РЕШЕНИЕ
№121 09.07.2018
г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд
граждански състав на двадесет и
шести юни през две хиляди и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Нина Моллова- Белчева
секретар Мая Деянова
като разгледа докладваното от с. Моллова- Белчева
гр.д.№ 147 по описа за 2018 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод исковата молба на Етажна собственост „М.”, находяща се в
КК „Слънчев бряг”, западна част, квартал Чайка, комплекс М., представлявано от М.Д.,
против „Д.Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в КК
„Слънчев бряг”, западна част, квартал Чайка, комплекс М., представлявано от К.В..
Твърди се, че ответното дружество било член на етажната собственост в
качеството си на собственик на магазини №№ 3, 5 и 6. Съгласно решение по т.4 на
Общото събрание от 07.08.2013 г., всеки собственик на самостоятелен обект в
комплекса следвало да заплаща годишна такса за поддръжка и управление на общите
части на комплекса в размер на 5 евро на квадратен метър, но не повече от 600
евро на обект. От тогава досега това решение не било променяно, независимо че
всяка година се провеждало редовно Общо събрание на етажната собственост.
Същото не било обжалвано и било влязло в законна сила. Дължимата суми за
притежаваните от ответника самостоятелни обекти били в общ размер от
1213.50
евро или 2373,40 лв. годишно, както следва: За Магазин № 3- 475.60 евро. /91.52 кв.м. х 5 евро/;
За Магазин № 5- 245.85 евро. /49.17 кв.м. х 5 евро/; За Магазин № 6- 492.05
евро. /98.41 кв.м. х 5 евро/. С протоколно
решение № 2 на Общото събрание на етажната собственост- точка 5-та, от 07.08.2013 г., бил изрично определен краен срок за
заплащане на дължимите от етажните собственици суми за поддръжка и управление
на общите части, а именно- 15.08. на съответната година. Същото решение за
краен срок на плащане било вземано на всяко следващо общо събрание. Ответникът
не бил изпълнил задължението си за заплащане на годишната такса за календарната
2017 години, независимо от обстоятелството, че извършвал търговска дейност в
притежаваните от него самостоятелни обекти. Отделно от това, в нарушение на
чл.50 от ЗУЕС, не бил внесъл дължимите от него суми за Фонд „Ремонт и
обновление" съгласно гласуваните от Общото събрание бюджети за
календарните 2014, 2015 и 2016 г. Принадлежащите към обектите на дружеството
идеални части от общите части на сградата били както следва: За Магазин № 3-
1.7 % идеални части, За Магазин № 5- 0.91 % идеални части и за Магазин № 6-
1.83 % идеални части. За 2014 г. бил гласуван бюджет на етажната собственост за
Фонд „Ремонт и обновление" в размер на 10042.76 лева. При този размер
дължимата от ответника вноска била в общ размер за трите самостоятелни обекта-
445.90 лева. За 2015 г. бил гласуван бюджет на етажната собственост за Фонд
„Ремонт и обновление" в размер на 10732.16 лева. При този размер дължимата
от ответника вноска била в общ размер за трите самостоятелни обекта- 476.51
лева. За 2016 г. бил гласуван бюджет на етажната собственост за Фонд „Ремонт и
обновление" в размер на 10662.16 лева. При този размер дължимата от
ответника вноска била в общ размер за трите самостоятелни обекта- 473.40 лева.
Или невнесените и дължими от ответника вноски за Фонд „Ремонт и обновление"
за календарните 2014, 2015 и 2016 г. били в общ размер на 1395.81 лева.
Ответникът бил поканен доброволно да заплати, но това не се случило. Предвид на
това се моли да бъде осъдено ответното дружество да заплати на етажната
собственост сумата от 2373.40 лева, представляваща
неизпълнено задължение на ответника за заплащане на разходи за поддръжка и
управление на общите части на ЕС „М." за 2017 г. за притежаваните от
ответника самостоятелни обекти, както и сумата от 1395.81 лева, представляваща
дължими от ответника вноски във фонд „Ремонт и обновление"
за календарните 2014, 2015 и 2016 г., ведно с лихва за забава, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Ответното дружество, в срока по чл.131
от ГПК, депозира писмен отговор, с който оспорва предявените претенции. Твърди,
че не ставало ясно от приетите бюджети за 2014, 2015, 2016 години какви били
паричните задължения на етажните собственици във връзка с постъпленията от
вноските на етажните собственици по чл. 51 от ЗУЕС, като липсвало конкретизация
на заложените в бюджети приходи и разходи, и незаконосъобразно били заложени
суми за фонд „Ремонт и обновление" в размер на 42 464 лв. В тази връзка се
излага, че съгласно чл. 50, ал. 2, т. 1 от ЗУЕС общото събрание на ЕС е компетентно
да приеме решение, с което да определи размера на ежемесечната вноска за фонд
ремонт за всеки етажен собственик, поради което било незаконосъобразно
председателят на ЕС да определя посредством бюджета обща сума, дължима от
всички етажни собственици за този фонд. По повод на изразените твърдения не
били приложени доказателствата, от които се следвали същите. Не се оспорва
обстоятелството, че ответника е собственик на магазини 3, 5 и 6, които били
недовършени. Наред с това представител на ответника не пребивавал повече от 30
дни в ЕС от 2013г. до началото на 2017г., поради което не дължал такса за
управление и поддръжка на общите части на сградата до Март 2017г. Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на взетите решения от общите събрания, проведени
на 07.08.2013г. и на
25.07.2014г. Твърди се, че с решение по гр.д. № 699/2014г. на
НРС, потвърдено от БОС по в.гр.д.№ 1277/2015г., били отменени решенията на ЕС
по отношение на това годишната такса за поддръжка и управлението на общите
части за 2014 г. да остане в размер на 5 евро на квадратен метър, но не повече
от 600 евро на обект; собственици, които не пребивават през годината да
заплащат половината от дължимата годишна такса за обекта си; избран контролен
съвет за срок от две години в състав А.Г., С.П. и Е.Н.; направа на
хидроизолация на покрива на един пласт с качествени материали, 12 лв./кв.м.
/около 6000 лв./, с гаранция 5 години, като 1500 евро да се платят от ап.62 за
сметка на бъдещи плащания за такса за поддръжка на общите части, а останалите
1500 евро да се платят от резерва на бюджета; премахване
дървения под и възстановяване първоначалния вид на тревната площ пред магазини
5 и 6, както и да се изгради разрушената ограда. Решението било влязло в сила
на 09.11.2015г. Въпреки това, управляващата ЕС на М. М.Д. продължавала да
изисква от собствениците да заплащат за поддръжка на общите части такса 5 Евро
на кв. м., но не повече от 600 Евро за обект, без да включва в дневния ред на
ОС на ЕС нито през 2016г., нито през 2017г. темата за определяне размера на
таксата за поддръжка и управление на к-са, както и размер на вноските за
поддържане на фонд "Ремонт и обновяване". По отношение проведените на
03.08.2015 г. и 03.08.2016 г. и през 2017 г. общи събрания също се навеждат
доводи за незаконосъобразност на взетите решения. Твърди се, че и други
собственици не били покрили задълженията си.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните, приложения по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори по
делото, а това се установява и от представените нотариални актове, че ответното
дружество е собственик на сочените по- горе три обекта- магазини, намиращи се в
етажната собственост. Твърди се от страна на ищецът, че по силата на решение на
общото събрание, проведено на 07.08.2013 г., всеки собственик на самостоятелен
обект в сградата следвало да заплаща годишна такса за управление и поддръжка на
общите части в размер на 5 евро на квадратен метър, но не повече от 600 евро на
обект. Заявява се и, че бил изрично определен краен срок за заплащане на сумите-
15.08. на съответната година. Въз основа на това решение се претендира и
заплащане от страна на ответника на сумата от общо 2373,40 лв. за трите обекта,
дължима за 2017 г. По делото е представен протокол № 2, който обективира
соченото решение. Видно обаче от съдържанието му, налага се извода, че същото е
взето само и единствено за 2013 г. В самата точка 4 изрично е посочено, че
касае 2013 г. В т.5 също е посочено, че крайният срок за заплащане на тези
такси за 2013 г. е 15.08.2013 г. В този смисъл следва да се приеме, че
въпросното решение на общото събрание касае конкретно 2013 г., като в нито един
момент не е наведено, че този размер се следва и за последващите години до
евентуалната му промяна. Този извод се налага и от заявеното и неспорно между страните,
че през 2014 г. общото събрание отново било взело решение таксата да бъда в
същия размер. Противно на логиката е ако целта е била с решението от 2013 г.
да се определи размера на годишната
вноска занапред, през 2014 г. отново да се взема същото решение. Действително
решенията на общото събрание, проведено през 2014 г., са били отменени по
съдебен ред, но тук съдът се позовава на тях само с оглед тълкуване волята на
етажните собственици. От приложените протоколи за проведени общи събрания през
2015 г., 2016 г. и 2017 г. не е бил определян размер на годишната такса за
поддръжка и управление на общите части, което прави претенцията за осъждане на
ответника за сумата от 2373,40 лв. недоказана и като такава следва да бъде
отхвърлена.
По отношение на претенцията
за заплащане на сумата от общо 1395,81 лв., представляваща дължими от ответника
вноски във фонд „Ремонт и обновяване” за 2014 г., 2015 г., 2016 г., съдът я
намира за неоснователна. Съгласно нормата на чл. 50, ал.1 от ЗУЕС, общото
събрание на собствениците или на сдружението създава и поддържа фонд „Ремонт и
обновяване”. Според ал.2 на същият член, средствата във фонда се набират от
ежемесечни вноски на собствениците в размер, определен от общото събрание
съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по- малко от 1% от минималната работна заплата, както и от
други източници. Чл.11, ал.1, т.7 от ЗУЕС поставя изцяло в прерогативите на
общото събрание да определи размера на паричните вноски във фонда. Ищецът се
позовава на решенията на общите събрания, с които се гласували бюджетите за
2014 г., 2015 г. и 2016 г. за този фонд. Действително в представените по делото
решения, общото събрание е приело бюджетите за тези години, като е определило
за всяка от тях общ размер /за 2014 г. сумата от 10 042,76 лв., за 2015
г.- 10732,16 лв., за 2016 г. сумата от 10662,16 лв. Никъде обаче не е взето
решение как ще бъда разпределена тази сума като задължение към етажните
собственици по начин, по който да е възможно да се определи размера на
дължимите вноски за всеки от самостоятелните обекти. Законът е посочил
минималния размер, но е дал възможност на общото събрание само да реши как ще
бъде сформирана вноската. Липсата на такова решение поставя в невъзможност
етажните собственици да разберат какъв е размера на дължимата за всеки един
обект вноска. Това от своя страна прави претенцията на ищеца недоказана и води
до отхвърляне на иска.
С оглед на така
изложеното, съдът намира предявените с исковата молба искове за изцяло
неоснователни. Само за пълнота следва да се посочи, че в рамките на настоящото
производство не може да се решава въпроса дали едно общо събрание е било
валидно свикано, проведено и дали взетите решения за незаконосъобразни. Тези
въпроси подлежат на разглеждане в самостоятелно производство по чл.40, ал.2 от ЗУЕС и само там. В един висящ процес, като настоящия, тези решения не подлежат
на инцидентен контрол. Ето защо всички наведени от страна на ответното
дружество възражения в тази насока, не следва да бъдат разглеждани. Не се спори
по делото, че предмет на такъв контрол са били само решенията, взети на общото
събрание, проведено през 2014 г. Останалите решения съдът намира, че следва да
бъдат зачетени, но по изложените по- горе обстоятелства, същите не могат да
послужат за основателността на предявените претенции.
Неоснователността на
главните претенции води до отхвърляне и на акцесорните такива за законната
лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумите.
На основание чл.78,
ал.3 от ГПК, на ответното дружество се дължат сторените разноски, но поради
липса на доказателства за реално направени такива, суми не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното, Несебърският
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Етажна собственост „М.”, находяща се в КК
„Слънчев бряг”, западна част, квартал Чайка, комплекс М., представлявано от М.Д.,
за осъждане на „Д.Д.” ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление в
КК „Слънчев бряг”, западна част, квартал Чайка, комплекс М., представлявано от К.В.,
да заплати на ищеца сумата от 2373.40 лева, представляваща
неизпълнено задължение на ответника за заплащане на разходи за поддръжка и
управление на общите части на ЕС „М." за 2017 г. за притежаваните от
ответника самостоятелни обекти, както и сумата от 1395.81 лева, представляваща
дължими от ответника вноски във фонд „Ремонт и обновление"
за календарните 2014, 2015 и 2016 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок, пред Окръжен съд- Бургас, считано от уведомяването на
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: