ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 31368
гр. София, 24.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110160531 по описа за 2024 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещен иск, като
съдът счита, че същият не отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128, т. 2 и
т. 3 ГПК. Ответникът е представил доказателство за внесена държавна такса в
размер на 40 лв., с оглед което следва да му бъдат дадени указания да довнесе
същата, като заплати сумата от 10 лв. Също така към насрещната исквоа
молба не е представен препис за насрещната страна по иска.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в
открито съдебно заседание.
По тези съображения и на основание чл. 146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА СЪВМЕСТНО РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения насрещен
иск с вх. № 183881/27.05.2025 г., депозиран в срока за отговора на исковата
молба, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД , от К. Г. Е., ЕГН
**********, срещу К. Г. М., ЕГН **********, за сумата от 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат извършена
от ищеца обида касателно личността на ответника на 16.05.2023 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на делитка – 16.05.2023 г., до
окончателното й изплащане.
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ предявения насрещен иск с вх. №
183881/27.05.2025 г., депозиран в срока за отговора на исковата молба К. Г. Е.,
ЕГН **********, срещу К. Г. М., ЕГН **********.
УКАЗВА на ищеца по насрещния иск в едноседмичен срок от
получаване на определението да отстрани констатираните нередовности, като:
1
- на основание чл. 211, ал. 2 ГПК предяви насрещния иск с искова молба,
която да отговаря на всички изисквания за редовност по чл. 127 и чл. 128 ГПК;
- да представи доказателства за довнесена държавна такса в размер на 10
лв., платими по сметка на Софийски районен съд, като в същия срок приложи
и вносен документ по делото;
- да представи преписи от исковата молба по насрещния иск за връчване
на насрещната страна за отговор.
ПРЕДУПРЕЖДАВА ищеца по насрещния иск, че при неизпълнение
на дадените указания, насрещната искова молба ще бъде върната на
основание чл. 211 ГПК вр. чл. 129, ал. 3 от ГПК.
ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства под опис.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване в настоящото производство НЧХД №
14160/2023 г. по описа на СРС, 16-и състав.
УКАЗВА на всяка от страните в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение да конкретизира обстоятелствата, чието
установяване цели със събирането на гласните доказателствени средства, за
всеки един от исканите трима свидетели.
При неизпълнение – доказателственото искане ще бъде оставено без
уважение.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника да конкретизира
доказателственото искане за допускане на комплексна съдебно-медицинска
експертиза, като формулира конкретни въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 14.10.2025 г. от 11:20 часа,
за когато страните да бъдат своевременно и надлежно призовани.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както
следва:
Предявени са от ищеца К. Г. М., ЕГН **********, срещу К. Г. Е., ЕГН
**********, обективно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 8000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в физически болки,
силен страх, паника и силно безпокойство за живота и здравето, чувство на
срам, че е бил пребит пред колегите си, страх да не бъде уволнен от
работодателя си поради непригодност да изпълнява длъжността на шофьор,
невъзможност да се обслужва сам, причинени в резултат на нападение,
затворил се в себе си, станал раздразнителен и избухлив, изразяващо се в
нанасяне на удари в лицето на ищеца и извиване на главата му от страна на
ответника, на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва от датата деликта –
16.05.2023 г., до окончателното й плащане; сумата от 230 лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди в резултат на нападение, изразяващо се в
нанасяне на удари в лицето на ищеца от страна на ответника, на 16.05.2023 г.,
от които 60 лв. – сторени разходи от ищеца за извършване на преглед в
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД по Фактура № *******/17.05.2023 г., 20 лв. –
сторени разходи от ищеца за извършване на преглед в ДКЦ „Света София“
ЕООД по Фактура № *******07.06.2023 г., и 150 лв. – сторени разходи за
2
извършване на преглед в МБАЛ „Света София“ ЕООД по Фактура №
********/07.06.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.10.2024 г., до окончателното й плащане;
мораторна лихва в размер на 11,38 лв. върху главницата от 60 лв., начислена
за периода от 17.05.2023 г. до 10.10.2024 г., мораторна лихва в размер на 3,65
лв. върху главницата от 20 лв., начислена за периода от 07.06.2023 г. до
10.10.2024 г., и мораторна лихва в размер на 27,45 лв. върху главницата от
150 лв., начислена за периода от 07.06.2023 г. до 10.10.2024 г.
Ищецът К. Г. М., ЕГН **********, поддържа, че на 16.05.2023 г. при
извършване на курс с камион ищецът пристига до крайния строителен обект в
ж.к. „Младост“, където негов колега и ответник по делото му прави
забележка, че е закъснял. След размяна на коментари между страните
ответникът е нанесъл на ищеца четири удара с юмрук в областта на лицето –
по носа и дясната част на лицето. След получените удари на ищеца му е
причерняло, като от носа му е потекло кръв, и е приклекнал. Сочи, че
ответникът го е изправил с ръце и рязко му е дръпнал главата нагоре, в
резултат на което ищецът е изпитал силна болка във врата. Впоследствие
ищецът се е отдалечил от изкопа на строителния обект, отишъл до близкия
магазин и е позвънял на тел. 112, откъдето го насочили да посети ИСУЛ за
преглед. Ищецът поддържа, че на в същия ден му били направени прегледи и
изследвания в ИСУЛ, като са го освободили за домашно лечение. След
напускане болничното заведение ищецът сочи, че е посетил 07 РУ на МВР,
където подал жалба срещу ответника във връзка случилото се. Твърди, че му е
издаден болничен лист за 14 дни, като в този период му се прилошавало,
гадело му се е, не е могъл да стои прав и започнал да има проблеми с крака си
– бил нестабилен при движение, влачел си е крака. В тази връзка посетил
невролог и специалист УНГ. При извършеното разчитане на рентгеновата
снимка на главата и лъчевата част на носа били констатирани данни за предно
коренчева увреда на нерви на врата, с оглед което на 07.06.2023 г. ищецът
постъпил за болнично лечение в болница „Св. Анна“ за 5-дневен период, през
който бил под наблюдение и е имал вливания чрез системи. Поддържа, че в
резултат на нападението изпитвал страх и паника за живота и здравето си,
чувствал болки в областта на шийните прешлени, срамувал се е, че е бил
пребит пред колегите си, изптвал е страх да не бъде уволнен от работодателя
си поради непригодност да изпълнява длъжността на шофьор, бил е в
невъзможност да се обслужва сам, затворил се в себе си, станал
раздразнителен и избухлив. Заявява, че извън неимуществените вреди е
сторил разходи за извършени прегледи в УМБАЛ „Александровска“ ЕАД,
ДКЦ „Света София“ ЕООД и МБАЛ „Света София“ ЕООД, в общ размер на
230 лв., за които били издадени по Фактура № *******/17.05.2023 г., Фактура
№ *******07.06.2023 г. и Фактура № ********/07.06.2023 г. Моли за
уважаване на исковите претенции с присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Г. Е., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез адв. С.К., с която се оспорват исковите
претенции по основание и по размер. Твърди, че на 16.05.2023 г. е възникнало
спречкване между страните – колеги шофьори на тежкотоварни камиони в
3
******* във връзка закъснение на ищеца при изпълнение на работата. Не
оспорва, че се е ядосал поради забавяне от страна на ищеца, като след
разменени реплики между страните ищецът е нанесъл тежка обида на
ответника, казвайки му „*************“, при положение че майката на
последния наскоро е починала. В отговор на обидата ответникът се афектирал
и ударил с отворена длан ищеца в областта на лицето и носа няколко пъти. Не
оспорва, че ищецът е прокървял през носа и е получил оток по носа и лицето.
Оспорва да са налице други наранявания. Поддържа, че не е било причинено
увреждане на шийните прешлени, а същото се дължало на хронични
изменения, които не са свързани с настоящия случай. По образуваното НЧХД
№ 14160/2023 г. по описа на СРС, 16-и състав, била постановена присъда, с
която ответникът е бил признат за виновен в причиняване на лека телесна
повреда без разстройство на здравето по чл. 130, ал. 2 НК с пряк умисъл, като
при условията на чл. 78а, ал. 1 НК бил освободен от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание – глоба. С присъдата ответникът е
бил признат за невиновен в извършване на престъпление по чл. 130, ал. 1 НК.
Поддържа, че описаната в исковата молба симптоматика – силен световъртеж,
неврологични проблеми и др., се дължат на установени дегенеративни
изменения, несвързани с инцидента. Оспорва исковата претенция и по размер,
доколкото реално претърпените от ищеца вреди са минимални. Релевира
възражение за съпричиняване поради грубото провокиращо поведение на
ищеца – използване на крайно цинична обида, насочена към ответника, с
което е допринесъл за настъпване на вредите. Моли за отхвърляне на
исковете. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Г. Е., ЕГН **********, предявява
насрещна искова претенция срещу първоначалния ищец К. Г. М., ЕГН
**********, с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД за осъждане
да заплати сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат извършена от ищеца обида касателно
личността на ответника на 16.05.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на делитка – 16.05.2023 г., до окончателното й изплащане. С процесната
цинична обида „*************“, изречена публично, ищецът е засегнал
честта и достойнството на ответника, като му е причинил силно душевно
страдание, унижение и гняв. Обидата засягала паметта на наскоро починалата
майка на ответника, с оглед което ответникът изпитал огорчение, срам и
емоционална болка. Моли за уважаване на иска.
Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите на
доказване факти:
По първоначално предявените искове по чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 45,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял твърдените вреди, техния
вид и размер – имуществени / неимуществени вреди, за неимуществените –
тяхната продължителност и интензитет, настъпили в причинна връзка с
виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в нанасяне
на удари в лицето и извиване на главата му.
4
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно
доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения, както и възражението за
съпричиняване, а именно – че ищецът е извършил действия, чрез които е
допринесъл за настъпване на вредосносния резултат.
По първоначално предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането
на ответника в забава.
В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже, че
е погасил претендираното вземане на падежа.
По насрещно предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 52 ЗЗД:
В тежест на ищеца по НИМ е да докаже, че е претърпял твърдените
неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет, настъпили в
причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника,
изразяващо се в нанасяне на тежка обида.
В тежест на ответника по НИМ и при доказване на горните факти е да
установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава
изгодни за себе си последици.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага, като опровергаването на
тази презумпция е в тежест на ответника, при условията на обратно пълно
доказване.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи
погасяване на паричното си задължение, както и наведените
правоизключващи и правопогасяващи възражения.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото
заседание да изложат становището си във връзка с дадените указания и
доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да
направят това по-късно освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса,
който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при
неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени
към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за
приключване на делото със спогодба е необходимо лично участие на страните
5
или на изрично упълномощен за целта процесуален представител, за който
следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при
условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът
медиация. Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се
обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите към Министерство на правосъдието.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение, в което
е обективиран докладът по делото, а на ищеца – и препис от отговора на
исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6