РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Попово, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Хрисимир М. Пройнов
при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова
като разгледа докладваното от Хрисимир М. Пройнов Гражданско дело №
20243520100710 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”
АД с ЕИК: *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ 258, Варна Тауърс,
кула Е, представлявано от Атанас Андреев Колев, Христо Петров Христов и Йордан Петков
Шарков, чрез юрисконсулт В. В., ПРОТИВ: С. В. С., ЕГН: **********, с адрес: гр. П. ул.
„П.м.“ № , вх. , ап., за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
сумата от 4765.68 лв., от които главница за консумирана електроенергия в размер на 4158.42
лв. по фактура № **********/28.06.2023 г и мораторна лихва върху главницата в размер на
607.26 лв., за периода от падежа на фактурата до 05.08.2024 г..
В исковата молба се твърди, че С. В. С. е титуляр на абонатен номер ********** за
потребление на електроенергия. Дължимата сума от 4765.68 лв., от които главница за
консумирана електроенергия в размер на 4158.42 лв. и мораторна лихва върху главницата в
размер на 607.26 лв., за периода от падежа на фактурата до 05.08.2024 г. произтичала от
фактура № **********/28.06.2023 г., издадена от ищеца в резултат на проведена
корекционна процедура съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ).
Ответникът е завел отрицателен установителен иск, оспорвайки дължимостта на
сумата по фактурата. С влязло в сила решение ОС-Търговище е отхвърлил иска, като е
установил, че корекционната процедура е проведена законосъобразно и дължимата сума е
изискуема.
След като ответникът не е заплатил сумата доброволно, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в резултат на което е образувано ч.г.д.
№ 469/2024 г. по описа на Районен съд - Попово. Ответникът е подал възражение срещу
издадената заповед, което е наложило предявяването на настоящия установителен иск
съгласно чл. 415 ГПК.
Ищецът поддържа, че поради отхвърлянето на отрицателния установителен иск на
ответника, дължимостта на сумата се явява установена. Въпреки това, предвид характера на
първоначалното производство (отрицателен установителен иск), няма възможност директно
да бъде издаден изпълнителен лист. Настоящият иск целял установяване на дълга със сила
на присъдено нещо, за да може кредиторът да пристъпи към принудително изпълнение.
1
В подкрепа на изложеното ищецът се позовава на Решение № 55 от 22.02.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 812/2011 г., постановено по реда на чл. 290 ГПК, в което е застъпен
принципа, че качеството „пресъдено нещо“ на решението, с което е отхвърлен отрицателния
установителен иск създава съС.ие на определеност и безспорност относно спорното право.
Моли се за уважаване на исковете.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал писмен отговор, но в него не са
релевирани конкретни възражения и не са направени конкретни оспорвания.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не изпраща надлежно упълномощен
представител. Депозирано е писмено становище, с което страната поддържа исковата молба,
като моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът С. С. се явява лично и оспорва предявените искове и заявява, че не дължи
претендираната сума. Той посочва, че вече е водил дело за процесните суми в Поповския
районен съд, което е спечелил, и смята, че този въпрос е бил разрешен в негова полза.
Твърди, че срещу него е била извършена проверка по повод предполагаема кражба на
електроенергия, но съставените протоколи са доказали, че няма никакво нарушение. Според
него проверката първоначално е била насочена към друго лице, но в последствие са опитали
да го свържат с това деяние.
Освен това възразява срещу мотивите на въззивния съд, които според него почиват
на факта, че в миналото му е бил спиран токът и на тази база са били извършени
корекционни процедури. Според него това не е валидно основание да му бъде начислена
сума, защото такъв подход предполагал, че е извършил престъпление, което не отговаряло
на истината. Още повече, че в периода, за който му е начислена корекцията, не е живял на
съответния адрес, а е бил там случайно, когато е видял служители на енергийното
дружество, които са търсели лице на име „С.“, живеещо на втория етаж. Той им е обяснил,
че неговото име също е С., но живее на петия етаж и не познава човек с такова име на
втория. Малко след това на мястото са пристигнали полицаи след сигнал на 112, като е било
установено, че електрическото табло не е манипулирано, нямало счупени пломби и не са
били открити доказателства за нерегламентирана намеса. Представителите на енергийното
дружество са заявили, че за такава манипулация би било необходимо лице с висока
квалификация и познания по високоволтово напрежение, каквито ответникът нямал.
Допълнително се посочва, че в момента ответникът живее в друг район на гр.
Попово – в кв. Н., а от 7-8 месеца токът му е бил спрян и електромерът му е бил иззет,
въпреки което продължавали да му се начисляват сметки.
Въз основа на изложеното ответникът счита, че искът срещу него е неоснователен и
моли да бъде отхвърлен.
Поповският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД.
На 04.07.2023 г. е подадена искова молба от С. В. С. против
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР “ АД за признаване за установено, че ищецът не
дължи на ответника сумата в размер на 4158.42 лв., по издадена фактура №
**********/28.06.2023г., на Енергоразпределение север АД, по която е образувано гр.д. №
375/2023г. на РС – Попово.
С решение № 19/09.02.2024г. по посоченото дело съдът е признал за установено в
отношенията между страните, че С. В. С., не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР” АД сумата от 4158.42лв., представляваща корекция, по партида с абонатен
№********** и клиентски № , за доставена и потребена електроенергия на адрес- гр. П., ул.
„П.м. № , ет., ап., за период от 29.03.2023г. до 26.06.2023г., за което е издадена фактура
№**********/28.06.2023г.
Решението е обжалвано от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД , по който
повод е образувано в.гр.д № 65/2024г на ОС – Търговище.
С Решение № 77/05.06.2024г. въззивният съд е отменил Решение № 19 от 09.02.2024
г, постановено по гр. дело № 375/2023г., по описа на Районен съд – Попово и е отхвърлил
2
предявения от С. В. С. против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД, отрицателен
установителен иск за СУМАТА 4158.42лв. с ДДС, представляваща корекция по партида с
абонатен № ********** и клиентски № **********, за доставена и потребена
електроенергия на адрес- гр. П., ул. „П. м.”, № , ет. , ап. , за периода от 29.03.2023 г. до
26.06.2023 г., за което е издадена фактура №**********/28.06.2023г., като неоснователен.
Решението е влязло в законна сила на 05.06.2024г.
На 06.08.2024 г. ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата от 4158.42 лв. – главница за
незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на 28.06.2023г. за обект с абонатен №
********** – П., П.М. 5, с клиентски № **********, за сумата 607.26 лв. – мораторна лихва,
считано от датата, следваща падежа на фактурата до 05.08.2024г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.08.2024 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и за сумата 145.31 лв. – разноски по делото, в т.ч.: 95.31 лв.–за заплатена държавна
такса и 50.00 лв.– за възнаграждение на юрисконсулт., въз основа на което е образувано
ч.гр.д. №469/2024 г. по описа на РС-Попово и е издадена Заповед за изпълнение
№226/09.08.2024 г. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника, който в
законоустановения срок е подал възражение срещу нея.
С Определение №555/20.111.20234г. е дадено указание по чл.415, ал.1 от ГПК на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
В изпълнение на дадените указания, са предявени настоящите искови претенции.
В конкретния случай следва да се съобрази задължителната съдебна практика на
Върховния касационен съд, установена с Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по т. гр.
д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС.
Съгласно посоченото ТР силата на пресъдено нещо се отнася до спорното материално
право, въведено с основанието и петитума на иска. В този смисъл, Решение № 77/05.06.2024
г. на Окръжен съд – Търговище, постановено по в. гр. д. № 65/2024 г., с което е отхвърлен
предявеният от С. В. С. отрицателен установителен иск за недължимост на сумата 4158.42
лв., представлява окончателно и задължително установяване на съществуването на
вземането на „Електроразпределение Север“ АД срещу ответника.
Съгласно установената съдебна практика, когато отрицателният установителен иск е
отхвърлен, длъжникът не може повторно да въвежда възражения, които е могъл и е следвало
да направи в рамките на първоначалния процес. В този случай, решението предопределя
валидността и дължимостта на вземането.
Съгласно чл. 298, ал. 1 ГПК силата на пресъдено нещо обхваща страните по делото и
спорното материално право, като се определя от основанието и петитума на иска. В този
контекст с диспозитива на решение № 77/05.06.2024 г. въззивният съд е установил, че
вземането на ищеца „Електроразпределение Север“ АД е дължимо.
Отказът от признаване на силата на пресъдено нещо на въззивното решение и
допускането на ново оспорване на дълга в рамките на настоящото производство би
противоречало на основния принцип на правната сигурност, заложен в чл. 298 ГПК.
Съгласно Решение № 41 от 22.04.2010 г. по т. д. № 575/2009 г. на ВКС, ТК, II
отделение, длъжникът е длъжен да изчерпи всички свои възражения в рамките на
първоначалния процес. В противен случай, тези възражения се преклудират и не могат да
бъдат релевирани впоследствие.
Отв. С. С. е имал възможността да изложи всички свои възражения в рамките на
производството по гр. д. № 375/2023 г. на Районен съд – Попово и последвалото го въззивно
производство по в. гр. д. № 65/2024 г. на Окръжен съд – Търговище. Тъй като тези
възражения не са довели до уважаване на отрицателния установителен иск, длъжникът не
разполага с правна възможност повторно да оспорва вземането в рамките на настоящото
производство.
С оглед на горното, предявеният иск за признаване за установено, че ответникът
дължи на ищеца сумата от 4158.42 лв. – главница за незаплатена ел. енергия по фактура,
издадена на 28.06.2023г. за обект с абонатен № ********** – П., П. М..5, с клиентски №
********** се явява основателен и следва да бъде уважен.
По иска по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД:
По иска с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже, че
главното задължение е ликвидно и изискуемо, периода на забавата и размера на претенцията
3
си.
Съгласно нормата на чл. 84, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, когато
денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след
изтичането му.
В настоящия случай, съгласно Общите условия за достъп и пренос на електрическа
енергия (ОУДПЕЕ) на „Електроразпределение Север“ АД, потребителят се задължава да
заплаща стойността на фактурираната електроенергия в сроковете и по начина, определени в
тези Общи условия. Регламентираните срокове в ОУДПЕЕ посочват, че потребителят се
счита за надлежно уведомен за своето задължение, независимо дали е получил писмено
уведомление за размера му. В този смисъл, длъжникът изпада в забава автоматично, след
като настъпи падежът на фактурата, без да е необходимо изрична покана за плащане.
Съгласно ОУДПЕЕ, при забавено плащане клиентът дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден закъснение. Това означава, че
законната лихва се начислява от първия ден на забавата до пълното погасяване на
задължението.
Ищецът в настоящото производство успя да докаже вземането в размер на 4158.42 лв.
по фактура № **********/28.06.2023 г.
Тъй като ответникът не е заплатил на ищцовото дружество дължимата по издадената
фактура сума в срок, то той е изпаднал в забава, за което дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва.
Така по Фактура № **********/28.06.2023 г. с падеж 12.07.2023 върху сумата от
4158.42 лв. за период на потребление от 29.03.2023 до 26.06.2023, лихвата за забава от
13.07.2023г. до 05.08.2024г. е 607.26 лв.
Изчисленията са направени с калкулатор „законна лихва“, находящ се на
www.calculator.bg.
Предвид изложеното, исковата претенция по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 607.26 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от датата на падежа на
фактурата, до 05.08.2024г, съдът намира за доказана в пълния претендиран размер, поради
което следва да бъде изцяло уважена.
Ответникът дължи заплащане и на законната лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /06.08.2024./, до окончателното погасяване на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски.
В случая ищцовото дружество е направило разноски в размер на 121.03 лв. за
заплатена държава такса при образуване на делото
Следва да се отбележи, че в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 95.31
лв. - реално дължимата държавна такса, а надплатената сума от 25.72 лв. подлежи на
възстановяване, в случай, че бъде поискана.
В полза на ищцовото дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00 лв.
Така общия размер на разноските в исковото производство, които подлежат на
присъждане в полза на ищеца е 195.31 лв.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, съобразно изхода на спора.
В заповедното производство ищецът е направила разноски в общ размер на 145.31
лв., от които 95.31 лв. за заплатена държавна такса и 50.00 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, които следва да бъдат присъдени в негова полза.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С. В. С., ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Христо Недялков“ № 16 и настоящ адрес: гр.
П., обл. Т. ул. „П.М.№ , ет., ап. , ЧЕ ДЪЛЖИ на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”
№ 258, Варна Тауърс, Кула Е представлявано заедно от Атанас Андреев Колев и Христо
Петров Христов, СУМАТА от 4158.42 лв. /четири хиляди сто петдесет и осем лева и
четиридесет и две стотинки/ – главница за незаплатена ел. енергия по фактура, издадена на
28.06.2023г. за обект с абонатен № ********** – П., П.М..5, с клиентски № ********** и
СУМАТА от 607.26 лв. /шестстотин и седем лева и двадесет и шест стотинки/ –
мораторна лихва, считано от датата, следваща падежа на фактурата /13.07.2023г./ до
05.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.08.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА С. В. С., ЕГН **********, с поС.ен адрес: гр. П. обл. Т., ул. „Х.Н.“ № и
настоящ адрес: гр. П., обл. Т., ул. „П.М.№ , ет., ап. , ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс, Кула Е
представлявано заедно от Атанас Андреев Колев и Христо Петров Христов, СУМАТА от
195.31 лв. /сто деветдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/ - разноски в исковото
производство и СУМАТА от 145.31 лв. /сто четиридесет и пет лева и тридесет и една
стотинки/ - разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Попово: _______________________
5