№ 192
гр. Панагюрище, 23.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20245230100369 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и
чл. 345 ТЗ
Производството е образувано по предявени от „Йеттел България” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, ж.к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу П. А. Б. обективно
кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК във вр. с
чл. 79 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца- 1518,07 лева, обща стойност на неплатени
парични задължения, формирана по следния начин: 1) издадената Заповед №
482/21.11.2023г. за изпълнение на парично задължение по частно гражданско
дело № 810/2023г. по описа на Районен съд - Панагюрище, против длъжника -
ответник П. А. Б. с ЕГН **********, както следва: 1) 65,13 лв.. - дължими
месечни абонаментни такси по Договор за мобилни услуги № ********* от
24.06.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********, и 2) 274,94 лв.
- неустойка, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя по същия договор; 3)
725.78 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг от 24.06.2021г., с
който е предоставено ползването на мобилен апарат TCL 20SE 64GB Green +
43Р615, 4) 51.70 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 24.06.2021г., с който е предоставено ползването на
комплект от 4 бр. аксесоари, 5) 133,32 лв. лв. - дължими месечни абонаментни
такси, ползвани услуги и допълнителни такси по Договор за мобилни услуги
№ ********* от 21.10.2020г., изм. с Допълнително споразумение №
********* от 20.05.2021г., с който се предоставя мобилен номер **********, и
6) 216,60 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно
1
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя по този
договор, 7) 50.60 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 24.06.2021г., с който е предоставено ползването на
комплект от 4 бр. аксесоари, ведно със законната лихва върху тези суми от
дата на подаване на ИМ до окончателното им изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 810/2023 г. по описа на Районен
съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически
твърдения: Между П. А. Б. и “Йеттел България” ЕАД с предишно
наименование „Теленор България” ЕАД са сключени Договор за мобилни
услуги № ********* от 21.10.2020г., Допълнително споразумение №
********* от 20.05.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, Договор
за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 24.06.2021 г., Договор
за лизинг за базови аксесоари № ********* от 24.06.2021г., Договор за лизинг
за базови аксесоари № ********* от 24.06.2021г. Твърди се, че ответникът не
е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 5 бр. фактури, издадени
в периода м. август 2021г. - м. декември 2021г., а именно фактура №
**********/25.08.2021г., фактура № **********/25.09.2021г., фактура №
**********/25.10.2021 г., фактура № **********/25.11.2021г.,фактура №
**********/25.12.2021г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на
мобилния оператор, произтичащи от договорите сключени между страните по
делото. Излага се, че размерът и основанието за възникване на задълженията
за неустойки при предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
за номера ********** са уредени от страните в т. 9 от Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.06.2021г. Съгласно посочените клаузи, в случай на
предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата
от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването
на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като
така определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът
дължи и: 1) част от стойността на ползваните отстъпки от месечните
абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до края на договора (в
случай че такива отстъпки са уговорени от страните); 2) част от стойността на
отстъпките за предоставени на потребителя устройства, съответстваща на
оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в случай че такива
устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Твърди се, че размерът на неустойката за номер ********** е в размер на
274.94 лв. - сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без
вкл. ДДС (по 29.16 лв. всяка), а именно 87.48 лв., ведно с добавена част от
стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен план,
съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 34.84 лв. и с
добавена разликата в размер на 152.62 лв. между стандартната цена на
мобилен апарат TCL 20SE 64GB Green + 43Р615 без отстъпка, съгласно
2
последно актуалната ценова листа към 24.06.2021г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 24.06.2021г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги. По договорите за лизинг се
претендира заплащане на оставащите дължими лизингови вноски до края на
срока на всеки от договорите. Сочи се, че по Договор за мобилни услуги №
********* от 21.10.2020г., изм. с Допълнително споразумение № *********
от 20.05.2021г. към договор за мобилни/фиксирани услуги, с който се
предоставя мобилен номер **********, са начислени и се претендират 133.32
лв. - незаплатени задължения за месечни абонаментни такси, ползвани услуги
и допълнителни такси и неустойка в размер на 216.60 лв.. начислена
еднократно поради предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги
по вина на потребителя, която е формирана на основание т. 9 от договора, като
сумата в размер на 216.60 лв. представлява сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34.99 лв. всяка), а именно
104.97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на
договора в размер на 18.51 лв. и с добавена разликата в размер на 93.12 лв.
между стандартната цена на мобилен апарат NOKIA 2.4 32GB Dual Black без
отстъпка, съгласно последно актуалната ценова листа към 20.05.2021 г. Излага
се, че обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови
вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за
лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението
на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори
за мобилни услуги. Твърди се, че изискуемостта на вземанията на „Йеттел
България“ ЕАД по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след
издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури
длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент
задълженията не са погасени. Сочи се, че ищецът е подал заявление по чл. 410
ГПК, но с оглед дадени от съда указания по чл. 415 ГПК за ищеца възниква
правен интерес от предявяване на настоящия иск. Моли се за уважаване на
исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се
посочва, че следва да бъде изслушана исканата ССчЕ, като се сочи, че като
особен представител преди изготвяне на експертизата процесуалния
представител на ответника не може да вземе становище. Моли се за
присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Районен съд-Панагюрище е сезиран с кумулативно обективно съединени
искове с правно основание 422 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД и чл. 345
ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца суми представляващи неплатени абонаментни такси и
използвани услуги по договори за мобилни услуги, неустойка за предсрочно
3
прекратяване на договори за мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски
по договори за лизинг.
Предявените искове са процесуално допустими предявени са в
законоустановения едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото видно
от данните по делото указанията по чл. 415 ГПК са връчени на заявителя –
ищец на 10.04.2024 г., а исковата молба е подадена на 10.05.2024 г., от
процесуално легитимирано лице – заявител в заповедното производство.
От приложени по делото договори за мобилни услуги: Договор за мобилни
услуги № ********* от 21.10.2020 г., Допълнително споразумение от
20.05.2021 г. към договор за мобилни услуги, Договор за мобилни услуги №
********* от 24.06.2021 г., се установява че между „Йеттел България“ ЕАД и
П. Б. са сключени договори за мобилни услуги, по силата на който търговското
дружество се е задължило да предоставя за срок от 24 месеца описаните в
приложение към всеки от договорите услуги, срещу насрещната престация –
парично месечно възнаграждение в размер на посочен във всеки от
договорите, като с първия договор на ответника е предоставен мобилен апарат
NOKIA 2.4 32GB Dual Black. Тук е мястото да се посочи, че видно от справка
в Търговския регистър воден от АВ се установява, че към дата на исковата
молба ищцовото дружество е с променено наименование – „Йеттел България“
ЕАД, а не посоченото в договорите - “Теленор България” ЕАД, като
промяната на името на търговското дружество не води до промяна на правния
субект.
По делото са приложени и приети като доказателства по делото договори за
лизинг: Договор за лизинг от 24.06.2021, два договора за лизинг на базови
аксесоари от 24.06.2021, от които се установява, че между „Йеттел България“
ЕАД и П. Б. са сключени договори за лизинг на устройства: TCL 20SE 64GB
Green + 43Р615, 2 бр. Basic accessories Lexar 32GB micro SD Class 10 80 MBs, 2
бр. Basic accessories Good Ram USB 3.0 Flash Memory 16 GB, 3 бр. Basic
accessories Good Ram 16 GB micro SD Class 10,80 MBs, Basic accessories
Samsung Type-S to Type -C cable 1m black, които договори са сключен за срок
от 23 месеца, като всяка месечна лизингова вноска е в размер посочен в
договора,.
Ищецът е представил пет данъчни фактури, издадени от него. Към всички
фактури фигурира приложение предоставящо информация за използването на
мобилния пакет – използван интернет, броя разговори, съобщения и тяхната
стойност. Всички фактури са на името на П. Б..
По делото е допусната и приета съдебно-счетоводна експертиза от
заключението на която се установява, че процесните фактури са осчетоводени
в ищцовото дружество, като аналитично са отчетени в билинг системата, като
в тях са включени потребени далекосъобщителни услуги и такси, а обща
стойност на размерът на незаплатеното задължение на ответника към ищеца е
1518,07 лв. В своето заключение вещото лице посочва, че размерът на
начислените неустойки е съобразено с уговорките постигнати между страните.
Изяснено е, че начислените неустойки по договорите за лизинг са равни на
4
размера на цената на съответното устройство с и без абонаментен план, като
от ответника не са правени плащания след подаване на заявлението по чл. 410
ГПК. Съдът възприема заключението вещото лице като компетентно и
безпристрастно дадено, дало пълен отговор на всички поставени за решаване
въпроси, поради което при постановяване на съдебния си акт цени
фактическите (доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
При така установеното от фактическа страна от правна настоящия състав
намира следното:
По иска за установяване дължимостта на потребени далекосъобщителни
услуги и абонаментни вноски, съдът намира следното:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални и процесуални
предпоставки (юридически факти): наличието на валидно възникнала
облигационна връзки между страните в производството по сключени договори
за мобилни услуги въз основа, на които се претендира процесната сума; че
ответникът е потребил съответните услуги и съответно наличие на
задължение за заплащане на абонамента такса и ползвани далекосъобщителни
услуги.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, ищецът носи доказателствената
тежест да установи при пълно и главно доказване наличието на посочените
предпоставки.
От представения по делото договори за мобилни услуги, сключени между
страните по спора се установява, че между тях са възникнали валидни
облигационни връзки по процесните договори. Процесните договори по
своята правна природа представлява ненаименован, консенсуален, двустранен,
възмезден и комутативен договор, по силата на които в момента на
сключването му и за двете страни по него са възникнали субективни права и
правни задължения.
Правното действие на сключения ненаименован договор попада под
приложното поле на ТЗ, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между лица, едно от които е търговец и е
свързана с упражняването от него занятие – арг. чл. 286, ал. 1 ТЗ. Този договор
е от вида на субективните (относителните) търговски сделки.
Договорите са сключени при предварително установени от ищеца общи
условия (чл. 298, ал. 1 ТЗ), които са задължителни за потребителя, тъй като
писмено ги е приел – предпоследен параграф от общите разпоредби на
представените по делото договори.
Съгласно принципа на свободното договаряне и автономията на волите,
уредени в разпоредбите на чл. 8 и 9 ЗЗД, между “Йеттел България” ЕАД (с
предишно наименование “Теленор България” ЕАД) и П. Б. са възникнали
действителни материални договорни правоотношения. Ищецът се е задължил
да предоставя на ответника мобилните услуги, посочени конкретни във всеки
от договорите срещу изпълнение на насрещната престация от страна на
потребителя – заплащане на уговореното възнаграждение.
5
Съдът намира, че ищецът е доказал претенцията си за заплащане стойността
на предоставените телекомуникационните услуги, отразени в приложените
към исковата молба фактури. В действителност, фактурите не са
доказателство за наличието на задължения. На съда е служебно известно от
аналогични дела, че софтуерът на билинг системата на "Йеттел България"
ЕАД е на независима трета страна, като се сертифицира и редовно одитира и
практически е невъзможно процесът по съставяне на фактурите и
отразяването в същите на разходването от клиентите на трафични данни да
бъдат манипулирани.
Видно от записаното във фактурите и заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, сумите са начислени за потребени услуги,
остойностени по ценоразпис на мобилния оператор, приложен към сключения
договор. В представените фактури и приложенията към тях подробно са
дадени ползваните от ответника мобилни услуги и как е формирано
задължението му към мобилния оператор и доколкото не се твърди и
установява неправомерна намеса от страна на мобилния оператор в отчета на
доставените на ответника мобилни услуги, следва да се приеме, че същите са
доставени и той дължи заплащането им в уговорения между страните срок. В
този смисъл, доказана се явява стойността на доставените
телекомуникационни услуги и изискуемостта на задълженията.
Изискуемостта им е настъпила на датите, отразени във фактурите като краен
срок за плащане. Крайният срок за заплащане на всяка от фактурите е посочен
и в самата фактура. Предвид всичко изложено настоящия съдебен състав
приема предявените искове за заплащане на абонаментни такси и потребени
далекосъобщителни услуги за основателни и доказани и като такива следва
да се уважат.
По отношение на исковете за неустойка съдът намира следното:
Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на
договора и в частност да уговарят последиците при прекратяване на договора
за мобилни услуги е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки:
съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на
закона, както и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които
законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното
нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона
(чл. 26, ал.1 ЗЗД). Добрите нрави не са писани, систематизирани и
конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат
от тях. Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в
гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от закона интерес. Условията и предпоставките за
нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и
от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
В конкретния случай от процесните договори се установява, че страните са
уговорили задължение за потребителя – ответник за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване на договорите по вина на ответника. Размерът
6
на тази неустойка е сборът от дължимите най-високи според условията на
плана месечни такси до края на срока на договора, но не повече от три месеца.
От събраните по делото доказателства бе установени, че именно поради
неизпълнение на задължението от ответника за заплащане на дължимите суми
по договорите за предоставяне на мобилни услуги и договори за лизинг
същите са прекратени. От приетата по делото без възражение на страните
ССчЕ се установява, че начислената по всеки от договорите неустойка е в
размер на три месечни вноски, а тази по договорите за лизинг в размер на
разликата на стойността на предоставеното устройство с и без лизингов план,
съобразно ценова листа приложена към договорите за лизинг. От всичко
изложено следва да се направи извод за основателност на исковите претенции.
Още при сключване на договорите ответникът- потребител е бил наясно с
последиците при неизпълнение на договорите, като така уговорените размери
на неустойките водят до извода, че същите не излизат от присъщите й
обезпечителна, наказателна и обезпечителна функция.
Ето защо следва да се приеме, че са основателни исковете с правно основание
чл. 422 ГПК във вр. с чл. 92 ЗЗД.
По отношение на исковете за заплащане на лизингови вноски, настоящият
съдебен състав намира следното:
От представения по делото договори за лизингов сключени между страните
по делото се установява, че между тях съществува валидно облигационно
правоотношение, по силата на което ищецът е предоставил на ответника вещи
- мобилен апарат, телевизор и базови аксесоари индивидуализирани в
процесните договори срещу задължение на ответника за заплащане на 23
месечни лизингови вноски, видно от погасителни планове към договори за
лизинг, като падежната дата на всеки от тях е настъпила към момента на
приключване на устните състезания по делото. От събраните по делото
доказателства ( договори за лизинг - чл. 4 на всеки от тях) се установява, че
при сключване на договорите на ответника е предадено устройството предмет
на договора – респ. ищецът е изпълнил надлежно задължението си за
предаване на вещта на основание сключения между страните договор за
лизинг, поради което за ответника е възникнало задължение за заплащане на
лизинговите вноски, които са с настъпил падеж (както бе посочено по-горе).
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ответникът не е изпълнил задължението си заплащане на
уговорените лизингови вноски. Ето защо тези искови претенции следва да
бъдат уважени.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК,
ВКС настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за
присъждане на разноски в заповедното производство. По делото са
представени доказателства за направени разноски в заповедното производство
от ищеца в размер на 510, 36 лв., от които 30,36 лв. ДТ и 480 лв.- адвокатско
7
възнаграждение, като са представени доказателства, че същите са реално
сторени (л. 9 от заповедното производство). Доколкото предявените искове са
уважени в пълен размер, то в полза на ищеца следва да се присъдят разноски
за заповедното производство в размер на 510,36 лева.
Относно разноските пред настоящата инстанция и предвид изхода на спора
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски за първоинстанционното производство. По делото са представени
доказателства за направени разноски в размер на 1541,81 лв., от които 219,64
лв.- държавна такса, 542,17лв. - адвокатско възнаграждение, като са
представени доказателства, че същите са реално сторени – л. 9 гръб и л. 10 от
делото, 400 лева - депозит за особен представител и 380 лв.- депозит за вещо
лице. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, доколкото същото е уговорено в размер минимален
съобразно Наредба за изменение и допълнение на наредба № 1 от 2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. действаща
към момента на постановяване на съдебното решение.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 345 ТЗ, по отношение на П. А. Б., ЕГН:
**********, адрес: гр. Стрелча ул. „***“ № 6, че „Йеттел България“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к.
„Младост“ № 4, Бизнес Парк София, сграда 6 е носител на парично вземане в
размер на в размер на:
-65,13 лв.. - дължими месечни абонаментни такси по Договор за мобилни
услуги № ********* от 24.06.2021г., с който се предоставя мобилен номер
**********, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението в
съда - 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
-274,94 лв. - задължение за заплащане на неустойка, начислена еднократно
поради предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги № *********
от 24.06.2021г., ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението
в съда - 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 725.78 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг от 24.06.2021г., с
който е предоставено ползването на мобилен апарат TCL 20SE 64GB Green +
43Р6158, ведно със законната лихва от дата на подаване на заявлението в съда
- 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 51.70 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 24.06.2021г., с който е предоставено ползването на
комплект от 4 бр. аксесоари, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението в съда - 16.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата;
- 133,32 лв. лв. - дължими месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси по Договор за мобилни услуги № ********* от
8
21.10.2020г., изм. с Допълнително споразумение № ********* от 20.05.2021г.,
с който се предоставя мобилен номер **********, ведно със законната лихва
от дата на подаване на заявлението в съда - 16.11.2023г. до окончателното
изплащане на сумата;
-216,60 лв. - неустойка, начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от 21.10.2020г., по
вина на потребителя, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението в съда - 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
-50.60 лв. - непогасени задължения по Договор за лизинг за базови
аксесоари № ********* от 24.06.2021г., с който е предоставено ползването на
комплект от 4 бр. аксесоари, ведно със законната лихва от дата на подаване на
заявлението в съда - 16.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата,
за които суми има издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 810/2023 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище по реда на чл. 410 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, П. А. Б., ЕГН: **********, адрес:
гр. Стрелча ул. „***“ № 6, да заплати на „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата в размер на 510,36 лв. – представляваща разноски
направени в заповедното производство, както и сумата в размер на 1541,81 лв.
разноски направени пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните пред Окръжен съд – Пазарджик с въззивна жалба.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
9