Решение по дело №1957/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устроиство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. И. П., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, против Заповед № 571/19.07.2023г., издадена от кмета на Община Приморско, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. с чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж „Масивна сграда“, представляващ масивна едноетажна постройка, изградена в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на „Софийски имоти“ ЕАД и ПИ с идентификатор № 37023.501.680 по КККР на [населено място], собственост на Община Приморско.

С жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила – неспазване на законоустановената форма, неизяснена фактическа обстановка, нарушение на основни принципи на ЗУТ и целите на закона. Сочи се, че процесната сграда е търпим строеж. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание на 17.01.2024г. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Д.. Представя по делото молба с вх.№ 11370/08.11.2023г. (л.96), в която обосновава правния си интерес от оспорване на заповедта с обстоятелството, че е собственик на сградата, разпоредена за премахване като незаконна. Като основание за това сочи давностно владения и приращение. Твърди също, че след 2002г. за собствена сметка е ремонтирал, реновирал и възстановил нейната функционалност. В открито съдебно заседание на 17.01.2024г. процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че Н. И. П. е изпълнител на процесния строеж, поради което е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Поддържа жалбата и пледира за отмяна на оспорения акт.

Ответникът – кмет на О. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Представя административната преписка. В придружително писмо с вх.№ 10849/26.10.2023г. излага доводи за недопустимост и неоснователност на жалбата (л.2).

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Административното производство е образувано по повод постъпил сигнал с вх.№ 63-00-1972/28.11.2022г. от „Софийски имоти“ ЕАД, в който се заявява, че при посещение на собствения им поземлен имот с идентификатор № 37023.5001.110 по КККР на [населено място], находящ се на ул. „Атлиман № 28 е установена сграда, разположена в близост до сграда с [идентификатор], за чието изграждане/строителство не са били уведомени и не са давали съгласие, нито е учредявано право на строеж (л.13). Във връзка с изложените в сигнала данни, служители от дирекция „УТАСОРОС“ при О. П. са извършили проверка по документи и на място на 16.12.2022г., при която е установено, че обектът „Масивна сграда представлява едноетажна постройка с приблизителни размери 16,00м/7,90м/2,80м/1,50м/5,30м/1,50м/1,90м/6,00м/3,50м/4,40м и височина 2,70м. Към момента на проверката обектът бил завършен. В архивите на О. П. за описания строеж не било налично разрешение за строеж и/или други строителни книжа. Констатациите на проверяващите са отразени в констативен протокол (л.32 от делото).

На 07.03.2023г. работна група от служители на О. П. са извършили проверка по документи и на място на обект „Масивна сграда“, находяща се в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място], за което е съставен констативен акт № 9 (л.38). От съдържанието му се установява, че обектът е строеж V-та категория и представлява едноетажна постройка с приблизителни размери, измерени на място: т.1-2=16,00м/ т.2-3=7,90м/ т.3-4=2,80м/ т.4-5=1,50м/ т.5-6=5,30м/ т.6-7=1,50м/ т.7-8=1,90м/ т.8-9=6,00м/ т.9-10=3,50м/ т.10-1=4,40м и приблизителна височина 2,70м., с приблизителна ЗП 120 [жк], че сградата се състои от основно помещение и пристройка, представляваща два санитарни възела. Стените са изградени от тухлена зидария с мазилка. Входът на основното помещение, както и входа на санитарните възли, са от източната страна на сградата. Основното помещение е остъклено от южната и източната страна, с височина на подпрозоречния зид приблизително 1,20м. Покривът е скатен, изпълнен от дървена конструкция, с битумно покритие. От рекламните надписи и плакати по входната врата на сградата – Клуб „Занзибар“, работната група е приела, че сградата е функционирала като търговски обект, с обществено предназначение – бар. Посочено е, че не са налични строителни книжа и данни за собственика на обекта. Отразено е също, че от извършено геодезическо заснемане се установява, че обект „Масивна сграда“ е изграден в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място] и частично попада в улична регулация – [ПИ] с начин на трайно ползване за второстепенна улица по КККР на [населено място]. Установено е разминаване в границите на двата имота по КК и ПУП – ПРЗ, одобрен със Заповед № 172/05.04.2002г. – Приложение №1 (л.41). В резултат на констатациите е направен извод, че строежът е изпълнен без одобрен инвестиционен проект и/или разрешение за строеж– нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ. Посочено е, че строежът се явява незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

На 10.03.2023г., на основание чл.225а, ал.2 от ЗУТ и чл.61 от АПК, копие от Констативен акт № 9/07.03.2023г. е бил поставен на обект „Масивна сграда“, находяща се в [ПИ] и [ПИ], като което е съставен констативен протокол (л.44) и е направен снимков материал (л.45-46).

На 13.03.2023г. в Община Приморско от Н. И. П. е подадено писмено възражение срещу изложените в констативен акт № 9/07.03.2023г. констатации. В него се сочи, че констатациите на комисията са неправилни и не съответстват на действителното правно и фактическо положение. Твърди се, че от 1999г. П. е започнал да ползва ПИ с [идентификатор], а от 2002г. е започнал необезпокоявано да владее част от него, вкл. частта, върху която е построена описаната масивна сграда. Твърди също, че сградата съществувала още преди 1999г., когато била в лошо състояние и след 2002г. на няколко етапа я ремонтирал, реновирал и възстановил функционалността и. П. излага доводи за търпимост на строежа, като сочи и че има образувано гражданско дело за установяване собствеността върху поземлен [имот номер], което е основание да не бъде продължено административното производство и да не бъде издавана заповедта (л.48-49).

На основание проведеното административно производство и съставения констативен акт и след разглеждане на възражението е издадена и оспорената в настоящото производство Заповед № 571/19.07.2023г., издадена от кмета на Община Приморско. В заповедта установената едноетажна постройка е описана по начин, идентичен със съдържанието на констативния акт. И в заповедта едноетажната постройка е определена като „строеж“ V категория, изпълнен без издадено по надлежния ред разрешение за строеж и без одобрени проекти. В заповедта е посочено, че във връзка с подаденото от Н. П. възражение, до същия е било изпратено писмо с искане да представи документи, с които да се легитимира като заинтересовано лице по случая. Такива обаче не били представени, поради което органът приел, че не може безспорно да се установи извършителя на незаконното строителство и издал заповедта за премахване в хипотезата на чл.225а, ал.2 от ЗУТ – срещу неизвестен извършител. Видно от констативен протокол от 19.07.2023г. (л.10), копие от заповедта било поставено на обект „Масивна сграда“, находяща се в [ПИ] и [ПИ] и на информационното табло в сградата на Община Приморско, за което е представен и снимков материал.

По искане на жалбоподателя в хода на съдебното производство е разпитан свидетеля С. П. Д., който заявява, че живее в [населено място] от 1960г., а до 1996-1997г. е държал плажовете там. Свидетелят заявява, че познава П. от 1993-1996г., и знае, че е имал имот в града, а именно заведението „Зангадор“, към което имало някаква „сградичка“ с по-лека конструкция, която се ползвала като съблекалня за персонала. Диханов сочи, че тази сграда-съблекалня през 1996-1997г. е била бетонова конструкция – фундамент, като не знае кой го е направил. Свидетелят твърди, че именно П. е извършил строителството на тази сграда през 2000-2002г.

По искане на П. по делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Видно от заключението на вещото лице, част от процесната постройка - 01/тоалетна/ е нанесена в КК, като сграда с [идентификатор], вид собственост - Общинска частна, функц. предназначение - Друг вид сграда за обитаване, брой етажи 1, застроена площ 25 [жк], доколкото постройка 01 с [идентификатор] е нанесена на КК, одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18- 94/21.12.2007 г. на изпълнителен директор на АГКК, то процесната постройка „Масивна сграда“ в УПИ I, кв.35 по плана на [населено място], Община Приморско, [ПИ] е изградена преди 2007г. Посочва се, че от материалите по делото и проведен разговор с жалбоподателя се заявява, че строежът е изпълнен в периода 1997-2001г., като периодично са извършвани ремонти, което, според вещото лице не дава възможност за по - точно определяне на база „стареене“ на строителните материали. Според експертът, процесният обект се състои от постройка О с разчупена приблизително правоъгълна форма и застроена площ приблизително 102кв.м на един етаж с тухлени ограждащи стени с мазилка „каменна зидария“, дограма PVC, под - щампован бетон, дървена четирискатна покривна конструкция и покритие от воалит /хидроизолационна мушама/ с предназначение - бар и долепена от север постройка 01 с правоъгълна форма и приблизителни размери 5,90м х 4,60м, или площ 27 [жк], с тухлени ограждащи стени с мазилка „каменна зидария“, дограма PVC, дървена четирискатна покривна конструкция и покритие от воалит /хидроизолационна мушама/ с предназначение тоалетна. Вещото лице сочи, че преди 31.03.2001г., процесната постройка попада в парцел I-11, кв.35 по регулационния и застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-14-254 от 13.08.1997г. на кмета на Община Царево. По застроителния план парцел I-11, кв.35 попада в курортна територия с показатели: плътност до 17%, Кинт. до 0,36, макс.етажност до 3. Към момента действащ е Подробен устройствен план за регулация и застрояване на [населено място] със Заповед №172/04.04.2002г. на кмета на Община Приморско, като процесната постройка попада в УПИ I-2, кв.35 „за парк” и уширение /паркинг/ на [улица] - о.т.480 - о.т.453. Според заключението, спрямо регулационния и застроителен план на [населено място], одобрен със Заповед № РД-14-254 от 13.08.1997г. на кмета на Община Царево, процесната сграда попада в парцел I-11, кв.35 „курортна територия“ и е допустим строеж, а по действащия ПУП не е допустим строеж. В изпълнение на възложените му задачи вещото лице е изготвило Комбинирана скица на КК и ПУП-ПРЗ и процесната постройка (Приложение №4) и Извадка от ЧИ на плана на [населено място], Заповед № РД-14-254 от 13.08.1997г. на кмета на Община Царево, (Приложение №1) (л.143-146).

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбоподателят сам сочи и определя себе си за извършител и собственик на процесната масивна едноетажна постройка, видно както от подаденото възражение срещу констативния акт в административното производство, така и предвид подадената от него против заповедта по чл.225а от ЗУТ жалба и уточнение към нея в съдебното производство. В подкрепа на неговите твърдения са показанията на разпитания по делото свидетел, които макар и да не са подкрепени с писмени доказателства, съдът приема, че способстват доказването, че жалбоподателят се явява лице с пряк правен интерес от обжалване на процесната заповед, а именно , че е извършител на строежа. Обстоятелството дали наредения за премахване обект е идентичен с обекта, за който жалбоподателя претендира права, е въпрос по същество на спора. Доколкото жалбата е подадена в законния срок, против годен за съдебен контрол административен акт, пред компетентния административен съд и при липса на друго обстоятелства по чл. 159 от АПК, същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Заповед № 571/19.07.2023г., издадена от кмета на Община Приморско, с която на основание чл.225а, ал.1 и ал.3, вр.чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено премахването на строеж, представляващ масивна едноетажна постройка с приблизителни размери 16,00м/7,90м/2,80м/1,50м/5,30м/1,50м/1,90м/6,00м/3,50м/4,40м и приблизителна височина 2,70м. и ЗП 120 кв.м., изградена в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на „Софийски имоти“ ЕАД и ПИ с идентификатор № 37023.501.680 по КККР на [населено място], собственост на Община Приморско.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган – кмет на Община Приморско, в кръга на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави валиден акт.

Не са допуснати съществени нарушения на административно -производствените правила при издаването на заповедта, както се твърди в жалбата. В акта и в заповедта спорният обект е описан с пространствените си характеристики, с материалите, от които е изграден, както и с точното си местоположение, включително и чрез комбинирана извадка, неразделна част от констативния акт. В този смисъл за страните няма никакво съмнение относно точното местоположение на обекта, чието премахване е разпоредено.

Обжалваният административен акт няма конкретно посочен и индивидуализиран свой адресат, но в производството по установяване на незаконен строеж е допустимо в заповедта, с която се нарежда премахване на даден незаконен строеж да не се посочва кой е извършител на същия, когато такъв не може са бъде индивидуализиран (чл.225а, ал.2, изр.3 вр. с чл.225, ал.3, изр.3 от ЗУТ). Предвид това, възражението на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради непосочването в нея, както и в съставения констативен акт, на адресат, се явява неоснователно. В този смисъл е Решение № 2620/06.03.2024 г., постановено по адм.дело № 12014/2023 г. по описа на ВАС.

Изпълнена е предвидена в чл.225а, ал.2 от ЗУТ процедура – преди издаване на заповедта е съставен констативен акт от служителите по чл.225, ал.2 от ЗУТ, който предвид това, че нарушителят е неизвестен, е връчен на жалбоподателя по реда на чл.225а, ал.2, изр.3 от ЗУТ – чрез залепване на обекта. В административното производство са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая – индивидуализация на сградата, точното й местоположение, характеристики и размери. В мотивите на заповедта за премахване на незаконния строеж са посочени фактическите и правните основания за нейното издаване – установеният строеж е квалифициран като незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ.

Правилно е приложен и материалният закон.

Съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ, строеж или част от него е незаконен, когато се извършва в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план и без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.

Съгласно чл.137, ал. 3 от ЗУТ, строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон.

Според чл.148, ал.1 от ЗУТ, строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон.

Съобразно § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, „строежи“ са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението.

От данните по делото безспорно се установява, че нареденият за премахване обект „Масивна сграда“ представлява едноетажна масивна пристройка с приблизителна застроена площ от 120 кв.м., приблизителни размери 16,00м/7,90м/2,80м/1,50м/5,30м/1,50м/1,90м/6,00м/3,50м/4,40м и приблизителна височина 2,70м., находящ се в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място], с [идентификатор] по КККР на [населено място], собственост на „Софийски имоти“ ЕАД и ПИ с идентификатор № 37023.501.680 по КККР на [населено място], собственост на Община Приморско. Същият несъмнено притежава характеристиките на „строеж“ по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и като такъв за него се изискват строителни книжа. Строежът, предмет на заповедта, е от пета категория - чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „а“ от ЗУТ и за извършването му на общо основание е необходимо изрично разрешение от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. За строежа безспорно липсват предвидените в ЗУТ документи и същият е изпълнен без да е разрешен по предвидения ред, с което несъмнено е нарушена разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ.

На следващо място, от доказателствата по делото, в т.ч. заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява, че част от процесния строеж попада в улична регулация - ПИ с [идентификатор], общинска собственост, който е с начин на трайно ползване - второстепенна улица. Този факт обуславя решаващия извод, за наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, т. 1 ЗУТ, след като сградата е изпълнена в несъответствие с предвижданията на действащия Подробен устройствен план на [населено място]. За квалифицирането на строежа като незаконен на това правно основание е без значение обстоятелството дали устройственият план е приложен, необходимо е само да е влязъл в сила, тоест да е действащ.

Настоящият съдебен състав приема, че е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, както правилно е приел и административния орган. Процесният строеж не попада сред изключенията по чл.147 и чл.151, ал.1 от ЗУТ.

При тези обстоятелства, в тежест на жалбоподателя е доказването, че въпросния строеж е в режим на търпимост, като построен, съответно деклариран в сроковете по §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗУДЗУТ, както и че са налице останалите, кумулативно дадени в разпоредбите на §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ предпоставки. Въпросът за търпимостта е въпрос фактически, а не правен, доколкото съдебните и административни актове, постановени в полза на извършителите на подобен строеж нямат за цел и не узаконяват строежите от този тип. Последните продължават да бъдат незаконни на основанието на чл.225, ал.2 от ЗУТ, но не подлежат на премахване и всяко трето лице следва да се съобразява с това фактическо положение.

Съдът намира за нужно да посочи, че собствеността на терена, върху който е изграден незаконния строеж, няма пряко отношение към определянето на неговата законност и търпимост. Дори правото на собственост на страната да е съпроводено със съответно право на строеж в урегулирания поземлен имот, каквото не е доказано по делото, притежанието на ограничено вещно право или друго вещно право в имота не освобождава носителят му от задължението да се сдобие с разрешение за строеж за изграждането на процесния обект. В този смисъл е и практиката на ВАС - Решение № 2561 от 05.03.2024 г., постановено по адм. дело № 11574/2022 г. по описа на ВАС. Ето защо, обстоятелството дали жалбоподателят е собственик на ПИ, в който е изграден процесния незаконен строеж, е ирелевантно, както по отношение правния му интерес, така и относно изследването на търпимостта.

В настоящият случай са налице противоречия относно момента на извършване на строителството, за да бъде той отнесен към някоя от приложимите хипотези на търпимостта. Административният орган е приел, че процесния обект „Масивна сграда“ в сегашния му вид е строен след 2007г., доколкото по данни от КККР, одобрена на 21.12.2007г., в УПИ I, кв.35, по плана на [населено място] с [идентификатор] е заснета единствено сградата с [идентификатор] с площ 25кв.м. Предвид това, органът е счел, че не може да намери приложение хипотезата на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото не попада във времевия и обхват. Жалбоподателят заявява, че това е станало след 2002г., която година също не попада в нито една от хипотезите на търпимост, но според показанията на свидетеля, които несъмнено представляват допустимо доказателство за установяване момента на извършване на строежа, обектът бил извършен от жалбоподателя в периода 2000г. – 2002г., като преди това в периода 1996-1997г. обектът е бил само фундамент. В тази връзка и предвид данните на жалбоподателя за периодично извършване на ремонтни дейности, вещото лице също не може да посочи конкретна година на построяване на обекта.

Разпоредбите на § 16, ал. 1-3 П. З. са действащи и след изменението на ЗУТ с ДВ, бр. 82/2012 г., съответно те се отнасят за предвидените в тях три времеви периода. Новата разпоредба на § 127, ал. 1 от П. З. на ЗУТ не обхваща всички незаконни строежи, изпълнени до 31.03.2001 г., и не изключва приложението на § 16, ал. 1-3 ПР на ЗУТ, а въвежда четвърти период между 02.01.2001 г. и 31.03.2001 г. за изследване търпимостта на строежите. Предвид обстоятелството, че не може да се установи с точност коя е датата на изграждане на процесния строеж, следва да се изследва дали обектът попада единствено в хипотезите на § 16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ или в тази на § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, доколкото не са налице каквито и да е твърдения или данни за извършване на строителството в периода на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, т.е до 7 април 1987 г.

Според § 16, ал.2 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.

Съгласно ал.3 на § 16 от ПР на ЗУТ, незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.

Предпоставките в §16, ал.2 и ал.3 от ПР на ЗУТ са дадени в условията на кумулативност и поради липса на данни и твърдения строежът да е бил деклариран пред одобряващите органи до 31.12.1998г., съгласно ал.2, или в шестмесечен срок от обнародването на ЗУТ /02.01.2001г./, съгласно ал. 3, то тази предпоставка не е налице и безпредметно се явява изследването на другата предпоставка - дали процесният строеж е бил допустим съобразно правилата към момента на изграждането му или съгласно ЗУТ.

Според § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД от ЗУТ, строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване или забрана за ползване. При липсата на която и да е предпоставка, строежът е нетърпим и разпоредбата за забрана за премахването му е неприложима.

Безспорно по делото се установява, че както по действалия застроително, регулационен и кадастрален план на [населено място] от 1970г., изменен със заповед от 13.08.1997г., така и по сега действащия ПУП на [населено място], одобрен с заповед на кмета от 04.04.2002г., процесната постройка не е предвидена. Наведеното от свидетеля твърдение, че в периода 1996г.-1997г. частта от процесната сграда, а именно тази с предназначение за тоалетна /според него съблекалня/, е била само на фундамент и в периода от 2000г. до 2002г. жалбоподателят е изградил, е недоказано и неподкрепено от останалите по делото писмени доказателства. Само по себе си това твърдение не означава автоматично, че процесната постройка е била изцяло построена в периода 02.01.2001г. - 31.03.2001г., доколкото има данни, че това се е случвало поетапно. Няма как един строеж да е търпим частично, ако същия е започнат преди 31.03.2001г., но е довършен след тази дата.

От събраните по делото доказателства, включително съдебно-техническа експертиза, безспорно се установява, че процесният строеж не е бил отразен в нито един от действалите кадастрални и застроително-регулационни планове /от1970г., ЧИ от 1997г. и 2000г../, а по сега действащия ПУП – ПРЗ, одобрен със заповед № 172/04.04.2002г. на кмета на Община Приморско, процесният строеж не е отразен в кадастралната основа на плана и същият попада в поземлен имот с отреждане „за парк“ и уширение /паркинг/ на [улица].т.480- о.т.453, поради и което само на това основание строежът не може да се квалифицира като търпим. Предпоставката за допустимост с действащия ПУП е кумулативна и липсата и е достатъчно основание строежът да бъде изключен от категорията на ползващите се с търпимост / в този смисъл Решение № 2052 от 21.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 42/2024 г./. В подкрепа на това е и обстоятелството, че само част от процесната постройка, а именно сграда с [идентификатор], с предназначение тоалетна, е била отразена при заснемането на кадастралната карта, одобрена едва със заповед от 21.12.2007г., което взето заедно с липсата на отразяване в предходните планове, води до извод, че същата е построена след 2007г. – времеви период, за който не се предвижда прилагане на хипотезите на търпимост за незаконния строеж.

Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона, поради което жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 от АПК ответната страна има право на разноски. Доколкото обаче такива не са своевременно поискани, същите не следва да бъдат присъждани.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд -Бургас, дванадесети състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. И. П., с [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] адрес за призоваване: [населено място], [улица], ет.1, офис 3, против Заповед № 571/19.07.2023г., издадена от кмета на Община Приморско.

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.