Р
А З П О Р Е Ж Д А Н Е
гр.
София, 29.05.2017 г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-22 състав, в закрито заседание на двадесет и девети май две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
като
се запозна с т. дело № 4841 по описа на СГС, ТО за 2015 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
С разпореждане от 24.04.2017 г. на ищеца
са дадени указания по реда на чл. 129, ал. 4 вр. ал. 2 от ГПК, а именно да индивидуализира
трудовите договори, сключени между него и фотографите – автори на процесните
фотографии, към които договори е сключен анекса, с който ищецът твърди да му е
отстъпено изключителното право за използване на фотографиите; да
изложи и фактически твърдения за датата, на която е направена всяка една от
процесните фотографии; да опише какво е изобразено на всяка една от процесните
фотографии, следвайки посочената от него номерация в исковата молба и да
обозначи фотографиите – приложения към исковата молба чрез поставяне на номера
на тази фотография, посочен в исковата молба като индивидуализация на
съответната фотография; ищецът следва да удостовери с подписа си поставянето на
съответните номера на фотографиите – приложения към исковата молба, доколкото
индивидуализирани по този начин фотографиите представляват неразделна част от
исковата молба. В отговор на тези указания е подадена молба от 17.05.2017 г., с
която указанията на СГС не са изпълнени в цялост. Уточнено е, че исканата от
съда индивидуализация се установява от представените към молбата и към исковата
молба доказателства. Препращането от страна на ищеца към приложенията към исковата
молба, съответно молбата от 17.05.2017 г. досежно поисканата от съда индивидуализация
на обстоятелствата, на които се основават исковете, не отстранява нередовността
по 127, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като
относимостта, допустимостта и съответствието на действителната фактическа
обстановка на приложените към исковата молба писмени доказателства се преценява
с оглед изложените в исковата молба фактически твърдения, а в случая такива
липсват. Предвид изложеното, Съдът намира, че предметът на делото е неизяснен,
съответно Съдът е в невъзможност да изпълни задължението си да администрира делото и изготви доклад по реда на чл. 146 ГПК, съответно да определи
кои са релевантните за спора факти и
доказателства и предостави възможност на ответника да организира и
проведе защитата си.
Предвид неотстраняването на пречките за
движение на процеса, Съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната. Администрирането на исковата молба от
Съда, във връзка извършването на проверка относно редовността й, съобразно чл.
127 и чл. 128 ГПК, не допуска осигуряването на повторна възможност за
отстраняване на нередовността й. Отстраняването следва да се извърши в дадения
от Съда срок по чл. 129, ал. 2 ГПК. След като
ищецът не е направил това и не е
отстранил пречките за администриране на процеса, то исковата молба следва да
бъде върната.
Мотивиран от горното, Съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА, на основание
чл. 129, ал. 3 ГПК, исковата молба с вх. № 89609/10.07.2015 г., във връзка с
която е образувано т. дело № 4841/2015 г.
по описа на СГС, ТО, VІ-22 състав.
Разпореждането може да бъде обжалвано от ищеца, с частна
жалба пред Софийски апелативен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му.
Съдия: