Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

Номер 1337               Година  2019, 18.06.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – І отделение, ІІІ състав

 

   На 28.05.2019 година

 

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

 

Секретар: ВАНЯ ПЕТКОВА

 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ КОМСАЛОВА адм. дело номер 695 по описа за 2019година и като обсъди :

 

Производството е по реда на чл.215 и сл. от Закона за устройство на те­ри­то­рията /ЗУТ/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния ко­декс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.Е.М., ЕГН **********,***, чрез адв. Е. К., със съд.адрес ***, против Заповед № РД-09-242/18.02.2019г. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл. 178, ал.6 във вр. с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж “Паянтова постройка“, находяща се в ПИ № ***по КК и КР на с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 61 от 15.12.2003г., вписан в Службата по вписванията - Пловдив, както и на основание чл.223 ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е наредено в 3-дневен срок от получаване на заповедта Ръководителят на КЕЦ“Раковски“ да прекъсне захранването с вода.

 В жалбата се излагат доводи, че процесната сграда е изградена съгласно БДС, твърди се, че същата представлява търпим строеж по смисъла на ЗУТ, както и че сградата не заплашва хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Застъпва се тезата, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 8 от Европейската конвенция за правата на човека, като се твърди, че в обекта живее цялото семейството на жалбоподателката, които са повече от 10 човека и нямат друг обект. Поискано е заповедта да бъ­де отменена като незаконосъобразна. Не се претендират разноски.

Ответникът – Кметът на Община Марица, чрез процесуалния си представи­тел оспорва жалбата. Застъпва становище, че актът е издаден от компетентен ор­ган, при спазени административнопроизводствени правила за това и при правил­но приложение на материалния закон. Подробни аргументи са изложени в депози­раната по делото писмена защита. Не се претендира присъждане на юрисконсулт­ско възнаграждение.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:       

Заповед № РД-09-242/18.02.2019г. на Кмета на Община Марица е връ­чена на адв. Е. К. на 20.02.2019 г. и е съобщена чрез залепване на дата 18. 02.2019 г. Жалбата до съда е подадена чрез административния органа в рамките на преклузивния 14-дневен срок-на 06.03.2019г., и изхожда от адресата на ад­ми­нистративния акт.

Ето защо, съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок и при на­­личието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съобра­жения:

По делото не се спори относно обстоятелството, че процесната заповед, издадена за забрана за ползването и достъп на невъведен в експлоатация строеж пета категория, е из­дадена от компетентен за това орган. Касае се за акт с правно основание чл.178 ал.6 от ЗУТ, съгласно която правна норма (в сила от 26.11.2012 г.) “При нарушения на ал. 1 и 4 на строежи от четвърта и пета категория кметът на общината или упълномощено от него длъж­ностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана за­повед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсва­не на захранването им с електри­ческа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други. Разпореждането е задъл­жително за доставчиците и се изпълнява неза­бавно.”

Или иначе казано компетентността на кмета на общината да издава актове от рода на процесния, произтича пряко от закона.

ИАА е издаден и в предвидената за това писмена форма, което не е спорно по делото, но при допуснати съществени нарушения на административно про­из­водствените правила.

Посочи се по-горе касае, че се за заповед за забрана дос­тъпа и ползването на строежите, чието правно основание е чл.178 ал.6 във вр. с ал.1 от ЗУТ, съгласно който текст на за­ко­на не се разрешава стро­­ежи или части от тях да се ползват, преди да са въве­де­ни в експлоатация от компетентния орган по чл.177 от ЗУТ.

Съобразно мотивната част на атакувания индивидуален административен акт, при извършена проверка от длъжностни лица на Община Марица  на 08.02.2019 г., на строеж, представляващ  „Паянтова постройка", находящ се в ПИ № ***по КК и КР на с. Войводиново, община „Марица", област Пловдив, частна общинска собственост, е установено, че строежът се ползва без основание от П.Е.М. без да е въведен в експлоатация по законоустано­вения ред. Имотът е собственост на Община „Марица", съгласно Акт за общинска собственост № 61/15.12.2003 година, вписан в Службата по вписвания - Пловдив. Описано в заповедта е, че строежът представлява тухлена постройка на един етаж, без греди колони и плоча, с размери 11,00м./4,00м. и с височина 2,30 м. Пок­ривът е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. Посочено в запо­ведта и съставения КА е, че строежът е V - та категория, съгласно чл.10, ал.1 от Наредба № 1/30.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоу­стройството (МРРБ) и чл.137, ал.1, т.5, б."а" от ЗУТ.

Отразено в мотивната част на заповедта е, че след извършена служебна справка в администрацията на община „Марица", не са открити разрешение за строеж и строителни книжа и документи за въвеждане в експлоатация на строежа, както и удостоверение за въвеждането му в експлоатация от компетентен орган. Според административния орган спорният строеж не може да се характеризира и като търпим такъв по смисъла на §16 и § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, поради това, че не са налице изискванията на същия параграф.

По идентичен начин е описан процесния обект и в самия КА № 24 от 08.02.2019 г., обективиращ резултатите от извършената проверка(л.9), като липсва всякаква друга негова индивидуализация. КА е съобщен по реда на § 4, ал.2 от ДР на ЗУТ, като в указания срок е постъпило възражение от  жалбопода­телката , в което като основно възражение е посочено, че строежът е „осъществен преди повече от 30-40 години и като такъв е „търпим строеж“ (л.13).

От своя страна по делото съдът констатира, че в посочения недвижим имот ПИ 11845.17.120 по КК и КР., съобразно  представената  скица № 29231 от 09.10.2012 г., издадени от СГКК – гр.Пловдив, са налични общо шест броя сгра­ди, като неясно е коя точно и дали въобще някоя от тях е процесната (л.64)

В хода на съдебното производство като доказателства по делото са приети писмо с вх. № 6112 от 28.03.2019 г. и №6688 от 05.04.2019 г. от Дирекция „Соци­ално подпомагане“-Марица, ведно с приложения (л.43,60 и сл.), писмо с вх. № 6186 от 29.03.2019 г. от ВиК ЕООД, писмо с вх. № 6414 от 02.04.2019 г. от Община Чирпан, ведно с приложено удостоверение, в което е отразено, че от П.М. не са декларирани данни за движимо и недвижимо имущество, писмо с вх. № 6479 от 03.04.2019 г. от ЕВН „България Електрообслужване“ ЕАД (л.59), доказателства по опис в молба от ответника, между които скица № 29321 от 09.10.2012 г. на ПИ ***по КК на с. Войводиново, Акт № 61/15.12.2003 г. за ПОС, извадка от ОУП, извадка от действащия и отменения  ПР на с. Войводиново, извадка от действащия ПРЗ (л.63 и сл.).

Според КК на с.Войводиново, община Марица, одобрена със Заповед № РД-18-99 от 12.11.2008г. на ИД на АГКК, ПИ ***е собственост на Община Марица.Посочено е скицата е, че относно ПИ с идентификатор ***няма издадена заповед за изменение на КККР; адрес на ПИ в с.Войводиново, местност Када Пара; площ 1 624кв.м.; трайно предназначение на територията : Земеделска; начин на трайно ползване – Нива; стар идентификатор няма; собственик е Общи­на Марица и няма данни за носители на други вещни права; в имота попадат шест сгради : пет жилищни – еднофамилни на 1 етаж и една селскостопанска на 1 етаж, с отразена застроена площ за всяка сграда. В извадка от КР е вписано, че сгра­дите са с неидентифициран собственик. В АЧОС № 61 от 15.12.2003г. е отразено, че други собственици на имота няма, вкл. не са извършвани разпореждания с имота или част от него, както и не са предоставени права върху имота.

Кадастралният план и ЗРП с напречни профили на улиците на с.Войводиново са одобрени със Заповед № РД-09-409/27.09.1995г., като в случая сградата се намира в неурбанизирана територия – земеделска. Приета е и извад­ка от отменен план за регулация на с.Войводиново – улична регулация, утвърдена със Заповед № 661/28.11.1968г., с който акт е утвърдена и дворищната регулация. Извадката /графична част/ онагледява и територия след т.нар. „край на регула­цията”, в която не са заснети сгради. В графичната част от плана, одобрен със за­поведта от 1995г. също е отразена територия извън регулацията, в която са зас­нети сгради със сигнатура ПЖ и ПС, но при съпоставка с извлечението от КК, не се установява идентичност или сходство в конфигурацията със сградите, кадаст­рално заснети със заповедта за одобряване на КК от 2008г.

По отношение ПИ 17.20 е представено Решение № 170/11.11.2010г. на ОбС – Марица за одобряване окончателен проект на ОУП на Община Марица с пра­вила и нормативи за прилагането му – неразделна част от плана, повторно приет с РОС № 178/10.12.2010г. Според извадката от ОУП, ПИ ***попада в структурна единица 427 – СМФ /смесена многофункционална зона/. В Правила и Нормативи за прилагане на общия устройствен план на община Марица, Раздел III Устройство и застрояване на смесени многофункционални устройствени струк­тури/зони, чл. 19 ал.2 : „В смесената многофункционална устройствена структура Смф се допуска до 20% от бруто територията ѝ (в границите на всяка структурна единица) да бъде заета от самостоятелни урегулирани поземлени имоти с жилищно предназначение.“. В Допълнителните разпоредби на Правила и Норма­тиви за прилагане на общия устройствен план на община Марица са дефинирани следните понятия - § 1, т.2. „Структурна единица” е териториално обособена част от новоурбанизираните територии.

Представен е също КА № 06 от 08.01.2019 г.  за извършена проверка в ПИ 17.20 на строеж, представляващ паянтова постройка. Описано в КА е, че строежът представлява тухлена постройка, без греди колони и плоча, с размери 11,00м. /4,00м. и с височина 2,30 м. Покривът е с дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. КА съдържа окомерна скица за описания на строежа, като от процесу­алния представител на ответника е заявено, че представеният КА се отнася за съ­щия строеж и е съставен в производство по чл. 225а ЗУТ, като в КА е посочено местоположението на спорния строеж

При така очертаната обстановка, настоящата инстанция на съда намира про­цесната заповед да е издадена при допуснати особено съществени нарушения на административно производствените правила.

В случая нито в КА нито в самата Заповед, нито в който и да е от съпът­стващите документи на които се е позовал ответника, вкл. и в Акт за частна общинска собственост № 61 от 15.12.2003 г., (в който е отразено, че имот № 000017, НТП нива-1,6333 дка е частна общинска собственост на основание чл. 2, ал.1 и ал. 2, чл. 57, ал.2 от ЗОС и Решение на поземлена комисия), и скицата, цитирани в Заповедта, е дадена каквато и да било индивидуа­лизация на процесния обект. Описанието му единствено и само като “Паянтова постройка“, находяща се в ПИ № ***по КК и КР на с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, при липсата дори на окомерна скица за разположението му в имота, която да е инкорпорирана в КА, всъщност има за последица пълната невъз­можност да се определи коя точно от общо посочи се по-горе шест броя сгради из­градени в ПИ, е процесната такава, респ. дали въобще се касае до някоя от тях, т.е. напълно неясен е обектът, за който е при­ето че се използва без да е въведен в експлоатация по законоустановения за това ред. В процесната заповед и съставения в производството по издаването й кон­стативен акт, тези факти въобще не са залегнали. Допълнително представения КА досежно извършена проверка по отношение на същия строеж, но съставен в хода на проведена процедура по чл. 225а ЗУТ не отменя задължението на административния орган да посочи точното местоположение на строежа в издадения административен акт, нито е в правомощията на Съда да домотивира акта на административния орган, с който се вменява задължение на адресата на оспорената заповед.

Липсата на такава изрична индивидуализация всъщност поставя контроли­ра­щата съ­деб­на инстанция в невъзможност да прецени доколкото са изпълнени ус­­ловията на възприетата като основание за постановяване на атакуваната запо­вед правна норма и не на последно място, дали въобще се касае до обект, който да подлежат на въвеждане в експлоатация по реда на чл.177 от ЗУТ. Относими факти за издаването на заповедта от категорията на процесната са строежът да подлежи на приемане, като  съгласно чл. 137 ал. 1 ЗУТ такива са всички строежи от първа до пета категория включително,  строежът да се ползва към датата на съставяне на констативния акт и за строежа да не е издадено разрешение за въвеждане в експлоатация

В случая, в процесната заповед дори липсва конкретика относно годината на осъщест­вя­ва­нето на строителството, крайният продукт на което според адми­нист­ра­ция­та е подлежал на въвеждане в експлоатация, което прави невъзможна преценката на съда относно то­ва, кой е точно редът по който “строежът” е след­вало да бъде “при­ет”, респ. съществувало ли е такова изискване към годината изграждането му.

В разглеждания аспект следва да се посочи, че въпросът строежът дали е законен строеж, е извън обсега на предмета по делото. Забраната по чл. 178, ал. 6 ЗУТ се налага тогава, когато строежът не е въведен в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ и този факт е релевантен при преценката на нейната законосъоб­разност. Забраната за ползване се налага именно с такава цел - да преустанови ползването на строеж, който не се ползва по предназначението си или в нару­шение на условията за въвеждане в експлоатация, без значение законен ли е или не (Решение № 15538 от 18.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6314/2017 г.)

Приемането и въвеждането в експлоатация е въведено като изискване с цел проверка на обектите, с оглед сигурност и безопасност при експлоатацията и ползването им, а тези цели са неотносими към въпроса чия собственост са и дали са те законно изградени. Последното е в провомощията и в рамките на опера­тивната самостоятелност на оправомощения орган и е различна от процедурата за проверка досежно законността на строежа (Решение № 9898 от 25.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 431/2017 г., II о.)

Липсват също така и изложени конкретни съображения относно обстоятел­ството дали се касае до “търпим” според приложимата съобразно годината на извършването на строежа правна норма  - било то чл.303 от ППЗТСУ /отм., в редакцията от изм. с ДВ бр.87 от 02.11.1976г. до изм. и доп., бр. 140 от 27.11.1998 г./,  респ. чл.320 ППЗТСУ /отм., в редакцията след изм. и доп., бр. 140 от 27.11.1998 г./ вр. § 28 ал.4 от ПЗР на ЗИД на ЗТСУ /отм./, при положение че един такъв статут на търпимост не може да бъде отменен, респ. незачетен в последствие, или по правилата на § 16 от ПР на ЗУТ съответно по тези на § 127 ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

Съдът намира за необходимо да посочи, че в случая не се представиха доказателства, във връзка с доводите на жалбоподателката, че обектът  е „тър­пим“ по смисъла на § 16, ал. 1 ПРЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.). Не са представени и доказателства досежно твърденията за годината на построяване на сградата. Всъщност в тази посока във възражението срещу КА се твърди, че същата е построена „преди повече от 30-40 години“. Никакви дока­зателства обаче не са ангажирани в тази посока, както в хода на администра­тивното производство, така и в хода на съдебно производство, въпреки изричните указания на настоящия състав на съда.

За данните от КККР следва да се отчита, че кадастърът заснема фактическото състояние на място и не съобразява законни и въведени в експлоатация ли са сградите и обектите в ПИ, като отразяването на същите в кадастъра не е приравнимо действие на въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 23 ЗКИР обект на кадастъра е недвижимият имот: поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж и самостоятелен обект в сграда. В ЗКИР не е установено изискване за сграда – обект на кадастъра по см. на чл.23 т.2, да е предвидена по действащ ПУП /регулация и застрояване/ и временният характер на строеж и липсата на траен устройствен статут за него не стоят в обхвата на фактически основания за отказ за отразяване на сграда в КК. В случая единственият обективен източник на достоверна информация е скицата от СГКК-Пловдив, но каза се по същата не може да се индивидуализира спорния сроеж.

Но съдът приема, че точното описание на незаконния строеж е всякога елемент от законосъоб­разността на заповедта по чл.178 ал.6 от ЗУТ, тъй като индивидуализира строежа като кон­кретен предмет на доброволното или принудително изпълнение на адми­нистра­тивния акт, което в случая не е сторено. Отделно от това в случая това обстоятелство е съществено и с оглед опре­деляне точния адресат на волеизявлението на административния орган, доколко­то каза се в имота отделните сгради принадлежат на различни собственици, а и касателно факта дали въобще въпросният строеж е подлежал на въвеждане в експлоатация вкл. спрямо годината му на построяване.

Разпоредбата на чл.21 ал.1 от АПК определя индивидуалния администра­тивен акт като волеизявление на административен орган, което създава права или задължения или непосредствено засяга права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации. Тази характеристика имат и индивидуал­ните административни актове по чл.214 ЗУТ, вкл. тези по т.3 предл. 2 - заповеди за забрана ползването на строежите. Ето защо, наред с установяване предпостав­ките на чл.178 ал.6 от ЗУТ, административният орган следва да установи с допус­тими доказателствени средства и адресата на заповедта.

В случая липсата на индивидуализация на обекта, чрез точно описание с площ и разположение в имота, отразено в окомерна скица към констативния акт, представлява съществено нарушение на административно производствените правила и препятства преценката относно изпълнението на условията за изда­ване на заповедта( вкл. дали се касае за обект, който да подлежи на въвеждане в експлоатация по реда на чл. 177 ЗУТ, съответно съгласно чл. 164 ал. 1 ЗТСУ /отм./ и по реда на чл. 304 ППЗТСУ отм.). Непосочването в заповедта на времето на извършване на строежа и на обстоятелства относно търпимостта му също представлява съществено нарушение на административнопроизводствени­те пра­вила, което прави невъзможна проверката за материална законосъобраз­ност. (Решение № 1734/ 10.02.2017г. по адм. дело № 8604/2016 г/ на ВАС).

Ответникът не ангажира и свидетелски показания на лица с непосредствени възприятия от огледа на място, които да опишат местоположението на сградата в ПИ с отграничаване от другите строежи в същия недвижим имот. Констативният акт по чл. 178 ал. 5 ЗУТ е доказателство за установените в него обстоятелства и при осъществено право на възражение не следва извод за нередовно съобща­ване, но дори в хипотеза на редовното му съставяне - липсата на отграничаване на сградата – предмет на забраната, от останалите в същия ПИ, разколебава доказателствената му сила, поради което обстоятелството относно ясна индиви­дуализация на сградата /отграничаването й от останалите в същия имот посред­ством : посочен съответстващ на обекта кадастрален идентификатор; описание с географско местоположение в имота; съпоставка с останалите и ориентировъчни данни за отграничение от другите обекти/ следваше да бъде доказано от ответ­ника на общо основание - чл. 171 ал. 2 вр. ал. 1 и чл. 170 ал. 1 АПК /Решение № 8981 от 30.06.2010г., ВАС/.

Настоящият съдебен състав счита, че с издаване на процесната заповед не са нарушени сочените в жалбата разпоредби на ЕКПЧОС. В действителност чл. 8 от Конвенцията защитава и гарантира правото на личен и семеен живот, на жилище и тайната на кореспонденция. Всеки човек има правото на неприкоснове­ност на жилището му, но правата по ЕКЗПЧОС не са абсолютни и търпят ограни­чения. Тези права могат да бъдат ограничавани при наличие на предпоставките в ал.2, а именно - ограничението да е предвидено в закона, да е необходимо в едно демократично общество и да преследва една от изброените цели – да е в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстоя­ние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

Безспорно е, че съгласно чл.5, ал.4 от Конституцията на Република Бълга­рия международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнарод­вани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната и имат предимство пред тези норми на вътрешното право, които им противоречат. Към тази категория спада и Конвенция за защита правата на чове­ка и основните свободи, която прогласява правото на личен и семеен живот и за­бранява държавната намеса в тях, освен в случаите, предвидените от закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и общест­вената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотв­ратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

В случая по делото не са представени доказателства относно твърдението, че процесната сграда е единствено жилище за жалбоподателката. Напротив уста­нови се  от извършени Служебни справки /л. 21, 22/, че по жалба на П. Е.М.  са образувани  АД с № 323/219г.,№322/19г., в които жалби отново се твърди, че жалбоподателката и семейството й нямат друг жилищен имот, с ог­лед което оспорването на заповедта като издадена в противоречие със забраната по чл. 3 и в нарушение на правото по чл. 8 ЕКПЧ е неоснователно.

От писмо на Дирекция „Социално подпомагане“-„Марица“/л. 43/ се установи, че са предприети социални мерки относно непълнолетните деца във връзка с установените незаконни постройки в с. Войводиново. Относно П.Е.М. е посочено, че няма регистрация в Дирекция „Бюро по труда“-Марица. Не са заявени факти за здравословно състояние на оспорващото лице, огранича­ващи или отричащи възможност за полагане на труд, предвид възрастта й.   П.Е. М. *** до 30.09.2018г на основание чл. 7, ал.1 от ЗССПД. Детето А.П. Е., на 14г. не е записана за учебната 2018г-2019г.; Детето З. П. Е.на 17г не е записана за учебната 2018г-2019г. От 04.01.2019г е с настоящ адрес:***-установена като непълнолетна бременна.

 В писмо с вх. № 6688 от 05.04.2019г. на Агенцията за социално подпо­магане е посочено, че спрямо лицето П.Е. М. е осъществено социално подпомагане, като със Заповед № ЗСПД/Д/РВ-М/57/08.11.2018 г. на основание чл. 10,ал. 4 от Закона за семейни помощи за деца и чл. 6, ал.1 и ал.2 от ППЗСПД е прекратено изплащането на помощта съответно за децата: З. П. Й. на 17г и А. П.Е. на 14г., с мотив: „Децата не учат в държавно/общинско училище“. (л.62), Т.е. когато са били изпълнени законовите изисквания жалбоподателката е била социално подпомагана. Не са ангажирани документи, които да доказват невъзможност непълнолетните деца да посещават училище. Посочено е, че семейството е напуснало селото и има информация, че живее при роднини. Същевременно, не се твърди да е поискана и отказана социална помощ.

Видно от представеното писмо от EVN Петрана М. е регистрирана в системата на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, с място на потребление с. Гита (л.58). Според посоченото в писмото от управителя на ВиК ЕООД за адрес :с. Войводиново, ул. „Средец“ № 13 няма разкрити партиди.

Европейският съд по правата на човека, във връзка с допуснатите огра­ничения от националните законодателства, осъществява контрол по отношение на нуждата от ограничения на ползването на собствеността, включително пропор­ционалността между мерките и целта на закона, на който се основават тези мер­ки. Когато обаче законосъобразната мярка е само една, административният орган няма избор дали да я приложи или не. Забраната за ползване на строежи, които не са въведени в експлоатация, е свързана със защитата на обществения инте­рес, живота и здравето на гражданите. Въвеждането в експлоатация е форма на контрол върху годността на строежите да бъдат използвани по предназначение. При липса на активното поведение, което разпоредбата на чл. 177 ЗУТ изисква от задължените лица, се възпрепятства този контрол, поради което липсват гаран­ции, че животът и здравето им са защитени, когато обитават невъведения в експ­лоатация строеж. След надлежното въвеждане на строежа в експлоатация, дейст­вието на забраната ще отпадне.

Забраната за ползване/достъп до невъведен в експлоатация обект е въведена с оглед защита интересите както на самото лице, ползващо обекта, така и на трети лица, доколкото самото ползване на неприета по установения ред сграда носи риск само по себе си, от което следва че тази мярка на вътрешното законодателство не е непропорционална. Забраната за ползване и достъп съот­ветства на вътрешното право, като мярката е предвидима – лицата да са знаели или е трябвало да знаят какво ги очаква, в хипотеза на ползване на чужд недви­жим имот (общинска частна/публична собственост), в който е изпълнен строеж, обитаван без да е въведен в експлоатация. Доколкото целта на закона е да не се допуска ползване на строеж без да е въведен в експлоатация по установения в закона ред, което изначално представлява заплаха за живота и здравето на ползвателя, както и за неограничен брой други лица – в обществен интерес, намесата на общината в случая не противоречи на целта.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че забраната на ползва­нето на строежите е временна мярка, действаща до настъпването на условията по чл. 178 ал. 8 ЗУТ. Освен преустановителен, тя съдържа и превантивен елемент – нейната цел е да осуети и възможността за ползването на обекта до разре­шаването на въпроса за въвеждането му в експлоатация. Дори и към момента на проверката от контролните органи, респ. на издаването на заповедта за забра­ната, строежът да не се е ползвал, това обстоятелство не поражда самостоятелно основание за отмяната на ограничителния акт /ползването не е отречено от жалбоподателката изначално, а твърденията в жалбата са именно за ползване на обекта в дълъг период; при възражение за ползване би липсвал правен интерес от оспорване на заповедта/.

Предвид горното, съдът намира, че обследваният административен акт е издаден при допуснато съществено нарушение на административно производст­вените привила, което в случая е съществено такова доколкото не позволява да се определи предметът на ИАА, съответно поставя съда в невъзможност да уп­ражни контрол за законосъобразност по същество, което със­тав­лява всякога осно­ва­ние за неговата отмяна.

Останалите доводи на страните, касаещи материалната законосъобразност на оспорената Заповед, вкл. и събраните в тази връзка писмени доказателства, цитирани по горе, не следва да бъдат обсъждани доколкото каза се допуснатото процесуално нарушение – липсата на индивидуализацията на пре­дмет на запо­ведта, прави невъзможна преценката на съда относно материалната законосъоб­разност на акта.

От страните не са претендирани разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос.

Водим от горното, съдът:

 

Р   Е   Ш   И

 

ОТМЕНЯ  Заповед № РД-09-242/18.02.2019г. на Кмета на Община Марица, с която на основание чл. 178, ал.6 във вр. с чл.223, ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ е забранен достъпа и ползването на невъведения в експлоатация по законоустановения ред строеж “Паянтова постройка“, находяща се в ПИ № ***по КК и КР на с.Войводиново, общ.Марица, обл.Пловдив, общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост № 61 от 15.12.2003г., вписан в Службата по вписванията - Пловдив, както и на основание чл.223 ал.1, т.6 и т.7 от ЗУТ наредено в 3-дневен срок от получаване на заповедта Ръководителят на КЕЦ “Раковски“ да прекъсне захранването с вода, като НЕ­ЗА­КО­НО­СЪОБРАЗНА.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния Административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                  АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/