Р E Ш Е Н
И Е
гр. София , 05.10.2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД , Наказателно отделение , ІХ - ти
Въззивен състав , в закрито заседание на двайсет и четвърти септември през двехиляди
и двадесета година в състав:
Председател : ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
Членове : 1 . АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
2. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретаря Цветкова и в
присъствието на прокурора Танаицова ,
като разгледа
докладваното от съдия Йорданова В
. О. Х.
Д . № 2727 по описа за 2020 година , и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 313 от НПК.
С
присъда от 25.01.19г. по
Н .О .Х .Д . № 20417 /18г , СРС,
НО , 114 с - в е
признал подсъдимия А.Г.К. за виновен за
извършено престъпление по чл.
198 ал.1 от НК като във
вр. чл. 54 ал.1 НК му наложил наказание лишаване от свобода за срок от три години
, като на осн. чл. 58 А ал.1 от НК е
намалил така определеното наказание с
една трета ,при което е определил
наказание лишаване от свобода за срок от
две години ,чието изпълнение е
отложил по реда на чл.66 ал. 1 от НК за срок от 4 години , считано от влизане
на присъдата в сила. С присъдата на осн. чл.59,
ал.1 и ал.2 от НК, е постановено при изпълнение на така определеното наказание
да бъде приспаднато времето, през което подсъдимият, е бил задържан по реда на
НПК, ЗМВР или друг закон, свързани с настоящето производство. С присъдата на
основание чл.189, ал.З от НПК е осъден
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 58,65
/петдесет и осем, и шестдесет и пет ст./ лева по сметка на СДВР , а на
основание чл.190, ал.2 от НПК е осъден
подсъдимия да заплати и 5 /пет/ лева
държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по делото.
Срещу
присъдата е постъпила жалба от служебния защитник на подсъдимия , с която се иска да се
отмени постановената присъда и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното
обвинение или да му се намали наложеното наказание .
В съдебно заседание служебният защитник на
подсъдимия А.Г.К. - адв. В. подържа подадената жалба и пледира да се отмени постановената присъда
и подсъдимия да бъде оправдан по внесеното обвинение или да
му се намали наложеното наказание .
В съдебно заседание представителят на СГП намира жалбата за неоснователна и пледира същата да не се уважава , като се потвърди присъдата на първоинстанционния съд .
В съдебно заседание подсъдимият А.Г.К. подкрепя изложеното от своя зашитник .
Съдът като обсъди доказателствата по делото ,
доводите на страните и след служебна проверка по реда на чл. 313
от НПК намира за установено следното :
Жалбата е
неоснователна .
Първоинстанционният
съд в рамките на наказателното
производство е събрал доказателства , имащи значение за установяване на обективната истина по делото,
при спазване на всички правила визирани в нормите на НПК .
Въз
основа на събрания от него
доказателствен материал е приел за установена следната фактическа обстановка :
Подсъдимият А.Г.К. е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, основно образование, с
постоянен и настоящ адрес:***, ЕГН **********.
На
05.11.2018г. свидетелката Н.М.К.посетила своята сестра- свидетелката Т.Б.в дома
й,намиращ се в гр. София, жк.”Света Троица”, бл. *********. В посоченото жилище
се намирал и внукът на свидетелката Балджиева- подсъдимият А.К.. Тъй като
последният имал парични проблеми и докато баба му била в една от другите стаи
на жилището, същият решил да се облагодетелства неправомерно, като отнеме със
сила чантата, която свидетелката К. държала в ръката си. В изпълнение на
взетото решение подсъдимият К. издърпал със сила от ръката на свидетелкатаМ.дамската
и чанта, на стойност 15 лева, съдържаща портмоне на стойност 2 лева и сумата
300 лева, или всички вещи на стойност 317 лева и веднага след това напуснал
помещението с отнетите от него вещи.
От
заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза е видно ,че стойността на
отнетите движими вещи е 317 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява
по несъмнен начин от събраните
по делото от първата съдебна инстанция доказателства
:
от направеното по
реда на чл. 371, т.2 от НПК самопризнание на подсъдимия, което се подкрепя от
доказателствата и доказателствените средства, събрани на досъдебното
производство и проверени от съда - показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели показанията Н.М.К.,
,Т.Д.Б.,З.Д.Т.; заключението по изготвената на досъдебното производство съдебно
оценителна експертиза;свидетелство за съдимост на подсъдимия .
Така установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. Съдът е изследвал и установил всички обстоятелства ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на подсъдимия , които имат значение за ангажиране на наказателната му отговорност .
Събраният доказателствен материал в своята съвкупност съдържа доказателства , които са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка. Интерпретацията на тези доказателства ,направена в мотивите на първоинстанционната присъда , е вярна и се споделя от настоящата въззивна инстанция .
При така изяснената фактическа обстановка
първоинстанциония съд е направил следните правни изводи , които се споделят и от настоящата
въззивна инстанция :
Подсъдимият
с деянието си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 198, ал.1от НК, а именно
това ,че на 05.11.2018г., в гр. София, ж.к. “**************, отнел чужди -
собственост на Н.М.К., движими вещи - дамска чанта, на стойност 15 лева,
съдържаща портмоне на стойност 2 лева и сумата от 300 лева, или всички вещи на
стойност 317 лева, от владението на Н.М.К., с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това сила - издърпал със сила дамската чанта от
ръката й .
От обективна
страна по делото се установява ,че
подсъдимия посредством употребата на
сила, изразила се в издърпване със сила на дамската чанта от ръката на пострадалата Н.М.К. е отнел чужди движими вещи от владението на пострадалата Н.М.К.дамска чанта, на стойност 15 лева,
съдържаща портмоне на стойност 2 лева и сумата от 300 лева, или всички вещи на
стойност 317 лева, с
намерение противозаконно да ги присвои .
Деянието
е осъществено при
форма на вината пряк умисъл , доколкото подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване .
Направеното по реда на чл. 371, т.2 от НПК самопризнание
на подсъдимия, се подкрепя по безсъмнен начин от доказателствата и доказателствените
средства, събрани на досъдебното производство - показанията на разпитаните в
досъдебното производство свидетели Н.М.К., Т.Д.Б.,З.Д.Т.; заключението по
изготвената на досъдебното производство съдебно оценителна експертиза. Съдът намира , че извършването
на деянието от обективна и субективна
страна от страна на подсъдимия по делото
, е безспорно установено от събрания на досъдебното производство доказателствен материал , при което не са
налице основания за отмяната на постановената осъдителна присъда , каквото е
искането в жалбата на служебния защитник – адв. В. , което
се подържа от нея и в съдебно
заседание в пледоарията й пред въззивния
съд .
В тази насока следва да се посочат показанията на свидетелката очевидка Н.М.К., която
свидетелства за обстоятелствата , при които
докато е била на гости в дома на сестра си – свидетелката Т.Д.Б. ,
внукът на последната , а именно подсъдимият А.Г.К. посредством употребата на сила,издърпвайки със
сила дамската й чанта , е отнел същата , заедно с намиращите се в нея нейни
движими вещи - портмоне на стойност 2 лева и сумата от 300 лева . От показанията на свидетелката Т.Д.Б. ,която по това време се е намирала в другата
стая на жилището и не е била пряк очевидец на отнемането на вещите , се установяват обстоятелствата ,че
подсъдимия и сестра са се намирали по същото време в жилището ,като
сестра й - свидетелката очевидка Н.М.К., веднага след отнемането на вешите й от
страна на подсъдимия , е дошла при нея , и
й е разказала са случилото се нея и постъпката на нейния внук. От
показанията на свидетеляЗ.Д.Т., се установяват обстоятелствата по
задържането на подсъдимия по делото , след подадената жалба в полицията от страна на
пострадалата свидетелка по делото , като
този свидетел дава показания , че пред
него подсъдимия е признал за извършеното
деяние .
По
индивидуализацията на наказанието :
Настоящата съдебна инстанция
не споделя доводите в жалбата ,
че са налице
основания за намаляване размера на
наложеното наказание по
отношение на подсъдимия за извършеното деяние по чл. 198
ал.1 от НК ,по настоящето дело в размер на лишаване от свобода за срок от 2
години , тъй като при определянето му са отчетени в достатъчна степен всички
обстоятелства относно конкретната тежест
на извършеното деяние и обстоятелствата , при които същото е извършено . В
тази насока въззивният съд споделя доводите на СРС , че не са налице предпоставките
за приложение на чл. 55 ал. 1 т. 1 от НК , а именно за
определяне на предвиденото наказание лишаване от свобода под най - ниския предел
,предвиден в закона ,доколкото по делото не са налице нито изключителни , нито многобройни
смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства .Правилно първата съдебна инстанция по настоящето дело с
оглед признаването на фактите, изложени в обвинителния акт от подсъдимия е
определила наказанието съобразно нормата на чл. 58а ал.1 от НК . При индивидуализацията на наказателната отговорност
на подсъдимия следва да бъдат отчетени като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: относителна младата
възраст на подсъдимия, както и
стойността на отнетите вещи , която е невисока . Правилно е отчетено от СРС като отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство – неговата обществена опасност на подсъдимия, доколкото
деянието не се явява инцидентно за дееца, след като подсъдимия е бил
осъждан за престъпление против
собствеността – кражба , извършено през май 2017година , което е преди
настоящето деяние, но очевидно липсва
промяна в неговото престъпно поведение,
като е видно ,че
наложеното наказание пробация за предходното извършено деяние , не е дало своя превантивен и поправителен ефект
по отношение на подсъдимия .Неоснователни са доводите в жалбата за намаляване на наложеното наказание с оглед наличните данни за относителен баланс
на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, като следва да се посочи ,че СРС е определил наказанието лишаване от свобода в минималния размер предвиден в закона , а именно 3 години „лишаване от свобода”, което правилно е било намалено на основание чл. 58а, ал. 1 от НК с
една трета до 2 години „лишаване от
свобода ,при което въззивния съд не намира основание
за намаляване размера на
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2
години .
Правилно
с присъдата СРС е определил
наложеното наказание лишаване от свобода за срок от 2
години да бъде отложено по
реда на чл. 66 ал.1 НК с изпитателен срок от четири години ,считано от влизане на присъдата в
сила . Определеният изпитателен срок от четири години
е в средния размер предвиден в закона , което е основателно с оглед
тежестта на конкретно извършеното
деяние – грабеж ,при което не са налице основания същия да бъде намален
, каквото е искането в жалбата.
Законосъобразно с присъдата на осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, е постановено
при изпълнение на така определеното наказание да бъде приспаднато
времето, през което подсъдимият, е бил задържан по реда на НПК, ЗМВР или друг
закон, свързани с настоящето производство.
Законосъобразно с оглед изхода на делото ,
с присъдата на
основание чл.189, ал.З от НПК е осъден
подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 58,65 /петдесет
и осем, и шестдесет и пет ст./ лева по сметка на СДВР , а на основание чл.190,
ал.2 от НПК е осъден подсъдимия да
заплати и 5 /пет/ лева
държавна такса по сметка на СРС за служебно издаване на един брой изпълнителен лист по делото.
При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на
делото от първоинстанционния съд да са
допуснати съществени процесуални нарушения , които да налагат
отмяната на първоинстанционната присъда.
Поради изложените съображения и на основание чл. 338 от НПК настоящата инстанция намира , че обжалваната присъда на СРС следва да бъде потвърдена , а жалбата следва да се остави без уважение .
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И :
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А присъда
от 25.01.19г. по Н .О .Х .Д . № 20417 /18г , СРС, НО , 114 с – в.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протест .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Членове : 1.
2.