Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 09.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
VІ ТО, 5 състав, в закрито заседание на
девети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПредседатЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА
като
разгледа докладваното от съдия
Райкинска, ч.т. дело № 1627 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ вр.
глава XXI от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 20190814174936,
депозирана от „П.“ ООД, чрез адв. С.Х., против отказ на длъжностното лице по
регистрацията (ДЛР) при Агенцията по вписванията, Търговски регистър и регистър
на ЮЛНЦ с рег. № 20190801095638-2/07.08.2019 г. за вписване прехвърлянето на
дружествени дялове между съдружници, вписване на С.Ш.като едноличен собственик
на капитала, заличаване на управителя и вписване на новоизбрания такъв и
обявяване на нов учредителен акт. Жалбоподателят намира постановеният отказ за
незаконосъобразен, тъй като неправилно ДЛР приело, че било нормативно изискуемо
представянето на декларации по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ при прехвърлянето
на дружествени дялове между съдружници. Счита, че този извод противоречи на
мотивите, наложили законодателното изменение в цитираната разпоредба, a
изискването на чл. 129, ал. 1 ТЗ да се удостовери липса на задължения към
работниците и служителите се отнасяло само за случаите, в които дружествен дял
се прехвърля на трето лице, а в случая дружествен дял се прехвърлял между
съдружници, което се извършвало свободно съгласно закона.
Предвид изложеното, жалбоподателят моли съда да
отмени обжалвания отказ и да даде задължителни указания на Агенцията по
вписвания да извърши исканото вписване.
Съдът,
след като разгледа жалбата и събраните доказателства, намира следното:
Жалбата е депозирана от заявителя в производството
пред Агенция по вписванията, което е процесуално легитимирано лице, против
обжалваем акт на ДЛР и в законоустановения срок (отказът е от 07.08.2019 г.,
а жалбата е депозирана на 14.08.2019 г.), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
предвид следното:
Видно от представените доказателства и при справка в
Търговския регистър по партидата на „П.“ ООД, ЕИК ******, със Заявление А4 вх.
№ 20190801095638, подадено на хартиен носител в Агенцията по вписванията, е заявено
вписване на промени в обстоятелствата по т. 7 „Управители“, т. 19 –
„Съдружници“ (заличено обстоятелство), т. 23 – „Едноличен собственик на
капитала“ (С.Ш.) и т. 24 – „Прехвърляне на дружествен дял“ (прехвърлител И.Г.Г.и
правоприемник С.Ш.). Към заявлението са приложени следните документи: Протокол
от Общо събрание на съдружниците на „П.“ ООД от 26.07.2019 г., в който е
обективирано решение за прехвърляне на 10 дружествени дяла от капитала на
дружеството, собственост на съдружника И.Г.на другия съдружник – С.Ш.. Протоколът
за вземане на решение за прехвърляне на дружествените дялове, въз основа на
което се иска вписване на промени по партидата на дружеството, е съставен в
обикновена писмена форма. В актуалния към датата на приемане на това решение
Дружествен договор (обявен и достъпен в електронната партида на „П.“ ООД), е
налице разпоредба (чл. 37, ал. 2), която предвижда, че за приетите от Общото
събрание решения се съставя протокол в обикновена писмена форма, каквато
възможност е уредена в чл. 137, ал. 4 ТЗ, поради което и изискуемата съгласно
тази правна норма форма за действителност е спазена. Представени са още Договор
за прехвърляне на дружествени дялове от 29.07.2019 г. с нотариална заверка на подписите
и съдържанието; Договор за управление на „П.“ ООД от 29.07.2019 г.; Протокол-решение
на едноличния собственик на капитала за избор на нов управител съгласно чл.
147, ал. ТЗ и приемане на нов учредителен акт; нотариално заверено съгласие и
образец от подписа на новоизбрания управител С.Ш., учредителен акт; декларации по чл. 13 ЗТРРЮЛНЦ, чл. 142 ТЗ,
чл. 141, ал. 8 ТЗ; доказателства за платена държавна такса.
На 02.08.2019 г. ДЛР е дал указания да се представят
декларация по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 ТЗ по утвърдения образец и решение за
освобождаване на И.Г.в качеството на представляващ.
Със
заявление Ж1 вх. № 20190807111620, подадено от С.Х., в качеството си на адвокат
с изрично пълномощно, е представен Протокол от ОСС на „П.“ ООД от 26.07.2019 г.,
в което е обективирано решение за прекратяване на договора за управление с
управителя И.Г.и обяснителна записка, в която заявителят излага подробни
съображение относно липсата на задължение за представяне на изисканата
декларация в конкретната хипотеза на прехвърляне на дружествени дялове между
съдружниците.
На 07.08.2019 г. в ДЛР е постановил отказ с мотиви, изложени от
жалбоподателя.
При така установеното
от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвид дължимата от длъжностното лице по регистрация проверка по чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ, преди да разпореди вписване на заявените обстоятелства следва да
провери дали към заявлението са представени изискуемите документи,
удостоверяващи подлежащото на вписване обстоятелство и дали последните
удостоверяват съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона.
Съгласно чл. 129, ал. 1 ТЗ прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на
друг се извършва свободно, а на трети лица - при спазване на изискванията за
приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и
служителите, включително и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял.
Съгласно чл. 129, ал. 2 ТЗ, прехвърлянето на
дружествения дял се извършва с договор, сключен с нотариално удостоверяване на
подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския
регистър и след
представяне от управителя на дружеството и от праводателя на декларация по
образец, че няма изискуеми и неизплатени задължения по ал. 1.
От граматическото и логическото тълкуване на текста на
алинея първа се установява, че прехвърлянето на дялове между съдружници
се извършва свободно, но при прехвърляне на дялове на трети лица законът
поставя две условия: а) да са спазени изискванията за приемане на нов съдружник
и б) ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и
задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на
работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до
три години преди прехвърлянето на дружествения дял.
И за двата случая на прехвърляне на дружествен дял се
изисква нотариална форма с едновременна заверка на подписите и съдържанието.
Посочените в чл. 129, ал. 1 ТЗ отрицателни
предпоставки за прехвърляне на дружествени дялове на трети лица е въведено със
Закона за изменение и допълнение на Търговския закон ДВ бр. 102/2017 г. От
мотивите към този закон се установява и волята на законодателя чрез част от
предприетите изменения, включително посоченото, да се преустановят действията
по т. нар. „кражба на фирма“ и съпътстващите ги обикновено неистински
документи. Такава кражба на фирма често се осъществява или чрез прехвърляне на
търговско предприятие, или чрез прехвърляне дружествените дялове на трето лице
(несъдружник), или само чрез смяна на управителя, посредством неистински
документи. Ето защо и с цел да бъдат защитени освен търговците и техните
работници и служители от „кражба на фирма“, в чл. 15 ТЗ, уреждащ прехвърлянето
на предприятие и чл. 129 ТЗ, уреждащ прехвърлянето на дружествени дялове, е
въведено изискване при прехвърляне на търговското предприятие, (което е винаги
на лице извън дружеството) и при прехвърляне на дружествени дялове на трети
лица, да се удостоверява липсата на задължения към работниците и служителите.
Нужда от такава защита няма в случаите, когато дяловете се прехвърлят между
настоящи съдружници, тъй като в този случай не се постига посочената „кражба на
фирма“.
След като изискването по чл. 129, ал. 1 ТЗ за
установяване липса на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения
и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите се отнася само
за случаите на прехвърляне на дружествени дялове на трети лица, то и
изискването по ал. 2 за представяне на декларация по образец, че няма
изискуеми и неизплатени задължения следва да се прилага само по отношение
прехвърляне дялове на трети лица. Това следва от логическото тълкуване на чл.
129, ал. 2 ТЗ вр. чл. 129, ал. 1 ТЗ.
Изложеното обосновава незаконосъобразност на отказа на
ДЛР, основан на необходимостта от представяне на декларация по чл. 129, ал. 2 ТЗ, тъй като, видно от вписванията в Търговския регистър страните по договора
за прехвърляне на дружествени дялове са двамата съдружници в „П.“ ООД – И.Г.Г.и
С.Ш., поради което не сме изправени пред хипотезата на прехвърляне на дялове на
трети лица.
В същото време договорът за прехвърляне на дялове е
представен в изискуемата се от закона форма за
действителност по чл. 129, ал. 2 ТЗ и е породил действието си, налице са и
останалите предпоставки за извършване на поисканите вписвания – представени са
всички изискуеми документи, внесена е държавната такса.
С оглед на
гореизложеното, валидното възникване на заявените за вписване обстоятелства се
установяват несъмнено от предоставените доказателства, поради което обжалваният
отказ е неправилен и следва да бъде отменен.
Воден
от горното, Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалба вх. № 20190814174936, депозирана от „П.“ ООД, ЕИК ****** ОТКАЗА на длъжностното лице по
регистрацията при Агенцията по вписвания с рег. № 20190801095638-2/07.08.2019 г.
УКАЗВА
на Агенцията по вписвания, Търговски регистър да извърши вписване на всички обстоятелства
по Заявление А4 вх. № 20190801095638 на „П.“ ООД, ЕИК ******.
Решението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: