№ 6945
гр. С, 17.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110170545 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от В. Б. Й., ЕГН **********, чрез адв. М. Л. Л., със съдебен
адрес: гр. С, ул. „ Г.С.Р“ 165, ет.2, насочени срещу „Б Е Д К" ООД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр.С, ул. „Н” 25, ет.5, представлявано от Б Б и С Г, за прогласяване за
нищожен на сключения между страните договор за паричен заем № .../31.07.2023 г., поради
противоречие със ЗПК, ЗЗП и ЗЗД, а в условията на евентуалност – за прогласяване за
нищожни на следните клаузи: клаузата, регламентираща лихвен процент в размер на 38,49%,
клаузата, регламентираща годишния процент на разходите в размер на 49,21 % и чл. 9 от
процесния договор за кредит, възлагащ в тежест на ищеца да заплати услуга „ Бързо
разглеждане на искането за кредит“, която е в размер на 340.44 лв., както и услуга „
Динамично плащане по Кредита“, която е в размер на 510, 72 лв.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са страни и по договор за кредит
№ .../31.07.2023г., по силата на който на ищецът са предоставени 800.00 лв., а той трябва да
върне за 12 месеца сума в размер на 1827,60 лева при ГПР от 49.21 %, годишен лихвен
процент от 38,49 %.
Излага, че съгласно чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от процесния договор за кредит ищецът
следвало да заплати парична сума за услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“,
която е в размер на 340.44 лв., както и за услуга „Динамично плащане по Кредита“, която е в
размер на 510, 72 лв., които суми били добавени към месечните погасителни вноски на
кредита.
Ищецът аргументира становище за нищожност на договора поради нарушение на
чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, а именно поради неспазване на изискванията за шрифт на
договора. Договорът не отговарял и на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 6 ЗПК, доколкото в
същия не бил посочен срок на договора. Договорът бил нищожен и на основание чл.11, ал.1,
т. 9а и т.10 вр. чл.22 от ЗПК, поради липсата на правилно и точно отразен ГПР и на
разписана методика за формирането му.
Не била спазена и разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, доколкото от договора и
погасителния план към него не можело да се извлече информация за размера на включените
1
в месечната погасителна вноска суми, а именно колко лихва, колко главница и колко такса се
погасява с всяка вноска и дали се дължат други такси по кредита. Нарушена била и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 ЗПК, като при сключване на процесния договор за кредит,
на ищеца не били представени и Общите условия към него, съответно той не ги е подписал
на всяка страница, каквото било изискването на ЗПК.
Сочи, че клаузата на чл.9 от договора била нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. Излага още, че уговореният пакет „Допълнителни услуги“ представлявал действия по
управление на кредита, поради което клаузата на чл. 9 противоречала на чл.10а, ал.2 от ЗПК,
който въвежда забрана заемателят да заплаща такси за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочва, че възнаграждението по допълнителния пакет не е
включено в ГПР, поради което посоченият в договора ГПР не бил действителния между
страните.
Излага твърдения, че процесния договор попада под уредбата на ЗПК, като в същия
липсвали институти като Пакет Допълнителни услуги и услугите включени в него и др.
подобни. В този смисъл включването на надбавката печалба, надбавка, покриваща
разноските, и добавката в месечната вноска представлява противоречие със закона до степен
на нищожност. Според ищеца реално нямало допълнително предоставени услуги, а чрез
нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл. 19, ал. 4 от
ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователното
обогатяване, се калкулирала допълнителна /лихва/ печалба към договорената
възнаградителна лихва.
За нищожна, като противоречаща на добрите нрави, счита и клаузата, фиксираща
размера на възнаградителната лихва на 38,49%. В тази връзка заявява, че допустимият
размер на договорната лихва не може да надвишава трикратния размер на законната лихва,
каквато е константната практика на ВКС, а в случая и от приложения договор за кредит е
видно, че „Б Е Д К” ООД е фиксирал годишната лихва в размер на 38,49%, тоест – почти 4
пъти законната лихва за периода.
По така изложените съображения от съда се иска да прогласи нищожността на
договора, а в условията на евентуалност на изрично оспорените клаузи от него.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, в който се съдържат
доводи по основателността на предявените искове.
Ответникът признава, че между страните е сключен договор за кредит .../31.07.2023г.
с посочените в исковата молба клаузи, но твърди, че с тях не се накърняват добрите нрави.
Обосновава становище, че същите не са в противоречие с общоприети житейски норми на
справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в
обществото. Ответникът обръща внимание на принципите за доброволност при
договарянето в рамките на установената от чл. 9 ЗЗД договорна свобода и за еквивалентност
на насрещните престации на договарящите при двустранните договори, които според него
не са етични, а правни принципи, скрепени с правни норми, като евентуалното противоречие
с тези принципи би могло да доведе до нищожност на договора поради противоречие със
закона или липса на съгласие, но не и до нищожност поради накърняване на добрите нрави
по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. В тази насока ответникът се позовава на
решение № 272 от 31.03.2009 г., постановено по гр.д.№ 1115/2008 г. по описа на Апелативен
съд - С, ГК, I състав. Отделно от това ответникът отбелязва, че в решенията, в които се
приема, че нееквивалентностга на престациите противоречи на добрите нрави не се посочва
на кои добри нрави, на кои разбирания в обществото, на кои морално-етични правила
подобна сделка противоречи, а лаконично се посочва, че сделката е нищожна, като се
обясняват теоретичните конструкции за добрите нрави или пък се преценява
еквивалентността въз основа на критерии, които съдът сам определя.
2
В отговора се твърди, че ищеца, като страна по договора за потребителски кредит сам
е пожелал пакет „Допълнителни услуги”, т.е. че всички тези действия, които кредиторът е
предоставил, са били по желание на потребителя. Сочи се, че никога допълнителните
действия не са били задължителна предпоставка за отпускане на кредит от страна на „Б Е Д
К” ООД. Според ответника, самият пакет присъсва в Стандартния Европейски формуляр
(СЕФ) като цена, т.е не може да се твърди, че ищецът не е разбрал за тях и съответно, че не
са уговорени индивидуално.
По отношение твърденията на ищеца, че допълнителните действия са реално част от
ГПР, но не са калкулира в ГПР, се твърди, че в допълнителните разпоредби на ЗПК е дадена
легална дефиницията за общ разход по кредита, в която се съдържат и разходите за
допълнителни услуги, но само когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита. В случая, според ответника допълнителния пакет никога
не е бил задължителна предпоставка за отпускане на кредита.
Излага, че са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10,а така също и
изискванията за шрифт и упоменаване на срок в договора за кредит.
По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове,
като присъди на ответника направените от него разноски, вкл. и за юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание страните не се явяват и не се представляват. Ищецът взема
писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във връзка с чл. 26 ЗЗД и
чл.143 от ЗЗП за прогласяване за нищожен на договор за кредит /а в условията на
евентуалност на отделни негови клаузи/.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на
31.07.2023 г. между страните е сключен договор за кредит № MAX_..., по силата на който
ответникът, в качество на заемодател, се е задължил да предостави на ищеца, в качеството
на заемател, сумата от 800 лв., която следвало да бъде върната на 12 броя месечни вноски,
всяка по 81,37 лв. Посочен е ГЛП от 38,49%, ГПР от 49,21 % и обща дължима сума по
кредита от 976,44 лв. Не е спорно, че сумата е усвоена.
С разпоредбата на чл.9, Раздел V от договора страните са постигнали съгласие за
получаване на услугите „Бързо разглеждане на искането за кредит“ и “Динамично плащане“
в размер съответно на 340.44 лв. и 510.72 лв. С оглед на това в ал.3 на чл.9 е поместен
погасителен план с месечна вноска от 152.30 лв. и е променен общо дължимата сума по
кредита на 1827.60 лв. В чл.7.3 и чл.7.4, раздел V от Общите условия е посочено, че
услугата „Бързо разглеждане по своя кредит“ включва разглеждане на искането в срок от 2
часа в рамките на работното време на кредитора, а услугата „Динамично плащане“
осигурява изпращане на служител на кредитора за събиране на вноските, при изпълнение на
условията, установени в договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и,
ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита - арг. чл.23 ЗПК.
С оглед твърденията в исковата молба и задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК,
следва да се посочи, че процесният договор за кредит попада в обхвата на регулация на
Закона за потребителския кредит (след изм. с ДВ бр. 17 от 26.02.2019 г.), който урежда
3
особени изисквания за предоставяне на потребителски кредит. В случая договорът отговаря
на изискванията за форма и съдържание, предвидени в чл.10 и чл.11 от ЗПК, в редакцията
към момента на сключването му. В него са означени дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, извършена е индивидуализация на страните, посочен е срока на
договора, общия размер на кредита и начина на усвояването му, размера на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Посочен е годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена към момента на сключване на договора за кредит както и останалите
изискуеми реквизити. Бил е изготвен погасителен план, инкорпориран в самия договор с
вписани 12 бр. месечни погасителни вноски с размер на всяка падежна вноска, с точни дати
за погасяване на отделните вноски. В същото време клаузите на договора са написани ясно и
разбираемо с четлив шрифт, който е с размер, съобразно изискванията на чл.5, ал.4 от ЗПК.
Извод в тази насока съдът прави без помощта на експерт, притежаващ специални знания в
оформлението на печатни текстове, доколкото шрифт с размер 12 се използва ежедневно в
съда при изготвяне на съдебни актове.
С клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено, че в договора за потребителски
кредит следва да се съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите.
В случая в разпоредбата на чл.5 от договора е посочен годишният процент на
разходите по кредита от 49,21 %.
С клаузата на чл. от договора е установено задължение за заплащане на
възнаграждения за допълнителни услуги, платими с всяка една то 12-те вноски, като размера
им се увеличава на 152.30 лв.
Договорът за потребителски кредит представлява двустранна сделка с възмезден
характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в момента на сключването му
годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11, т.10 ЗПК, включващ общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите
изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на отпуснатия
кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за
възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл. 19,
ал. 1 ЗПК. В чл. 19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
4
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
Република България за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на потребителя,
на който следва да бъде осигурена възможност да познава своите права и задължения по
договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и
кратък начин. В съображение 19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност
на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, те следва да
получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно
техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат
със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
В случая не са ангажирани доказателства дали възнагражденията за уговорените
допълнителни услуги са включени в обявения в договора ГПР, но съдът намира, че и без
специални знания може да установи, че същите не са взети предвид при изчисление на
същия. Извод в тази насока се налага от съотношението между размера на предоставената в
заем сума – 800.00 лв. и подлежащата на връщане такава – 1827.60 лв., при което е видно, че
заемът се оскъпява с повече от 128%.
В същото време предвидените възнаграждения за бързо разглеждане на искането за
кредит и за динамично плащане, несъмнено представляват разход, свързан с договора за
потребителски кредит и следва да бъдат включен в ГПР по кредита, съобразно
предвиденото в чл.19, ал.1 от ЗПК вр. § 1, т.1 от ДР на ЗПК. Макар и изброяването в § 1, т.1
от ДР на ЗПК, да не е изчерпателно, в разпоредбата изрично е посочено, че в общия размер
на разходите по кредита попадат лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая
предоставянето на т.нар. допълнителни услуги е резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия на кредитора, срещу които не стои негово конкретно задължение извън
минималния набор от такива, обхващащи дейстивя по раглеждане на искането за крадит и
оценка кредотоспособността на лицето, което кандидатства, отпускане на договорена сума и
нейното събиране.
С оглед на това следва да се приеме, че невключването на цената на тези услуги в
ГПР има за цел да заобиколи забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, който предвижда, че този процент
не може да бъде по висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения. Договарянето на тези допълнителни услуги, според настоящия състав
представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по кредита.
Тези съждения съвпадат и с възприетото в Решение от 21.03.2024 г. по дело № C-714/2022г.
5
на Съда на Европейския съюз, което има задължителен характер за всички съдилища и
учреждения – чл. 633 ГПК.
При това положение се налага извод, че договорът за потребителски кредит не
отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него липсва действителният
процент на ГПР. Текстът на посочената норма не следва да се възприема буквално, а именно
– при посочен, макар и неправилно определен ГПР, да се приема, че е изпълнено
изискването на закона за съдържание на договора. Годишният процент на разходите е част
от същественото съдържание на договора за потребителски кредит, въведено от
законодателя с оглед необходимостта за потребителя да съществува яснота относно крайната
цена на договора и икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните
кредитни продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води до
неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е спазена
нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, е уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
При този изход на спора - уважаване на главния иск, не е настъпило
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на евентуалния иск и съдът не дължи
произнасяне по него.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за държавна такса от 74.30 лв.
На пълномощника на ищеца следва да ес присъди възнаграждение по реда на чл.38,
ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в размер на 500.00 лв. При определяне на
възнаграждението на адв.Л. съдът съобрази фактическата е правна сложност на спора, както
и фактът, че исковата молба съдържа бланкетни оплаквания за нищожност, преповтаряни в
редица искови молби, вкл. и такива, депозирани от самия адв.Л.. В настоящия казус не се
открояват индивидуални особености /доголкото и самият договор, който е предмет на иска
не е индивидуално договорен/, които е следвало да съобразява адв.Л. и да организира
защитата на клиента си спрямо тях. В същото време сам по себе си материалният интерес по
делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на страната,
доколкото е налице и произнасяне на СЕС по дело С–438/2022, според което съдът не е
обвързан с фиксираните в Наредбата на ВАдв. с минимални размери на адвокатските
възнаграждения, като задължителни, а единствено като инструктивни, ориентировъчни.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН по предявения иск от В. Б. Й., ЕГН **********,
с адрес гр.С, ж.к.М 2 бл...., насочен срещу „Б Е Д К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр.С, ул. „Н” 25, ет.5, представлявано от Б Б и С Г, договор за кредит №
MAX_.../31.07.2023 г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и
чл.19 ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „Б Е Д К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Н”
25, ет.5, представлявано от Б Б и С Г, да заплати на В. Б. Й., ЕГН **********, с адрес гр.С,
ж.к.М 2 бл...., сумата от 74.30 лв., представляваща разноски по делото съобразно уважената
част от исковете.
ОСЪЖДА „Б Е Д К" ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С, ул. „Н”
6
25, ет.5, представлявано от Б Б и С Г, да заплати на основание чл.38, ал.2 вр. Ал.1, т.2 от
Закона за адвокатурата на адвокат М. Л. Л., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.Г.С.Р № 165,
сума в размер на 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, за осъществено
безплатно процесуално представителство и защита на ищеца В. Б. Й., ЕГН **********, по
настоящето гр.д.№ 70545/2024 г. по описа на СРС, 128 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7