Р Е Ш Е Н И Е № 260943
гр. Пловдив, 20.08.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, II-ри състав в
закрито заседание на двадесети август две хиляди двадесет и първа година с
председател:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Велина
Дублекова
като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 482 по описа на
съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по чл. 247 от ГПК.
Делото
се докладва по повод молба за допълване на решението в частта за разноските вх.
№ 279629 / 21.07.2021 г., подадена от ищеца в производството П.Г.М. чрез адв.
В. Х. Т.–Б. с искане съдът да допълни постановеното по делото Решение № 260886
/ 09.07.2021 г. в частта за разноските по съображения, че изводите на съда по
въпроса за дължимостта на разноските от мотивната част на решението не са
обективирани в изричен диспозитив в съдебното решение. Препис от молбата е
връчен на насрещната страна на дата 09.08.2021 г. като в предоставения
едноседмичен срок не е постъпило становище.
Постъпила
е също така молба вх. № 280128 / 29.07.2021 г. от П.Г.М. чрез адв. В. Х. Т.–Б. с
правно основание чл. 247 от ГПК. Иска се от съда да поправи очевидна фактическа
грешка в постановеното по делото решение № 260886 / 09.07.2021 г. Молителят
счита, че е налице разминаване във волята на съда по отношение на отхвърлената
част от исковата претенция доколкото е посочено, че се отхвърля претенцията за
главницата за разликата над присъдения размер до пълния претендиран от 80 000
лв., което не съответствало на изложеното в мотивите, където се признава за
установено в отношенията между страните, че размерът на главницата е
53 320 лв. Посочва се, че именно такава претенция е предмет на
депозираната искова молба по чл. 422 от ГПК. Осъществена е размяна на книжа
между страните като в предоставения срок не е постъпило становище.
Настоящият съдебен състав като съобрази изложеното в
молбите и взе предвид данните по делото, намери за установено следното:
По молба вх. №
279629 / 21.07.2021 г.
Молбата е подадена от легитимирано лице – ищецът в
производството и в срока за обжалване на решението, поради което същата се
явява допустима. Разгледана по същество тя е и основателна. Очевидна фактическа
грешка е налице, когато има несъответствие между формираната истинска воля на
съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. Такъв е
въпросът, повдигнат с молба вх. № 279629 / 21.07.2021 г. Макар молителят да се
позовава на нормата на чл. 248, ал. 1 от ГПК, по правния си характер искането
му е такова за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като в изложеното от
него не се възразява по размера на разноските.
Касае се за пропуск ясно изразената воля на съда в
частта за разноските да бъде обективирана в диспозитивната част на решението. В
мотивите на решението съдът се е произнесъл по претенциите на страните за
разноски, като приел, че с оглед частичната основателност на исковата
претенция, страните си дължат разноски по съразмерност, както следва:
ответниците дължат на ищеца разноски в общ размер на 1779,75 лв. за исковото
производство и разноски в общ размер на 1029,08 лв. за заповедното
производство, а ищецът дължи на всеки от ответниците разноски в размер на по
375 лв. Налице е пропуск съдът да обективира формираната от него воля в
диспозитива на решението в частта за разноските.
Ето защо съдът намери искането на ищеца,
обективирано в молба вх. № 279629 / 21.07.2021 г. за основателно и ще го уважи.
В връзка с гореизложеното следва да се посочи, че
очевидна фактическа грешка на решението може да бъде поправена и по инициатива
на съда. В настоящия случай съдът служебно констатира, че е пропуснал в
диспозитива на решението да се произнесе по разноските дължими по съразмерност
от ищеца на ответниците, за което съдът е формирал воля в мотивната част на
решението.
Ето защо следва да бъде допусната поправка на
очевидна фактическа грешка на решението в частта за разноските, дължими от
ищеца на ответниците.
По молба вх. №
280128 / 29.07.2021 г.
Съдът намира молбата за допустима като такава,
депозирана в срока за обжалване на решението и от легитимирано лице – ищецът по
делото.
Разгледана по същество обаче същата се явява
неоснователна, тъй като не се установява твърдяното разминаване във волята на
съда по отношение на отхвърлителната част на диспозитива, по следните
съображения:
Съдът се е
произнесъл по исковете така, както са били формулирани от ищеца М. с исковата
молба, а именно: да бъде признато за установено по отношение на длъжниците Р.З.З.
и М.З.З., че дължат сумите от по 26 660 лв. – представляваща 1/3 идеална
част за всеки от длъжниците от неплатена главница в общ размер от 80 000
лв.
С исковата молба ищецът твърди, че общият размер на
дълга – главница е в размер на 80 000 лв. и съответно мотивира, че
претендира от всеки от двамата ответници сумата от 26 660 лв., която сума
се явява 1/3 част от неплатената главница от 80 000 лв. Съответно така е
формулиран и петитумът: да бъде признато за установено, че всеки от ответниците
дължи на ищеца сумата от по 26 000 лв.- представляваща 1/3 идеална част за
всеки от длъжниците от неплатена главница в общ размер от 80 000 лв. В
този смисъл са и твърденията касателно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на докумнт по чл.417 ГПК– ответниците са
задължени да платят на ищеца сумата от по 26 660 лв. – представляваща 1/3
ид. част за всеки от длъжниците от неплатена главница в общ размер от
80 000 лв.
Именно с оглед твърденията на ищеца и формулирания
от него петитум съдът е изследвал въпросът за наличието на неплатена главница и
нейният размер, като в мотивната част на първоинстанционното решение ясно и
последователно е посочено, че този размер – 80 000 лв., произтича от
споразумение, обективирано в нотариален акт за договорна ипотека № 2 от
26.03.2013 г., том II, рег. № 1656 по
нот. дело № 187 / 2013 г. на нотариус С.З.с рег. № *** към НК. Съгласно него
общият размер на главницата, дължима от ответниците, възлиза на 80 000 лв.
и е следвало да бъде погасена на четири равни вноски от по 20 000 лв.
Доколкото съдът е приел за установено, че вноската от 20 000 лв. с падеж
30.12.2013 г. е погасена поради изтекла давност, то и общият установен размер
на задължението по споразумението възлиза на 60 000 лв., поради което
съдът е уважил исковете до размер от 20 000 лв. по отношение на всеки от
ответниците, тъй като е приел, че 1/3 идеална част от 60 000 лв. е
20 000лв.
С исковата молба сумата от 53 320 лв. –
неплатена главница е твърдяна от ищеца единствено и само във връзка с обективно
съединените искове за присъждане на обезщетение за забава, а именно че общото
задължение на двамата ответници за забава в размер на 15 285 лв. е
определено върху общото им задължение от 53 320 лв.
Ето защо искането за поправка на очевидна фактическа
грешка, обективрано в молба вх. № 280128 / 29.07.2021 г., се явява неоснователно и като такова ще се остави без уважение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 247, ал. 1,
предл. първо от ГПК, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 260886/ 09.07.2021г., постановено по
гр.дело № 482 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, II-ри гр. състав, както следва:
В диспозитива на
решението, след абзац първи, се добавя следното:
„ОСЪЖДА Р.З.З., ЕГН **********, с адрес *** и М.З.З., ЕГН **********,
с адрес *** да заплатят общо на П.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1 779,75 лв. (хиляда
седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки), разноски
в производството по гр. дело № 482/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, както и сумата от 1029,08 лв. (хиляда двадесет и девет лева и осем стотинки), разноски
в производството по ч.гр.дело № 17548/ 2019г. по
описа на Районен съд- Пловдив.
ОСЪЖДА П.Г.М., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.З.З.,
ЕГН **********, с адрес *** и на М.З.З., ЕГН **********, с адрес *** сумата от по 375 лв. (триста седемдесет и
пет лева), разноски в
производството по гр. дело № 482/ 2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив.“
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ като
неоснователно искането за поправка на
очевидна фактическа грешка в Решение № 260886/ 09.07.2021г., постановено по
гр.дело № 482 по описа за 2021 г. на Окръжен съд – Пловдив, II-ри гр. състав, заявено от П.Г.М., ЕГН ********** с
молба вх. № 280128 / 29.07.2021 г.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: