Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 4457 21.11.2019 година град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, XVIII състав, в публично заседание на седми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на секретаря Радка
Цекова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 10699 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правна квалификация по чл. 318, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД.
Ищецът „КАМ 919“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе № 254 е
предявил против „СТОРКО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и управление: гр.
София, ж.к. Инд. зона, ул. 3020 № 34, ет. 1 искове са осъждане на ответника да
заплати следните суми: 7226,38 лева
- главница, дължима по договор за покупко - продажба на стоки,
индивидуализирани във фактура № 50249/02.01.2018 г. на стойност 956,16 лв. с
вкл. ДДС, фактура № 50268/04.01.2018 г. на стойност 2375,28 лв. с вкл. ДДС и
фактура № 50322/11.01.2018 г. на стойност 3894,94 лв. с вкл. ДДС и сумата от 344,94 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 03.01.2018 г. до 28.06.2018 г., ведно със законна лихва
върху главницата от подаване на исковата молба – 28,06,2019 г. до изплащане на
вземането.
В исковата молба се твърди, че по
силата на установени между „СТОРКО“ ЕООД и „КАМ 919“ ЕООД облигационни
отношение относно продажбата на опаковки от велпапе и дървени палети, ищецът е
продал на „СТОРКО“ ЕООД следните стоки: щанцова тава 6 х 850 – 3В бяло с 2
цвята - 10500 броя; щанцова тава 12 х 580 – 3В с 2 цвята – 5040 броя; каширана
тава „Родна стряха“ 12 х 0,7 – 5000 – 5250 броя, дървени палети 80/120 – 3
броя.
Твърди се, че ищецът е изпълнил точно
и добросъвестно задълженията си по така сключения договор, като е предал стоките на ответното дружество. В съответствие с договора били издадени данъчни
фактури, посочени в исковата молба и експедиционни бележки към тях.
Твърди се, че всички фактури и
експедиционни бележки са били представени и приети от ответното дружество.
Твърди се, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по така сключения договор, не е заплатил дължимата от него
цена, поради което се иска същият да бъде осъден да я заплати.
Претендират се разноски както по
настоящото производство, така и в производството по обезпечение на бъдещ иск,
за което било образувано ч. гр. д. № 8411/2018 г. по описа на ПдРС.
В законоустановения срок не е постъпило
отговор на исковата молба. Извън срока
за отговор се оспорва иска по основание и размер.
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XVIII граждански състав след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235,
ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:
По
делото като писмени доказателства за приети: фактури с № 50249/02.01.2018 г. на
стойност 956,16 лв. с вкл. ДДС, 50268/04.01.2018 г. на стойност 2375,28 лв. с
вкл. ДДС и 50322/11.01.2018 г. на стойност 3894,94 лв. с вкл. ДДС, както и експедиционни
бележки към тях.
От заключението на съдебно-счетоводна
експертиза, което настоящата съдебна инстанция кредитира изцяло като обективно
и компетентно дадено, се установява, че посочените по-горе фактури са
осчетоводени при ищеца и ответника. Процесните фактури на обща стойност 7226,38
лв. не са платени на ищеца. Законната лихва за забава върху претендирана
главница е в общ размер на 344,24 лв.
за периода от 03.01.2018 г. до 28.06.2018 г.
При така установената по делото фактическа
обстановка, съдът от правна страна намира следното:
От събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че между страните по делото е възникнало
облигационно правоотношение, което има за предмет договор за покупко-продажба
на стоки- щанцовани тави, каширана тава и дървени палети.
И двете страни
са търговци, поради които по
отношение на сключената
от тях сделка
намират приложение правилата на търговската продажба. Последната е неформален
договор, ето защо, документите по чл. 321 ТЗ имат само доказателствено значение,
включително и фактурите.
След като ответното дружество е осчетоводило процесните фактури в
счетоводството си следва извода, че ищецът е изпълнил задълженията си по
договора за продажба. По силата на възникналата облигационноправна връзка в
правната сфера на ответника е възникнало задължение да заплати цената на
доставените стоки, която е в размер на общо
7226,38 лева.
С оглед основателността на иска за
главница, основателен се явява и акцесорния иск за мораторна лихва върху
дължимата сума. Съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената
при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я получи,
освен ако е уговорено друго. В разглеждания казус, видно от приетите по делото
експедиционни бележки, към датата на издаване
на процесните фактури стоката е била предадена на купувача. Поради това съдът
намира, че ответникът в качеството му на купувач е изпаднал в забава от
03,01,2018 г.
Ето защо
наред с главното неплатено вземане по фактури № 50249/02.01.2018 г. на
стойност 956,16 лв. с вкл. ДДС, 50268/04.01.2018 г. на стойност 2375,28 лв. с
вкл. ДДС и 50322/11.01.2018 г. на стойност 3894,94 лв. с вкл. ДДС, на основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД ответникът дължи претендираното от ищеца
обезщетение за забавено плащане на непогасената главница.
Конкретния
размер на мораторната лихва е изчислен от в. л. К. по приетата ССЕ и е в размер
на 344,24 лв., а до пълния претендиран размер от 344,94 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Законната лихва върху главница се дължи и от предявяване на претенцията
в съда- 28.06.2018 г. до пълното изплащане на вземането по главницата.
По отношение на
разноските:
Предвид изхода от спора, на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълния им
размер, доколкото исковете са изцяло уважени. Разноските надлежно се
претендират, като за същите е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице
доказателства, че те са реално направени. В тях се включват внесената държавна
такса в размер на 342 лв., депозит за вещо лице – 120 лв., адвокатско
възнаграждение в размер от 1200 лв. Следва да се присъдят и направените
разноски по обезпечителното производство- за държавна такса 40 лв., адвокатско
възнаграждение 600 лв. и 643,44 лв. такса на *** за налагане на обезпечителни
мерки.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „СТОРКО“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и управление: гр. София, ж.к. Инд. зона, ул. 3020 № 34, ет. 1, да
заплати на „КАМ 919“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе № 254 следните суми: 7226,38 лева - главница, дължима по договор за покупко - продажба
на стоки, индивидуализирани във фактура № 50249/02.01.2018 г. на стойност
956,16 лв. с вкл. ДДС, фактура № 50268/04.01.2018 г. на стойност 2375,28 лв. с
вкл. ДДС и фактура № 50322/11.01.2018 г. на стойност 3894,94 лв. с вкл. ДДС,
сумата от 344,24 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 03.01.2018 г. до 28.06.2018 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
забава за разликата до пълния предявен размер от 344,94 лв., ведно със законна
лихва върху главницата, начиная от
28,06,2019 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото разноски
в общ размер на 2945,44 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :/п/ Николай Стоянов
Вярно
с оригинала!
РЦ