Р Е Ш Е Н И Е
№ 260012
гр. Първомай, 26.04.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД – ПЪРВОМАЙ, втори съдебен състав,
в публично заседание на деветнадесети май две хиляди двадесет и първа година с
Председател: София Монева
при участието на секретаря Петя Монева,
след като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 334 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232, ал. 2 и чл. 86, ал.
1, изр. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД).
Ищецът Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, моли съда да осъди
ответника С.А.А., ЕГН: **********, с
адрес: ***, процесуално представляван
по пълномощие от адв. Н.Ш.Б., вписан в регистъра на Адвокатска колегия –
Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да му заплати сумата от 203, 00 (двеста и три) лева, представляваща наемна цена за
стопанската 2019/2020 г. по сключен между страните Договор за наем от
04.12.2019 г. на реален участък с площ от ***дка от поземлен имот № *** по плана
за земеразделяне с начин на трайно ползване: нива, и с площ от ***дка, находящ
се в местността „Л.” в землището на с. Г., ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и сумата от 100, 00 (сто) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на договорното
неизпълнение.
Исковите претенции се обосновават с фактически
твърдения, че по силата на постигната на 04.12.2019 г. между страните устна
уговорка ищецът предоставил на ответника за стопанската 2019/2020 г. ползването
на реален участък с площ от ***дка от гореописания поземлен имот № ***, 1/3
идеална част от който придобил на 18.11.2019 г., а последният следвало да му
заплати годишна наемна цена от 50, 00 лева на декар. Наемателят засял наетия
терен с пшеница, която ожънал, но макар през месец юли 2020 г. да бил изрично
приканен от наемодателя, не изпълнил задължението си с оправданието, че се
счита обвързан единствено към предишните собственици.
Ищецът релевира, че в резултат на забавата е
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство и проблеми, свързани
със събиране на вземането.
С Молба вх. № 260308/26.01.2021 г. сочи, че през
месец октомври 2020 г. е получил от Т. М. Г.100, 00 лева, представляващи част
от процесната рента.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил Отговор вх. №
260273/01.10.2020 г., с който ответникът оспорва исковете с доводи за липса на
договорно правоотношение между страните.
Пояснява, че от около четири години по съгласие с бившите притежатели на
гореспоменатата нива С. Г. Г.и Т. М. Г.ползвал ***дка от нея срещу сумата от
100, 00 лева годишно, която за стопанската 2019/2020 г. заплатил на първия от
тях още преди жътвата през 2020 г. и която впоследствие втората предоставила на
ищеца. За придобиването на парцела от последния ползвателят узнал в края на
месец ноември 2019 г., като през месец декември 2019 г. го уведомил, че
възнамерява да стопанисва земята само до приключване на стопанската година и че
дължимия се за това наем ще плати на предишния собственик. Именно с
обяснението, че е престирал нему, през 2020 г. ответникът отказал да удовлетвори
претенцията на ищеца за наемна цена.
В открито съдебно заседание страните лично и чрез
пълномощниците си поддържат заявените процесуални позиции, като допълнителни
съображения в подкрепа на своята ищецът излага и в писмена защита.
Съдът, след като обсъди
събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по порядъка на чл.
235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните
съображения, приема от фактическа страна следното:
Във фазата на съдебното дирене са
разпитани свидетелите З. Т. Т.– сестра на ищеца, и С. Г. Г.. Показанията на последния
следва да се кредитират изцяло като почиващи на преки възприятия, обективни и
кореспондиращи с останалите елементи на доказателствената съвкупност. Тези на свид.
Т., преценени съобразно предписанието на чл. 172 от ГПК поради възможната й заинтересованост
от изхода на спора предвид близката й родствена връзка с посочилата я страна, не
се ползват с доверието на съда, тъй като не възпроизвеждат собствените й впечатления,
а представляват преразказ на споделеното й от ищеца и в този смисъл не са годно
доказателствено средство (в този смисъл
Определение № 116/01.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 6160/2015 г., IV г. о.).
Въз
основа на обявеното по реда на чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение във фактическите твърдения на
страните и ценените гласни доказателства се установява, че по силата на
постигната през 2017 г. устна уговорка с ответника свид. Г.му отдал под наем
реален участък от ***дка от поземлен имот № *** по плана за земеразделяне с
начин на трайно ползване: нива, и с площ от ***дка, находящ се в местността „Л.”
в землището на с. Г., 1/3 идеална част от който притежавал в съсобственост с
майка си Т. М. Г.и брат си В. Г. Г., видно от Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** г. от 18.11.2019 г. по описа на Нотариус Н. К.с район на
действие Районен съд – Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната
камара. Наемателят, от своя страна, се задължил да заплаща на наемодателя преди
жътва годишна наемна цена от 100, 00 лева. Ежегодно през следващите четири
стопански години, включително и през стопанската 2019/2020 г., ответникът ползвал
наетия терен, като отглеждал в него пшеница и зеленчуци. На 18.11.2019 г. с
договора за дарение, обективиран в гореспоменатия нотариален акт, ищецът придобил
от свид. Георгиев, майка му и брат му принадлежащата им 1/3 идеална част от парцела,
наетата площ от който по-рано същата година била вече засята от ответника с
пшеница, и през месец декември 2019 г. го уведомил за прехвърлянето, в уверение
на което му показал Скица № ***г. на нивата, издадена от Общинска служба по
земеделие – Първомай.
През лятото на 2020 г., след като ожънал
реколтата в периода месец юли – месец август 2020 г., наемателят отказал да
удовлетвори поканата на ищеца да му заплати наем за ползването на земята с
довод, че няма отношения с него, а с предишните собственици, а според Известие
за доставяне ИД ***, издадено от „Български пощи” ЕАД, на 24.08.2020
г. – и да получи писмената му такава, съдържаща се в Уведомление от 13.08.2020
г.
През месец септември или октомври
2020 г. ответникът предоставил сумата от 100, 00 лева, представляваща дължимия
се за стопанската 2019/2020 г. наем, на Т. Г., която в средата на месец
октомври 2020 г. я предала на ищеца.
Сред доказателствените материали са
приобщени Годишна данъчна декларация на ищеца по чл. 50 от Закона за данъците
върху доходите на физическите лица за данъчната 2019 г. и Известие ИД **** от
„Български пощи“ ЕАД за доставянето й на 14.04.2020 г. в Териториална дирекция
на Национална агенция за приходите – Пловдив, които не са отнасими към предмета
на доказване.
При така
очертаната фактически положения съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК приема от правна страна следното:
Спорните
права се основават на неизпълнение на договор за наем и черпят
материалноправното си основание от нормите на чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 232,
ал. 2 и чл. 86, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД.
Според чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си,
кредиторът може да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
обезщетение за неизпълнение. В чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се посочва, че при
просрочие на паричен дълг дължимото обезщетение се равнява на законната лихва
от деня на забавата, а за действително претърпени вреди в по-висок размер може
да се претендира такова съобразно общите правила.
В съответствие с чл. 154, ал. 1 от ГПК за успешната
си защита ищецът носи тежестта да докаже, че е изправен кредитор по валидно
договорно правоотношение с ответника, което поражда изискуеми вземания с
очертаната в исковата молба индивидуализация. От опонента се очаква да установи
пълно обстоятелствата, на които позовава възраженията си.
Съгласно чл. 228 от ЗЗД с договора за наем
наемодателят се задължава да предостави на наемателя една вещ за временно
ползване, а наемателят – да му плати определена цена, което му е изрично
вменено и с текста на чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. По правната си природа съглашението е неформално, двустранно и възмездно,
като според постановките на Тълкувателно решение № 2/20.07.2017 г. на ВКС по т.
дело № 2/2015 г., ОСГТК, е действително и когато негов предмет е земеделска
земя независимо от наличието на специална законова регламентация в чл. 1, ал. 3 от Закона за арендата в земеделието.
Доказателствена съвкупност по делото сочи, че през
2017 г. свид. Г.е сключил с ответника валиден устен безсрочен договор за наем, по силата на който се
е задължил да му отстъпи временното и възмездно ползване на реален участък от ***дка
от гореописания поземлен имот № *** по плана за земеразделяне на с. Г. с площ
от ***дка, 1/3 идеална част от който притежавал в съсобственост с майка си Т.
М. Г.и брат си В. Г. Г., а наемателят се е ангажирал да заплаща на първия годишна наемна
цена от 100, 00 лева преди жътва. Обстоятелството, че към момента на договарянето наемодателят е бил собственик не на целия, а на 1/9 идеална част от
имота, не засяга действителността на сделката (в този смисъл Решение №
79/07.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2688/2019 г., III г. о., и Определение
№ 585/17.08.2011 г. на ВКС по т. д. № 567/2010 г., II т. о.). Въз основа на
Договора за дарение, оформен с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***
г. от 18.11.2019 г. по описа на Нотариус Н. К.с район на действие Районен съд –
Първомай и с рег. № *** по регистъра на Нотариалната камара, ищецът е придобил
принадлежащата на свид. Г.и родствениците му 1/3 идеална част от парцела и щом към датата на
прехвърлянето наемният контракт е бил действащ и не е бил материализиран в документ с достоверна
дата, а
наемателят е бил във владение на наетата вещ, съобразно чл. 237, ал. 2, изр. 2
от ЗЗД, договорът за наем е станал задължителен за приобретателя за неопределен срок и в
правната му сфера са преминали правата и задълженията на наемодателя,
включително и правото да усвоява наемното възнаграждение. Задължението на наемателя да престира
същото на новия собственик възниква обаче не автоматично с промяната в собствеността,
а от момента, когато последният го
уведоми за нея (в този смисъл Решение № 150/10.11.2009 г. на ВКС по т. д. №
766/2008 г., II т. о.).
Следователно от месец декември 2019
г., когато ищецът е осведомил ответника, че е придобил наетия обект, и с оглед
липсата на данни да е прекратил договора за наем, се е явявал обвързан от него
и материалноправно легитимиран да приема плащанията на наемната цена, дължима
се за времето от встъпването му в договорното правоотношение до края на
стопанската 2019/2020 г., и то в размера, съгласуван между първоначалните
страни – а именно 100, 00 лева годишно, доколкото твърдението в исковата молба
за предоговарянето му на 50, 00 лева на декар е останало доказателствено
необезпечено. През месец септември или октомври 2020 г. след завеждане на
настоящия процес ответникът е платил на предишния наемодател в лицето на свид. Г.сумата
от 100, 00 лева, представляваща наема за стопанската 2019/2020 г., която в
средата на месец октомври 2020 г. майка му Теменужда Георгиева е предала на
ищеца. Съобразно чл. 235, ал. 3 от ГПК този факт следва да се съобрази при
разрешаване на спора, като въз основа на него се заключи, че с достигане на
сумата до новия наемодател, ответникът след допусната забава предвид уговорения
падеж преди жътвата през 2020 г. се е освободил от отговорността си за плащане
на наема за стопанската 2019/2020 г. съгласно чл. 75, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, и респективно искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Не се доказва ищецът да е претърпял неимуществени
вреди, изразяващи се в неудобство и проблеми, свързани със събиране на
вземането, поради което и претенцията му за обезвреда също следва да се остави
без уважение.
Въпреки крайният изход на спора ответникът е правоимащ по чл. 78, ал. 3 от ГПКК за съдебноделоводни разноски и дължи възстановяване на тези на ищеца, изчислени съразмерно с оглед признатата част от притезанието за наемна цена.
Макар с акта на плащането му длъжникът
да го е признал до размера от 100, 00 лева, именно с виновната му забава е
провокирал ищцовия интерес от съдебна защита, което означава, че с поведението
си е дал повод за завеждане на делото и не би могъл да се ползва от
процесуалната привилегия по чл. 78, ал. 2 от ГПК (в този смисъл Определение №
674/23.11.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 597/2011 г., IV г. о., и Определение № 688/02.10.2014 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2337/2014 г., I т. о.).
Респективно ищецът следва да възстанови на ответника 377, 50 лева за адвокатски хонорар, уговорен и
заплатен в размер на 500, 00 лева, съгласно разписка, инкорпорирана в
Пълномощно от 21.01.2021 г. (л. 28).
В тежест на ответника следва да се присъдят разходите на насрещната страна, сторени в общ размер на 123, 50 лева, от които 50, 00 лева – довнесена държавна такса за разглеждане на иска за наемна цена, и 73, 50 лева – заплатено във връзка с него възнаграждение за квалифицирана процесуална защита от адвокат, което с Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2020 г. (л. 16) е уговорено глобално в размер на 300, 00 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ обективно кумулативно съединени искове,
предявени от Н.Т.Т., ЕГН: **********,
с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. С.С.М., вписана в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***, срещу С.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ш.Б.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, за присъждане на сумата от 203, 00 (двеста и три) лева,
представляваща наемна цена за стопанската 2019/2020 г. по сключен между
страните Договор от 04.12.2019 г. за наем на реален участък с площ от ***дка от
поземлен имот № *** по плана за земеразделяне с начин на трайно ползване: нива,
и с площ от ***дка, находящ се в местността „Л.” в землището на с. Г., ведно
със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане, както и сумата от 100, 00 (сто)
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
на договорното неизпълнение.
ОСЪЖДА Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, да заплати на С.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ш.Б., вписан в
регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: ***,
сумата от 377, 50 лева (триста седемдесет и седем лева и петдесет стотинки) –
съдебноделоводни разноски за квалифицирана процесуална защита от адвокат.
ОСЪЖДА С.А.А., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по пълномощие от адв. Н.Ш.Б.,
вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна
кореспонденция: ***, да заплати на Н.Т.Т., ЕГН: **********, с адрес: ***, процесуално представляван по
пълномощие от адв. С.С.М., вписана в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив,
с адрес за съдебна кореспонденция: ***, сумата от 123, 50 лева (сто двадесет и три лева и петдесет стотинки) –
съдебноделоводни разноски за държавна такса за разглеждане на спора и за квалифицирана
процесуална защита от адвокат.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните чрез процесуалните им пълномощници.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
СМ/ЕД