Р Е Ш Е Н И Е
№ 2382/28.5.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII - ти състав в
публично съдебно заседание, проведено на единадесети
май през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С. К.
при участието на секретар Д.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 11334 по описа за 2017
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от „К." ЕООД, ЕИК: *********
със седалище и адрес: *** /партер- вътрешен двор/, срещу „Енерго – Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ответникът дължи на
ищеца по заповед за изпълнение на парично задължение № 5567/02.07.2017 г.
издадена по частно гражданско дело № 10015 по описа на ВРС за 2017 год. сумата от 2401,12 /две хиляди четиристотин и
един и 0,12/ лева, представляваща платена без основание стойност на коригирана
потребена електрическа енергия за обект с абонатен № * и клиентски номер *, с
адрес на потребление гр. В., *, с
титуляр на партидата „Алвас“АД, за което е издадена фактура ТП №
**********/03.12.2013 г., вземането, по която е прехвърлено от страна на
„Алвас“АД, ЕИК ********* в полза на заявителя „К.“ЕООД, ЕИК ********* с Договор
за цесия от 21.06.2017г., за което длъжникът „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК
********* е уведомен с уведомление за цесия изходящо от цедента и изпратено на
12.07.2017г. и получено от длъжника с вх. № 4568844/14.07.2017г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда – 18.07.2017 г.
до окончателното изплащане на задължението.
Твърди се в исковата молба, че с посочения договор
за цесия ищецът придобил вземането за недължимо платена на ответника сума в
претендирания размер. За цесията длъжникът е уведомен от стария кредитор.
Твърди се, че цедентът е потребител на доставената от ответника в обекта му
електрическа енергия. Исковата сума е начислена с фактура/дебитно известие №
**********/03.12.2013 г., с период на корекцията от 30.11.2012г. до
29.11.2013г. Сумата е заплатена от потребителя по сметка на ответника с
единствения мотив да не бъде преустановено електрозахранването в обекта му.
Плащането е извършено при първоначална липса на основание, поради
обстоятелството, че е начислена неправомерно за електроенергия, която не е
потребил. В рамките на корекционния период потребителят е плащал всички
начислени му периодични месечни сметки в срок. В тази връзка оспорва верността
на констатираното от ответника нарушение в точността на измервателния уред,
като твърди, че цедентът не е разполагал с техническа възможност да манипулира
същия. Извършената корекция е неправомерна, а съставеният протокол от
контролната проверка му е непротивопоставим; оспорва начина и методиката, по
които е извършена корекцията; факта на реално доставяне на количеството ел.
енергия, предмет на корекцията, отчитането на това количество от електромера.
С оглед връщане на недължимо платените суми ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до
Варненския районен съд. По заявлението е било образувано ч. гр. д. по което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение. Срещу издадената заповед
длъжникът подал възражение в срок, при което, след дадени от съда указания,
ищецът предявява иск срещу ответника за установяване, че вземането му
съществува.
Моли за уважаване на предявения иск, претендират се
и направените по настоящото дело разноски, както и разноските на ищеца в
заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор
от ответната страна „Е.п.” АД. Оспорва активната материалноправна легитимация
на ищеца, основан на твърдения, че същият не се легитимира като носител на
вземането за исковата сума, доколкото договорът за цесия е нищожен поради липса
на предмет. Прехвърленото вземане не е съществувало в патримониума на цедента
нито към датата на сключване на цесионния договор, нито преди това, поради
което договорът за прехвърляне на вземане не е произвел правен ефект.
Евентуално навежда доводи за недействителност на договора за цесия като сключен
от представител на цедента без представителна власт. Оспорва на следващо място
елементите от фактическия състав на неоснователното обогатяване с твърдения, че
исковата сума е дължимо платена от потребителя на основание валидно обвързващо
го договорно правоотношение за продажба на ел. енергия при ОУ. Служители на
„Енерго-Про Мрежи“ АД извършили техническа проверка на СТИ, обслужващо обекта
на потребление на ищеца, резултатите от която са обективирани в съставен
констативен протокол от същата дата. Констатирано при проверката е че: „ има
разминаване с коефициента на трансформация, по който се пресмята
електроенергията“. На тази база е изготвена справка за корекция, при спазване
разпоредбите на чл.50 от ПИКЕЕ. В рамките на исковия период от време,
доставчикът е бил изправен по отношение на задължението си да доставя
необходимото количество електрическа енергия в обекта на потребление. На
основание констатации за неточно измерване на потребяваната електроенергия и
определено по обем чрез изчислителна методология, е извършена корекция на
количеството доставена и потребена електроенергия на абоната и на основание чл.
24 от ОУ на ДПЕЕ е извършена корекция на сметки на лицето.
Моли поради изложените съображения за постановяване
на решение по спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Молят поради изложените съображения за постановяване на решение по спора,
с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Съдът, като прецени по реда
на чл. 12 и чл. 235 ГПК събраните по делото доказателства във връзка с доводите
и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 18.07.2017 г. ищцовата
страна депозират във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК срещу „Е.П." АД, ЕИК: *********, за което е образувано ч.гр.д. № 10013/2017 г. по описа на Районен съд - В., за сумата от 2401,12
/две хиляди четиристотин и един и 0,12/ лева, дължима сума представляваща
платена без основание стойност на коригирана потребена електрическа енергия за
обект с абонатен № * и клиентски номер *, с адрес на потребление гр. В., *, с титуляр на партидата „Алвас“АД,
за което е издадена фактура ТП № **********/03.12.2013 г., вземането, по която
е прехвърлено от страна на „Алвас“АД, ЕИК ********* в полза на заявителя „К.“ЕООД,
ЕИК ********* с Договор за цесия от 21.06.2017г., за което длъжникът „Енерго –
Про Продажби” АД, ЕИК ********* е уведомен с уведомление за цесия изходящо от
цедента и изпратено на 12.07.2017г. и получено от длъжника с вх. №
4568844/14.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 18.07.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 414 от ГПК ответникът е депозирал възражение срещу
заповедта за изпълнение, с оглед на което, съдът е указал на ищеца, че може да
предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата
държавна такса.
Представен е по делото Констативен протокол за
техническа проверка № 0071350 от 29.11.201З г., от който се установява, че е
извършена проверка на електромера, обслужващ обекта на „Алвас" АД в гр. В., *. Видно от същия протокол е, че служителите на „ЕНЕРГО-ПРО
МРЕЖИ” АД са установили, че има разминаване с коефициента на трансформация, по
който се пресмята електроенергията. В протокола е отразено, че при проверката
на измервателната група в обекта на ищеца са установени действителните
параметри 100/5А и коефициент на трансформация - к=10. Констатирали са
разминаване с коефициента на трансформация, по който се пресмята
електроенергията, като в електронния масив на дружеството заведения коефициент
е К=1. Видно от съдържанието на цитирания протокол проверката е извършена в
присъствието на служители на абоната, които са отказали да подпишат протокола.
Протоколът е подписан само от служителите на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, като
липсват подписи на свидетели, които не са служители на оператора.
Въз основа на констатациите от проверката ответното
дружество е съставило становище за начисление на електрическа енергия от 02.12.2013г.
за обекта (л. 38 от делото), а за периода от 30.11.2012г. до 29.11.2013г. е
начислено допълнително количество енергия от 12654 квтч. Издадено е дебитно известие №
********** от 03.12.2013г. на стойност 2401,12
лв. с ДДС.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземане от 21.06.2017
г. (л. 23), с който „Алвас" АД, чрез пълномощник адв. К.Т. прехвърля на „К."
ЕООД вземане срещу „Енерго Про Продажби” АД в размер на 2401,12 лв, представляваща
корекция на сметка, начислена служебно по констативен протокол на електромер за
обект с клиентски номер * и абонатен номер **********, с адрес на потребление
гр. В., *, за периода от 30.11.2012г. до 29.11.2013г., недължимо заплатена в
полза на „Енерго - Про Продажби“ АД от цедента „Алвас" АД.
