Р Е Ш Е Н И Е № 260044
Гр.Раднево, 26.04.2021г.
Районен съд – Раднево,
наказателно отделение на шести април 2021г. в публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател: Христина Вълчанова
Секретар:Живка Манолова,
прокурор………………..като разгледа докладваното от съдия Вълчанова АНД № 305/2020г. по описа на съда, приема за
установено следното:
Производството е по реда на
чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от П.Г.К.
с ЕГН **********, с адрес ***, против Наказателно постановление № 327а -
1005/03.11.2020г, издадено от началника на Районно управление гр.Раднево, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в
размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 218б НК
за нарушение на чл.204б. „а”, вр. чл. 201, ал.1 НК.
В жалбата се релевират
доводи за незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, както и
че същото е издадено при допуснати нарушения на процесуалните правила. В тази
връзка се сочи, че същото не отговаря на предвидените с чл. 57 ЗАНН
изисквания и е издадено от некомпетентен за това орган. Поддържа се, че с описателната
част на НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл. 218б,
като разпоредбата на чл. 218б НК
не индивидуализира и криминализира определено действие или бездействие. В
атакуваното НП не били посочени доводите поради които е наказан, за какво е
наказан, поради което не можел да се защити по това постановление. Въпреки, че
в диспозитива на НП било посочено, че деянието представлява маловажен случай,
не ставало ясно защо при определяне на наказанието не е приложен чл. 28 ЗАНН.
По изложените съображения
се прави искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на закона
В съдебното заседание
жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от процесуалния
си представител адв. Ч., който поддържа депозираната жалба, по изложените в нея
доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована не
изпраща представител, но изразява становище по основателността на жалбата.
Молят съда да остави в сила наказателното постановление, като законосъобразно и
правилно и да му присъди юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като служебно
провери обжалваното наказателно постановление, доводите на страните и събраните
по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
На 08.05.2020г. около - часа
в с.К., общ.Р. ,ул.”..”№ -жалбоподателя
П.Г.К. ***, в качеството на длъжностно лице, на което със заплата е възложено
да изпълнява ръководна длъжност – ръководител участък добивна промишленост – Вулканизации клон
Рудник „Трояново-север” противозаконно
присвоил чужда вещ – инвенторен климатик „Н.” модел KER 12 DC ION с
номер на вътрешно тяло ххххххххххххххи
№ на външно тялохххххххххххххххххх на стойност 433,20 лв., собственост на Мини
„Марица Изток” ЕАД гр.Р., клон рудник ”Трояново-север” с .К. поверени му да я
пази и управлява, с което нарушава чл.204б”а”, във вр. чл.201, ал. 1, във вр.
чл.218б от НК.
Посочената вещ била
закупена от „Мини Марица Изток” ЕАД
гр.Р. на 17.05.2019г. и монтирана на фургон № 7 на 28.02.2020г. Пазенето й било
възложено на жалбоподателя К.. На основание чл.212, ал.2 от НК е образувано
досъдебно производство в хода на което в интервала от 14,24ч.
до 15,27ч. в жилище, находящо се в гр.С. З, ул.”М.М.К.” № хх, вх.х, ет.х, ап.х, собственост на
жалбоподателя К. и съпругата му и обитавано от
дъщерята Г. П. К. било извършено претърсване при което в жилището бил открит, монтиран в
помещението, служещо за спалня климатик марка „Нипон” модел KER 12 DC ION с
номер на вътрешно тяло ххххххххххххххи
№ на външно тяло хххххххххххххххххххна стойност 433,20 лв.
С постановление на прокурор
от РП- Стара Загора, ТО Раднево от
28.09.2020 г. е постановен отказ да бъде образувано наказателно производство,
като е прието, че са налице предпоставките на чл. 218б от НК
за санкциониране по административен ред, за което е компетентен Началника на РУ
Раднево.
На 03.11.2020 г. въз основа
на прокурорския акт от началника на РУ Раднево било издадено атакуваното НП № 327а-1005/03.11.2020г.
Посочените фактически
обстоятелства се установяват въз основа на събраните по делото доказателствени
материали: гласните доказателства, съдържащи се в показанията на свид.К., както
и приобщените по надлежния процесуален ред на чл. 283 НПК
писмени доказателства.
Съдът служебно изиска и
приложи по делото заверени копия от досъдебното производство, по което
прокурорът се е произнесъл с отказ за образуване на досъдебно производство.
Прави впечатление, че съдът по време на производството по делото изиска и
приложи цялата административна преписка, послужила за издаване на наказателното
постановление. В нея освен постановлението на прокурора за прекратяване на
наказателното производство не се намират други доказателства. Именно това е и
причината, като мотив за налагане на административното наказание да послужи
липсата на възражение по акта.
Съдът приема за достоверни
показанията на св. К., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и не
се опровергават от останалите доказателства по делото.
Писмените доказателства,
доколкото са относими към предмета на делото и изясняват същото, съдебният
състав кредитира изцяло и основа фактическите си изводи и въз основа на тях,
като същите са и приобщени по надлежния процесуален ред.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице при спазване на предвидения с чл. 59, ал.2 ЗАНН
преклузивен срок (НП е връчено на 14.12.2020 г., а жалбата е от 18.12.2020 г.),
и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен акт,
поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество
същата е основателна, по следните съображенията:
Административнонаказателното
производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и
интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в
ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни
постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН,
във вр. чл. 14, ал. 2 НПК
и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното
постановление, предмет на настоящия съдебен контрол е издадено от компетентен
орган, съгласно Заповед № Iз-1767/28.08.2012 г. на министъра на вътрешните
работи, за делегиране компетентност на АНО на основание чл. 424, ал.5 НК.
Спазена е и предвидената от закона писмена форма, както и регламентираната
процедура по връчването му на жалбоподателя.
Съдът намира за необходимо
да посочи, че към датата на издаване на НП – 03.11.2020 г. е била в сила /от
05.11.2017г./ и сега действащата редакция на чл. 36, ал.2 ЗАНН,
според който без приложен акт административнонаказателна преписка не се
образува, освен в случаите, когато производството е прекратено от съда или
прокурора или прокурора е отказал да образува наказателно производство и е
препратено на наказващия орган. Настоящият случай попада в приложното поле на
цитираната разпоредба, предвид постановяването на отказ от РП- Стара Загора, ТО
Раднево да бъде образувано наказателно производство и препращането на
наказващият орган, като наказващият орган е разполагал с правомощието да издаде
НП, без да е необходимо предшестващо съставяне на АУАН. Ето защо поддържаният
от жалбоподателя довод в противоположната насока е неоснователен.
Настоящият съдебен състав
намира обаче, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
защита на посоченото като нарушител лице.
На първо място не е спазено
императивното изискване на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, съгласно което НП следва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават. В обжалваното НП липсва
посочване на часа – „около –часа”, мястото, където е извършено – „ул.”..”№- , като
е недопустимо същото да бъде извеждано от приложените по преписката
доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 218б ал.1 НК,
за деяния по чл. 194, ал. 3,
чл. 195, ал. 4,
чл. 204, буква
"а", чл. 206, ал. 1
и 5 и чл. 207 НК
и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до
размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на
извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по
административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или
заместен.
В издаденото наказателно
постановление административнонаказващият орган е посочил, че налага определеното
от него наказание на основание чл. 218б НК
без конкретизиране на съответната алинея, като административно наказание може
да бъде наложено единствено на основание ал.1, доколкото ал.2 визира случаи на
нейната неприложимост.
Липсва също и посочване
дали са изпълнени предпоставките за приложение разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 НК,
респективно отсъствието на визираните с ал.2 на същия законов текст ограничения
- не е посочено дали предметът на деянието е възстановен или върнат, дали
деецът е осъждан и ако да - за какво престъпление, дали му е налагано
административно наказание за същото по вид деяние и ако да - кога, и дали
предметът на деянието не попада в изключенията, лимитативно изброени в чл. 218б, ал. 2,
т. 3 НК.
В производството пред административнонакващия орган е
допуснато и друго съществено процесуално нарушение. За да обоснове извода си за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на К. по „чл. 204, б.„а”
от НК”, наказващият орган е посочил в наказателното постановление, че
потвърждаващите нарушението доказателства са
единствено акта за установяване на административно нарушение и
административната преписка, които са приложени към акта.
Административнонаказателната преписка съдържа като доказателство единствено и
само постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното
производство. Нито е посочено, нито става ясно от
описанието на нарушението да са ползвани материалите към досъдебното
производство, които всъщност бяха приложени по служебна информация към гражданско дело №513 на Районен съд
Раднево, по описа за 2020 година. От никъде не е видно административно
наказващия орган да се е справил с доказателствата, приложени по досъдебното
производство. По този начин е нарушен принципът за непосредственост между
решаващия орган и доказателствените материали, въз основа на които същият
основава решенията си по въпросите по чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. При условията на
служебното начало, в настоящото съдебно производство, с разпореждането за
насрочване на делото в открито заседание, от наказващия орган е изискано
представянето на цялата административнонаказателна преписка в оригинал. Вместо
точно изпълнение на разпореждането, въззиваемата страна представя в съдебното
производство официално заверен препис на постановлението за прекратеното
досъдебно производство. Така, независимо от изричните констатации и указания,
по причина, зависеща от въззиваемата страна, при съдебната проверка е
препятствано спазването на принципа за непосредственост, приложим на осн. чл.
84 от ЗАНН, вр. чл. 18 от НПК при събирането и оценката на писмените
доказателства. Поради това, при съобразяване на правилото по чл. 84 от ЗАНН вр.
чл. 105, ал. 2 от НПК, съдът приема, че както в производството пред наказващия
орган, така и при съдебната проверка по чл. 59 и сл. от ЗАНН, в
административнонаказателното производство не са налице доказателствата,
посочени в наказателното производство като материали по досъдебно производство
№327 ЗМ -132 от 2020година на Районна прокуратура Стара Загора, ТО Раднево. При
този извод, основателни, на друго по-силно основание, се явяват възраженията на
защитника за незаконосъобразност (поради допуснати от наказващия орган
съществени процесуални нарушения) и необоснованост на обжалваното наказателно
постановление.
Изложените съображения
обуславят извод за допуснати съществени процесуални нарушение при провеждане на
административнонаказателното производство, обосноваващи незаконосъобразност на
обжалвания административен акт и налагащи неговата отмяна, без да е необходимо
разглеждането му по същество.
Така мотивиран, на
основание чл. 63, ал. 1,
изр.1 предл.3 ЗАНН,
съда,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 327а-1005/03.11.2020г, издадено
от Началника на РУ Р., с което на П.Г.К. с ЕГН **********, с адрес ***, е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 /триста/
лева на основание чл. 218б НК.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на Глава X. от АПК
пред Административен съд – С. З. в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: