№ 78
гр. С., 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Т. Генева
Членове:Ваня Н. Иванова
ГЕОРГИ СТ. МУЛЕШКОВ
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Евгения Т. Генева Въззивно гражданско дело
№ 20211800500466 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 ГПК.
Образувано е по жалба на ИВ. И.. Д. с ЕГН ********** и В. СТ. Й. с
ЕГН **********,двете от гр.Е.,против решение на РС-П. № 4 от 10.02.2021г.
по гр.д.№ 288/2019г.,с което по реда на чл.422,ал.1 ГПК е признато за
установено,че въззивничките дължат на „Б. ДСК“ЕАД,ЕИК ************
сумите,за които е издадена заповед за изпълнение № 941 от 29.09.2017г. по
ч.гр.д.№ 779/2017г., а именно: 6047.84 евро главница,1952.92 лв. договорна
лихва, за периода от 04.05.2015г. до 28.09.2017г.,395.54 евро наказателна
лихва за периода от 03.02.2017г. до 28.09.2017г.135 евро заемни такси,ведно
със законната лихва,считано от 29.09.2017г. до окончателното погасяване на
задължението, и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца 483.72 лв.
разноски по заповедното производство и 863лв. разноски по исковото
производство.Релевират се оплаквания за нарушение на материалния закон,на
съдопроизводствените правила и необоснованост.Решението било
недопустимо като постановено по недопустима искова молба-подадена
преждевременно,преди обявяване на предсрочната изискуемост на
вземането.Съдът не обсъдил възражението на Й. във връзка с чл.147 ЗЗД ,от
което следвало,че задълженията на поръчителя били погасени.Вещото лице
установило,че редица погасителни вноски не били коректно осчетоводявани
съгласно погасителните планове.Вещото лице установило,че кредитът бил
обслужван редовно до 16.10.2014г.,въпреки което до втората половина на
1
2013г. е имало периоди,в които главницата е нараствала въпреки
погашенията.В допълнителното заключение се установявало,че въпреки
фиксирането на лихвения процент за целия период и в двата погасителни
плана,към датата на влизане в сила на съответния погасителен план имало
промяна на главницата.вещото лице установило седем такива периода до
29.09.2017г.,повечето от които преди датата,до която кредитът е обслужване
редовно.Завишавайки неправомерно главницата,банката е начислявала лихви
на тази погрешна база в недължим размер.Неверно било твърдението в
исковата молба,че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на
15.09.2017г.Фактически това станало в много по-ранен моменти между
страните били водели други дела относно същия договор за кредит.Тъй като
предсрочната изискуемост настъпила по –рано,не следвало да се начисляват
лихви,освен законната лихва.Договорът за кредит за текущо потребление от
13.05.2008г. и допълнителните споразумения от 18.03.2013г. и 18.12.2013г.
били нищожни поради противоречие с императивни
норми.Впрочем,допълнителните споразумения не били подписани от Й.,както
и Общите условия.Последните противоречали на Директива 2008/48/ЕО и
Директива 2014/17/ЕС.Съдът необосновано приел,че обявяването на
предсрочна изискуемост през 2016г. е нередовно,от което следвало ново
обявяване на предсрочна изискуемост.През 2016г. банката обявила на
длъжниците предсрочната изискуемост с нотариална покана,поради което
към момента на предявяване на иска правата били погасени по давност.
Претендират се съдебни разноски за заповедното,първоинстнационното и
въззивното производство.
Въззиваемата банка оспорва жалбата и поддържа решението.През
2016г. банката инициирала заповедно производство неуспешно,тъй като
съдът приел,че не е налице редовно обявяване на предсрочната
изискуемост.Това мотивирало кредитора да обяви отново предсрочна
изискуемост с уведомления изх.№ 10-20-02452/29.08.2017г. и № 10-20-
02453/29.08.2017г.Срокът по чл.147 ЗЗД не бил изтекъл,тъй като
уведомленията били изпратени едновременно на главния длъжник и на
поръчителя и заповедното производство било инициирано още на
29.09.2017г., макар и на ненадлежния съд, откъдето било изпратено по
подсъдност на ПРС.Първият погасителен план бил с преференциален лихвен
процент по програма“Престиж“и ,бидейки в забава, длъжницата сама
предизвикала промяната на лихвения процент в по-висок
такъв.Осчетоводяването на погасителните вноски съответствало на
разпоредбата на чл.76, ал.2 ЗЗД.Не били налице неравноправни
клаузи;подписвайки допълнителните споразумения,длъжницата съзнателно
приела параметрите на договора;поради качеството на длъжник по няколко
договора за кредит,тя била уведомена от Общите условия за т.н.крос-дифолт
клауза-ако по един от договорите е налице забава, то всички кредити в
общата кредитна диспозиция се обявяват за предсрочно изискуеми-право,от
което кредиторът не се възползвал.Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
2
След преценка на доводите на страните поотделно и в тяхната
съвкупност,съдът намира жалбата процесуално допустима и основателна.
На 13.05.2008г. е подписан договор за текущо потребление/л.4/,по
силата на който Д. е получила 7500 евро.Не се спори,че сумата е
усвоена.Кредитът е обезпечен с договор за поръчителство ,сключен на
12.05.2008г. с Й../л.5/.Общите условия не са подписани от поръчителя и дори
не са споменати в договора за поръчителство.За сметка на това,в последния
изрично е вписано,че „Промяната на лихвата от Кредитора е задължителна за
страните.“Несъмнено такава клауза е нищожна поради очевидна
неравнопоставеност между страните в ущърб на икономически по-
слабата.Такава клауза в самия договор за кредит липсва и включването и в
договора за поръчителство обременява поръчителя по-тежко от главния
длъжник,което е лишено от правна и икономическа логика,а така също
несправедливо.На 18.03.2013г. е сключено допълнително споразумение с
Д.,според което непогасената част о начислените лихви към датата на
подписване на споразумението се капитализира към главницата по
кредита,лихвеният процент се увеличава от 7.45 % на 9.45%, ГПР се
увеличава от 8.26 % на 10.55%.В т.5А изрично се предвижда,че
поръчителката В.Й. отговаря по първоначалните параметри на договора, а не
по допълнителното споразумение.За сметка на това кредитът е обезпечен
допълнително- със залог върху вземания /пенсия и други плащания по
НОИ/.След девет месеца на 18.0.2013г. е сключено ново допълнително
споразумение с клауза за капитализиране на непогасената част от лихвите към
главницата на кредита.Не се увеличава лихвения процент и ГПР,но се
удължава срокът за издължаване на кредита със 72 месеца,считано от
18.12.2013г.Първоначалният срок е 120 месеца от датата на усвояването,т.е
вместо през 2018г. дългът следва да се погаси на 18.12.2019г.В това
споразумение обаче изрично е посочено,че поръчителката Й. отговаря за
параметрите на същото, а не на първоначалния договор, и споразумението е
подписано от поръчителката заедно с “анекс към договора за
поръчителство“,инкорпориран в същия документ.При това тя се отказва от
правата си по чл.147 ГПК, в очебийно противоречие със справедливостта,
навеждащо недобросъвестност на кредитора. С второто допълнително
споразумение се приемат две нови обезпечения-залог на вземане върху
пенсия и залог върху вземане от трудово правоотношение.Двете
допълнителни споразумения са нищожни относно размера на лихвените
проценти поради противоречие с императивните разпоредби на Наредба № 9
от 03.04.2008г. на БНБ за оценка и класификация на рисковите експозиции на
банките и за установяване на специфични провизии на кредитен риск при
преструктуриране на кредита,която е била в сила към момента на подписване
на споразуменията.При капитализиране на тези незаконно завишени лихви
към главницата се е получило незаконосъобразно завишаване на
последната.Всички тези неблагоприятни за длъжника-потребител последици
не могат да бъдат санирани с неговото съгласие,защото фактически той е
принуден да даде такова-в противен случай кредитът ще бъде обявен за
предсрочно изискуем .Притиснат от труден избор между двете
3
хипотези,очевидно длъжникът избира варианта да приеме наложените му
условия с надеждата,че все пак ще бъде в състояние да погасява дълга.Това е
било реалност до определен момент,след който е настъпила втората хипотеза
и банката е обявила целия кредит за предсрочно изискуем с нотариална
покана изх.№ 10-20-01321/06.04.2016г.Действително,с разпореждане №
2373/14.07.2016г. по ч.гр.д.№ 831/2016г. на БРС е отказано издаване на
заповед за изпълнение с мотиви,че няма доказателства за настъпила
предсрочна изискуемост, но тази съдебен акт,постановен в заповедното
производство,не разрешава правния спор относно наличие на вземания със
сила на пресъдено нещо.Кредиторът е могъл да предяви осъдителен иск по
общия ред,но не е сторил това.Предпочел е отново да се възползва от
облекчения ред на заповедното производство и обявявайки отново
предсрочна изискуемост,фактически се облагодетелства с начисляване на
договорни и наказателни лихви и капитализирането им към главницата за
времето след повторното обявяване на предсрочна изискуемост.Този
неблагоприятен за длъжниците ефект е реализиран чрез успешно проведено
второ заповедно производство .Към момента на предявяване на иска по
чл.422 ГПК-21.05.2019г.,претенциите за изтекли лихви биха били погасени по
давност /при валидно обявяване на предсрочна изискуемост през април
2016г./съгласно чл.111,“в“ ЗЗД.Тези претенции обаче са изначално
неоснователни,тъй като се базират на нищожни клаузи в допълнителните
споразумения и в Общите условия,доколкото последните не са уговорени
индивидуално в светлината на разпоредбите на чл.146, ал.1 и ал.4 от ЗЗП.В
процесния казус е налице неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя: банката променя едностранно условията,при което
окончателната цена на предоставената парична сума е значително
завишена,без фактически потребителят да може да се откаже от договора/
хипотезите на чл. 143,т.10 и т.12 от ЗЗП/.Нищожни са не само клаузи на
допълнителните споразумения и Общите условия, а така също чл.7 и чл.8 от
договора,които дават право на кредитора да изменя базовия лихвен процент и
ГПР,без длъжникът да има някакъв контрол върху процеса.В посочените
клаузи липсва конкретика в критериите ,което фактическа предоставя
възможност за произвол.
При така установеното настоящият състав намира,че исковите
претенции са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.Решението на
първоинстнационния съд следва да бъде отменено поради противоречие с
материалния закон-разпоредбите на чл.26,ал.1,предл.първо и трето ,както и на
чл.146,ал.1 и ал.4 вр.чл.143,т.10 и т.12 от ЗЗП.Следва да се отбележи,че за
сумата по усвоения кредит,ако и доколкото не е погасена с направените
вноски, банката разполага с иск за реституирането им като дадени на
нищожно основание,което е извън предмета на настоящото производство.
Предвид изхода на делото въззиваемата страна следва да заплати на
въззивниците сторените разноски пред първата и въззивната инстанция: на
И.Д. 1300 лв. адвокатски хонорар и 500 лв. хонорар за вещо лице пред
първата инстанция , 413лв. държавна такса и 1000 лв. адвокатски хонорар за
4
въззивната инстанция; на В.Й. 1000лв. адвокатски хонорар за първата
инстанция и 1200 лв. адвокатски хонорар за въззивната инстанция.
Водим от горното, Софийски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4/10.02.2021г. на РС-П. по гр.д.№ 288/2019г. и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Б. ДСК“ЕАД,ЕИК ************ ,предявени с
искова молба вх.№ 411/21.05.2019гл по описа на ПРС солидарно против И..
И.. Д. с ЕГН ********** и В. СТ. Й. с ЕГН **********, за признаване на
установено по чл.422 ГПК,че дължат сумите 6047.84 евро главница, 1952.92
евро договорна лихва за периода от 03.02.2017г. до 28.09.2017г.,395.54 евро
наказателна лихва за периода от 03.02.2017г. до 28.09.2017г.,заемни такси 135
евро и законната лихва,считано от 29.09.2017г. до окончателно плащане на
задължението, за които е издадена заповед за изпълнение № 941/19.10.2017г.
и изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 779/2017г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ЕАД, ЕИК************ с адрес на управление
гр.С.,ул.“М.“ ..., да заплати на И.. И.. Д. с ЕГН ********** с адрес
гр.Е.,бул.“Р.“ № ...,вх....,ет.... ,ап.1 съдебни разноски за двете инстанции в
размер на 3213 лв.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ЕАД, ЕИК ************ с адрес на управление
гр.С.,ул.“М.“ № ..., да заплати на В. СТ. Й. с ЕГН ********** с адрес
гр.Е.,ул.“М.М.“ № ..., съдебни разноски за двете инстанции в размер на
2200лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5