Р Е Ш Е Н И Е
№ ….. 30.10.2018г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ окръжен
съд,
ГРАЖДАНСКО отделение, ІІ състав
На двадесет
и трети октомври 2018 г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ :
МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар
Стойка Стоилова
Като разгледа
докладваното от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно
гражданско дело N 1351 по описа за 2018 година,
за да
се произнесе съобрази следното :
Производството е на основание чл.269-
273 от ГПК във вр. с чл.21, ал.3 и 4 и чл.23, ал.1 от СК.
Производството е образувано по подадена в законния 2- седмичен
срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ищцата М.К. *** против
изцяло негативното за нея Решение
№ 338/08.06.2018г. по гр.д.№ 2700/2017г. по описа на РС- к., с което е отхвърлен, като
неоснователен и недоказан иска й по чл.23, ал.1 и във вр. с чл.21, ал.1 от СК против ответника
П.Р.П.-***, с искане за установяване,
че тя била изключителен собственик на недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект- жилище/апартамент/, с идентификатор 35167.502.41.3.43,
находящ се в гр.к., ведно с прилежащите части- избено помещение
№ 43, с 0.95 % ид.ч. от общите части на сградата и 64.57 кв.м. от
правото на строеж върху мястото, поради твърдени от нея трансформация на
лично имущество и липса на съвместен принос в придобиването му. Заявява,
че по време на извършване на процесната
сделка и заплащането на продажната цена за имота е действал вече новият
СК/2009г./, който не прави разграничение между видовете банкови
сметки, тъй като лично имущество по аргумент на противното от чл.21, ал.1 от СК били всички права, придобити по време на брака на името на
единия съпруг, които не са вещни/облигационни,
трудови, авторски, патентни и др./, както и вземанията
по разплащателни сметки, по които често се превеждали възнаграждения, и парите в наличност. От което следвало,
че разплащателната сметка/представляваща облигационно вземане на ищцата към банката/,
от която била заплатена
цялата продажна цена на имота е била нейна лична собственост, като такава представлявала „друго лично
имущество“ по смисъла на чл.23, ал. 1 от СК и не следвало да бъде доказван произхода на средствата по нея, тъй като
тя по силата на закона била изключена като вещ, в която имало съвместен принос. Поради което било налице
заплащане на имот, придобит по време на брака със суми, набрани и преведени от
разплащателната сметка на единия съпруг/т.е. от нейното лично имущество по смисъла на чл.23, ал.1 от СК/ и като такъв същия имот се явявал нейна лична собственост, поради което искът й бил неправилно отхвърлен от РС, като неоснователен и недоказан. Прави оплакване
и че, в решението на РС имало само частично произнасяне по въпроса за цената
на имота, че общата цена на имота била 17 800 лв., а не двойно по- голяма 34 600 лв. по твърдението на ответника.
Възразява, че според РС ответникът не бил доказал симулативност на цената на
сделката/приел бил, че продажната цена на имота е
посочената в нотариалния акт сума 17 800 лв./, но по делото на РС били представени
доказателства за внесени в полза на двете продавачки суми от общо 34 600 лв. Заявява, че посочените в нотариалния акт 17 800 лв. вече веднъж са били платени първо от нея
по сметките на двете продавачки/по което нямало спор по делото/, а какъв бил характерът
на надплатените от ответника суми по сметката на едната продавачка, дали същите
представляват продажна цена и ако представляват такава дали съдът
приема, че имотът е платен два пъти/веднъж от нея и втори път от
ответника/ и при това
положение кой валидно е платил, РС не бил обсъдил. Ако РС приемал, че
продажната цена на имота е 17 800 лв. и по делото нямало спор, че
тя е заплатила първа по сметките на
продавачките, то цената на имота е била платена
само от нея изцяло, а надвнесената от въззиваемия
сума била извън тази цена. Твърди и, че атакуваното решение е постановено при съществено процесуално нарушение заради неуказването й от РС да докаже
определени факти, на които по-късно съдът мотивирал решението си и че РС бил изградил мотивите на решението
си върху незначителни за спора обстоятелства, а важните такива не бил взел под внимание. Излага подробни свои аргументи в подкрепа на тезата си в жалбата. Моли
въззивния ОС да отмени изцяло атакуваното
Решение, като неправилно и незаконосъобразно, и вместо него
да постановите друго, с което да уважи изцяло предявения от нея иск, със законните
последици. Няма нови доказателствени искания пред въззивната инстанция.
Претендира всички свои разноски пред двете инстанции. В този смисъл е
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат пред настоящата въззивна
инстанция, както и представената от нея предварителна писмена Защита по делото.
