            

 

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ:     1.

                    

 

 

                                                                              2.