№ 70
гр. Благоевград, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Габриела Тричкова
като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Търговско дело №
20221200900106 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Образувано е по жалба с вх. № 20220511132536/11.05.2022 г., подадена от „Г.М.“ ЕООД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. Б., п.к. 2770, ж.к. к-с „Г.М.“, ул. „Г.Н.“,
представлявано от управителя А.Д.Д., чрез адвокат Е.Я., със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Т.“ № 12А, ПРОТИВ Отказ № 20220503180333/03.05.2022 г. на Агенцията по вписванията
– Търговски регистър, с която се иска отмяна на атакувания отказ, като бъде постановено
съдебно решение, с което да бъдат дадени указания на Агенция по вписванията – Търговски
регистър да извърши исканите вписвания, заличаване и обявяване по Заявление с вх. №
20220503180333/03.05.2022 г.
Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на постановения от Агенцията
по вписванията – Търговски регистър отказ.
Твърди се, че с подаденото Заявление с вх. № 20220503180333/03.05.2022 г. до Агенция по
вписванията е поискано вписване в Търговския регистър на обстоятелства по партидата на
„Г.М.“ ЕООД, както следва: увеличаване капитала на дружеството от 5 000,00 лева на 6
000,00 лева, чрез приемане на нов съдружник; вписване като нов съдружник на П.П.П..
Навежда се, че за вписване на горните обстоятелства в Търговския регистър били
изпълнени всички формални изисквания на закона за представяне на нужните документи,
поради което на жалбоподателя не били дадени указания, с които да се съобрази.
Посочва се, че въпреки това в резултат на заявлението до Търговския регистър,
жалбоподателят получил отказ с мотив, че „Вписването на обстоятелства по партидата на
дружеството не може да бъде извършено, тъй като не се установява съответствието на
заявеното за вписване обстоятелство със закона“.
Съображенията на жалбоподателя, поради които счита постановения отказ за неправилен
и постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост, са следните:
Излага се, че за да постанови отказа длъжностното лице по регистрация /ДЛР/ е
констатирало, че преди увеличението на капитала, дяловете на дружеството са притежавани
от едно лице и върху всички тези дялове е наложен запор. Сочи се, че въз основа на тези
1
констатации е направен извод, че вписване на увеличението би увредило кредиторите, в
чиято полза е наложен запорът.
Навежда се, че процесното увеличение на капитала е извършено на основание чл. 148 от
ТЗ, като заявените за вписване обстоятелства, приемане на нов съдружник и увеличение на
капитала, чрез приемането му, са позволени от закона. Сочи се, че никоя нормативна
разпоредба не въвежда като предпоставка за законосъобразност на увеличението липсата на
вписан запор върху дяловете, притежавани от съдружник преди увеличението.
Твърди се, че наложеният запор не може да бъде тълкуван като запор върху вземането на
съдружника за ликвидационен дял, тъй като вземането за ликвидационен дял не съществува
към датата на налагане на запора, а същото би могло да възникне само при проведен
успешно иск по чл. 517 от ГПК.
Излага се, че не може да се приеме, че наложен запор върху дялове от капитала на едно
търговско дружество представлява пречка за вписване на увеличаване на капитала му, тъй
като с него не се извършва действие на разпореждане със запорираните дружествени дялове.
Сочи се, че те не се прехвърлят и остават в собственост на лицето, което ги притежава към
момента на налагане на запора, като забраната за разпореждане с дружествен дял не може да
бъде приравнявана на забраната за разпореждане с имуществото на търговското дружество.
Посочва се, че вписването на увеличаването на капитала не е пречка за взискателя и
присъединените кредитори, които се ползват от вписания запор, да насочат принудителното
изпълнение върху запорираните дружествени дялове по реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК.
Заявява се, че неправилен и противоречащ на закона е изводът, че запорът следва да брани
и размера на ликвидационния дял на съдружника, като припадаща се част от имуществото
на дружеството. Изтъква се, че застане ли се на тази позиция на дружеството следва да бъде
забранена каквато и да е дейност след наложен запор върху дяловете на досегашния
съдружник, за да не се достигне до евентуално намаляване на имуществото, което съобразно
предложеното от ДЛР тълкуване на чл. 451, ал. 1 от ГПК следва да се приравни на
изменение или повреждане на запорирания актив – дружествен дял.
Излага се, че приемайки горното ДЛР е нарушило закона, което има за последица и
постановяването на обжалвания незаконосъобразен отказ, като в тази връзка е цитирана
съдебна практика.
На следващо място се посочва, че необосновано ДЛР е приело, че в случай на исканото
увеличение, чрез записване на новите дялове, равностойността на дела на длъжника
/собственик на запорираните дялове/ би намаляла като имуществен еквивалент и той би
отговарял с около 80 % от стойността на имуществото на дружеството.
Излага се в жалбата, че величината на дружествено имущество, преди увеличението и 80
% от стойността му след увеличението, могат да бъдат установени при проверка на
счетоводните баланси, съответно към датата на увеличението и след това. Навежда се, че
такава проверка на счетоводството не е извършвана, а и ДЛР няма такива правомощия.
Отделно от това се навежда, че процентно участието на длъжника в капитала на
дружеството намалява, но привличането на нов капитал и съдружник има за цел
обединяване на усилията и средствата на тези лица за извършване на търговски сделки, а не
до увреждане интереса на кредитора. Твърди се, че наред с това правната доктрина
безспорно отчита личностния елемент в дружеството с ограничена отговорност, като
привличането на нов съдружник не е равносилно само на внесените от него средства в
капитала, а има за цел ангажирането му с дружествените дела.
Сочи се, че от тази гледна точка, произволното произнасяне по размера на дружествения
капитал преди и след увеличението, освен че е незаконосъобразно, води и до
необоснованост на обжалвания отказ – самостоятелно основание за отмяната му.
В заключение се твърди, че заявените за вписване обстоятелства не противоречат на
законовите разпоредби на чл. 451, ал. 1 и чл. 452, ал. 1 от ГПК, където са посочени
единствено забраните за повреда и разпореждане със запорирано имущество и последиците
от тяхното нарушаване. Сочи се, че никоя от цитираните разпоредби няма отношение към
дължимата от ДЛР проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ.
Съобразно чл. 25, ал. 2, изр. трето от ЗТРРЮЛНЦ по делото от Агенция по вписванията е
2
постъпил писмен отговор по депозираната жалба с изх. № 11-00-819/11.05.2022 г. В същия
са изложени съображения за неоснователност на жалбата, респ., че постановеният от ДЛР
отказ е правилен и законосъобразен.
Посочва се, че със Заявление, образец А4 № 20220503180333 е постъпило искане за
вписване увеличаване на капитала, заличаване на едноличен собственик на капитала и
вписване на нов съдружник.
Твърди се, че правилно е отбелязало ДЛР, че вписването на обстоятелства по партидата на
дружеството не може да бъде извършено, тъй като не се установява съответствието на
заявеното за вписване обстоятелство със закона.
Излага се, че съобразно вписаните обстоятелства, едноличен собственик на капитала е
А.Д.Д., чиито дружествени дялове са в размер на 5 000,00 лева, равняващи се на 100 % от
капитала на дружеството. Посочва се, че по делото на търговеца е вписан запор върху
дружествените дялове на едноличния собственик на капитала. Навежда се, че съгласно чл.
451, ал. 1 от ГПК от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се
разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да
изменя, поврежда или унищожава вещта. Излага се, че при липса на други специални норми
в ГПК, касаещи режима на запор върху дружествен дял, освен по отношение на налагането
му – чл. 517, ал. 1 от ГПК, следва на общо основание да се прилагат правилата, касаещи
правния режим на запора като способ за принудително изпълнение върху имущество на
длъжника – било то движима вещ, вземане или дружествен дял. Навежда се, че затова
запорът върху дружествен дял, наложен по реда на чл. 517, ал. 1 от ГПК, има същото
действие, както този, наложен по отношение на движима вещ или вземане, поради което и
нормата на чл. 451 от ГПК е съответно приложима. Сочи се, че в тази връзка за взискателите
съществува правна възможност да насочат изпълнението върху дружествените дялове на
едноличния собственик на капитала, за да удовлетворят своето вземане.
Твърди се, че съгласно чл. 125, ал. 3 от ТЗ, имуществените последици от прекратяване
членството на съдружника се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,
през който е настъпило прекратяването. Излага се, че съгласно нормите на чл. 517, ал. 3 от
ГПК и чл. 231 от ДОПК, при изпълнение върху дружествен дял, взискателят може да
предприема действия за прекратяване на членството на съдружника. Посочва се, че от
цитираните норми е видно, че правото на кредиторите, в чиято полза е наложен запорът, се
трансформира в право да се удовлетворят от паричната сума, равностойна на дела на
длъжника – в случая на едноличния собственик на капитала. Заявява се, че към настоящия
момент длъжникът отговаря със 100 % от имуществото на дружеството.
Навежда се, че в случай, че се допусне увеличаването на капитала на дружеството чрез
записване на новите дялове, то това съотношение – равностойността на дела на длъжника,
би намаляло като имуществен еквивалент и длъжникът би отговарял с около 80 % от
стойността на имуществото. Сочи се, че в случая това би довело до намаляване и на размера
на реалното имущество /което би се получило като ликвидационен дял/, с което длъжникът
би отговарял в едно производство по принудително изпълнение. Твърди се, че от една
страна това би увредило интересите на кредиторите и би се явило пречка да се осъществят
основните функции на изпълнителното производство, а от друга би довело до
осъществяването на състава на чл. 451, ал. 1 от ГПК и би представлявало по съществото си
изменение на вещта.
Посочва се, че правилно е отбелязало ДЛР, че по съществото си това действие е и
заобикаляне на законовата забрана по чл. 451, ал. 1 от ГПК, по силата на която длъжникът
няма право да се разпорежда с нея и да я изменя по начин, накърняващ правата на трети
лица. Твърди се, че това се явява пречка да бъде вписана заявената промяна.
Излага се, че изложените по-горе съображения обосновават извод за законосъобразност и
правилност на постановения отказ, поради което е направено искане същият да бъде
потвърден, а жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Направено е искане, на основание чл. 25, ал. 6 от ЗТРРЮЛНЦ, във връзка с чл. 81 от ГПК,
на Агенция по вписванията да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300,00 лева.
3
Сторено е възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя съдебно-
деловодни разноски, в случай, че такива бъдат претендирани.
Благоевградският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и представените при
регистрацията на заявлението доказателства, и въз основа на справка чрез публичния достъп
до данните на електронния сайт на Търговския регистър и регистър на юридическите лица с
нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от Протокол от заседание на Общото събрание на съдружниците в „Г.М.“
ООД, проведено на 19.04.2022 г., че на същото са взети следните решения, а именно: 1)
увеличаване капитала на „Г.М.“ ООД от 5 000,00 лева на 6 000,00 лева, чрез записване на
нови 20 дяла по 50,00 лева от новия съдружник П.П.П.; 2) приемане за съдружник в „Г.М.“
ООД на П.П.П., който да покрие пълната стойност на записаните нови 20 дяла, като внесе 1
000,00 лева по сметка на дружеството; 3) приемане на разпределение на дяловете от
дружествения капитал на „Г.М.“ ООД след увеличението, както следва: А.Д.Д. – 100 дяла от
дружествения капитал на стойност 5 000,00 лева и П.П.П. – 20 дяла от дружествения
капитал на стойност 1 000,00 лева; 4) приемане на нов дружествен договор, съобразно
приетите на Общото събрание промени по партидата на дружеството.
Видно от Протокол за решения на едноличния собственик на капитала на „Г.М.“ ЕООД от
19.04.2022 г. е, че са взети следните решения за: увеличаване на капитала на „Г.М.“ ООД от
5 000,00 лева на 6 000,00 лева, чрез записване на нови 20 дяла по 50,00 лева от капитала на
дружеството; приемане за съдружник в „Г.М.“ ООД на П.П.П., който да заплати пълната
стойност на записаните нови 20 дяла, като внесе 1 000,00 лева по сметка на дружеството и
приемане разпределение на дяловете от дружествения капитал на „Г.М.“ ООД след
увеличението, както следва: А.Д.Д. – 100 дяла от дружествения капитал на стойност 5 000,00
лева и П.П.П. – 20 дяла от дружествения капитал на стойност 1 000,00 лева.
Приобщена е Молба по чл. 122 от ТЗ от името на П.П.П. за приемане като съдружник в
„Г.М.“ ООД, като е представена и вносна бележка за внесена сума в размер на 1 000,00 лева,
равняваща се на 20 дяла от по 50,00 лева всеки от капитала на дружеството.
Към доказателствения материал по делото е приобщен Дружествен договор на „Г.М.“
ООД от дата 19.04.2022 г., съобразно който капиталът на дружеството е в размер на 6 000,00
лева, състоящ се от 120 дяла по 50,00 лева всеки, като капиталът е разпределен, както
следва: за А.Д.Д. – 100 дяла по 50,00 лева на обща стойност 5 000,00 лева и за П.П.П. – 20
дяла по 50,00 лева на обща стойност 1 000,00 лева – по аргумент на чл. 6 и чл. 7 от
дружествения договор.
Приобщено по делото е Уведомително писмо № ***** г. на Агенция по вписванията, с
което жалбоподателят е уведомен за постановения атакуван в настоящото производство
отказ по Заявление с вх. № 20220503180333.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е представена в заверено копие, придружено с възпроизведени копия от заявление
и приложени към него книжа и постановен отказ по него, съобразно изискванията на чл. 25,
ал. 3 от ЗТРРЮЛНЦ. Регистрираната жалба е депозирана преди изтичане на срока по чл. 25,
ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, като същата е подадена от лицето, действало като заявител. По
изложените съображения същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна, като съображенията за това са
следните:
Заявление за вписване на промени в обстоятелства по партидата на „Г.М.“ ЕООД, ЕИК:
***, регистрирано с вх. № 20220503180333, е било подадено в електронна форма на
надлежен образец № А4 от името на адвокат Е.Я.. Към преписката е налично и пълномощно,
издадено на този адвокат от лицето, вписано като управител на „Г.М.“ ЕООД, дало
декларация за вярност на заявените обстоятелства – чл. 13, ал. 4 от ЗТР. С така цитираното
заявление е поискано вписване на промени по партидата на дружеството – увеличение на
капитала от 5 000,00 лева на 6 000,00 лева, чрез записване на нови дялове, посредством
приемането на нов съдружник. Към заявлението са приложени изискуемите документи, в
т.ч. протокол от Общото събрание на съдружниците, протокол за решения на едноличния
4
собственик на капитала на дружеството, актуален дружествен договор и документ за внесен
капитал. При така обоснованото с изискуеми приложения заявление не се налага даване на
указания за непълнота на доказателствата. Преценката на съдържанието на така
представените документи обаче, е в компетенцията на длъжностното лице при произнасяне
по съществото на заявлението по чл. 21, т. 5 от ЗТР, като въззивният съд осъществява
същото правомощие в рамките на оплакванията по жалбата.
По описаното заявление длъжностното лице по регистрацията е постановило процесния
отказ, в мотивите на който е посочило, че тъй като заявеното увеличение на капитала е
записано само от един от съдружниците – П.П., а върху дяловете на съдружника А.Д. има
наложен запор, с увеличението на капитала се нарушава съотношението на съдружниците в
капитала на дружеството, което би увредило кредиторите и представлява изменение на веща
по смисъла на чл. 451, ал. 1 от ГПК.
По подадено заявление длъжностното лице по регистрация е длъжно да извърши проверка
на обстоятелствата, предвидени в разпоредбата на чл. 21 от ЗТР, в т.ч. да провери дали към
заявлението са приложени всички документи, съгласно изискванията на закона и дали
съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се
установяват от представените документи, т.е. извършва се проверка на съдържанието на
представените документи, а не само на формалното им съществуване.
По принцип вписването цели противопоставяне на обявените по партидата на търговеца
обстоятелства на трети лица. Съответно с регистърно производство, започнато от търговеца
за оповестяване на факта на увеличение на капитала занапред, следва да бъде
противопоставян не на съдружника, а на трети лица – взискателя, наложил по-рано запор
върху дела на този съдружник и дружествените кредитори. Действително разпоредбата на
чл. 140 от ТЗ, предвижда че увеличаване и намаляване на капитала, приемане и изключване
на съдружник, преобразуване на дружеството, избор и освобождаване на управител, както и
назначаване на ликвидатор имат действие от вписването им в търговския регистър. В
практиката си ВКС приема, че взетите от Общото събрание на съдружниците в търговско
дружество с ограничена отговорност решения, подлежащи на вписване в търговския
регистър, имат незабавно действие във вътрешните отношения между дружеството, чрез
неговите органи и съдружниците, т.е. от вземане на решението и това действие не е в
зависимост от вписването им по чл. 140 от ТЗ, конститутивният ефект на което, вкл. в
хипотезата на чл. 140, ал. 4 от ТЗ, е по отношение на трети лица /в този смисъл Решение №
86/01.09.2017 г. на ВКС по т.д. № 1068/2016 г., II т.о./. В тази връзка самото увеличение на
капитала на дружеството настъпва веднага във вътрешните отношения между съдружниците
и дружеството, като в регистърното производство това обстоятелство ще се преценява само
като една от предпоставките за изпълнение на изискванията на закона за
противопоставянето на промяната в капитала на дружеството и последиците й върху
имуществото на дружеството, застрашаващо дружествените кредитори.
При наличие на вече отразен по партидата на търговеца запор, неговото действие за
целите на регистърното производство следва да се отчита само спрямо взискателя, тъй като
в това производство вътрешните отношения на взискателя и неговия длъжник са без
значение. Съответно приложение следва да намерят общите норми на действие на запора по
чл. 452, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. За запора на дружествен дял няма специално правило, поради
което следва да се отчита специфичният способ на изпълнение на паричен дълг, насочен към
комплексно право със само отчасти имуществено изражение. По характеристика
имуществените права, формиращи членството в ООД, следва да се приравнят на вземания,
съответно и запорирането на дела следва да се отчита като запор на бъдещо вземане за
ликвидационен дял, който ще се формира при прекратяване на членството с предизвестие по
реда на чл. 517, ал. 3 от ГПК, когато взискателят, чрез съдебен изпълнител пристъпи към
изпълнение. Личните неимуществени права обаче /по фактическото участие в дейността на
дружеството чрез вземане на решения по управлението му/ не могат да се засегнат от
обезпечителна мярка, предназначена за опазване на имущество на длъжника. Макар и
капиталово дружество, ООД се характеризира със засилена закрила на личните права на
участниците в него. При съобразяване на тази специфика на дружественото участие в ООД,
действието на запора следва да се отчита само спрямо имуществените права, черпени от
членството. Израз на тази специфика е специалната норма на чл. 73в от ТЗ, чието действие
5
не е ограничено само до плащания за текущи дивиденти, но и до всички вземания, породени
от дружествено участие. Специалният ред за гарантиране на правата на взискателя, наложил
запор върху имуществената част от дела, изключва непротивопоставимостта на действия на
длъжника или дружеството, насочени към последици в неимуществената част. Само, ако
след настъпването на основание за прекратяване на членството /независимо на какво
основание, включително и по предизвестие от взискателя/ бъдат осъществени
разпореждания с вземането, породено от това прекратяване, те биха били
непротивопоставими на взискателя и той ще може да изисква от дружеството изплащане на
съответния дял на съдружника, евентуално ще може да прекрати ООД. Съответното
прилагане на чл. 452, ал. 3 от ГПК ще позволи на взискателя да преодолее възражение на
дружеството в бъдещ иск по чл. 517, ал. 3 от ГПК, ако вместо да задели ликвидационния дял
и да осигури предаването му при пристъпването към изпълнение, дружеството го е
изплатило в нарушение на чл.73в от ТЗ на длъжника. Не може да бъде споделено тълкуване,
според което след вписването на запора до насочването на изпълнение върху запорирания
дял, дружественото участие се „изважда от оборот“ и каквито и да е промени с него са
непротивопоставими на взискателя. Самата стойност на дела е динамична величина и е
пряко свързана със съдействието, което всички съдружници осъществяват за общите
дружествени цели. Ако разбирателството между тях отпадне, запазването на съдружието в
състава „фиксиран“, чрез запора от външен за дружеството кредитор, би осуетило самото
съществуване на дружеството. Рискът от промяна в чистото дружествено имущество
/основа за формиране на имуществения еквивалент, предмет на запора/ остава за взискателя.
В заключение, съдът възприема действието на запора на дружествения дял като забрана за
разпореждане с имуществените права, черпени от дяловото участие, но не и като забрана за
позоваване на други факти относно членственото правоотношение. Съответно на това
тълкуване, запазването на интереса на взискателя не представлява обстоятелство, за което
следва да се следи служебно от длъжностното лице по регистрацията, а подлежи на отчитане
само след предявяване на правата му в изпълнителното производство по реда на чл. 517 от
ГПК.
В настоящия случай приложените към заявлението на дружеството документи установяват
в цялост фактическата хипотеза на чл. 148, ал. 1, т. 2 от ТЗ – увеличение на капитала на
дружеството чрез записване на нови дялове. Дружеството, чрез Общото си събрание
надлежно е взело решение за увеличение на капитала си от 5 000,00 лева на 6 000,00 лева,
т.е. със сумата от 1 000,00 лева, разпределени в 20 дяла по 50,00 лева всеки, които да се
запишат и стойността им да бъде внесена само от новоприетия съдружник П.П..
Увеличението е и ефективно проведено, като новоприетият съдружник П.П. е направил
парична вноска от 1 000,00 лева. Извършеното увеличение на капитала е намерило надлежно
отражение и в дружествения договор – на проведеното Общо събрание съдружниците са
приели решение за съответно изменение на дружествения договор.
По изложените съображения и предвид това, че със заявлението са представени всички
изискуеми документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, съдът
намира, че постановеният отказ за вписването като неправилен следва да бъде отменен и да
бъдат дадени указания за извършване на исканото вписване.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Отказ с рег. № ***** г. на Агенция по вписванията, постановен по Заявление
образец А4, вх. № 20220503180333/03.05.2022 г. за вписване на промени по партидата на
„Г.М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Област Благоевград, Община
Б., гр. Б., п.к. 2770, ж.к. к-с „Г.М.“, ул. „Г.Н.“, представлявано от управителя А.Д.Д..
УКАЗВА на Агенция по вписванията – Търговски регистър да извърши исканото вписване
по Заявление образец А4, вх. № 20220503180333/03.05.2022 г. за вписване на промени по
партидата на „Г.М.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: Област
Благоевград, Община Б., гр. Б., п.к. 2770, ж.к. к-с „Г.М.“, ул. „Г.Н.“, представлявано от
6
управителя А.Д.Д..
Решението не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7