В законния 2-
седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор от въззиваемата
страна-
ответника П.Р.П./***/, който счита, че оплакванията
във в.жалба са изцяло неоснователни и недоказани, че постановеното Решение от
РС не страда от посочените във въззивната жалба пороци, че същото е мотивирано,
обосновано, законосъобразно и правилно. Излага подробни фактически и правни арументи
в подкрепа на защитните си тези, като заявява, че правилно в решението си РС бил преценил, че плащането на цената предварително или в деня на сключване на договора доказвало, че съпрузите
са разполагали с паричните средства преди и в момента на
придобиването на имота, както и че трансформацията е
възможна при доказване произхода на средствата. Счита, че правилно РС бил разпределил доказателствената тежест между страните
по делото и бил указал, че в тежест
на въззивницата- ищца било да докаже/пълно и
главно/ твърденията си, че средствата
за закупуване на процесния имот са й превеждани по нейна сметка в ПИБ- АД от нейните родители, който работили в чужбина и от сестра й в
продължение на няколко години. Заявява, че за да се
обори установената в чл.21, ал.3 от СК
презумпция за съвместен
принос, било
необходимо да се установи основанието, на което тези преводи са правени по личната й сметка и, че именно тези средства са вложена
за покупка на процесния имот. Счита, че правилно РС бил преценил, че в производството въззивницата не била ангажирала доказателства относно твърдението си, че към момента на
придобиване на имота с бившия й съпруг била имали
проблеми и въпреки усилията, които полагала още тогава разбрала, че
бракът им нямало да продължи дълго. Заявява, че от
доказателствата по делото на РС се било установило, че почти през
цялото време на брачния им живот той упражнявал
трудова дейност и
допринасял финансово за семейството, включително и като теглил банкови кредити, поради което
атакуваното Решение на РС било изцяло съобразено със задължителната
практика на съдилищата по идентични казуси. Според нея правилно РС бил преценил в решението си, че преводът на суми по разплащателната сметка на ищцата от сестра й
установява единствено плащането, което като фактическо действие можело да покрива различни фактически състави- връщане на заем, предоставяме на заем и др. Заявява, че в ИМ
въззивницата не посочила изрично
основанието за извършения превод, като и в хода на делото пред РС тя не представила доказателства в тази насока, тъй като съгласно
чл.22, ал.1 от СК вещни права, придобити по време на брака по
наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Счита,
че в случая по делото не се било установено да са
налице две съвпадащи
намерения на ищцата и сестра й за безвъзмездно предоставяне съответно - получаване на определена сума пари.
Дори и да се приемело, че въззивницата е дарена от сестра си с процесната сума, то тя не ангажирала доказателства, че намерението на сестра й е
било сумата да се предостави в полза само на нея, а не в полза на цялото семейство/включващо въззиваемия и
общото им дете/. Заявява, че при закупуване на недвижим
имот в нотариалния акт страните обикновено вписвали, като
продажна цена не реално
договорената между тях цена, а сумата от данъчна оценка на
имота, което се правело за да се
спестят както данъци на продавачите ,така и разноски на купувачите, които плащат нотариални такси, данък придобиване дакса вписване при изповядване на сделката, което се било случило и при процесния нотариален акт.
Заявява, че имотът бил придобит по време на
брака на страните и бил заплатен от изцяло със
семейни средства и бил представлявал СИО на
двамата, която след
развода им се трансформирала в
обикновена съсобственост при равни квоти от по 1/2 ид.ч. за всеки от тях. Счита, че по делото на
РС въззивницата не била доказала
твърденията си, че платената цена
за апартамента е само и изцяло 17 800 лв. Поради което моли ОС да постанови
съдебно решение, с което да отхвърли изцяло, като неоснователна и
недоказана въззивната жалба и да потвърди изцяло обжалваното решение, като законосъобразно, правилно и обосновано. Няма свои нови доказателствени искания по делото.
Претендира
да му се присъдят направените разноски пред настоящата въззивна инстанция. В този смисъл е и представената предварително кратка Писмена защита пред
настоящата въззивна съдебна инстанция в последното открито съдебно заседание
пред ОС- Ст.Загора.
Въззивният ОС- С., след като провери събраните по делото писмени и гласни доказателства,
като обсъди доводите на всяка от страните, и приложимите по казусите
материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по
несъмнен и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Трансформацията е възможна при
доказване произхода на средствата, с които е закупен
процесния недвижим имот. В случая правилно РС е преценил в мотивите на атакуваното
му Решение, че плащането на цената предварително или в деня на сключване на самия договор доказва, че всеки един от съпрузите е
разполагал с паричните средства към момента
на придобиването на имота. В този смисъл правилно РС в Доклада си по делото е разпределил доказателствената тежест между страните по делото и е указал, че в тежест на ищцата- въззивница е да докаже
при условията на пълно и главно доказване твърденията
си, че паричните средства
за закупуване на процесния недвиим имот са й били превеждани по нейната сметка в
ПИБ- АД от нейните родители, който били работили в чужбина и от сестра й в продължение
на няколко години. Налице е оборимата
законово презумпция по чл.21, ал.3 от СК за съвместен
принос
на двамата съпрузи по време на брака им, поради което е следвало да се установи и докаже фактическото
и правното основание,
на което тези парични преводи са правени по личната сметка на въззивницата- ищца, и че именно тези парични средства
са били вложена от нея за покупката на целия процесен недвижим имот. В тази връзка
въззивният съд счита, че правилно РС е
преценил, че в в първоинстанционното производтвото пред него ищцата- въззивница не е била ангажира надлежните доказателства относно твърдението си в ИМ, че към момента на придобиване на имота с бившия й
съпруг са имали проблеми и въпреки усилията,
които полагала още тогава тя била разбрала, че бракът им
нямало да продължи дълго. Напротив- видно от
събраните по делото писмени и гласни доказателсва пред РС е било установено и
доказано, че през по- голямата част от време на съвместния им брачен живот, съпругът- въззиваем е упражнявал трудова дейност и е допринасял съществено финансово за семейството им, включително и като е теглил и рефинансирал банкови кредити. Също така правилно РС е преценил в атакуваното му Решение, че преводът на суми по разплащателната сметка на въззивницата- ищца от сестра й установява единствено и само плащането, което фактическо
действие може да представлява връщане на паричен заем, предоставяне на паричен заем, дарение и други фактически
състави. В своята ИМ въззивницата- ищца не сочи
изрично конкретно фактическо и правно основание за извършения
паричен превод и пред РС не
е представила каквито и да са доказателства в този смисъл. В случая по
делото на РС не се е установило
и доказало по категоричен начин, че са налице
две съвпадащи си намерения на въззивницата- ищца и сестра й за някакво безвъзмездно предоставяне и получаване
на определена парични суми, като дори и да
се приеме, че въззивницата е била дарена от сестра си с процесната сума, то първата не е ангажирала доказателства, че намерението на сестра й е
било сумата да се предостави в полза само на нея, а не в полза на цялото им семейство, включващо към онзи момент съпрута
й и общото на
страните дете. Следователно независимо дали продавачите
и купувачите са се договорили в нотариалния акт да се впише, като продажна цена на
апартамента неговата официална данъчна данъчна оценка, и дори тя да е била на практика 2 пъти по- ниска от реално договорената между страните цена на имота, съгласно нормата на
чл.22, ал.1 от СК, вещните права, придобити по време на брака по наследство и по
дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил.
В конкретния случай процесния недвижим имотъ е очевидно и безспорно е бил придобит по време на
брака на страните и е бил заплатен от двамата
съпрузи почти по равно, изцяло със семейни средства и е следователно е станал тяхна СИО. След официалния им развод тази бездялова СИО се е трансформира в обикновена дялова съсобственост
между бившите вече съпрузи, при равни квоти от
по 1/2 ид.ч. за
всеки от тях. Нито по делото
на РС, нито по настоящото въззивно дело не се доказаха
твърденията на въззивницата, че общата платена цена за придобиване на целия апартамент е била точно твърдяната
от въззивницата сума от 17 800 лв. Напротив- в хода на съдебното дирене пред РС
е било установено, че продажна цена на имота е платена заедно от двамата тогавашни съпрузи/сега вече разведени/-
страни по делото, като посоченото на платежния документ основание е „капаро по предварителен договор
за покупка на недвижими имот"
и „плащане покупка на имот", която е общо в размер на 34 665.59 лв., което се доказва и от неоспореното и прието изцяло
заключението на съдебно- икономическата експертиза пред РС,
Следователно е останала недоказана тезата на
въззивницата, че цената на покупката е била точно тези платени само от нея 17 800 лв., и че последващият паричен превод от тогавашния й съпруг
на едната от продавачките н. к.била само с цел неговото
„гарантиране" при евентуален бъдещ развод. Очевидно на датата на покупко- продажбата
на процесния апартамент/01.09.2010г./ въззиваемият е нямало как да знае, че през
2017г. ще се разведе с въззивницата. Поради което въззивният
съд приема, че единственият очевиден тогава повод да
преведе толкова голяма сума на една от продавачките е само
да заплати половината от общата истинска цена на имота на една от двете продавачки. Следователно
напълно мотивиран, обоснован и доказан е извода на РС, че при наличието
безспорно на две продавачки/сестри/ и на двама купувачи/тогавашните съпрузи-
сега страни по делото/, съпругата- въззивница е превела 1/2 от
реалната обща цена на имота на едната продавачка, а съпругът- въззиваем е превел другата ½ част от тази обща цена на апартамента
по сметката на другата продавачка, като по този
начин двамата
купувачи са изплатили общо цената на двете продавачки. Не се доказа
защитната теза във въззивната жалба на бившата съпруга, че целият имот бил струвал само 17 800 лв., тъй като платената цена от двамата купувачи на двете продавачки е
била близо два пъти по- висока от данъчната му оценка и от оценката му, посочена
като цена в
нот.акт-
видно от заключението на вещото лице пред РС, тъй като
данъчната оценка е точно 17 712 лв., и страните са вписали като продажна цена закръглената сума 17 800 лв. В подкрепа на това е
и безспорно доказания пред РС факт, че от сметката си в
„Първа Инвестиционна Банка"/ПИБ/- АД, клон к., въззивницата е превела по сметките на двете
продавачки на процесния недвижим имот общо
сумата 21 356. 58 лв., като от сметка
на въззиваемия в същата банка са преведени 13 300 лв. на 01.09.2010г. по сметката на продавачката Недка Д. Колева на основание
„плащане покупка на имот по договор", и общата сума, преведена от сметките на двамата тогавашни
съпрузи в „ПИБ"- АД по
сметките на двете продавачки на апартамента основанието е „капаро по предварителен договор за покупка на недвижим имот" и на
основание „плащане покупка на имот по договор" с обща сума 34 665, 59 лв. По делото не се доказа по безспорен
и категоричен начин тезата на въззивницата, че цената на
апартамента е платена изцяло със суми от нейната сметка и че
това са парични суми, събрани от
преводите, които са й
правили родителите й и сестра й, тъй като не са представени никакви убедителни
доказателства за произхода на тези средства и за основанията
за превждането
им по сметката на въззивницата. Наред с това пред РС е
било доказано, че за да закупят апартамента страните са се нуждаели от много средства и на 31.08.2010г. въззиваемият
П. е изтеглил потребителски кредит в
размер на 15 400 лв. от „ОББ"АД- София, клон к., и в
последствие се наложило отново за задоволяване нуждите на семейството им, поради което на 20.11.2012г. той рефинансирал/увеличил/ размера на вече предоставения
му кредит с още 5 000 лв. При което/видно от представените пред РС доказателства/ след приспадане
на погасяванията от 2010г. до
2012г. размера на кредита му се увеличил на общо 20 000 лв. Безспорно за задоволяване на семейните нужди на
17.04.2015г. пак увеличил /рефинансирал/ размера на
предоставения му кредит с още 5 000 лв. до общ размер на 20 000 лв. след
приспадане на погашенията в периода от 2012г.
до 2015г., за което бил съставен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 17.04.2015г., подписан между кредитора „ОББ"- АД, клон к. и дебитора. Видно от
писмените и гласните доказателства по първоинстанционното дело, през
годините на брачния живот на страните въззиваемият непрекъснато е работил
и получавал трудови доходи, заначително надвишаващи средните, а въззивницата не е работила през повечето време на брака
им , а когато работила
е получавала доходи значително по-ниски от неговите. Законът поставя съвместният
принос в основата на СИО и предполага, че такъв е налице, защото изхожда от нормалното състояние на нещата, и когато бъде установена пълна липса на съвместен принос, то СИО не може да възникне, независимо от възмездния характер на
придобивното основание, което е смисъла на иска по чл.21, ал.4 от СК. В конкретният случай по безспорен начин е доказан пред РС съвместен принос между двамата тогавашни съпрузи за придобиването на процесния
недвижим имот, поради което предявените искове се явяват изцяло неоснователни и недоказани, и напълно
мотивирано, законосъобразно и правилно те са били изцяло отхвърлени от РС в атакуваното му решение. Поради което
въззивният съд счита, че следва да остави изцяло без уважение процесната
въззивна жалба на ищцата, и да потвърди напълно атакуваното решение на РС.
С оглед изхода на
делото пред въззивната инстанция, на основание чл.273 във вр. с чл.78, ал.3 и
чл.80- 81 от ГПК, въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на въззиваемия
направените от него разноски за един пълномощник- адвокат в размер на
1 300 лв. с включен в него 20 % ДДС съгласно чл.96, ал.1 от ЗДДС.
Настоящото въззивно
Решение може да се обжалва от всяка от страните в 1- месечен срок от връчването
му, с касационна жалба чрез въззивния ОС- С.пред ВКС- С.
Ето защо предвид гореизложените
мотиви и на основание чл.272 във вр. с чл.72, ал.2 и чл.80 от ГПК във
вр. с чл.21, ал.3 и 4 и чл.23, ал.1 от СК, въззивният ОС- С.,
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 338/08.06.2018г. по гр.д.№ 2700/2017г. по описа
на РС- к., обл.С.
ОСЪЖДА М.К. М.- ЕГН **********о*** да
заплати на П.Р.П.- ЕГН ********** *** сумата 1 300 лв./хиляда и триста лева/ с 20 % ДДС разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от
всяка от страните, в 1- месечен
срок от връчването му чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :