МОТИВИ
към присъда № 260002/04.02.2022 г. по н.о.х.д.
№ 794 по описа на Добричкия районен съд за 2020 г.
На 27.07.2020 г. Районна прокуратура
Добрич е внесла за разглеждане в Добричкия районен съд обвинителен акт по досъдебно
производство № 149/2019 г. по описа на Второ РУ на МВР - Добрич, по който на
същата дата е било образувано производство пред първа инстанция срещу Р.Д.В. ***,
за извършени две престъпление от общ характер, наказуеми по чл. 143, ал. 1 във
вр. с ал. 18, ал. 1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния
акт е посочено, че Р.Д.В.:
-
на 05.06.2019 г.,
на републикански път ІІ-27 /в участъка град Балчик - град Добрич/, в района на
село Сенокос, направил опит да принуди М.Н.К. *** да извърши нещо противно на
волята й – да преустанови пътуването си с лек автомобил ******, като употребил
за това заплашване - казал й: „Спрете колата, иначе ще ви застрелям и двамата“,
като деянието е останало недовършено поради независещи от него причини.
-
на 05.06.2019 г., на републикански път ІІ-27 /в участъка
град Балчик - град Добрич/, малко преди град Добрич, направил опит да принуди М.Й.М.
*** да извърши нещо противно на волята му – да преустанови пътуването си с лек
автомобил ******, като употребил за това заплашване - казал му: „Спри колата,
иначе ще ви застрелям. Вечерта ще пострада и семейството ти“, като деянието е
останало недовършено поради независещи от него причини.
Преди
даване ход на разпоредителното заседание пострадалата М.Н.К., чрез повереника
си - адвокат А.А. ***, предявява против подсъдимия Р.Д.В.
граждански иск за сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като се иска
конституиране и в качеството на частен обвинител в процеса.
Преди
даване ход на разпоредителното заседание пострадалият М.Й.М., чрез повереника
си - адвокат А.А. ***, предявява против подсъдимия Р.Д.В.
граждански иск за сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на деянието, предмет на обвинителния акт
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането - 05.06.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като се иска
конституиране и в качеството на частен обвинител в процеса.
В
разпоредително заседание, съдът след като изслуша участниците в
разпоредителното заседание се произнесе с определение по чл. 248 от НПК,
съобразно което: Делото е подсъдно на Районен съд Добрич; Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство; На
досъдебното производство не е допуснато отстранимо съществено нарушение на
процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия и на пострадалия; Не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на особените правила;
Няма основания делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича
резервен съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице,
преводач или тълковник и да се извършват съдебно-следствени действия по
делегация; Не са налице основания за вземане на мярка за неотклонение или на
други мерки за процесуална принуда по отношение на подсъдимия Р.Д.В.;
Съдът по искане на защитата на подсъдимия е допуснал до
разпит в качеството на свидетели И.Р.Р. и Ш.А.Я., като
на основание чл. 252, ал. 2 от НПК, съдебното заседание следва да бъде
насрочено в едномесечен срок от разпоредителното заседание.
Съдът, за да се
произнесе по предявените граждански искове взе предвид следното:
Съвместното
разглеждане на гражданския иск в наказателния процес е отклонение от общото
правило, че наказателната отговорност се реализира и осъществява по НПК, а
гражданската - по ГПК. Правото на участие като страна по граждански иск обаче
не може да бъде упражнявано във вреда на обществения интерес от своевременно и
ефективно наказателно правосъдие.
В
настоящия случай са предявени граждански искове за неимуществени вреди, които
подлежат на доказване в съдебното производство.
С
оглед изложеното, съдът е намерил, че разглеждането на гражданските искове в
наказателното производство ще затрудни процеса, поради което не е приел за
съвместно разглеждане същите, като е отказал да конституира пострадалите М.Н.К.
и М.Й.М. в качеството на граждански ищци в процеса.
Такова
решение не противоречи на практиката на институциите на Съвета на Европа по
приложение на чл. 6, т. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. В
контекста на достъпа до правосъдие, на пострадалия е признато правото да
участва (да обжалва отказа) в процеса като частен обвинител и да изисква
присъда, благоприятна за интересите му. Последното значително улеснява
реализирането на гражданската претенция, с оглед задължителната сила на
присъдата по смисъла на чл. 413, ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК.
С
определение съдът конституира М.Н.К. и М.Й.М. в качеството на частни обвинители
в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна
прокуратура Добрич поддържа повдигнатото обвинение, счита, че обвинението е
доказано по безспорен и несъмнен начин, като пледира подсъдимият да бъде
признат за виновен в извършването на вменените му две престъпления по чл. 143,
ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, като за всяко едно от тях му бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, изпълнението на което да
бъде отложено с изпитателен срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира се на основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия да бъде наложено
общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца,
изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години на
основание чл. 66, ал. 1 от НК. Пледира се и за възлагане в тежест на подсъдимия на
сторените по делото разноски.
Повереникът на частния обвинител М.Н.К. – адвокат Р.Д. *** по
пренията излага доводи, че обвинението е доказано по безспорен и несъмнен начин,
като се иска на подсъдимия да бъде наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, изпълнението на което да бъде отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК.
По
пренията частният обвинител М.К. заявява, че се придържа към казаното от
повереника си.
По
пренията частният обвинител М.Й.М. заявява, че няма какво да каже.
Подсъдимият
Р.Д.В. дава обяснения по повдигнатото му с обвинителния акт обвинение.
По пренията защитниците на подсъдимия Р.В. – адвокат Н.М. ***
и адвокат Д.Ч. от Адвокатска колегия - Бургас пледират подсъдимият да бъде
признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му с обвинителния акт
обвинения.
По
пренията, на даденото му право на лична защита подсъдимият заявява, че се
придържа към казаното от защитниците си.
В последната си дума
подсъдимият В. заявява: „Извинявам се.
Невинен съм. Моля да постановите оправдателна присъда“ /цитат/.
След като обсъди и прецени събрания доказателствен материал, настоящият
съдебен състав стигна до извода за недоказаност на участието на подсъдимия в
престъплението, в което е обвинен. Този извод съдебният състав гради въз основа
на следните ФАКТИЧЕСКИ и ПРАВНИ констатации:
Представителят на държавното обвинение е установил,
съгласно обстоятелствената част на обвинителния акт, следната фактическа
обстановка:
До началото на месен юли 2019 г. частният обвинител М.Н.К. *** работела като управител на „МИР-МАР 2019“ ЕООД. Търговското
дружество се занимавало със събиране на опаковки от пестициди. Сутринта на
05.06.2019 г. М.К. пътувала с лек автомобил от с. Кранево за с. Сенокос заедно
със своя колега - частният обвинител М.Й.М. ***. М. живеел на квартира в с.
Кранево, откъдето тръгнал сутринта ни 05.06.2020 г. заедно с К., като двамата
трябвало да отидат до базата на работодателя им в с. Сенокос, общ. Балчик. След
08:00 часа К. и М. се движели с лек автомобил марка ************, по
републиканския път ІІ-27 в участъка гр. Балчик - гр. Добрич. М.М. управлявал автомобила, а М.К. се возела на предната
пътническа седалка. Докато пътували, М.К. получила обаждане по мобилния си
телефон от подсъдимия Р.Д.В. от гp. Генерал Тошено. Към 05.06.2020 г. подсъдимият В. имал интимна
връзка с М.К.. Двамата се запознали около една година по-рано, като
първоначално имали само служебни взаимоотношения. Р.В. работел като агроном в „Дива
Лес“ ЕООД - с. Стражица, общ. Балчик, и се занимавал с обработването на
земеделска земя. Дружеството, в което работела Колена, сключвало договори с „Дива
Лес“ ЕООД за събиране на опаковките от употребените пестициди. В телефонния
разговор подсъдимият В. честитил рождения ден на К., след което започнал да
говори грубо и настоявал К. да се срещне с него. Последната му отговорила, че
не може да говори в момента и му затворила телефона. След като М.М. и М.К. навлезли в с. Соколово с автомобила *********, те
се разминали с подсъдимия Р.В., който се движел в посока към гр. Балчик по
същия път с лек автомобил марка *****. След като двата автомобила се разминали,
подсъдимият В. натиснал рязко спирачки, направил обратен завой и започнал да се
движи зад автомобила, в който били К. и М.. Р.В. отново избрал телефонния номер
на К., която обаче отхвърлила обаждането му. М. и К. излезли oт с. Соколово и
продължили да се движат към с. Сенокос, като подсъдимият В. управлявал
автомобила си зад тях. В. натискал клаксона и продължавал да звъни на К.. Малко
преди с. Сенокос, подсъдимият В. предприел маневра с автомобила си и изпреварил
автомобила на К. и М., след което натиснал рязко спирачки с цел да принуди К. и
М. да спрат. Изпреварването било предприето с риск, тъй като в насрещното
платно се движели други автомобили. Имало опасност подсъдимият В. да предизвика
пътнотранспортно произшествие. Тази маневра била видяна от свидетеля М.Ж.Д. ***,
който се движел зад автомобила на Р.В.. Свидетелят М.Д. забелязал, че
автомобилът на В. преследвал **** в което били К. и М., и ги изпреварил, след
което се опитал да ги принуди да спрат. Виждайки това опасно поведение на подсъдимия
В., свидетелят М.Д. подал сигнал по телефон „112“. Обаждането му било в 08:34
часа и той обяснил, че видял агресивно поведение на водач на автомобил. Свидетелят Д. продиктувал
регистрационния номер на автомобила, с който се движел подсъдимият В.. След
като В. спрял рязко пред автомобила на К. и М., последният предприел маневра и заобиколил автомобила на В.. К. и М. продължили да се
движат в с. Сенокос в посока към гр. Добрич. К. се обадила по телефона на подсъдимия
В. и го попитала защо предприема такива опасни маневри. Тогава подсъдимият В. и
казал: „Спрете колата, иначе ще ви застрелям и двамата.” След тези думи на В., К.
прекратила разговора и се обадила на телефон „112“, за да подаде сигнал.
Обаждането й било в 8:35 часа. К. била особено изплашена, тъй като знаела, че Р.В.
носел със себе си огнестрелно оръжие и можел да стреля, ако тя не изпълнела
желанието му да прекрати пътуването си с М.М.. Тя
съобщила това в сигнала си по телефон „112“. К. обяснила на оператора, че В.
ревнува от мъжа, с когото тя пътувала в момента. Операторът се свързал с
органите на МВР в гр. Добрич и било уговорено полицейски служители да чакат на
входа на гр. Добрич откъм Балчик, за да посрещнат автомобила на К. и М.. Докато
К. разговаряла с оператора на телефон „112“, М.М.
получил обаждане по мобилния си телефон от подсъдимия Р.В., който му казал:
„Спри колата, иначе ще ви застрелям. Вечерта ще пострада и семейството ти“. По
това време М. и К. ***. М. разбрал, че това заплашване е отправена именно от подсъдимия
В., тъй като последният продължават да се движи с автомобила си плътно зад тях
и се опитвал да ги принуди да спрат. Освен това подобно заплашване В. отправил
малко по-рано и към К.. Подсъдимият В. явно ревнувал, като подозирал, че К.
имала връзка с М.. Последният казал на В., че няма нищо общо с К., след което
разговорът приключил. Малко по-късно В. отново позвънил, но М. отхвърлил
обаждането. К. и М. продължили да пътуват към Добрич и вече влизали в града. В
8:44 часа М.К. отново се обадила по телефон „112“ и съобщила, че В.
е заплашил и М.М., като целта му бил да ги принуди да
спрат автомобила. К. повторила на оператора на „112“, че В. има пистолет и ще
стреля. Малко по-късно К. и М. били посрещнати от полицейските служители от Първо
РУ на МВР Добрич – свидетелите Е.П. и Й.К.. М. спрял автомобила, след което
полицейските служители подали сигнал и на подсъдимия Р.В. да спре. В. спрял, след
което полицейските служители го попитали дали носи в себе си оръжие. Подсъдимият
В. заявил, че носи револвер марка „Смит и Уесън“, за
който има разрешително. Револверът се намирал на задната седалка на автомобила на
Р.В. - в черна чанта и бил поставен в кожен кобур. Впоследствие В. предал на
разследващ полицай от РУ на МВР Генерал Тошево револвера и боеприпасите към
него с протокол за доброволно предаване от 05.06.2019 г. Револверът бил марка „Смит и Уесън“,
модел „357 Магнум“ със сериен №
DDB9021. Към револвера имало 5 бр.
боеприпаси за огнестрелно оръжие - патрони с калибър „357“, както и 1 бр. кожен
кобур в черен цвят.
Анализ на доказателствения материал:
При така описаната фактическа обстановка, представителят на
държавното обвинение е достигнал до извода, че престъпленията, за които е
повдигнато обвинение на подсъдимия Р.Д.В. са доказани по безспорен и несъмнен
начин, което обстоятелство се оспорва от подсъдимия и неговата защита и в която
насока се излагат подробни съображения.
В
настоящия случай, въз основа на доказателствата, установени чрез предвидените в
процесуалния закон доказателствени средства в хода на
съдебното следствие, което безспорно заема централно място в наказателното
производство, съдът не би могъл да приеме за безспорно установена възприетата и
описана от прокурора в обвинителния акт фактическа обстановка.
Това е така по следните съображения:
Гласните
доказателства в настоящия случай условно могат да бъдат разделени на три групи.
Първа
група гласни доказателства, обективирани посредством
показанията на частните обвинители М.Н.К. и М.Й.М..
Втора група гласни доказателства – обясненията
на подсъдимия Р.Д.В., подкрепени с показанията на свидетелите И.Р.Р., Ш.А.Я. *** група гласни доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите Е.И.П., М.Ж.Д. и Й.С.К..
Относно първата група
гласни доказателства:
В съдебно заседание, проведено на 11.11.2020
г., частният обвинител М.К. заявява, че на инкриминираната дата 05.06.2019 г. е
провела няколко разговора /два или три/ с подсъдимия Р.В., с когото имала
интимна връзка, като първият разговор е бил проведен на излизане от с. Кранево
и в който разговор подсъдимият й е казал „Какво
се занимаваш с този боклук? Взел съм ти подарък, хайде да тръгваме“ /цитат
- л. 83/, като в последващите два разговора
подсъдимият й е казал: „Скъпоплатена курва, спри“, „Спрете веднага или ще ви
застрелям“ /цитат - л. 80/ и „Спрете,
ще ви застрелям“ /цитат - л. 84/. Също така частният обвинител М.К. твърди,
че след като ги е изпреварил, подсъдимият Р.В. е спрял управляваният от него
автомобил, напречно на пътя и перпендикулярно на автомобила, в който е пътувала
К. /л. 80/.
Съгласно показанията на К., същата е била казала по-рано на
подсъдимия В., че на инкриминираната дата 05.06.2109 г. по повод рождения й
ден, ще отидат на хотел, където да
консумират връзката си /л. 81/.
От своя страна частният обвинител М.Й.М., в съдебно
заседание проведено на 13.01.2021 г. заявява, че на процесната
дата 05.06.2019 г. М. К. е провела само
един разговор, който той не е чул, но за който разговор първоначално К. му е
заявила, че са й били честитили рождения ден, за което тя е благодарила, като при
последващите позвънявания К. е отхвърляла разговорите
/л. 100/. Също така частният обвинител М.М. твърди,
че след като ги е изпреварил, подсъдимият Р.В. е набил рязко спирачките и му е
пресякъл пътя, спирайки управлявания от него джип напречно на пътя, като
предницата му е сочела към нивата /л. 100 и л. 103/. Съгласно показанията на М.
при проведения с подсъдимия Р.В., последният му е казал, че ако не спре, ще
застреля него и М., а вечерта ще пострада и семейството му /л. 101 и л. 103/.
На първо място, показанията на частния обвинител М.К. са
вътрешно противоречиви. Така например относно взаимоотношенията си с подсъдимия
Р.В., от една страна К. твърди, че на 05.06.2019 г. по повод рождения й ден са
щели да ходят на хотел, а от друга страна твърди, че към 05.06.2019 г. връзката
им е била приключила, но подсъдимият В. явно не е мислел така, поради което и е
проявил ревност /л. 81/. В същото време, твърденето на К. за интимна връзка с
подсъдимия, както и че поведението му е продиктувано от ревност се опровергава
и от заявеното от самата К. при обаждането й на Единния
европейски номер за спешни повиквания /ЕЕНСП/ 112, в който разговор К. отрича
да има такава и който разговор е обективиран
посредством изготвената на досъдебното производство, неоспорена и приета по
делото техническа експертиза № 88/05.08.2019 г. /л.л.
58-66 от досъдебното производство/. Показанията на К. са вътрешно противоречиви
и относно обстоятелството кой е имал задължението да издаде идентификационния
документ, отчитайки, че веднъж К. твърди, че задължението да го издаде е нейно,
но по принцип това трябвало да прави шофьора на подсъдимия В., но той бил
неподготвен и затова тя го е издавала /л. 82/. В тази част показанията на К.
влизат в противоречие и с показанията на свидетеля И.Р.Р.,
видно от които частният обвинител М.М. е бил
шофьорът, който събира отпадъците, но издаването на идентификационния документ
е било задължение на частния обвинител М.К. /л. 78/.
От друга страна, твърденията на М.К., че двамата с
подсъдимия В. са посещавали заедно хотел „Бялата къща“ в гр. Балчик и хотел
„Фламинго Гранд Хотел & Спа“ в к.к.
Албена, където според К. и двамата са се регистрирали и са консумирали връзката
си, се опровергават по категоричен начин от приложените по делото справки от
„Бизнес Груп-МСМ“ ЕООД гр. Балчик /л. 209/ и от „Албена“ АД /л. 226/.
Показанията на К.
досежно твърдението й, че подсъдимият й е дал негов работник да извършва
дейността по прибиране на амбалажа от използваните препарати за растителна
защита също не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Така
например, в съдебно заседание, проведено на
17.03.2021 г. свидетелят А.К.А. заявява, че не е бил никога шофьор на
подсъдимия В., който бил работник като него, както и че е помолил К. да й
помогне с дейността по извозване на отпадъците, тъй като понякога нямало работа
във фирмата, а и да изкара някой лев /л.л. 115-117/.
Обстоятелството, че свидетелят А. не е подписал приложения по делото граждански
договор № 1/02.05.2019 г. подкрепя показанията му, че същият не е искал
началникът му да знае за тази работа, а и не е подписвал служебната бележка с входящ
№ 102/01.04.2020 г. /л. 142/, издадена на негово име за доходите от работата,
която е извършвал на М.К., тъй като не е получавал и никакви пари. В действителност
свидетелят А.А. е извършвал дейност по събиране
на амбалаж от използваните препарати за
растителна защита по молба на М.К., но нито е подписвал договор, нито е
получавал сумите за извършваната работа, за което К. твърди. Следва да се
отбележи, че и в частта относно начина на получаване на сумите от дружеството,
както и за предаването им на свидетеля А., дали в брой, дали по банков път,
показанията на К. са противоречиви, което обстоятелство дискредитира
показанията й.
Налице
е и непоследователност в процесуалното
поведение на М.К. на досъдебното производство, отчитайки, че на
19.06.2019г. М.К. е депозирала в Районна прокуратура Добрич молба /л. 73 от
досъдебното производство/, с която заявява желанието си образуваното
наказателно производство да бъде прекратено, като на 28.06.2019 г. депозира
нова молба /л. 74 от досъдебното производство/, с която заявява желанието си Р.В.
да бъде съден, което желание, видно от съдържанието на молбата е продиктувано
не от обстоятелството, че В. е извършил престъпление, а от подигравателното му
отношение спрямо нея. Макар и депозираните молби да са без правна стойност
относно възможността наказателното производство да бъде прекратено, отчитайки,
че е повдигнато обвинение за престъпление, преследвано по реда на държавното
обвинение, така депозираните молби са индиция за непоследователните действия на
К., които действия допълнително дискредитират и без това противоречивите й
показания.
На
следващо място - показанията на частния обвинител М.К. относно броя на
проведените разговори с подсъдимия Р.В. противоречат с показанията на частния
обвинител М.М.. Това е така, тъй като М. твърди за
един проведен разговор, за който К. му е казала, че са й честитили рождения ден
и за което тя е благодарила, но не е казала кой й е звънял. К. пък твърди, че е
провела още няколко разговора, в които е получила заплахите, които е споделила
с М. и които заплахи са били получени именно в тези разговори, а не в първия.
Т.е. твърденията на частния обвинител М.К. за последващите
разговори с подсъдимия и отправените към нея заплахи не се подкрепят от никакви
други доказателства, като в тази им част те остават изолирани. В тази им част
показанията на частния обвинител М.К. са в противоречие не само с показанията
на частния обвинител М.М., но и с обясненията на
подсъдимия Р.В., който твърди за един проведен разговор.
Показанията на частните обвинители М.К. и М.М. досежно начина на спиране на управлявания от подсъдимия
автомобил противоречат с показанията на свидетеля М.Ж.Д., който в съдебно
заседание, проведено на 11.11.2020 г. заявява, че
подсъдимият в действителност е имал рисково поведение на пътя, но същият е
спрял в канавката успоредно на пътя с предната си част по посоката на движението
/л. 86/, като показанията на свидетеля Д. са в унисон с обясненията на
подсъдимия В..
При
така извършения анализ на показанията на частния обвинител М.К. се установява,
че от една страна същите са вътрешно противоречиви. От друга страна показанията
на К. са в противоречие с показанията на частния обвинител Марин М. досежно
броя на проведените от К. с подсъдимия В. разговори. На трето място,
показанията на частните обвинители К. и М. досежно начина на спиране на управлявания
от подсъдимия В. автомобил се оборват от показанията на свидетеля М.Д., като
показанията на последния както вече бе посочено кореспондират с обясненията на
подсъдимия В.. Всичко това дискредитира показанията на частните обвинители и
досежно твърденията им за отправени от страна на подсъдимия към тях заплахи,
които твърдения са изолирани и некореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Ето защо, съдът не кредитира показанията
на частните обвинители М.К. и М.М., като намира
същите за поставени в услуга на обвинителната им теза, поддържана в съдебно
заседание наред с представителя на държавното обвинение.
Относно втората и
третата група гласни доказателства:
Основно средство за защита на подсъдимия е правото му да
дава обяснения по обвинението. Обясненията на подсъдимия /обвиняемия/ са
доказателствено средство, но и средство на защита, което той упражнява по свое
усмотрение. Подсъдимият Р.Д.В. не се признава за виновен, дава обяснения по повдигнатото
му с обвинителния акт обвинение. Защитната му позиция, поддържана в
наказателното производство се базира на оспорване на обективната и субективната
съставомерност на деянието.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от НПК обвиняемият /подсъдимият/ има
право да дава такива обяснения, каквито намери за нужно, т.е. законодателят го
е освободил от задължението да говори истината. Затова достоверността на
обясненията му относно фактите от предмета на доказване следва да се оценява в
светлината на всички други доказателства и доказателствени
средства, възприети от съда непосредствено. Както вече бе посочено, подсъдимият
Р.Д.В. дава обяснения по подигнатото му с обвинителния акт обвинение /л.л. 71-74/. Подсъдимият В. не отрича, че
на процесната дата е управлявал пикап
марка ******, когато по пътя град Добрич - град Балчик, в село Соколово, се е
разминал с лек автомобил **** движещ се в посока град Добрич, управляван от
частния обвинител М.М. и в който автомобил е пътувала
и М.К.. Съгласно обясненията на подсъдимия В., при проведения разговор с М.К.,
както и с М.М., същият не е отправял заплахи към тях,
като единствено им е казал да спрат вдясно, за да се разберат, като целта на
разговора е била К. да издаде необходимия на подсъдимия идентификационен
документ.
В настоящия случай съдът кредитира обясненията на подсъдимия
Р.В. дадени в съдебно заседание, тъй като на първо място същите са обективни,
еднопосочни и вътрешно безпротиворечиви, кореспондиращи с останалите, събрани
по делото гласни доказателства, обективирани
посредством показанията на свидетелите И.Р.Р., Ш.А.Я., А.К.А., Е.И.П., М.Ж.Д. и Й.С.К.. Така например, в съдебно
заседание, проведено на 11.11.2020 г. свидетелят Р. е
потвърдил, че подсъдимият му е поискал телефонен номер на лицето, което е
управлявало автомобила, включително защо му трябва номера, както и това, че
повече от месец и половина не е получавал идентификационния документ, липсата
на който при една проверка от Растителна защита би довела до сериозни вреди на
фирмата, в който подсъдимият е работел като агроном. Също така обясненията на
подсъдимия В. относно начина на спиране на управлявания от него автомобил на
пътното платно кореспондират изцяло с показанията на свидетеля М.Ж.Д..
Съдът
счита, че следва да кредитира изцяло тези групи гласни доказателства, предвид
тяхната безпротиворечивост, както вътрешно, така и помежду си. Съдът намира
показанията на свидетелите И.Р.Р., Ш.А.Я., А.К.А., Е.И.П., М.Ж.Д. и Й.С.К. за обективни,
безпристрастни и еднопосочни, предвид факта, че посочените свидетели описват
една и съща фактическа обстановка, относно значимите факти и обстоятелства,
свързани с предмета на доказване, определен съобразно чл. 102 от НПК, отчитайки
и, че липсва индиция за тяхната заинтересованост. За пълнота на изложението
следва да се отбележи, че към инкриминираната дата подсъдимият В. не се е
познавал с никой от свидетелите И.Р., М.Д., Е.П. и Й.К..
От друга страна обясненията
на подсъдимия Р.В., досежно причината поради която е настоявал автомобила, в
който са пътували частните обвинители да спре, се подкрепят от писменото
доказателство по делото - идентификационен документ, издаден именно от частния
обвинител М.К. на 25.06.2019 г., т.е. след инкриминираната дата 05.06.2019 г. и
предаден лично от нея на подсъдимия В. /л. 50 от досъдебното производство/.
Тук е мястото да се
отбележи, при проведените очни ставки между подсъдимия Р.В. и всеки един от частните
обвинители М.К. и М.М., за съда не възникна ни
най-малко съмнение относно достоверността на твърдяното от подсъдимия В., тъй като както вече бе посочено, обясненията му са
последователни, логично подредени и безпротиворечиви, кореспондиращи с
останалите доказателства по делото. Съдът счита, че на обективната истина
отговарят именно обясненията на подсъдимия, които
дори да са израз на защитна позиция, съставляват годно доказателствено
средство, оборващо изолираните и противоречиви показания на частните обвинители
М.К. и М.М..
Според настоящия съдебен състав, ФАКТИЧЕСКАТА
ОБСТАНОВКА, която се установява
от събраните по делото доказателства е следната:
На 05.06.2019 г., подсъдимият В. управлявал
автомобил марка *****, когато по пътя град Добрич - град Балчик, в село
Соколово, се е разминал с лек автомобил „Пежо“ на фирма „Скалар Еко“, движещ се
в посока град Добрич, управляван от частния обвинител М.М.
и в който автомобил пътувала и частния обвинител М.К..
И
тъй като К. следвало да издаде преди повече от месец на подсъдимия В. документ
с особена важност досежно извършваната от него дейност, а именно -
идентификационен документ за предадените опаковки, съдържащи остатъци от опасни
вещества, което издаване К. бавела, подсъдимият решил да спре автомобила, в
който пътувала последната. В изпълнение на замисленото, подсъдимият В. им присветнал с фаровете да спрат, след което обърнал в
обратна посока и продължил да кара след тях. След като излезли от с. Соколово, чрез
преследване, включени аварийни светлини и използване на звуков сигнал
посредством клаксон, подсъдимият В. изпреварил автомобила в който пътували
частните обвинители и спрял пред тях, вдясно на банкета, надлъжно на платното
за движение, като левите колела на автомобила му били на 50 сантиметра в
лентата за движение. Виждайки опасното шофиране на подсъдимия В., свидетелят М.Д.
сигнализирал на Единния европейски номер за спешни повиквания /ЕЕНСП/ 112. И
тъй като частните обвинители не преустановили движението си, подсъдимият В. позвънил
на М.К., казвайки й да спрат, за да се разберат относно издаването на
идентификационния документ. К. затворила телефона, след което не отговаряла на
позвъняванията на В.. Тогава подсъдимият видял телефонния номер на фирмата, в
която по това време К. работила - „Скалар Еко“, който телефон бил изписан на бронята
на автомобила, управляван от М., звъннал на посочения телефон, в резултат на
което се свързал с управителя на фирмата - свидетеля И.Р. и поискал номера на
шофьора, който управлявал лекия автомобил и когото не познавал. Свързвайки се с
частния обвинител М.М., подсъдимият В. му казал: „Спри вдясно, да се разберем“ /цитат/. М.
затворил телефона и продължил движението си в посока Добрич, като подсъдимият изостанал
от автомобила в който пътували частните обвинители, но продължил да се движи към
град Добрич, където на КПП-то за град Балчик бил спрян от полицейските
служители - свидетелите Е.И.П. и Й.С.К., които били изпратени на посоченото
място от оперативния дежурен в резултат на две обаждания на М.К. на Единния
европейски номер за спешни повиквания /ЕЕНСП/ 112 с твърдения, че подсъдимият В.
ги преследва и заплашва. При проверката, свидетелите П. и К. установили, че
подсъдимият носи в автомобила си законно притежавано оръжие - револвер „Колт“, което оръжие е било заключено, незаредено и поставено
в калъф, като същото се е намирало на задната седалка на автомобила.
Описаната фактическа обстановка безспорно се доказва
от събраните по делото гласни доказателства. Гласните доказателства, ценени
спрямо изложените съображения, а именно - показанията на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели И.Р.Р., Ш.А.Я., А.К.А.,
Е.И.П., М.Ж.Д.
и Й.С.К., както и обясненията на подсъдимия
Р.В.Д. са еднопосочни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се. Гласните доказателства кореспондират с приложените по
делото писмени доказателства, приобщени по приключване на съдебното дирене и на
основание чл. 283 от НПК към доказателствения материал по делото: Справка за
съдимост от 07.06.2019 г.; Характеристика на Р.Д.В. от 11.06.2019 г.;
Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на Р.Д.В.;
Идентификационен документ от 2019 г.; Техническа експертиза № 88/05.08.2019 г.;
Протокол за предупреждение от 05.06.2019 г.; Протокол за доброволно предаване
от 05.06.2019 г.;
Предавателно-приемателен протокол; Справка от УИС на прокуратурата на
Република България; Препис от служебна бележка № 102/01.04.2020 г.; Справка от
„Скалар Еко“ ООД от 02.04.2021 г.; Копие от Граждански договор № 1/02.05.2019
г.; Копие от сметка за изплатени
суми с дата 07.06.2019 г.; Разпечатка от
НАП на Декларация образец № 1; Разпечатка от НАП на Декларация образец № 6; Разпечатка
от НАП за справка по чл. 73, ал. 1; Разпечатка от платежен фиш за периода май
месец 2019 г.; Справка за актуално
състояние на всички трудови договори на А.К.А. от 31.03.2021 г.; Справка за
актуално състояние на всички трудови договори на М.Н.К. от 31.03.2021 г.;
Справка по ЕИК за подадени данни със Справка по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ – 14 л.;
Справка по ЕИК за подадени данни със Справка по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ – 1 л.;
Писмо от ОД „Земеделие“ Добрич № 267564/11.06.2021 г.; Справка от „Бизнес Груп
– МСМ“ ЕООД с № 267953/23.06.2021 г.; Справка относно доказателства от „Скалар
Еко“ ЕООД с № 268283/05.07.2021 г.; Констативен протокол от 17.05.2019 г. по
Граждански договор № 1/02.05.2019 г.; Справка от Албена АД с №
269982/13.10.2021 г.
Посочените гласни и писмени доказателства
са подробни, ясни и логични. Преценени в съвкупност те разкриват изцяло
описаната по-горе фактическа обстановка.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът намира, че от обективна и субективна страна
подсъдимият Р.Д.В. не е осъществил състава на престъпленията по чл. 143, ал. 1
във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, вменени му с обвинителния акт.
Това е така по следните съображения:
Изпълнителното деяние, като основен
елемент от състава на престъплението принуда по чл. 143, ал. 1 от НК се
изразява в противоправно мотивиране на пострадалия
към поведение, което той не желае. Касае се винаги до въздействие върху
психиката на жертвата, което според закона може да приеме три форми.
С обвинителния акт, както вече бе посочено са повдигнати две
обвинения за втората форма на изпълнителното деяние по 143, ал. 1 от НК, а
именно „чрез заплашване“.
При принудата чрез заплашване, субектът застрашава жертвата
с бъдещо деяние, което е от естество да изложи на опасност живота, здравето,
честта или имота на заплашения или на друго лице, към което пострадалият има
положителни чувства. Като следствие у жертвата възниква основателен страх от
засягане на тези обекти, като заплашването може да се осъществи само чрез
действие.
В случая обаче от гласните доказателства,
ценени спрямо изложените съображения, а именно втората и третата условно
посочени групи, включваща обясненията на подсъдимия Р.Д.В. и показанията на свидетелите И.Р.Р., Ш.А.Я., А.К.А.,
Е.И.П., М.Ж.Д.
и Й.С.К. се установява, че
подсъдимият В. не е отправил към частния обвинител М.К. думите: „Спрете колата,
иначе ще ви застрелям и двамата“, нито пък към частния обвинител М.М. думите: „Спри колата, иначе ще ви застрелям. Вечерта ще
пострада и семейството ти“, поради което съдът намира, че подсъдимият не е
извършил деянията, предмет на обвиненията, повдигнати му с обвинителния акт.
Обстоятелството, че
подсъдимият В. е притежавал законно придобито огнестрелно оръжие - револвер марка „Смит и Уесън“,
модел „357 Магнум“ със сериен №
DDB9021 и боеприпаси към него - 5 бр. патрони с калибър „357“, което оръжие се е намирало в
управлявания от подсъдимия автомобил, поставено в кожен кобур, не променя този
извод.
С оглед изложеното, съдът
намира, че от обективна и субективна страна подсъдимият Р.Д.В. не е осъществил
съставите на престъпления по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за
които е предаден на съд.
Ето защо, приемайки за недостоверни
показанията на частните обвинители М.Н.К. и М.Й.М. и кредитирайки гласните
доказателства, обективирани посредством обясненията
на подсъдимия Р.Д.В. и показанията на свидетелите
И.Р.Р., Ш.А.Я., А.К.А., Е.И.П., М.Ж.Д. и Й.С.К., съдът на основание чл. 304 от НПК призна
подсъдимия Р.Д.В. за невинен и го оправда по повдигнатите му с обвинителния акт
две обвинения по чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК.
За пълнота на изложението, съдът намира за нужно да
отбележи и следното:
В действителност, от събраните по делото гласни
доказателства по безспорен начин се установява, че подсъдимият В., управлявайки
процесния автомобил марка ****** е нарушил правилата
за движение по пътищата, което поведение обаче не покрива признаците на
престъплението принуда по чл. 143, ал. 1 от НК и би могло да се санкционирано
единствено и само по административен ред.
От друга страна с обвинителния акт няма повдигнато
обвинение, че с тези си действия при управлението на моторното превозно
средство /чрез преследване, включени аварийни светлини, използване на звуков
сигнал посредством клаксон, изпреварване и рязко спиране пред автомобила на
частните обвинители/, подсъдимият Р.В. е направил опит да принуди М.К. и М.М. да извършат нещо противно на волята си, а именно да
преустановят пътуването си с лекия автомобил
******.
С присъдата съдът постанови веществените
доказателства, предадени за съхранение в служба „Контрол на общоопасните
средства“ при Второ РУ на МВР - Добрич – 1 бр. огнестрелно оръжие - револвер
марка „****“, модел „*****“, сериен № *****, 5 бр. боеприпаси за огнестрелното
оръжие - патрони с калибър „357“ и 1 бр. кожен кобур в черен цвят, след влизане
в сила на присъдата да се върнат на собственика им Р.Д.В..
С присъдата съдът постанови приложеното по делото
веществено доказателство – 1 бр.
оптичен носител - компактдиск СD-R, марка „Verbatim“, 700 МВ/80 min, с надписи *****,
Екз. 2,
предоставен от Дирекция „Национална система 112-МВР“, Районен център 112
- Варна, да остане по делото, в срока на съхранение на същото, след което да се унищожи.
С огледа изхода на делото и на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, съдът постанови разноските по делото да останат за сметка на държавата.
Така мотивиран,
съдът постанови присъдата си!
Районен съдия:
/Данчо Д./
Мотивите към присъдата са изготвени на 04.04.2022 г.