Решение по дело №216/2019 на Районен съд - Бяла Слатина

                                                              

                                                                                                                            Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр.Б.С., 29.11.2019 год.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ  РАЙОНЕН  СЪД,  Втори граждански състав, в публично заседание на 30 октомври, Две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. ВЕЛЬОВСКИ

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от Съдия Вельовски гражданско дело № 216 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

 

Постъпила е искова молба от "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.-изпълнителни директори, чрез пълномощника АД „Георгиева и партньори” ЕИК ********* представлявано от адв.С.Е.С.-управител, със съдебен адрес ***, против Ф.Г.А.  с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищеца вземания, като ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 2141,12 лв. главница, дължима на основание изплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди на основание регресна претенция по щета № 0020-160-0252-2016 на „ЗАД ОКЗ-Застраховане” АД, 15.00 лв. представляващи сторени ликвидационни разноски по щета, лихва за забава в размер на 345,01 лв. за периода от 17.04.2017г. до 13.11.2018г., ведно  със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и съдебни разноски в заповедното и в исковото производство.

ИСК с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.213 от КЗ /отм./ вр.чл.45 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите  възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната и изслушана е САТЕ, чието заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като вярно, пълно и обективно.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено от фактическа страна следното:

По заявление на ищцовото дружество е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за исковата сума – по ч. гр. дело № 1482/2018г. на РС Бяла С., приложено към настоящото.

Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцовото дружество от водене на предявения установителен иск.

От представените и приети като писмени доказателство по делото,  се установява, че на 03.11.2016г. около 08.20 часа по републикански път 2-15, е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек автомобил, управляван от ответника Ф.Г.А., с марка „Фолксваген Транспортер“, с рег. № СО 6947 ВМ и автомобил, марка „Шкода Суперб“, с рег. № ВР 3737 ВН, управляван от Ц.Т.Ц., собственост на СД „Балмек, Т. ***.  

Вина за ПТП имал ответникът, който при движение на управлявания от него автомобил не е осигурил достатъчно странична дистанция и му нанесла имуществени вреди. За събитието е съставен Протокол за ПТП № 1617234 от 03.11.2016г. по описа на ОД на МВР В., в който са отразени констатациите на компетентния орган относно настъпилото ПТП. За горното бил съставен АУАН бланкетен номер 517746 от същата дата, като било издадено Наказателно постановление № 16 – 0967 – 001829 от 15.11.2016г., влязло в законна сила.  Ответникът управлявал автомобила без да притежава валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В последствие на основание сключена застраховка „Каско“, застрахователна полица № 0020160201600237 от 09.08.2016г. за автомобил марка „Шкода Суперб“, с рег. № ВР 3737 ВН, със срок на валидност от 24.08.2016г. до 23.08.2017г. и постъпило на 04.11.2016г. искане за оценка на вреди в ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 0020-160-0252-2016 на „ЗАД ОКЗ-Застраховане” АД. Извършени са оглед на увредения автомобил от служители на застрахователя. Извършен е оглед на увредения автомобил, за което е съставен Опис-техническа експертиза по щета, в който са отразени увредените детайли. Автомобилът бил транспортиран за ремонт в сервиз на „Ник Ауто 09“ ЕООД, съгласно възлагателно писмо на застрахователя. По щетата е изготвена калкулация и ликвидационен акт. За уврежданията по автомобила е определено обезщетение в размер на 2141,12 лв., която сума е преведена на 09.03.2017г. на „Ник Ауто 09“ ЕООД с преводно нареждане/л.25 от делото/, и извършените разходи по фактурата № **********/10.01.2017г. в размер на 15 лв. Във фактура № **********/10.01.2017г. /л.22 от делото/ подробно са описани вида и количеството на подменените и ремонтирани части и извършени дейности по време на ремонта на автомобила.

С регресни покани изх.№ 1315-18272/14.03.2017г./л.28 от делото/ и изх.№ 1315-18945/05.04.2017г., втората получена на 10.04.2017г. от лице от домашните на ответника, същият е уведомен за заплащане на дължимата сума във връзка със станалото на 03.11.2016г. ПТП, а именно обезщетение в размер на 2141,12 лв. и 15,00 лв. ликвидационни разноски, или общо дължима сума в размер на 2156.12 лв. Поканен е да възстанови изплатената сума.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Ц.Т.Ц./без родство със страните/.

Свидетелят Ц.Т.Ц. заяви, че автомобилът „Шкода” с рег. № ВР 3737 ВН е собственост на СД „Балмек, Т. и Сие”, на което е управител и един от собствениците. На 03.11.2016г. пътувал с посочения автомобил по служебни въпроси към С. и при навлизане във В., в неговата лента бил засечен на завой от автомобил „Фолксваген“, но регистрацията не си спомня с точност, но мисли, че била софийска. След като бил засечен, настъпи удар в неговата лява страна, като  врата, калник, броня били засегнати. Движел се в дясното си платно и при завой, другият водач явно се движел с превишена скорост и явно не успял да вземе завоя, поради което го ударил в лявата част с неговата дясна страна. Той го изпреварвал.  След ПТП се обадили на органите на КАТ, които пристигнали и констатирали ПТП, привели момчето, което било от с.Т.. Бил съставен протокол за ПТП. На виновния водач съставили съставиха АУАН. Установили, че не носи документи в себе си.

Служебният автомобил бил вкаран в застрахователната компания ОЗК Застраховане, бил извършен ремонт на автомобила и съответно застрахователят е заплатил за ремонта.

По делото е назначена съдебно-автотехническа експертиза и изслушано заключение по нея, като вещото лице посочва, че механизмът, описан в Протокола за ПТП № 1617234 от 03.11.2016г. и щетите върху увредения автомобил в резултат на ПТП – то са в причинно – следствена връзка помежду си. В протокол за ПТП № 1617234 от 03.11.2016г. в графа „Обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП“ /л.11 от делото/ е записано, че водачът А. е извършвал маневра изпреварване като не подсигурява достатъчно странично разстояние и реализира ПТП с материални щети, като блъска изпреварвания лек автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № ВР 3737 ВН. В протокола е изготвена схема на ПТП, която онагледява описаното по-горе. В протокола са описани и отбелязани на схемите на МПС видимите щети, вследствие на контакта между участник № 1 /лек автомобил „Фолксваген Транспортер“/ и участник № 2 /лек автомобил „Шкода Суперб“/.

В опис – техническа експертиза по щета № 0020-160-0252/2010 от 04.11.2016г. /л.18 от делото/ има описание на щетите, които по същество съвпадат с описанията на протокола за ПТП.

Механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният:

Участник № 2 /лек автомобил „Шкода Суперб“/ се движи посока от гр.Оряхово към гр.В. в дясната /своята/ лента по посока на движението си, по път ІІ-15. По същото време участник № 1 /лек автомобил „Фолксваген Транспортер“/ се движи в същата посока, в дясната /своята/ лента и настига лек автомобил „Шкода Суперб“. В участъкът на км.5+900 в близост до Вичов хан, пътното платно е от 4 ленти – по две ленти за движение във всяка от двете посоки. В описания участък в условията на ляв завой на пътя, водач на л.а. „Фолксваген Транспортер“ предприема маневра „изпреварване“ на движещия се в дясната лента л.а. „Шкода Суперб“. Водачът на изпреварващият лек автомобил управлява със занижено внимание и не осигурява достатъчно странично разстояние между изпреварваният и изпреварващият автомобил. Траекториите на движение на двете МПС се пресичат и л.а. „Фолксваген Траспортер“ с дясната си част удря странично л.а. „Шкода Суперб“ от лявата му страна.

От техническа гледна тока причината за настъпване на ПТП е субективни действия на водача на изпреварващия л.а. „Фолксваген Траспортер“ с органите за управление, изразяващи се в неподсигуряване на достатъчно странично разстояние между изпреварващия и изпреварвания автомобил, с което сам е поставил себе си и водачът на изпреварвания лек автомобил в невъзможност да предотврати ПТП.

С възлагателно писмо до Автосервиз „НИК АУТО 09“ гр.С. от 07.11.2016г. /л.21 от делото/  ищцовото дружество възлага на автосервиза да извърши ремонт на автомобила, на основание сключен договор за съвместна дейност.

Във фактура оригинал № **********/10.01.2017г. /л.22 от делото/ подробно са описани вида и количеството на подменените и ремонтирани части и извършени дейности по време на ремонта на автомобила, които по същество съвпадат с описанията от протокола за ПТП и опис – техническа експертиза по щетата.

Налице е причинно-следствена връзка между така установения механизъм на ПТП и нанесените щети, които са установени на МПС марка „Шкода“ с рег. № ВР 3737 ВН по време на ПТП.

Действителната стойност на уврежданията по МПС е определена точно в специализирания сервиз. Изплатеното застрахователно обезщетение е в рамките на средните пазарни цени към момента на ПТП.

Размерът на определените ликвидационни разноски от 15.00 лева е в рамките на нормалните граници.

От така изложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.213, ал.1, изр.1 от КЗ /отм./, която следва да намери приложение в случая, тъй като по делото безспорно се установява, че към момента на настъпване на процесното ПТП за управлявания от ответника лек автомобил не е имало сключена валидна застраховка ”Гражданска отговорност”, с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Правото на застрахователя да ги иска от третото лице, причинило вреди, след плащане на застрахования, е регресно, а встъпването във всички права, които застрахованият има срещу третото лице – суброгационно.

В хода на производството по иск по чл.213 от КЗ /отм./ следва да бъде установено наличието на валидно правоотношение между пострадалия и застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на втория в полза на първия, в изпълнение на задълженията му по застрахователния договор. От друга страна, следва да бъдат доказани елементите от фактическия състав на деликта: противоправно поведение, увреждане, причинна връзка между тях и вина на делинквента, която се предполага до доказване на противното – съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД. Това е така, тъй като застрахователят встъпва в онези права, които обезщетеният от него пострадал има срещу делинквента. А пострадалият има права по отношение на увредителя, само ако са осъществени елементите от фактическия състав на деликта.

Съдът намира, че в хода на настоящото производство се установиха предпоставките за ангажиране на регресната отговорност на причинителя на щетата. По безспорен начин се установи, че ответникът е виновен за увреждането на застрахования лек автомобил марка „Шкода Суперб“, с рег. № ВР 3737 ВН, при ПТП на 03.11.2016г. поради извършена неубедена маневра и в резултат на противоправното си поведение е причинил имуществени вреди в размер на 2141.12 лв. на неговия собственик СД „Балмек, Т. *** – стойността, необходима за възстановяването на щетите. Последният е имал валидна застраховка ”Каско на МПС” в "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, което го е обезщетило за причинените от делинквента вреди, заплащайки цената за ремонта на извършилия го доверен сервиз.

Ето защо и на основание чл.213 от КЗ /отм./, ищецът има право да търси връщане на изплатеното обезщетение до установения в хода на настоящото производство размер. Ответникът дължи и сумата 15 лв. – ликвидационни разходи.

При негова доказателствена тежест, ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил горните суми на ищцовото дружество. Предвид това, искът по чл.422, ал.1, вр. с чл.213, ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъде уважен в размер от общо 2156.12 лв., в това число: сумата 2141.12 лева, изплатена от дружеството по договор за имуществена застраховка ”Каско на МПС”, и сумата 15 лева – ликвидационни разходи.

Върху главницата се дължи законната лихва от датата на подаване на заявление-то по чл.410 от ГПК в съда – 15.11.2018г., до окончателното плащане.

По отношение основателността на предявения иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД: Доколкото се уважава главница за лихвоносно вземане, то следва да се уважи и искането за присъждане на обезщетение за забава в размер на 345,01 лв. за периода от 17.04.2017г. до 13.11.2018г.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, които са в размер на общо 1095,00 лв., от които сума от 100,00 лв. заплатена държавна такса, сума в размер на 360,00 лв. за адвокатски хонорар,  сума в размер на 200,00 лв. за назначена съдебно техническа експертиза, сума в размер на 30,00 лв. за възнаграждение на свидетел и 405.00 лв. възнаграждение на особеният представител.

Съгласно новата задължителна практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 1482/2018г. по описа на РС-Б.С. в общ размер от 410.00 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.

 

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

 

                                                      Р     Е     Ш     И   :

 

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Ф.Г.А.  с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, че същият дължи на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от А. П. Л. и Р. К. Д.-изпълнителни директори, чрез пълномощника АД „Георгиева и партньори” ЕИК ********* представлявано от адв.С.Е.С.-управител, със съдебен адрес ***, сумата от общо 2156.12 лв., в това число: сумата 2141.12 лева, изплатена от дружеството по договор за имуществена застраховка ”Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0020160201600237 от 09.08.2016г. със срок на действие от 24.08.2016г. - 23.08.2017г., по щета № 0020-160-0252-2016, за отремонтиране на застрахования лек автомобил марка „Шкода Суперб“, с рег. № ВР 3737 ВН, собственост на СД „Балмек, Т. ***, след увреждане при ПТП, станало на 03.11.2016г. по републикански път 2-15, в участъка км 5 + 900 м, по вина на ответника, при управление на лек автомобил марка „Фолксваген Транспортер“, с рег. № СО 6947 ВМ, без сключена застраховка “Гражданска отговорност”, и сумата 15 лева – ликвидационни разходи, ведно  със законната  лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 15.11.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 345,01 лв. - лихва за забава за периода от 17.04.2017г. до 13.11.2018г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1482/2018г. на РС Бяла С..

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, Ф.Г.А.  с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на "ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО  ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров-изпълнителни директори, чрез пълномощника АД „Георгиева и партньори” ЕИК ********* представлявано от адв.С.Е.С.-управител, със съдебен адрес ***, направените деловодни разноски по исковото производство в общ размер от 1095,00 лв., от които 100,00 лв. заплатена държавна такса, 360,00 лв. за адвокатски хонорар,  200,00 лв. за назначена съдебно техническа експертиза, 30,00 лв. за възнаграждение на свидетел и 405.00 лв. възнаграждение на особеният представител, както и сторените от ищеца разноските в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1482/2018г. по описа на БСлРС в общ размер на 410.00 лв., от които: 50.00 лв. заплатена държавна такса и 360.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.

 

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: