№ ......, 01.06.2021 г., гр. П.
РАЙОНЕН СЪД П., гражданско отделение, в закрито заседание проведено на първи юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ангел Ташев
като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 565 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба, в която е инкорпорирана и молба по чл.248 ГПК с вх. № 263192/13.04.2021 г. от А.В.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.И. ***, с която постановеното решение по настоящото дело се обжалва и в частта за разноските, като излага доводи, че същите са неправилно изчислени, освен това са присъдени повторно разноски, сторени пред Окръжен съд П..
В срока за отговор на молбата по чл.248, ал.2 от ГПК, ответното дружество не депозира отговор.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Настоящото гр.д. № 1505/2020 г. на РС П. е приключило с постановено Решение № 260113/23.03.2021 г., с което е отхвърлен предявения от А.В.М., против „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД, иск за признаване на установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по Договор за уреждане на парично задължение с нотариална заверка на подписите с рег. №193/07.02.2019 г. сумата в размер на 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1394 от 10.06.2019 г. по гр. дело 2317/2019 г. на РС П., като неоснователен. Със същото решение, ищецът А.В.М. е осъден да заплати на „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата в размер на 2850 лева, сторени разноски по делото.
Съобразно горното, съдът направи следните
правни изводи:
Молбата за
допълване на постановеното по делото решение в частта за дължимите разноски е
редовна, предявена е в определения от закона срок по чл.248, ал.1 ГПК, а по
същество – неоснователна.
Настоящото производство е образувано, след като с влязло в сила
Решение № 180/30.06.2020 г., постановено по в.гр.д. № 243/2020 г., по описа на Окръжен съд П., е
обезсилено Решение № 14/07.01.2020 г., постановено по гр. д. № 3215/2019 г. по
описа на Районен съд П. в частта, с която е признато за установено по иска с
правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 ЗЗД, че ответникът „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД гр. П.,
ЕИК ******, дължи на ищеца А.В.М., ЕГН **********
***, сумата от 20 000 лева, представляваща задължение за връщане на паричен
заем от 14.06.2013 г., за което е издадена Заповед за изпълнение №1394 от
10.06.2019 г. по гр. д. №2317/2019 г. на Районен съд П., като делото е върнато
за ново разглеждане от друг състав на РС П., който да се произнесе по
иска на заявеното основание. В мотивите на цитираното решение въззивният съд,
изрично е посочил, че доколкото спорът относно предявения главен иск по чл. 422
вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД не се разглежда по същество, не следва да обсъжда въпроса за разноските по
водене на делото по този иск, поради което при новото разглеждане на делото
районният съд следва да се произнесе с бъдещото си решение по спора относно главния
иск и по отговорността на страните за направените във въззивната инстанция
разноски по този иск.
В тази връзка с решението постановено по настоящото дело, съдът
е присъдил в полза на ответника и сторените разноски пред ОС П. по в.гр.д. №
243/2020 г. по описа на съда.
По отношение на възражението, че разноските не са изчислено
правилно, съдът намира следното.
При първоначалното разглеждане на делото пред РС П., ответното
дружество е претендирало разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
2800 лева, за реалното заплащане, на които в брой е представило като
доказателство договор за правна защита и съдействие. Същото не е посочило какъв
е размерът на адвокатското възнаграждение, което е заплатило на пълномощника си
– адвокат В.К. поотделно за главния и акцесорния иск, поради което настоящият
съдебен състав приема, че адвокатското възнаграждение, което е заплатило по
всеки един от двата иска е половината от сумата от 2800 лева, или по 1400 лева
за всеки от исковете. Следователно, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати в полза на ответника „ДКЦ Е.-Ц.“ ООД разноски
за първоначалното разглеждане на делото пред РС П. в размер на 1400 лв. – за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ответното
дружество по главния иск. За настоящото разглеждане не претендира разноски. По
отношение на разноските пред въззивния съд ответното дружество е претендирало
разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 2900 лв., за реалното
заплащане, на които в брой е представило като доказателство договор за правна
защита и съдействие. Отново не е посочено каква част от тях е за главния иск и
каква част е за акцесорния иск. Поради тази причина ОС П. е приел, че платеното
възнаграждение следва да бъде по 1450 за всеки един от исковете. Поради тази
причина, в настоящото производство е следвало да бъде присъдена на ответника и
сумата в размер на 1450 лева разноски при разглеждане на делото, досежно
главния иск пред ОС П.. Поради тази причина и с решението си, районният съд е
приел, че общи размер на дължимите разноски е в размерна 2850 лева, колкото е
присъдил и в полза на ответното дружество.
Воден от
изложените съображения и на основание чл.248, ал.3, във вр. с ал.1 от ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК, инкорпорирана във въззивна жалба с вх. № 263192/13.04.2021 г. от А.В.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат М.И. ***, с която се иска от съда да измени Решение № 260113/23.03.2021 г., постановено по гр.д. № 1505/2020 г. по описа на РС П., в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд П. в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Делото да се докладва след влизане в сила на определението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: