РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Свиленград, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20245620200204 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалван е Електронен Фиш №********* за налагане на глоба за
нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с който
на А. Ю. И. с ЕГН ********** с адрес - *********, с който за извършеното
нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата, на
основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1 800 лв., както
и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно
категорията на използваното от нарушителя пътно превозно средство в
размер на 133лева.
Жалбоподателят чрез пълномощника си адв.Кр.А., моли за отмяна на
обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен –издаден в
противоречие с материалния закон и при съществени процесуални
нарушения.Твърди се в жалбата,че неправилно за твърдяното адм.нарушение
бил издаден обжалвания ЕФ,а следвало да се приложи общата уредба
предвидена в ЗАНН,като се излагат подробни съображения в тази насока.
Отделно от това се оспорва извършеното нарушение от страна на
жалбоподателя, налице било и съществено разминаване между словесното
описание на нарушението и цифровата квалификация на последното,мястото
на нарушението и самото описание на нарушението били неясни. Твърди
още,че не бил приложен по благоприятен закон ,а именно разпоредбата на
чл.10б,ал.7 в сила от 01.01.2024г. на основание чл.3,ал.2 от ЗАНН,като излага
съображения в тази насока.Счита,че не били спазени предвидените от закона
1
давностни срокове за издаване на ЕФ,а и последният не отговарял на
утвърдения образец към датата на извършване на нарушението.Твърди се
още,че била нарушена процедурата при използване на авт.техн. средства и
системи и т.н.,както и се твърди,че неправилно АНО не е приложил
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Поради гореизложеното моли съда да отмени
обжалвания ЕФ.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят не се явява. От
пълномощника му е постъпило писмено становище,в което излага подробни
съображения в подкрепа на изложените в жалбата доводи.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Агенция „Пътна Инфраструктура” към Министерството на
регионалното развитие и благоустройството , редовно призовани, изпращат
представител, който оспорва жалбата.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
По същество моли съда да потвърди обжалваното НП като правилно и
законосъобразно,като излага доводи в тази насока в представеното пред съда
писмено становище. Претендира присъждане на разноски по делото,а именно-
юр.възнаграждение.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Атакуван е Електронен Фиш №********* за налагане на глоба за
нарушение,установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция „Пътна Инфраструктура” към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството, издаден
за това, че на *******г. в ******* часа е установено нарушение №
********* с ППС - товарен автомобил влекач "********* ", регистрационен
номер *********, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 44 000, се е движел в
община ******* по път А-4 км *******, с посока нарастващ
километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС , частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация
за преминаването,но платената категория е по-малка от измерената.
Нарушението е установено с устройство № ********, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата, намиращо се на път А-4 км ********.
По АНПр са приложени доказателства от които се установява,че
собственик на когото е регистрирано ППС е дружеството Петко Ангелов БГ
ЕООД , а водач на МПС е жалбоподателя.
Създаден е доклад за пътно нарушение по Закон за движение по
пътищата от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
2
от Закона за пътищата.
Към доклада са приложени статични изображения във вид на снимков
материал,от които се установява,че е заснето процесното МПС,
представляващо влекач/товарен автомобил/в състав с ремарке с общ брой на
оси-5.
Първоначално е бил издаден ЕФ срещу дружеството собственик,но след
подаване на Декларация за предоставяне на информация по чл.187а,ал.4 от
ЗДвП,че водач на МПС на датата на нарушението е бил жалбоподателя, е бил
анулиран първоначално издадения ЕФ с Решение за анулиране на електронен
фищ №*********/********г.
След анулирането на първоначално издадения ЕФ и посочване на лицето
управлявало МПС,срещу жалбоподателя бил издаден процесния ЕФ.
В процесния е прието,че водача –жалбоподател на ******г. в ****** часа
се е движел с ППС - товарен автомобил влекач "******** ", регистрационен
номер *********, с технически допустима максимална маса 18 000, брой оси
2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 44 000, се е движел в
община Любимец по път А-4 км 83+554, с посока нарастващ
километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС , частично не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1,
т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС има тол декларация
за преминаването,но платената категория е по-малка от измерената,като
нарушението било уставено въз основа на констатирано нарушение №
****************************.
За извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата на основание чл.187а,ал.5 във връзка с чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата на водача –жалбоподател е наложена ГЛОБА в
размер на 1800,00 лв. както и дължимостта на съответна ТАКСА по
чл.10б,ал.5 от Закона за пътищата,съобразно категорията на управляваното от
него пътно превозно средство в размер на 133лева.
Електронният фиш е връчен на ********** г. и е обжалван пред РС
Свиленград с жалба от ***********г.
Налично по делото е и становище от отдел „Управление на
информационна система и инфраструктура“ Национално тол
управление,ведно с таблица с данните за движение на ППС,съдържащо
сегементи за които има получени и платени тол декларации за датата на
нарушението ,справка за нарушение №********* издадено от KAPSCH,
Протокол№************** на УС на А“ПИ“ и Заповед №**************г.
на И.Д. Председател на управителния съвет на А“ПИ“,съгласно която се
утвърждават образци на електронни фишове,ведно с четири приложения на
същите,Протокол ************** на управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура от **********г.,ведно със Заповед №**************г. на
И.Д. Председател на управителния съвет на А“ПИ,относно утвърждаване на
образци на ел.фиш,ведно с приложен един от същия.
От публично достъпното Решение № ******** на Министерския съвет от
2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване
на пътната инфраструктура – винетна такса, и за определяне на съоръжение,
за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от Закона за пътищата за ползване на
3
отделно съоръжение по републиканските пътища, се установява, че А-4 –
автомагистрала, е част от този списък.
Служебно известно е публикуваното в ДВ бр.42 от 09.06.2015г.-
Разрешение за строеж № ************** година/представено и прието като
доказателство по делото/, издадено от Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, относно внедряване на система за
автоматизирано събиране и анализ на данни за пътния трафик по АМ и
първокласни пътища на територията на Република България, т.е. за
извършване на строително-монтажни работи – автоматичните устройства,
записващи пътния трафик се разполагат върху типови стоманени рамки,като
копие от същото е представено в настоящото производство.
Липсват ангажирани от страна на АНО за плащане на 80 % от
стойността на наложеното адм.наказание глоба от страна на нарушителя.
От страна на жалбоподателя са представени и приети като доказателства
по делото Свидетелство за регистрация част 1ва, видно от което процесното
ППС е със собственик - дружество Петко Ангелов БГ ЕООД,както и писмо от
ШЕЛ България ЕАД,ведно със справка към ***********г.,съдържаща
серийните номера на всички БУ ,предоставени на Петко Ангелов БГ ЕООД
,както и регистрационните номера на МПС,към които е асоциирано всяко
БУ,както и трудов договор на жалбоподателя със собственика на процесното
МПС.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в ЕФ и възприети от АНО, се установява по
категоричен начин от приложените по АНПр писмените доказателства и от
представените в съдебно заседание писмени такива.
Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание , Съдът
кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и
правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия
си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр. чл. 189ж, ал. 5
от ЗДвП ,доколкото Електронният фиш е връчен на *********г. и е обжалван
чрез АНО пред РС Свиленград с жалба от ***********г. , от надлежно
легитимирано за това действие лице, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд.
Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна по
следните съображения:
На първо място, настоящата съдебна инстанция намира, че е нарушена
процедурата, по която е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя въззивник.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 7 от ЗДвП е въведено в задължение на
водачите на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП (каквото е и
процесното), преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа,
които ще ползват, или да изпълнят съответните задължения за установяване
4
на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т.
2 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице.
Съответно в чл. 179, ал. 3а от ЗДвП е предвидена санкция за лицата,
които управляват ППС, без да са изпълнили тези задължения. Съгласно чл.
179, ал. 3а от ЗДвП. (нова - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 16.08.2019 г.)
водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б,
ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1 800
лв.
Съгласно чл. 167а, ал. 2, т. 7 и т. 8 ЗДвП "при изпълнение на функциите
си по този закон определените от председателя на управителния съвет на
Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица проверяват създадените
записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят актове за установяване на
административни нарушения при спазване на разпоредбите на чл. 189е и чл.
189ж, както съставят и връчват актове за установяване на административни
нарушения и връчват електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Съгласно чл. 167а, ал. 4 ЗДвП "Агенция "Пътна инфраструктура" създава
и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват
докладите по ал. 3 и електронните фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в.
Правилата за изграждане и функциониране на информационната система
се приемат с решение на управителния съвет на Агенция "Пътна
инфраструктура".
В информационната система могат да се съхраняват и съставени, но
невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни
нарушения, актове за установяване на административни нарушения и
наказателни постановления за нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в, ако същите
отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с
квалифициран електронен подпис".
Съгласно чл. 187а, ал. 1, ал. 4 и ал. 5, изр. Първо ЗДвП "при установяване
на нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че
пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите,
в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е
вписан ползвател - от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното
превозно средство е управлявано от трето лице.
Вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от
административнонаказателна отговорност по ал. 1 във връзка с
административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3б, ако в срок от 7 дни от
връчването на акта за установяване на административно нарушение или
електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето,
което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление
на моторно превозно средство.
В случаите по ал. 4 въз основа на първоначално издадения акт за
установяване на административно нарушение не се издава наказателно
постановление и административнонаказателното производство се прекратява,
а първоначално издаденият електронен фиш се анулира".
5
Съгласно чл. 189е, ал. 1-5, ал. 12 и ал. 13 ЗДвП "актовете за установяване
на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол по чл. 165, чл. 167, ал. 3 - 3б и чл.
167а съобразно тяхната компетентност.
При установяване на нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б преди съставяне на
акт за установяване на административно нарушение, контролните органи
уведомяват нарушителя за възможността да заплати таксата по чл. 10, ал. 2 от
Закона за пътищата.
Когато актът за установяване на нарушението се съставя в отсъствие на
нарушителя, възможността за заплащане на тази такса се предоставя с
връчването на акта.
Таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата може да бъде заплатена по
банков път или чрез картово плащане, а пред органите по чл. 167, ал. 3 - 3б - и
в брой, като плащането може да бъде осъществено при извършване на
проверката или в срок от 14 дни от връчване на акта за установяване на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б.
В случаите, при които таксата по чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата се
заплаща след връчване на акта за установяване на административно
нарушение, нарушителят следва в платежното нареждане да посочи номера на
акта за установяване на административното нарушение.
При заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2 от ЗП в срока и при условията
на ал. 3 и 4 и след постъпване на сумата по сметката на Агенция "Пътна
инфраструктура", нарушителят се освобождава от
административнонаказателна отговорност за конкретното нарушение по чл.
179, ал. 3 - 3б, установено в акта за установяване на административно
нарушение.
В тези случаи се освобождават от административнонаказателна
отговорност собственикът, вписаният ползвател и водачът за извършеното
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б във връзка с конкретното
пътно превозно средство за съответния случай на движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа.
Наказателните постановления за административни нарушения по чл. 179,
ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на Агенция
"Пътна инфраструктура" или оправомощени от него длъжностни лица.
За съставените актове за установяване на административни нарушения и
издадените наказателни постановления по този член се прилагат разпоредбите
на чл. 189, ал. 1 - 3 и ал. 13 – 16".
Съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр. Първо и ал. 7 ЗДвП "при нарушение по чл.
179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3,
може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
По отношение на електронния фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се
прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10".
В ЗП липсва правна уредба за налагане на административни наказания
чрез издаването на ЕФ. Ангажирането на административнонаказателна
отговорност се реализира с издаването на наказателно постановление въз
основа на акт за установяване на административно нарушение.
6
От систематичното тълкуване на цитираните разпоредби се обуславя
извод, че неправилно на водача жалбоподател е ангажирана отговорност по
чл. 179, ал. 3а ЗДвП, като е издаден електронен фиш при условията на чл.
187а,ал.5 ЗДвП.
Съгласно горепосочената за санкционна разпоредба- В случаите по ал. 4
въз основа на първоначално издадения акт за установяване на
административно нарушение не се издава наказателно постановление и
административнонаказателното производство се прекратява, а
първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В тези случаи се
образува административнонаказателно производство срещу лицето, за
което са установени данни, че е извършило нарушението.
Сочената от АНО норма по своя вид,не предполага налагане на
адм.наказание ,а определя процесуалният ред за протичане на
адм.производство.
Вероятно ,АНО е имал предвид разпоредбата на чл.189ж,ал.1 от ЗДвП,но
съгласно ал. 1 на чл. 189ж ЗДвП /преди настъпилото изменение / електронен
фиш може да се издаде /правна възможност за наказващия орган/, когато се
установи нарушение на чл. 179, ал. 3 ЗДвП.
За нарушения като процесното – по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, ЕФ не се издава.
Необходимо е да се посочи и, че нормите на чл. 179, ал. 3 и ал. 3а ЗДвП
имат различно съдържание.
С първата се предвижда наказание за водач, който управлява ППС по
път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима,
но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП , а с втората – наказание
за водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона
за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта
за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство.
Въпреки че се касае за еднакви субекти/водачи/, на които може да бъдат
наложени и предвидените със закона еднакви по вид , но различни по размер
наказания, но съдът намира че са касае за различни нарушения, за
осъществяването на които се налагат различни по размер наказания –
незаплатена такса чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП /чл. 179, ал. 3 ЗДвП/ ,а за
второто-не са изпълнени съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за
участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е
започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата,
съобразно категорията на пътното превозно средство/ чл.179,ал.3а от
ЗДвП/.
Предвид това се формира извод, че за извършеното от жалбоподателя по
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП незаконосъобразно е издаден ЕФ.
Към момента на издаване на обжалвания ЕФ,приложение намират
разпоредбите, регламентиращи съставянето на акт при установено
административно нарушение и издаването на наказателно постановление при
наличието на предпоставките за това. Допуснатото процесуално нарушение е
съществено, тъй като се ограничават правата на лицето, сочено за нарушител,
7
вкл. да възрази по смисъла на чл. 42, т. 8 и чл. 44, ал. 1 ЗАНН и да представи
доказателства в подкрепа на своите твърдения.
Установената непълнота и неяснота на правната уредба относно
издаването на ЕФ за нарушения по чл. 179, ал. 3а ЗДвП не могат да бъдат
санирани по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове. /в
тази насока и Решение № 687 от 19.10.2022 година, постановено по КАНД №
758/2022 година по описа на Административен съд – Хасково, докладчик
Съдията Биляна Икономова./
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият
орган не е провел производството законосъобразно срещу водача –
жалбоподател по повод така констатираното нарушение,поради което
обжалвания ЕФ следва да бъде отменен.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за
допуснато от водача –жалбоподател нарушение на чл.139,ал. 7, вр. чл. 179,
ал. 3а от ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен състав се разкриват
основания за третиране на конкретния случай като маловажен, което обуславя
приложното поле на чл. 28 ЗАНН. Безспорно визираният нормативен
регламент е относим към неизпълнението на всяко правно задължение, но
преценката за неговото наличие е фактическа и се предопределя от
спецификите на всеки отделен случай. Установените в практиката критерии
за неговото дефиниране са свързани с естеството на засегнатите обществени
отношения, липсата или незначителността на настъпилите общественоопасни
последици и обстоятелствата, при които неизпълненото правно задължение е
намерило проявление в обективната действителност – време, място,
обстановка, механизъм и т. н. С оглед на доктриналната класификация на
правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени
общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното
такова следва да се отнесе към т. нар. "нарушения на просто извършване" или
"формални нарушения". В конкретиката на настоящия случай липсата на
декларирани данни за предприетото придвижване през един от сегментите на
платената пътна мрежа, довело до незаплащане на дължимите за този участък
пътни такси не е застрашило в значителна степен обществените отношения,
свързани с финансирането на поддръжката на пътищата. По делото не е
ангажирана информация за значителен период, в рамките на който бордовото
устройство на процесното ППС не е предавало данни по време на движение.
Няма събрани доказателства , жалбоподателя - въззивник да е санкциониран
до датата на вмененото му бездействие, както и в по-късен етап, с влязло в
сила наказателно постановление за друго подобно нарушение. В този смисъл
и следва да се приеме, че се касае за първо нарушение на съответните
административни правила. Не на последно място, съобразно Тарифата за
таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската
пътна мрежа, дължимата тол – такса е била в размер на 0, 23 лева/км. Дори и
да се приеме, че в случая приложение следва да намери нормата на чл. 10б,
ал. 5 от ЗП, при която не е възможно да се установи действително изминатото
разстояние, задължението е в размер на 133, 00 лева. С нито една от двете
суми държавният бюджет не би бил ощетен значително. От друга страна, при
констатирано първо нарушение, дори и незаплатената такса да възлиза на
133, 00 лева, спрямо този размер глоба от 1800, 00 лева противоречи на
принципа за пропорционалност, заложен в чл. 5 от ДФЕС. Съгласно
практиката на Съда на Европейския съюз, административните или
репресивните мерки не трябва да превишават това, което е необходимо за
8
преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде съразмерна на
тежестта на нарушението. С тези аргументи следва да се приеме, че
охраняваните с нормите на Закона за движението по пътищата обществени
отношения не са засегнати в степен, оправдаваща приложението на
административнонаказателната принуда спрямо въззивника. Тъй като
деянието е предприето по време, когато нормата на чл. 189з от ЗДвП не е била
част от позитивното право, не се разкрива и пречка пред приложението на чл.
28 от ЗАНН, а доколкото то е съвпадало с действието на старата редакция на
чл. 28 от ЗАНН (преди измененията в сила от 23.12.2021 г.), се обуславя
отново цялостна отмяна на издадения електронен фиш.
Отделен е въпросът дали нормата на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999 г. относно заплащането на
такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член
изискване за съразмерност на установените наказания за нарушения на
националните разпоредби, приети по тази директива, не допускат национална
правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда
налагане на глоба или имуществена санкция във фиксиран размер за
нарушенията на правилата относно задължението за предварително
установяване и заплащане на размера на таксата за ползване на пътната
инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, при положение че е
предвидена възможност за освобождаване от административнонаказателна
отговорност при заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“,по който въпрос
има образувано производство пред СЕС /дело 61/23/,на който въпрос
настоящият съдия докладчик намира,че отговора следва да е положителен,
респ. липсва съразмерност.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК когато Съдът отхвърли оспорването,
ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от
страна на жалбоподателя в размер на 600 лв. ведно с ДДС за адвокатски
хонорар съобразно представения Договор за правна защита и съдействие и от
страна на АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение.
С оглед изхода на делото, искането на АНО следва да бъде оставено
без уважение.
С оглед изхода на делото искането на жалбоподателят за присъждане
на разноски по делото се явява основателно и следва да бъде уважено в
претендирания от него размер,а именно 600лева.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за
разноски са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от
АПК, по аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на АПИ, е отговаряла Агенцията, а не
поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо лице), Съдът
намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени именно в тежест
на АПИ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2,
9
т. 1 вр с ал. 3,т.1 и т.2 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като неправилен и незаконосъобразен Електронен Фиш
№********* за налагане на глоба за нарушение,установено от електронна
система за събиране на пътни такси по чл.10,ал.1 от ЗП издаден от Агенция
„Пътна Инфраструктура” към Министерството на регионалното
развитие и благоустройството, с който на А. Ю. И. с ЕГН ********** с
адрес - *********, с който за извършеното нарушение на чл. 139, ал. 7 от
Закона за движението по пътищата, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 1 800 лв., както и съответна ТАКСА по чл.10б,ал.5 от
Закона за пътищата,съобразно категорията на използваното от нарушителя
пътно превозно средство в размер на 133лева.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” с адрес: град София, бул.
„Македония” № 3, ДА ЗАПЛАТИ на А. Ю. И. с ЕГН ********** с адрес -
*********, сумата от 600 лв., представляваща направените разноски за
адвокат по АНД № 204/2024 година по описа на Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
10