Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 14.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия, в открито заседание на четиринадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
при секретаря Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №4116
по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК.
Подадена
е искова молба от Г.Л.В., с ЕГН ********** ***,
представляван от И.Н.Ц.,***, съдебен адрес:***, за адвокат И. Н. Ц. против „КРЕДИТ
ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, гр.София, район Люлин, бул.“******“ №*, Бизнес
център „Л. *“, ет.*, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П.,
в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че на адреса му е получена покана
за доброволно изпълнение от ЧСИ Г. Т. по изп. д. №521/2014г. за задължение към
ответното дружество. Към поканата за доброволно изпълнение е приложен
изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч. гр. д. №2920/2012г. на Районен
съд - Пазарджик, според който ищецът дължи на “БНП Париба Пърсънъл Файненс”
ЕАД, ЕИК ********* сумата 800 лв. - главница, договорна лихва, представляваща
печалба на дружеството по договор за кредит в размер на 448 лв. за периода от
04.02.2011г. до 15.07.2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а
в размер на 109.54 лв. за периода 25.02.2011г. до 09.07.2012г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.07.2012г. до окончателното
изплащане, както и разноски в размер на 127,15 лв. или общата сума по
изпълнителния лист е 1484.69 лв.
Твърди, че
до този момент по това изпълнително дело не са извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което не може да се приеме, че давността е прекъсвана по
смисъла на чл.110 от ЗЗД. Твърди, че в конкретния случай погасителната давност
е започнала да тече от датата, на която е подадено заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение - 12.07.2012г. Това е така, тъй като подаването
на молба за образуване на изпълнително дело не прекъсва давността. Съгласно
т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК нова погасителна давност за вземането започва да
тече от последното валидно изпълнително действие. След като по изп. дело
№521/2014г. на ЧСИ Г. Т. не е извършено нито едно валидно изпълнително
действие, то тогава давността, започнала да тече на 09.07.2012г. не е била
прекъсната. При това положение към настоящия момент, независимо от образуването
на изпълнително дело при ЧСИ Г. Тарльовски, вземането на първоначалния
взискател е погасено по давност.
Сочи, че при
извършена проверка от упълномощен адвокат по изпълнителното дело, се
установило, че в момента като взискател е конституирано ответното дружество.
Ищецът твърди, че за него не е ясно какво общо има между титуляра на
вземането по изпълнителния лист “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и лицето,
което в момента се води като взискател по изп. дело №521/2014г. на ЧСИ Г. Т. -
ответника “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” АД. Сочи, че сегашният взискател е
представил документи за цесия, за която обаче твърди, че не е валидно
уведомяван, съгласно изискванията на чл.99 ал.3 от ЗЗД. Освен това към момента
на постъпване па документи от новия взискател изпълнителното дело е било перемирано,
т.е. всички последващи действия са били по прекратено дело и не са могли да
прекъснат давността.
Освен това не може да не направи впечатление, че лихва се начислява върху
главницата два пъти за един и същи период, а именно от 25.02.2011г. до 15.07.2011г.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на “КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" АД, че ищецът Г.Л.В. не дължи
сумите, предмет на изп. дело №521/2014г. на ЧСИ Г. Тарльовски, peг.№882 и
описани в изпълнителния лист, както следва: 800 лв. - главница, договорна
лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит в размер на
448 лв. за периода от 04.02.2011г. до 15.07.2011г., законна лихва за забава
върху главницата по т.9а в размер на 109.54 лв. за периода 25.02.2011г. до
09.07.2012г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 12.07.2012г. до окончателното изплащане, както и
разноски в размер на 127,15 лв. или общо 1484.69 лв.
Моли да бъде осъден ответника да му заплати направените
по делото разноски.
Към исковата
молба са приложени писмени доказателства.
Направено е искане за изискване и прилагане по делото на препис от
изпълнителното дело.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил
писмен отговор на исковата молба от ответното дружество, с който е изразено
становище, че предявеният отрицателен установителен иск е допустим, но изцяло
неоснователен.
Сочи се, че в обстоятелствената част на исковата
молба са изложени твърдения, че ищецът не дължи сумите по процесния изпълнителен
лист, поради погасяването им по давност. Направени са изводи, че петгодишната
погасителна давност е започнала да тече от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
(„БНП Париба"), а именно 12.07.2012г. Според ответника, с депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда давността е спряла да
тече /съгласно чл.115 от ЗЗД/ и е възобновена на 16.10.2012г. с издаване на
изпълнителен лист по ч. гр. д. №2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик,
следователно, при евентуална липса на други принудителни изпълнителни действия,
би следвало да изтече на 16.10.2017г. След получаване на изпълнителния лист,
обаче, от страна на „БНП Париба" е депозирана молба за образуване на
изпълнително дело с получен входящ №3077/07.11.2014г., а същото е образувано
под №521/2014г. в кантората на ЧСИ Г. Тарльовски. Както правилно се сочи и от
ищеца, съгласно т.10 от ТР №2/2015г. на ОСГТК - молбата за образуване на
изпълнително дело не прекъсва давността. В настоящия казус, обаче, след
образуване на изпълнителното дело, взискателят и съдебният изпълнител не са
бездействали, а са предприели изпълнителни действия срещу длъжника с цел
обезпечаване на вземането, като на 29.01.2015г. е изпратено запорно съобщение
до ОДП-Пазарджик - Пътна полиция /изх.№589/29.01.2015г./, с което действие
давността е била прекъсната. На същата дата до длъжника/ищец е изпратена и
Покана за доброволно изпълнение с изх. №590/29.01.2015г., като на основание
чл.428 ал.2 ГПК длъжникът е уведомен за наложените запори, както следва: 1) на
мотоциклет „Кавазаки ЗХ 900 Е" с peг. №РА ****В и 2) на мотоциклет „Ямаха
600" с peг. №РА ****В. Впоследствие на 07.11.2016г. в кантората е
входирана молба от предишния взискател „БНП Париба", с която същият е
поискал извършването на множество справки за проучване на имущественото
състояние на длъжника, а при наличието на такова да бъдат наложени и
съответните запори и възбрани - като в молбата е бил включен и изричен текст, в
случай че длъжникът не работи и не притежава недвижими имоти, да се насрочи
дата за опис на движими вещи.
Твърди се, че предприемането на действия за
принудително изпълнение представляват самите искания (процесуални изявления) на
кредитора, отправени до компетентния орган за извършването им - компетентният
орган може да извърши или да не извърши изпълнителните действия. Прекъсването
на давността обаче, е свързано не с извършването на изпълнителните действия от
органа по изпълнението, а с искането на кредитора за извършването им, защото
санкцията на давността е не за органа, водещ производството, а за кредитора.
Следователно давностният срок е прекъснат с изпратеното на 29.01.2015г. запорно
съобщение до ОДП-Пазарджик като от тогава е започнала да тече нова погасителна
давност. За прекъсване на погасителната давност от съществено значение е дали
са извършени действия от страна на кредитора, с които той показва своята
активност при защита на своето вземане и че е заинтересован от събиране на
вземането си. В случая не е необходимо предприетото действие от съдебния
изпълнител в рамките на изпълнителния способ да е задължително успешно, за да
се счита, че давността е прекъсната. Това следва от разпоредбата на чл.116,
б."в" от ЗЗД, в която законодателят използва думата
„предприемане" на изпълнителни действия, а не „извършване" или друга
подобна формулировка.
Съгласно най-новата актуална тълкувателна практика - Решение №2/2013г. на
ВКС от 26 юни 2015г. по Тълкувателно дело №2/2013г., „при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи...".
Като „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие".
Счита се, че с направеното от предишния взискател искане за извършване на
изпълнителни действия за събиране на вземането, погасителната давност е
прекъсната отново на 07.11.2016г.
Твърди се, че на 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД
и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД се сключва договор за продажба и
прехвърляне на вземания, като на 17.05.2017г. цесионерът, в качеството му на
нов взискател по процесното вземане, депозира молба в кантората на ЧСИ Г.
Тарльовски, с която е поикано извършването на справка в електронния регистър на
БНБ за наличието на банкови сметки, разкрити на името на ищеца, а в случай че
такива бъдат открити, е включено и искане за своевременно налагане на запор
върху тях. Позовавайки се на константната съдебна практика, с тези действия
давността отново е била прекъсната. На 17.10.2017г. дружеството-ответник
изпраща и молба с изх. №101507, с която е поискано и насрочване на дата за
извършване на опис на движимите вещи, находящи се в дома на ищеца Г.В.. Същото
искане е отправено към съдебния изпълнител и през 2018г. с молба с изх.
№11615/15.06.2018г., като описът е насрочен на 11.02.2019г. от 11:00ч.
Предвид гореизложеното, считат за несъстоятелни твърденията на ищеца за
изтекла погасителна давност. От предприетите по инициатива на взискателя и
съдебния изпълнител изпълнителни действия е видно, че погасителната давност се
прекъсва многократно и следва да се направи изводът, че противно на твърдението
на ищцовата страна, общият давностен срок за процесното вземане не е изтекъл и
претенциите на Г.В. се явяват изцяло неоснователни.
Относно твърдението, направено от ищеца, в депозираната от него искова
молба, че за сходен период от време, а именно 25.02.2011г. до 15.07.2011г., се
е начислявала два пъти лихва върху главницата, счита, че същото се явява
необосновано и изцяло неоснователно и моли да бъде направено следното
разграничение:
Съгласно процесния изпълнителен лист, Районен съд - Пазарджик е осъдил Г.В.
да заплати сумата от 800.00 лв. - главница, както и договорна лихва,
представляваща печалба на дружеството по договор за кредит, в размер на 448.00
лв. за периода от 04.02.2011г. до 15.07.2011г. В случая се касае за договорна
лихва или иначе наричана възнаградителна такава като същата възниква въз основа
на договор /чл.240 ал.2 ЗЗД/ и не се начислява върху главницата по договора за
кредит. Това е договорно определената печалба на кредитора, която е частично
включена във всяка една дължима вноска по кредита.
По изпълнителния лист е посочена и законна лихва за забава върху главницата
в размер на 109.54 лв. за периода от 25.02.2011г. до 09.07.2012г. Законната
лихва е лихва, която се дължи въз основа на закона, без да е уговорена в
договор. Такава лихва се дължи по силата на чл.86 ал.1 ЗЗД при неизпълнение на
парично задължение. В този случай длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата.
Сочи се, че вземанията срещу ищеца произтичат от Договор за кредит с
№CASH-04555611, сключен на 26.01.2011г. между ищеца Г.Л.В. и „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайненс
Интернешънъл" АД). На 10.01.2017г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД („БНП Париба") и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД
(„Кредит Инкасо") е сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания.
Съгласно чл.99 от ЗЗД, предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето
и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които
установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Уведомяването е неформален акт и като такъв може да бъде извършено и от друго
лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е установената съдебна практика
с решение по гр. дело №5759/2014г., трето г. о., ВКС и търг. дело №2352/2013г.,
второ т. о., ВКС, постановени по реда на чл.290 (отм.) ГПК. След като законът
не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от
лице по възлагане на цедента - такова лице може да бъде и цесионера. Ето защо,
въз основа на изрично нотариално заверено пълномощно от нотариус Валентина
Благоева, peг. №302 при Нотариалната камара, дружеството-ответник е
упълномощено да уведоми посочените в приложение №1 към Договора за цесия
длъжници за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата
на това упълномощаване „Кредит Инкасо" е изпратило на постоянния адрес на
ищеца: гр.Пазарджик, ул.„*********“ *, ет.*, ап.*, уведомлението по чл.99 ал.3 ЗЗД, чрез препоръчана поща. Същото обаче се е върнало с отметка
„непотърсено", което е удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена
от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Експрес" ООД. По силата
на т.7 от общите условия, под които е сключен този договор, всички съобщения с
изявления на кредитора, отправени към кредитополучателя, се считат за получени
и узнати от последния, ако бъдат доставени на адрес, съответно изпратени по
факс или на електронна поща, или съобщени по телефон на лицето, посочено в
съответните полета на договора за кредит. С подписването на договора ищецът е
заявил изричното си съгласие за получаване на съобщения, изхождащи от
кредитора, по начините и средствата, описани в предходното изречение. По силата
на извършената цесия дружеството-ответник се ползва от подписаните от ищеца
общи условия, в това число и т.7 от тях, ето защо и изпратеното към него
уведомление следва да се счита за надлежно връчено, ерго цесията е произвела
ефекта по чл.99 ал.4 ЗЗД и прехвърлянето има действие както спрямо третите
лица, така и спрямо самия ищеца Г.Л.В.. В тази връзка, в исковата молба са
изложени доводи, че към момента на постъпване на документите от новия взискател
изпълнителното дело е било перемирано, което по никакъв начин не кореспондира с
фактическата обстановка по делото, съответно смятат същите за изцяло
неоснователни и недоказани. По изпълнителното дело №521/2014г. по описа на ЧСИ Т.
не са настъпвали предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.433 ал.1,
т.8 от ГПК.
Моли съда, в случай, че счете, че длъжникът Г.Л.В. не е надлежно уведомен
за извършеното прехвърляне на вземания, да приеме с отговора на исковата молба
и приложеното към него Уведомление за извършено прехвърляне на вземания, с
което го уведомява за сключен на 10.01.2017г. договор за цесия между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД, по
силата на който „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, в качеството си на
цедент, продава на цесионера „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД изрично
посочени вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити. Вземането
по Договор за кредит с номер №CASH-04555611 е описано в Приложение 1, което е
неразделна част от договора за цесия и на това основание, считано от
10.01.2017г. кредитор по вземането е цесионерът „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ" ЕАД. Моли да се вземе под внимание, че съгласно практиката на
съдилищата с получаването на препис от отговора на исковата малба, ведно с
приложенията - включващи и уведомлението за цесия, ищецът Г.Л.В. се счита за
надлежно уведомен за извършената на 10.01.2017г. цесия между „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД. /Решение
№ 123/24.06.2009г. на ВКС по т.д. №12/2009г., ІІІ г.о., ТК, и Решение
№3/16.04.2014г. на ВКС по т.д. №1711/2013г., I т.о., ТК/.
В условията на евентуалност, моли в случай, че съдът счете, че по
изпълнително дело №521/2014г. по описа на ЧСИ Г. Т. не са налице изпълнителни
действия, годни да прекъснат погасителната давност, то моли да вземе предвид
следното:
Следва да намери приложение Решение №170 по реда на чл.290 ГПК, постановено
по гр. д. №2382/2017г., IV ГО на ВКС, из мотивите на което съдът подробно и
мотивирано посочва, че приложение намира ППВС №3/18.11.1980г. до 26.06.2015г. -
датата на постановяване на ТР №2/26.06.2015г. - „с тълкувателно решение, c
което се обявява за загубило сила предшестващ тълкувателен акт поражда действие
от момента на постановяването на новото ТР, поради което и от този момент
предшестващият тълкувателен акт престава да се прилага. Ако преди постановяване
на новото ТР са се осъществили факти, които са от значение за съществуващото
между страните правоотношение, които са породили правните си последици, то тези
последици трябва да бъдат прецянявани с оглед на тълкувателното ППВС или ТР,
което е било действащо към момента на настъпването на последиците"...
обратното би означавало да се предаде обратно действие на новото ТР, което се
предвижда само по изключение, съгласно чл.14 от Закон за нормативните актове. Съгласно
ППВС №3/18.11.1980г. образуването на изпълнително производство прекъсва
давността като по време на изпълнителното производство давност не тече. Едва от
26.06.2015г. с ТР №2/26.06.2015г. е дадено различно разрешение, като е прието,
че „нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие".
Твърди, че въз основа на гореизложеното може да се направи от правна страна
извод, че по настоящия казус от образуване на изпълнително дело №521/2014г. по
описа на ЧСИ Г. Т. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС №3/18.11.1980г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени
изпълнителни действия. Началният момент, от който започва да тече погасителна
давност, е датата 26.06.2015г. - постановяване на ТР №2/26.06.2015г. по тълк.
д. №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Следователно датата, на която вземането се
погасява по давност, би била 26.06.2020г.
Моли съда да постанови решение, с
което предявеният от ищеца Г.Л.В. иск да бъде отхвърлен като изцяло
неоснователен и недоказан.
Направено е искане за присъждане на направените разноски, а именно:
юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл.78 ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.37 ал.1 от Закон за правната помощ, препращат към чл.25 ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ - в размер на 300.00 лв. (триста лева).
В условията на евентуалност, ако съдът възложи разноските в производството
в тяхна тежест, то моли да се приложи и чл.78 ал.5 от ГПК и ако заплатеното от
ответната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
дествителната правна и фактическа сложнот на делото, то моли съда да приеме
тяхното възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение
като същото бъде намалено.
Към отговора са приложени писмени доказателства,
които са описани.
Направено е искане за изискване и прилагане на
изпълнително дело №521/2014г. по описа на ЧСИ
Г. Тарльовски, рег.№882 към КЧСИ,
с район на действие Окръжен съд-Пазарджик.
Предявеният
иск се поддържа от пълномощника на ищеца в проведените по делото съдебни
заседания. Моли съда да го уважи като доказан и основателен. Претендира
разноските по делото. Подробни съображения по същество са изложени в
представената по делото писмена защита. С последната са въведени нови
възражения и обстоятелства, които не са били направени в хода на производството
по делото и които са преклудирани.
Ответното
дружество, редовно призовано, не изпраща свои представител в проведените по
делото съдебни заседания.
Съдът като
взе предвид твърденията на ищеца и възраженията на ответника и като прецени
събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл.439 ал.1 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, като ал.2 на същата разпоредба сочи, че искът на длъжника може да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск по чл.439 ал.1 от ГПК, предмет на
разглеждане в настоящето производство, е процесуално допустим и подлежи на
разглеждане, тъй като в исковата си молба ищецът - длъжник в изпълнителното производство се
позовава на факти, настъпили след приключване на заповедното производство, по
което е издадено изпълнителното основание, а именно на настъпила погасителна
давност. Приема, че именно чрез иска по чл.439 ал.1 от ГПК длъжникът може да
защити своите права. Неговата правна сфера е накърнена и само въз основа на
съществуващия в полза на кредитора изпълнителен титул, който материализира
вземане, отричането на което ищецът има интерес да установи. Налице са
надлежни доказателства за извършената цесия - прехвърляне на процесните
вземания от първоначалния кредитор „БНП Париба Пърсънъл Файненс„ ЕАД /като
цедент/ на ответното дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД /като
цесионер/, поради което искът правилно е насочен срещу настоящия взискател в
изпълнителното производство. Налице е и нарочен акт за конституирането на
дружеството-ответник като взискател в изпълнителното производство -
Постановление на ЧСИ Г. Т. от 07.07.2017г. Така, че ответното дружество е
надлежна страна-ответник по предявения иск.
В
исковата си молба ищецът сочи, че при извършена проверка от упълномощен адвокат
по изпълнителното дело, се установило, че в момента като взискател е
конституирано ответното дружество.
При
тези данни, съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца, че за него не е
ясно каква е връзката между титуляра на вземането по изпълнителния лист и
ответното търговско дружество – нов взискател по изпълнителното дело и че не
знае за извършената цесия.
По същество на
предявения иск, съдът приема следното:
От
представените и приети по делото писмени доказателства, се установява, а и не е
спорно между страните, че трето неучастващо по делото лице - търговското
дружество „БНП Париба Пърсънъл Файненс„
ЕАД е образувало срещу ищеца Г.Л.В. изп. д. №521/2014г. по описа на ЧСИ Г. *** действие Окръжен съд – Пазарджик, въз основа
на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. №2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик за сумите, както следва: сумата от 800 лева - главница, договорна лихва представляваща печалба на дружеството
по договор за кредит в размер на 448 лева за периода от 04.02.2011г. до
15.07.2011г., законна лихва за забава върху главницата по т.9а в размер на
109,54 лева за периода от
25.02.2011г. до 09.07.2012г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.07.2012г.
до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 127,15 лева, от които 27,15 лева за ДТ и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
По изп. д. №521/2014г.
по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик, с постановление от 07.07.2017г.,
на основание чл.429 ал.1 от ГПК, като взискател е конституирано ответното
дружество „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ„ ЕАД, ЕИК *********. Видно от приложеното заверено
копие от изпълнителното дело, е че по него са
извършени следните действия: изпратена е покана за доброволно изпълнение до
длъжника, връчена му на 30.01.2015г.; направени са справки за проучване на
имущественото състояние на длъжника и са изискани данни за трудовата му заетост
и наличието на действащ трудов договор. На 29.01.2015г. е изпратено запорно
съобщение до ОДП Пазарджик – Пътна полоция за налагане на запор на два броя
моторни превозни средства – мотоциклети, собственост на длъжника-ищеца. Същото
е входирано в ОДП на 30.01.2015г. Запор на превозно средство с посочен
регистрационен номер, със собственик ищецът е наложен на 30.01.2015г., видно от
справката от същата дата, приложена на
л.23 от изпълнителното дело.
С молба с
вх.№06383/07.11.2016г., първоначалният взискател е поискал от ЧСИ по процесното
изпълнително дело да бъдат извършени справки за трудов договор, за собственост
на движими вещи и/или недвижими имоти и в случай, че такива бъдат установени да
наложи съответните запори и възбрани. Иска се, в случай, че длъжникът не работи
и не притежава недвижими имоти, да бъде насрочен опис на движими вещи.
С молба вх.№04752/17.05.2017г.
взискателят е поискал да бъде извършена справка в регистъра на БНБ за наличието
на банкови сметки на длъжника и в случай, че такива бъдат открити своевременно да
бъде наложен запор върху тях.
На 17.10.2017г. дружеството-ответник е изпратило до ЧСИ молба с изх. №І-101507,
входирана при ЧСИ с вх№12753/19.10.2017г., с която е поискал да се пристъпи към
принудително изпълнение като се насрочи дата за опис, оценка и публична продан
на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се на домашния му адрес.
Същото искане е отправено от взискателя-ответник до съдебния изпълнител с молба
с изх. №І-11615/15.06.2018г., входирана по изпълнителното дело с вх.№09414/16.07.2018г.
С разпореждане на ЧСИ от 26.11.2018г. е насрочен опис на движими вещи на
длъжника-ищеца на 11.02.2019г.
При тези
данни съдът приема следното:
Спорният въпрос по делото касае
обстоятелството дали вземането по изпълнителния лист от 16.10.2012г. срещу ищеца
е погасено по давност. В тази връзка следва да се отбележи следното:
Съгласно разпоредбата на чл.110 от ЗЗД
с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. С изтичане на тригодишна давност се погасяват
вземанията за неустойки от неизпълнен договор и вземанията за лихви – съгласно
чл.111, б.б. и б.в от ЗЗД. Давността, съгласно чл.114 ал.1 от ЗЗД, почва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния случай
вземането е станало изискуемо не след издаването на изпълнителния лист на 16.10.2012г.,
а преди това, както се установява от съдържанието на самия изпълнителен лист
/като се имат предвид посочените в същия суми и период на договорна лихва и лихва
за забава/. Това съдът счита, че е станало на 15.07.2011г. – за договорната
лихва и на 25.02.2011г. – за лихвата за забава. Подаването на заявление за
издаване на заповед за изпълнение не прекъсва давността. Давността се прекъсва,
съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД, с предявяването на иск. В случая давността би се
прекъснала с предявяването на иск за
съществуване на вземането, но съгласно чл.422 ал.1 от ГПК предявяването
на този иск има обратно действие, само ако е спазен срока по чл.415 ал.1 от ГПК. В настоящия случай няма данни по делото, а и изложени от страните доводи, длъжникът
да е подал възражение против заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК в срока
по чл.414 ал.2 от ГПК и съответно взискателят по изпълнителното дело да е
предявил иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК. Поради това
давността не следва да се счита за прекъсната
с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК. В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството, че заповедта за
изпълнение, независимо дали е издадена по реда на чл.410 или на чл.417 от ГПК, както
и издадения въз основа на същата изпълнителен лист нямат последиците на съдебно
решение за установяване съществуване на вземането по смисъла на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Предвид това съдът счита, че срокът на новата давност по чл.117 ал.1 от ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство. В случая не следва да намери приложение разпоредбата на чл.117
ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.116, б."в" ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия на принудително изпълнение.
Съгласно
т.10 на
TP 2/2013г. от
26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, при тълкуване на посочената разпоредба на чл.116,
б."в" от ЗЗД е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя, съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Прави
се разграничение между правилата за спиране и прекъсване на давността в
исковото производство и прекъсването на давността в изпълнителното
производство. Посочва се, че в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и приложеното изпълнително дело и като
съобрази дадените разяснения в цитираното тълкувателно решение, настоящият
съдебен състав счита, че в конкретния случай в изпълнителния процес давността е
прекъсната на няколко пъти, както следва:
Давността
е прекъсната за първи път със запорното съобщение на ЧСИ с
изх.№589/29.01.2015г., постъпило в ОДП-Пазарджик на 30.01.2015г., въз основа на
което на същата дата е наложен запор на превозно средство, собственост на
длъжника – ищеца. От този момент е започнала да тече нова давност.
Давността
е прекъсната и с последващите молби на взискателя, посочени по-горе, постъпили
при ЧСИ, съответно на датите: 07.11.2016г., 17.05.2017г., 17.10.2017г. и
16.07.2018г., с които е поискано предприемането на конкретни изпълнителни
действия по налагане на запори, възбрани и извършването на опис на движими вещи
на длъжника. Извършените от взискателя действия са такива, изграждащи
съответния изпълнителен способ, по смисъла на цитираното тълкувателно решение,
поради което прекъсват давността.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца не е изтекла твърдяната от него
и предвидена в закона петгодишна погасителна давност по отношение на вземането
за главница в размер на 800,00 лева, както и за разноски в размер на 127,15
лева. Не е изтекла и тригодишната погасителна давност по отношение на вземането
за лихва за забава за периода от 29.01.2012г. до 09.07.2012г., която съдът на
основание чл.162 от ГПК и след използване на електронен калкулатор изчислява в
размер на 36,78 лева. Поради това и за посочените вземания искът се явява
неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли.
Съдът
счита, че в случая е изтекла законовата тригодишна погасителна давност по
отношение на вземанията за договорна лихва в размер на 448,00 лева за периода
от 04.02.2011г. до 15.07.2011г. и за лихва за забава за периода от 25.02.2011г. до 29.01.2012г. в размер на 72,76 лева,
определена от съда на основание чл.162 от ГПК и след направени изчисления.
Претенцията
на ищеца по отношение на тези две вземания ще следва да се уважи като се
признае недължимостта им, поради погасяването им по давност.
С оглед
изхода на делото ответното дружество ще следва да заплати на ищеца част от
направените от него по делото разноски, съобразно уважената част от иска, в
размер на 192,91 лева.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца, тъй като същото е
съобразено с минимума, предвиден в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
Предвид
неуважената част от исковата претенция, ищецът дължи на ответника разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 97,39 лева /при определен
от съда размер на юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на
основание чл.78 ал.8 от ГПК в размер на 150 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на Г.Л.В., с ЕГН ********** ***, представляван от И.Н.Ц.,***, съдебен
адрес:***, за адвокат И. Н. Ц. против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД,
гр.София, район Люлин, бул.“******“ №*, Бизнес център „Л. *“, ет.*, ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П., с правно основание
чл.439 ал.1 от ГПК: ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с ЕГН ********** не дължи сумата
от 448,00 лв. - договорна лихва за периода от 04.02.2011г. до 15.07.2011г. и сумата от 72,76 лв. - лихва за
забава за периода от
25.02.2011г. до 29.01.2012г. по
изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч. гр. д. №2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик,
представляващи задължения
по изп. д. №521/2014г.
по описа на ЧСИ Г. *** действие ОС-Пазарджик,
поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ
иска на Г.Л.В., с ЕГН ********** ***
против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, гр.София, район Люлин, бул.“******“
№*, Бизнес център „Л. *“, ет.*, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния
директор П.А.П., с правно основание чл.439 ал.1 от ГПК в останалата му част - за приемане за установено по отношение на
„КРЕДИТ ИНКАСО
ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, ЕИК *********, че Г.Л.В., с
ЕГН ********** не дължи сумата от 800 лева – главница, сумата от 36,78 лева – лихва за
забава за периода от 29.01.2012г. до 09.07.2012г., както и разноски в размер на
127,15 лева по изпълнителен лист, издаден на 16.10.2012г. по ч. гр. д. №2920/2012г. по описа на PC-Пазарджик, като неоснователен.
ОСЪЖДА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ АД, гр.София, район Люлин, бул.“******“ №*,
Бизнес център „Л. *“, ет.*, ЕИК *********, представлявано от Изпълнителния директор
П.А.П. да заплати на Г.Л.В., с ЕГН ********** ***
разноски по делото в размер на 192,91 лева.
ОСЪЖДА Г.Л.В., с ЕГН ********** *** да заплати на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“
АД, гр.София, район Люлин, бул.“******“ №*, Бизнес център „Л. *“, ет.*, ЕИК
*********, представлявано от Изпълнителния директор П.А.П. разноски по делото в
размер на 97,39 лева.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: