Р Е Ш Е Н И Е
№ 547
12.03.2019
г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На двадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6824 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕОС
МАТРИКС“
ЕООД против Л.Д.Х. и В.Л.Х. и е за
установяване на солидарна дължимост
от ответниците на
ищеца на суми, оспорени в заповедното производство
по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС, а именно: 1772,97 лева главница по договор за потребителски кредит
от 18.11.2011 г.; 1717,93 лева договорна лихва, и двете суми за периода
18.08.2015 г. – 18.06.2018 г. включително, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 09.07.2018 г. до изплащане на вземането.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е цесионер на вземанията на „***“ АД срещу
ответниците в качеството им на длъжници по договор за потребителски кредит № ***/18.11.2011 г., които са му
прехвърлени преди подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение. Тъй като длъжниците са възразили, дружеството
предявява исковата молба по делото.
В
законоустановения срок ответниците депозират отговор на исковата молба.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищцовото дружество поддържа иска.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ответниците оспорва иска.
Бургаският районен съд, след
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 18.11.2011 г. между „***“ АД (с настоящо наименование „***“ АД) в качеството на кредитор, от една страна, и Л.Д.Х. и В.Л.Х.
в качеството им на кредитополучатели, от друга, е сключен договор за
потребителски кредит № *** (за краткост Договора), по силата на който банката
предоставя кредит в размер на 6190 лева, която сума е усвоена изцяло. За
връщането на кредита и другите задължения по Договора Х. отговарят солидарно.
Според чл.3, ал.1 от Договора за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката през първите девет месеца от срока на
издължаване на кредита променлива годишна лихва, формирана от сбора на базовия
лихвен процент на банката кредитор за потребителски кредити в лева (БЛП) за съответния
период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на минус 8.20
пункта. Към момента на сключване на Договора БЛП на банката е 13.20 процента.
Според чл.3, ал.2 от Договора за периода след първите девет месеца до крайния
срок за издължаване на кредита, кредитополучателят дължи на банката променлива
годишна лихва, формирана от сбора на БЛП на банката за потребителски кредити в
лева за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка в
размер на 0.80 пункта.
Според чл.4, ал.1 от Договора кредитополучателят ползва
9-месечен гратисен период за плащане на главницата по кредита, по време на
който се дължи само лихва, съгласно погасителен план. Според чл.4, ал.3 от
Договора погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите
лихви, се заплащат ежемесечно на 18-то число от съответния месец, включително и
през гратисния период. Крайният срок за погасяване на кредита, включително
дължимите лихви, е 18.11.2021 г. Според чл.6, ал.1 от Договора
кредитополучателят погасява кредита на равни (анюитетни) месечни вноски,
посочени като брой и размер в погасителен план, включващи лихва и главница (с
изключение на вноските през първите 9 месеца от срока на издължаване на
кредита), с размер на всяка вноска: 25,79 лева през първите 9 месеца от срока
на договора; 99,74 лева – за всички останали вноски, без последната, с падеж
18.11.2021 г., което е изравнителна и е в размер на 99,95 лева.
На основание договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между банката и ищцовото дружество,
последното придобива вземанията на кредитора по Договора. Цесионерът е
упълномощен да съобщи прехвърлянето на длъжниците. Цесията е съобщена на
ответниците с получаване на препис от исковата молба.
За периода 19.12.2011 г. – 16.10.2014 г. по кредита са
погасени 1735,13 лева, от които: 441,33 лева главница, 1278,88 лева договорни
лихви и 14,92 лева лихви за просрочие. С посочената сума са погасени дължимите
вноски с дати на падеж 18.12.2011 г. – 18.11.2013 г. По вноската за главница
към 18.11.2013 г. остава неизплатена сумата от 8 лева. Погасителните вноски
след посочената не са изплатени.
На 09.07.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за
издаване на заповед за изпълнение срещу ответниците, в условията на
солидарност, за следните суми: 1772,97 лева главница по Договора, дължима за
периода 18.08.2015 г. – 18.06.2018 г. включително; 1717,93 лева, договорна
лихва по Договора, дължима за периода 18.08.2015 г. – 18.06.2018 г.; законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението. Изрично в
заявлението се сочи, че се претендират „падежирали вноски“. По това заявление е
образувано ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС, по което е издадена
заповед за изпълнение за претендираните суми № ***/10.07.2018 г. Тъй като
длъжниците възразяват против заповедта, дружеството предявява претенциите си и
е образувано настоящото дело.
На 25.07.2018 г. (след образуване на заповедното
производството по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС) е отразен банков
превод по сметка на ищеца в размер на 1500 лева, с получател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
и основание за плащането „плащане по фактура ***/2018 по описа на БРС по
заповед ***“. На 26.07.2018 г. е отразен банков превод на сума в размер на
217,93 лева с получател „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД и основание за плащането „по описа
на БРС дело ***/2018 заповед ***“.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, приложеното
частно гражданско дело и заключенията на вещото лице по първоначалната и
допълнителна съдебно-икономически експертизи.
При така установените факти
съдът намира от правна страна следното:
Ищецът
е предявил в условията на обективно
кумулативно съединяване два
установителни иска с
правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
По възражението на
ответниците за ненадлежно съобщаване на цесията:
Те не са уведомени за
цесията преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
защото не са намерени на адреса.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу
ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Ответниците по делото са уведомени от цесионера за цесията, но действащ като пълномощник на стария кредитор, т.е.
те узнават точно кое тяхно задължение към кой кредитор е прехвърлено, и
доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да
бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното
производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се зачете – в
този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т.
о. Ето защо с получаването на книжата по делото ответниците
са уведомени за цесията.
По съществото на
спора:
Ищцовото дружество не твърди, че е настъпила предсрочна
изискуемост на договора, нито основанието на неговите искове е такова. Напротив,
дружеството претендира „падежирали вноски“ за периода 18.08.2015 г. –
18.06.2018 г., всяка в размер на 99,74 лева. Ето защо настъпила предсрочна
изискуемост на кредита не подлежи на установяване и доказване по делото.
По възражението на ответниците,
че кредиторът не е спазвал законовия ред за погасяване на вземанията:
Както посочва в заключението си вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза, с платените от ответниците 1735,13
лева са погасени вноските за периода 18.12.2011 г. – 18.11.2013 г. и 14,92 лева
лихви за просрочие. Няма доказателства, че банката е отнасяла плащанията за
погасяване на такси и комисионни. Дори и да се приеме, че лихва за просрочие от
14,92 лева е недължима, то тази сума следва да бъде отнесена към погасяване на
вноската от декември 2013 г., но не и към вноските, дължими за периода
18.08.2015 г. – 18.06.2018 г.
Извън горното, отново следва да се подчертае, че „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД претендира падежирали вноски, за които безспорно се установи, че
не са платени към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение.
Ето защо това възражение на ответниците е неоснователно.
По възражението на
ответниците за нищожност на клаузата на чл.3.6 от Договора, с която банката е
предвидила възможност по всяко време и по своя свободна преценка да променя
договорената лихва по процесния договор за кредит:
Размерът на погасителните вноски (всяка една включва
главница и възнаградителна лихва) е посочен в погасителен план, неразделна част
от Договора, и този именно размер се претендира от цесионера – 35 вноски по
99,74 лева или 1772,97 лева главница и 1717,93 лева възнаградителна (договорна)
лихва за периода 18.08.2015 г. – 18.06.2018 г. Няма доказателства размерът на
вноските да е бил увеличен в резултат на увеличение на възнаградителната лихва,
нито има твърдения в този смисъл от ищеца. Дружеството претендира „заложените“
в първоначалния погасителен план вноски като размер, за конкретен период от
срока на договора („падежирали вноски“), поради което това възражение на
ответниците е неотносимо към предмета на спора. Това е така, защото при
евентуална основателност на такова възражение, ще означава, че банката няма
право едностранно да променя (увеличава) възнаградителната лихва – факт, който
не е част от предмета на спора, т.е. ответниците ще следва да дължат
„първоначалния“ размер на лихвата, но въпросът дължат ли погасителните вноски
за процесния период отново остава без отговор.
По изплатената от
ответниците през месец юли 2018 г. сума от 1717,93 лева:
В отговора на исковата молба те потвърждават, че са
заплатили тази сума. Основанието, на което е извършено едно плащане, т.е. причината,
поради която плащането е извършено, е от съществено значение в отношенията
между платеца и получилото плащането лице, като меродавна за това е волята на
платеца –
в този смисъл Решение № 1183 от 4.12.2008 г. на ВКС по
гр. д. № 4557/2007 г., I г. о. Самите платци
посочват основанието за плащането, а именно: „***/2018 по описа на БРС“ (това е
номерът на заповедното производство); „по заповед ***“ (това е номерът на
издадената заповед за изпълнение). Плащанията са извършени, след като
длъжниците получават на 14.07.2018 г. препис от заповедта за изпълнение, като
първото от тях е от дата 25.07.2018 г., на която са входирани в съда
възраженията им против заповедта за изпълнение. Без значение е фактът, че
сумите са наредени от сметка на дружеството „***“ ЕООД, защото задължението е
парично и не е свързано „с оглед личността“ и може да бъде изпълнено и от трето
лице в полза на длъжника.
Следователно Х. са съвсем наясно кой е техен
кредитор, какви суми претендира от тях и на какво основание и желаят да погасят
именно това свое задължение. В съдебно заседание, проведено на 16.01.2019 г.
(протокол от него на л.137 от делото), процесуалният им представител заяви, че
те са се „объркали“ и са искали да погасят друго свое задължение по друг заем,
който е свързан с лизинг. При наличие на спор
между длъжника и кредитора относно основанието, на което е извършено плащането,
в тежест на всеки един е да установи наличието на основанието, на което твърди,
че плащането е било извършено – в този смисъл е цитираното решение на ВКС.
Нито ответниците, нито ищеца ангажираха доказателства, че между тях има и други
правоотношения, по които също са налице падежирали вземания на дружеството.
Ето
защо следва да се приеме, че с това плащане ответниците погасяват именно
задължения по Договора.
По реда на погасяване на претенциите на
ищеца:
Извършените
от ответниците
погасявания през месец юли 2018 г. не
следва да се отнасят за погасяване на присъдените със заповед за изпълнение
разноски, защото не
попадат в обхвата на чл.
76, ал. 2 ЗЗД – в този смисъл Решение
№ 211 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 958/2016
г., III г. о.
Кредиторът
не е длъжен, но може да приеме частично изпълнение, като заяви в погашение на
коя част от вземането го приема. Ако кредиторът не е заявил или от поведението
му не може да се установи категорично в погашение на коя част от вземането
приема частичното изпълнение, то погасява най-напред разноските, след това лихвите
и най-после главницата – в този смисъл Решение
№ 86 от 14.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6766/2013 г., IV г. о. Установи се, че ответниците
не дължат разноски по кредита.
Нито те, нито кредиторът обаче уточняват с платената сума
от общо 1717,93 лева каква част от погасителните вноски се погасява. Ето защо плащанията следва да бъдат
отнесени за погасяване първо на дължимата възнаградителна лихва, после на
дължимата главница съобразно вноските по погасителния
план, съгласно чл.
76, ал. 2 ЗЗД – аргумент и от цитиранато
вече Решение № 211 от 26.01.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 958/2016 г., III г. о.
Предвид изложеното искът за възнаградителна лихва следва
да бъде отхвърлен изцяло, защото дължимата сума от 1717,93 лева съвпада с
платената от ответниците (1717,93 лева), т.е. вземането е погасено – факт,
който следва да бъде взет предвид от съда на основание чл.235, ал.3 от ГПК. От
своя страна, искът за главница следва да бъде уважен изцяло, защото за
процесния период същата не е погасена.
По въпроса за разноските:
С оглед изхода на делото на ищцовото
дружество се дължат разноски в заповедното производство в размер на 35,46 лева, част от заплатената държавна такса, съответна
на уважената част от исковете.
Ищцовото
дружество претендира като разноски за
исковото производство заплатените от него суми за допълнителна държавна такса от 69,82 лева, за възнаграждение на вещото лице по
назначената първоначална съдебно-икономическа експертиза в размер на 250 лева и
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 120 лева на основание
чл.25, ал.1 от Наредба за заплащането на правната помощ. В
този смисъл и с оглед изхода на делото ответниците
следва да заплатят
разноски на ищцовото дружество в настоящото производство в размер на 223,38 лева, съответен на уважената част от исковете.
Ответниците не са поискали присъждане на разноски, поради
което такива не им се дължат.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по делото, че Л.Д.Х., ЕГН – **********, и В.Л.Х., ЕГН
– **********, дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, сумата
от 1772,97 лева (хиляда седемстотин седемдесет и два лева и деветдесет и седем
стотинки), представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит №
***/18.11.2011 г. за периода
от 18.08.2015 г. до 18.06.2018 г., ведно със законната лихва върху присъдената
сума от 09.07.2018 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на
БРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********, против
Л.Д.Х., ЕГН – **********, и В.Л.Х., ЕГН – **********, иск за приемане за
установено, че ответниците дължат солидарно на дружеството сумата от 1717,93
лева (хиляда седемстотин и седемнадесет лева и деветдесет и три стотинки),
представляваща дължима договорна лихва по договор за потребителски кредит № ***/18.11.2011 г. за периода от 18.08.2015 г. до 18.06.2018
г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр.
дело № ***/2018 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА
Л.Д.Х., ЕГН – **********, и В.Л.Х., ЕГН – **********, да
заплатят солидарно на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК – *********,
следните суми: 35,46 лева (тридесет и пет
лева и четиридесет и шест стотинки), представляваща
разноски по ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС; 223,38 лева (двеста двадесет и три лева и тридесет и осем
стотинки), представляваща разноски в настоящото
производство, и двете суми съобразно уважената част
от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с
оригинала!
ММ