Видно от пълномощно, приложено на лист 66 от делото, цедентът „Алвас"
АД упълномощава адв. К.Т. да уведоми от негово име „Енерго Про Продажби” АД за
извършеното прехвърляне на вземането му
от ответника.
С уведомление приложено към исковата молба, „Алвас" АД чрез
пълномощника си адв. К.Т. съобщава на „Енерго Про Продажби” АД за прехвърленото
вземане. Уведомлението е връчено на ответника по имейл с електронен подпис от 14.07.2017
г. (л. 21).
При така установените факти и
обстоятелства по делото, съдът възприе следните правни изводи:
Между страните не се спори, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че към датата на корекцията цедентът е бил потребител на
ел. енергия по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ, както и че имотът, в който е монтиран
процесния електромер, е присъединен към електропреносната мрежа, поради което същият
има задължение да заплаща използваната ел. енергия. Не е спорно и
обстоятелството, че търсената от дружеството ищец сума е заплатена от цедента.
Предмет на спора на първо място е наличието на предпоставките за
възникване правото на ответника служебно да коригира сметката за ел.енергия и
на второ правилното осъществяване на корекционна та процедура от страна на
оператора.
Правото на електроразпределителното дружество да изчислява и коригира
пренесената ел. енергия, в случаите на констатирано неправомерно въздействие
върху средството за търговско измерване, неправомерно присъединяване към
електропреносната мрежа и несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, към
момента на извършване на корекцията е уредено в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), обнародвани в ДВ бр. 98 от
12.11.2013 г., приети от ДКЕВР (сега КЕВР) в изпълнение на законовата делегация
по смисъла на чл. 83, ал. 2, изр. 2-ро ЗЕ с решение по т. 3 от Протокол №
147/14.10.2013 г. на основание чл. 21 ал. 1 т. 9, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 ЗЕ. В
настоящият момент разпоредбите на ПИКЕЕ с изключение в частта им по чл.48 –
чл.51 са отменени, но към момента на извършване на проверката по чл. 44 ПИКЕЕ и
момента на извършване на служебното начисляване същите правила все още са били
действащи в своята цялост, поради което са и приложими в случая, т.к. съгласно
чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
влизането в сила на съдебното решение.
Предвид изложеното се налага извода, че към датата на извършване
процесната проверка на СТИ на ищеца, на посочения адрес на доставка на ел.
енергия съществува законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция или преизчисляване на количествата
ел. енергия.
Съобразно разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ в случаите на установяване на
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно
изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия,
операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването ѝ, но за период не по-дълъг от една година. Посочената
разпоредба предоставя възможност на ответното дружество, след като констатира
по надлежния начин несъответствието, да определи действителния размер на
задължението за плащане на цената на доставената ел.енергия. Следва да се
посочи, че в случая не се касае за извършване на едностранна корекция на сметка
при констатирана липса на СТИ, при несъответствие на метрологичните и/или технически
характеристики на СТИ с нормираните, при нарушения в целостта и/или
функционалността на измервателната система и при добавяне на чужд за системата
елемент. В случая се касае за констатирана грешка в отчитането на действително
доставено количество ел.енергия, която грешка се дължи на неточно въведени в регистрите
данни за коефициента на трансформация, по който измервателно устройство следва
да преизчислява преминалите през него количества енергия.
Част от правилата, които уреждат едностранната възможността на ответника
да осъществява едностранно преизчисляване на количество ел. енергия са и
задълженията му посочени в чл. 47, ал. 1 ПИКЕЕ, която правна норма го задължава
при извършване на проверката да състави констативен протокол, и то такъв който
отговаря на изискванията на Действащите към този момент ПИКЕЕ, за да бъде
надлежно извършена процедурата по преизчисляване. Задължително условие е протоколът
да се подпише от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента
или негов представител, а при отсъствие на клиента при съставянето на
констативния протокол, или при отказ от негова страна да го подпише,
констативният протокол следва да се подпише поне от двама свидетели, които не
са служители на оператора на съответната мрежа.
В случая, от съвкупния анализ на събраните в хода на съдебното
производство доказателства се установи, че при проверката осъществена на 29.11.2013
г. е установено, че е налице несъответствие между коефициента на трансформация,
по който се пресмята електроенергията с коефициента на трансформация по който
следва да се пресмята електроенергията в групата.
Констативният протокол за техническа проверка е оспорен от процесуалния
представител на ищеца по съдържание. Същият не е подписан от абоната или негов
представител, като е налице отразяване за извършен от страна на представителите
на абоната отказ да го подпишат. Както бе посочено по-горе, съществено
изискване с оглед осигуряване доказателствената сила на констативния протокол,
е при отказ да бъде подписан от абоната или неговия представител протоколът да
се подпише от двама свидетели, които не са служители на оператора на съответната мрежа. Подписи на такива свидетели липсват в протокола и
същият е подписан само от служителите на оператора И.И.
и О.К. Ето защо съдът намира, че представеният на л. 36 -37 констативен
протокол не отговаря на изискванията на чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ. При това положение
в качеството си на частен документ изхождащ от ответника, този протокол не може
да бъде противопоставим на ищеца, с цел надлежното удостоверяване законността
на проверката и извършените при същата констатации. В този смисъл не може да се
приеме, че същият удостоверява действителното фактическо положение, тъй като не
е подписан от абоната, негов представител или от присъствали на проверката най-малко
двама свидетели, съобразно изискването на чл. 47, ал. 2 и 3 ПИКЕЕ.
Ответникът не ангажира каквито и да е други доказателства посредством,
които да обоснове твърденията си за наличие на разминаване в отразената в
регистъра информация и действителната трансформираща константа на токовите
трансформатори, монтирани в обекта на дружеството цедент, поради което фактът
на съществуващото несъответствие и параметрите на същото не бяха доказани.
Предвид изложеното съдът намира и че не са били налице условията
ответникът да извърши процесното едностранно преизчисляване на потребените от
ищеца количества ел.енергия, съгласно чл. 50 ПИКЕЕ, поради което предявеният
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е основателен.
Цедентът е бил титуляр на разкритата партида за отчитане потреблението
на електроенергия и като такъв, е потребител по смисъла на ОУ на ДПЕЕМ,
установено бе, че за ответника е било налице правото да коригира количеството
пренесена ел. енергия за изминал период по начина, предвиден в чл. чл. 50
ПИКЕЕ, но предвид незаконосъобразно съставен протокол от извършената на
основание чл. 44 ПИКЕЕ проверка, не са били налице условията за едностранното в
становището за начисляване на посочените в същото количества ел. енергия и за
посочената в дебитното известие сума.
Предвид изложеното съдът приема, че ответникът не е доказал при
условията на пълно и главно основание, че тази сума му се следва, поради което
е получил същата от абоната без основание.
Както съдът отбеляза по–горе, нещо което е получено без основание
подлежи на връщане, следователно в правната сфера на абоната, съществува
вземане срещу ответника основано на реституция, получено без основание.
След като съдът установи съществуването на вземането при абоната, следва
да се произнесе по наведените основания за нищожност на договора за цесия, въз
основа, на който ищецът има право да получи процесната сума от ответника.
Съгласно нормата на чл. 99 и чл. 100, ал. 1, пр. 3 ЗЗД кредиторът може
да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на
вземането не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното. Предишният кредитор е длъжен да
съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у
него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено
станалото прехвърляне. Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Ако прехвърлянето е възмездно, кредиторът отговаря за съществуването на
вземането по време на прехвърлянето. Той не отговаря за платежоспособността на
длъжника, освен ако се е задължил за това, и то само до размера на онова, което
е получил срещу прехвърленото
Прехвърлянето на вземането (цесия) е действително и тогава, когато
предишният кредитор не е съобщил за него на длъжника съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
За да действителен договорът за цесия винаги предполага съществуващо
вземане, произтичащо от друго правно основание, което трябва да е определено
или определяемо. Неопределяемостта на прехвърлените вземания води до
недействителност на цесията поради недействителност на продажбата, на основание
на която тя е извършена, т.е поради липса на предмет - чл. 26, ал. 2 , пр. 1 от ЗЗД /Решение № 32 от 9.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията М.С./.
В настоящия случай договорът не страда от сочения порок, липса на
предмет. Съдът формира мотиви, че вземането съществува в патримониума на
цедента/абонат, тъй като платената от него сума е дадена без основание и
подлежи на връщане.
Договорът за цесия е действителен и е сключен чрез пълномощника К.,
който е лице, с надлежно учредена представителна власт, както за сключването
му, така и за уведомяването. В тази връзка следва да се има предвид, че законът
не предвижда определена форма за този вид упълномощаване, като изготвянето на
писмено пълномощно има само доказателствено значение. С представеното с
исковата молба пълномощно, неоспорено от страните цедентът е предоставил
пълномощия на П.К.във връзка със сключване на договора за цесия и за
уведомяване на ответника за същата.
Правно релевантно за действието на цесията е съобщаването й от цедента
(стария кредитор). Ответникът е уведомен за договора за цесия с връчването на
исковата молба и приложеното с нея уведомление по имейл с електронен подпис от 14.07.2017
г. от цедента, чрез адв. Т.. Получаването на уведомлението от цедента, като
приложение към исковата молба на цесионера, съставлява надлежно уведомяване на
длъжника и поражда за същия правните последици на чл. 99 ал.4 ЗЗД – така
решение № 123 / 24.206.2009 год. по т.д.№ 12 / 2009 год. на ІІ т.о. на ВКС и
решение № 3 / 16.04.2014 год. по т.д.№ 1711 / 2013 год. на І т.о. на ВКС.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.
Предвид изхода на спора подлежи на разглеждане направеното искане от ищеца
за присъждане на разноски за заплатени държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в съответствие с
представения списък по чл. 80 от ГПК и приетите по делото писмени доказателства.
Същите възлизат на сумата от 48,03 лв. за държавна такса и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Имайки предвид установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение, то следва да се постанови осъдителен диспозитив и за разноските
направени в заповедното производство, съобразно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014
г., т. 12, които разноски възлизат на сумата от 48,02 лв. за държавна такса и 50,00
лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че “ЕНЕРГО – ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ДЪЛЖИ на „К."
ЕООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес: *** /партер- вътрешен двор/, по
заповед за изпълнение № 5567/02.07.2017 г. издадена по частно гражданско
дело № 10015 по описа на ВРС за 2017 год.
сумата от 2401,12 /две хиляди четиристотин и един и 0,12/ лева,
представляваща платена без основание стойност на коригирана потребена
електрическа енергия за обект с абонатен № * и клиентски номер *, с адрес на
потребление гр. В., *, с титуляр на
партидата „Алвас“АД, за което е издадена фактура ТП № **********/03.12.2013 г.,
вземането, по която е прехвърлено от страна на „Алвас“АД, ЕИК ********* в полза
на заявителя „К.“ЕООД, ЕИК ********* с Договор за цесия от 21.06.2017г., за
което длъжникът „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК ********* е уведомен с уведомление
за цесия изходящо от цедента и изпратено на 12.07.2017г. и получено от длъжника
с вх. № 4568844/14.07.2017г., ведно със законната лихва от датата на депозиране
на заявлението в съда – 18.07.2017 г. до окончателното изплащане на
задължението, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „К." ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес: *** /партер- вътрешен двор/ сумата от 148,03
лв. (сто четиридесет и осем лева и 03 стотинки), представляваща направените по
делото съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „К." ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес: *** /партер- вътрешен двор/ сумата от 98,02
лв. (деветдесет и осем лева и 02 стотинки), представляваща направените по ЧГД №
10015 по описа на ВРС за 2017 г. съдебно деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно
със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: