Р   Е  Ш  Е   Н   И   Е

гр. Ловеч,………....2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

          ОКРЪЖЕН  СЪД - ЛОВЕЧ граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА

                                                                           

         При секретаря Цветомира Баева, като разгледа докладваното от съдията т.д.№ 33 по описа за 2019г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането и 409 от КЗ вр. с чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите.

С вх.№2248 от 27.03.2019г. е постъпила искова молба от  Х.Ю.Т., ЕГН **********, чрез М.М.В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител, и двете с адрес: с.С., общ.Л., ул.В.Л. №2, чрез Адвокатско дружество ”Ч., П. и И.”, БУЛСТАТ *****, с рег. номер от Единния регистър ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.К. №2А, ет.8, представлявано от адв.С.С.Ч. – САК против  „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес: С., п.к.****, Район С., ул.Г.Б.№3, с посочено правно основание чл. 432 от КЗ, чл. 86 от ЗЗД, с цена на иска 26 000.00 лева, предявен като частичен от *****лева.

Ищецът излага, че на 30.07.2018г. с. С., ул.Т.М., настъпва пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Ф***”, модел „П***” с ДК № ВР **** АТ  управляван от Д. Н. А., която е без необходимото свидетелство за управление на МПС. Водачът А. нарушила правилата за движение по пътищата, като се е движила със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения, без да контролирала непрекъснато МПС, не била внимателна и предпазлива към пешеходците, особено към децата, вследствие на което реализирала удар в Х.Ю.Т., на която са причинени телесни увреждания.

Относно противоправността на деянието сочи, че: По случая е образувана прокурорска преписка №1677/2018 г. по описа на РП - Ловеч и досъдебно производство №515/2018г. по описа на РУП - гр. Ловеч. Произшествието е настъпило по изключителната вина на водача А., който грубо е нарушил правилата за движение по пътищата: - чл. 5, ал. 1 от ЗДвП, като с поведението си създал опасности и пречки за движението и поставил в опасност живота и здравето на хората; - чл. 5, ал. 2, т. 1 и чл. 116 от ЗДвП, като не бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците; - чл. 20, ал. 1, ал. 2 и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и се движил със скорост несъобразена с конкретната пътна обстановка и законови ограничения; - чл.150а от ЗДвП, като не притежавал необходимото свидетелство за управление на МПС;

Твърди, че водачът е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП, ако не беше нарушил посочените по-горе правила за движение по пътищата.

Налице е причинно следствена връзка между деянието и вредоносния резултат: На пострадалия са причинени телесни увреждания, намиращи се в причинна връзка с настъпилото ПТП. Прекият деликвент е извършил деянието виновно при форма на вината непредпазливост.

Относно настъпилите вреди сочи:  След ПТП Х.Т. е транспортирана в МБАЛ „Проф. д-р. Параскев Стоянов”АД - гр. Ловеч, където е поставена следната диагноза: Травма на други интрабдоминални органи; Счупване на долния край на лъчевата кост; Счупване на други части от костите на гръдния кош.

В лечебното заведение била проведена терапия с водно-солеви разтвори, обезболяващи и спазмолитици. Наложила се гипсова имобилизация на ръката с цел обездвижване за период от 25 дни. Х. е била под постоянно лекарско наблюдение в продължение на пет дни, като през това време е била подлагана на множество медицински изследвания.

Твърди, че в следствие на получените увреждания. Х. не можела да се грижи сама за себе си. Необходимо било постоянно около нея да има човек. Поставената имобилизация създала изключителен дискомфорт на малкото дете - дразнила го, имала сърбеж. Трудности създавало за нея и за родителите й храненето и къпането. Не можела да спи. Вследствие на счупването на кости от гръдния кош дишането й било затруднено. Х. изпитвала силни болки, което наложило използването на обезболяващи медикаменти, въпреки крехката й възраст. След свалянето на имобилизацията била проведена рехабилитация. Въпреки това при рязка промяна на времето, тя чувства скованост и болка. В психологичен аспект травмата й е оказала негативно влияние - станала е раздразнителна, избухлива, нервна. Искала лятото да си играе с връстниците, но това било невъзможно. На 15-ти септември Х. е отишла на училище със свито сърце и страх да не се повтори случилото се.

С оглед степента и интензитета на причинените неимуществени вреди и изискванията на закона, счита че обезщетение в размер на 70 000 лева за претърпени неимуществени вреди би било справедливо, което следва да бъде изплатено по следната банкова сметка, ***, дадени с Пълномощно с peг. № ****, заверено при нотариус Анна Ценкова в район PC – Ловеч, с peг. № 565 на Нотариална камара, а именно: IBAN ***, разкрита при „Юробанк България”АД, с титуляр Адвокатско дружество „Ч., П. и И.”.

За предявяване на пряк иск срещу застрахователя, като основания сочи: Наличие на валидна застраховка „Гражданска отговорност”; Отказ на застрахователя да изплати доброволно обезщетение при предявена пред застрахователя извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение с вх.№ 94-Ц-160/03.12.2018 година.

Моли да бъдат призовани на съд и след като бъде установено, че искът е основателен, ответникът „ДЗИ - О.З.”ЕАД да бъде осъден да заплати на Х.Ю.Т., ЕГН **********. действаща чрез законния си представител М.М.В., ЕГН ********** сумата от 26 000 лева представляваща част от общо дължимите 70 000 лева за претърпените от ищцата неимуществени вреди, настъпили вследствие причиняване на телесни увреждания при управление лек автомобил марка „Ф***”, модел „П***” с ДК № ВР **** АТ, застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Моли върху така определената като обезщетение сума, да бъде присъдена и компенсаторна лихва в размер на законната такава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата на претенцията - 03.12.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Моля да бъдат присъдени и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

С Разпореждане №553 от 05.07.2019г. съдът е разпоредил да се изпълни разпоредбата на чл.367 от ГПК.

В предвидения от закона двуседмичен срок с вх.№5328 от 31.07.2019г. е подаден писмен отговор с вх. № 4528/27.06.2019г. от „ДЗИ - О.З.”ЕАД, ЕИК *****, чрез пълномощника си адвокат П.И.А. ***, със съдебен адрес за призоваване, връчване на книжа и съобщения: гр.П., ул.Ц.С.№22В, ет.2, адв.П.А..

По допустимостта и основателността на иска счита, че с оглед разпоредбата на чл.130 от ГПК, въпроса за проверка на допустимостта на предявените искове с правно основание чл.432, ал.1 Кодекса за застраховането и чл.86, ал.1 от ЗЗД, е вменено задължение на съда, който следва да се произнесе по този въпрос в своя проекто-доклад по делото.

Намира предявеният иск за неоснователен, поради което го оспорва изцяло по основание и размер, доколкото вината на застрахования при тях водач на лекия автомобил по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите не е безспорно установена и доказана, и моли да се отхвърли иска за неимуществени вреди, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е налице основание за ангажиране на отговорността им по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, поддържа становището, че предявеният иск е частично основателен, като прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.

Относно обстоятелствата, на които се основава иска:

От фактическа страна ответникът признава факта, че на 19.05.2018г. са сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с лицето М.С. М. ***. ЕГН **********, за лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто” с рег.№ ВР **** АТ, за което са издали застрахователна полица № BG/06/118001495308/19.05.2018г., със срок на действие на застраховката от 20.05.2018г. до 19.05.2019г., със сключването на която се покрива отговорността на застрахования при условията на чл.493 от КЗ.

Ответникът не оспорва и факта, че на 30.07.2018г., в срока на действие на горепосочената полица, в село С., обл.Ловеч, на ул.Т.М., е реализирано ПТП с участието на Д. Н. А. ***, ЕГН **********, в качеството й на водач на лек автомобил марка „Ф***”, модел „П***” с рег.№ ВР **** АТ, при което е пострадал ищецът, като не приема за безспорно и категорично доказано обстоятелството, че ПТП е възникнало по вина на застрахованото лице Д. Н. А., имайки предвид факта, че по повод произшествието е образувана пр. пр. № 1677/2018г. по описа на РП-Ловеч, производството по която не е приключила към настоящия момент.

Признава и факта, че по повод претърпените от ищеца неимуществени вреди вследствие на пътнотранспортното произшествие и на основание заявена от нея застрахователна претенция вх.№94-С-160/03.12.2018г. подадена по реда на чл.380 от КЗ, е образувана застрахователна преписка (щета) № 43072951800267, по която не е извършено плащане на обезщетение на ищцата.

От правна страна ответникът се позовава на разпоредбата на чл.429, ал.1 от КЗ, съгласно която със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.

Ответникът счита, че не дължи претендираната от ищеца сума за обезщетяване на неимуществени вреди, понесени от нея вследствие на реализираното на 30.07.2018г. ПТП, тъй като според него към настоящия момент не е доказана по несъмнен и безспорен начин вината на застрахованото при тях лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

При условията на евентуалност, ако вината на застрахованото при тях лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите бъде доказана по безспорен и несъмнен начин в хода на съдебното дирене, счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено спрямо претърпените от нея болки и страдания.

Счита, че претендираното от ищеца застрахователно обезщетение не съответства на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД. Позовава се на дадени в т.11 на ППВС №4/1968г. указания, в насока че претендираната в настоящето производство сума за неимуществени вреди е силно завишена и не отговаря на обществения критерий за справедливост. Няма данни за изключителни обстоятелства, които да налагат определяне на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в претендирания от ищцата размер.

Ответникът прави възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, при доказване на което ще моли да се намали размера на определеното обезщетение при условията на чл.52 от ЗЗД. Х. със своето поведение е допринесла за настъпване на вредите, доколкото е пресякла внезапно пътното платно не на пешеходна пътека, с което е нарушила задължението си по чл.113, ал.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП. Макар и малолетна, тя е пешеходец по смисъла на чл. 107 от ЗДвП. Освен това малолетната е била оставена без постоянен надзор от родителите си, което обстоятелство също е допринесло за настъпване на вредите спрямо нея, а съгласно чл.48, предл. първо от ЗЗД родителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

По отношение на претенцията за лихва за забава сочи следното:

При отхвърляне на главния иск за неимуществени вреди, като неоснователен, следва да бъде отхвърлен и акцесорния такъв за лихви.

В условията на евентуалност, ако бъде уважен главния иск за неимуществени вреди, счита за неоснователно искането за присъждане на законна лихва върху евентуално присъденото от съда обезщетение от датата на уведомяване на застрахователя - 03.12.2018г., когато е входирана и заведена извънсъдебната застрахователна претенция на ищцата вх.№94-С-160/03.12.2018 година. Съгласно чл.497, ал.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: С изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.106, ал.3; С изтичането на срока по чл.496, ал.1, който е тримесечен от предявяване на застрахователната претенция по реда на чл.380 пред застрахователя, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.106, ал.3.

Ответникът твърди, че в случая са уведомени за настъпването на застрахователното събитие на 03.12.2018г. от ищцата, с предявяването на извънсъдебната й застрахователна претенция към тях с вх.№94-С-160/03.12.20181., като представените от ищцата документи са били недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, поради което на основание чл.496, ал.4 от КЗ са изискали от ищцата и от други компетентни органи, в случая прокуратурата и полицията, представянето на документи и доказателства, които биха изяснили причините за настъпване на ПТП, в това число автотехническа експертиза и съдебномедицинска експертиза. До изтичане на тримесечния срок по чл.496, ал. 1 от КЗ, както и до момента на предявяване на съдебния иск за обезщетение, ищецът и/или посочените компетентни органи не са им предоставили заключение на автотехническа експертиза, която да изяснява причините и механизма на настъпване на ПТП. Затова при евентуално уважаване на главните искове ще дължат лихва за забава, считано от датата на предявяване на главния иск по чл.432 от КЗ пред съда.

С Разпореждане №644 от 31.07.2019г. на основание чл.372, ал.1 от ГПК съдът е разпоредил препис от отговора да се изпрати на ищците.

В предвидения от закона двуседмичен срок с вх.№5796 от 26.08.2019г. е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът чрез процесуалния представител допълват и поясняват първоначалната.

С вх. № 6208 от 17.09.2019г. в двуседмичния срок е постъпил допълнителен писмен отговор по чл.373 от ГПК от „ДЗИ – О.З.” ЕАД, ЕИК *****, в който излагат, че с допълнителната искова молба ищецът не твърди нови факти и обстоятелства от значение за правния спор, нито пояснява и допълва първоначалната. С допълнителната искова молба се навеждат доводи по същество на спора относно претенцията за лихва. Ответникът заявява, че поддържа доводите, възраженията и доказателствените искания, изложени в първоначалния писмен отговор.

Ответникът прави възражение срещу размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, тъй като счита същият за прекомерен.

В съдебно заседание проведено на 30.01.2020 г.на основание чл.214, ал.1, изр.трето от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения иск или същия да се счита предявен като частичен за сумата от 50 000.00 лева от *****лева, вместо предявения като частичен в размер на 26 000.00 лева от *****лева, ведно със законната лихва, считано от 03.12.2018 година.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от Застрахователна полица № BG/06/118001495308 сключена на 19.05.2018г. срокът на действие на застраховката е от 20.05.2018г. до 19.05.2019г. по застрахов­ка „Гражданска отговорност на автомобилите” или към датата на ПТП - 30.07.2018 г. по отношение на лек автомобил марка „Ф***”, модел „П***” с ДК № ВР **** АТ е имало валидна застраховка, при което ответникът се явява пасивно легитимиран да отговаря по така предяве­ната претенция за претърпените от ищцата неимуществени вреди, в следствие на причинените й телесни увреждания.

От страна на ответника не се оспорват тези факти, както и че не е платил застрахователно обезщетение, но възразява, че не дължи претендираната от ищцата сума за обезщетяване на неимуществени вреди, тъй като към настоящия момент не е доказана по несъмнен и безспорен начин вината на застрахованото при тях лице по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. При условията на евентуалност, счита, че претендираното от ищцата обезщетение за неимуществени вреди е прекалено завишено спрямо претърпените от нея болки и страдания, същото не съответства на критериите за справедливост, установени в чл.52 от ЗЗД.

Видно от Констативен протокол  за ПТП с пострадали лица №57 от 31.07.2018г. по описа на ОД на МВР – Ловеч на 30.07.2018 г. в с.С., ул.Т.М. настъпва пътнотранспортно произшествие с лек автомобил марка „Ф***”, модел „П***” с ДК № ВР **** АТ, управляван от неправоспособния водач Д. Н. А., ЕГН **********, който поради движение с несъобразена скорост /не намалява скоростта/ реализира ПТП с пострадало лице Х.Ю.Т., ЕГН **********, като пешеходец.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Св.Д.П., който е изготвил Констативния протокол, както и акта на неправоспособния водач, е посетил местопроизшествието, като заявява, че когато отишъл на местопроизшествието детето не е било там, автомобилът е бил преместен на около 50 метра.  По свидетелски показания  е установил мястото на удара – по средата на площада, като уточнява, че улицата продължава като уширение /площад/, но да не се разбира пешеходна зона, там няма  павета или плочки, а е асфалтова настилка. Категоричен е, че там няма пешеходна пътека. Не си спомня дали детето е пресичало от дясно на ляво или от ляво на дясно.

Св.А.Ю.– баба на Х. я посетила на другия ден в болницата, видяла е с гипсирана ръка, малко стресирана, с болки, с охлузвания, била обездвижена, след като лекарите установили, че има два спукани прешлена. Свидетелката си спомня, че внучката й била около 10-15 дни в болница, а след това лечението продължило в къщи, на памперси, около месец не можела да става, като през това време била по-страхлива, не била толкова жизнерадостна, въпреки че е много контактна,  усмихната, лъчезарна. Твърди, че и към настоящия момент детето има белег от гума, като показва на себе си, че белега е от пъпа до средата на гърба и изглежда като черна линия, но сега детето не се оплаква, не изпитва болка, на 15 септември е тръгнало на училище. Знае, че Х. не е била сама на магазина, с нея била по-голямата й сестра, която е 17 годишна или че не е била без контрол.

От показанията на З.С., който е очевидец на ПТП – намирал се е в колата, която поверил на управлението на Д., след нейното настояване, като й казал да не ходи към центъра на селото, но тя завила натам. Излезли от една улица, която продължавала към центъра, колата се движела в тяхната дясна половина с около 10-12 км/ч. Пътят им пресякло дете на колело, при което Д. се уплашила да не го блъсне и пуснала волана без да види, че след него се движи и друго дете на разстояние 2-3 метра от колата. Детето се било загледало в ръката си, мисли, че си е брояло стотинките и не видяло колата. Според свидетеля  ако Д. е била внимателна е могла да заобиколи детето, но от нейна страна нямало реакция – тя пуснала волана. Последвал удар, който бил в средата на автомобила. Детето първо паднало на капака на автомобила, след това изпаднало и в този момент той изгасил автомобила. Когато слязъл не си спомня къде е било детето, тъй като бил в голяма уплаха. Друг човек извадил детето, той преместил автомобила и докато чакал контролните органи никой близък на детето не дошъл, по-късно се появил бащата на Х., но той отишъл направо в дома на лелята, където било откарано детето.

Съдът е допуснал назначаването на съдебно-автотехническа експертиза. Вещото лице инж. Н.К., след като се запознал с данните по делото и отново посетил местото на ПТП, приема следното: Автомобилът се е движил по улица, която се разширява наляво след Ор1- който е стълб до автобусна спирка и образува правоъгълен площад с размери 40х60, като по това време на годината в 20.00 часа е светло, наоколо е имало доста хора на площада, пред кафенето и около спирката. Автомобилът се движи бавно, а детето излиза от магазина и започва да пресича площада /уширената улица/. Ударът настъпва на ул.А.С.пред дом № 14. Х. е блъсната от ляво и пада пред автомобила, който продължава с равнозакъснително движение напред и я прегазва с предно дясно колело. Детето попада и остава под автомобила. Свидетел на автопроизшествието го закарва в болница. Експерта сочи, че скоростта на движение на автомобила преди ПТП е била 43.7 км/ч, а към момента на удара – 18 км/ч.

От техническа гледна точка вещото лице приема, че водачът на лек автомобил марка „Ф***”, модел „П***” с ДК № ВР **** АТ – Д.А. е имала добра видимост от около 60 м, в светлата част на денонощието е, познава добре района /от същото село е/, при които факти причина за да настъпи ПТП, е липсата й на опит като водач – тя няма свидетелство за управление на МПС, в резултат на което изпада в паника и предприема неадекватни действия с органите за управление – пуска волана, не задейства спирачките и блъснал детето. Вещото лице е категорично, че при тази видимост, дори и с 43.7 км/ч произшествието би могло да се избегне. От друга страна, като причина за станалото ПТП е и движението на  Х. без придружител по площад, до който се достига от три улици – от юг /правилното място за навлизане от гр.Ловеч/, от запад и от изток.

От приложената като доказателство по делото Епикриза се установява, че на 30.07.2018 г. Х.Ю.Т. - на 6 години е била приета в МБАЛ „Проф.д-р Параксев Стоянов”АД, гр.Ловеч, Хирургично отделение с диагноза: S36.80 Травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, КП: 197 и с придружаващи заболявания: S52.50 Счупване на долния край на лъчевата кост, закрито. S22.80 Счупване на други части от костите на гръдния кош, закрито.

Назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, след обсъждане на данните по делото, е дала следните отговори на поставените въпроси: При процесното ПТП на Х.Ю.Т. са причинени травматично счупване на лява лъчева кост на типично място, без данни за разместване на костите, с последващо консервативно лечение – гипсова мобилизация за 25 дни, след което да се яви на контролен преглед. Причиненото счупване е обусловило затруднено движение на лявата ръка, с оглед възрастта на детето и при правилен оздравителен процес – за около 45 дни. Така също на детето е причинено и травматично счупване на тялото на шести гръден прешлен, без данни за засягане на нерви, която повреда е причинила затруднено движение на снагата за около 2-3 месеца, без данни за оперативно лечение. Експерта е посочил, че към момента на произшествието и за около 10-15 дни след него болките са били значителни, особено в областта на счупването на гръбначния стълб. Лечението е било консервативно с болкоуспокояващи средства.

В съдебно заседание вещото лице д-р Г. уточнява механизма на счупване в областта на гърба – от директен удар, а счупването на лъчевата кост – от падане и подпиране на ръката при отворена длан. С оглед възрастта на пострадалата не се очакват трайни последици от настъпилите повреди.

От приложената по делото медицинска документация и отговорите дадени от съдебно-медицинската експертиза се установява, че не всички показания на свидетелката А.Ю.– баба на Х. отговарят на писмените доказателства  - Х. не е била 10-15 дни в болница, според Експертизата престоят й е бил за времето от 30.07.2018 г. до изписването й на 04.08.2018 година.От посочените в Епикриза  консултации със специалисти се сочи, че детето ходи самостоятелно, в добро общо състояние, което е  позволило неговата дехоститализация, като експерта е заявил, че травматично счупване на тялото е на шести гръден прешлен, а не със два спукани прешлена и което е затруднило нейното движение за 2-3 месеца, но не и, че при тази травма детето е било обездвижено на легло за около един месец.

Към исковата молба са приложени и Молба-претенция с вх.№94-С-160/03.12.2018г. по чл.380 от КЗ, по повод на която с писмо с изх.№ 0-92-16933/10.12.2018г. и писмо с изх.№0-92-3339/05.03.2019г. застрахователят е указал да представят доказателства, както и че по служебен път ще се изискват допълнителни документи по образуваното досъдебно производство.

В хода на производството, след постановяване на Определение № 518 от 25.10.2019 г. по реда на чл.374, ал.1 от ГПК и дадени указания съгласно чл.3 от ЗЛС и чл.130, ал.3 от СК от ищцата е представена разкрита на нейно име банкова сметка.

***на съдът прави следните правни изводи:

По предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането:

Основателността на прекия иск предполага установяване при условията на пълно и главно доказване в процеса на следните факти:  настъпилото ПТП и неговия механизъм; противоправното поведение на водача; претърпените неимуществени вреди; наличието на пряко причинна връзка между вредите и настъпилото ПТП; ответникът да е застраховател на гражданската отговорност на причинилия произшествието водач.

Освен необходимостта от съществуването на условията за ангажиране отговорността на ответното дружество по предявения срещу него иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахования спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.

От назначената по делото съдебно-автотехническа експертиза и свидетелските показания се установява механизма на процесното ПТП, което е настъпило в светлата част на деня, при видимост от около 60 м, с възможност при скоростта на движение на автомобила от 43.7 км/ч да спре, на уширен пътен участък, което е позволявало пешеходката да бъде заобиколена от ляво или от дясно, но при липсата на опит и свидетелство за правоуправление от страна на водача на автомобила Д.  А. - изцяло неадекватни действия / св.С.Д. тя е пуснала волана/, в дясната лента за движение на уширен участък, е настъпило ПТП с пострадал ищцата.

Налице е причинно-следствената връзка между процесното ПТП и получените от ищцата вреди, като видно от съдебно-медицинската експертиза счупването в областта на гърба е от директен удар,  счупването на лъчевата кост – от падане и подпиране на ръката при отворена длан.

Безспорно по делото е доказано, че в резултат на поведението на водача на лекия автомобил са осъществени субективните и обективни признаци на деликтния състав на чл.45 от ЗЗД, при което отговорността на застрахователя по застраховка  „Гражданска отговорност на автомобилистите” на основание чл.432,ал.1 от КЗ следва да бъде ангажирана. Предявеният иск за неимуществени вреди е доказан по основание.

С оглед характера на неимуществените вреди, които не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона  обезщетение  по своя характер не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите на нормата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно  ППВС №4/1968 г. понятието  „справедливост” по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания посочени в постановлението могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата при които е настъпило, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозяване. Така също следва да бъдат съобразени и претърпените болки и страдания в следствие на травматичните увреждания, периодът на пълното възстановяване, причинените неудобства и дискомфорт при социалните контакти, както и социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза са установени претърпените от ищцата травматични увреждания  - счупване на лява лъчева кост на типично място, без данни за разместване на костите, счупване на тялото на шести гръден прешлен, без данни за засягане на нерви, времето  на оздравителния процес, който е продължил 2-3 месеца. Житейски могат да се приемат за достоверни показанията на св.Юсеинова – баба на детето, че в резултат на травматичните увреждания детето е било с ограничено предвижване, изпитвало е страх, Х. не е била толкова жизнерадостна, както обикновено, но тези физически и психически разстройства са били за известен период от време /без да е уточнено/, но на 15 септември тя е тръгнала на училище.

Доводите на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата, са основателни. В настоящият случай от приложените писмени доказателства, приобщените материали по образуваното ДП № 515/2018 г. по описа на РУ – Ловеч, заключението на съдебно-автотехническата експертиза, се установява, че детето излизайки от магазина е започнало да пресича пътното платно на място, което не е обозначено за преминаване на пешеходци. Въпреки някои данни, че пострадала е забелязала движещата се по пътя червена кола, св.С. в своите показания заявява, че възприел детето на 2-3 метра от колата, като то си гледало в ръката и не възприело колата. Така също от ищцовата страна не е доказано, че детето е било с придружител /с по-голямата си сестра, която е на 17 години/ и да е упражняван надзор над неговото поведение. Присъствието на възрастен несъмнено би допринесло за адекватна реакция, за да се избегне настъпилия инцидент. В конкретния случай съдът не намира, че този принос е значителен, поради което на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД размерът на платимото застрахователно обезщетение следва да бъде редуциран с ¼ част.

При изцяло възприетото заключение на съдебно-медицинската експертиза, като достоверно и обосновано и свидетелските показания, съдът намира, че следва да определи размера на застрахователното обезщетение, като съобрази, времето през което ищцата е търпяла болки и страдания, съпроводени с отрицателни преживявания, както и че лечението е приключило успешно и с оглед възрастта на пострадалата няма да останат трайни физически увреждания.

При прилагане на принципа на справедливостта и съобразно изложените обстоятелства, социално-икономическите условия в страната и жизнения стандарт към момента на настъпване на ПТП през 2018 г., съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички  доказани вредни последици /неимуществени вреди/ в резултат на причинените травми е справедливо да се оценят на сумата от 16 000.00 лева. Този размер съдът съобрази, както с изложените субективни измерения, така и с обективните икономически условия, съпоставени с средния жизнен стандарт в страната – на първо място размерът на минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на застрахователното събитие, размерът на средната работна заплата за същия период по данни на НОИ, както и лимитите на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” за съответния период.

На основание чл.51, ал.2 от ЗЗД определения размер на застрахователно обезщетение следва бъде редуциран с ¼ част или ищцата следва да получи сумата от 12 000.00 лева.

При неоспорената  пасивна материална легитимация на ответника същия следва да бъде осъден да заплати на ищцата застрахователно обезщетение в размер на 12 000.00 лева, като за разликата до 50 000 лева на предявения като частичен от *****лева, иск за неимуществени вреди като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

По иска с правно основание чл.432 от КЗ вр. чл.86, а.1 от ЗЗД.

По предявената претенция ответникът да бъде осъден да заплати законна лихва от датата на претенцията 03.12.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, съдът намира следното:

Ищецът основава своята претенция  на разпоредбата на чл.429, ал.3 от КЗ, съгласно която  лихвите за забава се плащат от застрахователя, считано най-рано от двете възможни дати – датата на уведомяване от застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на предявяване на застрахователната претенция от увреденото лице.

Разпоредбата на чл.380, ал.1 от КЗ изрично предвижда, че при предявена претенция застрахованият задължително посочва номер на банкова сметка. ***.3 на тази разпоредба непредставянето или ненадлежното представяне на данни за банкова сметка ***ношение на плащането или застрахователят не дължи лихвата, която би следвало да плати  по чл.409 от КЗ.

В случая  ищецът е малолетно дете, затова с проекто-доклада изготвен на основание чл.374, ал.1 от ГПК, съдът като е съобразил разпоредбите на чл.3 от Закона за лицата и семейството и чл.130, ал.3 от Семейния кодекс и указал в първото по делото съдебно заседание да бъде представена  банкова сметка ***, тъй като в приложенията към исковата молба е посочена банкова сметка ***.

При тази нередовност на исковата молба, след като не е спазена разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК, не е налице надлежната материална легитимация, при която ищецът следва да получи законната лихва върху присъденото застрахователно обезщетение преди датата на предявяване на исковата молба – 27.03.2019 година. Върху присъденото застрахователно обезщетение в размер на 12 000.00 лева се дължи законната лихва от 27.03.2019 г. до окончателното  плащане, поради което за времето от  03.12.2018 г. до 27.03.2019 г. претенцията за присъждане на законната лихва върху главницата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

При този изход на процеса на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Ищецът е освободен от внасяне на държавна такса, но не и от разноски, при условията на чл.83, ал.2 от ГПК и е защитаван безплатно от адвокат, като в приложения Списък по чл.80 от ГПК е направено искане на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата да бъде присъден адвокатски хонорар в размер на 2 436.00 лева с ДДС, но в случая по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения същия следва да бъде определен в размер на 890.00 лева, който ответникът да бъде осъден да заплати.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да  бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна такса в размер на 480.00 лева

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените от него разноски, които по приложения Списък по чл.80 от ГПК са претендирани в размер на 1 310.00 лева адвокатско възнаграждение и 30.00 лева за депозит за свидетели. Съобразно отхвърлената част от исковете следва да му бъдат присъдени разноски в общ размер на 1 018.40 лева, от които 995.60 лева адвокатско възнаграждение и 22.80 лева разноски.

Водим от горното , съдът

 

Р     Е     Ш     И :

        

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес: С., п.к.****,Район С., ул.Г.Б.№3, на основание чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати на Х.Ю.Т., ЕГН **********, чрез М.М.В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител, и двете с адрес: с.С., общ.Ловеч, ул.В.Л. №2, чрез Адвокатско дружество ”Ч., П. и И.”, БУЛСТАТ *****, с рег. номер от Единния регистър ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.К. №2А, ет.8, представлявано от адв.С.С.Ч. – САК застрахователно обезщетение в размер на 12 000.00 /дванадесет хиляди/ лева неимуществени вреди в резултат на ПТП през периода на действие на Договор застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, материализиран в застрахователна полица № BG/06/118001495308 сключена на 19.05.2018г., със срок на действие на застраховката от 20.05.2018г. до 19.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба 27.03.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди в частта за разликата над присъдената сума от 12 000.00 лева до пълния претендиран размер на обезщетението от 50 000 лева, предявения като частичен от *****лева, както и претенцията за присъждане на основание чл.409 от КЗ вр. чл.86 от ЗЗД на законна лихва върху присъдената сума на застрахователно обезщетение за времето от  03.12.2018 г. до 27.03.2019 г., като неоснователни.

Задължението следва да бъде изплатено по банкова сметка *** Х.Ю.Т., ЕГН **********, открита в „Юробанк България” АД, BG12BPBI792840******** при спазване на разпоредбата на чл.130, ал.3 от СК.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес: С., п.к.1000, Район С., ул.Г.Б.№3, на основание 78, ал.1 от ГПК вр. с чл.32, ал.2 от ЗА да заплати на Адвокатско дружество ”Ч., П. и И.”, БУЛСТАТ *****, с рег. номер от Единния регистър ********, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.К. №2А, ет.8, представлявано от адв.С.С.Ч. – САК адвокатско възнаграждение в размер на 890.00 /осемстотин и деветдесет/ лева.

ОСЪЖДА „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес: С., п.к.1000, Район С., ул.Г.Б.№3, на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Ловеч държавна такса в размер на 480.00 /четиристотин и осемдесет/  лева.

ОСЪЖДА от  Х.Ю.Т., ЕГН **********, чрез М.М.В., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител, и двете с адрес: с.С., общ.Ловеч, ул.В.Л. №2, да заплати на „ДЗИ – О.З.”ЕАД, ЕИК *****, с адрес: гр.С., п.к.1000, Район С., ул.Г.Б.№3, адвокатско възнаграждение и разноски в общ размер на 1 018.40 лева, от които 995.60 /деветстотин деветдесет и пет лева и шестдесет стотинки/ адвокатско възнаграждение и 22.80 /двадесет и два лева и осемдесет стотинки/ лева разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: